Бѫлгарски Народни Пѣсни

Собрани одъ Братья Миладиновци, Димитрія и Константина

 

Предговоръ

 

 

Си-ве почти пѣсни се слушани отъ жени; седма-та одъ нихъ часть се собрани одъ восточни-те, и други-те одъ западни-те стѫрни, имено: Одъ Панагюрище, Софія, Струмнишко, Кукушко, Воденско, Костурско, Велешко, Дебарско, Прилепско, Охритско, Струшко и Битолско. Найповике пѣсни сѐ собрани отъ Струга, Прилепъ, Кукушъ и Панагюрище. Богатсво-то одъ пѣсни-те ѥ неисцѫрпано. Въ Струга сѫде една девойка ни каза до сто и педесетъ прекрасни пѣсни, одъ кои повике юначки. Така и си-те почти Прилепски една стара жена ги каза. Препишвеещемъ толку пѣсни, мислитъ човѣкъ че сѣ исцѫрпи се-то богатство; но кога поминвитъ во друга махала, тамо нахожатъ много други пѣсни, како одъ новъ изворъ. За това требитъ да чека-ме още много други да сѣ прикладатъ на овіе пѣсни, ако любопитенъ човѣкъ издирвитъ това. Найповике пѣсни се слушани въ Струга одъ Депа Кавайова, въ Прилепъ одъ Гюргя Котеа; въ Панагюрище одъ Хаджи Марія X. Томова. — Отъ си-те найголема благодарность за това общеполезно собраніе заслужили со искрено-то имъ усердіе Г. В. Чолаковъ, кой снабди насъ со си-те почти пѣсни отъ восточни-те стѫрни; и Г. Р. Жинзифовъ, кои найповике ни помогна со пѣсни и обичаи отъ западни-те стѫрни.

 

После пѣсни-те сѐ прикладени обичаи свадбени и годинешни, секакви вѣрованія, игри, пословици, преданія, гатанки, и собствени народни имина. Огромност-та одъ книга-ва не позволи да сѣ печататъ Б. слова, и пѣсни-те со ноти.

 

Правопись употребихме по возможност-та найлесенъ и найсходенъ со произношеніе-то одъ слова-та; напр. вместо три-те букви ъ,

 

 

IV

 

ь, ѫ, кои имаетъ еднакво произношеніе, употребихие еднажѫ; напр. сѫнце, сѫрце рѫка, вм. сънце, сьрце, рѫка. Кѫде по грам. правила сѣ пишитъ ѫ, но сѣ произноситъ а, сѣ употреби последно-во. Еднакво сѣ грижехме да предадиме вѣрно народно-то произношеніе, по кое сѣ водитъ тукашни-отъ правопись; напр. млатъ, потъ, ретъ мегю, бракя; и др. вн. младъ, подъ, редъ, медьу, братья. Еднакво човек-отъ или човѣк-ѫтъ, вм. човѣкъ-тъ и др. Апостроф-отъ сѣ употреби кѫде по наречія сѣ исфѫрляетъ букви; напр. неѣста, убаа, дуои, змеои, отъ, напрамъ, доитъ, зеитъ, наѣтъ, и др. вм. невѣста, хубава, духови, змехови, хотъ (ходъ), направамъ, дойдитъ, земитъ, найдатъ и др. Писахме ѭ (неѭ) вин. пад. за одличіе одъ мест. на пѫрво-то лице я; освенъ тіе друго я̀ (со удареніе) ѥ союзъ. Удареніе-то и апостроф-отъ сѣ употребиха за одличіе и на други слова, кои имаетъ еднакво произношеніе; напр. сѐ помог. глаголъ (сетъ, сѫ); се (все). — Си́ помог. глаголъ (сумъ, си́); си (вси); си (безъ удар. и апост.) местоименіе. — Ни́ (намъ); ни отрицателно наречіе. Нѐ (насъ); не (безъ удар.) отр. наречіе. Ѝ (со уд.) дат. пад. вм. нейдзѣ; и (ьи, ги); и (безъ удар.) союзъ. — ѐ, ѣ вм. ѭ; ѣ (безъ удар.) дат. пад. (и́, нейдзѣ). Ѣ-отъ сторенъ одъ я, сѣ употребвитъ кѫде по други поднаречія иматъ я; още на дат. падежъ, и сегдека сѣ произноситъ како е; напр. невѣста (невяста), голѣма (голяма), нейдзѣ, менѣ; и др. сѣ произноситъ невеста, голема, нейдзе, мене; освенъ ѣ (и́, нейдзѣ) кое секога зѣ произноситъ како ѥ. Ѣ употребихме и во трекьо-то лице одъ множ. число, напр. пишѣтъ, піѣтъ и др. Още та (тебе); тà и дà (со уд.) союзъ преп.; да (безъ уд.) союзъ; немà (= да не); нема (= не има); нѣма (няма) и др. Со удареніе още ѥ назначенъ винит. падежъ, кога не можитъ лесно да сѣ узнаитъ кой ѥ вин. падежъ; напр. Разделинà майка плетитъ; тога коня детѐ ми го учитъ и др.

 

 

Въ пѣсни-те сѣ употребватъ падежи дателни, винителни, и творителни едни пѫти во найстари-отъ имъ видъ; напр. брату, брата; коню, коня; викомъ, гласомъ; змеотому, ратаетого, човѣкатога; Ѝ , Бояни и др. Еднакво и въ разговорни-отъ язикъ, особено въ собствени-те имина, тіе падежи одъ единст. число (въ местоим. и во множ.) сѣ довардиха, напр. Николу, брата, кумотому, човѣкотому, човѣкатого (въ Струга); викомъ; менѣ, ѣ, нейдзѣ, нимъ, нихъ; и др. — Други достозамечателни употребленія одъ падежи-те сѣ стретватъ, имено местоименія-та, кои по време, склопени на конец-отъ со корен-отъ, сто-

 

 

V

 

риха окончаніе-то (кое со премененія-та си чинитъ падежи-те), тіе местоименія да се отдалечени одъ слова-та, на кои сѣ односатъ како падежи; напр. Стоянъ ѣ майка велеше, вм. майка-ѣ (майкѣ); майка Павелъ му предумвитъ; да го видишъ твой-го брата, еднакво: како майка ке ѣ кажамъ, (майкѣ); бѣла Яна ѣ притекна (Янѣ); и говоритъ убаа Янѣ; (тога коня дете ми го учитъ; помоли ся свѣти Петру); и си та венча Бояна (Боянѫ) и др.

 

Членъ одъ мѫшки-отъ родъ сѣ употребвитъ ѫтъ, атъ, о, отъ. Сѣ употребватъ 1) ѫтъ — по край Дунавски-те мѣста до Тѫрновско; 2) атъ — по край Балкански-те северни стѫрни; 3) а — на обе-те стѫрни отъ Балкан-отъ, особено во Тракія; 4) о — одъ Сереско, доходвеещемъ до Кукушко, по дѫлжина-та од Родипи до Самоковско, (Софійско) и сѣ извѫртвитъ до северни-те стѫрни отъ Македонія; 5) отъ — на си-те други западни стѫрни, како Охридско, Прилепско, Битолско. Множ. число одъ мѫшки-отъ и женски-отъ родъ те (во си-те западни стѫрни), а тѣ (тіе) или ти (во восточни-те).

 

Погоре казахие че си-ве почти пѣсни сѐ слушани одъ жени. Това, мислиме, ке приноситъ въ удивленіе секого, кой не знаитъ одъ близу наши-отъ народъ; за това не ке бѣше несовместно, ако нещо сѣ речитъ за народно-то хоро, това училище, кѫде сѣ усовѫршенствувала народна-та ни поезія. Въ Струга на неголеми-те праздници въ секоя махала сѣ чинитъ хоро; а во големи-те, како Велигденъ, Гюргевденъ и др. си-те моми сѣ бератъ на некоя градина надворъ одъ варош-отъ и чинѣтъ едно дѫлго хоро, кое водитъ танчарка-та со некоя пѣсна. Половина одъ хоро-то ѣ помогвитъ на пееніе-то, а друга-та половина преземвитъ секои стихъ дури да сѣ свѫршитъ пѣсна-та. Тога хороводка-та или танчарка-та устѫпвитъ место-то си на друга-та мома, коя ѥ до нея, и коя зафащатъ да водитъ хоро-то; а тая сѣ фащатъ на край-отъ. Кога сѣ свѫршитъ друга-та пѣсна, пакъ втора-та хороводка сѣ фащатъ на край-отъ, а тая що ѥ по неа сѣ чинитъ хороводка; и така со редъ си-те моми сѣ чинатъ хороводки неколку пѫти, ако хоро-то сѣ продѫлжи много време. Но обикновено танец-отъ повике водитъ тая мома, коя иматъ хубавъ гласъ и знаитъ многу пѣсни. Танци-те още сѣ чинатъ подъ звук-отъ одъ гайда-та, или други свирби, на кои малу по малу фати да отстѫпвитъ место пеенѥ-то. Такви народни хора сѣ чинеле и въ други-те градища како въ Охридъ, и Битоля и др. Кѫде влезе порано употребленіе-то одъ свирба-та. Въ

 

 

VI

 

Струга предъ неколку години во големи-те празници хоро-то сѣ чинеше околу цѫрква-та, кѫде сѣ віеха три хора: едно одъ девойки, друго одъ невѣсти, претьо одъ юнаци. Во Кукушъ на Велигденъ еднакво сѣ бератъ на едно место, кѫде моми-те играетъ на две или три хора, кои на игранѥ-то сѣ здружватъ на едно много любопитно. Си-те моми двесте, триста или повике ситно подтѫрчватъ едновремено и беспогрешно, (кога сѣ слушатъ шумъ дѫлгъ и едномеренъ); а после три чекори медлено едновремено сѣ вращаетъ, и по сѫ-та дѫлжина сѣ слушатъ едномеренъ тропотъ од чевли-те имъ.

 

Еднакви хора сѣ чинатъ и во восточни-те стѫрни, но повеликолепни въ големи-те села. Въ Панагюрище (по свѣденіе-то на Г. В. Чолакова) въ секой празникъ въ четири-те махали сѣ чинитъ по едно хоро, кое обикновено сѣ вѫршитъ со пѣсна или гайда. Часъ предъ захожданѥ-то одъ сѫнце-то моми-те сѣ распущатъ, и пакъ секоя по махала-та со котли или стовна сѣ собиратъ на определена и за хоро способна чешма, кѫде вторично зафащаетъ хоро-то, кое сѣ продѫлжаватъ половина часъ. На едно общо хоро сѣ собираетъ моми-те кога водатъ некоя̀ момà на венчанѥ. Тамо пречекватъ другарка-та имъ, како да искатъ последни пѫтъ да ѭ видатъ между нихъ, и после да ѭ попрататъ въ невѣстински-отъ крѫгъ. Дури сѣ свѫршитъ венчанѥ-то и излезатъ одъ цѫрковъ, моми-те надворъ продолжаваетъ хоро-то, а после разходитъ секоя дома. Тіе моми, кои обикновено водатъ хоро-то, и знаятъ многу пѣсни сѐ една или две въ едно село или градище. Одъ такви хороводки сѐ собрани найповике-то одъ тіе пѣсни. Петнаесетина сѣ слушани одъ слѣпси (вид. 29, 30, 38, 47, 50, 55, 101, 143, 173 и неколку други).

 

Пѣсни-ве сѐ разделени на Самовилски, Цѫрковни, Юначки, Овчарски, Жальовни, Смешни, Любовни, Свадбени, Лазарски и Жетварски. На юначки-те подходатъ Самовилски-те, Цѫрковни-те и Овчарски-те; на Любовни-те си-те други. (До Самовилски-те сѐ кладени пѣсни подъ име „други стари,” во кои повике сѣ представятъ да говоратъ дѫрва-та, птици-те и други животни). Това разделеніе по строга смислъ не ѥ довардено. Одъ неколку пѣсни сме избрали похарна-та. Еднакви пѣсни сѐ кладени едни пѫти две или три, кога обе-те или три-те по поднаречіе-то или содѫржаніе-то имъ сѐ любопитни. Медю пѣсни-те въ некои живо сѣ отражаватъ глобока старина со вѣрованія, кои сѣ односитъ дури на предхристіянски-те времина; во други тіе се смешани со понови

 

 

VII

 

идеи; и така една частъ одъ пѣсна-та принадлежитъ на стари, друга на нови времина; а во други сѣ огледвитъ старина-та подъ ново облекло. Во обще си-ве пѣсни, освемъ неколку малобройни, имаетъ печатъ одъ народно-то просто, ясно и силно творчество, кое така живо трогатъ сѫрца-та ни. Народ-отъ нашъ въ найголема-та простота развилъ въ себе си божева-та умствена дарба; той чрезъ земледеліе-то приближенъ до природа-та, живятъ въ секогашни сношенія со неа, така да речиме, сѣ разговорвитъ со неа, сѣ одушевляватъ отъ неа, и цѫрпитъ тіе богати изреквеня, кои така силно поражаваетъ насъ со необикновена-та имъ хубавина и виразителностъ. И чужи-те пѣсни, по народни-осъ духъ изречени, имаетъ свои-те красоти; а кога поминватъ у насъ безъ да сѣ слеятъ по народни-отъ духъ, како това сѣ чинитъ во нови по подражаніе преземани пѣсни, тога произлегвитъ нелепостъ, коя доходвитъ до отвращеніе.

 

 

Народни-те пѣсни сѐ показалька на степен-отъ одъ умствено-то развитіе одъ народ-отъ, и огледало на негови-отъ животъ. Народ-отъ въ пѣсни изливатъ чувства-та си, въ нихъ увековечвитъ живот-отъ му, и давнешни-те му подвиги, въ нихъ находвитъ душевна храна и развлеченіе; за това въ жальба и въ радостъ, на свадба и хоро, на жетва и грозѥбранѥ, на везанѥ и преденѥ, по поле и по гори, щедро изливатъ пѣсни-те, како одъ богатъ извор; за това можитъ да сѣ речитъ, че, народ-отъ ѥ секогашенъ и великъ пѣвецъ. У народи-те со кои той живеалъ по соседство или смешанъ сѣ стретватъ еднакви пѣсни напр. у Власи-те (Цинцари-те пес. 73), у Гѫрци-те (песн. 200); [еднаква Краковска пѣсна (вид. 262)]. Но найповике песни сходни иматъ съ Хорвато-Сѫрбски-те особено тіе, кои сѣ вѫртатъ околу време-то одъ Марка Крале, и современи-те му герои. По разнообразни-те обстоятелства, кои сѣ искажватъ, сѣ употребватъ и разни стихови кѫси или дѫлги; така сѣ стретватъ редови со четири, петъ, шестъ, седумъ, осумъ, деветъ, десетъ, единаесетъ, дванаесетъ, тринаесетъ, четиринаесетъ и петнаесетъ слогови. Одъ си-те найповике сѣ употребватъ десетосложни-те, и осмосложни-те; и обе-те, кога удареніе-то имаетъ на втори-отъ слогъ, призимаетъ необикновена живостъ и сила. Десетосложни-те принадлежатъ на юначка-та (епическа-та) епоха; Осмосложни-те ѥ преходъ одъ неа на понови времина, во кои сѣ проявили силни се-какви движенія; за това и осмосложни-отъ, особено кога удараніе-то ѥ на втори-отъ слогъ, ѥ лекъ и бистръ како секавица, и силенъ како

 

 

VIII

 

рофя (громъ). Обе-те сѣ употребватъ на юначки-те пѣсни; а осмосложни-отъ по лехкост-та му преходитъ въ любовни-те, въ кои най-новике сѣ употребвитъ; еднакво и десетосложни-отъ по медлена-та му равноумереность преходитъ во други. Четирисложни-отъ и шестосложни-отъ сѣ употребватъ со еднакво теченѥ на бистри и лесни изрекве-ня. Дванаесетосложни-отъ повике сѣ употребвитъ со еднаква соразмерна бистрота на жальовни искажуваня (вид. 229, 169, 232 и др.); еднакво и четиринаесетосложни-отъ но, со заметна медленость (вид. 218, 224).

 

[Next]

[Back to Index]