Бѫлгарски Народни Пѣсни

Собрани одъ Братья Миладиновци, Димитрія и Константина

 

Играчки

 

663. (Тумба тумба Татара)

664. (Думба думба дивина)

665. Кога да пѫлтееть деца-та мали

666. (Одефъ, одефъ прау пѫтемъ)

667. (Дедо седитъ на грутка)

668. (Сонце бонче, богоо яйце)

669. (Ономоно дономоно)

670. (Цуцулига, пеитанъ)

671. (Яребица порпатица)

672. (Палец-отъ велитъ)

673. Кога да піетъ вино

674. Отговоръ

 

 

663. (Тумба тумба Татара).

 

Тумба тумба Татара, явни коня златара, тà пойди си Вегле; Вегле копѥ кревае; самъ бекъ седеше, Самовила пишфеше со орлоо пер-це, пауноо крилце, падна крилце въ морце, морца менѣ сольца, я сольца овцѣ; овца менѣ ягне, я ягне волку; волкъ менѣ кожа, я кожа кѫрпачу; кѫрпачъ менѣ чевли, я чевли бабѣ; баба менѣ колаче, я колаче ѫрту; ѫртъ менѣ заякъ, я заякъ Турчину; Турчинъ менѣ пара, я пара попу; попъ менѣ молитва: по Чифути клетва, по Егюпци метла, и по . . рци лопата.

 

 

664. (Думба думба дивина)

 

Думба думба дивина, явна коня пауна, си отиде Влася, Власи копѥ кревае, сина си го колеа, цар-о го подигаа, неольо мори неольо! дека да сѣ делиме? потъ Сабукоа косеница. Самъ Сабукъ седеше, Самовила пееше; Чеверъ Лаго вѫрлаго, крена нога на рамо, погледай по нурецъ; нурецъ тебѣ сольца; сольца ти овцѣ; овца тебѣ ягне, ягне ти волку; волкъ тебѣ кожа, кожа ти коачу; коачъ тебѣ сѫрбичокъ, сѫрбичокъ ти ченица; ченица ти воденица, воденица тебѣ брашно; брашно ти бабѣ, баба тебѣ колакъ; колакъ ти ѫрту, ѫртъ тебѣ заякъ; заякъ ти Турчину, Турчинъ тебѣ две пари; две пари ги цару, цар-отъ тебѣ девойка. (Две пари ти попу, попъ тебѣ молитва.)

 

 

513

 

665. Кога да пѫлтееть деца-та мали.

 

Чукъ чукъ лобода, падна тесла отъ бога, удри баба по нога, тà сѣ роди ѫртиче, си го зави въ кѫрпиче, си го кладе на тланикъ, мѫл-чи, синче, не плачи, ойде въ пазаръ татко ти, ке ти купитъ два меха, едни-отъ меденъ, други-отъ немеденъ, кой ке мѫлчитъ медени-отъ, кой ке плачитъ немедени-отъ, претъ цареа порта жѫлта курешница, у те-бѣ ключеи-те, у мене катани-те, моли замоли до три години.

 

 

666. (Одефъ, одефъ прау пѫтемъ)

 

Одефъ, одефъ прау пѫтемъ, кога гледа шума, шума бобо родила; апнафъ едно сладко, ущ едно посладко, трекьо найсладко. Си оборифъ чанта, чанта тагарджика, берамъ берамъ нѫтре клаамъ; „бре не бери ти бобо-то!” (викатъ пѫдаръ); — „бре що бикашъ ти викачу!” — (отгоори берачъ) — „бре небери бобо-то!” — „шума бобо родила, ти бобо си не родилъ!” — я берамъ, берамъ, оной туку викатъ — ела бре вамо — ето нейдамъ тамо, — капунунъ, (велитъ Турчинъ) — не носамъ капу, (велитъ берачъ) ясъ с имамъ шапку — тутунъ усъ шин-ди — ясъ тутунъ не піамъ, — делидар бу — ясъ го неделямъ, самъ въ шума г обрафъ, самъ ке го яда. —

 

 

667. (Дедо седитъ на грутка)

 

Дедо седитъ на грутка, и си плетитъ ѭкучка, защо ти ѥ ѭкучка?— ке си берамъ желатъ. — защо ти ѥ желатъ? — ке си ранамъ прасенце. — защо ти ѥ прасенце? — ке ми пущитъ сало. — защо ти ѥ салце ? — ке си мазнамъ моми-те. — защо ти сè моми-те ? — ке ми метатъ дворои. — защо ти сè дворои. — ке ми редатъ столои. — — защо ти се столои? — ке ми седатъ сватои. — защо ти се сва-тои? — ке донесатъ невѣста. — защо ти ѥ невѣста? — ке ми родитъ дете. — защо ти ѥ дете? — да ме викатъ [*] тата, бате, скри сѣ въ гѫрнце, ето и Турци-те, ке ти зематъ пари-те,

 

 

668. (Сонце бонче, богоо яйце)

 

Сонце бонче, богоо яйце. — камо тоа яйце? го изеде мома. — камо ѥ мома-та? — она сѣ скри дома. — камо ѥ дома? — ѭ изгоре

 

 

*. По друга: — да ме викатъ: тате, бате, скри сѣ въ ясли, сто ти сè Турци кюлюмарци.

 

 

514

 

огонъ. — камо го огонъ ? — го изгасна вода. — камо ѥ вода ? — ѭ испіа две деца. — камо и дечина ? — отидоа на нива, да бранатъ просо. — камо ти просо? — г искѫлваа врапси. — камо и врапци? — сѣ качіа на дѫпъ. — камо го той дѫпъ? — го пресече секира. — камо ѥ секира? — отиде на коачи. — камо и коачи? — и изсмоля мольци. — камо и мольци? — и искѫлва петел-отъ. — камо го петел-отъ? — го изеде лисица. — камо ѭ лисица? — ѭ отепа пушка. — камо ѭ пушка? — пойде кае цар-отъ.

 

 

669. (Ономоно дономоно)

 

Ономоно дономоно; тріафиле, карафиле; стото-пито, моногито; ляйтинъ, гуйтинъ; суезе, сукезе; делимаръ, кокошаръ; зби, каціи; тене-ке, напѫрстокъ.

 

 

670. (Цуцулига, пеитанъ)

 

Цуцулига, пеитанъ; петугора, хаиванъ; харджиманъ; чунчукъ, чукалчакъ, ковачъ, керкелъ.

 

 

671. (Яребица порпатица)

 

Яребица порпатица, до мазара, до катара, чингини, мингини, оптилъ, дуптимъ, дупка.

 

 

672. (Палец-отъ велитъ)

 

Палец-отъ велитъ: айде да крадиме! казалец-отъ велитъ: кѫде? големи-отъ: кѫде да ѥ. Четворти-отъ: ке кажамъ. Наймали-отъ: мѫлчи джупче наказанче!

 

 

673. Кога да піетъ вино.

 

Протеколъ ми мѫтенъ Дунавъ, занесолъ ми чаша вино; поклонъ дойде до кумета; кум-отъ ми сѣ люто кѫлнитъ: „жими бога не ѥ моя, туку ми ѥ Николоа, пи Никола пи; опѣтъ наполни.”

 

 

674. Отговоръ.

 

Мори чашо бу чашо, що сѣ бучишъ за мене, ете юнакъ за тебе.

 

 

515

 

Тіе игри сѣ кладоха сѫде за любопитство, и защо въ нихъ сѣ кріѥтъ имина странни. Во Бѣлица, не далеку одъ Струга, деца-та пе-ятъ со голема бѫрзина и повторвеѥ пѣсна, во коя сѫде можехме да различиме едно слово: Богорасумъ (Борисомъ?).

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]