Братя Миладинови – преписка

ред. Никола Трайков

 

II. Други писма

 

ОТ ДРУГИ ДО РАЗНИ ЛИЦА ОКОЛО АРЕСТУВАНЕТО НА БРАТЯ МИЛАДИНОВИ

[ Писма 66  —  76 ]

 

66. К. А. Шапкарев до Димитър А. Робев — 17 февруари 1861 г.

67. Андроник поп Наум до бр. Робеви и синове — 18 февруари 1861 г.

68. Андроник поп Наум до Димитър А. Робев и Стефан Папа — 20 февруари 1861 г.

69. К. А. Шапкарев до Димитър А. Робев — 20 февруари 1861 г.

70. К. А. Шапкарев до бр. Робеви и синове — 21 февруари 1861 г.

71. К. А. Шапкарев до бр. Робеви и синове — 21 февруари 1861 г.

72. К. А. Шапкарев до бр. Робеви и синове — 22 февруари 1861 г.

73. Андроник поп Наум до Димитър А. Робев — 23 февруари 1861 г.

74. Митра Миладинова до бр. Робеви и синове — 2 март 1861 г.

75. Митра Миладинова до бр. Робеви и синове — 6 март, 1861 г.

76. Иван Евров, К. А. Шапкарев и Георги С. Чакъров до Димитър А. Робев — 19 март 1861 г.

 

66

Кузман А. Пасхалов [1] до Димитър А. Робев [2] — Битоля

 

Охрид, 17 февруари 1861 г.

 

Съобщава му за арестуването на Димитър Миладинов и довеждането му в Охрид. Моли го да направи всичко възможно за освобождаването му. Арестувани били също Георги Чакъров и Иван Евров. Да предаде писмо на приятелите на арестуваните Андонович и Мартин, служители по телеграфа.

 

 

151

 

 

Факсимиле от писмото на Кузман Шапкарев до Димитър А. Робев — 17 февруари 1861 г.

Факсимиле от писмото на Кузман Шапкарев до Димитър А. Робев — 17 февруари 1861 г.

 

152

 

 

 

НБКМ, ф. Братя Робеви

 

 

Превод

 

Достопочитаеми господин Димитрие!

 

Вчера около 11 часа сутринта изпратеният от битолския паша [валия] сердар Абидин бей по коварното интригантство на св[етия]... [3] във връзка с преследването на последния срещу славянщината обискира къщата на нашия общ приятел Димитър Хр. Миладинов, когото и окован доведе тук и вероятно ще го откара и по-нататък.

 

Поради това, уверен във Вашето родолюбие и ревност за отечеството, осмелявам се да Ви помоля от негово и мое име, както и от името на цялото отечество и народността, движими от човеколюбие, да не допуснете да пострада с нещо нашият уважаем учител, който облагодетелствува цялото наше отечество, но да направите всичко възможно по Ваше разбиране: или се застъпете там [в Битоля], или телеграфирайте на Вашите познати в Цариград, ако се наложи [това], или пък употребете някое друго средство; с една дума да направите всичко, каквото одобрите и колкото се може по-бързо, за да се отърве той от този капан.

 

Изглежда, че и господин Георги Чакарис [4] и Йоан Евридис [5] са били арестувани след това, а има под съмнение и други.

 

Това [пиша] набързо и оставам с особено уважение към Вас в очакване на Вашия отговор.

 

Охрид, 17 февруари 1861 г.

 

Всецяло готов:

 

Козма А. Пасхалис

 

Послепис: Господин Георги Чакарис и Йоан Евридис са били арестувани, след като са ги повикали с призовка.

 

Приключеното, моля, връчете го съгласно с адреса на служителите в телеграфа господин Андонович и Мартин [6], които са техни приятели.

 

Извинете, задето Ви пиша набръже.

 

[Адрес:] До достопочитаемия господин Димитър А. Роби

Битоля

 

[Бележка на получателя:]

Охрид 1861

Козма А. Паскалис

Изпратено на 17 февруари

Получено 18 февруари

Отговор

 

153

 

 

1. Козма А. Пасхалов е Кузман Шапкарев (1824—1909), многозаслужил наш фолклорист, тогава учител в Охрид. Зет е на Димитър Миладинов. Автор на първата биография на братя Миладинови (1884 г.) и на неиздадени спомени с много ценни данни за възраждането на българщината в Македония, съхранявани в Архива на БАН.

 

Подробни сведения за него вж. П. Динеков, Кузман А. Шапкарев, събирач на народни умотворения, СбБАН, кн. XXXIV, София, 1940. с. 471—562; Проф. Ив. Снегаров, Принос към просветното дело в Македония. Една автобиография на Кузман Шапкарев, Македонски преглед, III, 1927, кн. 1, с. 33—70; кн. 2, с. 25—61.

 

2. Димитър А. Робев е най-дейният от фирмата Братя Робеви и синове. Той е положил големи усилия за избавлението на Димитър Миладинов от затвора, но гръцките владици от Битоля и Охрид с огромни подкупи успели да осуетят освобождението на техния заклет враг. Димитър Робев е пропилял всичкото си богатство по народните работи и на старини прекарал в големи лишения. Починал е през 1890 г. в Битоля и е погребан зад олтара на черквата „Св. Богородица” всред града, а не в общите гробища.

 

3. Думата е за охридския владика Мелетий.

 

4. Георги Чакъров, най-заслужилият първенец в Струга, баща на видния македонски революционер Александър Чакъров, близък приятел на Димитър Миладинов и Григор Пърличев.

 

5. Иван Евров, учител в Струга, починал в София като пенсионер.

 

6. Антонович и Мартин според спомените на Кузман Шапкарев са били полски емигранти на служба в пощата. Димитър Миладинов поддържал приятелски връзки и с други поляци емигранти на служба в Македония и Албания.

 


 

67

Андроник поп Наум [1] до братя Робеви и синове — Битоля

 

Охрид, 18 февруари 1861 г.

 

Съобщава му подробно кои и как са заловили Димитър Миладинов и Георги Чакъров в Струга. Държат ги под строг арест. Моли ги да вземат две полици от Анастас Иконому.

 

 

154

 

 

 

НБКМ, ф. Братя Робеви

 

 

Превод

 

До достопочитаемите господа братя Роби и синове

 

Охрид, 18 февруари [1]861 г.

 

И завчера ви уведомих, че полицейският началник отишъл в четвъртък по полунощ заедно с Абдурахман ефенди и човек на кадията в Струга, заобиколил къщата на учителя Димитър и на Георги Чакърче и след като взел всички писма и книжа, които имали, сложил ги в един чувал, запечатил го и ги докарал тук заедно с Димитър и Георги. Те се намират затворени и до настоящия час и не знаем какво ще прави. Днес виждаме, че иска да събере общ меджлис [2]. Пак ще ви пиша какво ще прави, но не допускат никой приятел или роднина да пристъпи или да се приближи до гореречените Д[имитър] и Г[еорги]. Мехмед бей илтизамджията [3] говори много на Абидин бей. И заловените турци държи още в затвора и според това, което казва, ще заведе там трима-четирима [4]. Ако питате за стария ви баща [5], той е малко болен, но не е на легло. Относно полицата на светия Кюстендилски [митрополит] [6], за която ви помолих, да се погрижите с господин Стефан и да я вземете от г. Анастас Иконому, както пише и самият свети преспански владика [7]. Все пак ви моля гда не се отнесете с безразличие, но да се потрудите за това — ще ми, направите голяма услуга. Също така да вземете и изпратите и полицата, по която платих на свети преспански владика и която се намира, както знаете, в дюкяна на г. А. Иконому.

 

И тъй, нямайки друго засега, поздравлявам всички вас и любимите ми приятели и оставам

 

ваш всецяло предан на заповедите ви

многострадалният Адроник поп Наум

 

Чрез същия ще получите и две тулумчета каймак в знак на обич.

 

155

 

 

Поздравявам достопочитаемия г. Димку [8] със сърдечен привет, също многообичния ми г. Стефан [9]. Пишете ни някоя новина, за да знаем.

 

[Адрес:] До достопочитаемите господа братя Роби и синове

В Битоля

 

[Бележка на получателя:]

Охрид 1861

Андроник поп Наум

Писано на 18 февруари

Получено на 19 февруари

Отговор на 23  - „ -

 

 

1. Андроник папа Наум е един от по-младите първенци на Охрид, син на поп Наум. Не е гъркоманин и проявява интерес към съдбата на Димитър Миладинов, но в преписката си с братя Робеви полага усилия да оправдае гръцкия владика Мелетий.

 

2. Административен съвет в Охрид.

 

3. Откупвач на данъци.

 

4. Обвинени като подпалвачи на къщата на Робеви в Охрид, опожарена изцяло на 25 януари 1861 г.

 

5. Анастас (Тасо) Робев, баща на Стефан, Димитър, Яким и Никола Робеви. Той живеел в Охрид и се грижил за обработването на чифлиците в Стружко.

 

6. Митрополит Дионисий, бивш охридски митрополит от 1847 до 1858 г. За него вж. тук писмо на Д. Миладинов № 42.

 

7. След унищожението на Охридската патриаршия владиката в Охрид се наричал вече Преспански.

 

8. Димко Радев.

 

9. Стефан А. Робев, починал наскоро след датата на писмото във Виена като завеждащ тамошния клон на Робевата фирма.

 


 

68

Андроник поп Наум до Димитър А. Робев и Стефан папа — Битоля

 

Охрид, 20 февруари 1861 г.

 

Обяснява им, че охридският владика няма вина за арестуването на Димитър Миладинов и Георги Чакъров, защото се явил в тяхна защита. Битолският валия издал заповед за арестуването на двамата, като им се вземат книгите и книжата. . Моли ги да научат чрез австрийския консул причините за преследването им. Разпитът в Охрид става при пълна тайна.

 

 

156

 

 

 

157

 

 

 

НБКМ, ф. Братя Робсви

 

 

Превод

 

Достопочитаеми господин Димитър Роби и господин Стефан папа!

 

Получих навреме честното ви писмо от 19 текущи месец и видях, че ми пишете, какво още не сте получили отговора ми, а пък аз завчера ви писах чрез Хр. Псара [Рибаров] и се надявам, че сте го получили и че сте узнали съдържанието му. Сега бързам да дам на ваше благородие подробни сведения, както ги узнавам със собствените си уши и очи, в противовес на онова, което пишете за арестуваните Д. Миладин и Г. Чакър, защото вие казвате, че това е станало чрез постъпките и предателството на свети преспанския владика и така нататък.

 

Първо ви уверявам, най-вече вследствие на клетвеното твърдение на свети преспанския владика, че той не е имал никакво известие за това по-рано и че никога не е мислил да се отнесе по такъв начин срещу онези или срещу някой друг противник пряко или косвено, нито знае откъде е произтекло, кълнейки се пак, че не знае [1]. Напротив, както видяхме и виждаме, той толкова много ги защити и защищава, че и самият патриарх, ако беше, не щеше да приказва по този начин в меджлиса в защита на арестуваните и други. Това залавяне обаче е станало по писмена заповед, дадена от валията на Абидин бей, в която се говорело изрично за тях в две точки, както се отбелязало в меджлиса. Първата точка съдържа разпореждането да разследва добре и подробно с всичката точност и строгост вашата работа, сиреч относно пожара: да открие злосторниците и да ги разследва за всичките злини, които са извършили, [също] и намиращите се в затвора Абдула спахия, табаците, пазача и други, които са в затвора. След като бъдат доказани деянията им, ще се направи мазбата (= протокол) и мазбатата ще занесе там. Онези пък [т. е. Д. Миладинов и Г. Чакъров — бел. прев.] ще остави в затвора до второ

 

158

 

 

нареждане на валията в резултат от протокола, както ще ви съобщи устно Абидин бей, който в много отношения се застъпва и се е явявал в защита на интереса на християните, за което няма никакво съмнение. Забележете, че сега при заминаването си ще вземе със себе си само двама от злосторниците, за да ги отведе там — единия, който уби жената в Кошища, а другия е убиецът на коларя. Относно другите положението е, както ви писах. Арестуването на учителя и Чакърче стана по силата на втората точка от писмената заповед на преславния валия, която гласи: след като вземе човека на кадията, да отиде заедно с един член на меджлиса в Струга и след като отседне в правителствения дом в Струга, да вземе и оттам човек и да ги залови заедно с разните писма и книги, които ще бъдат намерени в къщите им; след като ги разследва там, да запише защитните им обяснения, засвидетелствувани с подписите на тамошните, както и са подписали, разбира се, и поп Йован. Оправданията на учителя бяха, че събира помощ за българската черква и че искат български патриарх и т. н., за да служи уж на интересите на народа, а оправданията на г. Чакър бяха, че бъдещият български патриарх ще изпълнява за християните изискванията на религията безплатно, та по тази причина го искат, каза [той]. Във връзка със защитата на последния те бяха заподозрени, защото [властите] бяха сметнали по повод на думата „безплатно”, че междувременно трябва да действува някое външно подстрекателство или коварна сила, накърняваща [престижа на] почитаемото правителство. И тъй в резултат на оправданията им ще се направи след това мазбата и [Абидин бей] ще я занесе там, та да видим. Хората не бяха доведени от Струга, оковани във вериги, нито са подложени на изтезания, както зле са ви уведомили за това, тъй като единият и другият не са знаели добре подробностите, но всеки разправя, според както му се струва. Затова не трябва да се вярва на тези приказки и особено че е дело на свети преспанския владика. Аз не зная как се държи за други работи, но що се. отнася до тази, той се показа защитник и ни даде обещание да им окаже всякаква защита, ако обаче и те говорят и отговарят в духа на защитата, а не да противоречат и да нападат, хранейки гибелни намерения с приказките си. Въпреки това вие трябва там да научите и чрез австрийския консул от преславния валия откъде произтича това преследване в този случай и тогава ще се осведомим добре за всичко. Сега не трябва да хвърляме вина върху преспанския владика, без да знаем, щом се кълне и ги защищава [2]. И днес ще ги представят пред меджлиса заедно с книжата им, за да ги разследват пак щателно и какво ще свършат, ще ви пиша с друго писмо за сведение. Всички сме нащрек и сме техни защитници, но не пускат никого, нито жива душа да се приближи до тези, които са изолирани в конака и затвора. Това засега набързо и оставам, като Ви поздравявам братски

 

Охрид, 20 февруари 1861 г.

 

Ваш всецяло предан

 

Андроник поп Наум

 

Поздравявам всички домашни поименно достопочитаемия превъзходен господин [3] и господин Димко, и господин Стефан папа, и господин Николаки, и господин Христодул, всички поименно поздравлявам.

 

159

 

 

Приложеното писмо предадох на преспанския владика и той остана в недоумение [4].

 

[Адрес:] До. достопочитаемите господа Димитър Роби и Стефан папа

В Битоля

 

[Бележка на получателя:]

Охрид

Андроник п. Наум

Писано на 20 февруари

Получено на 21  - „ -

Отговор на 23  - „ -

 

 

1. Любопитно свидетелство за коварството и лицемерието на владиката Мелетий, за когото се знае, че бил открит враг на Димитър Миладинов и явно е демонстрирал своята неприязненост към него.

 

2. Мелетий се представя пред Андроник папа Наум като „чиста, невинна гълъбица” и, както се вижда от преписката на Андроник с Робеви, с лъжливи клетви е успял да го убеди в своята невинност.

 

3. Д-р Константин Робев.

 

4. Вероятно Димитър Робев го е упреквал за поведението му към Димитър Миладинов.

 


 

69

Кузман А. Пасхалов до Димитър А. Робев — Битоля

 

Охрид, 20 февруари 1861 г.

 

Димитър Миладинов и Георги Чакъров са под строг арест. Ежедневно се правят заседания с участието на митрополит Мелетий. Ще бъдат изпратени в Битоля или двамата, или само единият.

 

 

160

 

 

Кузман А. Пасхалов (Шапкарев)

Кузман А. Пасхалов (Шапкарев)

 

161

 

 

 

НБКМ, ф. Братя Робевн

 

 

Превод

 

Достопочитаеми Димитре!

 

Вчера около 12 часа приехме с радост почитаемото ми Ваше писмо. Не можах да срещна веднага Андроник.

 

Учителят Д[имитър] и Георги са под строг арест, защото не е позволено на никого нито да говори с тях, нито да им даде нещо, нито дори отдалеч да ги види. Също така и на стария Ви баща попречиха да ги види [1].

 

И тъй, нека бъде за Ваше сведение.

 

Досега не са ги представили пред меджлиса, но и не знаем дали ще ги представят или ще ги откарат там [2], защото всеки ден стават тайни съвещания при затворени врата и без участието на никакъв християнин, с изключение на Мелетий, та не знаем тия неща по какъв въпрос стават.

 

Досега никаква надежда за освобождаване.

 

Това Ви съобщавам в най-голяма бързина и после пак ще Ви пишем.

 

 

Охрид, 20 февруари 1861 г.

К. А. Пасхалис.

 

 

Сигурно е обаче, че ще бъдат изпратени там или само единият, или и двамата.

 

Послепис. Днес срещнах г. Андроник, който ми каза: „аз ще приказвам с него и след това ще видим, какво ще стане”.

 

Това досега.

 

[Адрес:] До достопочитаемите Господа братя и синове Роби

В Битоля

 

[Бележка на получателя:]

Охрид

К. А. Паскалис

Писано на 20 февруари

Получено на 21 февруари

Отговор

 

 

1. Анастас (Тасо) Робев, макар и болен, се опитал да отиде в конака, за да види арестувания Димитър Миладинов.

 

2. В Битоля.

 

162

 

 

 

70

Кузман А. Пасхалов (Шапкарев) до братя Робеви и синове — Битоля

 

Охрид, 21 февруари 1861 г.

 

Доказва виновността на гръцката митрополия за арестуването на Димитър Миладинов и Георги Чакъров. Обвинение на Георги Капче срещу Д. Миладинов, че своеволно изпратил братовия му син Иван в Русия. За Г. Чакъров се полагали усилия да бъде освободен, а за Д. Миладинов — да бъде изпратен в Битоля. Важната роля на Стефан папа за изхода на следствието.

 

 

163

 

 

 

 

Превод

 

Достопочитаеми Господа братя Робе и синове!

 

В Битоля

 

Вчера ви написахме кратък отговор на писмото от 19 текущи месец. Сега ви добавяме, че след като м[итрополията] получи писмото на г. Стефан, тя се старае всячески да убеди тукашните и особено г. Стефан, че тя нищо не знае за станалите работи, докато сигурно и най-сигурно е, че това е дело непосредствено или косвено единствено на м[итрополията], защото:

 

1) откъде знаеше Абидин бей какво е говорено, когато са се били събрали (там е бил, разбира се, протосингелът и И. Кокос [—Кокощев], и поп Йоан, които са единствените приятели на м[итрополията] или по-скоро предатели), и то конкретно в къщата на поп Йоан;

 

2) откъде знаеше и познаваше Абидин бей И. Кокос и поп Йоан, за да ги търси, когато щеше да нахълта в къщата на учителя (защото те присъствуваха при залавянето и обиска, а нито икономът, нито свещеникът на енорията, нито първенците на Струга);

 

3) защо на протокола, който съставиха турците в Струга за тази работа, се подписаха само И. Кокос и поп Йоан, а не нито икономът,

 

164

 

 

нито кметът, нито някой друг от първенците, докато на следствието в Струга присъствуваха около двадесет души от християните? Може би иначе не биха могли да прибавят с оглед на целта си в сбитата мазбата и такива неща, които не бяха засвидетелствувани при; разпита, и т. н. и т. н. и т. н. Трябва да се прибави и това, че докато следствието се извършваше на гръцки език, турците направиха мазбата на турски и я подписаха. Оттук идва и недоумението как турците са разбрали това, което е било говорено при следствието.

 

Прочее нека вярваме въз основа на това, което узнахме, че всичко е само инсцениране.

 

Нека изложим сега и това, което стана тук.

 

След като ги държаха три дни в затвора под най-строг надзор, без да смее някой дори да се доближи до тях, едва вчера ги изведоха, представиха ги на меджлиса и ги разследваха, а след разследването отново ги туриха в затвора под също такъв строг надзор.

 

Докато се извършваше следствието — о, ново чудо ! — по подбуда, разбира се, на невинната м[итрополия] Георги Капчев [1] (който денем и нощем се явява в м[итрополията], разбира се, заедно с леля си) подаде изложение до меджлиса с обвинение срещу г. Дим[итър] и искайки от него брата си Йоан, който е в Русия, защото учителят своеволно бил му сторил това и детето било изпратено в Русия без разрешение на Хр. Капчев. Това сигурно стана причина, от една страна, за по-голямо зашеметяване на учителя Димитър, а, от друга страна, да навлече върху него омразата на меджлиса и т. н. и т. н. Прочее представете си сам какви са пъклените им планове, които всеки миг се менят. Щастливи сме ние живите!!

 

Резултатите от разследването на г. Дим[итър] и Геор[ги] още са в тайна и не могат да се научат. Доколкото можахме да узнаем отвън, било от приятели или врагове, положението е това, че за Георги се полагат големи усилия да бъде освободен тук, по някакъв начин, бидейки достатъчно досегашното му наказание на презрение; за учителя Димитър] обаче виновниците полагат всички усилия и употребяват всяко средство да бъде изпратен непременно в Битоля, за да се обърка още повече работата му. Така мислят повечето хора и много негодуват срещу виновниците. Какво е сигурно, ще се види от протокола на меджлиса, след като се състави, както стана и в Струга. Изглежда обаче, че всеки момент се отлага, докато пр[еспанският митрополит] получи отговор на изпратения вчера свой отговор (който сигурно ще прочетете) до г. Стефан там. Всичко зависи, разбира се, от г. Стефан. Ако отговорът му до... [митрополита] е сериозен, енергичен и му направи строги бележки, тогава той ще намери начин да ги освободи; ако има друг тон и няма голяма тежест, тогава Д[имитър] непременно ще бъде изпратен в Битоля днес или утре. Според други е вероятно да бъде произведено второ разследване.

 

Прочее на Вас се полага да убедите г. Ст[ефан] да направи необходимото и да пише енергично до пр[еспанския владика].

 

Това за Ваше знание засега набързо.

 

Охрид, 21 февруари 1861 г.

 

Семейството на учителя, всецяло предано Вам, заедно с другите приятели Ви поднасят почитанията си.

 

.  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  [2]

 

165

 

 

Ако стане нужда да отговорите, пишете до семейството на учителя Д[имитър], което се намира тук в Охрид.

 

[Адрес:] До достопочитаемите братя Роби и синове

В Битоля

 

 

1. Георги Капчев е бил надуман от Мелетий да се оплаче пред меджлиса и да иска брата си Йоан, който уж бил подлъган от Димитър Миладинсв и изпратен на учение в Русия. Това е утежнило съдбата на Миладинов. Както ще се види по-надолу от доклада на австрийския консул в Битоля, турското правителство е използувало оплакването на Георги Капчев и подало дипломатическа нота до руското правителство. Вследствие на турските постъпки, направени по дипломатически ред, момчето Йоан Капчев било върнато в родния си град. Довел го е от Русия новоназначеният руски консул в Битоля Хитрово.

 

2. От предпазливост К. Пасхалов е сложил многоточие вместо подписа си. Авторството е установено по почерка.

 


 

71

Кузман А. Пасхалов (Шапкарев) до братя Робеви и синове — Битоля

 

Охрид, 21 февруари 1861 г.

 

Решено било Димитър Миладинов да бъде изпратен в Битоля, а Георги Чакъров да бъде освободен. Възлага надеждите си на бр. Робеви и иска напътствия.

 

 

НБКМ, ф. Братя Робеви

 

166

 

 

Превод

 

Достопочитаеми братя Робе и синове!

В Битоля

 

Днес ви писахме надълго за известната работа на учителя Д[имитър] и вярваме, че сте получили писмото и сте видели съдържанието му. Сега към 2 часа през нощта се научихме положително от достоверен източник, че меджлисът е съставил мазбата, подобна на тази от Струга, и е решил г. Д[имитър] да бъде изпратен утре непременно в Битоля, като е поръчал и товарен кон за него. Реши се Георги да бъде освободен и сега се намира свободен. С него, разбира се, приказвахме. Дейността ви е известна и от по-рано и можете сами да предположите откъде произхожда. Прочее, всичко зависи вече от вашата пълна с патриотизъм ревност и от вашето искрено приятелство. Очакваме с нетърпение да ни просветлите с упътванията си.

 

И тъй приемете почитанията на страдащото семейство на намиращия се в затвора, отправил втренчен поглед винаги към вас и намиращ единствена утеха у вас.

 

. . . . . . . . . .

 

2 часа през нощта на 21 февруари 1861 г. в Охрид

 

Отговорът да бъде отправен до намиращото се тук негово семейство-

 

[Адрес:] До достопочитаемите братя Робе и синове

В Битоля

 


 

72

Кузман А. Пасхалов (Шапкарев) до братя Робеви и синове — Битоля

 

Охрид, 22 февруари 1861 г.

 

Моли ги да телеграфират на Константин Миладинов в Загреб за арестуването на брат му Димитър.

 

 

167

 

 

Превод

 

Достопочитаеми братя Робе и синове!

 

В Битоля

 

Изпратихме ви по-ново писмо за по-пълно и по-положително ваше сведение. Трябва да се прибави обаче (ако и вие това одобрите) да телеграфирате чрез телеграфните служители до брата на учителя — Константин в Загреб само за просто негово сведение; [1] също и до Димитър Пагонидис [Паунчев, бел. прев.] в Цариград. Разноските по телеграфа да бъдат за моя сметка.

 

В 3 часа през деня на 22 февруари 186] г. в Охрид.

 

Познатият вам  . . . . . . . .

 

[Адрес:] До достопочитаемите братя Робе и синове в Битоля

 

 

1. К. Пасхалов е успял да узнае това, което Д. Миладинов не е знаел, когато бил арестуван, а именно, че Константин се намира в Загреб. Очевидно в Охрид било получено писмо от Константин чрез братя Робеви и синове.

 

Молбата на К. Пасхалов не е могла да бъде изпълнена от братя Робеви. Едва четири месеца по-късно, когато пристигнал от Загреб в Белград, Константин узнал, че Димитър гине по затворите, и веднага започнал да го търси, за да му помогне.

 


 

73

Андроник поп Наум до Димитър А. Робев — Битоля

 

Охрид, 23 февруари 1861 г.

 

Уведомява го за арестите в Охрид във връзка с пожара. Георги Чакъров е освободен. Всички молби за освобождаването на Димитър Миладинов са останали безрезултатни. Георги Капче подал иск срещу Д. Миладинов да върне брат му, когото „продал” в Русия.

 

 

*. Предните букви не се четат.

 

168

 

 

 

 

Превод

 

Охрид, 23 февруари, [1]861 г.

За Битоля

 

Достопочитаеми Господине Димитър Роби, братски Ви поздравявам!

 

И завчера Ви писах два пъти за станалите тук работи, а ето и сега повтарям всичко, което стана до заминаването на Абидин бей. Първо, обаче питам за прескъпото ми Ваше здраве и, второ, Ви уведомявам, че взе подробен списък за всичките злоупотреби и подпечатан протокол.

 

 

*. Допълнително е прибавено „καιζ υἱοί”.

 

169

 

 

Табаците и други пазачи, които бяха заловени, ги постави в затвора, както Абдула спахи. Пазачът остана в затвора, а Уздреф бей бе пуснат под гаранция. Каквото нареди валията оттам, така ще правят. Освободиха Георги Чакъров под лична гаранция на Христо Танче [1]. Какво ще каже валията за това, което говориха в Струга, ако бъде поискано отново да бъде изпратен в Битоля? Димитър е преместен там. Тук дори книжата му не отвориха, но ги изпратиха там да бъдат отворени и там да ги разгледат. Изпратиха и двама ... турци — единия, който убил дете на една жена от Ексокастрон [2] на рамазана, и другия, който убил селянина, който разтоварял сеното до къщата на Пируси [Пирузе]. Що се отнася до учителя, както ми пишеше, много молихме и владиката, и Заро [Зарчев], но се оказа съвсем невъзможно да убедим Абидин бей да го освободи, като казваше: „Нямам такава заповед. Наредено ми е от пашата да го закарам там и заради това постарайте се там да го освободите нещастния наш съотечественик”. Пиши ми за всичко да знаем поне и ще ме задължиш извънредно много. Ако искаш да знаеш и друго свръх всички злини, които сполетяха учителя Митре, [то е следното]. Георги Капче подаде прошение и искаше брата си Йоан от Димитър Стружанина, защото го бил продал в Русия. „Аз искам брата си от него сега, както му го дадохме с условие да го храни и да го учи да чете, а той го продаде, без да ни пита”. Искат му и седемнадесет минца, които му бяха дали за пътни разноски, защото Димитър беше изтеглил полица на името на Христо Капчев и той плати парите. Сега Георги отрича всичко това, настоявайки: „Искам брата си и седемнадесетте минца”. Христо Танче отговори на Абидин бей, казвайки: „Ако чичото на детето не е знаел и ако не е наредил на Димитър да изпрати детето, защо Христо е платил менителницата, за седемнадесет минца”. Тогава се намеси Абидин бей и каза: „Относно искането му и двадесет и седем да ми иска, плащай, а не само седемнадесет”! „Добре, има право, каза кметът. Тогава нямаше учреждение. Всеки ден не се намират в Битоля, за да подава Христо иск. Това е решено”. Струва ми се, че Абидин бей ще ти каже всичко, както и Мехмед бей, илтизамджията, който, като дойде там, ще Ви каже всичко. И оставам във Вашата любов.

 

Ваш всецяло предан слуга

 

Андроник поп Наум

 

Поздравявам достопочитаемия господин Константин; [3] поздравявам господин Евтим [4] и господин Никола; всички домашни поздравявам поименно; поздравявам почитаемия господин Димко А. Радевич, а също така поздравявам господин Стефан папа и Христодул.

 

[Адрес:] До достопочитаемия Господин Димитър Роби

В Битоля

 

[Бележка на получателя:]

Охрид 186]

Андроник поп Наум

Писано на 23 февруари

Получено на 24  „ „ „

Отговор

 

 

1. Христо Танчев, коджабашия на Охрид.

 

2. Квартал Месокастро в Охрид.

 

170

 

 

3. Д-р К. А. Робев.

 

4. Евтим А. Робев, брат на д-р Конст. Робев, завършил медицина във Виена и започвал да упражнява професията си в австрийската столица. Починал през 1864 г. едновременно с брата си Наум. След тяхната смърт търговската къща в Битоля и клона във Виена завеждали само синовете на Анастас (Тасо) Робев. За да се откаже от по-нататъшно участие в търговската фирма, според данните в баланса от 1861 година д-р Константин Робев е получил една крупна сума (1000 жълтици).

 


 

74

От Митра Д. Миладинова до братя Робеви и синове — Битоля [1]

 

Охрид, 2 март 1861 г.

 

Няма известия за арестувания Димитър Миладинов. Възлага надеждите си на бр. Робеви. Разказва как е попаднал печатът на българското училище в Кошища, махала в Охрид, у Димитър Миладинов; описва го и прилага отпечатък от него.

 

 

171

 

 

 

Приложение: отпечатък от печата, за който става дума в писмото.

 

НБКМ, ф. Братя Робсви

 

 

Превод

 

Достопочитаеми братя Робе и синове

в Битоля!

 

След като се раздели с неизразима скръб от нас учителят Д[имитър], ние очакваме с нетърпение някаква вест — дано да е радостна — от вас, към които отправяме всичките си надежди и ние, и той.

 

И тъй ние не знаем, докъде е стигнал: дали е бил на разпит или не, как е отговорил и дали е взето някакво решение или не, и т. н. и т. н.

 

От дошлия преди два дни тук Стефан [2], който съпровождаше учителя от Струга дотам, научихме малко неясно, че във вашата кантора се говорило много между вас и ... за някакъв печат, който Абудин бей намерил у учителя. Ето защо ние се погрижихме да узнаем какъв е бил той и т. н. и да ви изясним работата относно този печат.

 

И тъй този печат, който ви прилагаме, е на новопостроеното славянско училище в махалата Кошища. Гравираните в него думи са следните;

??

т. е. учил. = училище = σχολεῖον, Болгар. = Болгарско, улиц. = улица, Кошища = Българско училище в махалата Кошища в Охрид. Този печат беше намерен у учителя, защото, докато златарят Христо Цветку го правеше, случайно дошъл в работилницата му учителят и като видял едно парче хартия с отпечатък от приготвения печат, взема парчето хартия като проба, желаейки може би и той да направи подобен печат за училището в Струга. Понеже тогава печатът беше още недовършен и непоправен, втората от гравираните в него букви се оказа погрешно гравирана, а именно N вместо Ч, т. е. ?? вместо ?? = училище. Оттук и подозрението на св[етия] [3] ... ! да не би махалата Кошища да е „уния”. След това обаче и тази грешка беше поправена, както се вижда и на приложеното парче хартия с отпечатък от печата. [4] За това е станало дума и в митрополията, когато владиката... призовал споменатия Христо Цветку, златар и настоятел на новопостроеното училище в Кошища, който осведоми добре владиката... за това и то точно така, както се описва тук.

 

Семейството на славянския учител остава всецяло предано вам.

 

Охрид, 2 март 1861 г.

 

[Адрес:] До достопочитаемите братя Робе и синове

В Битоля

 

172

 

 

1. Митра Миладинова, съпруга на Димитър Миладинов, е дъщеря на Наум Матов. Тя е положила много усилия да спаси своя другар, без да жали сили и средства. След арестуването на Димитър семейството му изпаднало в голяма нищета. За положението, в което се намирала останалата сама с децата Митра Миладинова, пише и английският консул в Битоля Калверт в доклада си от 24 юли 1861 г. до посланика в Цариград Булвер: „Аз лично посетих Струга преди няколко седмици и докато бях там, чух някои неща за човека, съпругата на когото енергично апелира за покровителство и изправяне на грешката. Имам основание да смятам, че тя и семейството ѝ се намират в пълно бедствено положение”.

 

Два месеца по-рано руският консул Хитрово отбелязва същото: „Сега в Охрид е останало семейството му без всякакви средства за съществуване” (Доклад на Хитрово от 11 май 1861 г. до руския посланик в Цариград Лобанов).

 

С големи усилия Митра Миладинова отглежда своите деца. Тя е починала през юни 1894 г. в София, дето живеела при зет си Георги Икономов.

 

2. От Струга до Охрид Д. Миладинов е бил съпроводен от Стефан Дупкарев, негов сродник (вж. К. Шапкарев, Книжовни бележки. По повод статията на А. Теодоров „Миладиновите песни и Щросмайер”, ПСпБКн д-во, кн. XXI-XXII, С., 1887, с. 567).

 

3. Охридският митрополит Мелетий.

 

4. Отпечатъкът е запазен като приложение към настоящото писмо.

 


 

75

От Митра Д. Миладинова до братя Робеви и синове — Битоля

 

Охрид, 6 март 1861 г.

 

Няма положителни известия за арестувания Димитър Миладинов. Моли да помогнат за освобождаването му. Ако се реши да бъде откаран в Цариград, да телеграфират на брат му К. Миладинов в Загреб, за да се притече на помощ.

 

 

173

 

 

 

НБКМ, ф. Братя Робеви

 

 

Превод

 

Достопочитаеми братя Робе и синове,

 

С неизразима скръб и съвсем разтревожени за съдбата на учителя Д[имитър] ние ви писахме няколко пъти, но досега нямаме никакво положително известие за облекчаване на безпокойството, което разяжда душата ни. И тъй, Господа, хвърлете ради бога милостив поглед към нас, страдащото семейство на учителя, смилете се над невинните негови деца и употребете всички усилия, както сме и уверени, за избавянето на най-нежно любящия ни наш баща учител, а ние с действително най-дълбоко почитание ще бъдем вечно признателни на вас, достойните винаги за уважение, на които възлагаме всичките си надежди, очаквайки колкото е възможно по-скорошно утешение. Дано има и радостна вест за най-нежно любящия ни наш баща.

 

Излишно ще бъде, смятаме, да ви кажем, че ако стане нужда — в случай, че се реши да бъде откаран в Цариград, — да телеграфирате в Загреб до чичо ни Константин [1] или направо, или непряко през Цариград, за да знае и той. Може би той може да намери приятелски връзки.

 

Това ви съобщаваме с най-голяма скръб и оставаме всецяло предани на вашето семейство.

 

Охрид, 6 март 1861 г.

 

Нещастното семейство на учителя Димитър Хр. Миладинов

 

[Адрес:] До достопочитаемите братя Робе и синове

В Битоля

 

[Бележка на получателя:]

Охрид, 1861 г.

Митра, съпруга на Д. Миладинов

Писано на 6 март

Получено на 7 март

Отговор на 8  - „ -

 

 

1. Молбата на Митра Миладинова останала неизпълнена — Константин Миладинов научил за арестуването на брат си едва четири месеца по-късно в Белград.

 

174

 

 

Факсимиле от писмото на Иван Евров, Кузман Шапкарев и Героги С. Чакъров до Димитър А. Робев — 19 март 1861 г.

Факсимиле от писмото на Иван Евров, Кузман Шапкарев и Героги С. Чакъров до Димитър А. Робев — 19 март 1861 г.

 

175

 

 

 

76

Иван Евров,  Кузман А. Пасхалов и Георги С. Чакъров до Димитър А. Робев — Битоля

 

Струга, 19 март 1861 г.

 

Заявяват, че са съгласни да платят от 1000 до 2000 гроша подкуп за освобождаването на Димитър Миладинов. Ако не съществува никаква възможност за избавянето му, предлагат да се направи прошение от името на семейството на Д. Миладинов. Искат напътствия.

 

 

НБКМ, ф. Братя Робеви

 

176

 

 

Превод

 

Достопочитаеми господине Димитър А. Робе! В Битоля

 

Струга, 19 март 1861 г.

 

В този момент се научаваме от един, който е дошъл оттам и който чул от Вас в кантората Ви, според както казва, че има нужда от малка парична сума за окончателното освобождаване на Димитър, за да се даде подкуп, където трябва. Ако това е вярно и е единствената пречка, за да не бъде освободен, даваме Ви правото, ако се одобри и от Вас, да действувате, както намерите за добре. Можете да уведомите и него за това. Имаме.надежда, че и той ще се съгласи с нас по този въпрос. В противен случай, т. е. при отрицателен негов отговор на Вашето предложение да се плати за тази цел най-малко от хиляда (1000 гр.) до две хиляди гроша (2000 гр.) най-много, ние долуподписаните на драго сърце обещаваме да Ви платим сумата, която ще бъде изразходвана с Ваше одобрение за това, но да не надвишава поменатия по-горе размер [1].

 

Между това поздравяваме Ви приятелски и оставаме под Вашата благосклонност

 

Иван Евров

Козма А. Пасхали

Георги С. Чакарис.

 

 

Послепис. Ако няма никакъв начин за избавление от злото, добре би било, смятаме, съгласно с желанието, разбира се, на неговото семейство, да се състави от негова страна едно прошение и да се даде, където трябва. Но по какъв начин трябва да се състави и до кого трябва да се отправи, по това очакваме Вашите упътвания.

 

[Адрес:] До достопочитаемия господин Димитър А. Робе

В Битоля

 

[Бележка на получателя:]

1861 г. Струга

Георги Чакирис

Писано на 19 март

Получено на 23 март

Отговор на 10 април

 

 

1. Заедно с Д. Миладинов са били арестувани и Ив. Евров и Г. Чакъров. Веднага след освобождението си те заедно с К. Шапкарев не престават да полагат усилия за отърваването на Миладинов, без да пестят средства за това. Както бележи Шапкарев, те

 

„пред нищо не се спираха и нищо не щадеха за него. Най-после тие намериха средство за желаемото освобождение, найдоха приятели в Битоля, които да посредствуват при председателя иа Криминалния съд, тогава Ахмед ефенди, а после Ахмет Расим паша и при Валията, известния по последната война Абдул Керим паша, както могоха, разумява се, за да го освободат и работата приближи осъществлението си; — някои съзатворници с него албанци, които през великите пости били освободени, като си вървяха за Албания, минуващи през Охрид и Струга, казаха ни и ни увериха, както и от Битоля бяхме известени, че и Миладинов след два-три дни щял непременно да се избави и освободен да си дойде у дома за Лазаровден или най-късно за Великата седмица”.

 

Вместо да бъде освободен обаче, Д. Миладинов бил преместен от затвора в Битоля в Цариград (К. Шапкарев. Материали за животоописанието на бр. Миладинови Димитър и Константин...., Пловдив 1884, с. 32—33).

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]