XIV.
Сарафовъ се колебае. — Среща между Цончева и Гьорчо Петровъ; окончателенъ разривъ между тѣхъ. — Извънреденъ конгресъ, свиканъ отъ Сарафова. Цончевъ надделява. — Сарафовъ арестуванъ. — Втори В. К. на чело съ Хр. Станишевъ. — Г. Петровъ арестуванъ. — Гарвановъ става председатель на Ц. К. — Дели Ивановъ и Д. Стефановъ нови задгранични представители на В. О.
И дветѣ партии бѣха почнали на самостоятелна нога да работятъ и да минаватъ като „комитетъ”. Борисъ мимо и открито противъ насъ, именно противъ нашия човѣкъ Малешевски, бѣше проводилъ пограничния офицеръ Саевъ ужъ допълнително при Малешевски, като тѣхенъ човѣкъ, но съ тайна мисия да превземе куриеритѣ на Малешевски, да рови вѫтре въ пограничнитѣ околии за да подготви почва за нахлуване вѫтре. Между главнитѣ противници на Сарафова отъ нашитѣ хора бѣха Сава Михайловъ, Чучковъ, Чернопѣевъ, Сандански. Азъ всичко надушихъ и бѣхъ взелъ мѣрки. Саевъ се отметна отъ Бориса и мина на страната на Цончева и почна да работи въ негово име. Сѫщо и членътъ на Борсовия кочитетъ Саракиновъ се отметна. При всичко че шансоветѣ бѣха на страна на Цончева, ние двамата — Дѣлчевъ бѣше се завърналъ — решихме да не му даваме подръжката си. Сѫщо отхвърлихме предложението на Бориса да го подържаме противъ Цончева. Останахме неутрални и гледахме да пренесемъ колкото се може по-скоро и повече материялъ, който бѣше по границата и който ние безъ писмо отъ комитета не можехме да вземемъ. Щомъ Саевъ се отметна, Борисъ се съгласи щото материялътъ, който бѣше въ района на Дупнишко, да мине въ рѫцетѣ на Малешевски.
Въпрѣки нашето държане, види се, цончевци се почувствували въ сила и си осигурили, че ще бѫдатъ из-
121
брани въ бѫдещия конгресъ та почнаха да се държатъ вече като комитетъ, като представляваха, че Борисъ, като аджамия човѣкъ, се отметналъ самъ съ 2—3 другари и че ще бѫде просто замѣстенъ отъ Цончева. Азъ имахъ една-две срещи съ Цончева по тоя въпросъ. Той още повече се показа привърженикъ да се ускори въстанието. Той ми предложи да го подкрепимъ за да се избере въ комитета, а по условията за нашитѣ отношения отиде по-далечъ отъ Бориса, а именно че съ неговата подръжка ние сме щѣли да можемъ въ скоро време да прехвърлимъ въ вѫтрешностьта потрѣбното количество орѫжие, да изпратимъ нуждното количество водители за въстанието и презъ лѣтото, най-късно есеньта сѫщата година да дигнемъ въстанието. Той ми привеждаше и политически мотиви, че времето било сгодно, че Русия била наклонна. Още ми каза доста наивно, че той, „като генералъ, излѣзълъ на чело на освободителното дѣло”, не можелъ да влиза въ нашитѣ роли, да върви по пѫтя, който ние сме вървѣли, по пѫтя на Ризовци и пр. та да се излага на нападки отъ обществото, вестницитѣ и пр.; неговото достолепие не му позволявало и пр. Още тогава началническитѣ мѣста той вече предвидѣлъ и по благоволение ги раздаваше: мене бѣше предвидѣлъ да завеждамъ пограничнитѣ пунктове съ Янкова заедно и да препращамъ хората и материялитѣ вѫтре, а въ време на въстанието азъ съмъ щѣлъ да бѫда интендантъ въ неговия щабъ, а пъкъ Ц. К. щѣлъ да бѫде интендантъ въ цѣлата страна. За Бориса той ме подканяше да го убедя да влѣзе вѫтре и за сега да бѫде тамъ началникъ на боевитѣ сили въ Македониа, а въ време на въстанието ще да му се дадѣла командата въ нѣкоя область. Генераленъ началникъ на въстанието — главнокомандующъ, разбира се, щѣше да бѫде Цончевъ.
122
Съ детинска предвзетость Цончевъ се силѣше да ме склони, и чудно му се виждаше, когато азъ не приемахъ нищо отъ това, което говори, и че дори му съветвахъ, щомъ има такива мисли, по-скоро да се откаже отъ това дѣло съвсемъ, като му предвиждахъ пълно фияско. Азъ му развихъ, както други пѫть му бѣхъ говорилъ, нашия планъ на действие и нашето мнение по въпроса за въстанието, именно, че въстанието ще искаме да става на вѫтрешна почва, което той приемаше, че ще го смѣтаме като краенъ резултатъ на една дългогодишна революционна частична борба, че ние ще чакаме да ни се наложи отъ хода на събитията вѫтре, че ще го прокламираме само тогава, когато ни се види по необходимость наложено и че ще го прокламира само Ц. К. и никой другъ, че ние не можемъ да приемемъ въстание, прогласено отъ София. Заявихъ му, че съ своитѣ сили решително ще се опремъ на всѣки опитъ отъ тукъ да се наложи намъ въстание. Политическитѣ съображения, които той ми навеждаше, че Русия била ужъ готова да ни подкрепи, азъ ги отхвърляхъ, понеже въ нашата програма за въстание не се предвиждаха никакви политически съображения. Ние си представяме въстанието за избухъ на чисто народо движение, избухъ, който може да стане безъ огледъ къмъ политическата констелация въ Европа (това бѣше нашиятъ идеалъ). Казахъ, че за сега нашата организацията ще счита за свой истински привърженикъ само оня комитетъ въ България, който ще я подкрепва материялно и морално, който ще и дава опитни хора на помощь, но безъ претенции, за да съживяваме вѫтр: организацията и да я усилваме и само въ този духъ да ускоримъ въстанието, а не да наложимъ едно изкуствено въстание. Личното положение на Цончева не само не уважавахъ, но го и укорихъ даже за това. Съветвахъ го да отхвърли титлата генералъ и да
123
влѣзе въ работа по дѣлото просто като Иванъ Цончевъ, като го увѣрявахъ, че сетне, ако влѣзе вѫтре, че той пакъ ще си заеме положението, което му се пада. Тия приказки той бѣше слушалъ и другъ пѫть отъ мене и винаги съ огорчение се раздѣляше съ мене.
Последната ми среща съ него по тия въпроси бѣше въ участъка (II полицейски участъкъ въ София), гдето бѣхъ арестуванъ, когато Сарафовия комитетъ арестуваха. Бѣше дошелъ да ми прави последно предложение все въ този духъ. Азъ бѣхъ говорилъ съ Дѣлчева и бѣхме твърдо решили да му обявимъ тукъ борба и още тукъ да го парализираме, за да не се прехвърли борбата вѫтре, защото дори се опасявахме, да не би да успѣе да запали нѣкоя вѫтрешна околия и да ускори въстанието. Видѣхме, че той е решенъ скоро да дига въстание. Азъ му отговорихъ решително и по-остро, и той по-остро отговори. Последнитѣ му думи бѣха: „Ти си тукъ зло за всички и трѣбва да се махнешъ отъ България!”. Азъ му отговорихъ, че и да съмъ мислилъ да си отивамъ вѫтре, сега нарочно ще стоя тукъ за да прѣча на неговитѣ много пакостни за Македония планове. Така се раздѣлихме и отъ тогава не се поздравляваме. Азъ това негово обращение сметнахъ за обида и престанахъ да се поздравлявамъ съ него.
Презъ време на тия разбирания съ Цончева имахме срещи и съ Бориса. Той бѣше вече цѣлъ на наше разположение, а искаше преди месеци да ме убива. Той вече отъ сърдце и душа одобряваше нашитѣ планове, само да го приемемъ въ своитѣ редове; да забравимъ, що било, що не било, и „да си приберемъ като квачка пилцитѣ” (неговъ изразъ, помня го). Азъ бѣхъ за туй, да се примири съ Цончева, но Борисъ мотивираше своя отказъ да се сдружи съ Цончева главно съ туй, че Цончевъ билъ човѣкъ на двореца и че по заповѣдь на двореца той излѣзълъ на чело.
124
Главниятъ мотивъ бѣше амбиция у Бориса. Симеонъ бѣше го курдисалъ въ сгоденъ моментъ противъ Цончева, а Бориса да го инжектирашъ бѣше лесно. Имаше у Бориса и офицерски инатъ. Дѣлчевъ казваше: „или тѣ ще те тъпчатъ или ще ги тъпчешъ”. Дѣлчевъ бѣше на мнение да се държимъ гордо спрямо тѣхъ.
Понеже бѣхме решили да парализуваме плановетѣ на Цончева, съ Дѣлчева решихме да вземемъ участие въ агитацията по изборитѣ на делегати за конгреса. Борисъ си предлагаше услугитѣ да агитира противъ Цончева, и то не той да изпъкне въ комитета (ние искахме неутраленъ комитетъ), а други хора, за които и ние бихме се съгласили.
Стана извънреденъ конгресъ, свиканъ отъ Бориса. На тоя конгресъ присѫтствува Дѣлчевъ, — подмамиха го. За този конгресъ Сарафовъ ни обещаваше, че ще излѣзе съ една листа за неутраленъ комитетъ безъ да влиза той вѫтре. И наистина излѣзе съ такава листа на конгреса, но Цончевитѣ хора спечелиха съ два-три гласа. Въ листата на Сарафова бѣха Петъръ Васковъ, Апостолъ Димитровъ и други, не много известни лица. Въ противната листа бѣха Цончевъ и др. Конгресътъ се свърши като останаха два комитета. Борисъ на конгреса се бѣше изразилъ (обвиняванъ, че пръскалъ, че злоупотрѣбявалъ), че „тая рѫка е печелила, тая рѫка ги е харчила, ето ви смѣтката по облигациитѣ, а за друго не давамъ смѣтка”. Цончевъ бѣше избранъ, но фактически Сарафовъ задържа силата, още бѣше силенъ. Печатътъ на комитета, материяли (освенъ тия въ Дупнишко, които бѣше предалъ намъ) бѣха въ негови рѫце. Цончевъ само номинално фигурираше, но не бѣше признатъ и установенъ.
Следъ малко комитетътъ на Сарафова биде разтуренъ, а сарафовци арестувани. По това време съ Дѣл-
125
чевъ смѣтахме, че трѣбва непремѣнно да завладѣемъ тукъ комитета съ хора, които да се противопоставятъ на Цончева и да не му позволятъ съ силата на тукашната организация да приложи плановетѣ си за въстание вѫтре. Тогава се прибѣгна до хора неизвестни, толкова незамѣсени въ дѣлото, хора отъ по-идеалистиченъ калъпъ, та тогава за пръвъ пѫть се решихме да излѣзе листа тукъ чисто отъ наше име, отъ името на В. О. Понеже азъ бѣхъ вече много замѣсенъ въ тукашнитѣ работи и имаше мълва срещу мене въ обществото, решихме съ Дѣлчева азъ да замина вѫтре, а той да се нагърби да прокара новата листа. Имахме и други съображения да замина: трѣбваше да се подготви въ североизточнитѣ райони въ Македония почва за евентуаленъ отпоръ противъ Цончева. Единъ отъ насъ трѣбваше да освѣтли по съ време вѫтрешнитѣ дейци въ пограничнитѣ райони за всичко, което се готви и може да последва.
Докато ние съ Дѣлчева кроехме тоя планъ, сарафовци бидоха арестувани. Дѣлчевъ бѣше заминалъ тогава по границата. Азъ се прикрихъ, докато се върне Дѣлчевъ, тукъ въ София и въ Горня Баня. Дѣлчевъ се върна отъ Кюстендилъ и се срещнахме въ Горня Баня, гдето обмислихме за листата противъ Цончева и за борбата съ него.
Стояхъ скритъ, докато отвънъ се водѣше агитацията въ провинцията, докато се събра и се свърши конгресътъ. Азъ бѣхъ сериозно преследванъ отъ полицията — дойдоха единъ пѫть 70 стражари, но не посмѣха да ме хванатъ, избѣгаха.
Докато заседаваше конгресътъ, все идваха при мене на Горня Баня много делегати, Дѣлчевъ, Станишевъ и пр. Нашата листа не се прокара; избраха се Михайловски, Цончевъ, Кеповъ, Владимировъ, Димитровъ и други.
126
Следъ свършването на конгреса азъ самъ се предадохъ на полицията и бидохъ арестуванъ въ VII полицейски участъкъ. Тогава дохажда при мене Цончевъ въ участъка.
Дѣлчевъ бѣше се подхлъзналъ малко тогава, бѣха го завлѣкли. Ходилъ въ комитета и бѣха направили нѣкакво съглашение. Между друго Дѣлчевъ бѣше се съгласилъ да предаде материялитѣ, които по границата Сарафовъ ни бѣше предалъ, на новия комитетъ. Ние бѣхме се много разсърдили. Малешевски и Сандански бѣха разярени. Азъ бѣхъ противъ цѣлото съглашение. Идва Дѣлчевъ въ участъка, идваха Кеповъ и Влад. Димитровъ да се съветватъ и да ме надумватъ, но азъ все бѣхъ противъ и подържахъ, че ще бѫдатъ изиграни отъ Цончева. По тоя поводъ именно идва Цончевъ при мене. Най-много се ядосвахъ и се противѣхъ заради материялитѣ; увѣрявахъ, че всичкитѣ хитрости на Цончева и видими отстѫпки сѫ за да пипнатъ въ свои рѫце пушкитѣ, които бѣха близу до 700—800 манлихерки. Дѣлчевъ се подхлъзна, цончевци взеха пушкитѣ (съ тѣхъ пушки после ни биха). Щомъ стана това, скоро Цончевъ измѣни поведение, не подържа съглашението, и затова Кеповъ, Вл. Димитровъ и др. се скараха съ Цончева, не можеха вече да работятъ съ него та наскоро си дадоха оставкитѣ. А Цончевъ си продължи работата и почна да си готви почва за да нахлътватъ негови чети вѫтре. Той главно прибра стари войводи отъ харамийски типъ, които ние бѣхме изхвърлили, на чело съ Дончо войвода. Прибра множество бивши наши работници, недоволници отъ насъ, защото сѫ били отхвърляни или преследвани отъ организацията заради тѣхни грѣхове (злоупотрѣбления съ организационни пари и пр.). Сѫщо така прибра всички недоволни елементи отъ Борисова страна безъ да се взема въ внимание какъвъ-годе моралъ.
127
За противодействие на Цончева, Дѣлчевъ бѣше изтъкналъ Станишева и другари, та после отъ тѣхъ излѣзе комитетътъ на Станишева.
Азъ и като излѣзнахъ отъ участъка, гдето стояхъ 4 1/2 месеца, въ течение на единъ месецъ не взимахъ вече прямо участие, защото презъ туй време бѣше Гарвановъ влѣзълъ въ Ц. К. и той бѣше назначилъ Дели Иванова и Стефанова Димитъръ за задгранични представители, а и станишевци се отнасяха съ недовѣрие къмъ мене (по стари недоразумения отъ предсарафовския комитетъ). Затова въ споразумение съ Дѣлчева остана той да рѫководи тукъ борбата. Бояхме се Гарвановъ да не би да се прехвърли къмъ Цончева. Съ Гарванова не бѣхъ добре.
Нека тукъ да спомена, че презъ времето преди Цончевъ да влѣзе въ комитета, цончевци, като решавали плана за нахлуване, много сѫ разчитвали на Гарванова поради бивши връзки съ „Братството”. Гарвановъ е билъ тѣхенъ човѣкъ и тѣ сигурно сѫ били съ него въ съгласие, той отъ вѫтре да имъ предаде всичко въ случай на въстание. Таково споразумение е имало. (Сега, когато убиха Сарафова и Гарванова, Цончевитѣ хора съ злорадство говорѣха за Гарванова: „Така му трѣбва, измѣнникъ!”. Цончевиститѣ повече се сърдѣха на Гарванова като на измѣнникъ, отколкото на Сарафова.
Гарвановъ се оттегли отъ Братството, както знаете. После бѣше недоволенъ и отъ Бориса. Борисъ го е готвѣлъ за Ц. К., това е било обещано на Гарванова, че ще го вмъкне въ Ц. К. съ свои хора, като се засили, просто ще завзематъ Ц. К. За това Борисъ настояваше да се спогажда Ц. К. съ Братството на Гарванова, на което азъ се възпротивихъ. Сетне Борисъ не издържалъ обещанието. Камбуровата мисия не сполучи; той е искалъ просто да подкрепи Братството. Борисъ
128
сетне напустна тая мисъль, и Гарвановъ бѣше ядосанъ на Бориса. Другаритѣ въ Солунъ не дадоха възможность Борисъ да приложи искането си чрезъ Гарванова, а съ сила не можеше да го наложи. За това Гарвановъ сетне е смѣталъ, че Борисъ му е измѣнилъ.
Когато Цончевъ се раздѣли съ Бориса, на Гарванова изведнажъ се разкри перспектива и да отмъсти на Ц. К., за гдето го разби съ братството, и на Бориса, че не си издържа обещанието, и открито излиза на страната на Цончевъ съ изгледъ, че съ подръжка на Цончевия комитетъ отъ тука да изпъкне като водитель въ Македония. Гарвановъ по това време идва и тукъ, и съ Цончевци се съгласилъ (тѣ вече агитираха тукъ да взематъ въ свои рѫце Ц. К.) той вѫтре въ името на В. К. да образува въ Македония комитетъ. Тогава Гарвановъ бѣше се предалъ на вѫтрешната организация, но недоволенъ; бѣха му предложили да бѫде председатель на окрѫжния солунски комитетъ, но не приелъ и бѣше се тръгналъ.
Много важно е, че Гарвановъ, като се върна отъ тукъ, обнадежденъ, на ново изпъкна като отдѣленъ организаторъ на нова организация, Върховистка (въ тукашнитѣ съвещания съ Цончевъ сѫ вземали участие и Наумовъ, Колушевъ, Шоповъ и др.). Всичкитѣ елементи отъ бившето Братство се преобърнаха въ върховисти. Въ Кукушко Гарвановъ образува върховистка партия — „комитетъ;” въ Струмица се бѣше опиталъ, но не сполучи. Въ Прилепъ Йорданъ Тренковъ, старъ подържателъ на Братството, си образува силенъ върховистки комитетъ; тоя комитетъ влѣзе въ конфликтъ съ комитета на Ц. К., имаше човѣшки жертви. Бѣха почнали тия нови върховисти систематически да агитиратъ и по градоветѣ и по селата. — Отъ тукъ бѣха заминали съ чета сегашниятъ сръбски войвода Глигуръ като четникъ подъ войводството
129
на Мирчо Ацевъ. Тая чета бѣше заминала отъ тукъ като наша, прилепска чета. Въ Прилепъ Тренковъ успѣлъ да отцепи Глигура та си образувалъ своя чета, върховистска. Значи бѣха готови и съ чети да се биятъ противъ насъ. Въ Битоля Гарвановъ сѫщо бѣше успѣлъ да образува единъ върховистски кружокъ и начало на върховистски комитетъ между учителитѣ (чини ми се единъ между тѣхъ бѣше Грековъ, сега го убиха въ Гевгелийско). Иванчо Карасулията и Лазо отъ Гевгелийско, бивши мѣстни войводи, изпѫдени отъ тамъ отъ организацията като негодни хора, харамии (Лазо скоро го убиха), съ подръжка на Цончева, наредени и изпратени съ чети, бѣха по арамийски проникнали чакъ въ Гевгелийско и по селата тамъ разпространяваха върховизма въ явни връзки съ Гарванова.
Споразумѣнието въ сѫщность е биле, Гарвановъ да вербува хора и да образува комитети по градоветѣ, а отъ тукъ да му се изпращатъ чети да подкрепя и засилва върховизма. Имаше и въ други градове върховистски ядки, бѣше успѣлъ изобщо да образува мрежа въ много градове, но все още въ форма на крѫжоци и безъ дълбоки корени въ страната. Само въ Прилепъ комитетътъ имъ бѣше доста силенъ, а и чета имаха. И въ Гевгелийско бѣха силни съ чета. Въ Охридъ имаха нѣкои последователи. И Янковата мисия въ Битолско е била зъ свръзка съ туй. Гарвановъ е водилъ агитация да подготви почва на полковникъ Николовъ въ Прилепско, на Протогерова въ Охридско, на Саракинова въ Воденско, на Дарвингова въ Кукушко. Агитиралъ е Гарвановъ въ името на офицеритѣ противъ мѣстнитѣ дейци, които ние, ужъ, отъ честолюбие не сме искали да ги пустнемъ. Между туй, споредъ плана, Цончевъ ще праща арамийски чети та като дойдатъ офицеритѣ и заематъ почва заедно съ арамийскитѣ чети ще превзематъ организа-
130
цията. Янковъ, като бѣше тръгналъ, е мислилъ, че почвата е вече доста подготвена. Организацията имаше друга тактика, приемаше офицеритѣ съ намѣрение да ги претопи между другитѣ работници и да ги използува за дѣлото. Колкото тѣ отидоха, негодни за да се претопятъ и слаби да се наложатъ, връщаха се разочарувани; примѣръ — полковникъ Янковъ.
Когато Ц. К. биде арестуванъ, за жалость, другаритѣ не можаха спокойно и великодушно да понесатъ удара, ами се бѣха изплашили за сѫдбата на организацията и като че ли веднага следъ арестуването бѣха наклонни да отстѫпятъ отъ старата организациона опоритось, наклонни сѫ били въ моментъ на малодушие да отстѫпятъ участие и на върховиститѣ — да правятъ каквото ще правятъ.
Въ това настроение взиматъ решение да предадатъ Ц. К. на Гарванова. До момента на арестуването другаритѣ отъ Ц. К. бѣха въ борба съ Гарванова, борба, която не бѣше друго освенъ продължение на борбата съ Братството. Хаджи Николовъ не бѣше веднага арестуванъ и докато да го арестуватъ още се разбирахме съ другаритѣ въ Солунъ. Бѣха склонили и Дамета да се предаде Ц. К. на Гарванова и бѣха го задължили да ми пише, да ме убеди да призная Гарванова. Азъ именно се противѣхъ, като имъ казвахъ, че вкарватъ вълка въ кошарата. Получихъ таково писмо отъ Дамета, въ което ми препорѫчваше да бѫда малко по-отстѫпчивъ тукъ спрямо цончевиститѣ, защото следъ тия арестувания, следъ тая афера не ще можемъ да се боримъ съ тѣхъ, че тѣ могатъ да разрушатъ организацията, ако сега я нападнатъ, та като признаемъ Гарванова ще ги смекчимъ, ще обезорѫжимъ Гарванова да престане да се бори съ насъ. Затова да съмъ признаелъ Гарванова. Всичко уклончиво и забъркано. Азъ разбрахъ само туй,
131
че Груевъ е отпадналъ духомъ, че е изгубилъ вѣра въ организацията, че го е страхъ отъ В. К. тукъ и отъ Гарванова вѫтре, и още, че той е свикналъ вече съ мисъльта, че скоро ще се дига въстание. Имаше вече умственъ и мораленъ упадъкъ у Дамета. Причината на това явление се корени не само въ личния отпадъкъ поради умора, но и въ закоравѣлото у него и другаритѣ му понятие, че въ Ц. К. и въ организационната администрация почива всичката сила на организацията, а не въ нейнитѣ единици — околийски комитети и разнитѣ войводи и дейци по мѣстата. А така бѣха заразени и неговитѣ другари Матовъ и пр. Представляваха си организацията като мрежа, която щомъ се разкѫса въ срѣдата, ще се разтури, — държавническо понятие. Тѣ въ това отношение не се отличаваха отъ тукашнитѣ офицери, които въ единъ водитель виждаха всичко. Азъ гледахъ инакъ, не давахъ това значение на централизацията. Затова тѣ, щомъ се арестуваха Ц. К. и много други сили покрай него, клекнаха и склониха да предадатъ на Гарванова Ц. К. На мене това събитие силно, много силно ми подействува, азъ се осетихъ ударенъ, но не преставахъ да ги разубеждавамъ. Мирчевъ бѣше въ Братството, сетне заедно съ Гарванова върховистъ. Доказвахъ имъ (и тукъ имахме събрание отъ наши хора), че можемъ да изберемъ новъ Ц. К., че отъ тукъ може да изпратимъ хора и то съ седалище другаде, а не непремѣнно въ Солунъ. Смѣтахъ, че може въ Ц. К. да влѣзатъ и нѣкои нелегални сили, а всички да бѫдатъ изпитани работници на организацията. Тука, въ нашитѣ събрания решихме да препорѫчаме тая мѣрка, но нѣмаше вече тамъ хора да я приложатъ та си остана Гарвановъ и покрай него бѣха въ Ц. К. учитель Мартиновъ и Якимъ Игнатовъ.
Дѣлчевъ, макаръ и да сподѣляше моето мнение, съ своя оптимизъмъ и съ своята отстѫпчивость търпѣ-
132
ше това положение съ Гарванова и бѣше влѣзълъ въ ролята да подкрепи Гарванова, но съ цель да го отдѣли отъ върховиститѣ. И наистина малко по-после, щомъ Гарвановъ се почувствува на положение самостоятелно и щомъ получи довѣрието на Дѣлчева, се отцепи отъ върховиститѣ, като предложи, щото тѣхнитѣ комитети въ Кукушъ и Прилепъ да се слѣятъ съ нашитѣ, а на четитѣ въ Прилепско и Гевгелийско — да се слѣятъ съ градскитѣ организационни чети. По-подире, когато Гарвановъ бѣше дошелъ тукъ, бѣше влѣзълъ въ лична дружба съ Дѣлчева. Азъ стояхъ на страна, докрай не го признавахъ и не го признахъ.
Понеже цончевци бѣха недоволни отъ тѣзи постѫпки на Гарванова и понеже четитѣ въ Прилепско и Гевгелийско (и други чети имало вече върховисти) не бѣха го послушали, Гарвановъ се скара вече съ цончевци, и върховиститѣ тогава нарекли Гарванова измѣнникъ и до край не можели да го търпятъ и дя му простятъ. Гарвановъ сетне почна да преследва върховистскитѣ чети, които по-напредъ бѣше крепилъ.
Мене наскоро следъ ареста и следъ освобождението ме интернираха въ Търново (правителството на Даневъ— Каравеловъ). Пръсналъ се бѣше слухъ, че поради това интерниране азъ съмъ искалъ да убивамъ Каравелова и Сарафова. Не знамъ отъ кого е узналъ Гарвановъ това (Сарафовъ му се оплакалъ ?), и веднага почна да прави капиталъ отъ това противъ мене. Писалъ писмо на Дѣлчева, на Даме и на разни други, че щѣло да бѫде много лошо за организацията та да ме увещаватъ да не правя това. Това усърдие нз Гарванова по поводъ на единъ лъжовенъ слухъ доказваше само лишенъ пѫть, че Гарвановъ си е въ връзка съ правителството и че винаги се е чувствувалъ като човѣкъ на България.