ПОСЛОВИЦИ.
530
Друг’ ядитъ нездрело-то, другему оскомина-та. —
Тумба тумба за три дни, офъ леле за ’се дни. —
Какъ ке солишъ, так’ ке сѫркашъ. —
Какъ ке дробишъ, такъ ке ядишъ. —
Страдна майка за келяего сина. —
Кои пра’итъ палица за своя-та главица. —
Таква гла’а, таковъ бричъ. —
Зло тѫрнъ, зло копачка. —
Рани куче, да те лаитъ. —
Тричавъ ти мелишъ воденица. —
На два татка безъ капа. —
Ако не течитъ капитъ. —
И кокошка-та піѥтъ вода и на угоре сѣ пулитъ. —
На чело Ристоса, въ пазу’а гяол-отъ. —
Ако пасатъ трева-та, кореня-та стоятъ. —
Оста’и еденъ, бувни други. —
Овой векъ, како снекъ. —
Кому майка, кому мѫще’а. —
Смирни калугери стреда петокъ мѫрсатъ. —
Волк-отъ не чуватъ пастарма. —
Имашъ пара, имашъ фара. —
Роди ме со касметъ, тà фѫрли ме на бунище. —
Слепъ слепца водитъ. —
Братъ брата не ранитъ, тешко кой го нематъ. —
Господи брани отъ голи Дебрани. —
Сладко благо кѫрвъ излегвитъ. —
Отъ тѫрнъ трандафиль, отъ трандафиль тѫрнъ. —
Круша-та потъ круша падинатъ. —
Помина зима-та, чуму ти ѥ гуна-та. —
Кой сѣ фалитъ не палитъ. —
Що ѥ попово да ѥ готово. —
Со една ласто’ица не идетъ лето. —
Отъ чушъ конь на полъ пѫтъ те сметинаетъ. —
Секоя круша и шишка. —
Сѣ посмеа ѫрболъ на щѫрболъ. —
Я̀ опули сѣ, я̀ ти ’и опулвѣтъ. —
Бѣли пари за цѫрни дни. —
Како сѫрце болило, така очи плакале. —
Фѫрли глиста найде ѭгуля. —
И я можамъ и конь можитъ, кога господъ не поможвитъ. —
Гавранъ гаврану очи не копатъ. —
И петел-отъ му носитъ яйца. —
Не те имамъ за цѫрни очи. —
Два каменя люти не мелятъ брашно. —
Кога дойде ум-отъ си пойде кум-отъ. —
Отъ мас-та хаиръ нематъ, нè отъ изварокъ-отъ. —
Два питача н’ една врата. —
Що ѥ рак-отъ, що му ѥ сок-отъ. —
Ни лукъ ялъ, ни лукъ мирисалъ. —
Близна-та яршъ ѥ поблага отъ ’чеинца. —
Не учи старецъ да макатъ яйца.