I.
Биографични данни. — Изключенъ отъ солунската гимназия, Гьорчо Петровъ дохажда въ Пловдивъ. — Влиянието на Захарий Стояновъ и Д. Ризовъ върху „македончетата”, ученици въ Пловдивъ. Тукъ се заражда мисъльта у Гьорчо за въстаническо движение въ Македония. — Станалъ учитель въ Щипъ, почва да проповѣдва тая мисъль.
29 май 1908 г.
Родомъ съмъ отъ село Варошъ (до Прилепъ); сега съмъ на 42—43 год. Баща ми, Петре Николовъ, е родомъ отъ село Трояци (Прилепско), а майка ми, Злата Тоскова, отъ Варошъ. Баща ми се занимаваше съ дюканджилъкъ, съ вино, ракия и др. Първоначално образование получихъ въ селото си, учихъ по псалтиръ, евангелие. Сетне се учихъ въ Прилепъ, гдето бѣха учители Никола Ганчевъ и Йосифъ Ковачевъ, около 5 години. Като свършихъ въ Прилепъ— то бѣ въ 1880 г., руско-турската война бѣше се свършила, дойдохъ въ София да постѫпя въ гимназията като стипендиянтинъ. Имахъ силно желание да се уча, а имаше и силно настроение между ученицитѣ въ Прилепъ да дохаждатъ тукъ да се учатъ, разбира се, безплатно. Не сполучихъ и се върнахъ. Ганчевъ и Ковачевъ по-рано бѣха напуснали Прилепъ; азъ при Ковачева даже не съмъ училъ, той държеше последнитѣ две години. Върнахъ се следъ 1 1/2 месецъ стоене въ София и си станахъ бакалинъ въ Прилепъ. Презъ коледнитѣ праздници 1881 г. идва въ Прилепъ Димитъръ Ризовъ, на пѫть отъ София за Битоля, гдето той живѣеше като търговецъ и почетенъ драгоманинъ на руското консулство и играеше вече видна общест-
4
вена роля не само въ Битоля, но и въ цѣла Македония. Той бѣше вече авторитетъ по екзархийскитѣ работи, по общинскитѣ и политическитѣ работи въ Битоля чрезъ руското консулство. Ризовъ бѣше идвалъ въ София презъ Цариградъ съ Методий Кусевъ въ противовесъ на екзарха да действува предъ българското правителство, то да дава подкрепата си за нови училища въ Македония не чрезъ екзарха, а по други канали, посочени отъ него, именно, струва ми се, той препоръчваше щото българското правителство да се споразумѣе съ турското правителство и пр. и пр. Ризовъ бѣше издействувалъ срѣдства отъ българското правителство да се открие чрезъ него класно училище въ Битоля. Той идваше заедно съ четирма учители отъ България да открива това училище. Понеже въ Битоля нѣмало ученици за II класъ, Ризовъ предложилъ на прилепската община и училищното настоятелство да убедятъ бащитѣ на ученицитѣ отъ последния класъ на прилепското училище, между тѣхъ и мене, да отидемъ въ Битоля. Отидохме 14 души и образувахме втори класъ, само прилепчанчета; първи класъ състоеше отъ битолчанчета та стана училището второкласно. Понеже на баща ми не се даваха пари, искаше да ме зедържи бакалинъ; азъ ходихъ на издръжка на общината. Следната учебна година Методий Кусевъ бѣше успѣлъ въ екзархията да прекара идеята, класното училище да бѫде не въ Битоля, а въ Прилепъ, съ нови учители, а именно да има и III класъ. Това бѣше конкуренция на Ризовското училище. Ние, като прилепчанчета, разбира се, бѣхме принудени и отъ бащитѣ си па и поради локаленъ патриотизъмъ да напустнемъ Битоля и дойдохме въ Прилепъ. Ризовото училище си продължи, но само първи и втори класъ, а въ Прилепъ имаше три класа! Следната учебна година въ Солунъ за първь пѫть се
5
откри четвърти класъ. Продължихъ учението си тамъ съ полустипендия и то до половината на шести класъ поради това, че бѣхъ немиренъ; въ сѫщность азъ не бѣхъ особено подвиженъ, но все ме мислѣха, че съмъ замѣсенъ въ ученишкитѣ бунтове. Изключиха ме заедно съ 12—13 другари отъ разни класове, между които бѣше и Пере Тошевъ, въ сѫщия класъ съ мене и въ Прилепъ и Битоля, и то по следната причина: въ София се бѣше образувалъ крѫжокъ противъ екзархията и противъ гимназиялната дирекция въ Солунъ. Въ тоя крѫжокъ влизаха Ризовъ, Китанчевъ, Таневъ, Божилъ Райновъ (сега е въ Варна, радославистъ). Директоръ на гимназията бѣше Кандиларовъ, родомъ отъ княжеството, сега директоръ въ русчушката девическа гимназия. Той е свършилъ въ Русия духовна академия, имаше йезуитски приеми. Ученицитѣ и въ пансиона и въ училището негодувахме противъ директора. Азъ пишехъ дописки още въ V класъ, въ вестникъ „Балканъ”, противъ управлението въ гимназията и противъ общината. Бѣха ни повлияли Таневъ, Ризовъ, Китанчевъ, които бѣха божества за насъ, а тѣ бѣха противъ гимназиялния директоръ. Подушиха, че азъ пиша, и за следната година ме лишиха отъ стипендията. Въ шестия класъ освенъ съ дописките бѣхъ се заелъ да пиша и брошура противъ гимназията по подобие на една брошура отъ пловдивската гимназия. Събирахъ материялъ. По една случайность една часть отъ тоя материялъ попадна въ рѫцете на директора. Положението ми стана много опасно. Работата се проточи до второто полугодие, стана новъ бунтъ въ гимназията, изключиха ни 8 души, а къмъ насъ се присъединиха и други, между които бѣше и Ляпчевъ, единъ класъ по долу отъ насъ.
Следъ като ни изключиха, заминахме за Пловдивъ. По внушение отъ екзархията, Величковъ, тогава дирек-
6
торъ на просвѣщението, не ни прие, защото ако да бѣше ни приелъ, половината отъ солунската гимназия щѣше да избѣга. Ние останахме да се занимаваме съ надежда да ни допуснатъ до изпитъ та се надѣвахме да постѫпимъ въ гимназията идещата година.
Презъ лѣтото бѣше станало първото въстаническо движение въ Македония, предвестникъ на Съединението. На чело на движението бѣ застаналъ Калмуковъ. Цѣлата компания бѣхме въвлѣчени въ това движение. Като ученици до тогава, не бѣше у насъ минавала мисъль за революционна организация, за освобождение на Македония. Презъ 1881 година бѣше станало комитско движение въ Прилепъ, и ние живо се интересувахме затова, макаръ и деца, а Пере Тошевъ бѣше даже въ връзка съ тия комити, но това нѣма последствие за насъ.
Въ Пловдивъ тогава се прояви у насъ желание за отмъщение срещу гърцитѣ, пловдивскитѣ гърци, понеже се видѣхме на свобода и въ сила — на българска територия. Спиро Костовъ (сега пожарникарь) първъ ни увлѣче въ движението на Калмукова. Идеалитѣ — авторитетитѣ, звездитѣ ни бѣха Захарий Стояновъ и Д. Ризовъ. Първата ни работа бѣше да съборимъ старото македонско дружество въ Пловдивъ и да го замѣнимъ съ ново. Старитѣ македонски дружества въ Източна Румелия бѣха всѣко за града си, напр. за Пловдивъ, за Стара Загора и пр. и бѣха подъ влияние на правителството, главно за избори. Ризовъ, Паница и Захарий Стояновъ бѣха си поставили задача да организуватъ всички македонски дружества съ центрове Пловдивъ, Русе, София. Ризовъ бѣше иницияторъ и деятеленъ. Борбата срещу старитѣ дружества бѣше да се постигне тази цель. Ние, ученицитѣ „македончета”, бѣхме по-гюрултаджии.
7
Презъ лѣтото, когато да заминатъ Калмуковъ и Куртевъ, имаше вече въ гимназията ученици, записани за въстаници, въ това число и ние: азъ, Пере Тошевъ, Ляпчевъ и Никола Генадиевъ, който бѣше съ насъ и даже бѣше водительтъ ни. Но Ризовъ не позволи да се завличатъ ученицитѣ въ чети. Вмѣсто това на всички ни възложиха роля да отиваме по градовете низъ Източна Румелия да събираме помощи въ пари и орѫжие за зъорѫжаване четитѣ, които се готвѣха да заминатъ. Азъ бѣхъ изпратенъ въ Казанлъкъ за пари, препорѫчанъ бѣхъ до попъ Караджовъ и Стоковъ, тогава „казионни”, и въ Карлово — да обера съ тамкашни хора единъ складъ съ орѫжие, който се намираше въ една джамия.
Бѣхъ тогава 18-годишенъ. Въ Карлово получихъ телеграма да се върна, а въ Пловдивъ ми се съобщи, че работата се измѣнила, но не ми казаха, какъ и що е станало. После разбрахъ следното: въ Пловдивъ душата на туй движение сѫ били Тончевъ, и, мисля, Странски, като „казионни” види се въ връзка съ София. Намѣрението е било да се изпратятъ нѣколко чети въ Македония за да се поотклони вниманието отъ готвещето се тайно отъ тѣхъ Съединение. Това бѣше, значи, предъ Съединението, презъ лѣтото. Ние сме били просто мамени, — това ни го каза Захарий Стояновъ, който се възмущаваше и псуваше, че си играели съ такова едно дѣло. Види се, че и Зах. Стояновъ е вѣрвалъ, че движението е сериозно. Той ги псуваше. Въ сѫщото време се е готвѣло споразумение съ Пашичъ, който бѣше емигрантъ въ София, да му се дадатъ срѣдства и хора та да нахлуе съ емигрантитѣ сърби въ Сърбия — да се разбъркатъ работитѣ въ Сърбия та Съединението по-лесно да стане. Ризовъ е билъ вѫтре въ тая работа. Македонското движение въ Пловдивъ се преустанови.
8
Презъ ваканцията, по съветитѣ на лѣкарь, понеже бѣхъ боленъ, страдахъ отъ стомашенъ катаръ, заминахъ си дома въ Прилепъ и се излѣкувахъ главно съ гроздье. Презъ септемврий вече бѣхъ добре и ме назначиха общински учитель въ Щипъ, въ новооткритото четирикласно училище. Тогава изведнажъ се отвориха четири класа. Въ Щипъ прекарахъ две години — 1885/6, 1886/7 учебна година. Другари нѣмахъ отъ сетнешнитѣ дейци; тѣ останаха въ Пловдивъ и свършиха тамъ.
Нека забележа, че по-рано, докато бѣхъ още въ Пловдивъ, пловдивскиятъ централенъ комитетъ на македонскитѣ дружества, на които душата бѣше Захарий Стояновъ, действувалъ да се подготви въстание, — именно Калмуковото щѣше да бѫде негово дѣло. Презъ време на движението на Калмукова заминаха, изпратени отъ пловивския комитетъ, Димитъръ Щеревъ и Головъ (книжарь) да основаватъ революционни комитети въ Македония за въстание. И тѣ пропѫтуваха Солунъ, Велесъ, Прилепъ, Крушево, Битоля. Какво сѫ направили, не зная, но сигурно нищо особено не сѫ направили.
При заминаването ми отъ Пловдивъ имахъ пълномощно отъ централния комитетъ въ Пловдивъ да образувамъ комитети за въстание въ Македония, гдето мога. Въ пълномощното личеше портретътъ ми на чело, изваденъ съ моментална фотография, съ подписитѣ на Спиро Костовъ и Зах. Стояновъ, съ печата.
Въ Щипъ веднага, въ единъ месецъ, месецъ и половина, основахъ комитетъ съ 46 души членове. Нѣкаква деятелность не прояви комитетътъ, понеже и войната между Сърбия и България повлия та съвсемъ се спрѣ тая работа.
Третата година останахъ безъ работа, презъ първото полугодие, а второто полугодие, презъ февруарий —мартъ 1888 год. заминахъ за Солунъ, гдето станахъ
9
коректоръ въ печатницата на Самарджиевъ. Нѣмаше още нищо по дѣлото. Презъ 1888/9 учебна година станахъ екзархийски учитель въ Скопската прогимназия по ходатайството на архимандрита Методий Кусевъ.