Бѫлгарски Народни Пѣсни

Собрани одъ Братья Миладиновци, Димитрія и Константина

 

Вѣрованія.

Гробници

Самовили

Юди, Стіи

Духови

Ветрища

Віюлици

Нарѫчници

Гѫрменѥ

 

Гробници. По умиранѥ-то лоши-те люгѥ, особено стари-те мѫжи и жени, сѣ чинатъ гробници, и ходатъ по кукьи-те.

 

Едни вервѣтъ че умрени-отъ ходитъ на сите места, кѫде тои билъ, кога живялъ.

 

 

Самовили. Самовили-те (самодиви), живеатъ на планини; любѣтъ многу да играетъ оро. Тіе сѣ чинѣтъ посестрими со големи-те юнаци, и на нужда-та имъ помогватъ, и ги спасаваетъ отъ смѫртъ; а въ обще за люгѥ-то сетъ лоши. Тіе любѣтъ да ослепватъ човека-того.

 

 

Юди, Стіи. Юди и Стіи сетъ жени со дѫлги коси, кои живеѥтъ во реки-те и езера-та. Кога видатъ некого во вода хвѫрляетъ коси-те и въ нимъ го сплетвѣтъ и го удаваетъ. Едни пѫти излегватъ на брегъ и си чешляетъ коси-те. Тіе живеѫтъ во глобоки-те места, особено во вирови.

 

 

Духови. Духови сетъ нещо како ветаръ. Тіе шетаетъ особено на полнокь, кога люгѥ-то сѣ вардатъ да излезатъ (особено на полноще) отъ одая-та, или отъ кукя-та кѫде спіятъ; защо духови-те имаетъ лоша сила. Едни пѫти тіе викаетъ ноще некой човекъ, кой мислитъ че го викатъ свои пріятель за да ходитъ или на дѫрва, или на нива; и така станвитъ и безъ да сѣ усетитъ ходитъ

 

 

525

 

по него; а лоши-отъ духъ го носигь на некоя чкѫмба или пропастъ, кѫде човек-отъ падинатъ; или на некоя река, кѫде сѣ удавятъ.

 

 

Ветрища. Кога некой спіетъ подъ дѫрво и му сѣ фащатъ рѫка-та или нога-та, и не можитъ да ѭ мѫрдатъ, тога велеетъ, че ѥ хватенъ отъ надворъ; и мислѣтъ че подъ древо-то имало некой лошъ духъ, или ветрище.

 

 

Віюлици. Віюлици-те сетъ како духови-те злотворна сила, коя можитъ човека да кренитъ, и видъ да му сѣ не видитъ. Ако некой поминитъ надъ место-то, кѫде сѣ стори віулица-та, можитъ нещо да страдатъ; и за да уничтожитъ тая лоша сила, плюватъ на това место. Віулици-те едни смешватъ со Самовили-те.

 

 

Нарѫчници. Кога дете-то сѣ рожатъ, тая вечеръ идатъ три жени, кои нарѫчватъ колку и како ке живятъ родено-то, и що ке нарѫчатъ третья-та това ке бидитъ (вид. п. 17). [*] Тіе три жени сѣ викаетъ нарѫчници.

 

 

Гѫрменѥ. Кога гѫрмитъ, велятъ, че свети Илія тѫрчатъ со огнена-та кола по ламіи-те, кои ядатъ жито-то. И кога трещитъ, тога св. Илія удрилъ ламія-та. Ако не бѣше св. Илія да гонитъ и убиватъ ламіи-те не ке имахме никаковъ берикетъ (жито или друго). Кога гѫрмитъ, си-те посмѫрчина (вид. песн. 40) спіятъ, а дух-отъ имъ ходитъ на помощъ на съ. Илія противъ ламіи-те. —

 

Под стрехи не седатъ за да не имъ капитъ коса-та.

 

Вечер-та предъ стреда и петокъ жени-те не работаетъ; и три дни во неделя-та (кои мыслиме да сетъ: торник, четвортокъ, и петокъ) не излегватъ за на чужина.

 

Тои денъ, що излегаѣтъ на чужина, никой отъ кукьни-те не работатъ. На той, що ходитъ на чужина, даваетъ малу земя, за да го пріимитъ друга-та земя, кѫде ходитъ, како своя; на едни места даваетъ и вода; а на си-те хлѣбъ. Кукьни-те попращаещемъ, отъ место-то, що сѣ разделиха, земаетъ дома си трева.

 

Лето деца-та гледаетъ на полна месечина, различвать на неа очи, носъ, уста; и мислятъ че това ѥ лице отъ некой старъ човекъ, кой не давно умрѣлъ; И вѣрвѣтъ, че найстари-отъ човекъ кога да умритъ сѣ чинитъ месечина, и така со рѣдъ други-те стари.

 

Кога на пролетъ роситъ, или падинатъ малъ дождъ, деца-та тѫрчаетъ по дождъ-отъ гологлави и пеѥтъ: роси, роси росица! да ми раститъ косица, колку една лозница.

 

 

*. Во вѣрованія-та кѫде сѣ споминуватъ песни, не значитъ че това ѥ исцѫрпано одъ пѣсни-те; но че сѣ привожатъ како подтвѫрденѥ на народно-то вѣрованѥ.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]