Бѫлгарски Народни Пѣсни

Собрани одъ Братья Миладиновци, Димитрія и Константина

 

СВАДБЕНИ ОБИЧАИ.

 

Отъ Струга

 

 

Обичаи на свадба въ Кукушъ

     Зелена китка

     Големъ армасъ

     Руба

     Замесъ

     Петокъ

     Собота

     Неделя

 

 

Отъ Струга.

 

На големи-те празници, како Велигденъ, Петровденъ, Спасовденъ и др. сѣбереетъ млади мѫжи и жени окулу цѫрковъ, или на други места, и играетъ хоро невѣсти, девойки и мѫжи особено. Тога неженати-те имаетъ случаи да си отбератъ лика спроти себе. На отбрана-та си пущаетъ стройници, кои даваетъ малъ нишанъ. Свѫршени-те во празници си пущаетъ секакви дарови, како сладки ѥла, ризи везани, и китки. Предъ свадба-та си менвеетъ големи-отъ нишанъ. Четворток-отъ си клаваетъ старосватъ, и побратими. Старосват-отъ седитъ до кум-отъ подолу, а побратими-те канеетъ сватови, и, кога одѣтъ по невѣста, стоютъ отъ две-те стѫрни отъ зет-отъ, и подкрепвѣтъ невѣста-та, кога ѭ земаетъ. Въ сабота месатъ погача со пѫрстенъ шарена, коя сѣ викатъ свакя; еднаква сѣ меситъ и у девойката. На вечера побратими-те канеетъ роднина-та и пріатели-те со гайда, и со чутура вино обколисана со женски стребренъ герданъ, и обкитена со босильокъ. Канени-те піѥтъ отъ това вино; и кѫде ке сѣ свѫршитъ наполнвѣтъ чутура-та со вино. Утрина-та побратими-те канеетъ да сѣ сберѣтъ сватови. Кога тіе ручаетъ зет-отъ сѣ готвитъ; сѣ бричитъ обколисанъ отъ невѣсти и девойки, кои му пеѥтъ песни; сѣ облеквитъ со зетоско-то рубо, и целуватъ рѫка на татка и майка. Така тѫргвѣтъ по невѣста. Напредъ одитъ байрактар-отъ, зетовски роднина, кои дѫржитъ яболшница накитена со везани ризи, цѫрвени шаміи, секакви китки и цѫрвени яболка; по него хоро отъ юнаци; после сватои-те, а по нимъ зет-отъ мегю побратими-те, имеещемъ на глава лозенъ венецъ навитканъ со цѫрвена коприна, и цвекя; а отъ десна-та стѫрна на капа-та носитъ китка, пратена отъ девойка-та и обшіена со стари пари (цела). По зет-отъ ходѣтъ девойки и невѣсти, кои велегласно пеѥтъ зетовски песни. Старосват-отъ носитъ свакя-та (погача). На приближвенѥ-то девойкини-те роднини на две рѣда пречеквѣтъ сватови-те; а други жени пеѥтъ, како на добре-дойде. Постари-те влегвѣтъ въ куки и разседвѣтъ на ставена-та тлрпеза; а млади-те останвѣтъ во двор-отъ, кѫде имъ носѣтъ вино, и на секого раздаваетъ по една китка. Тога сѣ даваетъ отъ стѫрна-та отъ зет-отъ десетъ грошеи, и дарови-те за кукьовни-те невѣстински; сѣ менватъ сваки-те (погачи-те) т. е. зетинска-та останвитъ у девойка-та, а нейдзина-та земаетъ у зет-отъ. На-

 

 

516

 

стѫрна стоитъ зет-отъ; кунъ него подходвитъ девойкини-отъ братъ со везана риза, со коя преопашвитъ зет-отъ три пѫти, или ако не достигнитъ, му ѭ префѫрлятъ на рамена, и го удиратъ со рѫка-та по обе-те стѫрни отъ образ-отъ, а зет-отъ му даватъ яболко со пари накачено; целуватъ рѫка на теста си и теща-та и на седнати-те на тѫрпеза, и сѣ вращатъ на пѫрво-то место. После побратими-те влегвѣтъ при зготвена-та девойка, ѣ даваетъ сѫрмо-везани чевли, и ѭ изводвѣтъ надворъ. На отходвенѥ-то зетовски-отъ татко фѫрлятъ дробни пари надъ глава-та отъ невѣста-та, коя гувеитъ, качена на коня. Со еднаковъ порѣдокъ сватови-те здружени со невѣстински-те тѫргвѣтъ за въ цѫрковъ. На пѫтъ свои-те люгѥ иставаетъ вино на сватови-те, ако овіе поминватъ по край кукя-та имъ. На венчанѥ-то, кога сѣ вѫртѣтъ три пѫти окулу, кумица-та фѫрлятъ овесъ, смешанъ со шекерчина, надъ глави-те отъ младенци-те, на кои после сѣ даватъ хлѣпъ и вино, донесени отъ стѫрна-та отъ зет-отъ; по нимъ сите роднини целуваетъ вангелѥ-то, после венци-те отъ младенци-те, и сѣ напивѥтъ отъ исто-то вино. По венчанѥ-то со еднакви радостни песни и порѣдокъ сѣ вращаетъ у зет-отъ дома, кѫде предъ врата-та байрактар-отъ стресвитъ яболшница-та, и ѭ фѫрлятъ натъ куки. Предъ праг-отъ отъ кукя-та, или одая-та даваетъ на невѣста-та пешникъ хлѣпъ и вино, пеѥещемъ: „Що сторифме свакѣ-то, ви зедофме моме-то, ви огѫрдифме кукя-та, заличифме наша-та.” Кога сватови-те ке си расходатъ, зет-отъ и невѣста-та седвѣтъ на кѫт-отъ еденъ близу до други; на колено-то отъ невѣста-та кладвѣтъ мѫшко дете, кое тая целуватъи дѫрвитъ; а жени-те ги благословатъ. После тои обрѣдъ невѣста-та гувеитъ до врата-та, кѫде вечер-та пречеквитъ гости-те, на кои целуватъ рѫка, или въ образъ ако сè близни; а тіе, кой како сакатъ, ѣ даваетъ пари. Кум-отъ и старосват-отъ имаетъ право да мѫчатъ зет-отъ и невѣста-та со секакви тешки испитваня, наприм. невѣстà-та да ѣ оставитъ да му гувеитъ цели часови; зет-отъ да му стоитъ простумъ или на една нога, или на пирустія и др. [*] Невѣста-та со зет-отъ и побратими-те вечераетъ насе. Други-отъ денъ зет-отъ и побратими-те канѣтъ на ручекъ гости; и свои-те имъ даваетъ за невѣста-та тестени ѥла. Така канѣтъ и вечер-та, коя бидвитъ пошумна отъ понапрежна-та; Защо тога играетъ на танецъ зет-отъ и невѣста-та; тога сѣ пеѥтъ песни, со кои сѣ подсмевѥтъ на свакя-та на зет-отъ и на невеста-та (вид. п. 534); тога играетъ свакя-та (погача-та невѣстинска), т. е. танцоводач-отъ зематъ свакя-та и игратъ наишумно-то хоро пеюещемъ подсмешни песни (вид п. 532, 533). По хоро-то сѣ грабеетъ на свакя-та, и ѭ раздаваетъ на сите по малу. Утрина-та піѥтъ топла ракіа, и свои-те люгѥ и пріятели испращаетъ на зет-отъ дарби. Вечер-та невѣстински роднини отъ дома ѣ донесвѣтъ дарови за сватови-те; нихъ гощаваетъ особено; а канени-те ходатъ со нозба, т. е. секои носитъ ѥло, погача и вино. Тая вечеръ раздаваетъ дарови-те, що испратиха отъ невѣста-та, на сватови-те, кои фѫрляетъ пари въ изглобенъ хлѣбъ; а кум-отъ, старосват-отъ, и побратими-те можатъ до неделя-та, кога сакаетъ, да ходатъ со нозба. Неделя-та или други денъ тест-отъ канитъ зет-отъ со невѣста-та и кукьни-те на гости; тая гозба сѣ викатъ пѫрвиче.

 

 

*. Тіе како и други отъ описани-те свадебни обичаи денеска престанаха да сѣ чинатъ.

 

 

517

 

 

Обичаи на свадба въ Кукушъ.

 

И въ Кукушъ на добаръ денъ сѣ береетъ млади-те на секакви места и играетъ оро; а на Велигденъ сите сѣ собервѣтъ на едно место, и играетъ. Кога некоя свѫршена видитъ некого отъ зетовска-та роднина, или зет-отъ со пріятели, сѣ пущатъ отъ оро-то со една друшка, коя водитъ неа, и коя пѫрва целуватъ рѫка сѫде на сродник-отъ; а свѫршена-та нему, и на си-те негови другари, що ке бидѣтъ со него. Но ако сѣ згодитъ тамо армасник-отъ (свѫршени-отъ), овая на си-те целуватъ рѫка, а кѫмъ него не подходитъ. На такви народни общи ора неженати-те си сѣ избираетъ; и по татковско-то согласѥ стройници-те приготватъ армасъ-от, кои сѣ чинитъ вака. Въ некой праздникъ сѣ берѣтъ сродници-те у момче-то, кое целуватъ рѫка на татка му, или, ако нематъ татко, на вуйка, или стрика, кому врѫчвитъ знакови-те една хубава шаміа, и некой флоринъ; една-кво целуватъ рѫка и на други-те стройници. После ходатъ у девойка-та, кѫде имъ ставѥтъ софра. По неколку време излегвитъ мома-та со некоя друшка. Тога сѣ менватъ знакови-те отъ две-те стѫрни. По това друшка-та целуватъ рѫка на си-те со рѣдъ, а после мома-та, коя секому на рамо префѫрлятъ везана риза, на женати-те везана на разбои, а на неженати-те везана со нейдзина рѫка. Стройници-те, имеещемъ на рамо ризи-те, сѣ вращаетъ у момче-то, кѫде сѣ гощаваетъ. Той сѣ викатъ малъ армасъ (свѫршуванѥ).

 

Други-отъ денъ сѣ собираетъ у момче-то около тріесетъ дечина отъ четири до десетъ години, кои стара жена водитъ у невеста-та. Отъ деца-та едно носитъ овошки (олошки) во шаміа; а друго во лепо везана риза носитъ овошки отъ три, петъ или седумъ вида (сорта); еднà киткà нарѣдена со стари пари петъ, или седумъ, или деветъ, отъ кои три пари сетъ поголеми. [*] Мома-та ги пречеквитъ и на сите целуватъ рѫка, и найпосле на тіе що носатъ овошки-те. На деца-та донесватъ пѫрво благо нещо, а после друго ястѥ. Наодзади излегвитъ девойка-та, имъ целиватъ рѫка, и имъ даватъ по китка и риза; и на едно отъ тіе даватъ гореречена-та шаміа со овошки, една лепо везана риза и една зелена китка за момче-то. Овой обичай неколку пѫти во година-та сѣ повторвитъ, особено кога излегватъ нови овошки; но други пѫтъ количество-то отъ деца-та ѥ многу помало.

 

 

Зелена китка. После неколку месеци канѣтъ у зет-отъ жени и моми отъ роднина-та му, кои ходатъ у мома-та, имеещемъ со себе си сѫдъ со овошки, надъ кои сèтъ около петъ зелени китки, отъ кои поголема-та, коя иматъ жѫлтица вѫрзана со коприна, ѥ за мома-та; уще за мома-та носѣтъ чораби, чевли, неколку ока предено, ленъ и неколку драмой коприна разноцветна; отъ овіе мома-та требитъ предъ свадба-та да иматъ зготвени кошули за даруванѥ. Девойка-та ги пречеквитъ, имъ целуватъ рѫка, и сама зематъ вещи-те. Имъ ставѥтъ софра да ядѣтъ. Пакъ мома-та излегвитъ, имъ целуватъ рѫка, и ги служитъ по чаша вино; тога пеѥтъ три песни. После излегвитъ сестра ѣ, и даватъ по една мала зелена китка. По неа мома-та даруватъ по риза на золви-те и свекѫрва ѣ, на коя врѫчвитъ гореречени-отъ сѫдъ полнъ со неидзини овошки, неколку зелени китки, мегю кои за момче-то поголема, а со жѫлтица по мала отъ тая, що прати момче-то, и

 

 

*. Мома-та не ядитъ отъ овошки-те що сè во шаміа-та, а тіе що сè во бѣла-та везана риза, коя̀ чуватъ мома-та за да сѣ кланятъ (гувеитъ) со неа.

 

 

518

 

везана риза за него; и по риза за свекор-отъ, девери, вуйковци и стриковци. Други пѫтъ сама свекѫрва ѣ ходитъ у мома-та, и ѣ зематъ мера за коланъ со пафти, за колби (белезіи), и за четири пѫрстени.

 

 

Големъ армасъ. Две недели предъ свадба-та, въ сѫбота спроти неделя, момче-то со роднини-те и пріятели-те му ходитъ у армасница-та, имаещемъ со себеси потребно-то ястѥ и питѥ. Майка му во тепсіа носитъ благо сукано; а снахи-те колан-отъ (поясъ) со пафти, колби-те, четири пѫрстени, шамя за рѫце, друга за глава, тульбенъ, фесъ, огледало, гребенъ и жѫлтици; а момче-то шаміа со овошки. Стигвеещемъ у мома-та мѫжи-те седвѣтъ на една стѫрна, а жени-те на друга-та стоѣтъ простумъ. Излегвитъ мома-та со една друшка, и целуватъ рѫка на мѫжи-те, а на момче-то не; после целуватъ на жени-те, отъ кои зематъ речени-те вещи, и ги предаватъ на дружка-та си; и найпосле целуватъ рѫка на момче-то и презематъ шаміа-та со овошки-те. Ставѥтъ софра, на коя донесватъ ястѥ-то и питѥ-то отъ момче-то, кое, целуваещемъ рѫка, на си-те служитъ по ракіа. Постари-отъ на четири скѫршвитъ на савче винено крѫстообразна-та погача, коя иматъ на стреде вѫрзано цело (стара пара); стреда-та со цело-то сѣ пращамъ на мома-та. По неколку време момче-то служитъ на си-те по вино, целуваещемъ рѫка. По това донесват момини ястя и вино, и мома-та тога целуватъ на сите рѫка, и ги служитъ по едно вино. Тая вечеръ не сѣ спіетъ. На разденвенѥ-то піетъ ракіа отъ момче-то. На одзади мома-та имъ леитъ (туриватъ) вода да сѣ изміятъ, и найпосле на момче-то, и на си-те префѫрлятъ на рамена по една риза; сите ѫ дарвѣтъ по жѫлтица. Това сѣ викатъ големъ Армасъ.

 

 

Руба. Седумъ дни предъ свадба-та въ неделя отъ мома-та пращаетъ у момче-то, стомна вино. Неколку моми ходатъ у мемчето, имаещемъ за момче-то две кошули, две гащи, една антеріа, еденъ елекъ, една шамія, две бохчи; за бракя му, за свекор, свекѫрва, за чичовци, вуйковци и тетиновци по кошуля и риза; за ѭтарви, вуйни и тетки по карпа; за майсторъ-отъ, що го училъ занает, и за учителъ-отъ по кошуля. Стигвеещемъ у момче-то сите тіе дарови обесватъ на дзиздъ въ одая-та, кѫде момче-то иматъ обесени сите дарови, що му пратила мома-та. Имъ даваетъ да ручаетъ, и момче-то имъ целиватъ рѫка и ги служитъ по ракіа (ако піѥтъ). После моми-те пеютъ и играетъ оро така, що три пѫти излегвѣтъ надворъ отъ врата-та, и влегвѣтъ нѫтре. Това сѣ каже Руба.

 

 

Замесъ. Три дни предъ свадба-та, въ четвортокъ рано, месвѣтъ у момче-то две погачи, една за мома-та, друга за кум-отъ. Сѣ берѣтъ у момче-то неколку моми и замесватъ хлѣбъ вака: донесвѣтъ три ношви (на ощо месѣтъ хлѣбъ) и три сита; три моми ке засеатъ брашно, и ке го собератъ на едно. Мало дете, що иматъ татко и майка клаватъ соль и вода; и со дѫрвце, кое иматъ на край-отъ топувче и кое викаетъ кукудавка, пѫрво смешвитъ брашно-то и вода-та; а моми-те после го замесватъ. После креваетъ дете-то на рѫце; а дете-то три пѫти ке удритъ со дѫрвце-то на греди, и три пѫти ке речитъ „Момакъ и мома.” — Това сѣ велитъ Замесъ.

 

Исти-отъ денъ моми-те правѣтъ фруглица-та байракъ), коя ѥ тѫрска, на неа зашіена бѣла риза везана, а на вѫрх-отъ яболко шикосано (варакосано со злато). После една девойка облечена во момчеви руби, со мѫшки фесъ на глава, фащатъ на оро други-те моми, и водитъ танецъ, дѫржеещемъ фруглица-та.

 

Вечер-та еденъ ковчегъ, во кои клаваетъ бамбакерно семе, ѭчменъ и три яболка, го испращаетъ у мома-та со фругличари-те (кои носатъ фруглица-та, кога одеетъ за невѣста; побратими-те) кои, како г однесатъ, седватъ на него. По малу

 

 

519

 

идетъ мома-та имъ целуватъ рѫка, и ги даруватъ по риза, а тіе ѣ предаваетъ ковчег-отъ, и сѣ вращаетъ. По нимъ момчеви-отъ татко со два троица зематъ погача-та, що месиха рано-то, и коя ю вѫрзана кѫрстообразно со цѫрвена коприна, и на стреде иматъ цело, и ходитъ у мома-та. Тамо имъ даваетъ да ядѣтъ, и татко-то скѫршвитъ погача-та на винено гѫрне. После ке сѣ разговоратъ со момини-отъ татко за обушва-та (дрехи).

 

Исти-отъ вечеръ други седум-осумъ мина отъ роднина-та момчева земаетъ каниска (ястѥ со кое канатъ) и погача-та, що месиха рано-то, и ходатъ у кум-отъ да го канатъ на венчаванѥ. Тамо сѣ гощаваетъ, и нокь-та сѣ вращаетъ назатъ.

 

 

Петокъ. По ручегъ сѣ бератъ у мома-та нейдзини сродници невѣсти и моми за да ѭ плетатъ. Сѣ собираеть окулу неа, и пѫрво кладватъ мало дете, що иматъ татко и майка, за да ѭ заплетитъ и зачешлятъ, а моми-те ке ѭ исче-сляетъ, и ке ѭ доплетатъ со песни. Кога тіе ке свѫршѣтъ, мома-та имъ целуватъ рѫка, и си клаватъ на глава фес-отъ и шамія-та (що ѣ бѣше далъ момче-то на големи-отъ армасъ); а после заедно со сите игратъ оро. Тога невѣстинска-та руба, коя ке носитъ у момче-то, стоитъ въ одая-та обесена.

 

Во тои денъ у момче-то віѣтъ карафилъ во книжина, со кои фругличари-те канатъ гости-те. Наодзади фругличари-те ходатъ у мома-та да кажатъ, че во неделя имаетъ свадба. Невѣта-та ги даруватъ по риза.

 

 

Собота. Неколцина сѣ бератъ у момче-то за да заколятъ вол-отъ, (безъ волъ не бидвитъ свадба). На вол-отъ накитватъ глава-та и рогови-те со цвекя и китки и му пеѥтъ песни; и дури да го одератъ и суредатъ не престанватъ да пеѥтъ и да играетъ оро. По ручекъ фругличари-те со карта вино (чутура) канѣтъ на вечера гости-те, що бѣха ги каниле въ петок-отъ, а кум-отъ не. Како ке кладатъ вечера на гости-те, фругличари-те сѣ пращаетъ у мома-та, кѫде еднакво служатъ, и отъ кѫде не можѣтъ да сѣ вратѣтъ безъ повеленѥ отъ момини-отъ татко.

 

 

Неделя. Рано-то идетъ бричач-отъ (берберин-отъ), и бричитъ зет-отъ; а две моми дочеквѣтъ лакна-та на риза, коя скривѥтъ за да ѭ кладатъ во невестински-отъ ковчекъ, кога ке го донесатъ. Други-те моми пеѥтъ и играѣтъ оро окулу зет-отъ. По свѫршвенѥ-то даруваетъ на бричач-отъ риза, и пари кой како сакатъ; а зет-отъ целуватъ рѫка на си-те, и сѣ измиватъ образъ. Вода-та, со коя ке сѣ изміетъ, собираетъ въ бардаче, и ѭ вардатъ дури да донесатъ невѣста-та, како ке видиме. После му носатъ зетовска-та руба, коя едно дете три пѫти тѫргатъ (теглитъ) на кѫнтар, и зет-отъ сѣ облеквитъ; а фирали-те (чевли) не иставатъ [*] отъ нодзе-те дури да сѣ венчатъ.

 

За ручегъ сѣ собираетъ сватови-те; канѣтъ кум-отъ и кума-та со дружина-та му, и ручаетъ. По това зет-отъ целуватъ рѫка на кум-отъ и подкумник-отъ и на си-те сватови; после ходѣ̀тъ да земѣтъ невѣста-та.

 

Стигвеещемъ у мома-та девери-те, свекѫрва-та, кума-та и снахи-те ходатъ кѫмъ одая-та ѣ. А мома-та со затворени врати, обнколена отъ роднина-та си, дѫржеещемъ реше-то со бамбакерно семе, и три страка запалена борина, запевятъ „откупи снаха деверу! скѫпа ѥ снаха, вредна ѥ. . . .” девери-те, кои стоѣтъ

 

 

*. Обикновено въ Турско иставаетъ фирали-те (кондури-те), кога влегватъ въ одая; защо одаи-те се послани.

 

 

520

 

на врата-та надворъ, даваетъ неколку гроша на вратар-отъ, и влегватъ си-те нѫтре; а мома-та разсевятъ семе-то во решете-то, кое фѫрлятъ вонка (надворъ); а други го фѫрляетъ на кѫщи. Постари-отъ деверъ даватъ на невѣста-та чораби-те, отъ кои еденъ ѥ полнъ со овошки напр. леблебіи (слантокъ печенъ) кои тая клаватъ въ джепъ. После оставатъ предъ неа чевли-те, кои тая ритвитъ (кльошвитъ, клоцвитъ) три пѫти, а после ги обувятъ. По това пѫрво кума-та клаватъ на глава-та отъ мома-та венецъ отъ винена лоза, обвіенъ со цѫрвено предено; После свекѫрва-та ѣ наредвитъ стребрени-ве накитки: нетопъ на чело, натопъ, плоча преку гуша на грѫди, перя, и иглици; а моми-те во това време пеютъ: „Веди сѣ долу наша дружко, дуръ да ти кладатъ нетопъ на чело-то, плоча на сѫрце-то. „Наодзади ѭ превѫрзватъ со голема бѣла риза, а преку рамо подъ лева-та мишка превѫрзвѣтъ басма или друго нещо скѫпо; найпосле ѭ прекривѥтъ со дулакъ (превезъ); а тая три пѫти сѣ кланатъ на татка ѣ и кум-отъ, и ходитъ на стѫрна, кѫде често сѣ кланятъ (гувеитъ).

 

После некоя̀ малка мома направаетъ невѣстà, ѭ покривютъ, ѭ фащаетъ за рѫка и со пѣсни свекѫрва, кума и сите жени сѣ вращаетъ въ кѫща-та отъ момче-то; а мѫжи-те останватъ тамо. Но кога невѣста-та носеетъ въ цѫрковъ си-те жени, и свекор-отъ, кой не ходитъ со сватови-те за невѣста-та, предъ цѫрковъ пречекватъ невѣста-та, како ке видиме.

 

Сватови-те сѣ гощаваетъ, а зѣт-отъ со фругличари-те ходитъ въ особена одая, кѫде стоитъ софра ставена. Зѣт-отъ со три-те пѫрсти зематъ отъ четири-те стѫрни отъ ѥстѥ-то и го клаватъ предъ себе; после ядитъ. По малу време идетъ теща му, или шурна му, и му даватъ пѫрстенъ за венчанѥ, и му префѫрлятъ на рамо бѣла риза; а той ѣ целуватъ рѫка и си ходитъ при кум-отъ. По това идетъ на тѫрпеза невѣста-та, коя седитъ на исто-то место, кѫде бѣше седналъ зет-отъ, и пѫрво изедвитъ това, що остави зѣт-отъ кога седна да ядитъ, а после ядитъ други ѥла. По това зѣтъ и невѣста ходѣтъ при кум-отъ, кои покриватъ глави-те имъ со платно, и дѫржеещемъ чаша вино са малу хлѣбъ нѫтре, ги благословятъ и истуриватъ вино-то преку младенци-те. Невѣста-та целуватъ рѫка нему и на сите сватови. Во това време идетъ неколку момичина (девойчина), и на сите сватови пеютъ песни секому прилични по вѫрст-та (возрастъ); а сватови-те ги даруваетъ по нещо. Зет-отъ целуватъ рѫка на сите невѣстински сватови; а невѣста-та, изведена надворъ, даруватъ по шаміа си-те нейдзини сватови, кои тога излегватъ. После сѣ прощаватъ со татка и майка и сѣ прекѫрствитъ; а девери-те ѭ качватъ на коня. Така ходатъ на венчанѥ въ цѫрковъ; по пѫт-отъ жени-те пеютъ, а невѣста-та часто сѣ кланятъ.

 

На приближвенѥ-то въ цѫрковъ свекор-отъ, кума-та и други-те жени пречекватъ невѣста-та, окулу коя пеютъ: „Куме, мили куме, дали да венчаме.” Свекор-отъ ѭ свалюватъ (слегвитъ) отъ конь-отъ; а тая му целуватъ рѫка и му даватъ риза; еднакво и после венчанѥ-то свекор-отъ ѭ качвитъ на конь. И кога ке стигнатъ у момче-то предъ врата-та ѣ пеютъ: „Ела, ела невѣсто, позна кешъ си дворови. . . .” Предъ да слезитъ отъ конь-отъ ѣ даваетъ две мѫшки деца, на кои образ-отъ гладитъ со плоча-та, имъ целуватъ рѫка, и имъ даватъ отъ овошки-те, кои отъ чораб-отъ бѣше клала въ джеп-отъ си, како рекохме; а други-те овошки исфѫрлятъ. Тога свекор-отъ фѫрлятъ преку неа дробни пари, и ѭ слегвитъ отъ конь-отъ. По това ѣ даваетъ подъ мишка два сомуна хлѣбъ и бардаче-то со вода-та, со коя зет-отъ бѣше си измилъ лице-то, како сѣ каза погоре. Така тая сѣ

 

 

521

 

качвитъ дома и по малу туриватъ отъ вода-та, дури да стигнитъ до одая-та, во коя зѣт-отъ стоитъ скріенъ задъ врата; и кога невѣста-та ке влезитъ нѫтре, той три пѫти ѭ удиратъ по плещи, и излегвитъ вонка (надворъ); невѣстà-тà однесватъ да стоитъ въ кьоше (ѫгалъ), а хлебови-те и бардаче-то фѫрлятъ на гярамиди. По това донесвѣтъ ястѥ на невѣстински-те сватови, кои тога сѣ викаетъ погазеи, и кои после яденѥ-то си ходатъ секой дома.

 

Вечер-та сѣ собираетъ гости-те; и на вечера-та зѣт-отъ и невѣста-та, захващаещемъ отъ кум-отъ, сѣ поклонватъ, целуваетъ рѫка и служатъ по чаша вино на си-те сватови, на кои невѣста-та раздаватъ дарови-те, прехвѫрляещемъ на рамо дар-отъ; а сватови-те неа даруваетъ по нещо. По неколку време запеватъ: „Стани, куме, стани! ти сѣ молятъ младенци-те, време ѥтъ да одиме. . .” Гости-те си ходатъ; наодзади станвить кум-отъ, кого зет-отъ и невѣста-та пречекватъ на врата, му сѣ поклонватъ три пѫта до земя, и му целуваетъ пола-та и рѫка-та.

 

Въ понеделникъ канѣтъ на ручегъ гости, и заиграваетъ на оро зѣт-отъ со невѣста-та. Вечер-та пакъ канѣтъ гости.

 

Въ торникъ накарвѣтъ (натервѣтъ) невѣста-та да сметитъ и да изміетъ сѫдови-те (вагани, паници, каленици), и ѭ задеваетъ (задираетъ), ѣ сѣ подсмевѥтъ, гьоо (като че) не умеала да метитъ и да міетъ сѫдови-те; а тая подхвѫрлятъ некоя пара на земя за да престанатъ, да ѭ задираетъ. После ѭ натервѣтъ да меситъ мазникъ; и тога ѣ сѣ подсмевѥтъ, и на сученѥ-то ѣ сечатъ кори-те (губи), гьоо не знаела да сучитъ мазникъ; а тая имъ подхвлрлятъ неколку гроша, дури да престанатъ. Тои мазникъ ядѣтъ кукьни-те и побратими-те.

 

Въ стреда невѣсти и моми, зетовски роднини, изважаетъ невѣта-та да налеитъ (нацѫрпитъ) вода. Со себе си носатъ гѫрне вино и ракіа, и кого на пѫтъ стретатъ, нему невѣста-та служитъ вино и ракія, и му целуватъ рѫка. Невѣста-та носитъ въ десни-отъ рѫкавъ просо, а въ уста стара пара (цело). Стигвеещемъ на кладенец-отъ (геранъ, бунаръ) невѣста-та ходитъ окулу него туриваещемъ по малу просо, и сѣ кланятъ кѫрстообразно на четири стѫрни; наодзади хвѫрлятъ цело-то въ кладенец-отъ и нацѫрпвитъ вода.

 

Четвортокъ вечеръ невѣстински татко канитъ зѣт-отъ и невѣста-та на гости.

 

 

Замеч. Въ Воденъ, кога тест-отъ въ петокъ вечеръ канитъ зѣтъ-отъ со многу гости, сѣ викатъ пѫрвиче; други-отъ петокъ, кога зѣт-отъ ходитъ у тест-отъ со побратими-те, сѣ викатъ вториче; трекьи-отъ петокъ, кога ходитъ сѫде со невѣста-та, сѣ викатъ третиче.

 

Петокъ вечеръ спроти сѫбота не требитъ зѣт-отъ и невѣста-та да останатъ дома си; за това ходатъ да пренокюваетъ у некого роднина. Тая вечеръ сѣ викатъ Сѫботнина.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]