I. Писма от Димитър и Константин Миладинови
ОТ ДИМИТЪР МИЛАДИНОВ
[ Писма 21 — 30 ]
21. до Петър Ив. Севастиянов — 22 юли 1858 г.
22. до Петър Ив. Севастиянов — 2 август 1858 г.
23. до Павел Ив. Севастиянов — 6 август 1858 г.
24. до Петър Ив. Севастиянов — 7 август 1858 г.
25. до Петър Ив. Севастиянов — 19 декември 1858 г.
26. до архимандрит Антим — 22 януари 1859 г.
27. до д-р Константин Робев — 22 март 1859 г.
Приложение: Окръжно писмо от редакцията на руско списание [Москва, 1858 г.]
28. до д-р Константин Робев — 22 март 1859 (второ) г.
Приложение: Обявление на Др. Цанков за издаване на в. България
До Петър Ив. Севастиянов — Атон
Кукуш, 22 юли 1858 г.
Изпратени му първообрази на стари ръкописи и монети, също и отпечатък от античен релеф с надпис. Кириак Държилович в Солун ще служи за връзка между двамата. Български младежи заминали за Одеса на учение, а други ще бъдат изпратени в скоро време.
ГБЛ, ф. 269, № 2341.27
65
Превод
Ваше Превъзходителство, почитаеми ми П. Севастиянов!
Смирено дръзвам да Ви напомня следното:
Първообразите на предписите Ви се изпратиха веднага, след това три ръкописа на пергамент заедно със стари медни, сребърни и две златни монети и най-после — други медни и сребърни монети. Гравираният тъмносин и прозрачен камък с релеф на дракон и надпис
ΧΝΟΥΒΙΣ ΟΘΜΟΓΡ ΓΙΓΑΗΤΟ
ΠΛΗΚΤΑ
попадна в моите ръце. Когато зидарят го показал на археолозите в Солун, те му казали, вземайки отпечатък от него: „Дръж този камък и когато го поискаме, да ни го представиш.” Отпечатъка от камъка Ви изпратих. Наредете ми да изпратя и самия него, ако задоволява археологическата Ви любознателност. Отец Софроний Хилендарски замина [1]. Да ми се посочи лице, чрез което ще изпълнявам с готовност всяко дадено ми от Вас нареждане. Мой познат в Солун и доверено лице за препращане на преписката е Кириак Държилович [2] — книжар. Днес заминаха за Одеса четири македоно-български деца от Битоля, Струмица (Tивериуполис) и Кукуш [3]. Останалите ще бъдат изпратени в скоро време.
С дълбоко уважение целувам десницата Ви.
Кукуш, 22 юли 1858 г.
На Ваше превъзходителство
смирен и покорен,
всецяло предан
Д. Хр. Миладинов
1. Като представител на Хилендарския манастир в Кукуш и Солун Софрони Хилендарски пребивавал в Хилендарския метох в Солун. Д. Миладинов получавал писмата си оттам чрез него.
2. Киряк Държилович бил книжар в Солун. Той развил оживена народополезна дейност. По това време бил и настоятел на в. Дунавски лебед. По-късно Д. Миладинов чавал писмата си чрез него. Сведения за Киряк Държилович вж. у Ив. Снегаров, Солун в българската духовна култура, С., 1937, с. 30, 40. Вж. и Архив Раковски, т. II, С., 1957, с. 625.
3. Заминалите са Ксенофонт Жинзифов, Никола Делииванов, Георги Стаменов и Константин Станишев. По-късно заминал и Андрей Стоянов от Воден.
До Петър Ив. Севастиянов — Атон
Кукуш, 2 август 1858 г.
Сведения за изпратени ръкописи и стари монети. Снабдил Я О. Ошмянцев с подробно описание на Македония, а на брат си изпратил български народни песни, приказки и др. народни умотворения и снимки с народни носии. Запалени от любов към родния език, българите от Кукушко търсят български учители и книги. Желае да се запознае с руския консул в Солун и да открие в Битоля или Охрид българско училище, подобно на това в Кукуш.
66
*. В ориг. τό.
67
ГБЛ, ф. 269, № 2341.27
Превод
Ваше Превъзходителство, благороднейши и достопочитаеми Генерал П. Севастиянов!
В допълнение на изпратеното Ви мое смирено писмо от 14 текущия месец [1] Ви добавям и следното:
Великият някога цар прие да пие от шепата на селската ръка поднасяната му като дар вода.
Приемете прочее и Ваше Превъзходителство като дар заедно с изпратените по-рано и тези три славянски ръкописа на пергамент като малко доказателство за безграничната ми признателност заради съчувствената благосклонност към нас двамата. Наредете ми същевременно свободно, ако те бъдат приети, да донеса и другите в моя дом, сред които е възможно да се намери нещо достойно за занимание, защото смиреният Ваш славянин не е сукал като дете мляко от майчината гръд, за да знае добре това, което се съдържа в тях [2]. Изпратените Ви ръкописи на хартия измъкнах, пътувайки за Кукуш, измежду някои захвърлени и прогнили неща в църквата в Плетвар [3], където намерих и два на пергамент, които Ви се изпращат сега.
68
При това изпращам на Ваше Превъзходителство във възел с печат ХДМ следните монети, събрани тук от мен. Ако някои от тях имат малко значение, аз ще се считам щастлив по-скоро заради ревността си. Тези монети са следните:
Въпросът за пренасянето на славянските ръкописи на пергамент, които имам в дома си, и за изпращането им на Ваше Превъзходителство, където ми се нареди, е отминат с мълчание, може би защото нямат никакво значение. Иначе аз съжалявам, че не мога да Ви ги поднеса и тях даром.
Моят покровител и попечител на брат ми и на цяла Македония, почитаемият П. С[евастиянов], който в бъдеще ще бъде назоваван и Македонски, ако благоволи, нека ми нареди да продължа изпращането оттук на такива монети до венеца на градовете Петербург независимо от това, каква цена би ми била присъдена от Ваше Превъзходителство. Също ако ме счетете за годен и за нещо друго, ще ме намерите най-готов.
На господин Я. О. Ошмов в Москва изпратих и миналата, и тази година, колкото ми беше възможно, подробно описание на Македония. Също така изпратих на моя брат миналата и тази година песни от Охрид, Струга, Костур, Битоля, Велес и Кукуш, описания на разни обреди, приказки, гатанки и пословици, всички македонобългарски, останки от претърпелия корабокрушение наш майчин език. Аз не зная какво ще бъде мнението на еднородците [4] към тях, бяло или черно. [5] Също така изпратих и пет рисунки на млади съпружески двойки от разни български места с всичките им подробности в носиите и цветовете, а не след много време ще изпратя четири рисунки и от тези места.
Чрез многословието си прекъсвам скъпоценния наниз на Вашите мисли, но простете ми да Ви разкажа, че нашите добри славяни, като се въодушевиха от любов към майчиния си език чак до селото Хумонда, състоящо се от 150 къщи и отстоящо на един час разстояние от град Серес, поискаха от мен чрез нарочен пратеник евангелия, апостоли и други такива църковни книги на говоримия български език с гръцки букви, за да започнат и те, вкусили от сладостта му, да се учат на славянско писмо. Дай, боже! Също така от градовете Воден (Едеса), Гуменджа и Дойран се търсят славянски учители, но славянските учители са рядкост.
Моля да бъде изпратено и приложеното писмо до брат ми, който с пълна откровеност и радост ще бъде удостоен с благосклонността и попечителството на дивния Ви брат и отлично ще оцени благодеянията и на двете почитаеми лица.
Накрая за мен ще бъде немалка чест освен онази, която обилно е оказана на мен недостойния, и първото запознаване и благоволението на светлейшия в Солун консул, което може да стане чрез Ваше Превъзходителство. Приемете уверенията в непринудените и искрени почитания на
69
мене, недостойния да се нарека предан и до живот всецяло на [Ваше] разположение.
На Ваше Превъзходителство
най-малък и най-покорен слуга
Д. Хр. Миладинов
Ако не бъде прекъсната нишката на живота ми, желая да бъде съградено по същия начин и със същата помощ и в Западна Македония славянско учебно заведение като тукашното, а именно в Охрид или Битоля (Манастир).
1. Датата погрешно е означена. Настоящото писмо е от 2 август, следователно предишното писмо не е от 14 текущия месец [август], а от 14 миналия месец [юли].
2. Димитър Миладинов с израза „не е сукал като дете мляко от майчината гръд” иска да каже, че като дете той не е учил на майчин български език, на който са писани въпросните ръкописи.
3. Село Плетвар, Прилепско.
4. С думата „еднородни” означава русите. Тая дума Димитър Миладинов употребява вместо „едноплеменници”.
5. В смисъл на положително или отрицателно.
До П. Иванович Севастиянов — Москва [1]
Кукуш, 6 август 1858 г.
Съобщава, че Петър Севастиянов, който хелиографира пергаментни ръкописи в Атон, е препоръчал брата му Константин Миладинов за покровителство и е заслужил вечна благодарност на Българо-Македония.
70
ГБЛ, ф. 269, № 2341.27
Превод
Благороднейши П. Иванович Севастиянов!
Аз, незначителният и неизвестният, имам чест да се яви чрез настоящото ми смирено писмо пред Ваше Благородие и с дължимата дан на най-дълбоко почитание да Ви известя, че дивният и достопочитаем Ваш брат П. Сев[астиянов], който хелиографира пергаментните ръкописи в Атон и се труди в благородно съревнование за вашата славянска слава, благоволи да ми даде доказателства не само за твърде благосклонно отношение към мен, но вследствие на добрината си се съгласи да препоръча брат ми Константин Хр. Миладинов, който следва славянските езици в Москва, на благосклонността и попечителството на Ваше Благородие. Негово Превъзходителство е пратен от небето и за моя брат, но преди всичко за този малък кът, както ще се види не след дълго от благоприятните резултати. Всевишният да обсипе с всички добрини това почитаемо семейство заради благодеянието, което ще бъде извършено в тази бедна страна за вечен спомен и безгранична благодарност на Българо-Македония.
Също и моят брат известява нашироко с благодарност и вълнение любезното услужване и съчувствие на великодушните еднородци и преди всичко на достопочитаемия Рачински при пътуването му от Одеса и навсякъде, чак до прочутата Москва.
Това щастливо препоръчване от страна на въодушевения за големи дела Ваш брат [да бъде брат ми] под Вашето благосклонно покровителство е много ценен дар за нас, неочакван щастлив случай и добра надежда за попрището, на което [брат ми] се е посветил. Дали брат ми има нравствени предимства да оценява отлично благосклонното разположение и попечителството на почитаемата братска двойка, времето ще покаже.
Позволете ми честта да бъда до живот признателен и оставам на Ваше Благородие
От Кукуш в Македония, 6 август 1858 г.
най-малък слуга
Д. Хр. Миладинов
71
До Петър Ив. Севастиянов — Атон
Кукуш, 7 август 1858 г. Препоръчва му двама кукушани, които ще му предадат лично писма.
ГБЛ, ф. 269, N. 2341.27
Превод
Ваше Превъзходителство П. С[евастиянов],
Приносящите настоящите писма са честни и почтени жители на Кукуш, господин Димитър С. Арабаджи [1] и Тено Йованов. Те се изпращат нарочно, за да донесат и предадат сигурно настоящите.
Оставам
От Кукуш, 7 август.
Ваш слуга
Д. Хр. Миладинов
1. Като представител на Кукуш Димитър С Арабаджи е подписал заявлението до руския император от 8 юни 1858 г., с което се иска разрешение да се събират помощи в Русия за основаване на централна българска гимназия.
До Петър Ив. Севастиянов — Москва или Петербург [1]
Кукуш, 19 декември 1858 г.
Получил писмото и 7 жълтици за изпратените старини. Моли прошенията от българските първенци да се предадат по предназначение, за да се разреши събирането на помощи в Русия за откриване на българска гимназия в Кукуш. Направили опит, но не успели да се снабдят със славянски черковни книги чрез руския консул Мустаксидис и цариградската руска легация. Старини, каквито намери в бъдеще, ще ги изпрати до брата си Константин в Москва.
72
Ваше Превосходетелство Генералу П. Севастіянову
Достонопочтеното. ваше писмо наи послежно радосен го пріяхъ чрезъ двата Кукушани Д. Арабаџіов, и Тено, заедно со 7 жалтици імперіалски и сфіе другото испратено цело, за което доволно ви благодаримъ, и най по-више зараді милостата ви на насъ ваши слуги.
Язъ неумѣамъ да написамъ добро, на Матерни Языкъ мое то почтенііе прі ваше вісоко ліце, а пакъ на гърцки езыкъ не се разумѣаме. За това ће ме простете.
Старешината кукушка сосъ почтеніе ви целиватъ добродѣтелна ваша рука и се надеаме малоо големо за оно печетано общо писмо да се предаитъ на високите ліца, които ће зематъ и „sympathie” за овдешново малово уголок въ источна Маћедоніа за да ни се луляетъ македо-болгарските дечина во славіянска леляйка и славіянско да цицает матерно млеко и славіяни целі да порастатъ [2]. и язъ се надеамъ со името Божіо и вѣрувамъ че семето от добродѣтелите да падне на харна и плодліва земія и до века да припознаемо добродѣтелите наши. — Како ми писахте от Сфета Гора (Ἄϑωνα) въ мѣсеца феврара да ве наидитъ писмо моѣ, така и направихъ. Міе бехъме писале сега годіна на консула Мустоксіда за църковни книги, уще лани (прошла годіна) славіянски църковни. това глухо и шупліво излезе [3], писахме въ Царіград, и отъ тамо ни гласъ ни отговор никаков. со исто писмо и со исти печати ви испратихме ваше високопревосходителство въ Αϑω и со повеля Божія явно се надеамо да не останиме сіраци от сіромашката ни прозба. Живиле мноціна едінокорвци които пулят, гледат со питомо и слатко око дурі вамо въ кутра Маћдоболгарія. и благородні и многу добродѣтелі, слушаме, да се настанале за добрінѣто отъ источната църква. Фала Богу! и отъ сфіе би било по харно, по добро, по лепо за ова место овдешно, да се даеше дозволеніе высоко, за да дойдатъ 2—3 ліца за просенѣ тамо помошъ.
Древности що ће ми паднетъ въ ръка у брата ми К. Хр. Миладинова ће се пратетъ.
Пріимете покорно почтеніе, и да бидамъ да имам чест
въ Кукушъ 1858 въ Декемвра 19.
Вашему Превосходителство
Покорни слуга
Д. Хр. Миладиновъ
ГБЛ, Ф. 269, № 2341. 27
1. На 19 декември 1858 г., когато е писано настоящото писмо от Димитър Миладинов, П. Ив. Севастиянов е бил на път за Петербург. Той вероятно е бил пристигнал в Москва, защото Н. Добролюбов в цитираната по-горе статия в сп. Современник на стр. 197 съобщава, че П. Ив. Севастиянов на 11 януари 1859 г. бил избран за член на Руското археологическо дружество и че Московският университет убедил своя бивш възпитаник П. Ив. Севастиянов да уреди в залите на университета изложба на драгоценната колекция от снимки на стари икони и ръкописи от Света гора. Изложбата е траела една седмица, от 11 до 17 януари 1859 г., след което Севастиянов отпътувал за Петербург. Там изложбата била открита на 8 февруари 1859 г.
Настоящото писмо е ценно поради обстоятелството, че е едно от малкото известни писма от Димитър Миладинов, писано на българо-македонско наречие. Поради важноста му предаваме го тук така, както е излязло от ръката на Д. Миладинов.
2. По този въпрос и К. Миладинов пише на Севастиянов да се грижи (вж. писмото му от 30 януари 1859 г.).
73
3. Мустаксидис, руският консул в Солун, е бил грък от Йоническите острови. Рачински съобщава, че посланикът в Цариград А. П. Бутенев не се съгласявал да му издействува от турското правителство ферман за пътуване в Македония и проучване на тамошните българи, защото според обясненията на Мустаксидис Македония била чисто гръцка област и там нямало българи (вж. Из областта на историята. — Църковен вестник, № 42 от 22 октомври 1911 г., с. 500, заб. 2).
До архимандрит Антим — манастир Зограф, Атон [1]
Кукуш, 22 януари 1859 г.
Забавил отговора си. Заедно с Рачински обходил Дойран и Карадаг. Водил важни разговори за бъдещето на родината. Сега уважава още повече Антима. Благодари за оказаната на кукушани помощ. Препоръката на П. Ив. Севастиянов улеснява К. Миладинов. Рачински принася полза на българите. Иска богослужебни книги за кукушката църква.
74
Архива на Зографския манастир
Превод
Високопреподобни свети игумене на свещения общежителен Зографски манастир, достоуважаеми г. Антиме и пребиваващите с Вас.
Три обстоятелства станаха причина, без да искам, да отложа отговора на почитаемото Ваше писмо от 30 август 1858 г.
Първото. е, че получих писмото Ви на шести октомври, след годишните изпити в училището, при тръгването ми за моето любимо родно място. Второто е, че прекарах кратка почивка от умствените трудове у дома, а последното обстоятелство е, че заедно с високоблагородния А. В. Рачински [2] обходих Дойран и Карадаг [3]. Като се завърнахме в Кукуш, извънредно сериозните и общополезни разговори, които имахме в продължение на повече от три седмици по различни съществени настоящи и бъдещи събития, които могат да серазвият за благото на отечеството ни, не ми позволиха да си изпълня този свещен към Вас дълг. Но изтеклото продължително време разпали още повече моите слаби чувства на искрено уважение към достоуважаемата Ваша личност и пребиваващите с Вас, както и към моя брат К. Миладинов, който се намира в Москва. Ще бъда признателен през целия си живот за първата добро-волна помощ за възстановяването на майчиното мляко и особено за последната, която благоволихте да направите чрез А. В. Рачински. Това Ваше дело нито времето, което всичко заличава, не ще може да покрие с булото на забравата! О, сладки спомени за славянобългарска древност! О, приятно вълнение за покойните охридчани, ктитори на прочутата Зографска обител! О, приятно днешно жилище на свещен и почтен сонм в тази обител! Какво чудно сравнение! Тогавашните щастливи наши съотечественици-предци поставиха първите основи на тази обител [4], а сега
75
свещенодействуващите в нея потомци съгряват злочестите нови поколения! Възкреснете свещени сенки на праотците ни и вижте богоугодните дела, които почтени люде вършат за възкресяването и възстановяването на майчиния език [5].
Благодарение препоръката на Негово Сиятелство П. Севастиянов, очаква се твърде благосклонна закрила на моя брат в Москва, макар че досега нищо не се съобщава поради далечното разстояние. Надяваме се обаче, че ще принесе чрез ума си полза на цялото тукашно общество и където стане нужда за славянския напредък. Да бъде!
Високоблагородният А. В. Рачински ще стане причина за много придобивки на нашите сънародници. Мъж по природа създаден за това богоугодно усърдие и всякакво възможно добро начинание за родината ни. Неговото пристигане бе като да бе пратен от небето.
Славянството тук напредва в църквата и обществото, затова моя скромност и съветът на старейшините в Кукуш Ви умоляват да ми изпратите по упълномощения Стоя... един славянски октоих и един служебник, единствените книги, които липсват в долната църква. В този малък кът на Македония Аврет Хисар [6], Дойран и Карадаг, немалко спомогнаха молитвите на вашия манастир, като ни изпратихте поп Климента [7] ! А предсказанието за Неофита е безпогрешно [8].
Приемете дълбоки уважения на искрено почитащия Ви
Кукуш, 22 януари 1859 г.
[На] Ваше Високопреподобие и тези, които са с Вас
Най-малък и признателен слуга
Д. Хр. Миладинов
А. В. Рачински на 17 т. м. замина за Цариград
1. Антим Ризов, родом от с. Калково, Струмишко, бил завършил семинария в Кишинев и богословски факултет в Атина, където но време на следването си служел в руската посолска църква. Бил игумен на Зографския манастир от 1850 г. до смъртта си през 1867 г. За него вж. А. П. Стоилов. Из живота и дейността на архимандрит Антим Ризов. — Учил. преглед, XII, 1907, кн. 6, с. 539—549.
2. Александър Викторович Рачински (1826—1876), в началото се ползувал с големи симпатии сред всички български кръгове. Впоследствие обаче поради примирителното му държане в църковната борба изгубил до голяма степен тези симпатия и бил обект на доста критики. Като руски консул във Варна той е поддържал преселението на българи в Крим, поради което е бил остро критикуван и от Г. С. Раковски (вж. Дун. лебед, бр. 51, 22 септември 1861 г.)
3. Карадаг била околия на изток от Кукуш, по името на планината Карадаг (сега Маврон).
4. Има предвид преданието, че този манастир е бил основан от трима братя охридчани.
5. Зографският манастир спомогнал на кукушани за уреждане училищното дело. По този въпрос вж. Кирил, патриарх български. Седем неизвестни писма на Димитър Хр. Миладинов. — Дух. култура, 1963, кн. 11—12, с. 8.
6. Понастоящем Гинекокастрон.
7. За йеромонах Климент вж. бележка № 5 към писмото на Дим. Миладинов до х. Викентий от 1 юни 1857 г.
8. В няколко писма Дим. Миладинов обръща вниманието на зографските старци върху поведението на зографския монах Неофит, учител в Кукуш.
76
До д-р Константин А. Робев — Битоля
Кукуш, 22 март 1859 г.
Приписка към следващото окръжно писмо от редакцията на руско списание Подканя наши учени да сътрудничат в списанието. Статиите ще бъдат хонорувани.
д-р Константин А. Робев
НБКМ. ф. Братя Робеви
77
Превод
Почитаеми ми К. А. Роби,
Колкото от тези точки може някой от нашите учени съотечественици да опише, добре би било да си направи трудът, не без възнаграждение [1].
Кукуш, 22 март 1859 г.
Д. Хр. Миладинов
1. В Битоля по онова време освен д-р К. А. Робев по-учен българин е бил д-р Константин Мишайков. Димитър Миладинов е имал пред вид тия двама учени съотечественици.
Приложение към писмото на Д. Миладинов от 22 март 1859 г.
Окръжно писмо от редакцията на руско списание [1]
[Москва, 1858 г.]
Позив към българските книжовници да сътрудничат в списанието за южните славяни, което предстои да излиза в Москва. Упътвания какво да пишат. Програма на списанието.
*. В ориг. ἡμῶν.
78
НБКМ, ф. Братя Робеви
79
Превод
Прелюбезни ми Господине,
От началото на идущата 1859 г. започва в Москва издаването на периодическо списание, чиято цел ще бъде да запознае русите с Вашето отечество. За това са необходими разни видни сътрудници. Тези сведения ще обхващат политическия, духовния и семейния живот на Вашия народ, например:
а) за общественото устройство и управление на Вашите градове и села;
б) за гражданските и наказателните закони, за правата на народите, за гражданския закон и за приложението му;
в) сведения за промишлеността и търговията, за пътищата и начина на съобщенията, за цените на разни произведения във всяка част на страната, за мястото, където се изпращат или се изнасят, за най-значителните панаири, за търговските градове и села;
г) за броя, състоянието и средствата на училищата, за библиотеките на стари и нови книги и ръкописи, за учебните помагала и нуждите на училищата, за периодически издаваната книжнина, за трудолюбивите из следователи на различни предмети от научното знание и практическия живот;
д) за броя, състоянието, средствата на черквите и манастирите от различни вероизповедания, за духовните чинове и обреди и за черковното пение, за състава на черковния клир, за броя на епархиите и черковното управление;
е) сведения за обществения живот в градовете и селата, за частния живот на различните в имуществено отношение слоеве на народа;
ж) описания на разни забележителни по политическото им значение места, предания и сказания;
е) песни и приказки, хора, нощни сборове на девойки, музика изобщо и черковно пение.
Нашето издание ще служи и като посредник между славяните от южните страни и Москва за изписването на необходимите книги и изобщо на разните по предмети издания и за взаимните наши литературни сношения. За тази цел се създава при периодическото списание „Русская беседа” и при вестник „Парус” ново славянско бюро (кантора), за което ще се говори подробно в поканата за тия периодически издания през 1859 г.
Неотдавна бяхме уведомени тук за печалните сблъсквания между православните славяни, живеещи във Вашите градове, и техните пастири гърци, за несъгласията, които произхождат не толкова от историческата борба на византийския и славянския елемент, колкото от справедливия, но не добре избран път, по който южните славяни се стремят да събудят заспалата народна свяст.
Ние не бихме се показали искрени, ако не изразим нашето пълно съчувствие към това възраждане! Но опитът ни убеждава, че толкова важни работи, както черковното управление, така и вероизповеданието, не се придобиват чрез насилия, гневно изразени подигравки и празни приказки. И в нашата история по същия начин подобни примери за пости-
80
гане на същата цел предизвикаха във Велика Русия ереста [2]. Ние сме убедени, че в бъдеще такива спорове не ще се появят вече, а станалото досега ще се поправи по друг начин, по пътя на посредничеството, на взаимните отстъпки и мирното съгласие [3]. Нашата искрена ревност ще служи, за да стане водач на Вашите благородни стремежи за самостоятелно развитие на славянските народи, без чуждо влияние, под каквото и управление да се намират, за обогатяване на ресурсите на Вашето отечество, които са важни и за нашия народ, за гражданственост и истинско образование, за поддържането на семейните начала, които са основата на обществения мир и залог за изпълнението на евангелската заповед: „Любов към бога и ближния ни”.
Прелюбезни ми Господине, ние се обръщаме към Вас с молба и да Ви призовем към нови трудове в помощ на нашето настоящо предприятие. А Вие също да призовете ония Вам лица, които са способни за такива работа [4].
Ние съвсем нямаме намерение да притесняваме нашите бъдещи сътрудници с настоящото обобщение, но добавяме към това и следните необходими условия: сведенията, написани на какъвто и да е език и изпратени нам, трябва да бъдат точни и достоверни и да ни се изпращат своевременно и непрекъснато. Размерът на възнаграждението за трудовете на всекиго ще бъде следният: за всяка печатна кола на дадена статия 25 сребърни рубли (500 гроша), а за откъслечни известия, щом стигне една печатна кола по броя на редовете във вестника — 30 сребърни рубли (600 гроша).
1. Гръцки превод на печатния циркуляр за излизането на „Парус”. Както е обяснено на с. 407 от Архив Раковски, т. II, С., 1957, това окръжно (обявление) е било отпечатано в Москва в края на 1858 г. и носи собственоръчни подписи на издателя на славянофилския орган „Русская беседа” Александър И. Кошелев и на видния славянофилски деец Иван С. Аксаков, който бил редактор на седмичника „Парус”. По нареждане на руското правителство били конфискувани обявленията, които са били отпечатани не само на български, но и на сръбски, чешки и полски. Досега бе известен само екземплярът, изпратен на 8 януари 1859 г. от Константин Миладинов на Г. С. Раковски (Архив Раковски, т. II, с. 404—406). Такова обявление К. Миладинов е изпратил и на брата си Димитър в Кукуш. Не може обаче да се установи с положителност дали изпратеният екземпляр бил на български и после Д. Миладинов го е превел на гръцки или пък обнародваният тук гръцки текст е преведен от самия К. Миладинов.
2. Става дума за разкола в Русия.
3. Няма никакво съмнение, че Димитър Миладинов не е споделял примиренческото становище на обявлението по гръцко-българската черковна разпра. Списанието „Парус” било спряно още на втория брой и нито Димитър Миладинов, нито брат му Константин са имали възможност да сътрудничат в него. Невярно е съобщението на Иван Хаджов, че „още докато е учел в Русия, Константин Миладинов е обнародвал в руския в. „Парус”, издаван от Ив. Серг. Аксаков, някакво обявление — навярно за сборника [„Български народни песни”]” (вж. „Братя Димитър и Константин Миладинови”, С., 1944, с. 227).
4. Съгласно с тая покана Д. Миладинов се обърнал към д-р К. А. Робев за сътрудни чество в списанието.
81
До д-р Константин А. Робев — Битоля или Охрид
Кукуш, 22 март 1859 г.
Изпраща му „Обявление” на Др. Цанков за в. „България”. Съобщава за бързия напредък на българския език и за заминаването на делегати от Кукуш за Цариград с прошение до патриаршията. За нуждата от българска учителка в Битоля.
НБКМ, ф. Братя Робеви
Превод
Почитаеми ми г[осподине]!
Имам чест да Ви препратя едно „Обявление” на издателя на „Българска книжица” в Цариград Д. Цанков, преведено от български на гръцки език за сведение на българофилите и българите [1].
*. Очевидно е пропуснат глаголът: ἐγγράψει.
**. Думата е започната първоначално с главна буква Β, т. е. трябвало е да бъде Βουλγαρική, а след това е променена.
***. Твърде вероятно грешка вместо ἑπομένως.
82
Уверен съм, че достопочитаемият Димко [ще запише] два или три броя от този вестник, който ще се издава в скоро време под название „България”.
Да живее нашият господар султанът! Тук нашият майчин славянски език напредва чудесно въпреки всички препятствия от страна на гръцките архиереи.
Светият сервийски и кожански [митрополит] господин Евгений, който по-рано бе екзарх [2] във Воден, а след това в Полянин[ската епархия] тук, пристигна в Кукуш, като си смени лъвската кожа с лисича и си отиде.
Двама пълномощници от Кукуш, господа Нако Ст. Станишев и ..., заминаха през миналата седмица за Цариград с общи прошения до Великата черква, още докато в Дойран беше н. пр. свети сервийският [митрополит].
Приемете моите почитания от целия дом.
Кукуш, 22 март 1859 г.
Искрено уважаващият Ви Д. Хр. Миладинов
П. П. На достопочитаемия наш сънародник Димко (Радев) въпреки всички добрини, с които го е надарил бог, му липсва едно нещо (за да сложи печат на всички добрини за чест и слава), а именно да доведе славянска учителка за българските деца в Битоля.
Нямах време за опровержение..., нито намерих вестника „Атина”. Един пътник отговори с малко думи на славянски. [3]
1. Списанието е „Български книжици”, а не „Българска книжица”. Драган Цанков не е бил негов издател. То било отпечатвано в печатницата на Драган Цанков. През 1858 г. излизало под редакцията на Гаврил Кръстович.
2. Пратеник на цариградския патриарх с определена мисия.
3. Очевидно д-р К. А. Робев е съобщил на Д. Миладинов, че в гръцкия в. „Атина” имало нападки срещу него. .
В моята статия „Един родоотстъпник за дейността на Димитър Миладинов в Кукуш” (поместена в юбилейния лист „Братя Миладинови. За памет на 75 години от тяхната мъченическа смърт”, С., 1937) аз съм обяснил подробно, че се касае за нападките срешу Д. Миладинов от неговия ученик и родоотстъпник Маргарит Димица в атинския в. „Атина” от 25 октомври, а не 25 ноември, 1858 г. В „Български книжици”, 1858, ч. III, кн. 2, брой 24, 344—345, е поместена дописка с подпис „Пътник”, в която са обнародвани 8 народни песни от Кукуш. Авторът на дописката, скрит зад псевдонима „Пътник”, пише: „Требит да кажем, че съм одолжен от тия песни на г. Нако Станишев, един от старейшини градски, и на Д. Миладинов, добър и мил ми приятел, учител в елинско кукушко училище, когото гърци много гонеет: най-голяма му похвала е бран, вдигната срещу него вов Атинска [газета] Атина в един от нервите листове из миналия ноемврий месец.”
Приложение към писмото на Димитър Миладинов от 22 март 1859 г.
Обявление на Др. Цанков за издаване на в. България
Цариград, 21 февруари 1859 г.
Получил разрешение от турското правителство за откриване на печатница и издаване на вестник. Осигурил си е покровителството и материалната подкрепа на Н. Бракалов. Програмата му е да служи ни българските интереси.
83
84
НБКМ, ф. Братя Робеви
Превод
ОБЯВЛЕНИЕ
Приятели, съотечественици българи!
На вас е вече известно, че царското правителство ми даде разрешение да открия печатница за верноподанния български народ. Благодарение на благодетелния прием, който показаха към моето прошение милостта на Тяхни Височества Али паша, велик везир на Негово Величество султана, Фуад паша, министър на външните работи, и Хаир Улах ефенди, заместник на министъра на просветата, аз мога да Ви съобщя за още едно полезно дело, което става за българския народ.
Бог ненавижда неблагодарните! Както сме признателни на Негово Величество султан Абдул Меджид за печатницата, още повече сме благодарни, че ще имаме и един вестник „България”.
„България” ще бъде названието на този вестник, който ще започна да издавам и чийто директор ще бъда.
От една страна, аз получих писмено разрешение от милосърдния господин Сефелса, началник на надзора над вестниците, а, от друга страна, имам и готов добър сътрудник за издаването на вестник „България”, който ще започне да излиза без забавяне. Бъдете уверени, че скоро ще излезе, защото голямата ревност на цариградските българи да видят по-скорошното издаване на вестник „България” не ще забави появата му, освен докато се изчака отговорът на всички кореспонденти вън от Цариград.
Известни ми са както великодушието на нашите българи, така и родолюбието им. Заради това не се боя, че не ще ме подпомогнат. Но за всяко нещо е необходима грижа, която аз предвидих за случайни обстоятелства, каквито могат да се явят за вестник „България”. Бъдете обаче уверени, че господин Н. Бракалов, който от родолюбие прие да покровителствува в. „България”, ми обеща да ми помогне в случай на противни обстоятелства и пречки. Какво е необходимо още да ви кажа, драги сънародници, да ви кажа ли и за програмата? Но аз не зная никаква! След като се пише за нашите българи и на говоримия техен език, вестник „България” ще обхваща всички български интереси, без да ги пренебрегва ни най-малко. Понеже нашите два основни интереса са, от една страна, верност към царския престол, а, от друга страна, пропагандирането им (на интересите) сред народа, вие можете да ме считате изключително за истински българин и верен поданик на Негов) Величество султана.
*. Също простонародна форма за бъдеще време = ϑέλει ὀνομάζεσϑαι.
85
В. „България” ще се издава два пъти в седмицата — в събота на голям лист и в сряда на малък лист.
Цената му ще бъде за намиращите се в Цариград абонати за цяла година за двата листа (голям и малък) 150 гроша в каймета [2], а за тези вън от Цариград само за големия лист — 150 гроша в каймета и за големия и за малкия лист заедно — всичко 180 гроша.
„България” ще се нарича всякога вестникът на какъвто и да е език.
Цариград, 21 февруари 1859 г.
Д. Цанков
1. Българският оригинал на това „Обявление” е изчезнал. Затова гръцкият превод на Д. Миладинов има документална стойност. За него се знаеше само това, което Д. Цанков съобщава в уводната статия на в. „България”, бр. 1 от 28 март 1859 г.
2. Банкноти.
До архимандрит Антим — манастир Зограф, Атон
Кукуш, 27 май 1859 г.
Получил исканите богослужебни книги. Ролята на Зографския манастир за запазването и възраждането на българите. Помощта на Русия. Гръкоманството в Струмица и нуждата от славянски учител там. Зографските монаси Неофит и Климент. Очаква се нов полянински архиерей.
86
Архива на Зографския манастир
Превод
Високопреподобни ми и уважаеми игумене на светата Зографска общежителна обител г. Антим и досточтимите Ви пребиваващи с Вас отци.
С радост получих почитаемото Ви писмо от 2 февруари заедно с изпратените до тукашната църква богослужебни книги. [1] С вълнение го прочетох и си спомних за достойните приемници на покойните ни предци, изтръгнали от лабиринта и запазили от гръцката слана тези славни прадедови останки на българската древност в цветущо състояние, при което родолюбието, стремежът към доброто и гигантското преустройство за подобрение на този манастир св. Георги са живи и достойни за почит и уважение, а дълг е на нашите сънародници историци да опишат [всичко това] с перото на истината. От такива отци сънародници, които въздигат духа към Всевишния, почитан в дух и истина, използувайки разумността, този велик Божи дар за човека, за всяко благодеяние, което спомага за благото на възраждащите се сънародници; от такива духовни отци, казвам, нашият народ очаква възвръщането си към майчиното мляко и моралното
87
си възраждане от досегашния летаргичен сън на невежество, потопен в него от гръцките интриги и лукавства. И кой е очаквал някога, че близо до Солунския залив (след унищожението, поради гръцки интриги, на българската патриаршия и славянската писменост, предадена плячка на Хефеста [2]), кой се е надявал, че в разстояние на година и половина македонските българи ще слушат цялата църковна служба и божествената литургия на майчиния си език? Можеше ли да си представи човек някога, че българските деца от Македония и Мизия ще се учат в гимназиите и университетите на Петроград, Москва, Киев и Одеса? Благодарение на могъщата закрилница и покровителка на цялото православие на земното кълбо [3] !
Тукашните ни сънародници, чувствувайки сладостта на майчиното мляко, като цветя в ранна пролет, намиращи се в покритите с малко сняг планини, се съживяват от спонтанно чувство, макар и да са обкръжени от гръцките отровни змии като аспиди и кобри, изливащи отровата си през тази епоха най-много срещу невинните и прави българи, верни поданици на Негово Величество султана.
О, колко съжалявам за безчувствието, невежеството и грькоманията в Струмица. Колко желателно би било, ако със средствата на някой родолюбец там се поддържаше един славянски учител, който да преподава на младежта майчиното мляко.
Хитроглупавият монах, молдовлашки селяк Н[еофит], учител по взаимноучителен метод в тукашното взаимноучително училище се оказа с явни доказателства ехидна, която дебне под цветовете невинното общество и скверни нравствения напредък. О, как теглиха толкова години почитаемите отци на едноименния Зографски манастир от такава подла и хитра влахщина!
В противовес пък на него духовникът Климент Зографски [4] и досега се радва на общо уважение и почит, за назначаването на когото тук дължат благодарност всички на Вашата висока личност и пребиваващите с Вас, както ще се види от прикрепеното тук изложение на първенците на Кукуш, с което молят той да бъде възведен в архимандритски чин [5].
С дълбоко почитание се прекланям и целувам ръката Ви.
27 май 1859 г.
На Ваше Високопреподобие и пребиваващите с Вас
покорно чадо
Д. Хр. Миладинов
[На първа страница добавено:]
През тази седмица очакваме новия кандидат за полянински архиерей, или архим. Партений [6] или Софроний. Не е известно по какъв начин пред ставителите [една дума нечетлива].
1. За тези книги Дим. Миладинов пише в предишното си писмо до архим. Антим от 22 януари 1859 г.
2. Хефест — от гръцката митология, бог на огъня.
3. Става дума за могъщата закрила и помощ на Русия.
4. За Климент вж. бележка № 5 към писмото на Дим. Миладинов до х. Викентий от 1 юни 1857 г.
5. Това изложение още не е издирено.
6. За полянски владика бил ръкоположен на 29 октомври 1859 г. Партений Зографски. Сведения за него вж. в бележка № 24 към писмото на Дим. Миладинов до Александър Екзарх от 20 август 1852 г.
88
До д-р Константин А. Робев — Битоля
Струга, 8 юли 1859 г.
Изпраща чрез него писма до неозначени лица.
НБКМ, ф. Братя Робеви
Превод
Ваше Превъзходителство!
Нямах щастието да Ви поднеса устно почитанията си и да се разговоря приятелски. Аз се надявам обаче не след дълго да се удостоя с това, което желая. Моля да бъдат отправени приложените писма според надписа им.
Поздравявам сърдечно многоуважаемия Ваш Николаки.
Приемете повторно Моите дължими към Вас почитания.
Струга, 8 юли 1859 г.
Искрено уважаващият Ви
Д. Хр. Миладинов