I. Писма от Димитър и Константин Миладинови
ОТ ДИМИТЪР МИЛАДИНОВ
[ Писма 11 — 20 ]
11. до бр. Робеви и синове — 25 август 1857 г.
12. до българските първенци в Кукуш — 24 октомври 1857 г.
13. до бр. Робеви и синове — 6 февруари 1858 г.
14. до Петър Ив. Севастиянов — 26 април 1858 г.
15. до д-р Константин Робев — 5 юни 1858 г.
16. до Петър Ив. Севастиянов — 14 юни 1858 г.
17. до Петър Ив. Севастиянов — 21 юни 1858 г.
Приложение: Копие от прошението до руския император
18. до д-р Константин Робев — 23 юни 1858 г.
До братя Робеви и синове — Битоля
Прилеп, 25 август 1857 г.
Интересува се за казармата, която ще се строи в Прилеп. Ксенофонт Жинзифов, когото охридчани искали за учител, бил привлечен от Нако Станишев за такъв в Кукуш. Отбелязва, че сънародниците от северните предели учат първо български, а после чужди езици.
НБКМ, ф. Братя Робеви
*. Презимето тук няма ударение.
36
Превод
Прилеп, 25 август 1857 г.
Достопочитаеми братя Роби и синове!
С благодарност приех писмото ви от 12 август и разбрах съдържанието му. Моля да ми пишете два реда и за казармата къде се реши да бъде съградена, във Вароша или в полето. [1] Приносящият настоящото писмо Ксенофонт И. Дзидзифе [2] заминава наскоро за Кукуш, където ще преподава три пъти в седмицата славянски и три пъти гръцки по взаимо-учителната метода. Искаше го и господин Стефан за Охрид за същата цел, но Нако [3] го изпревари. Достатъчно е да се запази славянското чувство, ние пак ще намерим.
Поздравлявам ви.
Ваш
Д. X. Миладинов
П.П. Славяните от Горна България, наши сънародници, първо учат, като бозаят от майчиното мляко, а след това френски, гръцки, немски и т. н.
[Адрес:]
До достопочитаемите братя Роби и синове
в Битоля
1. Прилепчани се интересували къде ще бъде съградена казармата: във Варош (в града) или в полето.
2. Жинзифов на гръцки се наричал Дзидзифе. Така стои в гръцкия текст.
3. Нако Стоянов Станишев (1810—1857), виден кукушанин, един от първите двигатели на българщината в Македония. През 1857 г. избран за председател на създаде ния по онова време в града „висок съвет”, поел ръководството на културно-просветния живот в цялата околия. От това време са и по-тесните му връзки с Д. Миладинов. В борбата против Фенер Нако Станишев не се поколебал да склони съгражданите си да приемат временно и унията, за да спаси народа. От онова време са думите му: „Кък би могла да съществува вяра, ако да би нямало народ? Народ без вяра бива; той ще си намери една, която и да е вяра; но вяра, без да има народ, не може да съществува”. Поучени от примера на Нако Станишев и на кукушани, цариградските българи също предприели решителни стъпки. „Аз ходих в Кукуш — пише Иларион — и научих един нов урок. Не щеш ли един владика изхвърли името му из черквите си; не щеш ли патрика същото направи” (Мих. Арнаудов, Иларион Макариополски, С., 1925, с. 174—175).
Нако Станишев е бил неведнъж осъждан и прахосал по-голямата част от състоянието си по народни дела. Според народното предание той бил отровен от гърците. За живота му вж. Кузман Шапкарев, Материали за животописанието на братя X. Миладинови Димитър и Константин. С прибавление нещо за живота на Нака С. Станишев, Пловдив, 1884, с. 49—61. Некролог за Нако Станишев вж. във в. Ден, I, бр. 10, 16 април 1875 г., с. 8.
До българските първенци в Кукуш [1]
Струга, 24 октомври 1857 г.
Дава израз на своя възторг от родолюбивите чувства на кукушани. Радва се, че в скоро време ще се служи в черквите на роден език. Гръцките владици изгаряли славянските писмена паметници. Приема поканата да стане учител в Кукуш.
37
Любезные!
С удовольствием я прочел ваше дружеское письмо, и с восторгом я узнал ваши благородныя чувства относительно Славянства и образования нашего народа. Очень хорошо сделали, написав Парфению, находящемуся в Константинополе, о необходимых книгах. Я прыгаю с радости, видя ваше стремление и любовь к нашему материнскому языку, и в особенности потому, что многие из юношей и священников с усердием решились учиться Славянскому языку, так что через несколько месяцев могли бы услышать и Божественную службу на древнем нашем прадедовском языке. Косо посматривают на вас Греки! Имеете грудь, и показывайте грудь Славянскую. Укоряют наш Славяно-Пеласгический язык, один из самих древних и богатих языков, называя его варварским языком! Перстом показывайте им Славянских филологов, физиков, математиков и других ученых людей России, Чехии, Далмации, Польши, Галиции, Славонии, Кроации и, так сказать, начиная с Ледовитаго океана до Адриатическаго моря, и от внутренности мнимой Германий до Эпира и Фессалии, которме наслаждаются плодами просвещения. Греки огречат нас! Это старая песня, они больше не могут кусаться. Фанариоты проклянут нас, скажут, что Болгарская грамота противна Богу, как говорили прежде. Прошли те времена, в темницу вошли лучи солнца, и не могут больше лгать, как в Костуре, пятьдесять лет тому назад, фанариоты прокляли Болгарский язык, и только одни горожане огречились, между тем как все окружные поселяне Костура — Славяне без всякой примеси, что доказьшается их языком и песнями. Но зачем мне распространяться о том, что вам известно? Вы первые в Восточной Македонии начинаете изучать наш прадедовский язык, ви первые обезсмертите в Славянской истории ваше отечество, которое, верно, со временем произведет Славянских архиереев, которые благословляли бы своих единоверцев и руководили бы с искренностью к прямому пути свое словесное стадо. О! как мне стыдно, что и Греческим языком излагаю мои Славянския чувства, и только недавно начал читать, писать и понимать Славянский язык! Но кто причина? Греки-архиереи, которые везде сожигли пергаменныя Славянския книги: в обители св. Наума (в Охриде), в обители Кической Пречисти, в Трескавеце (Златоверхе), около Битоли, Преспы, Железной реки, Морихова, в Охридской Дебрце и Дибре и во многих других местах; таким образом Греческие архиереи, изувечивая Славянское духовенство, отняли у нас драгоценное богатство нашей народности, и с тех пор лишь следы Славянских книг, хранящихся в потаенных местах, уцелели. Оставляя в стороне, подобных Маргариту (какая глупость и наглость — Болгарину выдавать себя за Грека!), не обращая внимания на таких людей, мы пусть собираем мысли и идеи сначала Славянских, а потом и других языков. Льщу себе, что и Охридяне к зтому клонятся... На ваше предложение я согласен и в скором времени я приеду.
Струга, 24 окт. 1857 г.
Д. Миладинов
38
Превод
Любезни ми,
С удоволствие прочетох вашето приятелско писмо и с възторг узнах вашите благородни чувства към славянството и образованието на нашия народ. Много добре сте направили, гдето сте писали на Партений, който се намира в Цариград, за необходимите книги. Аз скачам от радост, като гледам вашия стремеж и любовта ви към нашия майчин език, и особено за това, че мнозина от младежите и свещениците са решили усърдно да учат славянския език, така че след няколко месеца биха могли да слушат и божествената служба на стария наш прадядов език. Криво поглеждат на вас гърците! Имате гърди и показвайте славянските си гърди! Корят нашия славяно-пелазгически език, един от най-древните и богати езици, като го наричат варварски език! С пръст им показвайте славянските филолози, физици, математици и други учени хора на Русия, Чехия, Далмация, Полша, Талиция, Славония, Хърватско и така да се каже, начевайки от Северния ледовити океан до Адриатическо море и от вътрешността на мнима Германия до Епир и Тесалия, които се наслаждават на плодовете на просветата. Гърците ще ни погърчат! Това е стара песен, те не могат повече да хапят. Фанариотите ще ни прокълнат, ще кажат, че българската писменост е противна богу, както са говорели по-рано. Мина това време, в тъмницата проникнаха слънчеви лъчи и те не могат вече да лъжат, както в Костур, гдето преди петдесет години фанариотите проклеха българския език и само гражданите се погърчиха, докато всички селяни около Костур са славяни без никакъв примес, което се доказва от техния език и техните песни. Но защо да се простирам върху това, което ви е известно? Вие първи в Източна Македония започвате да изучавате нашия прадядов език, вие първи ще обезсмъртите в славянската история своето отечество, което сигурно постепенно ще създаде славянски архиереи, които биха благославяли своите единоверци и биха ръководили искрено своето словесно стадо по правия път. О, как ме е срам, загдето ви излагам на гръцки своите славянски чувства и загдето едвам неотдавна започнах да чета, пиша и разбирам славянски. Но кой е причината? Гърците-архиереи, които навсякъде са изгорили пергаментните славянски книги: в манастира „Св. Наум” (край Охрид), в манастира „Кичевска Пречиста”, в Трескавец (Златовръх), около Битоля, Преспа, Железна река, Морихово, в Охридска Дебърца и Дебър и в много други места. Така гръцките архиереи, осакатявайки славянското духовенство, са ни отнели драгоценното богатство на нашата народност и оттогава са оцелели само следи от славянски книги, пазени в скрити места. Като оставим настрана хора като Маргарит (каква глупост и нахалство българин да се представя за грък!), като не обръщаме внимание на такива хора, нека отначало събираме мисли и идеи от славянските, а после и до другите езици. Лаская се, че и охридчани клонят към това... Съгласен съм с вашето предложение и скоро ще дойда.
Струга, 24 октомври 1857 г.
Д. Миладинов
1. Оригиналът на това хубаво писмо от Димитър Миладинов са намирал в Москва у Райко Жинзифов, който го взел от кукушките първенци, за да го запази за потомството.
39
Обнародвано е в руски превод в статията „Димитър и Константин Миладинови” от Велешанин, поместена в московския седмичник День (вж. № 46 от 17 ноември 1862 г. стр. 14—16). Тая статия е възпроизведена с истинското име на автора в Родное Племя, Сборник в пользу Славян Балканскаго полуострова, пострадавших от войны и турецкаго насилия, Изданный Славянским Благотворительным Комитетом в Москве, кн. 2, Москва, 1878. (Писмото вж. на стр. 272—274). Оригиналът на писмото заедно с всички други книжа на Жинзифов след неговата смърт се пазели у Константин Станишев. Последният починал в Москва през 1900 г. и не се знае нищо за съдбата на неговия архив.
В български превод това писмо на Миладинов за пръв път у нас е обнародвано в сп. Българска илюстрация, издател Янко С. Ковачев, София, г. I, 1880, свезка 8, с. 21.
До братя Робеви и синове — Битоля
Кукуш, 6 февруари 1858 г.
Честитява годежите на Наум и Никола Робеви. Моли съдействието на Димко Радев за разследване и откриване на откраднати пари.
НБКМ, ф. Братя Робеви
Превод
Достопочитаеми братя Роби и синове!
Понеже имам вашето благоволение, осмелявам се да изкажа пожеланията си за двата годежа на господата Наум и Николаки А. Роби да бъдат благополучни и щастливи.
Тези щастливи сватосвания ме възрадваха поради голямата им важност.
Храня чувства на почит към вас и заедно с тукашните първенци ви моля да съобщите и Ваше Благородие на достопочитаемия господин Димко Р.[адев] [1] за откраднатите пари: от устата на арестуваните да излязат.
Кукуш, 6 февруари 1858 г.
Ваш слуга:
Д. Хр. Миладинов
Приемете и почитанията на брата ми К[онстантин]
40
Тасо (Атанас) Робев с жена си
1. Димко Радев, за чиято дъщеря Мария се сгодил Николаки Робев, е един от видните дейци в нашето Възраждане, за жалост още непроучен. Заселен в Битоля от Велешко той напреднал извънредно много в търговията и станал най-влиятелният фактор в Битоля. Четял и пишел само на български, както съобщава неговият съвременник Димитър Македонски. По липса на български учебни заведения бил принуден да изпрати своя син Петраки Радев да учи в гръцката гимназия и да завърши право в Атинския университет. Когато син му се сгодил за мома от видно влашко семейство по произход от Крушево, той не допуснал на годеницата да прекрачи прага на неговата къща, докато не научи български език и не се задължи да говори в къщи само на български. Негов внук е Александър Радев, бивш министър и един от видните адвокати у нас.
Димко Радев е починал през 1890 г. на 83-годишна възраст. Бил е много почитан от Димитър Миладинов, с когото е водил преписки.
41
До Петър Ив. Севастиянов — Атон [1]
Кукуш, 26 април 1858 г.
Изпраща му старобългарски ръкописи. Българските ръкописи се изгарят от гръцките владици. Къде още се пазят стари писмени паметници. К. Миладинов възнамерява да издаде българо-македонски песни. Българските младежи започнали да се учат на матерен език.
42
Архива на Зографския манастир
Превод
Ваше Превъзходителство П. Севастиянов!
С дължимата дан на най-дълбоко уважение имам честта да поднеса на Ваше Превъзходителство приложения тук български препис, запазен от забвение в края на едно старо българско евангелие, и един лист от друг също така български ръкопис, намиращи се в моето родно място Струга, Охридска епархия, които благоволете да приемете не като дар, поради неговата нищожност, а като дълбок израз на признателност за старанието Ви, вследствие на което са ни направени големи благодеяния от общата ни майка, и ако би Ви ползувало дори най-малко, бих Ви изпратил по представителя на Света Гора в Солун, г. пр[оигумен] Софроний [2], и оригинален пергаменгов ръкопис от пет листа на два ръкописа. .
Сигурно Вие сте предизвестен от уважаемия архим. Партений [3] и гореказания Софроний за съдбата на българските пергаментови ръкописи в Македонска България, тъй като в манастира Трескавец или Златовръх в Прилеп [4] купища различни ръкописи, по нареждане на гръцките архиереи, послужиха да си разпалват пещите, като тая на трите отрока [5], за да пекат в тях хляб, а сега са останали само няколко не толкова важни ръкописа.
Същата съдба имаха и ръкописите на Кичевския манастир [6], „Преподобни Наум” край Охрид и другаде, освен онези, които бяха разграбени от европейците пътешественици. В библиотеката обаче на митрополийската църква има още немалко ръкописи, някои от които преди двадесет години бяха проучени от г. Виктор Григорович [7], тогава професор в Казан, който и взе житието на св. Климента [8], както и десет години преди това, след опожаряването на манастира „Преподобни Наум” г. И. Папаригопулос, руски консул в континентална Гърция, намери всичките съчинения на Григорий на старобългарски в същия този манастир „Преподобни Наум”.
Освен това узнах положително, че в манастира Зързе-Зазре, който отстои на пет часа от Прилеп, се намират и славянски ръкописи и надписи, а възможно е и в манастира Слепча и в манастирите в Преспа.
43
Многоуважаемият А. Хилфердинг, [9] като направил обиколка в Призрен, е намерил там немалко български пергаментови ръкописи. Аз му изпратих чрез един сърбин от Барчи, Ст. Веркович [10], службата на светите български Седмочисленици на гръцки език и тридесет и девет български песни от различни градове на Македония.
Моят брат К. Хр. Миладинов, след като се завърна от Атинския университет, преди година и половина замина за Москва да изучи славянските езици и др., и с благосклонната подкрепа на уважаеми лица [11] има намерение да издаде най-напред българо-македонски песни, приказки, пословици и гатанки.
След премахването от ... на матерния ни език, за пръв път вече тази година започна българската младеж да сучи от гърдите на истинската ни майка, а свещениците да четат евангелието в църквите на български език.
Нека ми бъде позволен този слаб израз на чувства към дълбокоуважаемо, високопоставено и благодетелно лице, което за втори път досега посещава Света Гора и бедното ни и окаяно отечество Македония, чиито чеда с неописуемо чувство на радост узнаха за пристигането на Ваше Превъзходителство, простирайки умолително ръце към Всевишния за Вашето благоденствие, щастие и дълголетие. Кукуш или Кълкъч, 26 април 1858 г.
На Ваше Превъзходителство
искрено почитащ Ви най-малък слуга
Д. Хр. Миладинов
1. Петър Ив. Севастиянов, известен руски археолог и пътешественик. За него вж. бележка № 1 към писмото на Дим. Миладинов от 14 юни 1858 г.
2. Софроний, един от видните монаси, бил манастирски представител в Солун.
3. Архимандрит Партений, по-късно епископ полянински. За него вж. бележка № 24 към писмото на Дим. Миладинов до Александър Екзарх от 20 август 1852 г.
4. Манастирът Трескавец се намира близо до Прилеп на Златовръх, а не в Прилеп.
5. От библията — трите отрока, хвърлени в пещта.
6. „Пречиста”. Св. Наум се намира на южния бряг на Охридското езеро.
7. За Виктор Григорович вж. бележка № 1 към писмото на Дим. Миладинов от 25 февруари 1846 г. (писмо № 1).
8. Пространното гръцко житие на Климента Охридски, издадено от Н. Л. Туницкий (вж. Н. Л. Туницкий. Св. Климент, епископ Словенский. Eго жизнь и просветительная деятельность. 1913.)
9. За Хилфердинг вж. бележка № 5 към писмото на Дим. Миладинов до Петър Ив. Севастиянов от 14 юни 1858 г.
10. Ст. Веркович е родом от Угляра, Босна. За него вж. бележка № 6 към писмото на Дим. Миладинов до Петър Ив. Севастиянов от 14 юни 1858 г.
11. В последствие Петър Ив. Севастиянов препоръчва К. Миладинов на своя брат генерал Павел Ив. Севастиянов.
44
До д-р Константин А. Робев — Битоля
Кукуш, 5 юни 1858 г.
Относно изпращането на Евтим Димзов на учение в Одеса благодарение на старанията на д-р И. Робев. Други шест деца са готови за заминаване в Одеса, но от Струга няма отговор за изпращане на младеж да се учи пак там.
45
НБКМ, ф. Братя Робеви
Превод
Почитаеми ми Конст. А. Роби!
Кукуш, 5 юни 1858 г.
Приятелското Ви писмо от 28 миналия месец [1] ми прави голяма чест заради благосклонните и искрени Ваши чувства към мен.
Нека да бъде признателно отечеството за Вашата грижа и добрина да бъде изпратен в Одеса младеж от нашия измъчен роден град.
Сигурно този младеж Евтимий, син на Димдза [2], според Вашето описание трябва да е надарен с всичките качества, чрез които ще прави чест на нашето отечество и може би ще го направи по-известно, а освен това отечеството може би ще извлече по-голяма полза (устно подробности) поради дарбата на момчето, която е развита до известна степен в граматиката и пр. Прочее, щом получите настоящото ми писмо, моля Ви веднага да пишете и да го доведете в Битоля. Оттам, съпроводен от Стамен Пецов, който продава платна и който ще Ви предаде мое писмо за родния ми град, както и писмо от Ксенофонт, ще пристигне тук, а оттук ще бъде изпратен в Одеса чрез архимандрит Партений.
Нужно е да има следното: а) паспорт направо за Одеса, без да се споменава, че ще следва в Одеса, но че ще работи в търговска кантора;
б) ще вземе свидетелство от свещеника на енорията (коя е тя, знаете]:
„Евтимий, син на еди-кой си, кръстен от еди-кой си свещеник в източно православната църква, имайки за кръстник еди-кого си, по народност българин, родом от Охрид, получава свидетелство от долуподписания, че е роден от родители православни от източното вероизповедание.
поп Георги кръстник П. Т.”
в) ще носи със себе си и средства за разноски само до Одеса и не повече. Да не се отлага, защото се настоява; шестте деца са готови и се очакват само оттам. От Струга никакъв отговор. Моля приложеното да бъде изпратено с нарочен човек от Охрид и нека да плати този, до ко гото е адресирано писмото ми.
Оставам с искрено почитание към Ваше Превъзходителство
искреният
Д. Xр. Миладинов
Ще намерите Стамен Пецу Геле кукушанина малко по-нагоре от Прилепския тютюнджийски хан вляво.
Д. Мил.
[Допълнение в полето на първата страница:] Вчера се получи писмото Ви.
[Адрес с бележка:] До Негово Превъзходителство господин Константин А. Роби
В Битоля
46
Предоставя се на приятелската грижа на К. Държилович и се умолява да го изпрати със следващата поща.
Д. Милад.
1. Копирната книга на бр. Робеви за май-юни 1858 г. е запазена. В нея обаче за съжаление това писмо до Д. Миладинов не е вписано.
2. Евтим Димзов не е тръгнал през Кукуш за Одеса. В списъка на следвалите в Русия българчета той липсва (вж. Приложение к брошуре Тридцатилетие деятельности Одесского болгарского настоятельства (1854—1884 г.), Одесса, 1895, с. 30—56).
До Петър Ив. Севастиянов — Атон [1]
Кукуш, 14 юни 1858 г.
Изказва му благодарност, загдето е поверил Константин Миладинов на грижите на брата си Павел Ив. Севастиянов. Изпраща му стари ръкописи и една икона. Изпратил на А. Ф. Гилфердинг надписи, а в Белград хрисовул на Стефан Душан. Съдействувал и на Я. Орел-Ошмянцев. Идеята за откриване на централна българска гимназия в Кукуш. Уведомява го за предстоящото изпращане на български младежи да се учат в Одеса.
47
ГБЛ, ф. 209 № 2341.27
Превод
Ваше Превъзходителство, благороднейши и достопочитаеми П. Севастиянов!
С голямо вълнение получих преди три дена Вашето почитаемо и твърде благосклонно писмо от 16 миналия месец и се почувствувах окрилен от радостта и от незаличими чувства на признателност за Вашето благосклонно разположение към моя скромност и за доброто желание да представите моя брат на благосклонното покровителство и грижа на достопочйтаемия брат на Ваше Превъзходителство [2].
Ето съгласно с искането на Ваше Превъзходителство изпращам чрез отец Софроний Хилендарски [3] пергаментните първообрази на изпратените по-рано преписи [4], както и иконата на евангелист Марко, и тя на пергамент, а също и някои други хартиени листа, които може би не са достатъчно ценни за Вашето внимание, всички в отделен пакет запечатани. Ръкописите на пергамент и стари ръкописни паметници на хартия, както и монети, които имах в дома си в Струга, всичко възнамерявах да изпратя на моя брат. Сега поднасям като дар на Вашето благосклонно разположение както тези старини, които Ви се изпращат сега, така и дру-
48
гите, които ще Ви бъдат изпратени, ако благоволите да ми наредите за това. Те са евангелия, апостоли, псалтири и други църковни, а не исторически книги, писани на пергамент и хартия, на брой, 15. Ако действително Вие приемате с присъщата Ви родолюбива ревност споменатите ръкописи, както и монети, медни, сребърни и златни, нека ми се нареди къде и кому да бъдат предадени.
Разни надписи изпратих на негово превъзходителство А. Феодорович Гилфердинг [5] чрез Стефан Веркович [6], а един хрисовул на пергамент от крал Стефан, намерен неотдавна в прилепения манастир „Златовръх”, изпратих на Белградското книжовно дружество заедно с някои монети и надписи [7].
За каквото и друго ме смятате годен, ще срещнете у мен за всичко най-голяма готовност, каквато показах и към достопочитаемия Я. Онисимович Ошмов при подробното изложение на пътеводителя на Македония и описанието на градове, планини, села и пр. [8]
Позволете ми с немощното си перо да споделя с Ваше Благородие и следната моя мисъл.
Намислих да се създаде в Кукуш като крепост срещу гъркоманията една централна славянска гимназия с гръцки и френски език за трите епархии: Аврет Исар или Женско, Карадаг и Полянин (Дойран).
За тази цел се съставиха три прошения [9], изпратени преди една седмица с подписи и печати от трите епархии: едното до върховната руска власт, другото до светия и свещен синод и третото до императорския посланик в Цариград господин Бутенев, за да ги препрати. С тия писма просим милостта на еднородците и едноверците да бъде разрешен достъпът в богохранимата руска държава на три лица, избрани от тукашните жители, за да просят помощи. Същото намерение имам, ако успея в настоящото начинание, и за Битоля (Монастир) или Охрид за нравственото славянско развитие. Дали тази моя фантазия е химерична, времето ще покаже. А съветът на Ваше Превъзходителство може да ме отклони [от тази идея].
Осем българомакедонци, събрани от мене момчета, наскоро заминават на учение и нравствено превъзпитание в Одеса [10]. Благодарност и вечна, незаличима признателност на благодетелния човеколюбец.
Простете ми за отклонението от предмета и за дългото ми многоглаголствуване и приемете дължимата дан на най-дълбоко почитание заедно с уверението за искреното ми уважение.
На Ваше Превъзходителство
всецяло предан
и нищожен
Д. Xр. Миладинов
Кукуш, 14 юни 1858 г.
1. Севастиянов, Петър Иванович (1811–1867) —руски археолог и пътешественик, известен със своите богати колекции от изящни фотографски снимки на хиляди паметници от славянската и гръцката култура. През 50-те години на миналия век той е посетил на няколко пъти Света Гора с отбран екип от художници, фотографи и типографи. При една от тия експедиции се е запознал с Димитър Миладинов, който му е доставял ръкописи и разни старини.
49
В архивния фонд на Севастиянов, съхраняван преди Октомврийската революция в Румянцевския музей, а днес в ръкописния отдел на Държавната библиотека „В. И. Ленин” в Москва, се намират осем писма от Димитър Миладинов и едно от Константин Миладинов. За съществуването на тези Миладинови писма за първи път е съобщено през 1881 г. в книгата на А. Викторов „Собрание рукописей П. И. Севастьянова”, стр. 106: „В тетраде по сношениям с Хилендарским монастырем много писем от известното болгарского деятеля Миладинова.” Книгата на А. Викторов се намира в Университетската библиотека в София от 70 години насам, но никой не е обърнал внимание на това важно съобщение. Интерес обаче проявил младият руски славист П. А. Лавров (вж. тук, предговор).
Сведения за тия писма проникнаха в нашия печат преди 22 години. Следпразничният в. „Дъга” в брой 344 от 12 февруари 1940 г. обнародва статия от В. Солев под заглавие „Старобългарски ръкописи в библиотеките в Москва и Ленинград”. Между тия ръкописи авторът отбелязва, че имало „лични писма до Севастиянов на българския деец от миналия век Миладинов”. Той съобщава, че въпросните писма се намирали в Държавната библиотека в Ленинград (?), от което се установява, че той не е видял лично писмата и че за тяхното съществуване е узнал от книгата на А. Викторов. Позовавайки се на тая статия на В. Солев, покойният Иван Хаджов в книгата си „Братя Димитър и Константин Миладинови” (София, 1944, стр. 161—162) пише, че Димитър е поддържал писмени връзки с П. И. Севастиянов и че неговите писма са запазени и днес в Държавната библиотека в Ленинград.
Благодарение на любезността на др. Георги Михайлов, бивш директор на НБКМ, аз успях да се снабдя с фотокопия от всички писма на Димитър Миладинов от архивния фонд Севастиянов, съхраняван не в Ленинград, както погрешно съобщават В. Солев и Ив. Хаджов, а в Ленинската библиотека в Москва.
Интересни сведения за П. И. Севастиянов дава Николай Добролюбов в органа на руската революционна демокрация „Современник”, т. 74, март 1859 г., в рубриката „Заметки новото поэта”. След завръщането си от експедицията през 1858 г. Севастиянов уредил в Петербург изложба на донесените многобройни фотографски снимки от ръкописи в Атон и други старини. Статията на Добролюбов е писана по повод, на тази изложба. В нея се съобщава, че трудовете на руския учен Севастиянов били оценени високо в чужбина. Добролюбов разглежда фотографираните ръкописи и дава интересни сведения и за българските паметници. Както ще се види от следващите писма на Димитър Миладинов, някои от изложените в Петербург старини са били доставени от него.
Подробни сведения за П. И. Севастиянов вж. в „Афонские акты и фотографические снимки с них в собраниях П. И. Севастиянова”. Библиографическое разыскание Тимофея Флоринского, СПб, 1880, 105 стр.
2. Писмата на Севастиянов до Димитър Миладинов не са запазени. В своите спомени под заглавие „Материали за историята на възраждането на българщината в Македония от 1852 до 1884 г.” на стр. 150 Кузман Шапкарев съобщава, че писмата на Севастиянов и на други видни руски личности, с които Миладинов е бил в преписка, били скрити в Струга у близкия негов роднина Кръстан Лазаров. Когато Миладинов бил арестуван на 16 февруари 1861 г., успял да предупреди последния да унищожи всичко скрито у него. Така е изчезнало и писмото от 16 май 1858 г., с което започвала преписката между Севастиянов и Миладинов. То е било предшествувано от лична среща помежду им, станала наскоро след пристигането на Севастиянов в Атон, април 1858 г. На тая среща Димитър Миладинов е изтъкнал нуждата Константин да бъде поставен под покровителството на влиятелно лице в Москва. П. И. Севастиянов в писмото си от 16 май 1858 г. е обещал да го препоръча на своя брат генерал Павел И. Севастиянов и от писмото на Димитър Миладинов се вижда, че това обещание било изпълнено.
3. Отец Софроний Хилендарски бил представител на Хилендарския манастир в Кукуш и Солун. Севастиянов е бил настанен в Хилендарския манастир, гдето по това време мнозинството от монасите били българи. Манастирът Хилендар се издържал главно с щедри приношения от многобройни български поклонници. В България е имало немалко хилендарски метоси и таксидиотите на този манастир са играли благотворна роля в нашето Възраждане.
4. Преписите и разните старини Димитър Миладинов ще да е изпратил със съпроводително писмо, което в архивния фонд на Севастиянов не е запазено.
5. А. Феодорович Гилфердинг (1831–1872) — руски историк и славянофил, известен у нас по онова време със своята книга „Письма об истории Сербов и Болгар”, преведена на сръбски през 1857 г. От брой 373 на Цариградски вестник от 5 април 1858 г. Димитър Миладинов се е осведомил, че Гилфердинг събирал славянски старини. Тогава той бил руски консул в Мостар (Херцеговина).
50
6. Стефан Веркович (1827—1894) — археолог и фолклорист, родом от Босна. Изпратен от сръбското правителство с политическа и научна мисия в Македония, той е изучил добре страната, събрал доста старинни предмети и записал много народни песни. През 1860 г. излязъл от печат знаменитият негов сборник „Народне песме македонских Бугара”. Не е известно какви ръкописи е получил от Димитър Миладинов и дали всичко е предал на Гилфердинг. Това ще се установи, когато се проучи Гилфердинговият архив, съхраняван в Ленинград.
7. В „Гласник Друштва српске словесности”, кн. XI, 1859 г., стр. 185, е изказана явна благодарност на това дружество за подарения от Димитър Миладинов хрисовул.
8. Яков Онисимович Орел-Ошмянцев тъкмял да издаде Етнографичсска карта на южните славяни. Чрез Константин поддържал преписка с Димитър Миладинов, от когото получил поменатия труд за Македония. Досега не е издирена преписката на Ошмянцев, за да станат известни писмата на Димитър Миладинов и ръкописният му труд за Македония.
9. Сведения за тия прошения се дават в бележката към следващите писма на Димитър Миладинов до Севастиянов.
10. Към края на 1858 г. от записаните осем българи младежи са заминали за Одеса Константин Станишев, Андрей Стоянов (бащата на акад. Николай Стоянов), Райко Жинзифов, Никола Делииванов и Георги Стаменов. В Одеса са били посрещнати от Г. С. Раковски. В Москва се настанили в обща квартира с Константин Миладинов (вж. Архив на Г. С. Раковски, т. II, с. 400).
До Петър Ив. Севастиянов — Атон
Кукуш, 21 юни 1858 г.
Д. Миладинов и българите от Югоизточна Македония очакват от П. Ив. Севастиянов и руския народ помощ за откриване на българска гимназия в Кукуш и за обзавеждане на българските църкви в този край. Благодарност за получени хелиографски копия от стари писмени паметници. Относно монетите, изпратени на П. Ив. Севастиянов. Сведения за кодекси на Охридската архиепископия и за дарения, направени на музея в Белград. Благодарност към Ал. Рачински за грижите му към Константин Миладинов. Изпраща отпечатък от античен релеф с надпис.
51
52
ГБЛ, ф. 269 № 2341.27
Превод
Ваше Превъзходителство достопочитаеми генерал П. Севастиянов! [1]
Благосклонността, която проявявате от вродено съчувствие и доброжелателност към Вашия смирен славянин, и честта, която му правите от снизхождение, ме правят Ваш слуга до живот, подчиняващ се на мъдрейшите Ви указания и нареждания, и много повече заради благосклонността Ви към моя брат, преди да сте го опознали. А как да нарека най-полезното от всичко, това, което ми се обещава чрез Вашето лично присъствие в Петербург през октомври или ноември, а именно помощта на великодушните еднородци, която ще бъде оказана на тукашния малък [земен] кът? [2]. Действително отредено е от съдбата тази изпаднала страна да се съвземе чрез почитаемия П. Севастиянов, достоен за прозвището Македонски — позволете ми да Ви нарека така —, да се събуди от летаргията на невежеството и да се върне в лоното на славянската майка, към пресладката и истинска наша майка, от която се беше отрекла по известни причини. Всевишният да възнагради добродетелите Ви! Местните жители с безгранична признателност за това Ви бащинско попечение и грижа на драго сърце записаха почитаемото Ви име в черковната и училищна кондика, за да се споменава навеки [3].
За да бъдат засвидетелствувани чувствата на тези бедни жители към майчиния език и нравствено превъзпитание, аз прилагам две прошения,
53
едното до върховната власт, а другото до светия и свещен Синод, идентични и с несъкратен текст също като изпратените в Цариград, подписани и подпечатани със същите печати, за в случай или че пропаднат първите, или за по-сигурно и по-бързо предаване чрез Ваше Превъзходителство. Признателността към Вашето човеколюбие остава до живот в Македония. Като прилагахме прошението, ние пеехме: „Кой ли бог е така могъщ, като нашия [бог], който върши само чудеса?” Ръцете на всевишния благословиха нашата обща майка, могъщата и предопределена отгоре да върши благодеяния към цялото човечество, което се намира под слънцето, и да ръководи символичния кораб на Ноя. [4]
Да дойдем и на Вашето искане относно монетите според възлюбленото ми Ваше писмо от 17/29. Най-напред изразявам най-голямата си радост и задоволство от четирите хелиографирани листа, които ми изпратихте, плод на Вашето трудолюбие от 1300 листа и доказателство за безспорна благосклонност към мен, гордост и преди всичко главен паметник на нашия славянски род, а именно копието от глаголическото евангелие. [5] Това е благородно и родолюбиво съревнование, по-високо от всяка похвала. Второ, искрено и с непринудено чувство заявявам, че цената на изпратените по-рано на Ваше Превъзходителство стари монети е за мен много голяма, ако благоволите да ми подарите чудесния Ваш портрет, хелиографиран, с декорациите, с всичките ордени. Това ще ми бъде моето украшение и подарък за отплата, по-ценен, отколкото малкият материален дар. Този портрет между двата императорски портрета, които имам в стаята си, а именно на прославения и приснопаметен блаженопочивши Николай I и на сега царуващия славно и премъдро скиптроносец цар Александър II, този портрет, повтарям, на Ваше Превъзходителство, поставен между тях, ще считам за по-блестящо от всякакво златно и сребърно украшение. Искрено моля за това, тъй като ме удостоихте мене недостойния с такава висока чест. Ако пък настоявате от добра воля и желаете да Ви се подчиня, изпратете ми [в такъв случай] само стойността на материала според количеството му и нищо повече!
Относно изпратените за втори път на първи юли от Солун монети, 16 сребърни и 15 медни, които по нареждането ми събира един мой познат в Прилеп, пратете стойността им, която е незначителна, за да бъде насърчен и той за по-интензивно събиране на монети.
Приемете, моля, благосклонно и тези, които Ви изпращам сега, намерени в Дебър и препратени от родното ми място Струга, а именно 6 парчета сребърни монети, между които една е Рома, а друга, както изглежда, Хилон; също така и гравирания тъмносин камък, отпечатък от който изпратих по-рано и който взех от зидаря. Зидарят ми каза много неща, но без значение, а аз го откупих на нищожна цена. Най-после приемете и 14 медни парчета монети, които също предоставям на благосклонността на Ваше Превъзходителство като малко доказателство на признателност.
А ако благоволите, наредете на мен, предания на Ваше Превъзходителство, и за в бъдеще да събирам такива старини и каквито кажете. Два малки архиепископски кодекса от Първа Юстиниана, на хартия, не толкова стари, се намират сега у лекаря К. А. Робев, по произход от Охрид. [6] Аз пък едно архиерейско деяние от Сисанийския [митрополит],
54
писано на хартия, подарих на Белградския музей освен пергаментния документ на кр[ал] Ст[ефан], за който още мълчат.
Ето изпращам Ви едно от трите идентични прошения в препис. В него няма никакви промени в сравнение с прошението до върховната руска императорска власт, изпратено по-рано чрез негово превъзходителство господин Бутенев, императорски посланик в Цариград. Прилагам го за знание на Ваше Превъзходителство, за да се уверите относно моите и на всички тукашни еднородни славяни чувства, предани на високата Ви съчувствена и благосклонна воля. И нека благоволи, ради бога, Ваше Превъзходителство, ако не е невъзможно, да изрази и засвидетелствува тези чувства където и както трябва за по-лесното и по-бързото изпращане и на двете прошения чрез негово превъзходителство Бутенев, едното до върховната власт и другото до светия и свещен Синод.
Позволете ми да добавя и дължимата признателност на господин Рачински от Смоленск (ако не съм забравил) заради грижливото гостоприемство, оказано на моя брат, за щедрите разходи по пътуването от Одеса до Москва и за бащинските напътствия. [7]
Забравих. Прилагам отпечатък на хартия от един възбял гравиран камък, намерен в някакви стари развалини недалеч оттук от един зидар, който не е вече там. Отпечатъкът има от едната страна, както изглежда, релеф на дракон, стоящ спиралообразно и в права стойка, а от другата страна следния надпис: ΧΗΟΥΒΙΣ ΟΘΜΟΥΗΡ ΓΙΓΑΝΟΠΛΗΚΤΑ. Той е интересен може би заради първите две македонски имена, които не мога да разбера дали означават нещо на гръцки език.
Приемете дълбоките ми почитания и уважение, с които ще остана до живот
на Ваше Превъзходителство
най-малък слуга
и всецяло предан
Д. Хр. Миладинов
Кукуш, 21 юни 1858 г.
1. Димитър Миладинов се обръща към Севастиянов, титулувайки го с чина, който имал в руската армия. След като завършил университетското си образование, Севастиянов служил по ведомството на военното министерство. По-късно напуснал военната служба и се отдал всецяло на научни занятия и пътешествия.
2. Севастиянов е писал повторно на Димитър Миладинов на 17 юни 1858 г. и между другото му е съобщил, че в края на есента ще се завърне в Петербург и тогава ще ходатайствува за подпомагането на българите от Кукушкия край.
3. През Балканската война при опожаряването на Кукуш от гръцки войскови части ще да е изчезнала и тази кондика, в която било записано името на благодетеля Севастиянов.
4. В тия думи Димитър Миладинов е изразил своята любов и вяра в Русия, общата майка на българите, която замисля да върши благодеяния и към цялото човечество. Неговото пророчество се осъществява днес, когато великата родина на Севастиянов стои начело на цялото прогресивно човечество.
5. Димитър Миладинов бил особено поласкан от изпратения дар — копие от глаголическото евангелие. Касае се за великолепните фотографически снимки от 1300 листа на Зографското глаголическо четвороевангелие, писано на пергамент в XI в., чийто оригинал днес се съхранява в Публичната библиотека „Салтиков-Щедрин” в Ленинград. То бе издадено през 1879 г. в Берлин от проф. И. В. Ягич.
6. Тия думи на Димитър Миладинов опровергават съобщението на Кузман Шапкарев в ръкописната му автобиография, че д-р К. А. Робев притежавал стар кодекс от началото на Охридската патриаршия. В кодекса според К. Шапкарев протоколите и подписите както
55
на архиепископите, така и на синодалните владици били все на български. Двата малки архиепископски кодекса от Първа Юстиниана, за които пише Димитър Миладинов, са изчезнали на 25 януари 1861 г., когато злосторници са подпалили старата Робева къща в Охрид.
7. Няколко месеца по-късно Димитър Миладинов е посрещнал като скъпи гости Ал. В. Рачински и Е. Южаков, пратеници на Славянския благотворителен комитет в Москва.
Приложение към писмото на Димитър Миладинов от 21 юни 1858 г.
Копие от прошението до руския император
Кукуш, 8 юни 1858 г.
Първенци от Кукуш, Дойран и Карадаг молят да се издаде разрешение за събиране на помощи е Русия за основаването на българска гимназия в Кукуш и обзавеждането на български църкви в трите епархии.
56
ГБЛ, ф. 269, № 2341.77
Превод
Ваше Величество!
Дрипи на вековете преминаха, [1] като не само развълнуваха предисторическия пеласго-българомакедонски и исторически славянски род, но по известни причини удавиха и майчиния език, без да могат обаче благодарение на всевишния да заличат неговата самобитност.
След като малък светлинен лъч наелектризира скованите до парализа наши части, ние почувствувахме в дъното на душата си не само нуждата от майчиното мляко, което за пръв път бозаят тази година нашите облечени в дрипи дечица, [3] лишени четири века от майчината пре-
57
гръдка, не само желаем майчиния си език, но желаем и гимназия в Кукуш, който отстои на седем часа път северно от Солун. Искаме да открием централна гимназия за нравственото възраждане на трите кази Аврет Исар (Женско), чийто главен град е Кукуш, Поляна (Топлица), чийто главен град е Дойран, отстоящ на шест часа северозападно от Кукуш, и Карадаг, чийто главен град е Щемница (Снежес), северно от Кукуш.
Заради това, като падаме на колене, дръзваме с безгранична почит да представим пред мощните стъпки на Ваше Величество всеруски император и пред Светия и Свещен Синод нашата просба и смиреното ни искане за милостиня от едноверните и еднородни нам поданици на Ваше Величество.
И тъй със сълзи на очи ние молим и горещо просим светлейшата и човеколюбива добрина на Ваше Величество да погледнете с благосклонен поглед на географското положение на нашето нещастно отечество в Източна Македония и да благоволите да разрешите чрез императорски указ достъпа в своята държава на три лица, избрани от долуподписаните: архимандрит Климент, почтен мъж и по род българин, Константин Т. Дупков и Георги Тену Златаров, за да искат подкрепа и помощ за гимназията, която ще бъде основана, както и свещени вещи, необходими на църквите в споменатите по-горе кази.
Основаването на славянска гимназия при Солунския залив чрез великодушната помощ на поданиците на Ваше Величество, която гимназия да има изискваните качества, ще бъде доказателство за безгранична и вечна благодарност от нас, които смирено молим, и от следващото поколение на потомците. [4]
Това наше смирено прошение не носи подписи нито на архиерей, нито на вселенски патриарх за потвърждаване на истината, но ние призоваваме за почтени свидетели на тези молби свещената съвест и архимандрит Партений Зографски [5], който се е учил в Русия, а сега е свещенослужител в църквата при Руското посолство и ръководи българското училище в Цариград, мъж нам еднороден и съотечественик.
Като поднасяме отново и с дълбока почит пред императорските стъпки смирените си молби за помощ, ние се подписваме нископоклонно
Кукуш, 8 юни 1858 г.
| От Аврет Исар (Женско) | От Поляна | От Карадаг |
|
Поп Дельо иконом Поп Йоан Константин Т. Дупков Нако С. Станишов Христо Пецов Георги Петков Нано П. Гутов Дельо Манульов Георги Тену Златар Нако Станишов Димитър С. Арабаджи Димитър Хр. Миладинов |
х. поп Киро поп Стамен Тошо Радин Коста Йечмен Митре бояджи Нако Партал Киро юрганджи Нако Кафтанджи Киро Сапунджи Коста Хамаили Георги Кафтанджи Мино Коджабаши |
поп Константин поп Георги Дельо Кале Атанас бамбукчи Христо Георгиу Манол бърдар |
58
П. П. В същия смисъл на тази молба се направиха още други две молби, едната до Светия и Свещен Синод, а другата до негово превъзходителство господин Бутенев (може би е благоволил да ги изпрати).
Д. Миладинов
1. „Дрипи на вековете преминаха” е поетически израз, взет от старогръцки писатели, който в буквалния тук превод почти нищо не означава, затова даваме необходимото пояснение. Смисълът е, че от дълбока още древност са преминали много векове, които от многото изминало време са се превърнали в дрипи, както става на дрипи една много вехта и преизносена дреха.
2. Същата мисъл Димитър Миладинов е изразил по-късно още по-ясно в една своя дописка до Цариградски вестник, брой 476 от 26 март 1860 г. Като изтъква, че в прочутия град Охрид не остана нищо от „великолепие и стародревности”, че „старинни кожи [пергаменти] со товари пред 40 години жертва на Волкова се дадоха и се изгориха от... [гръцкото духовенство]”, Димитър Миладинов се провиква с гордост: „Но най-харното, най-хубавото, най-честното ни остана — кърфта цяла българска блага!”
3. Димитър Миладинов и Ксенофонт (Райко) Жинзифов са въвели за пръв път българския език в Кукушкото училише през учебната 1857—1858 г.
4. Хубавата идея на Димитър Миладинов не е била осъществена. През 1859 г. кукушани са прегърнали унията с римската черква и с това са предизвикали внезапното отпътуване на Димитър Миладинов.
5. Архимандрит Партений е бил в течение на почина за откриване на централна българска гимназия в Кукуш. Между него и Димитър Миладинов ще да са били разменени писма и около този ьъпрос, но не е оцеляло нито едно от тях. Няма никакво съмнение, че той е подкрепил молбата на кукушани пред руското посолство в Цариград.
До д-р Константин А. Робев — Битоля
Кукуш, 23 юни 1858 г.
По изпращането на българска младежи от Македония в Одеса да се учат в руски учебни заведения. Получени черковни одежди в Кукуш от Русия. Генерал П. Севастиянов му отговорил от Атон.
59
НБКМ, ф. Братя Робеви
Превод
Кукуш, 23 юни 1858 г. Ваше Превъзходителство!
Утре вечер очаквам тук сина на господин Н. Ст. Танчу, избрания от Ваше Превъзходителство, заедно с Ксенофонт и Стефан, а също и един от Струга [1]. Попълни се определеният брой на децата и [затова] да не посмее друго дете да идва. Късният отговор на съгражданите [ми] от Струга и своеволното отлагане за малко щяха да станат причина никой да не отиде в Одеса.
Разбира се, те ще учат в училища, гимназии и университети, за да разпространяват след това просветата в отечеството. Изпратиха се тук даром на черквата 4 чифта златотъкани черковни одежди със златотъкани покровци.
Генерал П. Севастиянов, адютант на руския император, ми отговори най-благосклонно от Атон. [2]
Следващата седмица по-пространно.
Прости ми за бързината.
Покланям се.
Ваш
Д. Xр. Миладинов
Приложеното писмо да бъде предадено!
[Адрес:] На приятелската грижа на К. Държилович
До Негово Превъзходителство г. Константин А. Роби
В Битоля
1. По това време от Кукуш за Русия заминали Ксенофонт Жинзифов, Константин Нако Станишев и Никола Тено Делииванов. Младеж от Струга не е пристигнал.
2. Вж. писмото на Д. Миладинов до П. Ив. Севастиянов от 21 юни 1858 г. Става дума за очакваната помощ по откриването в Кукуш на една българска гимназия.
60
До д-р Константин А. Робев — Битоля
Кукуш, 28 юни 1858 г.
По издирването и изпращането на български младежи от Македония на учение в Русия. От Тракия и Северна България са заминали по 6 младежи, а за Македония са определени 8 души.
НБКМ, ф. Братя Робеви
Превод
Кукуш, 28 юни 1858 г.
Ваше Превъзходителство!
Чрез Ксенофонт Вие ми пишете, че не ще можете да убедите родителите, понеже не знаете предназначението на децата.
Писах Ви, че младеж, произхождащ от бедно семейство, след кат завърши гимназия и университет, ще се завърне в отечеството си, за да
61
просвещава сънародниците чрез учителската професия, без да изразходва нито обол [1] по време на пребиваването си там, без да се иска връщане на разходите освен тези до Одеса, както ми писаха напоследък оттам.
Възможно е да не бъдат заместени с други двама от другаде ако през идващата седмица чрез Държилович, който се намира в Солун ме предизвестите за пристигането им, което без друго трябва да стане до 20 юли, когато трябва да бъдат тук с указаните по-рано необходими документи: паспорт и удостоверение за семейно положение и православно вероизповедание и т. н.
Недоумявам защо [нашите] добри и благи съграждани не могат да бъдат убедени в очевидните предимства, когато от Воден и Струмица молят!
Покланям Ви се с почитание.
Ваш слуга
Д. Хр. Миладинов
П.П. От Тракия заминаха шест младежи и от Мизия други шест за местоназначението; а от Македония са определени осем поради по-голямото невежество и [духовен] мрак [2].
Добре ще направите да ми пишете идущата неделя било така или иначе, ако не получа идущата седмица известие от Вас, ще бъдат заместени с други деца отдругаде.
Д. М.
1. Обол — древна гръцка малка монета — 1/6 от драхмата. Тук е употребена в смисъл на грош.
2. Списъкът на заминалите да следват в Русия през 1858 г. вж. в Приложение к брошуре Тридцатилетие деятельности Одесского Болгарского Настоятельства (1854—1884 г.)... Одесса, 1895, с. 30-54.
До Петър Ив. Севастиянов — Атон
Солун, 1 юли 1858 г.
Съобщава, че му е изпратил първообрази на славянски писмени паметници и монети, изпраща му и други монети, които получил от Прилеп.
62
Факсимиле от писмото на Дим. Миладинов до П. Ив. Севастиянов
63
ГБЛ, ф. 269, № 2341.27
Превод
Ваше Превъзходителство П. Севастиянов!
Като допълнение към моите скромни писма от 14 и 20 [миналия месец] и изпратените Ви с тях първообрази на 3 славянски ръкописи и монети, аз се осмелявам да изпратя и следното за филологическо и философско изследване:
Сребърни монети
№ 1 броя 5
атински „ 1
№ 2 римски броя 10
Медни монети
№ 1 броя 15
Тези монети, събрани по моя поръка [1], бяха изпратени тази седмица от един мой приятел от Прилеп, за да ги изпратя в Москва на брат ми [2]. Стойността им ще бъде за сметка на поменатия мой приятел. И тъй, ако служат за нещо според преценката на Ваше Превъзходителство, стойността им да се изпрати чрез отец Софроний.
Приемете искрените ми и с поклон почитания!
На Ваше Превъзходителство
най-малък слуга
Д. Хр. Миладинов
В отсъствие на отец Софроний писмата ще се адресират до Кириак Държилович в Солун.
1. Д. Миладинов използувал обиколките си из страната и за да издирва народни старини — ръкописи и монети. За тази своя дейност той пише в писмата си до П. И. Севастиянов, също и в писмата си до надзирателството на бълг. черква в Цариград през август и септември 1860 г.
64
Д. Миладинов е изпращал стари монети не само в Русия, а и в Сърбия. За неговата дейност като нумизмат и връзките му с Друштво српске словесности в Белград вж. статията на X. Поленаковик Димитрија Миладинов како собирач на нумизматички материали, Современост (Скопие), IV, 1954, кн. 9, с. 731—736.
2. Д. Миладинов по-рано е изпращал на брата си Константин в Москва старинни предмети чрез Партений Зографски в Цариград.