I. Писма от Димитър и Константин Миладинови
ОТ ДИМИТЪР МИЛАДИНОВ
[ Писма 31 — 40 ]
31. до д-р Константин Робев — 9 юли 1859 г.
Приложение: Анастас К. Сересли до д-р Константин Робев—Битоля
32. до Янаки Г. Стрез-в — 20 август 1859 г.
33. до йеромонах Климент — първата половина на ноември 1859 г.
34. до д-р Константин Робев — 21 ноември 1859 г.
35. до бр. Робеви и синове — 22 ноември 1859 г.
36. до йеромонах Климент — 28 ноември 1854 г.
37. до д-р Константин Робев — 4 декември 1859 г.
38. до бр. Робеви и синове — 11 декември 1859 г.
До д-р Константин А. Робев — Битоля [1]
Струга, 9 юли 1859 г.
Изразява възмущението си от някои тежки обществени недъзи в града. За прекомерната чувствителност на самомнителния коджабашия. Да даде нарежданията относно болната му дъщеря.
89
НБКМ. ф. Братя Робеви
Превод
Почитаеми ми!
Намирам нещастния роден град във властта на най-големия егоизъм на... Негодността и..., както изглежда, ще докара до още по-опасни последици [1]. Вчера около обед племенникът на Евридис [= Евров] бе взет с двама войници, за да бъде затворен в Охрид, защото самообълщаващият се първенец (коджабашия) се почувствувал засегнат, сякаш е дете [2].
Моля с обичайната Ви добрина да наредите необходимото относно дъщеря ми във връзка с познатата Ви нейна болест, като вземете пред вид писмото на лекаря [3].
Поздравявам Ви с дълбоко уважение.
Струга, 9 юли [1859 г.]
Д. Хр. Милад[инов]
1. Д. Миладинов пристигнал в Струга в края на юни 1859 г. Той заварил съгражданите си разделени на две враждуващи групи. Начело на едната стоял Мате Дудулов, а на другата — Георги С. Чакъров. С такт и умение и като използувал авторитета си, Миладинов скоро успял да сплоти съгражданите си и да сложи край на партийните ежби.
2. Иван Кокощев, стружки кмет (коджабашия). За него вж. цитираната автобиография на Кузман Шапкарев, тетрадка IV, с. 98—99.
3. Вж. приложението.
Приложение към писмото на Д. Миладинов от 9 юли 1859 г.
Анастас К. Сересли до д-р Константин Робев—Битоля [1]
Струга, 9 юли 1859 г.
Уведомява го за лекуването на дъщерята на Димитър Миладинов и състоянието на болестта ѝ. Иска наставления.
*. Вместо ἐπικινδυνότερα.
90
НБКМ, ф. Братя Робеви
Превод
Ваше Превъзходителство,
Поздравявам Ви и Ви уведомявам за момичето на общия ни приятел господин Димитър, учителя. Два пъти дадох очистително по десет зърна и не подействува. Освен че не подействува, но предизвика и колики. И тъй моля да ни наредите нещо друго [лекарство]. Болестта биде възпряна до днес, но отново дясното око се възпали малко. Продължава да взема още идриотска поташа. [2]
И тъй оставам на Вашите заповеди.
Струга, 9 юли 1859 г.
На Ваше Превъзходителство
Ваш слуга
Анастасиос К. Сереслис
1. Анастас К. Серезли — грък, родом от Серес. Настанен в Охрид като лекар, той се проявил като приятел на българския народ. Бил е в много добри отношения с Димитър Миладинов. Когато узнал, че гръцкият владика Мелетий със съдействието на турските пласти крои заговор срещу Миладинов, отишъл нарочно в Струга да предупреди своя приятел за опасността, която го заплашва. Според Кузман Шапкарев обаче не е успял да убеди Димитър Миладинов да се укрие и поради това арестуването на последния не било избягнато („Периодическо списание”, кн. XXI—XXII, 1887, с. 569).
2. По названието на остров Идра, където се е добивала поташата (калиева сол).
До Янаки Г. Стрезов — Охрид [1]
Струга, 20 август 1859 г.
Аспирациите на гръцкото незначително малцинство в Македония. Стремеж за погърчване на албанци, власи и българи. Гъркомани от български произход.
Любезнейший ми Я. Стрезов!
Приятелският ми с Вас разговор беши ми толкоз желаем, колкото и важен. Ако, преди да си тръгните, намерите време, добре ще сторите да
91
посетите и тукашните приятели, когато аз не бих предварил, направо у дома Ви да Ви прегърна.
Народното гръцко по Македония меншество и по пространство ограниченост, естествено е да претендира и изисква поробяването по всяка-
Янаки Г. Стрезов
къв начин и със всички средства, не само арнауто-власи, безезични и безотечественици, но и най-многолюдния, най-храбрия, най-кроткия и най-питомния славянски наш род. Ами за гъркоманите от българско семе изникняли Пърличевци [2] и Магаревци, казвам Димчевци от Кичево и изселени чисти българи селяни, [3] заселени в Охрид, какво ли да се каже? Апостоли отстъпници на своята народност, отечество и родители, упражняващи като пенкилер гордостта на пуяка (се надуват като мисирци с едно ендезе пушен нос) дори до Дунава и твърдо решени и убеждени да изродят славянската храбра кръв и да създават гръцки пеперуди с тифозен дух, всичката македонска България и другата за гърци, а не гъркофили, както
92
и всичките сведущи гръцки език, които ако и да не обичат гърците и гръцкия език, без обаче да достигнат до такъва безочливост, щото да се отказват от родителите и прадедите си като някои калпави и незаконородени рожби, а други чужди да изучават да бъдат като патки.
Това за сега вкратце, другош по-пространно, когато ме удостоите с приятелския си отговор.
По работите на Козмана, вожделения наш приятел сам той устно ще ви изложи.
Съм искрен до живот ваш приятел:
Д. Хр. Миладинов
Струга, 20 август 1859 г.
По обнародван текст от К. Шапкарев [4]
1. Янаки Г. Стрезов (1818—1903) — дългогодишен учител в разни градове из Македония, един от нашите отлични елинисти, но с български чувства. Ученик на Димитър Миладинов и вуйчо на Кузман Шапкарев. Със спестените пари от учителската заплата през 1850 г. заминал за Атина и следвал там като състудент с Константин Миладинов. Едновременно с него през 1852 г. прекъснал следването по липса на средства. Когато се завърнал от Кукуш Димитър Миладинов и като учител в Струга повел борба против гръцкия владика, Янаки Стрезов става негов съратник в тая народна борба. Всички прошения до Цариградската патриаршия за назначаване на владика от българска народност и за уволнението на гърка Мелетий са писани собственоръчно от Янаки Стрезов (обнародвани в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, кн. X, 1894, кн. XVI— XVII, 1900). След арестуването на Димитър Миладинов до основаването на Екзархията Я. Стрезов продължава да учителствува на гръцки език, а след 1873 г. служи като български учител десет години в Охрид, Енидже Вардар, Богданци, Воден, Прилеп, Кукуш и пак в Охрид. През 1895 г. написал своите спомени по духовното възраждане на родния му град, ръкописът на който се съхранява в архива на К. Шапкарев в Етнографическия институт при БАН.
За него вж. статията „Трима ветерани”, сп. Светлина, год. VIII, 1898, кн. VII, юли. Там е обнародвано и настоящото писмо от Димитър Миладинов. Преводът е направен от К. Шапкарев, у когото по това време се намирал гръцкият оригинал, сега изчезнал.
2. Както В. Априлов, Д. Миладинов и други дейци от Възраждането, така и Гр. Пърличев в един кратък период от живота си е в плен на елинолатрията и бил върл гъркоманин. За гъркоманството на Григори Ставридис, както се наричал тогава Пърличев, много малко е изнесено досега. В своите „Материали за историята на възраждането на българщината в Македония от 1854 до 1884 г.” Кузман Шапкарев пише, че Пърличев „пълнел атинските гръцки вестници с противославянски статии, омраза и отвращение, дишащи против славяните въобще” (стр. 147). През 1865 г., когато Пърличев е народен трибун и смел борец против гръцките владици, в Охрид пристигнал руският пътешественик архи мандрит Антонин. В цитираната по-горе негова книга „Из Румелии” на стр. 49 той описва срещата си с Пърличев, някогашния славянофоб Ставридис, а на стр. 52 отбелязва подробно една неприятна случка с него в руската черква, по повод на която в един атински вестник било обнародвано противоруско и противославянско стихотворение с подпис Г. Ставридис, 29 ноември 1858 г. На стр. 53 се съобщава, че защитата на Русия от нападките на българина Ставридис поел един професор грък. Димитър Миладинов в писмото си до Я. Стрезов има пред вид тоя факт. Вероятно, когато бил в Кукуш, е прочел в атинския вестник това стихотворение на Пърличев.
3. Маргарит Димицас тъкмо тогава обнародвал книгата си
в която брани независимостта на Охридската архиепископия, но като чисто гръцка институция. Янаки Стрезов по-късно е станал жертва на противобългарския бяс на Димицас. През 1867—1868 учебна година като учител в гръцката солунска гимназия по доноси на българофоба Димицас, директор на гимназията, е бил уволнен от длъжност като „българофил”.
93
4. На стр. 125—126 от своите ръкописни „Материали”, съхранявани в БАН, К. Шапкарев помества друг, малко стилизиран превод на писмото до Я. Стрезов. През 1909 г. е добавил следната бележка: „Гръцкият оригинал заедно с други подобни важни документи съм подарил на Министерството на народното просвещение за в училищния музей, дето трябва да се намират и съхраняват.” Там е изчезнал гръцкият оригинал на настоящото писмо от Димитър Миладинов.
До йеромонах Климент — Полянин [1]
Струга, първата половина на ноември 1859 г. [2]
Поздравлява горещо избора на Партения за полянински владика. Желае да види български владици и в други македонски градове. Иска да обикаля по Македония да свестява народа, но не разполага със средства и моли за помощ. П. Севастиянов бил отново на Света Гора. Новини за следващите в Москва българчета.
Високопреподобний Достопочтений ми Господине г. Отче Клименте Духовниче.
Достопочтените две писма, едното от Полияна [3], на което беше писал и отец Алексия [4] Брат наши, а другото от Драгомир [5] и разумех му содержанието со Велика радост за Владичиството его преосфещяно му Партениу, ура!, ура! Дай боже и на Ваша глава преподобна; и его преосфещенаго Илариона!!! нътре [6] в Битоля или във Воден ако е жив болгарски прав госпот.
Отец Алексия да не мй сърдит на мене, поздравите го мошне [7] любезно от моята страна, и го молим братски болгарчината наши да и преводит на матерното ни млеко така и яз со сфето незнание, правам, и се трудам и написахме от овде сос подписи и печати за некоя помощ от Великата наша майка [8] да просиме, видемо кое бог поможет и на овие наши братия!
Да й знаете владиката Преспон [9] наши никак неикеше за да се наместам овде учител, но й кълнеше моя трудост афоризменос катараменос [10] прикажуваше на нашите сфещеници! Защо той измеши владици и прочая, но соотечествениците наши стапнаха нога и се наместих и сега учам до 40 деца ако са плакя гроша 2-х [11] тисиящи за лето. Дури да видеми къде се намервиме... Еден мал круг [12] ни испрате Партения! но овде требит голем круг и едно рало [13] одежди. Сега да се опечалиме [14] сос кукушани да се стретиме по матерниот ни език или във Воден или преку Битоля, дай боже мили!!! На игуменот зуграфскии господина Антима [15] почтено покланение да испратите от моята страна и пишите му доста лежит во високи Атонски гори. Владика народни владика за в Струмница некие се зготвит, яз къде кърщавам колай [16] не умират, вака пиши му.
Такођер [17] поздравите покорно и пр. отца Софрония, да държит, да се крепит. Ах, знам що требит и како требит, да имах трошак [18] да прошетам по сфета [19] Македонобулгария да секнам неколку искри да се запалит огонче и малу малу да се стоплят помързната кърф славиянска, та после да видиме
94
погана гърцка лукавщина како ће [19] смърдит! фту! плу! ракни [20] на така гръцка семенка химера, така пишете на игумена Ангима и пр. Софрония, нека сторат малу гайрет [21] да ми поможат за да прошетам сфекъде и други можам да найдам, къде да се не надеваш, и книги славиянски. Молим ви не заборавайте ова да пишете и да просите от игуменот за мене. Нека не жалят малу да ми поможет, защо сум слап [ = слаб] от трошак, и се надеам на бога морална добротия да се сторит на помързната славиянска кърф.
Многу ми е жал заради генерала П. Севастиянов [22], който е бил во Атонска гора пак. Да се известех по-скоро кеш да му напишех едно писмо, сега можит да си пошол.
А. В. Рачински и брат ми ве поздравуват сърдчавно. За Станислава [23] пишуват двата, че било готово големо количество да се испратит, и белки се забави поради тоа що се случи пречка за владика болгарски. Туку речи милите кукушани ме заборавиха! От бога да им даруват сфите добра.
А брат ми от Мосха ми пишват че на пролет решита [!] да дойдат в Кукуш сите чеда македонски со харен успех одат на уроците и на моралността. Нако е син му К. Станишов [24] во сфеучилище [25] на испитите най харно се отговори и со сабия опашен влегвит во сфвеучилището.
Чрез Прилеп пишите ми по набърго за сфето, найпаке за Партения.
Незаборвайте да пишете на игуменат и на Софрониа за горереченото. Ви целивам сфета и добродетелна десница со моята домочелят
ваш искрен
Д. Хр. Миладинов
[На първа страница добавено:]
Поздравите от моята страна и от А. В. Рачински икономот сос супругата му от Морарце и Мария Тона от А. В. Рачински и от мене. Такођер [26] и Коста Ечмена [27] [една дума нечетлива].
[На четвърта страница добавено:]
Приключувам три други писма и ве молам да ги вручите едно за наши Алексия, за Мария Тона и за иконома на Д. Нака.
Архива на Зографския манастир.
1. За йеромонах Климент вж. бележка № 6 към писмото на Дим. Миладинов до х. Викентий от 1 юни 1857 г.
2. Писмото не е датирано. В него обаче става дума за ръкополагането на Партений за поленински владика, станало на 29 октомври 1859 г.
3. Дойран.
4. Отец Алексий, родом от Галичник, бил зографски монах, учител в Дойран. За него вж. Кирил, патриарх български. Седем неизвестни писма на Димитър Хр. Миладинов. — Дух. култура, 1963, кн. 11—12, с. 17.
5. с. Драгомир, Кукушко, понастоящем прекръстено на Вафиохори.
6. Пред „нътре” във факсимилето се вижда и думата „нар” [?]
7. Много.
8. Става дума за Русия.
9. Охридски митрополит. В ръкописа погрешно написано „Престои”.
10. от гръцки — отлъчен, проклет.
11. В обнародваното от патриарх Кирил факсимиле личи „2-х”, испуснато в текста, поместен в „Дух. култура”.
12. Малко течение.
13. Един чифт.
14. Употребено в смисъл „да се погрижим”.
15. Архимандрит Антим, игумен на Зографския манастир.
95
16. Леснота, лесно.
17. Сръбски — също така.
18. Разноски, в смисъл на средства.
19. Цялата.
20. Вместо хракни, заплюй го.
21. Грижа.
22. За П. Севастиянов вж. бележка № 1 към писмото на Дим. Миладинов от 14 юни 1958 г.
23. Станислава (Славка) Динкова, сестра на Георги Динков Държиловец, една от първите учителки в Солун (вж. Иван Снегаров. Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи. София, 1937, стр. 46—49).
24. Константин Н. Станишев. За него вж. бележка № 12 към писмото на Конст. Миладинов до Г. С. Раковски от 8 януари 1859 г. За Нако Станишев вж. бележка № 3 към писмото на Дим. Миладинов до бр. Робеви от 25 август 1857 г.
25. От сръбски — свеучилише — университет.
26. Сръбски — така също.
27. Коста Йечмен бил представител на Зографския манастир при метоха в Полянин (вж. Кирил, патриарх български, цит. ст., стр. 29).
До д-р Константин А. Робев — Битоля
Струга, 21 ноември 1859 г.
Поканва го да бъде в подкрепа на Иларион Макариополски и на негова страна ще бъдат всички. Със същата молба се обръща и към Димко Радев, за когото прилага писмо. Константин Миладинов щял да се върне следващата година в отечеството си.
*. В ориг. ἱερχῶν.
96
НБКМ, ф. Братя Робеви
Превод
Достопочитаеми господине К. А. Роби!
Смело дръзвам да Ви припомня (с увереността, че това скромно мое писмо ще Ви се предаде сигурно), че този, който държи ключовете на царството небесно, няма никакво отношение към изкуството на Асклепий и не приема никакво лечение, та с божия воля в разстояние на няколко месеца ще влезе в царството небесно, за да се наслаждава на благата на свещените места [1]. Грижата е задължение на разумните. И тъй, дайте благоприятния си глас и спрете вниманието си върху именитата личност на Иларион Макариополски [2]. Ваши последователи ще бъдат всички с изключение на един, Вам познат [3]. Само да поискате Вие, работата ще бъде свършена. На Ваше разположение ще бъдат материалните блага на Иларион за благотворителност и всички нравствени качества. В това съм уверен и не се лъжа, понеже познавам отблизо и от опит моралните предимства на поменатия по-горе. Това ми диктува благосклонното Ви разположение към Вашия слуга и простете ми, ако се смята за дръзко това изложение и предложение, което произтича от почит към уважаемата Ваша личност.
Приложеното писмо до достопочитаемия Димко [4] съдържа също такива неща.
Приемете почитанията ми и искреното уважение.
На Ваше Превъзходителство
смирен слуга
Д. Хр. Миладинов
Струга, 21 ноември 1859 г.
П. П. Брат ми е решил идущата пролет да дойде в отечеството.
[Бележка на получателя:] Струга. Отговор на 24 ноември 1859 г.
1. За тежко болния охридски владика Йоаникий, който не може да бъде спасен с лекарска помощ и ще умре не след много време.
2. Кандидатурата на Иларион Макариополски била поставена от Димитър Миладинов.
3. Стефан Владиков.
4. Димитър Миладинов е познавал лично Иларион от Кукуш от времето, когато последният бил изпратен от Патриаршията да увещава кукушани да останат верни на православието.
97
До братя Робеви и синове — Битоля
Струга, 22 ноември 1859 г.
Писал е предния ден на тях и на Димко Радев. Очаква се смъртта на охридския митрополит. Охридчани решили да приберат славянските книги и черковните одежди.
НБКМ, ф. Братя Робеви
Превод
Достопочитаеми братя Роби и синове,
Вчера Ви писах чрез Матей Хаджов, като Ви приложих писмо и до достопочитаемия господин Димко Радевич.
Днес сутринта [научихме] от един охридчанин, дошъл вчера вечерта, че преспанският [охридският] митрополит пожелал да се възнесе на небето над охридския свод. Необходимо е потвърждение. В Охрид, както се научавам, по общо съгласие решили да вземат славянските книги и свещените одежди [1]. Оставам с дълбоко уважение.
Струга, 22 ноември 1859 г.
Ваш слуга
Д. Xр. Милади... [нов]
[Адрес:] До достопочитаемите братя Роби и синове
В Битоля
1. Касае се за изпратените от Русия черковни книги и черкозни одежди, изпросени от Д. Миладинов чрез Партений Зографски. Първенците в Охрид в началото се колебаели дали да ги приемат, вероятно по внушение на Стефания Владиков.
*. Очевидно тук е пропуснат глаголът.
98
До йеромонах Климент — Полянин
Струга, 28 ноември 1859 г.
В Охрид е създадена здрава народна партия. Богослужение на славянски. Желае да види народни владици и в други македонски градове. Успехи на черквата и училището в Струга.
Отче Клименте,
Во Охрит се даде пламенот убаво да знайте се стори еден як тарав [1], що не можит ни Владика нищо да заприт.
Со одеждите 6 рала ся литургисаха и торжествуваха на [2] денот от сфятаго Климента. От Русия 6 икони ги пратиха мошне стари, сфята Пятница παρασκευή [3] и сфяти Никола сф. Д[имитра] Ростовскаго — со славянски писма и други.
Во Охрит ке я зафатами славянски добре на митрополитската църква [4]. Кат знаеф язе направих εὺχαριστήριον [5] от старешината охридска — и други ке направиме да знайш от Битоля харно ми се отговарат.
Илариона или в Битоля, или в Охрит [6] (Охридскиот болен разболен [7]).
И Софрония со имя божио и Климента [8], но требит шетане тамо вамо устно [9] да се ставим со многу и на многу места.
Овде во Струга добро ходιме на славиянското, 4 ученици имаме от Охрит! Во Струга службата църковна два сфещеници служат. Подобно и на училище наше.
Ура, ура, отче Клименте!
Во 28 листопата [10]
Ваш
Д. Хр. Миладинов.
Архива на Зографския манастир
1. турски — партия, група.
2. В ръкописа написано погрешно „да” вм. „на”.
3. Света Петка.
4. Черквата „Св. Климент”.
5. Благодарствено писмо.
6. Дим. Миладинов възнамерявал охридчани да поискат за свой владика Иларион Макариополски.
7. Охридският митрополит Иоаникий бил болен. Той починал в края на декември 1859 г.
8. Става дума за иером. Климент.
9. В смисъл на лично.
10. Ноември. От съдържанието личи, че е ноември 1859 г.
99
До д-р Константин А. Робев — Битоля
Струга, 4 декември 1859 г.
Хвали родолюбието чу. Необходимо е да се премахне властта на гръцкото духовенство в българските работи. Получени са в Охрид черковни книги, одежди и икони от Русия.
100
НБКМ, ф. Братя Робеви
Превод
Струга, 4 декември 1859 г. Почитаемо ми Ваше Превъзходителство!
Като получих с радост почитаемото Ви писмо от 24 миналия месец, прочетох го с голямо вълнение. С безгранична почит се отнасям към Вашите чувства и се осмелявам да кажа, че Ваше Превъзходителство сте центърът, около който се събират хората от всички краища на града, без [да е успяла] да се промъкне онази крива и извита известна Вам линия, която е всичко за града. Тази извита линия да се постави извън кръга или по дипломатически път, или открито да бъде отхвърлена! Често пъти благородството, добрината и полезността се обкръжават от тази лисича кожа [1], вън от която всички са готови да Ви следват, както ми заявиха устно М., П. [2] и другите, които препоръчаха и Стрезидис [ = Стрезов] [3]. По-рано съставих на български и благодарствено писмо за черковните книги, свещените одежди и иконите, но те още се въртят, защото едните казват да вземат книгите, а други — не! Но как да останат още дивашки затворени изпратените преди шест месеца подаръци? Сигурно това е сплетня на някого. Други пък казват да напиша благодарственото писмо и на гръцки, но не е в наш интерес. Благоволете да пишете настоятелно да приемат църковните книги. Изпратените икони са шест. Една от тях е на света Параскева с надпис „Святая Параскева наречена Пятница”; в дясната си ръка държи свитък с думите „Верую во единаго бога отца сведержителя” и т. н.; красят я околовръст сребро, просто изковано от старо време, има един вид облекло с огърлица, бисери и скъпоценни камъни, фалшиви или не, а отзад печат „Богор...” и т. н. От тази същата икона са откъснали една част нещо като изгнил прахан. Възможно е да е било скъпоценна реликва, спасена като от корабокрушение от охридската света Параскева [4]. Сигурно нашата обща славянска майка не приема нито един милион рубли за славянската старина в замяна срещу нея! Може би тази пратка е изпитание дали прочутият Охрид знае да цени славянските си скъпоценности, а след това и следователно дали знае да познава еднокръвните си деца и така нататък... Освен тази икона други икони са: две на свети Николай, еднакви по старинност; друга на свети Д. Ростовски Руски, също стара; пета на свети... и последната на свети Георги — нова.
Да не загубим, за бога, дадения ни най-подходящ момент. О, колко необходимо беше ценното Ви присъствие в родния Ви град! Прощавайки
*. В ориг. ὕσκνης.
101
грешещите ми чувства, подхранвайте особените към Ваше Превъзходителство почитания
на Вашия слуга
Д. Хр. Миладинов
Предайте искрените ми поздрави на братската троица: господин Й[оаким], Д[имитър] и Николаки.
Прилага се и писмо догосподин А. Иконому. Молянека да му се предаде.
[Адрес:] ДоНегово Превъзходителство господин Константин А. Роби
в Битоля
1. Алегоричен израз за лице от Охрид, голям фактор в обществените работи. Вероятно се касае за Стефания Владиков, който според споменитена Кузман Шапкарев е играл фатална роля за по-нататъшната нещастна съдба на Димитър Миладинов и който е бил сигурната опора на омразния на охридчани гръцки владика Мелсеий.
2. Зад тия инициали се подразбират вероятно Манчев и Пасхалов.
3. Главният учител в Охрид, за да редактира благодарственото писмо за получени от Цариград дарове.
4. Изпратени в дар от Русия чрез посредничеството на Партений Зографски и намиращите се в Цариград търговци кожухари от Охрид. Д. Миладинов вероятно разбира близкия до Охрид манастир „Св. Петка”.
До братя Робеви и синове — Битоля
Струга, 11 декември 1859 г.
Изпраща писма до приятели във Воден чрез кантората им, която служи за връзка с кореспондентите му.
НБКМ, Братя Робеви
102
Превод
Достопочитаеми братя Роби и синове!
Миналата седмица имах честта да ви пиша от Охрид, като приложих в писмото ми до вас друго мое [писмо] и до господин А. Иконому.
Сега в това писмо прилагам друго до някои мои приятели във Воден [1] и моля с приятелска смелост да го препратите по пощата сигурно според надписа. Препоръчвам също и отговорите да ми се изпращат чрез достопочитаемата Ви кантора.
Оставам с дълбоко уважение на Ваше Благородие
признателен и слуга
Д. Хр. Миладинов
(Бележка на получателя:)
1859. Струга
Димитър Миладинос,
издадено на 11 декември,
получено на 13 —”—
отговор
1. Между тях е и Гого Папаяни, взел живо участие в борбата против гръцкото духовенство за отваряне на български училища, пръснал цялото си състояние за успеха на народната борба. За него вж. Архив Раковски, т. II, С. 1957, с. 757.
До йеромонах Климент — Полянин
Струга, 22 декември 1859 г.
Похарчени от кукушката община и от Дим. Миладинов суми за народни дела. Рачински възнамерява пак да дойде. Народното движение в Битоля и Охрид. Гръцка пропаганда в Охрид. Иска от Зографския манастир помощ, за да обикаля по Македония и да буди народа.
Отче мой Климент!
Почтена кукушка старешина [1] многу иждивание направи за отечеството, за тоа не ми испратиха от плакята до една тисияща, а другите пари за плакя шес месеци и похарџих за К. Сърпчето учителчето до 1,300 гроша и други за Сфетослава [2] що ги остави А. В. Рачински. Сърпчето Божидар ни книга прати, ни пари!
Други пари дадох тога кога пращахме люге до Солун, до Дориян [3], от Дориян во Кукуш, на Даржиловита тутуни и прочая.
Само на ћеоргия от Мария Дориянката кога отиде во Цариград му дадох гроша 400 и прочая. И кога кинисах [4] за дома, Андроник [5] учителот ми даде за дома му ним и харџих по пътот. За дома сам зел со интерес [6] 100 гр. 5 на месец! Здравие сфето [7] ке бидит. На кукушани не зборви за ова нищо! Како пишвит А. В. Рачински может да дойдит за работа! И Великата императрица сама сос своя воля поклонила 15 ти-
103
сиящи рубли стребрени: за Станислава и други от ... 2,700 рубли стребрени за оснавание на училището Станислава, туку молчене требит ! ! !
Кладох фитилите и во Битоля и во Охрит къде имат многу грекомани во Битоля, а во Охрит Апостоли гърцки от Атина и ранени [8] со пари. Но да знаете нищо не ке сторат, защо ке се растурат како пена от вода ! ! ! Добро сторих, що дойдох вамо. Овде в църков фатихме убаво славиянски и во училището. Така пиши му на златен игумена Антима зуграфскаго и на пр. Софрония.
А е нужно да прошета во сфета Македоно Вулгария до 3 месеца! Нека ми поможит игуменот, го молям, само за путуване.
Ви целивам сфета десница.
Во Струга 859 двра 22.
Ваши
Д. Хр. Миладинов
Архива на Зографския манастир
1. Кукушките първенци, общината.
2. Погрешно, вместо Станислава (Славка) Динкова.
3. Вместо Дойран. Дорианка = дойранка.
4. гр. — тръгнах.
5. Андроник Йосифчев, от Охрид, учител в Кукуш.
6. С лихва.
7. Всичко.
8. Хранени.
До Иван Денкоглу — Лайпциг [1]
Охрид, 25 декември 1859 г.
Чернова на писмо, предназначено за Денкоглу и писано собственоръчно от Д. Миладинов по поръка на настоятелите на манастира „Св. Наум”. Изпратен от Денкоглу дар — златотъкана плащеница. Името му е записано в кондиката на благодетелите. В училището въведен майчин български език.
104
БАН, арх. ф. Кузман Шапкарев
Превод
Благороднейши господине Денкоглу!
С дълбоко вълнение приехме чрез почитаемия господин Христо Манчев златотъканата плащеница, изпратена за светата обител на преподобния Наум. Положихме я всеблагоговейно на свещеното място, където беше много потребна, и се изпя славословие на всевишния. Спомена се приснопаметното Ваше име и се вписа в светата манастирска кондика за вечен спомен на дарителя.
Този дар от благороден наш еднородец славянин към славянската обител на преподобния Наум, този дар, казвам, буди най-приятни спомени за деди и прадеди. За нас той е необикновен дар, защото ни напомня пропадналите драгоценни съкровища от славното някога, а сега обедняло отечество. Този свещен дар напомня на всеки сънародник древния славянски блясък и насърчава всеки чувствителен да се върне към своята истинска майка и да бозае сладкото майчино мляко.
След Вашето дарение, и от други наши сънародници дарители, които вършат благодеяния за цялото славянско племе, получихме през Цариград одежди, свещенически и черковни, и славянски книги, с които на 25 миналия ноември, когато се празнува свещената памет на свети Климент, се извърши бляскаво тържествена служба в митрополийската черква и при преноса на пречистите тайни се споменаваха славните имена на славянските благодетели, а един от свещениците произнесе на тази служба подходящо словце на български език.
За да се постигнат по-добре благите надежди чрез застъпничеството на славянските светии Климент, Наум, Кирил и Методи, поставихме и учител на възродения наш майчин език да преподава българско четмо и
105
краснописание и нашите родни деца тичат в училището като агънцета да бозаят майчиното мляко.
Приемете уверенията в дълбоката ни почит и искрени чувства, с които оставаме
на Ваше благородие искрени еднородци
Настоятелите на свещената обител
на преподобни Наум от Охрид.
Охрид (Македония), 31 декември 1859 г.
1. Иван Денкоглу (1781—1861) — известен благодетел и голям родолюбец. Настанен в Москва още през 1800 г., с упорит труд и пестеливост той успял да използува търговията между Москва и България, за да спечели завидно материално състояние и да употреби богатството в полза на своя народ. Поддържа български младежи в руските учебни заведения, дава средства за издаване на книги по историята на българския народ и особени грижи полага за разхубавяването и напредъка на училищата и черквите в родния му Софийски край. През 1844 г. внесъл в Московския университет една голяма сума, от лихвите на която да се издържат на вечни времена българи студенти. На неговите грижи е бил предоставен Константин Миладинов от Българското настоятелство в Одеса през зимата на 1856 г. През време на своето посещение в Лайпциг Денкоглу се запознал с българи от Македония и чрез тях направил важни дарения. Между другото изпратил скъпоценен дар в Охрид и признателните охридчани решили да му отправят настоящото благодарствено писмо, писано собственоръчно от Димитър Миладинов. Според ръкописните спомени на Кузман Шапкарев това писмо било видоизменено, като били смегчени някои изрази. Поместеното тук писмо е препис от първата чернова от ръката на Димитър Миладинов. Подробно за него вж. Трайко Димитров. Иван Николаевич Денкоглу, в сп. на БАН, кн. VIII, 1914, с. 127—159.