II. Други писма
ОТ ДРУГИ ДО РАЗНИ ЛИЦА ОКОЛО АРЕСТУВАНЕТО НА БРАТЯ МИЛАДИНОВИ
[ Писма 77 — 87 ]
77. Стефан Папа до бр. Робеви и синове — 20 април 1861 г.
78. Стефан Папа до бр. Робеви и синове — 24 април 1861 г.
79. К. А. Шапкарев до Димитър А. Робев — 27 май 1861 г.
80. Кириак Държилович до Георги С. Раковски — 6 юни 1861 г.
81. К. А. Шапкарев до Димитър А. Робев — 10 юни 1861 г.
82. К. А. Шапкарев до Георги С. Раковски — 19 юли 1861 г.
83. Стоил Балкански до Георги С. Раковски — 9 август 1861 г.
84. К. А. Шапкарев до Димитър А. Робев — 11 август 1861 г.
85. епископ Партений Полянински до Христо П. Тъпчилещов — 21 август 1861 г.
86. епископ Партений Полянински до Христо П. Тъпчилещов—13 ноември 1861 г.
Стефан папа до братя Робеви и синове —Битоля [1]
Охрид, 20 април 1861 г.
На връщане от Битоля се разболял. Охридският митрополит редовно го посещава. Очакват протосингела от Цариград за резултата от изпратените прошения. Сведения за българския черковен въпрос, получени от митрополита с писмо от Цариград. Постъпки пред патриарха от едно посолство за Димитър Миладинов. Запитан от патриаршията, охридският митрополит заявява, че не знае причината за арестуването на Димитър Миладинов.
178
Превод
Почитаеми господа Роби и синове!
Охрид, 20 април 1861 г.
Получих с удоволствие милото ми ваше писмо и искрено се зарадвах като узнах, че всички — и едните, и другите — сте здрави. И ние сме добре със здравето, с изключение на мен, понеже не съм добре поради пътуването; оттогава съм на легло и едва преди ден-два излязох. При все това свети преспанският владика ме посещава редовно и ми дава благословиите си, та се надявам да ядем с апетит агнето.
Сведенията, които можах да събера за прошенията, изпратени по протосингела в Цариград по искането на Великата черква, за да се допринесе по българския въпрос и т. н., са тези. Протосингелът се очаква днес-утре [да пристигне] и ще видим какви сведения ще ни донесе. Това, което ще узная, ще ви съобщя навреме за ваше знание.
Между това преспанският [владика] бил осведомен с писма от Цариград, че Иларион е изчезнал, а Авксентийе бил под домашен арест. Относно пловдивския [владика] двама изпратени от В[исоката П[орта] са отишли, за да го отведат в Света гора. Негово всесветейшество [патриархът] настоявал първите двама да бъдат заточени. Водачите на българите били строго мъмрени от страна на великия везир.
Изпратеното телеграфическо съобщение от битолския [владика] се отнасяло до някакви обяснения във връзка с арестуването на учителя Димитър, които били поискани поради някакви забележки, направени от някоя си легация на Негово всесветейшество [патриарха], на когото преспанският [владика] телеграфирал, че въпросният [учител Димитър] е бил арестуван и хвърлен в затвора поради неизвестни на него причини, а известни само на гражданските власти [2]. Като получил такъв отговор, Негово всесветейшество в един разговор с великия везир го запитал за Димитър и в отговор Негово Височество му казал, че трима са били онези, които смущавали спокойствието по ония места. Единият е бил заточен, другият на име Димитър бил потърсен и не бил намерен и други подобни неща му отговорил. Засега това можах да разузная; по мое мнение опасявам се да не би да е в опасност Димитър, ако това е истина. За същия завчера писах на г. Анастасий Шурбанович, за да напомнят на свети битолския [владика] заедно с челеби Димитраки обеща-
179
нието, което ми даде, че след пет дни ще ми пише да изпратя достоен за него гарант, който е налице. Това относно този въпрос.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Катo [ви] пожелавам да празнувате Великден щастливо за много години, оставам с отлично към вас уважение,
Ваш покорен слуга
Ст. Папа
Послепис. И вашият слуга Христодул ви поздравява...
[Адрес:] До достопочитаемите братя Роби и синове
в Битоля
1. Стефан Папа Владиков. Сведения за него вж. към писмото на Д. Миладинов от 3 юли 1857 г.
Близък с охридския владика Мелетий, той според К. Шапкарев отказал да съдействува за освобождаването на Д. Миладинов. Той посъветвал и посетилата го Митра Миладинова да каже на зет си (Шапкарев): „да си седи мирно това куче, зер и нему ще му кладем пръстът, та ще хвръкне и той на възбог" (Шапкарев, Материали С, 1884, с. 28). Докато привържениците на гръцкия владика са залъгвали близките на Миладинов, Мелетий заедно с битолския владика Венедикт пръснали значителни суми за подкупи с цел да осуетят освобождаването на Д. Миладинов. Католическият мисионер Фавериал говори за раздадени 600 000 пиастра (гроша) на членове на съда и други лица (Faveyrial, Les grecs et les bulgares. Вж. Н. Табаков, Вести за биографията на братя Миладинови. — Учил. преглед, XXX, 1931, кн. 5, с. 752—753).
2. Наклеветен от гръцките митрополити като опасен за спокойствието на страната, Д. Миладинов бил арестуван внезапно, като била иззета и цялата му преписка. Многото писма, разменени с руси и българи по цялата страна и чужбина, възбудили у турците подозрението, че Д. Миладинов и брат му действували против турските държавни интереси. Според Али паша Миладинов бил „руски агент, видно от кореспонденцията му” (вж. приписката към писмото на Калверт до английския посланик в Цариград Булвер от 24 юли 1861 г.).
Стефан Папа до братя Робеви и синове — Битоля
Охрид, 24 април 1861 г.
Здравословното състояние на стария Робев. За учителя Димитър Миладинов е писал подробно в предишното писмо. Въведен в заблуждение за него от битолския митрополит. Сведения за българските архиереи в Цариград. Как бил отпразнуван Великден в Охрид.
180
НБКМ, ф. Братя Робеви.
Превод
До почитаемите господа братя Роби и синове
в Битоля
Охрид, 24 април 1861 г.
Вчера получих вашето почитаемо писмо и се зарадвах, че сте добре със здравето, но много се наскърбих от известието, че старият [Тасе Робев] е болен. Моля се на бога за здравето му. Като оздравее, да дойде тук и извърши всичко, което желае. После като простосмъртен, разбира се, ще напусне живота, както всички простосмъртни, и съм уверен, че това мое благопожелание ще се сбъдне съгласно със сърдечното ми желание.
На 21 чрез пощенския куриер ви изпратих писмо, което може би ви е връчено [1]. В писмото с подробности ви обясних за учителя Димитър и за другите неща. Но след като се завърна протосингелът [2], узнах, че българите понавели глава и че пловдивският [митрополит] бил отведен на заточение в Света гора, Авксентий бил под домашен арест, Иларион бил изчезнал. От прошенията, изпратени чрез същия, нямало никаква опасност за нашите представители и т. н.
181
Имате право, че се поддавам на измама, понеже съм заблуждавай от владиците, както напр. битолският владика ме заблуди за Димитър [3]. Имате право, мога да бъда измамен, както ни заблуди и за изпращането на прошенията.
Господин Коста Манче, ваше благородие, ако сте го видели, видял съм го и аз. Къде тича, какво прави с прошенията, не зная. С такива хора какво може да направи човек?
Аз, вашият слуга, още страдам. Изглежда, че е ревматизъм, защото от колената до пръстите чувствувам силни болки, които ме държат на легло. Моля негово превъзходителство [д-р К. А. Робев] да ми даде наставления.
Точно в този момент дойдоха да ме посетят господа Коста Манче и Георги Гърданис. Ще ви пиша, след като се срещна повторно.
Друга политическа новина нямам, освен че свети преспанският [владика] не пусна в черква дискос. Понеже вчера празднувахме Гергьовден, към 8 часа вечерта някои от заптиетата по стар обичай започнаха да стрелят. А като чуха нашите от Варош, почнаха и те да стрелят, сякаш стреляха срещу Севастопол. Стрелбата продължи до изгрев слънце. Уверявам ви само от пет-шест къщи не се чу гърмеж. Така с ужасна стрелба отпразнувахме Великден.
Като очаквам известие за желаното от мене възстановяване на здравето на почитаемия старец, оставам
Ваш покорен слуга:
Ст[ефан] папа
[Адрес:] До господа братя Роби и синове
в Битоля
1. В архива на братя Робеви и синове не се намират писма от Стефания папа от дните, когато бил арестуван Димитър Миладинов, защото, както се вижда от писмата на Андроник папа Наум до Робеви, по това време Стефания папа е бил в Битоля, отсъствувал от Охрид. Писмата на Андроник опровергават съобщението на К. Шапкарев, че в Охрид е присъствувал при разпита и Стефания, който уж заедно с другия гъркоман Тасе Зарчев подкрепил владиката Мелетий в заговора му по арестуването на Димитър Миладинов (вж. цитата, у Ив. Снегаров в статията му „Град Охрид, исторически очерк” в Македонски преглед, г. IV. кн. 2, с. 74).
2. Протосингелът Антим се завърнал от Цариград, дето е занесъл прошенията от Охридската епархия до Патриаршията.
3. Битолският митрополит Венедикт е информирал погрешно Стефания папа за вината на Димитър Миладинов.
Кузман А. Пасхалов (Шапкарев) до Димитър А. Робев — Битоля
Охрид, 27 май 1861 г.
Съобщава му за посещението на английския консул, свещеника и Джорджаки в Охрид и Струга и за разговора му с тях за участта на Димитър Миладинов. Д. Миладинов бил в Солун и солунският валия чакал нареждане къде да го изпрати. Съветите на английския консул как да се действува в защита на Д. Миладинов. Съвети на приятели на Д. Миладинов да се действува чрез българския униатски архиепископ Йосиф Соколски.
182
Превод
Охрид, 27 май 1861 г.
Достопочитаеми Господине Димитре А. Робе!
Притежавам честното Ваше писмо от 16-и този месец, на което не съм отговорил досега, очаквайки по-удобен случай. Сега, като имам и повод за това, вземам перото да Ви отговоря и същевременно да Ви искам упътвания за това, което Ви пиша по-долу.
183
Вие ни пишете да не правим засега никакви постъпки за... и че той е призован за Цариград и т. н. Тези дни същевременно дойдоха тук английският консул със свещеника и Джорджаки [1]. Отидоха и в Струга, откъдето останаха доста доволни. Имахме щастието да влезем в разговор с тях за . . за когото ни казаха; че е в Солун, където тамошният управител Хусни паша го държи под арест, очаквайки второ нареждане за това, къде да го изпрати (изглежда на изгнание и малко по малко започват да се превръщат в истина тези неща, които се предвещаваха). Те, подтикнати от съчувствие към нещастното семейство [2], ни дадоха чрез Джорджаки някои упътвания, а именно да направим кратко изложение за живота му от ранно детство до залавянето му и на обстоятелствата от залавянето му до днес и т. н. След като бъде направено това изложение от страна на съпругата му, тя самата или чрез свой пълномощник да го подаде до всички европейски консулства в Битоля [3]. Чрез това изложение тя ще помоли светлейшите консули да го препратят до посолствата на техните правителства в Цариград, за да се застъпят пред Високата порта, като поискат от нея разследване на нещастния. Следствието в Битоля, казват те, не се смята като следствие. Тази е, ни казват те, единствената надежда да му се помогне и друга няма. Прочее прибягваме отново до Вас, искайки упътвания по този въпрос.
Някои приятели ни карат освен това неговата съпруга да изпрати молба до българския униатски архиепископ в Цариград, за да ходатайствува пред Високата порта и т. н. [4]
Уверен, че ще ни дадете на драго сърце упътвания и по-положителни и по-нови известия по настоящия въпрос, оставам в очакване на отговора Ви.
Всецяло предан
Козма А. Пасхалис
Послепис. Съпругата му ще дойде с горепоменатото изложение следващата събота, затова, ако е възможно, да ускорите отговора.
Същият.
[Адрес:] До достопочитаемия господин Димитър А. Робе
В Битоля
1. Джорджаки челеби от Битоля. Ето какво пише за него К. А. Шапкарев в ръкописната си автобиография (тетрадка X, с. 311): „Челеби Джорджаки, родом едренски арменокатолик, служеше при битолския валия като муавинин или предприемач, а повече изпълняваше шпионска и предателска длъжност. Той много мразеше правосл. християни и много повече българите. Той също малко по-иапред предаде 8 души охридяни. Той, като взел повод от некои разговори със Стефания или по съвсем негово внушение в Охрид, дето преди малко беше бил, турил око на мен и нашел време да ме подаде на валията, което не бил скрил от жена си. Тя е съобщила на Евров всичко това”. По-късно Венедикт и Мелетий подбудили пострадалите българи от Охрид да се оплачат против Джорджаки и той бил проводен на заточение в родния си град Одрин” (с. 319). За Джорджаки челеби вж. Е. Спространов. По възраждането в град Охрид. — СГНУНК, кн. XIII, С., 1896, с. 636.
2. Английският консул се убедил в невинността на Д. Миладинов. Той разбирал, че Миладинов е станал жертва на политико-религиозното преследване от страна на гръцкото духовенство (вж. доклада му до посланика Булвер в Цариград от 24 юли 1961 г.).
3. Митра Миладинова е подала прошение с дата 17 юни до английския, австрийския и руския консул в Битоля, а чрез последния — и до френския посланик в Цариград. Вж. тук по-долу заведените по този повод преписки с посолствата в Цариград.
4. Тези приятели са католиците от Битоля В. Манчович и Павек. Български униатски архиепископ в Цариград е Йосиф Соколски.
184
Кириак Държилович до Георги С. Раковски — Белград [1]
Солун, 6 юни 1861 г.
Архимандрит Онуфрий от Света гора се е записал за абонат на „Дунавски лебед”. Димитър Миладинов бил изпратен преди няколко дни под стража в Цариград.
НБКМ, ф. Раковски. II А 6108
Превод
Солун, 6 юни 1861 г.
Господин Редакторе!
Писах Ви преди, че архимандрит Онуфрий [2] от Света гора се записа абонат на „Дунавски лебед” за два броя. Следователно вместо пет броя трябва да пращате пакет със седем броя.
Приносителят на настоящето ми ще Ви даде още един минц. Щом получиме първите броеве за Онуфрий, ще събера абонаментите.
Нашият сънародник Д. Миладинов бе изпратен преди няколко дни под военна стража за Цариград. Не се знае съдбата на този нещастен мъж. Дано сънародниците българи в Цариград се погрижат да го отърват от по-големи страдания. Ужасно нещо е произволът и клеветата. Известно
185
Факсимиле от писмото на К. Държилович до Хр. Тъпчилещов — 13 ноември 1861 г.
186
е колко много невинни души са страдали и страдат. Дано божието провидение смекчи тия две злини за спокойствие на човечеството.
Пиша Ви набързо.
Ваш
К[ириак] Държилови[ч]
[На задната страница на писмото:] С един минц.
[Адрес:] До господина редактора на в. „Дунавски лебед”
В Белград [3]
1. Сведения за него вж. у Ив. Снегаров, Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи, С., 1937, с. 30; вж. и Архив Раковски, т. II, С., с. 625. Държилович препращал писмата на Раковски от Солун. По това време Раковски вече е знаел за арестуването на Миладинов. В „Дунавски лебед”, бр. 30 от 18 април 1861 г. под заглавие „Вести от Македония” той съобщил за арестуването на народния деец и за отвеждането му в битолския затвор. В следващия брой на вестника от 25 април Раковски поместил и отделна редакционна статия за задържането на Миладинов.
2. Онуфрий Попович, архимандрит Хилендарски, родом от с. Енина, Казанлъшко. За него вж. В. Н. Златарски, Архимандрит Онуфрий Попович Хилендарски, Известия на историческото д-во в София, кн. III, С., 1911, с. 39—73.
3. За настоящото писмо пръв съобщава Г. Баласчев. Той дава и извадки от него в сп. Минало (вж. Братя Миладинови, Притурка на сп. Минало, кн. I, С., 1912, с. 20).
Кузман А. Пасхалов (Шапкарев) до Димитър А. Робев — Битоля
Охрид, 10 юни 1861 г.
Направили са изложение до английския консул в Битоля. Димитър Миладинов пристигнал преди 15 дни е Цариград. Да препрати писмо до Михаил Кецкаров в Цариград.
187
НБКМ, ф. Братя Робеви
Превод
За Битоля
Достопочитаеми господин Димитре!
Охрид, 10 юни 1861 г.
Получихме почитаемото Ви писмо от 30 миналия месец и узнахме съдържанието му. В резултат на това, което ни пишете в него, се направи изложението, но не знаем дали английският консул е пристигнал там [1].
За учителя не научихме нищо по-ново, освен че преди петнадесет дни е пристигнал в Цариград [2].
Дали не Ви пише нещо за него М. Кецкарис? Ако имате по-ново известие, ще ни го предадете, разбира се.
Едното от приложените писма ще предадете според надписа, а другото отправете, моля, до г. М. Кецкарис в Цариград [3]. Оставам го нарочно отворено, запечатете го и го изпратете.
Чухме някои неща за пелагонийския владика, но не знаем доколко са верни. Поради това ще имат нужда, разбира се, от потвърждение.
Оставам с подобаващата почит
[на гръцки:] всеусърден и завинаги признателен
[и на български:] всеусьрдній и признател за всегда
К. А. Пасхалов
[Адрес:] До достопочитаемия Господин Димитър А. Робе
В Битоля
[Бележка на получателя:]
Охрид 1861 г.
Писано на 10 юни
Получено на 11 юни
Отговор.
1. Димитър А. Робев е проявявал жив и постоянен интерес към съдбата на Д. Миладинов. Той е правил до края опити да избави Миладинов от затвора.
2. Д. Миладинов бил отведен в Цариград в началото на юни (вж. писмото на К. Държилович до Раковски от 6 юни 1861 г.).
3. Мих. Кецкаров от Охрид, търговец кожухар, установил се в Цариград. Чрез него са направени опити да се препращат писма до намиращия се в затвора Д. Миладинов.
188
Кузман А. Пасхалов (Шапкарев) до Г. С. Раковски — Белград
Охрид, 19 юли 1861 г.
Дава сведения за арестувания Димитър Миладинов и моли Раковски да пише за него в „Дунавски лебед” и да обърне вниманието на българските представители в Цариград да помогнат за освобождението му. Да извести на К. Миладинов за арестуването на брат му.
Достоуважаемий г-ине Г. С. Раковски!
Во Охрид на 3-го дене месеца жетваря (юлия) 1861
Пред три месеца (на 29 марта) чрез нашего съотечественика, г-ина Янета Тасича [1], ви изпратих писмо и нещо аманет, а пак по еден месец, на 1-го мая, чрез настоящаго писмоносца, г-ина Констандина, преключено во Янево писмо, ви изпратих друго, во кое бех преключил писмо за г-ина К. Миладинова, еден оглас, написан со спомоществователи за песните негови, и едно обявление за вашите съчинения. Во речениве писма бех ви писал за съчиненията и прочая, а до сега уще никакво известие немам, да не ви се невручиле писмата и друго, що ви изпратих [2]. Ако йе възможно да ни известите некако.
Потем неколку дни ви изпращам и друго писмо, еднакво со ова со пощата, во кое можит да ви преключам и некоя дописка.
За г-ина К. Миладинова, кой во едно писмо кон едного приятеля негов се обещаваше до мая да свършит издавайньето на песмите му, никакво нещо не можиме да чуяме, къде се наожви, или уще во Аграм йе, що чинит, или издаде песмите и прочая. Заради това молиме вас, ако ви йе възможно тому (К. Миладинову) да известите [3], що почтеннийот му братец, достоуважаемий учител г-ин Димитрия Хр. Миладинов уще пред два месеца (на 8-го мая) нощя се крена от битолските темници и се отведе во солунските, а по десетина дни се отведе во Цариград на Заптие-Мушури [4] и от тамо не знайме къде се прондзури. До сега бъргу (15 цървеника — юния) беше уще во цариградските подземни темници, а от тогавамо не знайме къде йе, или тука уще, или во долапите [5], или некъде другаде го прондзурйя, или йе жив, или умрен! Известите му, ве молям, К. Миладинову, за да барат некой лек бедному си брату, кой за никаква си вина, освен заради народа, страдит и той и окаяното му домочадие, а нам, кои му сме искренни приятели, известите ни къде се наожвит реченний К. Хр. Миладинов, или издаде песмите, и прочее.
Надеваещем ся да получам приятен слух при вашего високолюбородие, имам чест да ся считам за всегда признателен и всеусърдний
Козман А. Пасхалов
Припис. 19 юлия. Настоящево писмо се писа понапред по горното д номесечие, но се запре. Сочиненията, за кой ви сум писал во напрежните писма и во обявлението и прочая, ве молям, ако не сега, немаещем со кого да ги изпратите, поне кон есен, кега ке си идат нашенци, да ни изпратите.
189
Реченний бедний учител Д. X. Миладинов ради разните заслуги кон народа ни, а особито ради дирното му прошетвейне по Македония, за да собират милостиня за новата народна ни църква во Цариград, заради многуто, велям, заслуги, кой заслужил народу, бедний Д. X. Миладинов йе достойен за особито внимание на българските в Цариград представители, кои требит да се заузели белки за освобождението му, но не йе излишно, мислям, и да се подбудат на това чрез вестника ви, или чрез некое друго прилично средство.
(същий)
[На IV стр. адрес]
До учръдничъството „Дунавската лебеда”
Достоуважаемому г-ину Г. С. Раковскому
В Белград
[и бележка]
Чрез писмоносцов испратите ми неколку листови вестникови или свето продолжение от 20-го броя, освен 23-го и 31-то, кой сум ги получил.
НБКМ, ф. Раковски, I Б 1296/52
(стар инв. № 7227)
1. Янета Тасич е охридчанинът Яне Тасев Йовчев—Чапаков, установил се в Белград. Чрез него охридчани са препращали писмата си до свои кореспонденти в Сърбия.
2. Писмото от 29 март е запазено в архива на Раковски под № I Б 1295/52. Следващото писмо от 1 май обаче е загубено.
3. Близките на Миладинови са правели много опити да съобщат на Константин за нещастието, сполетяло брат му. По времето, когато настоящото писмо на Шапкарев се е получило в Белград, Константин Миладинов е бил вече минал през сръбската столица. Узнал по всяка вероятност там новината за арестуването на брат си, Константин се от правил направо за Цариград, дето пристигнал в края на юли. Според Шапкарев (Материали..., С., 1884, с. 39—40) охридчанинът М. Кецкаров му писал, че К. Миладинов е пристигнал в Цариград на 28 юли 1861 г.
4. Полицейски затвор.
5. Карцер.
Стоил Балкански [1] до Г. С. Раковски — Белград
Цариград, 9 август 1861 г.
Как е бил арестуван К. Миладинов в Цариград. Цариградските българи смятат да подадат прошение, за да избавят поне единия брат.
Цариград 9 августа 1861
Г-не Г. С. Раковски у Белград!
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Не знам дали сте известни, че г-н Д. Миладинов македонец, по клевета битолскаго фанариотина и охридскаго, лежи днес в тъмния мохамеданския темници [2]; за жял, че никого като не пущаха да го види, нечяянно дохожда и другий му брат К. Миладинов прем[иналая] 7/ца [ = сед-
190
мица] от Загреб, който види ся като не е сполучил да го види, ще е наклеветен и той, и тъй ненадейно преди 4—5 дена го грабноват в Галата от една улица и го закарат без да му кажят, безбожни, причината [3]. Жялно много и за него, зачтото е и малко болен. Ния решихме да подадем арзухал заедно с охридалиите, та давно поне едного избавяхме, от ръцете на тия безбожни тирани.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Ви съм ваш покорний
Стоил Д. Балканский
НБКМ, ф. Раковски, I Б 862/52
(стар инв. № 7239)
1. Стоил Балкански (1839—1890) от Калофер по онова време сътрудничи в „Дунавски лебед”, а няколко месена по-късно събира доброволци за легията на Раковски. През 1865 г. редактира туркофилския в. Дунав, за което е остро критикуван от революционния печат.
2. Българите в Цариград знаели за хвърлянето на Д. Миладинов в цариградския затвор.
3. Обстоятелствата, при които е станало задържането на Константин Миладинов, така както ги предава Стоил Балкански, съвпадат донякъде с разказа на католишкия мисионер от. Фавериал, който в 1865 г. пише, че „Константин Миладинов бил арестуван близо до моста, отведен в полицията и също поставен в карцера. . .”. Те опровергават сведенията на някои автори, че К. Миладинов бил отишъл в затвора да види брат си и там бил задържан (вж. напр. К. Шапкарев. Материали ..., С., 1884, с. 40). Писмото на Стоил Балкански спомага по-точно да се установи кога Константин Миладинов е пристигнал в Цариград и кога е бил арестуван. Установява се, че Константин е прекарал няколко дни там, преди да бъде задържан.
Кузман А. Пасхалов (Шапкарев) до Димитър А. Робев — Битоля
Охрид, 11 август 1861 г.
Моли го да препрати писмо на Иван Евров до Димитър Миладинов в Цариград. Поздравява Васил Манчев.
191
НБКМ, ф. Братя Робеви
Превод
За Битоля
Господине Димитре А. Робе!
Охрид, 11 август 1861 г.
Завчера Ви изпратих по Йоан Бошнак мое писмо, което, не се съмнявам, сте получили, както и сте предали на съответното лице приложеното писмо.
А сега, като получих приложеното тук писмо от г[осподин] Йоан Евриду, изпращам Ви го веднага, като Ви моля да го отправите, по какъвто начин можете, в Цариград сигурно до г. К. Миладини, а пощенските разноски са за моя сметка [1].
Тези дни надяваме се да получим от Вас нещо по-ново радостно относно приятеля.
Поднесете моите почитания на г. Васил Манчевик [2], от когото очаквам също така отговор на предишното ми писмо.
Оставам
всецяло предан
Козма А. Пасхалис
Приключеното изпратете в най-скоро време и по най-сигурен начин.
Същият.
[Адрес:] До достопочитаемия господин Димитър А. Робе
В Битоля
[Бележка на получателя:]
Охрид
Козма А. Пасхалис
Писано на 11 август
Получено на 13 август
Отговор.
1. Писмото си Евров е бил адресирал до М. Кецкаров в Цариград.
2. Васил Манчович Даниилов (1825—1907) отворил първото българско училище в Битоля. През април—май 1861 г. той лежал в битолския затвор заедно с Д. Миладинов.
192
От епископ Партений Поляиински [1] до Христо П. Тъпчилещов — Цариград
Солун, 21 август 1861 г.
Народът нетърпеливо следи развитието на църковния въпрос. Интригите срещу него подновени. Моли го да се застъпи за Димитър Миладинов. Семейството на Д. Миладинов в тежко положение. Събират помощ за българската черква в Цариград. Да се извести чрез „Български книжици” за гонението срещу него.
Достопочтеннейший Господине Христо!
Не знаеме там как Ви ходат работите, тука со отворени очи и уши се обърнати на там и нетърпеливо чакат да се исполни желание-то народно.
Тука пак се подновиха интригите против мене, ето две недели почти от как се находам в Солун, митрополит, като подкупил пет шест мизевири да викат че ме не щат и като тие му подали едно писмо непочтено, сос клевети върху мене, он найде причина да ме извика тука и да ме съди, и издействува да испрати пак во епархия-та ми екзарх да интригува [2]. Пак да видиме що ке биде, се уйдасам с тукашний паша, да видиме що ке биде.
Молям Ви се премного да се сторите мукает за Димитрия Миладинова да излезе от заточение, многобройна-та му фамилия много мъка тегле за яденье и всички-те потреби. Молям Ве да ми известите где се намира да знаете. За цьрква-та тамошна вая година, понеже седбата беше харна, испратих един човек да шета по епархия-та за помощ. Поздравите вейте приятели от наша страна.
Известите чрез „Книжици-те” за ново-то гонение против мене от фанариоти-те.
За тем като Ви желая добро здравие и всякое благополучие.
1861 Августа 21го.
Солун
П. Полянинский
НБКМ, ф. Хр. П. Тъпчилещов, I. А. 336
1. Партени Полянински (1818—1876), български книжовник, учител и духовник. Син на х. Васил от Галичник, светското му име било Павел. За него вж. бележка № 24 към писмото на Дим. Миладинов до Ал. Екзарх от 20 август 1852 г. (писмо № 2).
2. Поради преследванията на гръцкия митрополит Партений едва избягнал участта на Иларион, Авксентий и Паисий. С помощта на руския посланик княз Лобанов Партений се прехвърлил на един руски параход, стигнал в Цариград и се настанил временно в Руското посолство. Както съобщава Сава Филаретов в писмо до Найден Геров от 28. II. 1862 г., „Партений (Полянски епископ) вчера дойде тука и едвам посолството го отърва от готово заточение” (Из архива на Найден Геров, т. II. С., 1914, с. 599).
193
Факсимиле от писмото на епископ Партений до Хр. Тъпчилещов — 13 ноември 1861 г.
194
От епископ Партений Полянински до Христо П. Тъпчилещов — Цариград
Солун, 13 ноември 1861 г.
Получил негово писмо и му благодари за съчувствието. Моли го да се застъпи за освобождаването на братя Миладинови и, ако е нужно, да похарчи пари. Да дава пари в заем и на техните пълномощници (депутати).
Достопочтеннейший господине Христо!
Достопочтенно-то ми писмо Ваше от 1й текущаго радостно приях и разумех що ми пишите. Благодарим Ве премного за искренно-то участие що приимате в моето дело, пак Ве молям да употребите всичките возможни средства за да не се посрамотиме, защо как-то видите неприятелите ми се много и се имни [!]. При том Ве молям да се погрижете и за несчастните братия Димитрия и Константина Миладинови, за да ги избавите от темнично-то затворение, за да не си убиват здравие-то и живот-та, тие г[ос]пода невинно страдат, и ако нещо похарчите за них нека биде на наш счет, толко да ги избавите, молям Ви се много. [1] И на наши-те депутати ако нещо им потребат пари молям Ви се да ги займете и незабавно ще Ви испратам с голема благодарност. Ви приключвам и едно писмо от Наки Станишов от Кукущ. За тем като Ви желая добро здравие и всякое благополучие и успех в предприятие-то Ви останва с искренна к Вам преданност.
1861 Ноемврия 13й
Ваш усердний богомолец
Партений Полянинский
НБКМ, ф. бр. Тъпчилещови, I А 338
1. С предишно свое писмо от 21 август Партений бе помолил Хр. П. Тъпчилещов да съобщи за новото гонение, на което той е подложен от страна на солунския гръцки митрополит Неофит. Партений не изпуска и този път възможността да прояви загрижеността си към съдбата на невинно затворените Д. и К. Миладинови. За избавлението им той предлага и материална помощ, когато сам той се нуждае от подкрепа.
Кузман А. Пасхалов (Шапкарев) до Димитър А. Робев — Битоля
Прилеп, 30 ноември 1861 г.
Пита, какво решение са взели охридчани за изплащането на учителската му заплата. Съобщава му противоречивите слухове за съдбата на Димитър и Константин Миладинови и иска да му съобщи по-положителни известия.
195
НБКМ, ф. Братя Робеви
Превод
3а Битоля
Достопочитаеми г. Димитре А. Роби!
Всецяло предан на почитаемото ми Ваше семейство, аз прибягнах до Вас, искайки съвет и упътвания по въпросната ми работа [1]. Убеден съм, че сте писали веднага до нашите съграждани, както ми обещахте, за да получите окончателен и положителен отговор, с който да съобщят решението си относно изплащането на заплатата ми, която ще ми преведете. Принуждаван обаче от нетърпението си да науча, каквото има за нея, аз се явявам с повторна молба до Вас да ми съобщите колкото може по-скоро решението им за мое упътване.
196
Относно разпространения слух за Д. и К. Миладин нямам още никакво положително известие, понеже няколко дни след заминаването ми от Битоля един стружанин, който минал през този град, ми каза, че бил чул уж в Битоля, какво слухът за тях бил опроверган и че, напротив, се намират в по-лошо положение, отколкото по-рано, както бе разказвал един охридчанин, дошъл от Цариград. На следващия ден друг стружанин на отиване от Струга за Сърбия, като минал оттук, заръчал на един ханджия да ми каже (понеже бързал и не могъл да ме срещне), че семейството на Дим[итър] било уж получило собственоръчно писмо от него, който бил освободен. Слушайки прочее такива неща, не зная на кое да вярвам. И тъй моля да ми дадете и за това по-положителни, доколкото е възможно, сведения да се успокоя [2].
И така, поднасяйки Ви подобаващите мои почитания, оставам признателен цял живот.
Прилеп, 30 ноември 1861 г.
Всецяло предан на заповедите Ви
Козма А. Пасхалис
[Адрес:] До достопочитаемия господин
Димитър А. Роби
в Битоля
1. До есента на 1861 г. Шапкарев бил учител в Охрид, след което се преместил в Прилеп. Той молил Д. Робев да посредничи, за да получи дължимото му възнаграждение.
2. Отдалечил се от Охрид и Струга, Шапкарев не знаел каква е съдбата на Д. и К. Миладинови. Като пише за това време, Шапкарев отбелязва: „Како поживе тамо (в Цариград) в новата си палата, бедний мъченик около девет месеца, не ни е точно известно, макар и да получвахме сегиз тогиз по някое отворено писъмце с плайвайс написано” вж. К. Шапкарев, Материали..., Пловдив, 1884, с. 39).