ЖЕТВАРСКИ
Отъ Струга.
638. (Заплакала ми голѣма нива)
Заплакала ми голѣма нива
Голема нива на вѫрфъ планина:
„Офъ леле боже, офъ мили боже!
Какъ не сѣ найде найдобаръ юнакъ,
Да ме изоратъ, да ме посеитъ
Бѣла пчеинца цѫрнокласица!
Да му наполна деветъ амбари,
Да си оженитъ деветъ сино’и,
Да си омѫжитъ деветъ девойки,
Да си покѫрститъ деветъ мнучина.”
На зборъ сѣ найде найдобаръ юнакъ,
Ми ѭ изора, ми ѭ посе’а
Бѣла пчеинца цѫрнокласица,
И му наполна деветъ амбари,
И си ожена деветъ сино’и,
И си омлѫжи деветъ девойки,
И си покѫрстети деветъ мнучина.
|
639. (Кѫде сѣ чуло видело) |
|
|
Кѫде сѣ чуло видело, Санджакъ девойка да бидитъ, калци со копци да носитъ, Бѣлу елеци петлици, |
Санджакъ девойка да бидитъ Со сто й пендесетъ санджаци! Ми ѭ догледа Санджак-бегъ, Санджак-бегъ лепо ѣ воритъ: |
505
|
„Егиди санджакъ девойко! Я многу села сумъ шеталъ, Как’ тебе не сумъ видело, Санджакъ девойка да бидитъ |
Со сто й пендесетъ санджаци, Калци со копци да носитъ, Бѣли елеци съ петлици!” |
640. (Що коня коишъ, ергенъ Димитрія)
Що коня коишъ, ергенъ Димитрія, кѫде ке одишъ?” —
„Ясъ ке си одамъ — на силна войска.” —
„Защ’ не ми каза — три дни понапретъ,
Ясъ да ти напр’амъ — сейменско руво,
Да ти сошіамъ — кнока кошуля,
И да ти напр’амъ — мор-на долама,
И да ти купамъ — чиф-не пищоли,
Чиф-не пищоли — и тонка пушка?”
641. (Сѫнце ми зайде Солунско-поле)
Сѫнце ми зайде Солунско-поле,
Во ливаге-то, затъ кофиле-то,
Тога сѣ згоди левенъ Никола,
На гла’а носитъ самурли калпакъ,
А на калпак-отъ педесетъ перя,
Педесетъ перя, петъ огледала,
На огледала бесценетъ каменъ,
Каменъ ми светитъ, какъ ѣсно сѫнце,
А огледала, какъ дробни дзвезди.
642. (Снощи мина’е до деветъ бракя)
Снощи мина’е до деветъ бракя,
Коньи ява’е дури лета’е;
Руво носе’е дури горе’е,
Пушки носе’е, какъ дробни дзвезди,
А остри сабьи ко’ сека’ици.
643. (Повей ми, повей, ветре Меглене)
Повей ми, повей, ветре Меглене,
По море силенъ, по поле ладенъ;
506
Да ми оладишъ бѣли аргати;
По море силенъ, по гемиджіи.
|
644. (Легнало моме заспало) |
|
|
Легнало моме заспало На майкино си колено, Во една бафча широка, |
На една сенка дебела, На една трева зелена, Край една вода студена. |
645. (Пладнина дойде, ручекъ не дойде)
Пладнина дойде, ручекъ не дойде;
Позаспала ми ратеица-та
Ратеица-та съ ратаетого,
Во шаренъ одаръ, потъ шаренъ јорганъ,
Со рѫчище-то во гла’ище-то,
Со ноджище-то во пеплище-то;
Ми ѭ укаса проклета болва,
Со нога клоцна чорба истури.
646. (Турчинъ девойка вѫрзана носитъ)
Турчинъ девойка вѫрзана носитъ
Отъ ново бѫрдо за бѣло гѫрло,
За бѣло гѫрло ’со бѣла риза;
Девойка му сѣ милно молеше:
„Пущи ме мене, Турчине море,
Пущи ме мене, фати такка ми;
От’ ѥ татко ми башъ араміа
Башъ араміа по Шаръ планина.
Татко ми крадитъ руди яганца,
Тà ми ’и колитъ на Кара-каменъ,
Тà ми ’и печитъ на Кѫпинчица,
Тà си ’и викатъ свой побратими,
Тà си ’и ядитъ въ гора зелена.”
|
647. (Благуно, благо яболко!) |
|
|
Благуно, благо яболко! Ручай, поручай яболко, |
Дур’ да ти дойдитъ ягне-то Отъ Кара-орманъ крадено, |
507
|
На Кара-каменъ заклаяо, На Кѫпинчица печено, Съ фрушки ножина сечено, |
Во злата тепся редено, При чесна кума ставено. |
648. (Високо стоишъ, дзвездо-ле)
„Високо стоишъ, дзвездо-ле, далеку гледашъ,
Да не ’и виде — мой-те два брата?”
„Видофъ ’и видофъ — край цѫрно море,
На столъ седе’е, — книга пише’е,
Сѫлдзи роне’е — соколъ ’ране’е,
Соколъ ране’е — и му веле’е. —
Тà ке те пущамъ — на горна земя,
Ти да ми видишъ — коя ко’а ѥ;
Ако ѥ пролетъ — пролетъ Петровденъ,
Да ми донесишъ — до три класо’и,
Бѣла пченица — шесторедица,
Шесторедица — цѫрнокласица;
Ако ѥ есенъ — есенъ Митровденъ,
Да ми донесишъ — два грозда грозѥ,
Два грозда грозѥ — два синамбеля.
649. (Дегиди Гидо, гиди ’уба’а!)
Дегиди Гидо, гиди ’уба’а!
Твое-то лице въ цѫрковъ написано.
Богъ ми го убилъ силни-онъ ветаръ,
Що ти зильоса на твое лице,
Тà те отве’а стретъ бѣло море;
И те догледа Јо’анъ гемиджія,
И ми те фати за десна рѫка,
И те кладе въ шарена геміа,
Въ шарена геміа, на мека постеля.
650. (Отъ Колунъ станафъ во Корча дойдофъ)
Отъ Колунъ станафъ во Корча дойдофъ
Во Корча дойдофъ, на каменъ седнафъ;
508
Тога го найде Иса ананка: [*]
„Арно те найдофъ да те опитамъ,
Ели вистина джейнкъ сѣ сторило
Во мирна земя во Морі’о’о?” —
„Кой ми ти казалъ, не те измамилъ,
Вистина тамо джейнкъ сѣ сторило.
Пѫрва-та пушка, що ми пукнала,
Тога ми падна самъ Джафер-ага
Самъ Джафер-ага твой-отъ стопанъ;
Втора-та пушка що ми пукнала,
Тога ми падна твое-то брате;
Трекя-та пушка що ми пукнала,
Тога ми падна твое-то дете.”
|
651. (Сѫнце ми сѣ застоело) |
|
|
Сѫнце ми сѣ застоело Стреде небо на пладнина, Да ми видитъ вельо чудо: |
Брата сестра прода’аше За бѣлило, за цѫрвило, За шарено огледало! |
|
652. (Горещина, уморнина) |
|
|
Горещина, уморнина Отъ Недина непра’ина. Попа зета залюбила, Сестра си ѭ загубила; Останале две дечина, |
Две дечина сирачина. Тук’ сѣ чудѣтъ две дечина, Како Неда да викаеъ, Али майко, али тетко. |
653. (Богъ да убіетъ твоя-та майка!)
Богъ да убіетъ твоя-та майка!
Що ми те пущи доцкна на гости,
Доцкна на гости со невѣста-та;
Сѫнце те зайде во ливаге-то,
Мракъ те замрачи долу потъ село,
Ми те найдо’е земски сеймени,
Те загубі’е дете Јо’анче,
Ти пограбі’е млада не’ѣста.
*. Иса аванке — сѣ клажатъ въ стреде ’секого стиха.
509
Жетварски отъ Прилепъ.
|
654. (Жнала Мара жолто просо) |
|
|
Жнала Мара жолто просо, Поминале кираджіи. Едно мало кирадживче, То’а Марѣ ѣ велеше: „Айде да сѣ натжниваме, Ако тебе те натжніамъ, Да ми да’ишъ кованъ герданъ; Ако мене ме натжніешъ, Ке ти да’амъ бѫрза коня.” |
И Мара му говореше: „Ако тебе я натжіамъ, Не ти сакамъ бѫрза коня, Туку тебе добаръ юнакъ Добаръ юнакъ да те земамъ.” Си фатиле да жніѥетъ; Жнала, жнала бѣла Мара, Жнала, юнака натѫнала, И юнака си го зела. |
|
655. (Кой ке по пѫтъ ке поминитъ) |
|
|
Кой ке по пѫтъ ке поминитъ Вратете го, да го вратиме, Ужина да му да’име, Отъ желка яйца кавгана, |
Отъ жаба нога пастарма, Отъ глушео̆ меше сиренѥ, Отъ лешникъ бочва ракіа. |
|
656. (Ей девойко, не толку ’уба’а) |
|
|
„Ей девойко, не толку ’уба’а, Дà що ми си́ сѫрце умилила! Ели си́ ми магіа сторила? Ели си ми коня бильосала?” — „Ей юначе цѫрноокъ невене! |
Дà не сумъ ти магіа сторила, Ни пакъ сумъ ти коня бильосала; Магіа сè мой-те цѫрни очи, Блено билѥ, мое бѣло гѫрло.” |
|
657. (Девойко цѫрнокласице) |
|
|
Девойко цѫрнокласице, Цѫрно ми сѫрце за тебе, Како гайтан-отъ на тебе! Ела, девойко, по мене, Ела ми на нашъ виляетъ, Тамо ѥ лепо ’убо’о, |
Тамо ми греатъ две сѫнца, Две сѫнца, две месечини; Два пѫти жито сѣ рогятъ, Два пѫти грозѥ ми здреитъ, Два пѫти овци сѣ ягнатъ. |
510
|
658. (Отъ поста излегла девойка) Жетварска отъ Кукушъ. |
|
|
Отъ поста излегла девойка, На брата си говоритъ: „Брату ле, брате Стояне! Подай ми вода студена, Найди ми сенка дебела!” Стоянъ ѣ веле говоре: „Сестро ле, сестро Елено! |
Тук’ нема вода студена, Ни има сенка дебела; Дойди во гора зелена, Донеси вода студена; Дойди во гора зелена, Там’ има сенка дебела.” |
659. Стефанъ и Магдалена.
Отъ Панагюрище.
Зажени ся Стефанъ харенъ юнакъ,
Тà заиска дели Магдалена,
Магдалена плаче, тà го не ще; —
„Не ща, мамо, Стефанъ харенъ юнакъ,
Че е Стефанъ юнакъ потъ юнаци,
А азе самъ мома натъ моми-те.”
А майка и тихомъ отговаря:
„Калинко ле дели Магдалено!
Мари земи Стефанъ харенъ юнакъ,
Тà ако е юнакъ потъ юнаци.
Я̀ погледни низъ равно-то поле,
Тà да видишъ Стефану свадба-та.
Калпаци имъ като на деліе,
Коне-те имъ като на спахіе.”
Ка ѭ видя дели Магдалена,
Тà ся стори премлада умряла.
Ка ѭ виде Стефанъ харенъ юнакъ,
На девере тихомъ отговаря:
„Ей девере, ей пере жераве,
Ей идете на Стара планина,
И донесте снягове, ледове,
Да ги туримъ на клето-то срѫдце,
Ако бѫде премлада умряла,
Не ще трепне ни съ рѫка, ни съ нога;
511
Ако ли е саиа учинила,
Тя ще трепнѫ я̀ съ рѫка, я̀ съ нога.”
Донесоха снягове, ледове,
Туриха ’и на клето-то срѫдце,
Тя не трепна ни съ рѫка, ни съ нога.
На девере тихомъ отговаря:
„Ей девере, ей пере жерави!
Я̀ идете во вѫрла грамада,
Донесете замя осойница,
Да и́ туримъ на клето-то срѫдце,
Ако бѫде прямлада умряла,
Не ще трепне ни съ рѫка, ни съ нога.”
Отидоха во вѫрла грамада,
Донесоха замя осойяица,
Туриха и́ на клето-то срѫдце,
Тя не трепна ни съ рѫка, ни съ нога.
Па пристѫпилъ Стефанъ харенъ юнакъ,
Целувалъ ѭ между две-те очи;
Тà трепнала и съ рѫка и съ нога,
Станала е дели Магдалена,
Тà посрещна Стефану свадба-та.
|
660. Ой-люле. Отъ Струга. |
|
|
Отлетала преперуга, ой люле ой! [*] Отъ орача на орача, — Отъ копача на копача, Отъ режача на режача; Да зароситъ ситна роса Ситна роса берикетна И по поле и по море; Да сѣ родитъ ’сѫ берикетъ ’Сѫ берикетъ вино-жито; Чеинци-те до греди-те, |
Ячмени-те до стре’и-те, Лено’и-те до пояси, Уро’и-те до колена; Да сѣ ранѣтъ сиромаси. Дѫрвете нè со осито, Да ѥ ситна година; Дѫрвете нè со ошница, Да ѥ полна кошница; Дѫрвете нè съ ямаче, Да ѥ тучна година. |
*. Ой люле ой — сѣ повторвитъ на ’секой редъ.
512
661. Кога да играетъ мало дете на рѫце.
Паторъ паторъ ноджина, пасла баба козици на два рида високи, на два дола широки; ми напрела две вретена, си ’и клала на полица, дошло маче лизна, дошло куче гризна; читъ пустино, ошъ щурино, толку сумъ си напрела; на дедо кошуля, на баба марама.
662. (Чукнале деца яболка)
Друга.
Чукнале деца яболка, со шарени-те стапчина, со стребрени-те рѫчина, излезе божа съ решето, тà ѣ пукнало меше-то.