Бѫлгарски Народни Пѣсни

Собрани одъ Братья Миладиновци, Димитрія и Константина

 

ЛАЗАРСКИ.

 

Отъ Струга

576. На Лазаров-денъ

577. На мало дете

578. На неженатъ

579. На невѣста

580. На жена, коя иматъ синь да сѣ учитъ

581. На жена, коя иматъ синови

582. На жена що нематъ чедо, и мѫшъ ѣ ѥ на чужина

583. На богатъ човѣкъ

584. На човѣкъ що иматъ деца

585. На старъ

586. На владика

587. На анама

588. (Налалъ, наламъ млада кадѫна). Друга

589. На неженатъ Турчинъ

590. На женатъ Турчинъ

591. (Попадналъ ми Капланъ паша). Друга

592. На Турчинъ големецъ

593. На оро

594. (Прошетало, Лазаре, челебифче). Друга

595. (Віур віуръ Койдано, о Лазаре!). Друга

596. (Леле, леле Лазара, о Лазаре!). Друга

 

Лазарски отъ Кукушъ

597. (Лудо идетъ отъ гора-та)

598. (Хошло лудо коня да напиватъ)

599. (Вяхналъ юнакъ бѫрза коня)

600. (Лудо младо вино піе)

601. (Юничице, ти стара кметице!)

602. (Малко дете вода ліе)

603. (Позаспалъ ми царъ Костадинъ)

604. (Съ невѣста си Марко говоре)

605. (Иване, Иване челебіа!)

606. (Мѫлчи ми, мѫлчи девойко!)

607. (Бележилъ юнакъ, бележилъ)

608. (Лудо ходе сосъ дружина)

609. Кога Лазарки-те влегватъ во некоя кукя и излегвѣтъ, пеѣтъ

610. (Руса мома, Русинъ брала)

611. (Армасалъ сѣ лудо младо)

612. (Уме, чуде лудо младо)

613. (Девойко, душо Сардеа)

614. (Ангелино що си толку кахарліа)

615. (Запеалъ паунъ, запеалъ)

616. (Девойко, девойко, убава девойко!)

617. (Денѥ ми те гледамъ, ноке ми те сонвамъ)

618. (Вяхналъ юнакъ бѫрза коня)

619. (Що ѥ скѫпа мома цѫрноьока?)

620. (Моме стои край бѣлъ Дунавъ)

621. (Мори моме, малко моме!)

 

622. (Сонъ сонила Янкулица). На Водици отъ Прилепъ

623. (До три сестри лозѥ садатъ)

624. На невѣста

625. На единороденъ синъ

626. (Иматъ майка мила керка)

627. (Цѫрква метитъ мало моме)

628. На старъ

629. (Она страна оганъ горитъ)

630. (Стамянине домакине!)

631. (Има майка мила сина)

632. (Смилянине лудо дете!)

633. (Седналъ ми ѥ стари Яно)

634. (Пофалилъ сѣ богатъ Иво)

635. На Гюргевденъ кога да сѣ нишаетъ. Отъ Кукушъ

636. (Момче сѣ нишатъ, Гюрге-ле)

637. (Продаатъ сѣ цѫрно грозѥ)

 

 

Отъ Струга.

 

 

576. На Лазаров-денъ.

 

„Качунцице цветнице, о Лазаре,

Аль ѣ̀ виде Лазара?” —

„И ѭ видофъ, не видофъ,

На бѣлъ Дунафъ седеше,

Вити венци віеше,

Семъ лазарки даваше,

Калѣ Малѣ немаше.

Седна Каля да плачитъ;

Лазара ѣ тешеше:

„Мѫлчи, Кальо, не плачи,

Пакъ въ година ке дойдамъ,

Семъ лазарки по венецъ,

Тебѣ, Кальо, два венца.”

Кога дойде година,

Каля найде мѫжена;

На бунище седеше,

Венчаница кинеше,

Мѫжу гащи кѫрпеше,

Мѫшко дете леляше.”

 

 

577. На мало дете.

 

Малечкоо убоо, о Лазаре! [*]

На диванъ ми седеше,

Со яболко играше;

Майка ле му викаше:

„Малечкоо убоо!

Доста седе на диванъ,

Доста играшъ съ яболко,

Дан те цар-отъ догледатъ,

Дан ти царство поклонитъ!”

Уще реч-та не рече,

Ми го цару догледа

И му царство поклони.

 

 

578. На неженатъ.

 

„А юначе смиляниче, Лазаре!

Смиль ти киска потгорела

Натъ очи-те, натъ вежи-те;

Аль сѣ мислишъ да сѣ женишъ?” —

„Сумъ смислило, сумъ свѫршило,

Туку ми ѥ на далеку,

Преку река Венетика;

Ми ѫ кажвѣтъ гѫрдомазна,

Гѫрдомазна неубаа.

Тук сѣ чудамъ и сѣ умамъ,

Какъ да пойдамъ да ѫ видамъ.

Не сумъ рапче да прелетамъ,

 

 

*. Кѫде иматъ Лазаре, или о Лазаре — това сѣ повторвитъ на секой редъ въ исто-то место.

 

 

488

 

Не сумъ риба да препливамъ.

[*] Да дочекашъ и вгодина

     И въ година и за многу!

     Немой многу не вѫрти нè,

     Міе многу не сакаме

Петъ хиляди и петъ аспри;

Петъ хиляди да сè твои,

Пет-те аспри да сè наши;

Да дочекашъ и въ година

И въ година и за многу.

 

 

579. На невѣста.

 

А неѣсто добро мило, Лазаре!

Що ти уста потгорела,

Како люшпа ореоа?

Що ти лице потбѣлело,

Како платно бамбакерно?

Али свекоръ те карало?

Аль свекѫрва те карала?

Али твои мили стопанъ? —

 

 

580. На жена, коя иматъ синь да сѣ учитъ.

 

Иматъ майка мили сина, Лазаре!

Го промена го наружи,

Тà го пущи свѣта гора

Свѣта гора манастира,

Да сѣ учитъ лудо-гяче

Лудо-гяче манастирче.

И сѣ учи с изнаучи,

Сѣ сторило лудо-гяче.

Лудогяче манастирче

Книга пеитъ, сѫлдзи ронитъ,

Го догледа игумен-отъ,

Егумен-отъ му зборвеше:

„А егиди лудо-гяче!

За що ти сѣ нажалило

Книга пеишъ, сѫлдзи ронишъ?

Али ти сѣ нажалило

За твоя-та мирна земя?

Али ти сѣ нажалило

За твои-отъ мили татко?

Ель за бракя, ель за майка?”

Лудо-гяче с отгоори:

„ Айти тебе игумене!

Тà не ми сѣ нажалило

За моя-та мирна земя,

Ни за татко, ни за бракя,

Туку ми сѣ нажалило,

За моя-та стара майка.”

 

 

581. На жена, коя иматъ синови.

 

Три сѣ сѫнца разиграле

Во майкини рамни дворѥ;

Помали-отъ и надигралъ.

И майка му велеше:

„Немой синко, немой мило!

Не клажай му ти намузлакъ

 

 

*. Тіе деветъ редови сѣ пеятъ на конец-отъ одъ секоя песна.

 

 

489

 

На твои-отъ мили братецъ!

Оту братецъ ѥ поголемъ;

Изанъ имамъ отъ татка ти,

Кой понапретъ ке излезитъ,

Него пѫрво да го женамъ,

Ак ѥ помалъ отъ други-те.”

Той ѣ рече на майка си:

„Мори майко, мила майко!

Ти сѣ молямъ не карай ме,

На татка ми не кажви му

От поюнакъ ясъ излегофъ!”

И майка имъ не му каза,

Не му каза на татка имъ;

Тая него го измами,

Ко ѣ рече: „мори жено!

Кой ти стори юнащина,

Али помалъ, аль поголемъ?”

Та му рече: „а стопане!

Малоо-то пакъ малоо,

Големо-то пакъ големо.” —

„Кога така, а стопанке,

Айде да го посвѫршиме.”

Го свѫршіе големо-то,

Го свѫршіе, го женіе.

 

 

582. На жена що нематъ чедо, и мѫшъ ѣ ѥ на чужина.

 

Ручекъ готвитъ неѣстица.

Умилена, уядвена,

Со сѫнце сѣ разговорвитъ:

„Айти сѫнце, ѣсно сѫнце!

Ке те молямъ и опитвамъ,

Ти ми греишъ по сѫ земя

По сѫ земя, се виляетъ,

Аль ми греишъ господина?

Аль ми греишъ мила майка?

Аль ми греишъ мили бракя?

Аль ми греишъ мили снаи?”

Сѫнце-то ѣ отгоори:

„А неѣсто, добро мило!

Ме опитвишъ ке ти кажамъ;

Ясъ ти греамъ господину,

Ясъ ти греамъ мила майка,

Ясъ ти греамъ мили бракя,

Ясъ ти греамъ мили снаи;

Сѣ готвеетъ да ти идѣтъ,

Да ти идѣтъ за Велигденъ.

Големъ пещешъ ти готвее,

Отъ бракя ти сѫрма коланъ,

Отъ майка ти ал-шаміа,

Отъ снаи-те шаренъ колачъ.

Господинъ ти ти седеше

Ти седеше на чаршіи,

Ти ценвеше сарай чевли,

Да ти купитъ за Велигденъ;

Ясъ ти кажвамъ да не жаляшъ,

Оту си-те ке ти дойдѣтъ.”

 

 

583. На богатъ човѣкъ.

 

Пофалилъ сѣ богати-отъ

Ясъ сумъ богатъ и пребогатъ;

Тукъ сѣ нашатъ и понашвитъ

Како риба во глобина.

Како орелъ со вишина,

Како овца съ рудо ягне,

Како лоза съ бѣло грозѥ.

 

 

490

 

584. На човѣкъ що иматъ деца.

 

Млатъ Деспотъ сѣ возеше

Во две злати кораби

Со свои-те синои.

Оделе, що оделе,

И ми нашле девойка;

Поголемъ ми велеше:

„Дай ми изанъ, татко ле,

Да излезамъ понапретъ,

Да пѫрстенвамъ девойка!”

Татко му му велеше:

„Море синко, малечекъ!

Уще си́ ми малечекъ,

Не ти требитъ девойка.”

„Море татко милечекъ!

Ако сумъ си малечекъ,

Имамъ стрико поголемъ,

Нему ке ѫ пѫрстенвамъ,

Нему да ѣ донесамъ.”

Татко изанъ му даде;

Си излезе понапретъ;

Ѣ̀ пѫрстенва девойка.

Татко му го профтаса,

Ѣ̀ зедеа девойка,

Ѣ̀ однесе дур дома,

Брату си му викаше:

„Море брату милечекъ!

Ясъ ти пещешъ донесофъ,

Аль ке ми го кабулишъ,

Аль не ми го кабулишъ?”

„Имамъ сина за него.”

Братъ му си го пречека

Го целива въ очи-те.

Ѣ зедое неѣста,

Си викнае свой люгѥ,

Си викнае и поп-отъ,

Ѣ̀ венчае неѣста,

Радост-та ѣ сторіе.

 

 

585. На старъ.

 

Стари Яно вино піетъ

Край калина, край малина,

Край цѫрвени трандафили,

Край шарени аргаани. . .

  

 

586. На владика.

 

Усналъ ми ѥ владика

Ристо-богу на колена;

Ристосъ ми го скориваше:

„Стани, стани, а владику,

Ето ти сè Лазарици

Лазарици, посестрими,

Що ке дарчокъ ке и дарвишъ;

Семъ Лазарки марамица,

На неѣста кошулица.

Да дочекашъ и въ година

И въ година и за многу

Со твоя-та добра глаа.

 

 

491

 

587. На анама.

 

Летале ми летале

Деветъ рѣди голаби,

И десето пауни;

Паднале ми, паднале

Кадѫнени дворои.

Що чинеше кадѫна? —

Кутлумъ бисеръ мереше,

По голаби фѫрляше,

Кадѫна имъ говоритъ:

„Зобайте ми, зобайте

Деветъ рѣди голаби

И десето пауни,

Пакъ въ година да дойте!”

 

 

588. (Налалъ, наламъ млада кадѫна)

Друга.

 

Налалъ, наламъ млада кадѫна,

А излези на налани

На налани шиклосани,

Со мендери испослани;

Ти дойдое Лазарици,

Да и дарвишъ Лазарици.

 

 

589. На неженатъ Турчинъ.

 

Прошетало челебифче, Лазаре!

Низъ даляни, низъ брегои,

Въ рѫка дѫржитъ карадузенъ,

Да ѣ видитъ Ангелина

Ангелина, посестрима,

Посестрима, пѫрва любовъ;

И сѣ пули горе долу,

Да ѣ̀ види Ангелина,

Кѫде везитъ бѣла риза

Бѣла риза абдесліа;

Цѫрно цѫрнитъ, злато пѫлнитъ,

Да ѣ̀ носитъ на пищоли.

 

 

590. На женатъ Турчинъ.

 

Ѣсна, ѣсна месечина!

Ѣсна да би постоела,

Дур да пойда, дур да дойда,

Да ѣ̀ вида пѫрва любовъ

Пѫрва любовъ Ангелина,

Ангелина посестрима;

Али ми ѥ вечерана

Вечерана и легната;

Вити порти затворени

Со две перя паунои.

Викафъ, викафъ дур осипнафъ,

Клюкафъ, клюкафъ дур сѣ сключифъ.

Тà сѣ фатифъ за два кола

За два кола, за два бора,

 

 

492

 

Тà си влегофъ во градина,

Тà си набрафъ киска цвеке,

Тà си влегофъ въ земѥнъ кералъ,

Си наточифъ руйно вино,

Си наквасифъ киска цвеке,

И си влегофъ во одаа,

Си попарскахъ невѣстица,

Невѣстица бѣло лице.

 

 

591. (Попадналъ ми Капланъ паша)

Друга.

 

Попадналъ ми Капланъ паша

Низъ Цибрина рамно поле,

И ми удрилъ два чадара,

Еденъ зеленъ, други цѫрвенъ,

Потъ цѫрвенъ ми вечерало

Потъ зеленъ ми нокеало.

И поминафъ край порти-те

Му ѭ видофъ каѫдна-та,

Лепо бѣше промената

Промената, наружена,

Гюмишъ пафти опасапа,

Алтанчина на чело-то,

Дробенъ бисеръ на гѫрло-то.

 

 

592. На Турчинъ големецъ.

 

Седналъ ми ѥ довлетъ Ага

Во одаи во сараи,

Въ рѫка дѫржитъ чаша кафе.

Ми долета лепо пиле

Лепо пиле соколоо,

И му падна на рамена;

Стрептитъ пиле со криля-та,

Му нараси чаша кафе.

Мадри-ага говореше:

„Айде віе мой сеймени!

Що стоите що гледайте,

Донесите лакъ и стрела,

Устреляйте ова пиле

Ова пиле соколоо!”

Пиле му сè отгоори:

„Айти тебе Мадри-ага!

Не сумъ дошло за стрелянѥ,

Тукъ сумъ дошло глас-донесло;

Отъ цара сумъ допущено,

И отъ цара и отъ краля;

Цар-отъ иматъ мила керка,

А ти имашъ мила сина,

Оба да сѣ сусватите

Сусватите сузеите,

И пакъ да сѣ понашвите,

Како нива со пчеинца,

Како овци со ягнина,

Како цвеке во градина.

 

 

593. На оро.

 

Сае, море Лазаре, позлащено,

Краища-та — полеани,

Стреде ми ѥ, Лазаре, мраморъ плоча,

На плоча ѥ — високъ диванъ,

 

  

493

 

На диванъ ѥ, Лазаре, постелица,

На постеля — Мадри-аго,

Мадри-ага — мадро седитъ,

Въ рѫка дѫржитъ, Лазаре,чаша кафе.

Му долета, Лазаре, едно пиле

Едно пиле — соколоо

Съ криля трепна, Лазаре, чутъ орони.

 

 

594. (Прошетало, Лазаре, челебифче)

Друга.

 

Прошетало, Лазаре, челебифче,

Низъ чаршіи — Дренополски;

Рѫце дѫржитъ— во джепе'и,

Не ми купвитъ — ни прода'атъ.

И помина — цѫрно грозѥ,

И ми купи — цѫрно грозѥ,

И го зави — во шаміа.

Оде, оде — до полпѫти,

И ми седна — да го зобатъ.

Лепо грозѥ — прого'ори;

„Не су грозѥ — за зобанѥ,

Тукъ су моме, Лазаре, за любенѥ.”

Си ѭ фати — за рѫчичка,

Носи, носи — дури дома;

Отъ далеку — ѣ викаше:

„Айти майко — мила майко!

Ясъ ти носамъ — отменица,

Татко-ѣ бѣла — променица,

Брату перче — исчешлано,

Сестрѣ леса — уплетена,

Менѣ мека — постелица.”

 

 

595. (Віур віуръ Койдано, о Лазаре!)

Друга.

 

Віур віуръ Койдано, о Лазаре!

Кой те віуръ отвеа

На квечеру на вода?

Чевли-те ти тропае,

Како мѫска потковка,

Гайтан-отъ ти дзунеше

Как отъ мѫска опашка.

 

 

596. (Леле, леле Лазара, о Лазаре!)

Друга.

 

„Леле, леле Лазара, о Лазаре!

Кога дойде помина,

Очи-те ти не видофъ?” —

„Потъ нодзе ме газеше,

Со уста ме пееше.”

 

 

494

 

 

Лазарски отъ Кукушъ.

 

 

597. (Лудо идетъ отъ гора-та)

 

Лудо идетъ отъ гора-та,

Младо идетъ отъ гора-та,

Въ рѫце носе до две китки

До две китки теменушки.

Стредба иде ке го стрете,

Ке го стрете мала мома,

Малка мома бѣла Неда.

Та му веле и говоре:

„Дай ми лудо, дай ми младо,

Тая китка теменушка!”

Лудо веле и говоре:

„Мори моме, малко моме!

Китка давамъ, мома земамъ.” —

„Море лудо, лудо младо!

Китка-та ѥ до пладнина,

А мома-та до живъ животъ.”

 

 

598. (Хошло лудо коня да напиватъ)

 

Хошло лудо коня да напиватъ,

Да напиватъ на нови-те чешми,

Тамо найде мома, мала мома,

Дека спіетъ потъ бѣла-та лоза.

Чуде, уме това лудо младо,

Какъ да чине лудо, що да чине,

Да разбуде тава мала мома;

Урва листа отъ бѣла-та лоза,

Натопи го во студена вода,

Попѫрска га по бѣло-то лице.

 

 

599. (Вяхналъ юнакъ бѫрза коня)

 

Вяхналъ юнакъ бѫрза коня,

Тà отишалъ честа гора,

Честа гора Богданова;

Три дни ходилъ, три дни ловалъ,

Нищо лова не изловалъ,

Изловалъ ѥ малка мома,

Променена, наредена,

Како китка накитана,

Како перо наросено.

 

 

600. (Лудо младо вино піе)

 

Лудо младо вино піе,

Вино ше, ягне яде;

Калпакъ дѫрже на колено,

Емъ сѣ дига на големо.

Мома стое спроти него,

Уще му сѣ шега біе,

Шега біе въ очи смее:

„Море лудо, лудо младо!

Кадаръ бѣше да ме лѫжишъ,

Не би кадаръ да ме земишъ

 А ясъ да бѣфъ како тебе,

Градина бѣфъ заградила,

Тебе прилесъ бѣфъ те клала.”

 

 

495

 

601. (Юничице, ти стара кметице!)

 

Юничице, ти стара кметице!

Имашъ сина, що запъ не го чинпшъ,

Тук го пущашъ сина по сокаци

По сокаци, на нови-те чешми,

На чешми-те моми задирае,

На невѣсти-те стомни кѫрши,

Стари баби на пѫтъ пресопка!” —

„Ей селяни, селяни кметове!

Сами моми, сами врага бѫркатъ,

Дворѥ ми сѣ пѫтища чиниле,

Коньи сѣ отъ пайвани пущиле.”

 

 

602. (Малко дете вода ліе)

 

Малко дете вода ліе

Со две малки бардачина;

Риба мренка го задира.

Дете веле емъ говоре:

„Немой, мренко, ме задирай,

Да не кажамъ на майка ми,

На майка ми на баща ми,

Да не сплетатъ тенка мрежа,

Дан т изловатъ, дан те фататъ,

Дан те варатъ сладка чорба!”

  

 

603. (Позаспалъ ми царъ Костадинъ)

 

Позаспалъ ми царъ Костадинъ

На соне-то му ѥ дошло,

Му ѥ дошло малко пиле

Малко пиле бильбильче,

Дà му веле, емъ говоре:

„Стани, стани царъ Костандинъ.

Теб те викатъ масторе-то,

Да направшпъ малъ манастиръ

Мала цѫрква свѣти Георгія.”

 

 

604. (Съ невѣста си Марко говоре)

 

Съ невѣста си Марко говоре;

Невѣста-та кадѫнъ Ангелина:

„Слушай, слушай, мори, що ке речамъ,

Запреіни сѣ, мори, засукай сѣ,

Да испечишъ до две морски риби,

Да наточишъ крондилъ благо вино,

Да донесишъ на ладна механа;

 

 

496

 

Кой ке виде, севдемъ, да завиде,

Кой ке чуе, севдемъ, да се чуде.”

 

 

605. (Иване, Иване челебіа!)

 

Иване, Иване челебіа!

Имашъ Иванъ дворѥ Стамболови,

На двори-те скали отъ карагрошъ,

Пармадзи-ти, Иванъ, отъ флорина,

Вратици-те, — позлатени,

На двори-те, — до две чешми,

На чешми-те — до две порти,

На порти-те — до два кѫрста,

На кѫрста-та — до два пилци,

Кад сѣ смее — злато лее,

Кад зборуве — бисеръ плюве.

Кад си дочулъ — цар-отъ, емъ везир-отъ,

Дà ги пущилъ — два каваза,

Дà имъ веле, — емъ говори:

„Донесейте — богатъ Иванъ,

Да го видамъ — що човекъ ѥ!”

Донесоха — богатъ Иванъ,

Да го виде — цар-отъ, емъ везир-отъ;

Да му веле — емъ говоре,

Да си даде — негова щерка.

 

 

606. (Мѫлчи ми, мѫлчи девойко!)

 

Мѫлчи ми, мѫлчи девойко!

Немой расипи цѫрни-те очи,

Немой си груби бело-то лице!

Ясъ ке си пойдамъ на градъ Солунски,

Ке ти донесамъ до два робини;

Една-та тебѣ слуга да чине,

Друга-та чубукъ менѣ да пале.

 

 

607. (Бележилъ юнакъ, бележилъ)

 

Бележилъ юнакъ, бележилъ

Малка-та мома въ село-то,

Рудо-то ягне въ стадо-то,

Явор-отъ дѫрво въ горе-то,

 

 

497

 

Самура калпакъ въ градъ Солунъ.

Дуръ да сѣ лудо повѫрне,

Млада-та мома му зеле,

Рудо-то ягне заклале,

Яров-отъ длрво отсекле,

Самур-та калпакъ продале.

 

 

608. (Лудо ходе сосъ дружина)

 

Лудо ходе сосъ дружина,

На дружина говореше:

„Ей дружина, мили брате!

Сакамъ нещо да те пита,

Право сакамъ да ми кажишъ.

Денѥ гледамъ малка мома,

Денѥ гледамъ въ ноке всонвамъ,

Ноке м иде близо, близо,

Близо, близо дуръ до мене,

Ми легнува на рѫка-та,

На рѫка-та, на рѫкав-отъ;

А отъ сон-отъ кад да станамъ,

Барамъ мома, мома нематъ!”

 

 

609. Кога Лазарки-те влегватъ во некоя кукя и излегвѣтъ, пеѣтъ.

 

„Ой Лазаре Войниче!

Дека ми си́ войнувалъ?” —

„Войнувалъ, сумъ войнувалъ

До цареви дворове.” —

„Що чинеше царица?” —

„Мѫшко дете леляше,

Капа-та му редеше,

Пелени му кроеше.”

 

 

610. (Руса мома, Русинъ брала)

 

Руса мома, Русинъ брала,

Русинъ брала денъ гинала,

Дек го брала загинала.

Го набрала три товара,

Товарила товаре-то,

Попаднала темна мѫгла,

Заросила ситна роса,

Тà збѫркала пѫтища-та,

Пѫтища-та, друмища-та.

Налетила на овчари,

Она веле емъ говоре:

„Ти сѣ молямъ, ти сѣ кланямъ,

Да ме носишъ дур дома-ка,

Ке ти дадамъ тенкà ризà,

Майка ленена кошуля̀

Баче мои тенкà пушкà.”

Дà отишолъ до дома-ка,

На майка ѣ си викаше:

„Искарай ми огламници,

Да го главамъ овчарче-то.”

 

 

498

 

611. (Армасалъ сѣ лудо младо)

 

Армасалъ сѣ лудо младо

На далеко на големо,

Едни идатъ ми га фалятъ,

Други идатъ ми га худатъ;

Арна била работница

Работница, променена.

 

 

612. (Уме, чуде лудо младо)

 

Уме, чуде лудо младо,

Какъ да виде малка мома.

Дà си пойде во градъ Солуна,

Тà си купи праматіа

Тà си пойде во село-то

Си кондиса стредъ село-то

Стредъ село-то край чешма-та,

Да продаве праматіа.

 

 

613. (Девойко, душо Сардеа)

 

„Девойко, душо Сардеа

Защо ми си́ насѫрдена?

Симитъ ми ти ѥ лице-то?

Череши ти сè очи-те?

Шекеръ ми ти ѥ уста-та?

Що не ми менѣ зборувашъ?

Що не ме съ очи погледнашъ?”

А она веле, говоре:

„Ей море лудо, да младо!

Снощи сѫмъ било за вода

Съ мои-те вѣрни другачки;

Майка ти стоеше на порта,

Мене ме резилъ чинила,

Предъ мои-те вѣрни друшки. —

Девойко, душо Сардена!

Стига ми лѫжа дете-то,

До сега ке го армасафъ,

До сега ке го уженефъ,

Емъ невѣста-та донесефъ,

Отъ тебе, момо, похарна,

И отъ тебе похубава.”

Онъ ѣ веле, емъ говоре:

„Девойко, душо Сардеа!

Немой ти слушай майка ми,

Майка ми стара не знаитъ,

Майка ми кѫща не гледатъ,

Майка ми дименъ не дѫрже;

Сосъ мене кѫща ке гледашъ

Сосъ мене димеиъ ке дѫржишъ.”

 

 

614. (Ангелино що си толку кахарліа)

 

„Ангелино що си́ толку

Кахарліа, натегеа,

Дворѥ метишъ сѫлдзи ронишъ?” —

„Варай дружки, мили дружки!

Кад да не сѫмъ натегеа?

Снощи дошолъ Радичъ юнакъ,

Снощи дошолъ, снощи пошолъ,

Отъ войска-та Анадолска

Анадолска Казалбашка.

Уще въ порти ни ѥ влезелъ,

Уще чизми не си собулъ,

Уще чубукъ не запалилъ,

Долета ми малко пиле,

Малко пиле съ бѣла книга,

Да му веле, емъ говоре:

„Що чине, да чине Радичъ,

 

 

499

 

Скоро тамо да си пойде

На войска-та Анадолска,

Анадолска, Казалбашка,

Батисаа корабѥ-то,

Чисти свити, емъ камухи.”

 

 

615. (Запеалъ паунъ, запеалъ)

 

Запеалъ паунъ, запеалъ,

Тамо долу въ чаире-то

Въ чаире-то, въ ливаде-то,

Слушайте малко големо

Чуете Турци, каури

Ка пее паун-отъ на дѫрво

Ка горе юнакъ за мома,

Като два стѫрка борина,

Като босильокъ за сенка,

Като карафилъ за роса.

 

 

616. (Девойко, девойко, убава девойко!)

 

Девойко, девойко, убава девойко!

Летна перенуга, зимна теменушка!

Що си́ расцѫфтила рано претъ Велигденъ,

Рано претъ Велигденъ, велика неделя?

 

 

617. (Денѥ ми те гледамъ, ноке ми те сонвамъ)

 

Денѥ ми те гледамъ, ноке ми те сонвамъ,

Денѥ ми ходишъ близо до мене-ка,

Ноке ми легнувашъ на десна-та рѫка

На десна-та рѫка, на права-та стрѫна.

Сѣ разбудилъ лудо, рѫка устѫрпнала

Рѫка устѫрпнала, мома избегала;

И на перничка-та веле, емъ говоре:

„Перничко душнанко, камо ми мома-та?” —

„Чужда бѣше, лудо, дома си отиде,

При нейзина майка, при нейни-отъ татко.”

 

 

618. (Вяхналъ юнакъ бѫрза коня)

 

Вяхналъ юнакъ бѫрза коня

Дà отишолъ честа гора,

Ловъ да лове диви пилци

Диви пилзи, ѣребици.

Не изловилъ диви пилци.

Тукъ изловилъ малка мома

Променена наредена,

Като китка накитена,

Като перо насузено.

Дà га фати за рѫка-та

За рѫка-та за колба-та,

Тà га метна на коня-та,

Тà га носи у свой доми.

 

 

500

 

619. (Що ѥ скѫпа мома цѫрноьока?)

 

Що ѥ скѫпа мома цѫрноьока?

Даль дека ѥ мошне цѫрноьока?

Ель дека ѥ отъ бога-та кѫща?

Ель дека ѥ отъ мнозина бракя?

Ель дека ѥ отъ голема рода? —

 

 

620. (Моме стои край бѣлъ Дунавъ)

 

Моме стои край бѣлъ Дунавъ

И сосъ Дунавъ си зборуве:

„Ей ти Дунавъ, ти бѣлъ Дунавъ,

Какъ сумъ тенка, емъ висока

Уще да бѣфъ цѫрноьока,

Бѣфъ го зела царево-то

Хазнатарче, праматарче;

Онъ на вечеръ книга гледе,

На пладнина хазна брое,

На киндіа на ловъ оде,

На вечера отъ ловъ иде.

 

 

621. (Мори моме, малко моме!)

 

Мори моме, малко моме!

Нели легна, нели заспа,

Нели сони сонъ за мене,

Като язе два за тебе?

Ти сѣ чини ѣребица,

Азъ сѣ чинихъ соколъ пиле,

Дà летнахме, прелетнахме,

Съ крило съ крило, съ перо съ перо,

Съ перо съ перо, съ рамо съ рамо;

Тà паднахме тува долу

Въ Полински-те садища-та;

Ти си падна на маслинка

Асъ си паднахъ на калинка.

Догледа нè пѫдарче-то,

Пѫдарче-то конярче-то,

Дá намери тенка пушка;

Мене удри въ рудо гѫрло,

Тебе удри въ десно крило.

 

 

622. (Сонъ сонила Янкулица)

На Водици отъ Прилепъ.

 

Сонъ сонила Янкулица

На утрина во неделя, —

Изникнала яболшница

Стреде дворѥ песочина,

Стребренъ коренъ, злати гранки,

Завѫрзала петъ яболка

Петъ яболка позлакени.

Говореше Янкулица:

„А Янкула господине!

Да сумъ сонъ я сонила

Во неделя на утрина —

Изникнала яболшница

Стреде дворѥ песочина

Стребренъ коренъ, злати граки,

Завѫрзала петъ яболка

Петъ яболка позлакени.”

Янкула ѣ говореше

„Янкулице, бре невѣсто!

Тоа ли ти не текнуетъ?

Яболшница сама ти си,

А яболка наши деца.”

 

 

501

 

623. (До три сестри лозѥ садатъ)

 

До три сестри лозѥ садатъ,

Постара-та изговори:

„Варай сестро, ти помала!

Кому лозѥ си садиме,

Ніе брате си немаме!”

Помлада-та говореше:

„Варай сестро ти постара!

Ако брата си немаме,

Майка ни ѥ уще млада,

Белки ке ни брата стигнитъ,

Нему лозѥ си садиме.”

 

 

624. На невѣста.

 

Елеворъ си коня коитъ,

Невѣста му узда дѫржитъ,

Узда дѫржитъ свѣкя свѣтитъ

Подъ калинки, подъ малинки,

Подъ цѫрвени трандафили;

Лудо младо вода водитъ,

Вода му сѣ не водеше,

Нещо му ѭ препинаше,

Морска риба златокрила;

Не ми била морска риба,

Туку било лепо моме.

 

 

625. На единороденъ синъ.

 

Иматъ майка мила сина

Мила сина Костадина,

Промени го, накити го,

Опаши го свиленъ поясъ,

Закачи му стребренъ дивитъ,

Дà прати го на манастиръ,

Да ти учитъ бѣла книга,

Да ти пишитъ цѫрно писмо.

 

 

626. (Иматъ майка мила керка)

 

Иматъ майка мила керка

Промени ѭ, накити ѭ,

Облечи ѭ во свилено,

Во свилено копринено,

Тà пущи ѭ во другачки,

Да ти пеитъ, да ти игратъ.

 

 

627. (Цѫрква метитъ мало моме)

 

Цѫрква метитъ мало моме

Со два страка босилькои,

Емъ си метитъ, бога молитъ:

„Дай ми, боже, попа свекра,

И свекѫрва попадіа

И да зеамъ гяче момче!”

Како бога помолила,

Така госпотъ ѣ помоголъ,

Нейдзѣ даде попа свекра,

И свекѫрва попадіа,

И си зеде гяче момче.

 

 

502 

 

628. На старъ.

 

Седналъ ми ѥ стари Янко,

На високи-те чардаци,

На високи-те дивани,

Во шарени-те одаи,

На шарени-те шилтина,

На копринени перници.

До него ѥ Янкоица,

Околу него синои му,

Синои му слуга служатъ,

А снаи му ручекъ готватъ,

Да сѣ радвѣтъ и веселятъ.

 

 

629. (Она страна оганъ горитъ)

 

Она страна оганъ горитъ,

Ветеръ веитъ не го силитъ,

Роса роситъ не го гаситъ.

Не ми било силенъ оганъ,

Току била божя майка;

Сина носитъ на кѫрщенѥ,

Да го кѫрститъ свѣти Јованъ.

 

 

630. (Стамянине домакине!)

 

Стамянине домакине!

Тука ли си́, или не си́?

Ако спіешъ разбиди сѣ

Ако піешъ весели сѣ,

Оти идатъ мали моми

Мали моми водичарки.

 

 

631. (Има майка мила сина)

 

Има майка мила сина

Мила сина Костадина,

Промени го, накити го

Во свилено, копринено,

Опаши му свиленъ поясъ,

Закачи му стребренъ дивитъ,

Дай му въ рѫце бѣла книга,

Па пущи го на манастиръ,

Да сѣ учитъ бѣла книга

Бѣла книга, цѫрно писмо.

Си го чекатъ три години,

Той научи въ три месеци

И си дойде дури дома.

 

 

632. (Смилянине лудо дете!)

 

Смилянине лудо дете!

Смиль ти поясъ половина,

Сенъ ти, лудо, убавина,

Що ти лице овенало?

Що ти уста потгорела?

Иль дека си́ неженето?

Ти си имашъ мили татко,

Тебе младо нека женитъ,

Мома иматъ у комшіи.

 

 

503

 

633. (Седналъ ми ѥ стари Яно)

 

Седналъ ми ѥ стари Яно,

На постеля копринена

Синови му кулукъ чинатъ,

Мили снахи ручекъ праватъ,

Мали мнуци подигруватъ

Сосъ яболко позлакено.

 

 

634. (Пофалилъ сѣ богатъ Иво)

 

Пофалилъ сѣ богатъ Иво:

„Ясъ сумъ богатъ и пребогатъ

И отъ цара и везира,

Стреде дворѥ лепа кукя,

Диредзи-те позлакени,

До две мѫски обружани.”

Отъ зборъ на зборъ цару пошло;

Пущилъ цар-отъ три абери,

Ми го зеде богатъ Иво.

Цар-отъ велитъ и говоритъ:

„Що си било, и весело?

Ти си́ богатъ и пребогатъ

И отъ цара и везира.”

Па говоритъ богатъ Иво:

„Не сумъ богатъ сосъ стока-та,

Тукъ сумъ богатъ со кукя-та,

Това що ѥ лепа кукя,

Това ми ѥ домакинка;

Диредзи-те позлакени,

Тіе ми сетъ синови-те;

А мѫски-те обружени,

Тія ми сетъ мили керки.”

 

 

635. На Гюргевденъ кога да сѣ нишаетъ.

Отъ Кукушъ.

 

Излетнале два гулаба отъ дѫба,

Не ми биле два гулаба отъ дѫба,

Туку биле два стройника по мома: —

Уще ли ѥ тоа моме при майка,

Що го питафъ лани есенъ за брата?

Ке го питамъ овой есенъ за мене. —

 

 

636. (Момче сѣ нишатъ, Гюрге-ле)

 

Момче сѣ нишатъ, Гюрге-ле,

Мома го гледатъ отъ високи чардакъ,

Викумъ викаше мало-то моме:

„Краткумъ нишай сѣ, младо-то момче,

Дѫрво тѫрливо, ѭже ѭѫливо,

Ѭже ѭжливо, место камливо,

Дан с отепаше момче со мома.”

 

 

504

 

637. (Продаатъ сѣ цѫрно грозѥ)

 

Продаатъ сѣ цѫрно грозѥ

Во чаршіи Дринополски

Во кошеи ракидини;

Нематъ некой да го купитъ.

Наело сѣ лудо младо

Си купило цѫрно грозѥ,

На пѫтъ седна да го зобатъ,

Не ми било цѫрно грозѥ,

Туку било бѣло моме.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]