Бѫлгарски Народни Пѣсни

Собрани одъ Братья Миладиновци, Димитрія и Константина

 

ЛЮБОВНИ.

 

(1/3)

 

286. (Шила Гѫргя дѫлга сая)

287. (Шетнала сѣ Калешъ Гюргя)

288. (Залюбиле сѣ, душо, две луди млади)

289. (Лелъ си фатифме, Яно, вѣра и клетва)

290. (Моме, какъ си тенко и восоко)

291. (Заспала мома край море)

 

Охридски

292. (Брала мома зеленика)

293. (А Јоване домакине!)

294. (Садила мома край море лозѥ)

295. (Заимче, лудо спаивче!)

296. (Немой Нешо)

 

297. (У кого си погледала, дульберо!)

298. (Неда седи на одар-отъ)

299. (Катерино, гиди малка мома!)

300. (Влаинче дворѥ метеше)

301. (Кѫд сѣ ѥ чуло видело)

302. (Мила Ено, мила тѫго)

303. (Ей девойко хубава)

304. (Марчо ле, Марчо, Маріе!)

305. (Прошетахъ горе, прошетахъ долу)

306. (Три моми водà леѥетъ)

307. (Офъ леле боже милечекъ!)

308. (Девойче ореоо ветче)

309. (Ѭглико моме, Ѭглико!)

310. Дона и Аго

 

(Отъ Костурско)

311. (Де сѣ чуло и видело). Отъ Костурско

312. (Дали легна, дали заспа)

313. (Стойно, мори Стойно!)

314. (Чіе етъ онова чупче)

315. (Ей моме калешо-то!)

316. (Мори девойко ярембице!)

317. (Я опули сѣ, моме мала)

318. (Ме изгори ме попари)

319. (Море чупче малечко)

320. (Море лудо, море младо)

321. (Снощи ми е дошло мало Стамболче)

322. (Трака трука на Вишина порта)

323. (Піанъ идамъ отъ града)

324. (О соколче, пиленце шарено!)

325. (Море момиченце мѫнанко)

326. (Снощи станахъ сѫненъ)

327. (Момкова майка изъ домъ излезла)

328. (Заранъ ще ме рано на пѫтъ да идеме)

329. (Болно лежитъ мало моме)

330. (Майко ле, мила майко ле!)

331. (Петрице, моме Петрице!)

332. (Дали ѥ сѫнце що рано огреватъ?)

333. (Що ми ѥ сѫрце тегнало)

334. (Стани ми Недо мори отвори)

335. (Бисеро, моме Бисеро!)

336. (Облагъ ми чиниле лудо емъ девойка). Отъ село Кронцеливо, близу до Воденъ

337. (Елено, моме Елено)

338. (Сѣ собрале, набрале)

 

339. (Шетафъ, шетафъ низъ гора зелена). Отъ Кѫрчово, кунъ Дебарски-те места

340. (Легнала левенъ Гюргя заспала)

 

341. (Собрале сѣ седумдестъ кралеви)

342. (Сѫ нокь седело моѥ-то войникъ)

343. (Вявнафъ коня на вѣра)

344. (Веке ми сѣ здодеало)

345. (Моме-то одитъ на езеро-то)

346. (Айде Стойно, руса Стойно!)

347. (Кинисалъ Димо, кинисалъ)

348. (Гюль девойче потъ гюль ми заспало)

349. (Филипо, моме Филипо!)

350. (Девойче, море девойче!)

351. (Излези що те викаетъ)

352. (Треска ме треситъ, глава ме болитъ)

353. (Гуга болна лежитъ)

354. (Поминуамъ, заминуамъ)

355. (Рай, боже, рай да не видитъ)

356. (Велико дульберъ Бугарко)

357. (Делъ делеле, Гяно, моминя-та)

358. (Делъ делиле тіе мали моми)

 

 

286. (Шила Гѫргя дѫлга сая)

 

Шила Гѫргя дѫлга сая, Гюргьо мори, [*]

Отъ Митровденъ до Гюргьовденъ,

Дванадесетъ терзифчина,

Тринадесетъ шегарчина,

И пакъ сая не шіена.

Кога дойде денъ Велигденъ,

Си-те моми променати,

Си-те моми съ дѫлги саьи,

Бѣла Гюргя що кѫтаденъ.

Коѥ бѣше оженато,

Женатà си оставаше,

Тукъ да земитъ бѣла Гюргя;

Коѥ бѣше неженато,

Пушка-та си продаваше,

Тукъ да земитъ бѣла Гюргя.

 

 

287. (Шетнала сѣ Калешъ Гюргя)

 

Шетнала сѣ Калешъ Гюргя, Гюргьо мори,

Отъ чинар-отъ до бунар-отъ,

Си загина сѫрма коланъ.

Ми помина лудо младо,

Той ми найде сѫрма коланъ.

Гюргя му сѣ милно молитъ: лудо море: [**]

„Ейди лудо аджаміа!

Дан ми найде сѫрма коланъ?” —

„Жими тебе, живъ да сумъ ти, Гюргьо мори!

Не сумъ, не сумъ, не сумъ нашло,

Ак сумъ нашло сѫрма коланъ,

Да сѣ виткамъ како него

На твоя-та половина.”

Сѣ прошета калешъ Гюргя

Отъ чинар-отъ до бунар-отъ,

Си загина коанъ герданъ.

И намина лудо младо,

Той ми найде коанъ герданъ.

Гюргя му сѣ милно молитъ: лудо море:

„Ейди лудо аджаміа!

Дан ми найде коанъ герданъ?” —

„Не сумъ, не сумъ, не сумъ нашло; Гюргьо мори!

Ако сакашъ ти сѣ кѫлнамъ,

Жими тебе, живъ да сумъ ти!

Ак сумъ нашло коанъ герданъ,

Да ти висамъ, како него

На твое-то бѣло гѫрло.”

 

 

*. Гюргьо мори — сѣ повторвитъ на секои стихъ.

 

**. Гюргьо мори и лудо море — сѣ повторватъ на секои стихъ, едно по друго.

 

 

375

 

288. (Залюбиле сѣ, душо, две луди млади)

 

Залюбиле сѣ, душо, две луди млади,

Две луди млади, — две аджамш;

Не ми умеетъ, — какъ да сѣ любѣтъ;

Мама ѭ любитъ — со цѫрни очи,

Лудо го любитъ — со сувогрозѥ.

Ми и дочула — кучка мѫщеа,

Тà ми отишла — на нови пазаръ,

Тà ми купила — горка зеера,

Тà ми отрула — две луди млади.

Лудо ми умре — кѫде пладнина,

Мома ми умре — кунъ квечерина.

Тà ми дочула — кучка мѫще'а,

Тà ми прегнала — четвор-на кола,

Тà м и однесла — мегю два друма.

Момá зaкопа — мегю два друма,

Лудó закопа — мегю три друмѥ.

Мома излезе — дѫлга лозница,

Лудо излезе — цѫрвенъ трандафилъ;

Одъ ощо любовъ — що си имае,

Мома ми пущи — лоза кунъ лудо,

Лудо ми пущи, — мишкà трандафилъ,

Мишка трандафилъ — кунъ мала мома.

Отъ ощо любовъ — що си има'е,

Двайца-та млади — ми сѣ здружіе.

Пакъ си дочула — кучка мѫще'а,

Тà си отишла — дури дома ѣ,

И та си зела — остро-но сорче,

Тà ми отишла — мегю два друма,

Тà ми исекла — дѫлгà лозницà;

Пакъ си отиде — мегю три друмѥ,

Тà ми исекла — цѫрвенъ трандафилъ.

Тà ми отишла — дури дома си,

Тà ми завали — два силн огнеи,

Тà ми изгоре — дѫлга лозница,

Тà ми изгоре — цѫрвенъ трандафилъ,

Тà ми сѣ стори — бѣла-на пепелъ.

Тà ѥ собрала — бѣла-на пепелъ,

Тà ѭ фѫрлила — во градинче-то;

 

 

376

 

Тà ми излезе — раменъ босильокъ,

Що ми го носѣтъ — све юначина,

Све юначина — потъ фесо'и-не,

А девойки-не — во пазу'и-не,

А дечина-на — во рѫчина-на.

 

 

289. (Лелъ си фатифме, Яно, вѣра и клетва)

 

Лелъ си фатифме, Яно, вѣра и клетва —

Ни да сѣ вѫршишъ, — ни да сѣ женамъ,

Дур да си пойдамъ, — пуста чужина,

Тамо ке седамъ, — седумъ години,

Ке си постеча, — седумъ хиляди;

Пѫрва хиляда, — руба ке праа,

Руба ке праа, — руба за мене;

Втора хиляда, — руба за тебе;

Трекя хиляда, — фустанъ ке праа,

Фустанъ ке праа, — отъ шамъ купа;

Четверна хиляда, — бинишъ ке праа;

Пета хиляда, — поясъ ке праа,

Отъ ока стребро, — полока злато;

Шеста хиляда, — куки ке праамъ,

Куки сараи — джамой пенджери;

Седумта хиляда — коня ке купамъ

Коня ке купамъ, — вамо да идамъ.

Кога си дойдофъ, — тебе те найдофъ

Пусто свѫршена, — неомѫжена.

Кѫде сѣ̀ згодифъ, — кумъ да ти бида

Кумъ да ти бида, — да те венчаа!

Со кои нодзе, — кумъ да кинисамъ,

Со кои рѫце, — венци да менвамъ,

Со коя уста, — да помолитвамъ!

Уста ми велитъ, — да сѣ кердосашъ,

Сѫрце ми велитъ, — да н сѣ кердосашъ.

 

 

290. (Моме, какъ си тенко и восоко)

 

Моме, какъ си́ тенко и восоко,

Уще да си́ цѫрнооко,

На мнодзина треска давашъ

Куму два дни кому три дни,

 

 

377

 

А бекяру три години.

Го исуши го пресуши,

Го напраи суо дрео,

Суо дрео яороо;

Да го фѫрлишъ въ силенъ оганъ,

Да сѣ сторитъ дробна пепелъ,

Да го сеишъ во градина,

Да израститъ рамн босильокъ,

Босильокъ киска цвеке,

Да го бератъ девойки-те,

Да го носѣтъ въ пазуи-те.

 

 

291. (Заспала мома край море)

 

Заспала мома край море

Потъ една гранка маслинка;

Повеа ветаръ отъ море,

Откѫршилъ гранка маслинка,

Го удри моме по гѫрло.

Моме сѣ отъ сонъ разбуди,

Моме ми люто прокѫлна;

Егиди ветаръ Меглене!

Защо ме отъ сонъ разбуди,

Никога да не повеишъ!

Що големъ сонъ си догледафъ:

На сонъ минее три луди,

Пѫрво-то лудо що мина,

Той ми потфѫрли яболко,

Позеленъ да ѥ отъ него;

Второ-то лудо що мина,

Той ми потфѫрли златъ пѫрстенъ,

Низъ него да сѣ провріетъ;

Трекьо-то лудо що мина,

Той ме на соне целива,

Со мене да сѣ кердосатъ!”

 

 

Охридски [*].

 

 

292. (Брала мома зеленика)

 

Брала мома зеленика

Во два скута кѫта-дена,

Ми увила зеленъ венецъ,

На венец-отъ деветъ киски

Деветъ киски босилкои,

А десете потлескои.

Сиракъ юнакъ сеиръ чинитъ,

Дà сѣ спущи ѣ го грабна,

Ѣ го грабна зеленъ венецъ.

Сѣ налюти люто моме,

Люто колнитъ, солдзи ронитъ

„Да би далъ богъ колку киски

Колку киски на венец-отъ,

Толку града до обшеташъ,

Опѣтъ назатъ да сѣ вратишъ,

Пакъ во мой-те рамни дворѥ,

Дà да речишъ: дай ми, моме,

Дай ми, моме, ключеи-те,

Да отключамъ Пирга града,

Да вида що иматъ нѫтре?

До два старци ми седеа,

Зборъ зборвеа, строй строяя.”

 

 

293. (А Јоване домакине!)

 

А Јоване домакине!

Али спіешъ, али піешъ?

Ако спіешъ разбуди сѣ,

Ако піешъ весели сѣ;

 

 

*. Сè петъ пѣсни.

 

 

378

 

Оти дошле страмни гости,

Постраменъ ти гласъ донесле,

Ми те канѣтъ кумъ да бидишъ

Кумъ да бидишъ деветъ села,

И да кѫрщашъ и да венчашъ.

Ак не можишъ самъ да одишъ,

Пущи си аманетчіа.

 

 

294. (Садила мома край море лозѥ)

 

Садила мома край море лозѥ,

Лозѥ ми садитъ и песма пеитъ:

„Хай лозѥ, лозѥ, се бѣло грозѥ!

Аль да те садамъ, кой ке те ядитъ;

И ясъ си немамъ нигде никого,

Ни татка имамъ, ни майка имамъ,

Ни брата имамъ, ни мила сестра;

Сѫде си имамъ пѫрва-та любовъ,

И тоа ми ушло пуста чужина

Пуста чужина, Арапска земя,

Ми залюбила цѫрна Арапка,

Арапка иматъ цѫрно Арапче.

 

 

295. (Заимче, лудо спаивче!)

 

Заимче, лудо спаивче!

Въ неделя дойде отъ войска,

Въ понделникъ ми сѣ посвѫрши,

Во торникъ боя ми пущи,

Четвортокъ ми сѣ ожена,

Во петокъ фермамъ ти дойде,

Сѫбота коньи поткоа,

Въ неделя ми сѣ поготви,

Въ понделникъ да ми кинисашъ.

Заимче, лудо Спаивче!

Кому кӗ остаишъ невѣста

Со цѫрвенъ дулакъ на глава?

 

 

296. (Немой Нешо)

 

Немой Нешо, добро немой спи потъ дрен-отъ!

Ти сѣ фалятъ, Нешо, до два до три луда,

До два до три луда, до твой три ярани;

Ке те носатъ, Нешо, на вѫрфъ на планина,

Потъ бука голема, потъ сенка широка,

На трева зелена, край вода студена;

Ке те колятъ, добро, како рудо ягне,

Ке собератъ, добро, два товара трески,

Ке зопалятъ, добро, до два силни огной,

 

 

379

 

Ке те печатъ, Нешо, како рудо ягне,

Ке сѣ сторишъ, Нешо, како ситна пепелъ,

Сеа ке доитъ, Нешо, твоя мила майка,

А ке плачитъ, добро, до бога ке викатъ.

Та дойдоа, Нешо, твои мили друшки,

Те собраа, добро, све во скутници-те,

Изораа, добро, два загона место,

Тӗ исадіа, добро, до свекакво цвеке,

Рамн босильокъ, Нешо, тà и алъ карафилъ.

 

 

297. (У кого си погледала, дульберо!)

 

У кого си́ погледала, дульберо!

Секому си́ болесъ дала, назліо,

Кому два дни, кому три дни —

На сиромахъ шесъ месеци, —

Сумъ искиналъ шесъ постели, —

Шесъ постели басмаліи,

Три јоргана чичикліи, —

Три перници кумашліи, —

Три душега беледіи. —

Що не дойдишъ да ме видкшъ, —

Да донесишъ понадица, —

Лубеница отъ Струмница, —

Сувогрозѥ отъ Солуна, —

Леблебіи отъ Софіа. —

 

 

298. (Неда седи на одар-отъ)

 

Неда седи на одар-отъ,

Одар-отъ сѣ лелееше,

Недино гѫрло бѣлееше,

Лице-то и́ свѣтееше,

Очи-те и́ зракъ даваха.

Левенъ Дельо стое, гледе

Стое, гледе, пука, треска,

На Неда веле, говоре:

„Свали сѣ, Недо, отъ чардак-отъ,

Дан сѣ качамъ, дан те свалямъ!”

Неда веле и говоре:

„Море Дельо, левентъ Дельо,

Що ти ѥ жалъ, левентъ Дельо,

Оти седамъ на чардак-отъ?”

Дельо веле и говоре:

„Мори Недо, бѣла Недо!

Капнало ти, бѣла Недо,

Капнало ти бѣло лице;

Що ти толку разбѣлело,

На слонце-то надвелило;

Твое лице се бѣлее,

Моя душа ми сѣ лее.”

Неда веле и говоре:

„Що ти чинамъ, да ми кѫлнишъ

Да ми кѫлнишъ мое лице?

Немой кѫлни, левентъ Дельо,

Немой кѫлни мое лице,

Пойди кѫлни телялка-та

Телялка-та Полянинска,

Що продава драмъ бѣлило.”

 

 

380

 

 

299. (Катерино, гиди малка мома!)

 

Катерино, гиди малка мома!

Запрусала мома Катерина

Запрусала като еребица,

Загукала като гулабица,

Разрушила тая руса коса

По нейна-та таа рамна става;

Испущила тіе бѣли гащи,

По нейни-те тіе бѣли пети.

Догледа ѭ едно лудо младо,

Дà и́ веле, веле и говоре:

„Мори момо, момо Катерино,

Нимъ ме чини, момо Катерино,

Да залудамъ, момо, да полудамъ,

Да продадамъ, момо, да издадамъ

Се що имамъ, момо, и що немамъ,

Току тебе, момо, да те земамъ.”

Тогай веле мома Катерина:

„Море лудо, лудо дà и младо!

Не продавай, лудо, не издавай

Майчиніа, лудо, татковнина,

Ако ти сумъ отъ бога писана,

Сама, лудо, дома ке ти дойдамъ.”

 

 

300. (Влаинче дворѥ метеше)

 

Влаинче дворѥ метеше,

И со Сондефче зборвеше:

„Сондефче, мило хубаво!

Да не го виде момче-то!”

„Влаинче лепо, хубаво!

Иди питай го вуйка-ти,

Спощи си дошолъ отъ пазаръ.” —

„Буйче ле, мило вуйче ле!

Да не го виде момче-то?” —

„Блаинче лепо, хубаво!

Момче-то бѣше на пазаръ,

Съ момчиня каменъ фѫрляше,

Съ невѣсти зборъ си чинеше.”

 

 

301. (Кѫд сѣ ѥ чуло видело)

 

Кѫд сѣ ѥ чуло видело,

Натъ село река да течитъ

Край река дѫрво бурово,

Бурово, тенко високо.

Тамо сѣ бере собер-отъ,

Моми-те оро играятъ,

 

 

381

 

Старци-те вино си піатъ,

Ергени облокъ си чинатъ:

„Кой ке префѫрле дѫрво-то

Сосъ триста оки железо

Съ тріесетъ благи яболки,

Тоа ке земе Иринà

Иринà мома шенлива.”

Наимна ергенъ не може,

Наимна женетъ не може,

Наимна довецъ префѫрли,

Той ке везме Иринà

Иринà мома шенлива,

Викна Ирина да плачитъ:

„Олеле, боже, до бога!

Що ни ѥ било пишано,

Довец-о мома да земнтъ,

Ергени баби да зематъ.”

 

 

302. (Мила Ено, мила тѫго)

 

Мила Ено, мила тѫго,

Мила майчина кѫдано,

Севдимъ тейкова Султано!

Отъ бога да найде майка ти,

Здравѥ не виделъ баща ти,

Що не те даде за мене!

Отбираше, пребираше,

Сиромахъ не бендисаше,

Сиромахъ сумъ, баръ юнакъ сумъ

Найде зенгинъ, тà те даде,

Иманѥ гнило бунище,

Кога ѥ харо на кѫт-отъ,

Кога ѥ чума на свет-отъ.

Кӗ идете, Ено, кӗ идете,

Кӗ идете негде на гости,

Низъ село ке поминете,

Кӗ излезе малко, големо,

Турци, кауре да гледатъ,

Ке речатъ, Ено, ке речатъ:

„Гледайте, море, видейте,

Какво ѥ аро напреди,

Съ добра невѣста по него.

Не прилегала за него.”

Сиромахъ сумъ, баръ юнакъ сумъ,

На унери унерджіа,

На камен-о башъ тавджіа,

На песни-те туркиджіа.

Кӗ идехме, Ено, кӗ идехме,

Кӗ идехме негде на гости,

Низъ село ке поминехме

Кӗ излезе малко, големо,

Турци, каури да гледатъ;

Ке речатъ, Ено, ке речатъ:

„Гледайте малко големо,

Каковъ ѥ юнакъ напреди,

Добра невѣста по него,

Ѥ прилегала за него,

Алалъ му била на него.”

 

 

303. (Ей девойко хубава)

 

Ей девойко хубава,

Егиди пиле шарено,

Егиди ягне ранено!

Седи да поседиме,

Гледи да погледиме,

Оти ке сѣ разделиме,

На далеко ке идеме;

Ти въ далеко во Петрове

Увъ тетини ти на госте.”

Она му веле говоре:

 

 

382

 

„Ейгиди лудо, дà младо!

Продай си чуфте пищоле,

Купи си рало волове,

Ори си рамне дворове,

Сей ми си, лудо, ядове;

Акъ не ти никнатъ ядове

Мног ке сѣ ядишъ по мене.

Сей ми си, лудо, ружин-отъ,

Акъ не ти никнитъ ружин-отъ,

Мног ке сѣ ружишъ по мене.

Сей ми си, лудо, врѫтика,

Акъ не ти никнитъ врѫтика,

Мног ке сѣ вѫртишъ по мене.”

 

 

304. (Марчо ле, Марчо, Маріе!)

 

„Марчо ле, Марчо, Маріе!

Гясъ снощи пущифъ за тебе,

Оти не дойде до мене?”

А она веле, говоре:

„Ей море лудо, да младо,

Кинисахъ, лудо, да дойдамъ,

На пѫтъ ме мене стретеа

Майчини-те деветъ бракя

Деветъ бракя, осумъ снаи,

Дванаесетъ мили мнуци,

Отъ пѫтъ мене ме вѫрнаа.

Дури дома да си одамъ,

Дури врати да отворамъ,

Дур кандило да запаламъ,

Дури огинъ да наваламъ,

Дури вечера да зготвамъ,

Дури погача да месамъ,

Дури кокошка да печамъ,

Достигнаха стройници-те,

Нели мене армасаха.”

 

 

305. (Прошетахъ горе, прошетахъ долу)

 

Прошетахъ горе, прошетахъ долу,

Току да видамъ тая що сакамъ,

Тая що сакамъ и що ме сакатъ,

Тая що любамъ и що ме любитъ.

Бидохъ га видохъ горна махала,

Горна махала, въ мала градина,

Карафилъ граде, шебои праше.

Умехъ, сѣ чудехъ ка да и́ речамъ

Ка да и́ речамъ, да ѭ позадрамъ.

Рекохъ и́ рекохъ „малка девойко,

Малка девойко, блага яболко!

Юрвай ми, моме, солба босильокъ,

Солба босильокъ, гранка карафилъ,

За да закачамъ на бѣла чалма

На бѣла чалма, натъ цѫрни очи!”

Мома му веле, веле говоре:

 

 

383

 

„Ако си́ ергенъ прескокни плет-отъ

Прескокни плет-отъ, влези набери

Страна босильокъ, товаръ карафидъ;

Ако си́ довецъ мини, помини

Мини, помини, по врага оди.”

Тога и́ веле, веле, говоре:

„Не сумъ ти ергенъ, нити сумъ довецъ,

Туку сумъ, моме, младо женено

Младо женено, дà похарено,

Люба си люба, харовно ода,

По вонка кукла, въ кѫщи панукла,

Въ кѫщи си мете, бунище праве.”

 

 

306. (Три моми водà леѥетъ)

 

Три моми водà леѥетъ,

Дур яоръ ми го кѫршеетъ,

Дур яоръ ми прогоори:

„Селяни, бракя рогени!

Ель вода пресекнете ѫ,

Ель яоръ пресечете го,

Ель моми омѫжете и.”

Станае кутри селяни,

Ни вода ѭ пресекнее,

Ни яоръ го пресекое,

Тук моми и посвѫршіе,

Една-та за кувенджіа,

Друга-та за папуджіа,

Трекя-та за симиджіа.

Тая що за папуджіа,

Ке носитъ чевли везани;

Тая що за кувенджіа,

Ке носитъ злати пѫрстени;

Таа що за симиджіа,

Ке ядитъ бѣли симиди.

 

 

307. (Офъ леле боже милечекъ!)

 

Офъ леле боже милечекъ!

Не можа д ода на пазаръ

Отъ тіе пусти бакали;

Цѫрни маслинки даваетъ,

Цѫрни ми очи сакаетъ.

Офъ леле боже милечекъ!

Не можа д ода на вода

Отъ тіе пусти рибари;

Бѣли летници даваетъ,

Бѣли ми рѫце сакаетъ.

Офъ леле боже милечекъ!

Не можа д ода на фурна

Отъ тіе пусти симиджи;

Бѣли симиди даваетъ,

Бѣло ми лице сакаетъ.

 

 

308. (Девойче ореоо ветче)

 

„Девойче ореоо ветче, бочилькоо кивче,

Не вѫрви ми низъ дворѥ,

 

 

384

 

Не мами ми сина, сина Костадина!” —

„О мори бабо стара, убилъ ми те господъ!

Кой ти мамитъ сина, сина Костадина?

Мамѣтъ, ти го мамѣтъ мой-те цѫрпи очи.” —

„Девойче ореоо ветче, босилкоо кивче!

Не вѫрви ми низъ дворѥ,

Не мами ми сина, сина Костадина!” —

„О мори бало стара, убилъ ми те господъ!

Кой ти мамитъ сина, сина Костадина,

Мамитъ, ти го мамитъ мое бѣло лице.” —

„Девойче, девойче, вишна и високо,

Кѫпина-ѣ кноко, не вѫрви ми низъ дворѥ,

Не мами ми сина, сина Костадина!”—

„О мори бабо стара, убилъ ми те господъ!

Кой ти мамитъ сина, сина Костадина?

Мамитъ, ти го мамитъ мое бѣло гѫрло.” —

„Девойче, девойче вишна и високо,

Кѫпина-ѣ кноко, не вѫрви ми низъ дворѥ,

Не мами ми сина, сина Костадина!” —

„О мори стара бабо, убилъ ми те господъ!

Кой ти мамитъ сина, сина Костадина?

Тебѣ ти го мамитъ моя тонка става.

Защо ми ѥ, бабо, вишно и високо

Вишно и високо, кѫпино-ѣ кноко.” —

„Девойче, девойче, вишна и висока!

Како не ми мамишъ сина Костадина?

Той рано ми станвитъ, на дукянъ ми одитъ,

Ти порано станвишъ, на вода ми одишъ;

Него ми го мамишь; на дукянъ ми седитъ,

Край дукянъ му вѫрвишъ, него ми го мамишъ.”—

„О мори бабо стара, убилъ ми те господъ!

Заръ ти ніетъ имашъ насъ да нè отделишъ!

Смѫрт-та да те делитъ, тебе да те нематъ;

Ама міе два-та въ шарена одаа,

Въ шарена одаа, на мека постеля.

На лоши зборои полошо ке наишъ;

Сина ти люби го, а мене кроти ме,

Ако сакашъ, бабо, векъ да си поминишъ,

Ама міе два-та не си сѣ делиме.”

 

 

385

 

309. (Ѭглико моме, Ѭглико!)

 

Ѭглико моме, Ѭглико!

Ѭгленъ ѥ сѫрцѣ майкѣ ти,

Жаръ и пепелъ на татка ти!

Защ не те даде за мене,

Туку те даде до мене,

До мене на мой комшіа.

Комшіа ми ѥ башъ душманъ,

Татка ми ми го опрале,

Брата ми ми го фатиле,

И на колъ ми го удриле.

 

 

310. Дона и Аго.

 

„Что си метнала, Доне, Доне девойко, [*]

На пѫтъ подъ оряхъ,

И метнала си,

Чомберъ на глава?

Майка си жалишъ,

Баща си жалишъ?”

Дона си Агу

Тихомъ отговора;

„Нали ма питашъ,

Право да кажа;

Ни майка жаля,

Ни баща жаля;

Тебе си жаля,

Като щешъ д идешъ

На пусти сеферъ;

Не пѫрляга ли,

И асъ съ теб д ида

На пусти сеферъ?”

Аго си Дони

Тихомъ говори:

„Асъ не юйдисва

И ти сѫсъ мене,

Сѫсъ мене д идешъ

На пусти сеферъ;

Че тамо кажатъ

Многу сѫ Турци,

Повече Грѫци,

Мен щатъ погуби,

Тебе щатъ узе.”

Дена си Агу

Тихомъ говори:

„И асъ сѫсъ тебе,

Аго, да ида;

Дене да ти сѫмъ

Младо сеихче,

Да ти тимара

Добри-те коне,

Брѫзи атове;

Утромъ да ти сѫмъ

Млатъ каведжія,

Млатъ чубукчія,

Кафе да вара,

Чубукъ да пала;

Вечеръ да ти сѫмъ

Бяла кадѫна,

Да ти постиламъ

Меки душеци,

Да та завивамъ

Съ меки юргане.”

 

 

*. Доне, Доне девойко — сѣ повторвитъ на секои стихъ.

 

 

386

 

(Отъ Костурско)

 

311. (Де сѣ чуло и видело)

Отъ Костурско [*].

 

Де сѣ чуло и видело

На сонъ мома да сѣ кради

Мегу майка, мегу татко,

Мегу деветъ нейни бракя,

Мегу нейни осумъ снаи.

Па гя зеа, ѭ носія

Ѭ носія во ливади,

Дà удріа два чадора,

Еденъ зеленъ, други червенъ.

Сѣ разбуди мала мома,

Отговоре мала мома:

„Море лудо, море младо!

А подай ми фрѫшко ноже

Да посеча блага лапка,

Да накисна моя уста;

Па да одишъ д она чешма,

Донеси ми ибрикъ вода,

Да оладамъ мое сѫрце.”

Сѣ измами лудо младо,

Па си оде, взеде вода;

Сѣ умори мала мома.

Ка ми дойде лудо младо,

Кѫде виде мала мома,

Само лудо сѣ умори.

 

 

312. (Дали легна, дали заспа)

 

Дали легна, дали заспа,

Дали виде сонъ за мене,

Какъ що видохъ я за тебе?

Сѣ сторихме два голѫба,

Летнахме вишно, високо,

Ніе токмо зевгарично

Сѣ качихме ливагя-та,

Богъ да біетъ берачи-те,

Що дойдоха нè скорнаха.

Си летнахме ніе токмо,

Сѣ качихме на лозѥ-то;

Богъ да біе аргати-те!

Що дойдоха нè скорнаха.

 

 

313. (Стойно, мори Стойно!)

 

„Стойно, мори Стойно!

Утре ке ти дойда.” —

„Немуй, лудо, немуй,

Вая вечеръ не иди.

Дойди, лудо, дойди,

Дойди утре вечеръ;

Майка ке ми оди

Горни воденици.

Облакъ кя ѭ вати,

И гратъ кя завѫрни,

Порой кя ми стечи,

Майка кя остани,

Па ти да ми дойдишъ.”

 

 

314. (Чіе етъ онова чупче)

 

Чіе етъ онова чупче

Онде на рид-о що седи

На рид-о оданде река-та,

Турено каке колоната,

 

 

*. Тіе тринаесетъ песми сетъ отъ Костурско.

 

 

387

 

Флоринъ носе на чело-то

Флоринъ мамудіа.

О майко, мила майко!

Ка да сѣ става со нея,

Боленъ да легна край нея,

И здравъ да стана отъ нея,

Ка трандафилъ во градина,

Ка горозве во планина.

Не е било чупче за пилини,

Току е било Косинско невѣшче,

Оно си има момче по чуждина,

Тамо седи кираджіа чека,

Да не книга одъ него найди.

 

 

315. (Ей моме калешо-то!)

 

Ей моме калешо-то!

Не седи много на вечеръ,

Не гори многу борина,

Оти етъ болна година,

Чума-та біетъ стредъ село,

Ке да те чукни, обере,

Ке те жаля ю́наче-то.

  

 

316. (Мори девойко ярембице!)

 

Мори девойко ярембице!

Не пей рано въ зора-та;

Кон-о си носа на вода,

А кон-о вода не піе,

Отъ твой-те тонки гласови,

Що гласишъ рано въ неделя,

Кога момчина въ цѫрква ода,

Кога девойки за вода ода.

  

 

317. (Я опули сѣ, моме мала)

 

Я̀ опули сѣ, моме мала,

На вая тука планина,

Що мѫгла има на неа?

Да не ѭ речешъ отъ бога,

Току да речешъ отъ мене.

Това е мои здіови,

Що здіа яска за тебе,

А ке изгора край тебе.

 

 

318. (Ме изгори ме попари)

 

Ме изгори ме попари, бѣла червена,

Дур ме стори суво дерво, —

Дойде братъ ти ме посече, —

Дà ме кладе на силенъ оганъ, —

Па ме направи бѣла пепелъ —

Ме раздаде на сапунджіи, червена,

Да ме праве раки сапунъ. —

Да сѣ міатъ девойки-те, —

Да міатъ бѣли образи. —

 

 

319. (Море чупче малечко)

 

Море чупче малечко

Не те знамъ чіе си́,

Да ти купа драмъ белило

Драмъ белило и цѫрвило,

 

 

388

 

Да го тѫргашъ на бѣло лице,

Ти да тѫргашъ, яска да сѣ пуламъ,

Да сѣ пула, да сѣ радва.

Да ти купамъ шаренъ коланъ,

Да го носишъ на половина,

Ти да го носишъ, яска да те пула

Яска да сѣ пула, и да сѣ радва,

Да ти купа чевли кондури,

Ти да ги носишъ, я да те пула,

Да те пуламъ да сѣ радвамъ.

 

 

320. (Море лудо, море младо)

 

Море лудо, море младо,

Женено си́, или не си́?

Ако не си́ оженено,

Оди седни на бунар-о,

Тури фес-о надъ око-то

И киска-та на рамена,

Пищоли-те на пояс-о,

Шаренъ туфекъ на колено,

А сабя-та на камен-о. . .

  

 

321. (Снощи ми е дошло мало Стамболче)

 

Снощи ми е дошло мало Стамболче;

Що абаръ донесе отъ Стамбола града?

Абаръ ми донесе Стамболъ сѣ запали

Отъ четири стѫрни, четири огневи.

Тіа не ми биле четири огневи,

Току ми биле четири панукли;

Една-та ми біе све млади момчина,

Друга-та ми біетъ све млади девойки,

Трекя-та ми біетъ момчина женени,

А друга-та біетъ невѣсти мѫжени.

 

 

322. (Трака трука на Вишина порта)

 

Трака трука на Вишина порта,

Да излезе Виша Гѫркиня;

Не излезе Виша Гѫркиня,

Ток излезе Вишина-та майка.

„Та що сакашъ тука, море лудо,

Море лудо, младо неженено?”—

„Помина по тува Виша да ѭ вида,

Зборокъ да и́ реча, вино да донесе.

Яска ке и́ дада пари неброени,

Тая да ми даде вино немерено.”

 

 

389

 

323. (Піанъ идамъ отъ града)

 

Піанъ идамъ отъ града,

Стрекямъ мома въ ливада,

Си заиграхъ кона-та,

Да целувамъ мома-та.

Спѫрсна мома да бега:

„Чекай, моме, не бегай,

Ти си́ моя, па моя;

Снощи сумъ билъ на васка,

И на столъ сумъ седнало,

Благо вино сумъ пило,

Ке молитвамъ майка ти,

Ке блаосвамъ татка ти,

Пари немамъ да платамъ,

Пушка реимъ оставамъ,

Тебе не те оставамъ.”

 

 

324. (О соколче, пиленце шарено!)

 

„О соколче, пиленце шарено!

Что тя питамъ, право да ми кажешъ

Да ми кажишъ право, да не лѫжишъ.

Кой ти злати криліе до рамена?

Кой ти сребри нозе до коленѥ?

Кой ти сади тредафилъ на глава?”

Отговара пиленце соколче:

„Нали питашъ, право да ти кажа;

Я си имамъ до три мили сестри;

Перва-та ѥ у цара царица,

Втора-та ѥ у везиръ везирка,

Третя-та ѥ у паша пашица.

Где-то ми ѥ у цара царица,

Тя ми злати крило до рамена;

Где-то ми ѥ у везиръ везирка,

Тя ми сребри нозе до колена;

Где-то ми ѥ у паша пашица,

Тя ми сади трандафилъ на глава.”

 

 

325. (Море момиченце мѫнанко)

 

Море момиченце мѫнанко,

Въ крѫст-та си́ твѫрде тѫнанко,

Не гледай доло и горе,

Но гледай Банка въ очи-те,

За да те Банко испише

На турска бѣла хартіа.

Банко ще да тѫ проводи,

Да види татко и мама

Какво сѫмъ либе залибилъ,

На тойзи пусти виляетъ;

Снѫга му тѫнка висока,

Лице му бѣло, червено,

  

 

390

 

Вежди му черни гайтани,

Уста му чешка сребарна,

Очи му черни череши.

 

 

326. (Снощи станахъ сѫненъ)

 

Снощи станахъ сѫненъ, буденъ махмуренъ,

Тà попитахъ моя майка мѫштиха:

„Пели ли сѫ пѫрви петли и втори?

Викалъ ли ѥ Селимъ ходжа на меджитъ?”

Отговоря стара майка мѫштиха:

„Не сѫ пели пѫрви петли, ни втори,

Ой ти тебѣ лудо младо, глупаво!

Не е викалъ Селимъ ходжа на меджитъ.”

Азъ не слушахъ моя майка мѫштиха,

Но отидохъ въ мой-те темни ахѫри,

Тà извадохъ моа коня хранена,

Оседлахъ го, обуздахъ го азъ него,

Воседнохъ го, припуснахъ го азъ него,

Тà отидохъ на студени кладенци.

Тамъ намерихъ до три моми згодени,

Азъ попитахъ до три моми згодени;

„Гази ли са тази вода студена?

Кѫрши ли са тазь калинка червена?

Либятъ ли са до три моми згодени?”

Отговарятъ до три моми згодени:

„Не са гази, тѫзи вода студена,

Не са кѫрши тазь калинка червена,

Не са либатъ до три моми згодени.”

 

 

327. (Момкова майка изъ домъ излезла)

 

Момкова майка изъ домъ излезла

Изъ домъ излезла, снпха да тражи;

Много тражила и намерила,

Где мома цвеке у китка бере:

„Защо ти, моме, та китка цвеке?

Дали за тебе, дали за либе?” —

„О чужа майко, азъ либе немамъ,

Но салтъ за мене, да ми мирише.” —

 

 

391

 

„А щешъ ли, моие, да те азъ земамъ

За мого сина, за Костадина?

У него бахча хубава има,

И цвеке има да ми мирише.” —

„О чужа майко, що мене питашъ?

Азъ баща имамъ, ти него питай,

Азъ майка имамъ, ти неа питай;

Гдѣ-то ме дадатъ, я сѫмъ готова.”

 

 

328. (Заранъ ще ме рано на пѫтъ да идеме)

 

Заранъ ще ме рано на пѫтъ да идеме

Презъ гора-та въ село мома да годиме.

Но послушай, синко, що ща да ти кажемъ;

Помни коги влезнешъ у мѫштини двори,

Да не гледашъ кѫща дали ѥ голема,

Но ти гледай, синко, даль ѥ пометена;

И не гледай дрехи, ако мома има,

Обеци и венци, шити рѫкаве;

Това все не струва салъ неколко гроши;

Но ти гледай паметъ ако она иматъ,

Защ това ѥ, синко, голѣмо иманѥ,

Голѣмо иманѥ безъ довѫршуванѥ.

 

 

329. (Болно лежитъ мало моме)

 

Болно лежитъ мало моме,

Болно лежитъ три месеци,

Мѫка иматъ, тѫга иматъ

Тѫга иматъ за лудо-то.

Па говори мало моме

Мало моме на майка си:

„Ми сѣ піетъ студна вода,

Да с напіамъ, тà да умрамъ;

Викнете ми моӗ-то лудо,

Да го видаиъ, тà да умрамъ.”

Па си дошло лудо младо,

Го видело, го целива,

Тифко неиу проговара:

„Гясъ за тебе си умирамъ.”

Уще реч-та не дорече,

Въ едношъ моме си умрело.

  

 

330. (Майко ле, мила майко ле!)

 

Майко ле, мила майко ле!

Помина момче Дреновче,

На бѫрза коня вгяаше,

Лице-то му сѣ яснеше,

  

 

392

 

Како ламбада борина,

Перче-то му сѣ вееше,

Како ѥ ковелъ въ планина.

Я̀ мене дай ме за него,

Акъ не, ке бегамъ по него.

 

 

331. (Петрице, моме Петрице!)

 

Петрице, моме Петрице!

Дейгиди риба летнице,

Цѫрвено отъ Охритъ яболко,

Преспанска тѫнка ѭгуля,

Елибасанско-но ноже,

Юручка топла погача,

Битолско поле широко,

Тиквешка бѣла пченица,

Солунско суво грозѥнце,

Воденска ширка цѫрвена,

Негошко вино убаво!

 

 

332. (Дали ѥ сѫнце що рано огреватъ?)

 

Дали ѥ сѫнце що рано огреватъ?

Дали ѥ паша со силна-на войска?

Дали ѥ кула мегю два майстора?

Даль ѥ невѣста мегю два девера?

Дали ѥ коня мегю два-на слуга?

Дали ѥ слуга мегю два-на коня?

Дали ѥ оганъ мегю два ридіа?

Дали ѥ река мегю два-на брега? . . .

 

 

333. (Що ми ѥ сѫрце тегнало)

 

Що ми ѥ сѫрце тегнало

Башъ араміа да бидамъ,

Цѫрна кошуля да носамъ,

Чивти пищоли на поясъ,

Тонка-та пушка на рамо,

Остра-та сабя на лево;

Башъ араміа да бида

Во Моріовска планина

Со сто й педесетъ сеймени!

  

 

334. (Стани ми Недо мори отвори)

 

„Стани ми Недо мори отвори

Мала-та врата вратничка.” —

„Не мога дулберъ, море, да стана,

Майка ми лежитъ до мене,

Варлила рѫка, драги, вѫрзъ мене;

Не могу, драги море, сумъ мала,

Отъ дванаесетъ години,

Не могу, драги, диванъ да седа,

Не могу, драги, чубукъ да паля.”

  

 

393

 

335. (Бисеро, моме Бисеро!)

 

„Бисеро, моме Бисеро!

Даль си́ у бахчи растена,

Даль си́ отъ бога дадена?”

„Не сумъ у бахчи родена,

Ни сумъ отъ бога падната,

Тук сумъ отъ майка растена.”

 

 

336. (Облагъ ми чиниле лудо емъ девойка)

Отъ село Кронцеливо, близу до Воденъ.

 

Облагъ ми чиниле лудо емъ девойка,

На едно да ми спіѣтъ три дни и три ноке,

На една рогузина, на една перница,

Да не сѣ задеватъ. Момче-то таксако

Нейна бѫрза коня; мома-та таксала

Сандокъ со прикіа. Момче-то легнало,

Ка ми ге заспало, като рудо ягне;

Мома-та легнала, сонъ не ми ѫ фаща,

Туку сѣ расфѫрлятъ отъ рамо на рамо,

Туку сѣ расфѫрлятъ, еме разговара:

„Стани лудо, стани, асъ сѫмъ посмеала,

И конь-отъ ѥ твой-о, и я сѫмъ ти твоя.”

 

 

337. (Елено, моме Елено)

 

Елено, моме Елено,

Елено пиле шарено!

Чула си́ нещо разбрала,

От боленъ лежа ке умра

Отъ тешка болесъ невѣрна

Со две куршуми удрено,

На десно рамо удрено

И две-те бѣа тельліи,

На тенка сирма нижани

На Оризарски чаири,

На бѣла Ружанска.

  

 

338. (Сѣ собрале, набрале)

 

Сѣ собрале, набрале

Си-те моми Баровки

На Баровки гумнища,

Да ми предѣтъ дарови,

Да дарувѣтъ сватови.

Заросила роса-та,

Избегае моми-те;

Пристанала роса-та,

Пакъ дойдоа моми-те

Сѣ фатіа на јоро

Да ми игрѣтъ на јоро;

Сѣ фатила Митана.

  

 

394

 

339. (Шетафъ, шетафъ низъ гора зелена)

Отъ Кѫрчово, кунъ Дебарски-те места. [*]

 

Шетафъ, шетафъ низъ гора зелена,

Шуркафъ, шуркафъ дробно пиле залюба;

Не си́ найдофъ дробно пиле залюба,

Токъ си найдофъ леденчици зелени,

На леденци едно ле дѫрво високо,

На дѫрво-то цѫрвено цвеке цутка,

Подъ дѫрво шарена чешма студена,

До чешма-та до три моми хубави,

Топлача погача ручагя,

И студена вода си піеа.

Па помина едно ле старо гѫрбаво,

Имъ посака трово погача да ручатъ,

Му рекоа до три моми хубави:

„Ай отъ тука, едно старо гѫрбаво!

За тебе ѥ ѫрженъ лебецъ непеченъ.”

Па посака троа вода да піетъ;

Му рекоха до три моми хубави:

„Ай отъ тука едно старо гѫрбаво!

За тебе ѥ мѫтна вода студена.”

 

 

340. (Легнала левенъ Гюргя заспала)

 

Легнала левенъ Гюргя заспала

Широко поле, Гюргя, край море

Подъ она дѫрво маслинка.

Повеа силенъ ветеръ отъ море,

Скѫршило гранка, Гюргьо, маслинка,

Удрило мала мома по грѫди.

Отъ сонъ сѣ мала мома разбуди,

Фатила мала мома да плачитъ,

Отъ сѫрце мала мома да кѫлнитъ:

„Дегиди ветеръ, джанимъ, ветрище!

Никако ветеръ, боже, не веалъ,

Що мене млада отъ сонъ разбуди;

Слатки сонища, джанимъ, си гледафъ.

Поминаха до три луди млади,

Пѫрво-то менѣ даде яболко,

 

 

*. Сетъ две-те песни.

 

 

395

 

Второ-то менѣ даде златъ пѫрстенъ,

Трекьо-то мене, джанимъ, целива.

Той що ми даде, джанимъ, яболко,

Какъ него, боже, да сѣ тѫркалитъ:

Той що ми даде, джанимъ, златъ пѫрстенъ,

Низъ него, боже, да сѣ провріетъ;

Той що ме мене, джанимъ, целива,

Дай ми го, мили боже, на яве,

Векъ да поминамъ, боже, сосъ него.

 

 

341. (Собрале сѣ седумдестъ кралеви)

 

Собрале сѣ седумдестъ кралеви,

Мегю себе тіе зборуваетъ:

„Колку иматъ отъ море до Дунавъ,

Седумдесетъ и седумъ градои,

Отъ Легена поголемъ гратъ нематъ;

Стретъ Легена лична Ангелина

Ангелина краль Богдану сестра,

За неа сѣ земя не мируетъ.”

Краль Богдану не добро паднало,

Отъ тува стана дома си ойде,

Тога Богданъ говоритъ сестрѣ си:

„Айти тебе сестро Ангелино!

Що те имамъ сестра, да те немамъ!

За тебе сѣ земя не мируетъ.

Ай влези си въ земіени килери,

Отвори си шарени ковчедзи,

Изва’и си три жолти дукади,

Тà пойди си на Легенъ чаршіа

Тà купи си се карака свила,

Усучи си три силни гайтани,

Тà пойди си во горно-то лозѥ,

Тамо иматъ дѫрво кистатово,

Превѫрли си три силни гайтани,

Тà вѫрзи сѣ потъ бѣло-то гѫрло,

Сама себе, сестро, удаи сѣ,

За тебе сѣ земя не мируетъ.”

Тука стана лична Ангелина,

Тà сѣ изми, бѣло сѣ промена,

 

 

396

 

Тà си влезе во земни килари,

Си отвори шарени ковчедзи,

Си изваде тіе жѫлти дукади,

Сѣ промена руво копринено,

И си пойде въ Легенска чаршіа,

Не си купи се карака свила,

Тук си купи едно лудо младо,

Що не піетъ вино и ракіа,

Що не фѫрлятъ пушка во сѫбота,

Що не вадитъ сабя во неделя,

Що му игратъ видра на колено,

Що му пеитъ славей во пазуа.

 

 

342. (Сѫ нокь седело моѥ-то войникъ)

 

Сѫ нокь седело моѥ-то войникъ,

Киски китело, бисеръ низало,

Коню на грива, себѣ на гѫрло,

На мѫшко дете, на тенка пушка,

На остра сабя, на чувтъ пищоли.

Конь грива треси, бисеръ ми ронитъ:

„Бре стои, коню, грива не треси

Грива не треси, бисеръ не рони!

Ясъ не те терамъ на силна войска,

Туку те терамъ на лепа свадба,

Брата ке женамъ, сестра ке мѫжамъ.”

 

 

343. (Вявнафъ коня на вѣра)

 

Вявнафъ коня на вѣра,

Па си слегофъ потъ село,

До студени-отъ кладенецъ,

До кладенецъ владика,

До владика гякови,

До гякови попови.

Владика дѫржитъ викіа,

Полна рамна ракіа,

Да благословитъ моми-те,

Да ми растатъ порастатъ,

Какъ ѫржіе по нивѥ-то,

Како тѫрска въ блато-то,

Какъ топола по поле,

Какъ здравецъ по планина,

Какъ босильокъ въ градина.

 

 

397

 

344. (Веке ми сѣ здодеало)

 

„Веке ми сѣ здодеало

Отъ оваа бекярщина,

Само легни, само стани,

Со рѫце-ве во пазуи,

Со нодзе-ве во скутеи.

Смисли бога, дзвездо, дойди вечеръ,

Дойди вечеръ на вечера.”

„Дегити лудо и младо!

Я ке ти кажамъ прикажамъ

Мои-ме пусти алои;

Не ми ѥ майка, какъ майка,

Тукъ ми ѥ кучка мѫщеа.

Денѥ ми седитъ до мене,

Ноще ми спіетъ со мене,

Съ десна-та рѫка потъ мене,

Съ лева-та рѫка на мене.

Да не ме мене препущитъ,

Да дойдамъ, лудо, при тебе.”

 

 

345. (Моме-то одитъ на езеро-то)

 

   Моме-то одитъ на езеро-то,

Да ми налеитъ бисерна вода;

Две ведра въ рлще, ведро на глава,

Да му изміетъ бекяру нодзе,

Да му изміетъ дур до колена

Да му избришитъ со бѣла риза.

   Моме-то одитъ на езеро-то

Да ми налеитъ бисерна вода,

Да му изміетъ бекяру лице,

Да избришитъ со алшаміа.

   Моме-то одитъ на езеро-то,

Да ми налеитъ блеерна вода,

Да му изміетъ бекяру рѫце

Бекяру рѫце дур до рамена,

Да му избришитъ сосъ бѣло чевре.

 

 

346. (Айде Стойно, руса Стойно!)

 

Айде Стойно, руса Стойно!

Тѫргай оро по край мене,

Да ти турамъ чаша вино,

Во чаша-та злати пѫрстенъ,

Да го носишъ денъ Велнгденъ,

По Велигденъ ке те земамъ

По Велигденъ празници-те,

Да не губамъ делници-те.

 

 

347. (Кинисалъ Димо, кинисалъ)

 

Кинисалъ Димо, кинисалъ

Со два-на коня цѫрвени,

Да одитъ Димо, да одитъ

У бѣла Петра убава.

Колку сѣ Димо приближа,

Отъ порти Димо ѭ викатъ:

„Отвори, Петро убава!

Запали киска борина,

Наточи вино цѫрвено,

Оба да, Петро, піеме;

За тебе сумъ сѣ посвѫршилъ.”

„Не зборви, Димо, не зборви

Не зборви такви зборои,

От ѥ отъ бога греота,

От ѥ отъ люпе страмота.

Міе сме близу роднине;

  

 

398

 

Моя-та майка и твоя

Тіе две сестри родени,

А міе пѫрви братучеди.” —

„Дегиди Петро убава!

Дробна-на песокъ брой нематъ,

Глобоко море гдетъ нематъ,

Широко поле отъ [*] нематъ,

Убаво моме ротъ нематъ;

За тоа су те посвѫршилъ.

  

 

348. (Гюль девойче потъ гюль ми заспало)

 

Гюль девойче потъ гюль ми заспало,

Ветаръ веитъ, а гюль ми сѣ ронитъ,

Девойка-ѣ на гѫрло падинатъ.

Гюль девойче отъ сонъ сѣ разбудвитъ,

Богу ми сѣ тога помолила:

„Дай ми, боже, очи соколови,

Дай ми, боже, криля лѫбедови,

Да прелетамъ три деветъ планини,

Тà да падна во цареа войска,

Да отберамъ момче спроти мене,

Що не піетъ вино и ракіа,

Що не піетъ кафе и тутуна;

Отъ кафе-то сѫрце поцѫрнато,

Отъ тутуна кукя поплювана,

Отъ ракіа мома нелюбена,

Отъ вино-то јорганъ побѫльвано.

Дай ми, боже, гергефъ отъ билюра,

Дай ми, боже, игла отъ мерджана,

Да навеза смиляго јоргана,

Да покріамъ себе и юнака,

Да си видамъ юнакъ како спіетъ!”

 

 

349. (Филипо, моме Филипо!)

 

„Филипо, моме Филипо!

Излези на пенджера-та,

Да ти го видамъ лице-то

На книга да го напишамъ;

Защо кя одамъ на войска,

Ко ке ми текнитъ за тебе,

Книга-та да ѭ поглеамъ,

Тѫга-та да ми поминитъ.” —

„Егиди лудо и младо!

Кога ке одишъ на войска,

И ясъ ке идамъ со тебе.”

„Филипо, моме Филипо!

  

 

*. Ходъ.

 

 

399

 

Не можишъ д идешъ со мене,

Защо ме мене писае

Башъ булюк-баша да ода,

Зелени байракъ да носа

Дур до Цѫрвено Яболко. [*]

Филипо, моме Филипо!

Излези на пенджера-та

Да ти и видамъ очи-те,

Очи-те да и напишамъ!

Ко ке ми текнитъ за тебе,

Книга-та да ѣ отворамъ,

Очи-те да и целивамъ,

Жалба-та ди ми поминитъ.

  

 

350. (Девойче, море девойче!)

 

Девойче, море девойче!

Девойче, златно кумривче!

Край мене вѫрвишъ не зборвишъ ;

Що пизма дѫржишъ со мене?

Аль ти ѥ уста медена,

Аль ти ѥ гѫрло шекерно,

Аль ти сà зѫби бисерни?” —

„Вѫрви въ пѫтемъ, лудо, не зборви,

Не трескай ми го сѫрце-во,

От ми ѥ сѫрце треснато;

Некни ми умре татко ми,

Вчера ми умре майка ми,

Бракя-та ми сè готои.”

 

 

351. (Излези що те викаетъ)

 

Излези що те викаетъ,

Цѫрвено грозѥ убаво!” —

„Дегиди лудо и младо!

Речи имъ да почекаетъ,

Дур да излезамъ отъ бана,

Дур да с измазнамъ цулуфи,

Дур да с изміамъ лице-во.”

„Излези що те викаетъ,

Цѫрвено грозѥ убаво!” —

„Дегиди лудо и младо!

Речи имъ да почекаетъ,

Дур да с изміамъ грѫди-ве,

Дур да сѣ въ бана избанямъ.”

Кога излезе отъ бана

Цѫрвено грозѥ убаво,

Лице ѣ сѫнце грееше

Со месечина здружено.

  

 

352. (Треска ме треситъ, глава ме болитъ)

 

Треска ме треситъ, глава ме болитъ

За она момче, що ѥ найгоре;

Тà що ми носитъ фино-но фефче

Фино-но фефче на добра глава;

Защ ми сѣ гледатъ небо-но лице,

Защ ми сѣ гледатъ, какъ сѫнце греитъ;

 

 

*. Место негде въ Азія.

 

 

400

 

А моя майка мене не даватъ

За она момче що ѥ найгоре.

 

 

353. (Гуга болна лежитъ)

 

Гуга болна лежитъ отъ ни една болесъ

Отъ ни една болесъ отъ цѫрна-та чума,

Примиратъ, замиратъ на майкини скутей:

„Майко, мила майко, леле ке си умрамъ!”

„Мѫлчи, Гуго, мѫлчи, ти не ке ми умришъ,

Сега ке си одамъ во широко поле

Во широко поле, во силно-но стадо,

Дà ке ти донесамъ еденъ руди овенъ,

Дà ке ѣ го даамъ на цѫрна-та чума.” —

„Майко, мила майко, чума жертва нейкитъ.”

Дури пойде, дойде Гугина-та майка,

Дури пойде, дойде, Гуга душà даде.

 

 

354. (Поминуамъ, заминуамъ)

 

Поминуамъ, заминуамъ,

Пусти порти затворени,

Прелазени, преградени

Со две слаики ѫржанои;

Моме спіетъ стреде дворѥ

Стреде дворѥ на одар-отъ;

Надъ глаа му бардакъ вода

Во бардак-отъ киска цвеке.

Не сумъ вода да прелеамъ,

Не сумъ зміа да сѣ проврамъ,

Не сумъ еленъ да прескочамъ,

Не сумъ пиле да прелетамъ.

  

 

355. (Рай, боже, рай да не видитъ)

 

Рай, боже, рай да не видитъ

Той що научи чужина,

Да одагятъ момчина-та

Женети емъ неженети.

Си-те момчина пойдоха

Пойдоха и пакъ дойдоха,

Мое-то момче не дойде

Отъ три месеци земено,

Деветъ години бегано.”

Ево идетъ млатъ кираджіа,

Тои нейзѣ проговара.

„Захо ле, мила Захо ле!

Ако момче-то не дойде,

Малко ти пари пущило,

Сто бѣли карагрошеви,

Дваӗсетъ и петъ хаерли,

И тріесетъ мендухіи.” —

Кираджи млади кираджи!

Да ти ослепамъ пари-те,

Кога момче-то не дойде!”

  

 

401

 

„Захо ле, мила Захо ле!

Той книга скришно ми даде.”—

„Кираджи, млади кираджи!

Да ти ослепамъ книга-та,

Ког момче-то не донесе.” —

„Захо ле, мила Захо ле!

До реда ке го донесамъ.”

„Кираджи, млади кираджи!

Деветъ години бегано,

Ущ три години по тамо.”

  

 

356. (Велико дульберъ Бугарко)

 

Велико дульберъ Бугарко,

Велико една на мама!

Да знаишъ, мило да знаишъ

Како ѥ жальба за младостъ,

На порта би ме чекала,

Отъ коня би ме сметнала,

За рѫка би ме фанала,

Въ одагя би ме однесла,

Постеля би ми послала.

Кажи, Велико, кажи ми,

Кой ти ѭ даде личба-та?

Даль си́ отъ бога паднала?

Даль си́ отъ земя никнала?”

„Що пращашъ, лудо, що пращашъ,

Кой ми ѭ даде личба-та?

Не сумъ отъ бога паднала,

Ни па отъ земя никнала,

Тукъ сумъ отъ майка родено.”

 

 

357. (Делъ делеле, Гяно, моминя-та)

 

Делъ делеле, Гяно, моминя-та

Да чувагятъ, — бахчиня-та,

Бахчиня-та — дѫрвчиня-та,

На дѫрвца-та — три пилина,

Три пилина — гулапчина;

Едно пегитъ — на вечера:

Вечерайте, две луди, легнете си! —

Друго пеги, Яно, на полноки:

Разбудете сѣ две луди, гушнете сѣ! —

Трекьо пеитъ, Яно, на ютрина:

Разбудете сѣ, луди, баняйте сѣ!

 

 

358. (Делъ делиле тіе мали моми)

 

Делъ делиле тіе мали моми,

На си-те моми по гѥдно момче,

На бѣла Мара цѫрно Арапче.

Си го качила на бѣла коня,

Си го однесла топла хамама,

 

 

402

 

Со негя зела три ока сапунъ;

Три дни го мила, три дни го трила,

Едно-то ухо му го потрила,

Па му сѣ чудитъ що да му чинитъ.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]