Бѫлгарски Народни Пѣсни

Собрани одъ Братья Миладиновци, Димитрія и Константина

 

ЛЮБОВНИ.

 

(3/3)

 

429. (Заиграла Яна на мала-та врата) Велигденска

430. (Елено байракъ девойко!)

431. (Скарале сѣ, скарале)

432. (Леле бегу Афметъ бегу)

433. (Разделина майка плетитъ)

434. (Майка Яна скориваше)

435. (Девойко, мори Маріо!)

436. (Ивано вино цѫрвено!)

437. (Вила сѣ ѥ бѣла лоза)

438. (Цоно, мори Цоно)

439. (Ей Малино Гянешанко)

440. (Саве сино, що те паша зове)

441. (Оти, лудо, оти, младо)

442. (Трено, пиленце шарено!)

443. (Мори Недо, бѣла Недо!)

444. (Мори Мито, Мито моме)

445. (Море моме Люлеа!)

446. (Аманъ моме, ти сѣ мола)

447. (Моме, море мило, не стой спроти мене)

448. (Вчера вечеръ не сумъ спала)

449. (Мануше, душе мило-то!)

450. (Тамо горе зеленее)

451. (Око, Доко, цѫрнооко!)

452. (Вельо, мори Вельо, стребрена Велюшо)

453. (Що пойдофъ въ село Дреноо)

454. (Отъ згора удетъ едно лудо младо)

455. (Поминафъ едношъ на мост-отъ)

456. (Піанъ легнафъ)

457. (Чіе ѥ она девойче)

458. (Кѫде си било, Яно, кѫде си шетало?)

459. (Тамо горе изворъ вода студена)

460. (Ке те опитамъ, Яно ле, що цѫрно носишъ?)

461. (Еребичице ребумъ шарена)

462. (Дека те едношъ целивафъ, Янъ Яно мори!)

463. (Що си повенала, мила Яно)

464. (Моме цѫрнооко, цѫрвено яболко!)

465. (Скарале сѣ, сварале)

466. (Ако ме любишъ, ако ме сакашъ)

467. (Поминуамъ, наминуамъ)

468. (Питалъ ѥ Стоянъ Бояна)

469. (Потекла ми вода, вода сунгерліа)

470. (Станафъ пиле шарено)

471. (Деспино, русо Деспино!)

472. (Прошета моме, моме Влаинче)

473. (Девойко, тѫга голема!)

474. (Мошне ми сè мили Бугарски-те моми)

475. (Канамъ те, керко, канамъ те)

475(b). (Що да чинамъ какъ да пра’ямъ, Мамо ле!)

476. (Леле Радо Радобилке)

477. (Девойко, мори девойко!)

478. (Що ми те снощи карае, Петкано мори!)

479. (Девойче, мори девойче!)

480. (Русуменче девойче!)

481. (Заспала ми назли Яна)

482. (Купи ми купи, мила ле нане, коня доріа)

483. (Девойче море отъ поле!)

484. (Ранила мома бильбиля)

485. (Падналъ ти пѫрстенъ, моме)

486. (Аманъ Нешо, аманъ душо)

487. (Піанъ идамъ отъ града Велико!)

488. (Не сади, вади, моме, невен-отъ)

489. (Стамено, пиле шарено!)

490. (Рано ранила бѣла Румена)

491. (Що ти, Енко, що ти, керко, уста потгорила?)

492. (Що поминафъ, майко ле мори)

493. (Мое-то ми мило сѫ ношъ ми седело)

494. (Леле Димо, леле Димо)

495. (Ветаръ ми веитъ гора сѣ леитъ)

496. (Тà що ми ѥ мило онае девойче)

497. (Момиче съ момче збореше)

498. (Вино піамъ, непара го піамъ)

499. (Не люби мене, моме, не губи себе)

500. (А море моме, бре моме)

501. (Жальай, Гюргьо, да жаляме)

502. (Прошетафъ рано на утро)

503. (Дегиди моме Корчанско!)

504. (Три девойки Бугарки)

505. (Ако умрамъ да не жаляшъ)

506. (Тамо горе потъ яор-отъ)

507. (Заспала Рада галена)

508. (Димано, млада невѣсто!)

509. (Да знаишъ, лудо, да знаишъ)

510. (Биляна оро водеше)

 

 

429. (Заиграла Яна на мала-та врата)

Велигденска.

 

Заиграла Яна на мала-та врата,

Потъ бѣла-та лоза, на мраморна плоча,

Со деветъ девери и со осумъ золви;

Отронила Яна бисеръ отъ гѫрло-то,

Поткѫршила Яна потковъ отъ чевли-те.

Ми ѭ виде Янà нейзина свекѫрва:

„Нека Яно, нека, нека мила снахо,

Нека доитъ Гюро, ке те наклеветамъ.”

И си дойде Гюро, и ѭ наклевети.”

 

 

430. (Елено байракъ девойко!)

 

Елено байракъ девойко!

Не качи перо високо,

Не дѫржи сенка голема!

До Солунъ сенка ми дѫржишъ

На Солунски-те овчари.

Овчари ягне печеа,

Со шаренъ кавалъ свиреа,

Еленина песма пееа:

„Елено, убаа девойко!

Що сенкà дѫлгà си имашъ,

Сенка-та овде достигвитъ,

Потъ сенка да си играме,

Весели све да бидиме.”

 

 

431. (Скарале сѣ, скарале)

 

Скарале сѣ, скарале

Три девойки убави

На еднего юнака,

На сирака Стояна;

Една бѣше Влаина,

Друга бѣше Гѫркина,

Трекя бѣше Бугарка.

Влаина му велеше:

„Земи мене, юначе!

Многу притъ ке донесамъ

Три тоари чораби,

Триста бѣли грошеи.”

Гѫркина му велеше:

„Земай мене, юначе!

Многу притъ ке донесамъ,

Три тоари коприна,

Триста жолти дукади.”

Бугарка му велеше:

„Земи мене, юначе!

Многу притъ ке донесамъ,

Три амбари пченица,

Една суря волови.”

Юначе нимъ имъ велеше,

Кой ке мене изнеситъ

Прек бѣлего Дунава,

Дà неа ке изберамъ

Дà неа ке ѭ земамъ.”

Кренала го Влаина,

 

 

432

 

Носила го носила

До край бѣло Дунава:

Привикала Влаина:

„Ела, ела Гѫркино!

Удаифме юнака.”

Го кренала Гѫркина,

Носила го носила

До стретъ бѣло Дунава;

Привикала Гѫркина:

„Ела, ела Бугарке!

Удаифме юнака.”

Сѣ загнала Бугарка,

Чукнало го, плюснала

На свой бѣли рамена,

Носила го, носила

Изъ край бѣло Дунава.

Неа юнакъ си седе.

 

 

432. (Леле бегу Афметъ бегу)

 

„Леле бегу Афметъ бегу,

Дели легна, дели заспа,

Дели виде сонъ за Неда,

Оти Неда сѣ свѫршила,

Сѣ свѫршила, побегнала?” —

„Ето Каля настанала,

Да не конакъ забораишъ,

Да не люгѥ отпознаишъ,

Поубаа поработна.”

 

 

433. (Разделина майка плетитъ)

 

Разделинà майка плетитъ,

Майка плетитъ люто кѫлнитъ:

„Разделино, мила керко!

Капнала ти руса коса!

Веке ми сѣ здодеало,

Русà косà плетееки

Со горници, сосъ долници,

Сто й педесетъ потлесници.

Разделинѣ гючъ ѣ падна,

Отъ тук стана Разделина,

Дà отиде на бербера,

Си обричи руса коса.

 

 

434. (Майка Яна скориваше)

 

Майка Янà скориваше,

По премои, по одаи.

Заспала ми назли Гяна

Во неделя на утрина

На постели бамбакерни,

На перници копринени,

Потъ јоргани бадемліи. —

„Стани Яно, стани керко!

Сонце ми сѣ разгреало,

Си другачки растанале;

Голаби сѣ разгугале

По цѫрвени трандафили;

Пауни сѣ распеале

По цѫрвени карафили!”

 

 

433

 

435. (Девойко, мори Маріо!)

 

„Девойко, мори Маріо!

Ме пущи майсторъ до тебе,

Ти да ми даишъ ибришимъ

Ибришимъ, свила коприна,

Да ти сошіетъ фустан-отъ,

Той пущи фустанъ до земи.”

„Юначе, море шегарче!

Дека ме майсторъ видело,

Що ми кроило фустан-атъ?” —

„Девойко, мори девойко!

Кога одеше на бана

Со дванаесетъ робинки,

Со тринаесетъ алайки;

Робинки пѫт-отъ метеа,

Алайки поли крепеа,

Тогай, девойко, майсторъ ми

Отъ сенка фустанъ ти крои.”

 

 

436. (Ивано вино цѫрвено!)

 

„Ивано вино цѫрвено!

Заспало ти ѥ момче-то

На Каракаменъ планина.

Украле му го фефче-то,

Украле му ѭ чалма-та,

Украле му го биниш-отъ.”

„Окутра му го фефче-то,

Окутра му ѭ чалма-та,

Окутра му го биниш-отъ!

Нека ѥ живо момче-то!

Въ ковчекъ си иматъ фефчина,

Въ ковчекъ си иматъ чалма,

Въ ковчекъ си иматъ бинишъ.”

 

 

437. (Вила сѣ ѥ бѣла лоза)

 

Вила сѣ ѥ бѣла лоза,

Около града Будима;

Не ѥ била бѣла лоза,

Ток си биле до две луди,

До две луди, до две драги;

Едно-то цѫрвенъ карафилъ

А друго-то бѣла ружа;

Мегю себеси зборуватъ,

Они две да сѣ разделятъ.

Тогай веле бѣла ружа:

„Остан съ богомъ ти карафилъ!

Ке пойдамъ въ гора зелена.”

Тогай веле карафиль-отъ:

„Оди съ дравѥ, бѣла ружо!

Ти да знаишъ, да паметвашъ,

Емъ и да си имашъ на умъ,

Ка ке пойдишъ во гора-та,

Тамо има извиръ вода

Извиръ вода се студена,

Во извор-отъ до две груди

До две груди снегови.

Ка сѣ леятъ до две груди,

До две груди снегови,

Такъ ке сѣ леятъ момини-те

Момини-те пазухи;

Така душа ке сѣ леитъ

Моя душа по тебе.”

 

 

434

 

438. (Цоно, мори Цоно)

 

Цоно, мори Цоно

Майчина кѫдано,

Тейкова султано!

Цонà майка плете

Ситни дребни коси,

Плете и тихо пита:

„Цоно, мила щерко!

Що ти ѥ бенка на чело,

Белекъ на гѫрло-то

Край цѫрвенъ герданъ?”

И она говоре:

„Лели питашъ, мале,

Право ке ти кажамъ.

Ніе снощи, мале,

гости сие имале,

Вода сме немали;

Пойдохъ на чешма-та

Вода да наліамъ;

Вода я си найдехъ,

А редъ не си найдехъ.

Постояхъ, почекахъ

Дур ми дойде ред-отъ,

И вода си налехъ.

Богъ да біе, мале,

Петре биволарче,

Донесе пашови,

Биволи да напои.

Богъ да біе, мале,

Пашов-отъ старъ биволъ,

Со глава си мѫхна,

Бенка менѣ чини

Бенка на чело-то.

Съ опашка замѫхна,

И белекъ ми чини

Белекъ на гѫрло-то.”

Тогай она веле:

„Цоно, мила щерко,

Лѫжи кого лѫжишъ,

А майка нимъ лѫжи;

И майка вражила

Тіе врагощине,

И майка любила,

Кога бѣше млада.”

 

 

439. (Ей Малино Гянешанко)

 

Ей Малино Гянешанко

Гянешанко, вражка щерко!

Кого майка каре, уче,

Кого врага ке науче? —

Нимъ сѣ често променувай,

По двашъ, по тришъ во неделя,

Деветъ пѫти во месец-отъ,

Дванаесетъ въ година-та.

На тебе ми ти сѣ фале

Ти сѣ фале левентъ Нако,

Кукушко-то ранениче,

Горничово кѫрщениче,

На тебе сѣ фалба фале,

Дек те найде, да те задре.

Какъ си дочула Малина,

Не послуша стара майка,

Тà си узе леенъ, ибрикъ,

Тà си изми бѣло лице,

Тà си узе отворе-то,

Си отвори килере-то

Килере-то, ковчедже-то,

Тà изкара чисто рухо.

Сѣ промени, сѣ нареди,

Тà си узе нова стомна

Нова стомна на рамка,

Тà пойде за студна вода,

 

 

435

 

Си нали и сѣ повѫрна.

Ка ѭ стрете левентъ Нако,

Тà и́ веле и говоре.

„Малино, мила Малино!

Даль да ти вода истурамъ,

Дали да ти стомна скѫршамъ,

Или да ти китка земамъ,

Иль да лице ти целивамъ?”

Она веле и говоре:

„Море лудо, лудо младо!

Ако стомна ти ми скѫршишъ,

Нова стомна ке ми купишъ;

Ако вода ми истуришъ,

Ке сѣ вѫрнамъ, ке налеамъ;

Лище ако ми целивашъ,

Флорина ке ме дарувашъ.”

 

 

440. (Саве сино, що те паша зове)

 

„Саве сино, що те паша зове,

Дек ке те найде, ке те погубе.” —

„Варай мале, мале стара мале!

Како мене да не ме погубе,

Снощи бѣхъ си на ладна моана,

Кинасахъ си дома да си дойдамъ,

Мома идеше отъ топли-те банѥ,

Сѣ стретихме въ еденъ тесенъ сокакъ,

Богъ да біе копче отъ тозлук-отъ!

Що закачи момини-те гащи;

Наведихъ сѣ копче да откачамъ,

Богъ да біе копче отъ минтана!

Що закачи мимини гердана,

Тà искина герданъ отъ гѫрло-то,

Тà изрони бисеръ дробенъ бисеръ.

Наведехъ сѣ бисеръ да соберамъ,

Дробенъ бисеръ и жолти флорини,

Богъ да біе моя лева уста,

Що целива и бѣло-то лице!

Богъ да біе мои-те мустаци,

Сѣ збѫркаха съ момини зулове.

Отъ това ме мене паша зове,

Дек ке ме найдитъ, ке ме погубитъ.”

 

 

441. (Оти, лудо, оти, младо)

 

„Оти, лудо, оти, младо, въ насъ не идишъ,

Въ насъ не идишъ, като какъ идеше?

Дали коня немашъ, дали пѫтъ не знаишъ?

Ако коня немашъ, герданъ да разнижамъ

 

 

436

 

Герданъ да разнижамъ, коня да ти кунамъ,

И въ насъ да ми дойдишъ, като какъ идеше.

Ако пѫтъ не знаишъ, брата да ти пущамъ,

Пѫтъ той да ти каже, и въ насъ да ми дойдишъ.”

А оно и веле, веле и говоре:

„Бѫрза коня имамъ, до два пѫта си знамъ,

Ела сумъ на тебе мошне налютено;

Дали знаишъ, моме, кога ми прегреши

На бѣли-те чешми, предъ твои-те дружки?”

И она му веле, веле и говоре:

„Ей ти море лудо, лудо емъ да младо!

Прости мене, лудо, прости мене, младо,

Піяна сумъ била, сумъ ти погрешила,

Земи мене, лудо, земи мене, младо,

Доста мене лѫжишъ сега три години.”

Тогай веле лудо, тоа лудо младо:

„Зелъ бѣхъ тебе, злато, зелъ бѣхъ тебе, добро,

И я да те земамъ, я що да ти чинамъ;

Люба я си имамъ отъ тебе помлада,

Поубава, повисока, поцѫрноьока.

Ела тая си ѥ мошне аджаміа,

Денъ везденъ при мене, денъ везденъ ми седи,

Вечеръ ке замѫркнитъ вечера ке зготвитъ,

На мен ке постеле и ке си побегне.

Отъ това сумъ, момо, мошне кахарліа,

Я при тебе идамъ огинъ да помине.”

 

 

442. (Трено, пиленце шарено!)

 

„Трено, пиленце шарено!

Во ваша горна махала

Даль има моми хубави,

Даль има мома за мене?”

Она му веле, говоре:

„Баче ле, баче Стояне!

Въ наша-та горна махала

Скоро ѥ чума вѫртела,

Си-те си моми измрели,

Мома си нема за тебе

За тебека, спроти тебе.”

Тогай и веле, говоре:

„Трено, пиленце шарено!

Дигни си ведро на рамо,

Нали го вода студена,

На вода-та сѣ огледай,

Коя мома ти ке видишъ,

Тая ке бидитъ за мене,

И ясъ ке бидамъ за нея.”

Трена го ѥ послушала,

Дигна си ведро на рамо,

Нали го вода студена,

Надъ вода-та сѣ огледа,

Никоя мома не виде,

 

 

437

 

Сама себе она виде.

Тогай веле и говоре:

„Баче ле, баче Стояне!

Найдехъ си вода студена,

Надъ вода-та сѣ огледахъ,

Никоя мома не видехъ,

Сама себе си сѣ видехъ.”

Тогай и́ веле говоре:

„Трено, пиленце шарено!

Що толку си аджамія,

Що толку не сѣ сещавашъ,

Оти не ми ти текнува,

Оти за мене ке бидишъ,

И ясъ за тебе ке бидамъ?”

Тогай му веле говоре:

„Баче ле, баче Стояне!

Подмести сѣ отъ место-то,

Да не тебе господъ тресне,

Отъ яснина до пладнина!

Ніе сме близу роднина,

Тейко и чико два брата,

Майка и чина ѭтарви,

Ніе съ тебе братучеди.”

Стоянъ и́ веле говоре:

„Трено, пиленце шарено!

Убава мома ротъ нематъ,

Широко поле хотъ нематъ,

Дѫлбоко море дно нематъ,

Високо дѫрво сенъ нематъ,

Калешо ягне грехъ нематъ.”

 

 

443. (Мори Недо, бѣла Недо!)

 

„Мори Недо, бѣла Недо!

На кого си́ налютена

Налютена, насѫрдена?

Даль на майка, даль на тейко?

Иль на твой-те до два брата

До два брата, два близнака?”

Она веле и говоре:

„Не сумъ, лудо, налютена

Ни на майка, ни на тейко,

Ни на мой-те до два брата;

На тебе сумъ налютена.

Нимъ ми вѫрви нокѥмъ време,

Низъ наши-те рамни дворѥ,

Нимъ ми чини нокѥ прилизъ.

Ми загина тонко платно

Тонко платно отъ разбой-отъ,

Тенка риза отъ гергеф-отъ.”

А онъ веле и говоре:

„Мори Недо, бѣла Недо!

Нимъ бери кахаръ, касаветъ,

Ясъ ти узехъ тенко платно,

Тà го носихъ въ градъ Солуна

На Солунски богяджиги,

Да сѣ вапса за чадире,

Единъ бѣлъ, а втори руменъ,

А трети-отъ чадеръ зеленъ.”

 

 

444. (Мори Мито, Мито моме)

 

„Мори Мито, Мито моме,

Мито моме, душа моя!

Искамъ нещо да те питамъ,

Сакамъ право да ми кажишъ;

Що си́ толку расипана,

Тенка уста кора фати,

Като мома армасана,

Като риба отруена,

На песок-та исфѫрлена?

Дали си́ болна лежала,

Или си́ болестъ гледала?”

Она веле, емъ говоре:

 

 

438

 

„Море лудо аджаміа!

Ни сумъ болна я лежала,

Ни сумъ болестъ я гледала,

Слушай право да ти кажамъ;

Ток сумъ язе расипана,

Отъ твой-те тешки зборове.

Емъ ми пущашъ, емъ сѣ фалишъ,

Дека ходишъ мен зборувашъ; —

Ми ѭ даватъ Мита мома

Ми ѭ даватъ, ми ѭ молятъ,

Ела язе си ѭ нейкямъ

Мошне клета ѭ кажуватъ,

Емъ клета, емъ и проклета.” —

„Мори Мито, Мито моме!

Не слушай светски зборове,

Зборове остри ножове!

Сѣ мѫчатъ да нè разделятъ

Тебека, Мито, отъ мене,

Менека, Мито, отъ тебе.”

 

 

445. (Море моме Люлеа!)

 

„Море моме Люлеа!

Защ не зборвашъ со мене?”—

„Море лудо да младо!

Що зборъ имамъ со тебе?

Ніе оба сме братучеди.” —

„Мори моме Люлеа!

Лепа-та чупа сой нема,

Широко поле край нема,

Длабоко море дипъ нема.”

 

 

446. (Аманъ моме, ти сѣ мола)

 

Аманъ моме, ти сѣ мола,

Не ме мѫми, гя зевай ме,

Не ме чини да полуда;

Да не варамъ нощна кова

Нощна кова на полунощъ;

Кой не знаитъ, лудъ ме чини,

Кой ме пулитъ, волкъ ме чини;

Да не варамъ по стреи-те,

Да ме капе капчинѥ-те.

 

 

447. (Моме, море мило, не стой спроти мене)

 

„Моме, море мило, не стой спроти мене,

Не ме гори мене, изгорехъ за тебе,

Жили ми попече, колена ми скина.” —

„Гори, лудо, гори, гори да изгоришъ,

Ка еленъ за вода, босильокъ за сенка.”

„Мори моме мила, ясъ тебе ке зевамъ.

Седи ми со здравге, моме мори златна!

Утре яска ода, зборокъ ке остава,

Па да ми сѣ чинишъ горска яребица,

Гяска ке сѣ стора соколъ да те лова,

 

 

439

 

Тà да си летниме ніе оба токмо,

Ніе оба токмо, вишно, дà високо.”

 

 

448. (Вчера вечеръ не сумъ спала)

 

„Вчера вечеръ не сумъ спала,

Ова вечеръ ми сѣ дреме,

Со тиге очи шарени,

Со тиге веги гайтени,

На висока-та планина,

На широка-та ледина.

Стани ми, лудо, гя стани,

Звезда-та удри, зора обзори,

Три пѫта пропе бильбиль-отъ.

А деветъ пѫта паун-о;

Стани ми, лудо, оди си,

Дека ни иди майка ми.” —

„Поспи ми, моме, подреми

На мой-те бѣли пазуви,

На мой-те злати колена,

Дури да удри звезда-та.”

 

 

449. (Мануше, душе мило-то!)

 

„Мануше, душе мило-то!

Кой бѣше снощи при тебе?”

„О море лудо, дà младо!

Борина немахъ да светна,

Темница бѣше не видохъ,

Кай твоя-та сенка сенваше,

Твоя-та шамя ѭ найдохъ

Кай твоя-та глава вѫрзана,

На моя-та десна пазува,

Со три флорини на негя.

 

 

450. (Тамо горе зеленее)

 

„Тамо горе зеленее,

Мое сѫрце ми чернее

За една мома отъ село-то

О мой бара промена-та

Промена-та направена

Бѣло лице завіена,

Со флорини на чело-то;

Защо мене не ме зева?” —

„Море лудо, море младо!

Майка имамъ не ме дава.”

„Мори моме, калешо-то!

На майка-ти големъ пещешъ

Големъ пещешъ, жѫлти чевли.” —

„Море лудо, море младо!

Братя имамъ не ме даватъ.” —

„Море моме калешо-то!

На братя-ти големъ пещешъ

Големъ пещешъ, шаренъ туфекъ,

Да си оди на планина,

Да си лови гяребици,

Току мене ти зевай ме.”

 

 

451. (Око, Доко, цѫрнооко!)

 

„Око, Доко, цѫрнооко!

Отъ како сѣ посвѫршифме,

Никако сѣ не видифмо,

Елюмъ едношъ на извори;

 

 

440

 

Малу що си позборвафме,

Дури сѫнце зиде зайде,

Месечина ми угреа.”

Малко моме прогоори:

„Море лудо, кутро младо!

Како дома ке си пойдамъ,

Како майка ке ѣ кажамъ!”

„Море моме, малко моме!

Како майка да измѫмишъ?

Падна паша въ ливагѥ-то,

Ми зедоа клашеник-отъ,

Пашу коня потседлае;

Ми зедоа дзуница-та,

Пашу коня попражіе;

Така майкѣ да ѣ кажишъ,

Така майка да измѫмишъ.”

 

 

452. (Вельо, мори Вельо, стребрена Велюшо)

 

„Вельо, мори Вельо, стребрена Велюшо,

Стребрена Велюшо, злата трепетушо,

Солинско-то грозѥ, Стамболско-но цвеке!

Айде да си ойме на вѫрфъ на планина!” —

„Янче море, Янче стребрено герданче,

Що ми те носеетъ моми-те на гѫрло!

Ели ке си ойме на вѫрфъ на планина,

Тамо ке нè фатитъ проклета-на зима.”—

„Вельо, мори Вельо, стребрена Велюшо,

Солунско-то грозѥ, Стамболско-но цвеке!

Ако да нè фатитъ проклета-на зима,

Тà я даль си имамъ бѣли-онъ япанджакъ,

Ке ми те покріамъ, ке ми те завіамъ;

Нека зима доитъ, тамо ке зимниме,

Нека лето дойдитъ, тамо ке летвиме.”

 

 

453. (Що пойдофъ въ село Дреноо)

 

Що пойдофъ въ село Дреноо, Майко ле мила! [*]

Що найдофъ момче убаво,

Що бѫрза коня яваше,

Що русо перче имаше;

Що силенъ ветаръ вееше,

Перче-то му го вееше

На широко-те рамена.

Дади ме, майко, за него,

Сама ке тѫрчамъ по него;

Пакъ да ме чекашъ въ година

Со русо момче претъ мене,

Со мѫшко лете на рѫце.

 

 

*. Майко ле мила — сѣ повторвитъ на секой стихъ.

 

 

441

 

 

454. (Отъ згора удетъ едно лудо младо)

 

Отъ згора удетъ едно лудо младо

Едно лудо младо, едно аджаміа,

Въ рѫце ми носитъ шарени вретена,

И го стрети една стара баба:

„А егиди лудо аджаміа!

Кѫд ке носишъ шарени вретена?” —

„Ейди баба, мори стара бабо!

Ясъ ке и носамъ на малки-те моми,

Тіе ке ми праѣтъ бурунджу кошуля,

Бурунджу кошуля, риза абдесліа.

 

 

455. (Поминафъ едношъ на мост-отъ)

 

Поминафъ едношъ на мост-отъ,

Видофъ мома на пенджера,

Со майка си сѣ караше:

„Майко мила омѫжи ме,

Н арна кукя намести ме,

Арно момче отбери ми,

Камо мене, спроти мене,

Какъ цѫрвени трандафили,

Какъ шарени аргаани.

 

 

456. (Піанъ легнафъ)

 

Піанъ легнафъ, шпиртъ мори Яно ле, піанъ заспафъ,

Тà седни ми — — — на скутеи,

Отпетляй ми — — — чапрадзи-ве,

Чапрадзи-ве — — — отъ елекъ-овъ,

Види ми ѣ̀ — — — кошуля-ва,

Три години — — — неиспрана.” —

„Немамъ вода, лудо море, да ѣ̆ исперамъ.” —

„Твой-те очи, шпиртъ мори Яно, два кладенца,

Да исперишъ, — — — кошуля-ва.” —

„Немамъ сапунъ, лудо ле море, да ѣ̆ избѣлямъ.” —

„Твой-те рѫце, шпиртъ мори Яно, раки сапунъ.” —

„Немамъ плоча, лудо-ле море, да исчукамъ.” —

„Твой-те нодзе, шпиртъ мори Яно, мраморъ плоча.”

 

 

457. (Чіе ѥ она девойче)

 

Чіе ѥ она девойче,

Що рано ранитъ на вода

Отъ си-те моми порано,

Отъ калешести невѣсти,

 

 

442

 

Отъ цѫрнооки вдоици;

Що носитъ дукатъ на чело,

Що носитъ перо на ѥро?

Турила коса на рамо,

Турила феса натъ око,

Дà гледатъ поле широко.

Широко поле край нематъ,

Древо високо ротъ нематъ,

Глобоко море глетъ нематъ,

Дробна-на песокъ брой нематъ,

Мала-та мома ротъ нематъ.

 

 

458. (Кѫде си било, Яно, кѫде си шетало?)

 

„Кѫде си́ било, Яно, кѫде си́ шетало? —

„Вѫрви си въ пѫтемъ, лудо, не задирай ме,

Я сумъ си била, лудо, долна градина,

Бразди да праамъ, лудо, вода да мѫмамъ,

Цвеке да вадамъ, лудо, сино зелено,

Сино зелено, лудо, бѣло цѫрвено,

И негде годе, лудо, раменъ босильокъ.”

 

 

459. (Тамо горе изворъ вода студена)

 

Тамо горе изворъ вода студена;

Що одеше малко моме на вода,

Ми одеше лудо младо по неа:

„Дай ми, боже, да сѣ ставамъ со неа,

Да целнвамъ бѣло лице отъ неа,

Да целивамъ цѫрни очи отъ неа.”

 

 

460. (Ке те опитамъ, Яно ле, що цѫрно носишъ?)

 

„Ке те опитамъ, Яно ле, що цѫрно носишъ?

Аль татка жаляшъ, — аль мила майка?” —

„Ни татка жаля, лудо ле, ни мила майка,

Тукъ си го жаля, — лудо-то младо,

Ето ми иматъ, — до деветъ години

Деветъ години, — десето лето

Ни книга пущатъ, — ни само идетъ.” —

„Ти да го видишъ, Яно ле, дан го познавашъ?”

„Ясъ да го видамъ, лудо ле, си го познаамъ,

На десна нога, — нишанъ ми иматъ,

На десна нога — малъ пѫрстъ ми нематъ.

 

 

443

 

„Я̀ извади ми, Яно де, мои-те скорни,

Да ми изміешъ — бѣли-ве нодзе!”

Кога изваде, — десни-отъ скоренъ,

Вчасотъ го позна — лудо-то младо:

„Я ми те чекафъ, лудо ле, деветъ години,

За тоа носефъ цѫрна марама,

Я тебе, лудо, — не забораифъ.”

 

 

461. (Еребичице ребумъ шарена)

 

Еребичице ребумъ шарена

По поле шеташъ, високо леташъ,

Далеку гледашъ, бога ми молишъ:

На куки слана, во куки слава,

Да му ѥ жива домакину глава. —

 

 

462. (Дека те едношъ целивафъ, Янъ Яно мори!)

 

Дека те едношъ целивафъ, Янъ Яно мори! [*]

Ясъ не те тебе изедофъ,

Та крена тешка давіа

На тіе Турци залами,

На тіе земски сеймени?

Тешка ме глоба глобіе,

Цѫрна ресачка Янинска,

Со дванадесетъ ширити,

Со тринадесетъ петлици;

Се-то ми рубо пленіе.

 

 

463. (Що си повенала, мила Яно)

 

„Що си повенала, мила Яно, како ленъ за вода,

Како ленъ за вода — босильокъ за сенка?” —

„Я да ти кажамъ, желенъ горокъ, що су повенала,

Како ленъ за вода, — — босильокъ за сенка.

Ясъ лели си имафъ, — — едничкего брата,

И той не ѥ овде, — — тукъ ми заскитало,

Ми го кажвѣтъ брата — — кѫде ми ошолъ;

Братецъ ми ошолъ, — — въ гора араміа

Въ гора араміа, —— въ поле кеседжіа.”

 

 

*. Янъ Яно мори — сѣ повторвитъ на секои стихъ.

 

 

444

 

464. (Моме цѫрнооко, цѫрвено яболко!)

 

   Моме цѫрнооко, цѫрвено яболко!

Опитай го татка ти даль те даватъ за мене.” —

„Лудо, море лудо, лудо аджаміа!

Татко кукя глоба даватъ,

Мене не ме даватъ,

      И кукя-та глоба,

      И пакъ ніе оба

      Во топла-та соба.” —

   „Моме цѫрнооко, цѫрвено яболко!

Опитай ѭ майка ти даль те даватъ за мене.” —

„Лудо море лудо, лудо аджаміа!

   Майка фурка глоба даватъ

   Мене не ме даватъ,

      И фурка-та глоба,

      И пакъ ніе оба,

      Во топла-та соба.

 

 

465. (Скарале сѣ, сварале)

 

Скарале сѣ, сварале

Три давойки убаи

На добрего юнака.

Пѫрва бѣше Лаина,

Втора бѣше Гѫркина,

Трекя бѣгае Бугарка;

Лаина му велеше:

„Земай мене юначе!

Многу прикя ти носамъ,

Триста овци мѫлзници

Со се руди яганца.”

Гѫркина му велеше:

„Земай мене юначе!

Многу прикя ти носамъ

Триста ока коприна.”

Бугарка му велеше:

„Земай мене юначе!

Многу прикя ти носамъ,

Деветъ рала волои

Со се деветъ плугои.” —

„Кой ке мене преноситъ

Преку бѣла Дунафа,

Тая мома ке земамъ.”

Станала ми Влаина

Дигнала ми юнака,

Носила го носила,

Прибра да го удаитъ:

„Ослѣпела Гѫркина!

Удаифме юнака.”

Фѫрлила го Влаина,

Дигнала го Гѫркина;

Носила го носила

До стретъ бѣла Дунафа,

Прибра да го удаитъ.

Фѫрлила го Гѫркина,

Го дигнала Бугарка;

 

 

445

 

Бугарка го префѫрли

Преку бѣла Дунафа.

Тая̀ мома ѣ̀ зеде.

 

 

466. (Ако ме любишъ, ако ме сакашъ)

 

Ако ме любишъ, ако ме сакашъ,

Собуй сѣ себе, обуй ме мене,

Тà да одиме да прошетаме

Горе и долу, се кунъ бафчи-те,

Да набериме шаміа круши;

   Офъ леле крушо,

   Момино душо!

Ако ме любишъ, ако ме сакашъ,

Собуй сѣ себе, обуй ме мене,

Тà да одиме да прошетаме

Горе и долу се кунъ лозя-та,

Да набериме шаміа грозіе,

Ясъ кѫсни грозѥ, ти зобни грозѥ;

Офъ леле грозѥ, момино око!

 

 

467. (Поминуамъ, наминуамъ)

 

Поминуамъ, наминуамъ,

И за Грозда опитуамъ,

Кѫде седитъ калешъ Грозда

Калешъ Грозда бояджіа,

Да ми вапсатъ два байрака,

Еденъ цѫрвенъ, други зеленъ;

Зелени-отъ за Турчина,

Цѫрвени-отъ за кауринъ

За кауринъ за на войска.

 

 

468. (Питалъ ѥ Стоянъ Бояна)

 

Питалъ ѥ Стоянъ Боянà,

Питалъ ѥ за три години,

Майка ѣ̀ не нь даваше,

Бояна ми го сакаше.

Ми стана бѣла Бояна,

Ми влезе земни керали,

Отключи ковчекъ шарени,

Бѣло си руво изваде,

И лепо ми сѣ промена;

Си посла рамни дворои,

Си посла мека постеля,

Легна Бояна да спіетъ,

Отъ нафолъ ми ѥ умрела.

И ѣ̀ догледа майка ѣ,

Расплети коса натъ неа,

Викна со тѫги по неа:

„Богъ да те прости Бояно!”

Браке ѣ лепо говорѣтъ:

„Майко ле, мила майко ле!

Да пойме въ гора зелена,

Да зейме зміа лютица,

Да ѣ кладиме въ пазуа;

Дан ѥ отъ нафолъ умрена.”

Пойдое въ гора зелена,

Найдое зміа лютица,

И ѣ кладое въ пазуа;

Бар не Бояна мѫрднала.

Пакъ ѣ говорѣтъ браке ѣ:

„Майко ле, мила майко ле!

Да зейме живи ѭгленя,

Да ѣ клаиме въ пазуа,

Акъ ѥ отъ нафолъ умрена,

 

 

446

 

Бояна ке сѣ разбудитъ.”

Зедое живи ѭгленя,

И ѣ кладое въ пазуа;

Бар не Бояна мѫрднала.

Накъ си говоратъ браке ѣ:

„Майко ле, мила майко ле!

Да го викниме Стояна,

Акъ ѥ отъ нафолъ умрена,

Бояна ке сѣ разбудитъ.”

И го викнее Стояна,

Стоянъ ѣ сегна въ пазуа,

Колку ѣ сегна въ пазуа,

Бояна ми сѣ разбуди.

Бояна лепо говоритъ:

„Майко ле, мила майко ле!

Що бѣфъ си лепо заспала.” —

„Керко де, мила Бояно!

Кога ти зміа кладофме,

Какъ не те тебе изеде?

Кога ти оганъ кладофме,

Како не ми те изгоре?” —

„Майко ле, мила майко ле!

Кога ми зміа кладофте,

Какъ да ме роса оброси;

Кога ми оганъ кладофте,

Какъ да ме сѫнце угреа. —

„Бояно керко рогено!

Кога ти сегна въ пазуа,

Како не ми сѣ уплаши?” —

„Майко ле, мила майко ле!

Защо ми сегна въ пазуа,

Со него да сѣ кердоса.”

 

 

469. (Потекла ми вода, вода сунгерліа)

 

Потекла ми вода, вода сунгерліа,

Понесла ми круша, круша шербетліа,

Потъ круша-та иматъ еденъ шаренъ одаръ,

На одаръ ми седитъ мома Ангелина.

Ми помина старо, старо гурельоо:

„Добро утро моме, моме Ангелино!” —

”Далъ богъ добро, старо, старо гурельоо!” —

„Аль сѣ піетъ вода, вода сунгерліа,

Аль сѣ ядитъ круша, круша шербетліа,

Аль сѣ любитъ моме, моме Ангелина?”

Тога зборвитъ моме, моме Ангелино:

„Ид отъ тука, старо, старо гурельоо!

Не сѣ піетъ вода, вода сунгерліа,

Не сѣ ядитъ круша, круша шербетліа,

Не сѣ любитъ моме, моме Ангелина.”

   Потекла ми вода, вода сунгерліа,

Понесла ми круша, круша шербетліа,

Иотъ круша-та иматъ еденъ шаренъ одаръ,

На одаръ ми седитъ мома Ангелина.

Ми помина лудо, лудо неженато:

„Добро утро моме, моме Ангелино!” —

 

 

447

 

„Даль богъ добро, лудо, лудо неженато I” —

„Аль сѣ піетъ вода, вода сунгерліа,

Аль сѣ ядитъ круша, круша шербетліа,

Аль сѣ любитъ моме, моме Ангелина?” —

„А егиди лудо, лудо аджаміа !

И вода сѣ піетъ и круша сѣ ядитъ,

И моме сѣ любитъ, моме Ангелина.”

 

 

470. (Станафъ пиле шарено)

 

Станафъ пиле шарено,

Пойдофъ въ гора зелена,

Найдофъ грутка снегоа,

Та ѣ̀ кладофъ въ пазуа,

Та ѣ рѫчафъ порѫчафъ:

„Копни грутко снегоа,

Како копнитъ млатъ юнакъ

За убаа девойка.”

Станафъ пиле шарено,

Пойдофъ въ гора зелена,

Найдофъ сено косено,

Тà му рѫчафъ нарѫчафъ:

„Копни сено косено,

Какъ копнеитъ девойка,

За добраго юнака.”

 

 

471. (Деспино, русо Деспино!)

 

„Деспино, русо Деспино!

Дали си́ било кунъ Воденъ

Кунъ Воденъ, душо, на пазаръ!” —

„Спаифче, лудо заимче!

Вчера сумъ дошла отъ таде.” —

„Деспино, русо Деспино!

Що аберъ си́ ми донесла ? —

„Спаифче, лудо заимче,

Големъ ти аберъ донесофъ,

Спаіи ми сѣ пишвее,

На силна войска да одѣтъ.” —

„Деспино, русо Деспино,

Дали и мене писае? —

„Спаифче, лудо заимче!

Тебе те напретъ пишее,

Зелени байракъ да носишъ

Дур на Цѫрвено Яболко.”

 

 

472. (Прошета моме, моме Влаинче)

 

Прошета моме, моме Влаинче

Низъ рамни дворѥ, дворге братови,

Поли си сучитъ дури до погясъ,

Рѫце си прегнитъ дур до рамена;

Груьо ѭ гледатъ отъ бачило-то. —

„Гледай ме, Груьо, нагледай ми сѣ,

Па немашъ, Груьо, що да ми чинишъ,

 

 

448

 

Бракя си имамъ башъ араміи,

Татко си имамъ лютъ коседжіа.”

 

 

473. (Девойко, тѫга голема!)

 

Девойко, тѫга голема!

Що имамъ тѫга за тебе,

Дур да сѣ ставамъ со тебе;

Въ градина си изникнало,

За вода си овенало.

Преидофъ да те навадамъ,

Загрешихъ пѫт-отъ настапихъ;

На часъ потъ нога овена,

Како Петровско яболко

Во моминъ ковчекъ чувано,

Во зетова-та кошуля.”

 

 

474. (Мошне ми сè мили Бугарски-те моми)

 

Мошне ми сè мили Бугарски-те моми,

Везденъ ми жніаетъ на жеско-но сѫнце,

Отъ утро до вечеръ на нодзе ми стоатъ;

Полодзи креваетъ, снопои ми вѫрзватъ,

Ставици ми праѣтъ, како славей пеатъ,

Како ластоици тѫнко зборуваетъ.

Айде пакъ на вечеръ дома сѣ вращаетъ,

Како еребици ситно ми бѫрзаетъ,

Бѣли ми сè бѣли, како бѣла книга,

Съ цѫрвени образи, Охритско яболко.

 

 

475. (Канамъ те, керко, канамъ те)

 

„Канамъ те, керко, канамъ те,

Канамъ те, Руньо, поканвамъ

У майка дойди на гости

Заедно со стопана ти;

Вечеръ чиниме пѫрвиче

За любовъ, керко, зетоа.” —

„Како да дойдамъ, майче ле,

Сѫрце-во ми го изгоре!

Зѣт-отъ к мошне малечекъ,

Ахъ, ти ме зеде на душа!

Ката вечеръ той, майче ле,

На кѫт-отъ тешко заспиватъ,

На рѫце я си го кревамъ,

Него въ одая го носамъ,

На три постели го клавамъ,

Момче одвай сѣ разбудвитъ,

Рѫце ми клаватъ въ пазуа,

А незнайтъ да ме полюбитъ;

Пакъ ми задремвитъ лудо-то,

Какъ рудо ягне заспиватъ.”

 

 

449

 

475. (Що да чинамъ какъ да пра’ямъ, Мамо ле!)

 

Що да чинамъ какъ да пра’ямъ, Мамо ле! [*]

Учи ме мене научи!

На врата-та негде годе,

Постовямъ да погледамъ;

Поминуваетъ ергени-те,

Край мене идѣтъ за мене,

Киска цвеке ми сакаетъ,

Отъ моя рѫка да мирисаетъ;

Ясъ нимъ киска подавамъ,

Тіе за бѣла рѫка стискаетъ,

Други съ яболка фарляетъ,

Прау по грѫди и удираетъ;

Яболко останвитъ до бѣли грѫди,

Яболко назатъ пакъ си сакаетъ.

 

 

476. (Леле Радо Радобилке)

 

Леле Радо Радобилке,

Доста оди, доста шета

Доста шета край Радовишъ,

Доста носи аловъ погясъ,

Доста носи блено билѥ!

Све по тебе поблеало

И малоо и големо,

И женето, неженето.

Тоа що ѥ оженето

Жени-те си остаие

Со свои-те мѫшки деца;

Тіе що сè неженети,

Искинаа пояси-те,

Полоина тегаеки;

Искѫршіа фильдишъ чешли,

Перчина-та чешлаеки;

Искинаа моръ фесои,

Подъ надъ око тегнееки:

Ели Рада, ели душа,

Ели ноже цѫрно-чкренче. —

 

 

477. (Девойко, мори девойко!)

 

Девойко, мори девойко!

Сѫ лето мое, сѫ пролетъ,

Па есенъ тугя одмена!

Сѫ лето сенка ти праефъ,

Студена вода те поефъ,

Съ бладзи яболка те ранефъ.

Кога те видофъ на коня, [***]

Ми дойде да сѣ убодамъ;

Тà жаль ми падна за майка,

Дека сумъ еденъ у майка.

 

 

478. (Що ми те снощи карае, Петкано мори!)

 

Що ми те снощи карае, Петкано мори! [**]

На сама-та вечера,

На гуска-та печена;

И я стоефъ ве слушафъ

На мало-то вратниче.

Сакафъ въ куки да влезамъ,

Да загубамъ татка ти;

 

 

*. Мамо де — сѣ повторвитъ на секои редъ.

 

**. Петкано мори — сѣ повторвитъ на секои редъ.

 

***. Т. е. невѣста.

 

 

450

 

Жаль ми бѣше за тебе

Да не фѫрлишъ гайтан-отъ,

Да огѫрдишъ става-та.

 

 

479. (Девойче, мори девойче!)

 

Девойче, мори девойче!

Що нарѫчвеше майка ти,

На оро да сѣ не фащашъ,

Оти ѥ момче тугинче;

Да не те фатитъ за рѫка,

Да не ти стиснитъ пѫрсти-те

Да не ти скѫршитъ пѫрстен-отъ!

 

 

480. (Русуменче девойче!)

 

„Русуменче девойче!

Що тука си седнало

Потъ само-то орефче,

Да ми чекашъ терзивче? —

„Жини майка го нейкюмъ,

Дан ме рано скориватъ,

Да му сучамъ ибришимъ,

Да му плетамъ гайтанци,

Да шіамъ елечина,

Да ми носѣтъ дечина.”

 

 

481. (Заспала ми назли Яна)

 

Заспала ми назли Яна

Баздригяну на колена:

„Стани, стани, назли Яно!

Ти сѣ зора обзорила,

Билбили сѣ распеале,

По оніе ѥмишлаци;

Гугушки сѣ разгугае

На твои-те капаици,

По оніе рамни дворѥ;

Голаби сѣ разрукале

На твои-те амбари.”

 

 

482. (Купи ми купи, мила ле нане, коня доріа)

 

Купи ми купи, мила ле нане, коня доріа,

Я да си ода, мила ле нане, на Дунавъ на вода;

Тамо ми има — — — три девойчина,

Пѫрва-та ми ѥ — — Софка Солунка,

Втора-та ми ѥ — — Марія Костурка,

Трекя-та ми ѥ — — Марія Стамболка.

 

 

483. (Девойче море отъ поле!)

 

Девойче море отъ поле!

Не шетай дробно по поле,

Не кревай съ поли правои,

Не накревай ми ядои,

 

 

451

 

От сумъ отъ дома ядовенъ,

Люто ме майка карало:

„Обишолъ, да би обишолъ

Три деветъ бѣли градои,

Нигде девойка немаше,

Тук да би нашолъ вдоица

Со дванадесетъ сираци,

Со тринадесетъ чивлици.”

Како го майка кѫлнало,

Така го клетва фатило.

Обиде Стоянъ, обиде

Три деветъ бѣли градои,

Нигде девойка не найде,

Туку ми найде вдоица

Со дванаесетъ сираци,

Со тринаесетъ чивлици.

 

 

484. (Ранила мома бильбиля)

 

Ранила мома бильбиля

Утро и вечеръ со шекеръ,

А на пладнина чеинца;

Ранила що го ранила

Токму за деветъ години.

Дойде ми гоа и доба

Девойка ми сѣ посвѫрши,

Посвѫрши ке сѣ омѫжитъ.

Тога ѣ бильбилъ вореше:

„Девойка, моя стопанко!

Кога ти ке сѣ омѫжишъ,

Кому ке мене остаишъ?

И ясъ со тебе ке идамъ,

Въ десна пазуа ке спіамъ,

Порано ке те скоривамъ:

Стани ми, стани девойче,

Свекѫрва оганъ завали,

Золви ти куки сметоа,

Деверъ ти дукянъ отвори.”

 

 

485. (Падналъ ти пѫрстенъ, моме)

 

Падналъ ти пѫрстенъ, моме, отъ таде река;

На ледина-та, моме, на ширина-та,

Лудо помина, моме, той ти го найде,

Той ти го найде, моме, той ти го зеде.

Таксай му таксай, моме, що ке му таксашъ,

Що ке му таксашъ, моме, цѫрни-те очи,

И погорни-те, моме, чатмали вежи,

Да ти го даитъ, моме, стребрени пѫрстенъ.”

 

 

486. (Аманъ Нешо, аманъ душо)

 

Аманъ Нешо, аманъ душо, немой спи потъ дрен-отъ,

Тебе ти сѣ фалѣтъ, Нешо, до две до три луди,

До две до три луди, — до три аджаміи,

Тà ке ми те фатѣтъ — ноке на полноке

Ноке на полноке — на седумъ саати,

Тà ке ми те носѣтъ — горе на планина,

Тà ке ми развалѣтъ — до два силни огней,

Тà ке ми те печѣтъ — како рудо ягне,

 

 

452

 

Тà ке ми те клаѣтъ — во злата тепсіа,

Тà ке ми те сечѣтъ — со фрушко-но ноже,

Та ке ми те ядѣтъ — мезе за рѫкіа.

 

 

487. (Піанъ идамъ отъ града Велико!)

 

Піанъ идамъ отъ града

   Велико! [*]

Стретифъ мома въ ливада

   Дулберо!

Кѫде коня сопинатъ

Со секакви копринѥ

И со бѣли, цѫрвени

И со сини зелени;

Летна мома да бегатъ:

„Постой, моме, не бегай,

Снощи сумъ билъ дома ти,

Руйно вино сумъ пило,

Реимъ сабя остаифъ,

На сабя-та тестеме,

На тестеме шаміа,

Во шаміа рубіа,

На рубіа златъ пѫрстенъ.”

 

 

488. (Не сади, вади, моме, невен-отъ)

 

Не сади, вади, моме, [**] невен-отъ

На два-та пѫта градина,

Да не ми некой поминитъ

На два-та пѫта градина,

Тà ти искѫршитъ невенъ-отъ.”

Уще ми реч-та не рече,

Помина лудо въ градина

Потфѫрли лудо въ градина,

Откѫрши мишка невен-отъ.

Моме ми люто прокѫлна:

„Капнала рѫка десница,

Той що потфѫрли въ градина,

Защо ми скѫрши невен-отъ!”

Моме сѣ пишманъ сторило,

Защо го лудо прокѫлна, —

Белки ѥ касметъ за мене. —

 

 

489. (Стамено, пиле шарено!)

 

„Стамено, пиле шарено!

Доста ми шета нисъ село,

Доста ми фаща ярани,

Ярани и побратими.”

Стамена лепо му зборвитъ:

„А море лудо и младо!

Ясъ дека шетамъ нисъ село,

Ясъ не си фащамъ ярани

Ярани и побратими,

Тук барамъ момче за мене.” —

„Стамено, пиле шарено!

Ко барашъ момче за себе,

Ето ти момче за тебе!”

 

 

*. Велико и Дулберо — сѣ пременватъ едно на еденъ, дрого на други редъ.

 

**. Моме — сѣ поторвитъ предъ последно-то слово.

 

 

453

 

490. (Рано ранила бѣла Румена)

 

Рано ранила бѣла Румена

На студна вода, шарена чешма,

Тамо ми седѣтъ млади ергени,

Ергени седатъ потъ жолта дуна,

Ручекъ ручаетъ, хоро играятъ

Хоро играятъ, песни си пеятъ,

Еденъ ми ергенъ ручекъ не ручатъ,

Пушка си дѫржитъ, нанишанъ меритъ,

Удри Румена по бѣло гѫрло;

Падна Румена на цѫрна земя

На цѫрна земя, душа ми беритъ.

 

 

491. (Що ти, Енко, що ти, керко, уста потгорила?)

 

„Що ти, Енко, що ти, керко, уста потгорила?

Глава превѫрзала, Енко, потъ тремъ си легнала,

Потъ тремъ си легнала, Енко, дури те стресло?

Дали за водица, Енко, дали за грозице?” —

„Немуй, нанке, мила нанке, така не зборувай!

Не етъ за водица, нанке, не етъ за грозице;

Що си видохъ, мила нанке, едно лудо младо

Едно лудо младо, нанке, едно неженето,

Него да го земамъ, нанке, глава да разминитъ.

 

 

492. (Що поминафъ, майко ле мори)

 

„Що поминафъ, майко ле мори, горна-та маала,

Що си видофъ — — Доста девойка,

Доста бѣше — — како мене,

Како мене — — прилегатъ за мене.

Иди, мамо — — питай ми ѭ,

Ако ти ѭ даатъ — — да сѣ позабаишъ,

Акъ не ти ѭ даатъ, бѫрго да си дойдишъ;

Куки ке расипамъ, манастиръ ке праамъ,

Манастиръ ке праамъ, калугеръ ке бидамъ.”

 

 

493. (Мое-то ми мило сѫ ношъ ми седело)

 

Мое-то ми мило сѫ ношъ ми седело,

Свещи ми горило, и бисеръ сукало,

Бисеръ ми низало коню на грива-та;

„Немой коню, немой, не нишай глаа-та!

Не ми те променвамъ, коню, да те продаамъ,

 

 

454

 

Стройникъ ке те пущамъ во Легена града

Во Легена града у попа Наума,

Ти да ми ѭ свѫршишъ наймала-та мома;

Ак ти ѭ даваетъ постара-та мома,

Бѫрго да сѣ вратишъ, ти да не сѣ вѫртишъ;

Ак ти ѭ даваетъ помала-та мома,

Ти да ми ѫ свѫршишъ, да сѣ позабаишъ.”

 

 

494. (Леле Димо, леле Димо)

 

Леле Димо, леле Димо, леле тѫги големи!

Ти ке одишъ, ти ке одишъ чужа земя далеко;

Кому ке ме, кому ке ме, мене млада остаишъ?” —

„А невѣсто, добро мило, јоставамъ те, јставамъ,

Јоставамъ те, јоставамъ те на твой татко и мои,

Јоставамъ те, јоставамъ те на твоя майка и моя.”

„Леле Димо, леле злато, леле тѫго голема!

Тешко менѣ, горко менѣ при две татка безъ тебе!

Тешко менѣ, горко менѣ при две майки безъ тебе!” —

„Не жаляй ми, не плачи ми, златна мила стопанке!

Ако пойдамъ на чужина, не сѣ забамъ да дойдамъ,

Да сѣ врата въ моя кукя, да си люба пѫрва люба.” —

„Леле Димо, леле жалбо, леле тѫго големо!

Нà ти Димо, клаи, Димо, мое лице въ пазуа,

Кога тебе ке ти текнитъ за любов-та венчана,

Тогай, Димо, рѫка пикни, тà извади икона,

Мене гледай, въ себе мисли, какъ душа въ една снѫга.”

 

 

495. (Ветаръ ми веитъ гора сѣ леитъ)

 

   Ветаръ ми веитъ гора сѣ леитъ

Гора сѣ леитъ, мома ми цвилитъ:

„Офъ леле майко ми студитъ!”

Майка ѣ ми ѭ дочула:

„Ела ми керко при мене!”

Си пойде при майка,

Како зиме при мраза.

   Ветаръ ми веитъ, гора сѣ леитъ,

Гора сѣ леитъ, мома ми цвилитъ:

„Оф леле, татко, ми студитъ!”

 

 

455

 

Татко ѣ̀ дочу: „ела ми, керко, при мене!”

Пойде при татка,

Како зиме при мраза.

   Ветаръ ми веитъ, гора сѣ леитъ

Гора сѣ леитъ, мома ми цвилитъ:

„Офъ леле, брате, ми студитъ!” —

„Ела ми, сестро, при мене!”

Си пойде при брата,

Како зима при мраза.

   Ветаръ ми веитъ, гора сѣ леитъ

Гора сѣ леитъ, мома ми цвилитъ:

„Офъ леле, лудо, ми студитъ!”

И ми ѫ дочу лудо-то:

„Ела ми, любовъ, при мене!”

И си пойде при лудо,

Како лето на бана.

 

 

496. (Тà що ми ѥ мило онае девойче)

 

Тà що ми ѥ мило онае девойче,

На сонъ ми сѣ фарлятъ въ шарена одаа

На мека постеля, шарена перница;

Кога сѣ разбудвамъ моме не наожамъ;

Въ уста ми клажатъ грутка шекероа,

Кога сѣ разбудвамъ отъ умъ сѣ расипвамъ.

 

 

497. (Момиче съ момче збореше)

 

Момиче съ момче збореше:

„Момиче, мило момиче!

Утре ѥ празникъ големи,

Ясъ ке си одамъ на дѫрва,

И ти да идешъ со мене;

Ясъ ке си дѫрва наберамъ,

Ти да си цвеке наберишъ.”

Како си збор-отъ зборвеше,

Така си збор-отъ дѫржае;

Момче отиде на дѫрва,

А момиче-то на цвеке.

Момче си рѫка пресече,

Момиче зміа г изеде,

Оба-та въ едношъ умрее.

Момче кладое претъ цѫрковъ,

А момиче-то затъ цѫрковъ

Момче излезе трандафилъ,

А момиче-то лозница;

Растое, си порастое

Оба-та ми сѣ ставіе,

Защо си любовъ имее.

 

 

456

 

498. (Вино піамъ, непара го піамъ)

 

Вино піамъ, непара го піамъ,

Коня яамъ, коня аджаміа

Моме одитъ на вода студена;

Конь помавна со десна-та нога,

Моме удри по бѣло-то гѫрло,

Моме падна две стомни си скѫрши:

Моме пойде дома плачеещи,

Го пречеквитъ негоа-та майка:

„Камо ми ти, керко, две стомни зодени?”

„Ясъ си паднафъ, майко, две стомни си скѫршифъ.”

„Мами, керко, кого да измамишъ,

Твоя тайка колай не сѣ мамитъ.”

 

 

499. (Не люби мене, моме, не губи себе)

 

Не люби мене, моме, не губи себе,

Оти сумъ тугинъ, моме, тугинъ ябанецъ,

Денесъ сумъ овде, моме, утре ке сй одамъ,

На чужа земя, моме, на чужъ виляетъ.” —

„Кѫде ке одишъ, лудо, к идамъ со тебе,

Сейменъ претъ тебе, лудо, башъ булюкбаша.” —

„Не можишъ д идешъ, моме, и ти со мене;

Тамо ми иматъ, моме, тесни дервени,

Тесни дервени, моме, земски сеймени,

Ке те познаѣтъ, моме, во руса коса.” —

„Купи ми, купи, лудо, цѫрвенъ пещамалъ

Да си завіамъ, лудо, руса-та коса.” —

„Ке те познаѣтъ, моме, во бѣли грѫди.” —

„Купи ми, купи, лудо, цѫрвенъ джамаданъ,

Да си завіамъ, лудо, бѣли-ве грѫди.”

 

 

500. (А море моме, бре моме)

 

А море моме, бре моме,

Та що си било безъ вѣра?

Кога ти пущифъ не дойде,

И що ти пратифъ не зеде;

Туку ми дойде на соне

Во шарена-та одаа,

На тая мека постеля,

На копринена перница,

На тая рѫка десница.

Егиди моме, бре моме!

Кога сѣ отъ сонъ разбудифъ,

Самъ себе ке сѣ загубефъ,

Кога те тебе не найдофъ!

 

 

457

 

501. (Жальай, Гюргьо, да жаляме)

 

„Жальай, Гюргьо, да жаляме,

Како ке сѣ разделиме,

Ти отъ мене, ясъ отъ тебе.

Я вкачи сѣ въ одая-та,

Тà подай ми тамбура-та,

Ясъ да свирамъ, ти да играшъ.

Я̀ седни-ми на колено,

Да отпетляшъ ретъ петлици,

Да ми видишъ кошуля-та

Неиспрана три години;

Кошуля-та киръ фатила.

Я̀ земи ѭ, испери ѭ.”

Му говоре калешъ Гюргя:

„Ойти лудо, лудо младо!

Немамъ вода да исперамъ.”

Изговаре лудо младо:

„Твой-те очи два кладенца,

Еденъ студенъ, други тополъ.”

Изговоре калешъ Гюргя:

„Ой ти лудо, лудо младо!

Немамъ сапунъ да исперамъ.”

Изговоре лудо младо:

„Твой-те рѫце два калупа,

Два калупа гиритъ сапунъ.”

Изговоре калешъ Гюргя:

„Ой ти лудо, лудо младо!

Немамъ копанъ да исчукамъ.”

Изговоре лудо младо:

„Твой-те нодзе два копана

Два копана за чуканѥ.”

 

 

502. (Прошетафъ рано на утро)

 

Прошетафъ рано на утро

Догледафъ моме убаво

Кѫде ми дворѥ метеше,

Що бѣше лепо, убаво

Со фино фефче натъ око,

Со алтѫнче-то на чело,

Со дробенъ бисеръ на гѫрло!

Лудо ѣ лепо говоритъ:

„Девойче, море девойче!

Немой ми дворѥ не мети,

Туку отвори порти-те,

От идетъ момче уморенъ.” —

„Егиди лудо и младо!

Ак идетъ момче уморенъ,

Ясъ немамъ що да му чинамъ.”

 

 

503. (Дегиди моме Корчанско!)

 

„Дегиди моме Корчанско!

Кѫде си́ било денеска?” —

„Мила ле, мори майко-ле!

Я сумъ си било, шетало

Широко поле Корчанско,

Бѣла пченица сумъ жнало,

Пченица шесторедица,

Трошка сумъ лѣбецъ не яло,

Капка сумъ вода не пило,

Голема зимя ме нашло;

Гердан-отъ си го загубифъ,

Пѫрстен-отъ отъ десна рѫка.

Мила ле, мори майко-ле!

Ти дай ми изанъ да ода,

Гердан-отъ да си побарамъ,

Гердан-отъ, тà и пѫрстен-отъ;

Ако ми нашло нашинче,

Бѫрго ти да ме почекашъ;

 

 

458

 

Ако ми нашло тугинче,

Ти да ме чекашъ въ година

Со мѫшко дете на рѫце,

Со русо момче претъ мене.”

 

 

504. (Три девойки Бугарки)

 

Три девойки Бугарки;

Една-та ми везеше,

Втора-та ми предеше,

Трекя̀ майка караше:

„Ке си била, шетала?” —

„Майко ле, не карайме,

Да кажамъ кè су била;

Я сумъ била на Дунавъ,

На Дунавъ на кула-та;

Во кула-та имаше

Имаше три дулбери,

Како еденъ, така други.

Еден-отъ що имаше

На глава-та фино фефче;

Втори-отъ ми носеше

Широкъ фустанъ триста клинѥ;

Треки-отъ що носеше

Моръ долама, сѫрма елекъ.

Дай ме майко за него!”

 

 

505. (Ако умрамъ да не жаляшъ)

 

Ако умрамъ да не жаляшъ

Да не жаляшъ, да не плачишъ;

Да ме зеишъ во скутеи,

Да м однесишъ на гемія

Да ме фѫрлишъ по море-то.

Ке сѣ сторамъ морска риба,

Ке ме фатѣтъ влакари-те

Влакари-те, рибари-те,

Ке м истаѣтъ на нофъ пазаръ;

Ти д излезишъ да ме купишъ,

Да ме варишъ, да ме печишъ,

Ке сѣ сторамъ прафъ и пепелъ,

Да ме зберишъ въ алъ шамія,

Тà да пойдишъ во градина,

Тамо да ме испосеишъ.

Ке излезамъ рамн босильокъ,

Що го носѣтъ девойки-те,

Девойки-те въ пазуи-те;

Ке излезамъ бѣло цвеке,

Що го носѣтъ юнаци-те

Юнаци-те потъ фесои.

 

 

506. (Тамо горе потъ яор-отъ)

 

Тамо горе потъ яор-отъ

Изворъ вода извираше

Студена, аманъ студена.

Що одеше малко моме

На вода, аманъ на вода,

Що имаше цѫрни очи,

Що имаше бѣло лице

На неа, аманъ на неа;

Дай ми, боже, да сѣ ставамъ

Со неа, аманъ со неа;

Да целивамъ цѫрни очи

Отъ неа, аманъ отъ неа;

Да целивамъ бѣло лице

Отъ неа, аманъ отъ неа.

 

 

459

 

507. (Заспала Рада галена)

 

Заспала Рада галена

Заспала надворъ потъ трем-отъ,

Потъ тремъ на високъ одаръ

На високъ одар, подъ шаренъ јорганъ.

Радина майка рано станува

Дворѥ си метитъ, Рада ми будитъ.

„Стани ми, стани, галена Радо,

Веке сѣ, Радо, пладнина стори,

Стари-те баби телци тераатъ,

Твой-те другачки на вода одатъ.”

Кога погледа Радина майка,

Вѣло-то гѫрло въ кѫрвъ утонало,

Бело-то лице мухла фатило,

Чѫрни-те очи мрежа фатиле,

Цѫрни-те вежи ѣ покапале,

Цѫрна-та коса ѣ порусела,

Руда-та става сѣ раставила.

Викна да плачитъ Радина майка:

Офъ леле боже, галена Радо!

 

 

508. (Димано, млада невѣсто!)

 

„Димано, млада невѣсто!

Дали си́ чуло, разбрало,

От ке те Стоянъ остаитъ

Утре, задутре въ неделя,

Кога ке доитъ кадіа

Кадіа пашинъ деліа?”

„Въ село сеймени дойдое,

У мене конакъ кладое,

Сѣ згоди болно сейменче,

Посака пуста понада,

Ѭтки ореи требени,

Пресни яболка люпени.” —

„Димано, млада недѣсто!

Що ти ѥ леса меткана,

Що ти ѥ нишанъ потъ гѫрло?” —

„Кога дойдое сеймени,

Сакае бѣли погачи,

Сакае слатки вечери;

Ясъ немафъ да имъ напраамъ.”

 

 

509. (Да знаишъ, лудо, да знаишъ)

 

Да знаишъ, лудо, да знаишъ

Како ѥ жальба за младосъ,

На врата би ме чекало,

Отъ коня би ме сметнало,

Въ одаа би ме однесло,

Нодзе-ве би ми измила,

Вода-та би ѭ испила.

 

 

510. (Биляна оро водеше)

 

Биляна оро водеше,

Никола съ каменъ фѫрляше,

Биляна що му зборвеше:

„Никола, море Никола,

Фѫрлялъ си канемъ, не фѫрляшъ,

Ти ѣ̀ Биляна не земашъ,

Тукъ да си зеишъ вдоица

Со дванадесетъ сираци

Со тринадесетъ чивлици.”

Како Биляна му рече,

Никола ми сѣ налюти,

Ишеталъ, що ми прошеталъ

 

 

460

 

Три деветъ бѣли градои

Да баратъ лепа девойка;

Нигде девойка не найде,

Туку си найде вдоица

Со дванадесетъ сираци,

Со тринадесетъ чивлици.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]