Годинешни обичаи.
| Въ Кукушъ | Отъ Струга |
Въ Кукушъ.
Коледе. На полнъ нощъ предъ Божикь до разденвенѥ деца-та ходатъ со коледачки (стапови) отъ кѫща въ кѫща, и тропаетъ по врати-те, викаещемъ „Коледе, бабо, Коледе.” Отъ куки-те имъ даваетъ колачина, костени и други такви.
Бѫдник. Денъ предъ Божикь ѥ Бѫдник. Вечер-та запальватъ оганъ, на кои пернуваетъ (клаваетъ) голема пенушла. ’Сѫ нокь огн-отъ требитъ да горитъ;
522
а отъ пенушка-та да останитъ едно парче кое вардатъ до друга-та година, за да подпалѣтъ огн-отъ во исти-отъ вечеръ. Во Воденъ това парче закопватъ въ лозѥ, за да сѣ сторитъ грозѥ-то цѫрно. Тая вечеръ месѣтъ погача, во коя клаваетъ цело; и ѭ кѫршатъ на толку парчина, колку сетъ кукьовни-те, захващаещемъ отъ бога, после отъ кукя-та, и со рѣтъ отъ постари-те до помлади-те; и кому ке паднитъ цело-то, тои ге стретенъ тая година.
Како сѣ зготвитъ тѫрпеза-та отъ вечер-та, така стоитъ ставена дури да поминитъ Божикь. Отъ Божикь до Водици жени-те не работаетъ, ни ператъ (міятъ), ни деца кѫпатъ.
Клетва. Въ стредепосна-та неделя сѣ собираетъ неколку девойки, носеещемъ секоя нещо отъ потребни-те за да месатъ зелникъ. Ядатъ и сѣ сузборватъ заедно да пеѥтъ Лазара; И за да останатъ вѣрни на здоговор-отъ, клаваетъ на секира ’лѣпъ, соль и ѭгленъ; После целуваетъ секира-та и сѣ кѫлнатъ „ако некоя не додѫржитъ збор-отъ и сѣ разделитъ на Лазара, да не сѣ слеитъ како железо-то, да оцѫрнитъ како вѫглен-отъ (ѭгленъ), и лѣб-отъ да ѣ фатитъ очи-те, т. е. да ослѣпитъ.” —
Мишевъ денъ. Въ понеделник-отъ отъ Сирници (после запоственѥ-то отъ мѣсо), жени-те не работаетъ, ни отвораетъ ковчедзи-те. Той денъ сѣ викатъ Мишовъ-денъ.
Мартинки. Ден-та спроти Март-та сучатъ цѫрвено и бѣло предено со цело; и утрина-та го клаваетъ на деца-та на гѫрло, на рѫце и нодзе за здравѥ. Тіе сѣ викаетъ мартинки, и со нимъ въ Струга стретватъ ластовици-те.
Тая вечеръ пременуваетъ места-та, кѫде спавале до тога, за да не ги ядатъ болви. Тои денъ мали-те деца праватъ ластовица отъ дѫрво шикосано, и пеютъ по кѫщи-те: „Ластовица идеше, цѫрно море пливаше. . . .” — Во ’си-отъ месецъ не ядатъ зелѥ останато одъ понапрежни-отъ денъ.
Гюргев-денъ. Рано-то клаваетъ на врата-та коприви. Моми-те и деца-та носатъ коприви на глава. Той денъ сѣ теглѣтъ кой колку ке дойдитъ.
Еремія. Вечер-та спроти Ереміа клаваетъ предъ праг-отъ на порта-та кросно, и фортома; а отъ две-те стѫрни отъ кросно-то горятъ по една лепешка; и поминватъ го’яда-та преку кросно-то; за да не ги укѫсатъ змія. Чукаетъ со каціи низъ двор-отъ, по дупки-те и околу кѫща-та, и велятъ „бегайте зміи, оти идетъ Ереміа.”
Рано-то со коприви тераетъ гояда-та на пасенѥ.
Иванъ-денъ. Ден-та стари жени береетъ треви лекови-ти (бильки).
Во Воденъ тіе треви висеетъ на дукяни-те за да имаетъ повике покупници.
Цѫрн-денъ. Други-отъ денъ по летни св. Атанасъ, сѣ велитъ Цѫрнъ денъ. Жени-те не работаетъ ни хлѣбъ месатъ.
Моринки. Пѫрви-те дванаесетъ дни отъ Августа сѣ викаетъ Моринки. Тіе дни жени-те не работаетъ, ни ператъ, ни деца кѫпатъ. На тіе дни гатаетъ за добро-то или лошо-то време за цела година; ако напр. пѫрви-отъ денъ отъ Августа чинитъ горещина, коложекъ (январь) ке бидитъ студенъ, и на противъ; ако на втори-отъ правитъ добро време, на сечка (февраль) ке чинитъ лошо; и така за други-те.
523
Годинешни обичаи.
Отъ Струга.
Бѫдникъ. Пред Божикь правеетъ питулици и со каша-та чинатъ кѫрстъ на врати, долапи, брашникъ и други. Орачи-те клаваетъ емеш-от на кланикъ, и на него чинатъ кѫрстъ со каша-та; така и на черешло-то. Деца-та ходатъ на коледе.
Во Дебарски-те села исцѫрнуваетъ лица-та и ходатъ на коледе отъ село въ село со песни и ’ора, имеещемъ цѫрвенъ байракъ со бѣлъ кѫрстъ во стреде. Во Магарово деца-та викаетъ: Коленде меленде, сурова година, цинци, кака, дай м’ една колака.
Водици (Богоявленіе). Вечер-та предъ Водици оставаетъ стомни-те откріени и празни, а утро-то ги наполнуваетъ, и наквасвѣтъ въ река-та квас-отъ. Предъ да излезатъ отъ цѫрква береетъ бѫрлокъ, напр. сено со лющенчина, или трески смешано, и го фѫрляетъ въ оганъ шептаещемъ нещо. По излегвенѥ-то отъ цѫрковъ клаваетъ стредъ кукьи секира; татко-то, или майка-та дѫржитъ кѫрстена-та вода; а синови-те и керки му скокаетъ преку секира. Кой отъ нимъ скочитъ повике отъ други-те, нему пѫрво ке дадитъ да сѣ напіетъ отъ кѫрстена-та вода; така со рѣдъ на други-те.
Зам. По села-та земаетъ кѫрст-отъ отъ село въ село. Той що ке го земитъ дома си утощаватъ сѫто село.
Деца-та имаетъ зготвени вици сплетени, кои сѣ викаетъ суровици. Со нимъ рано-то на Божикь ходѣтъ отъ кукя въ кукя, мешаетъ огн-отъ со суровици-те, и пеѥтъ: „суро’а божа, весела година, колку яйца и пилци, толку деца и яганца.”
Лапѫрди. На поклади вечер-та деца-та играетъ околу цѫрковъ со лапѫрди. Лапѫрди сетъ дрѫгови не толку дѫлги, на вѫрх-отъ разцепени, и въ цеп-отъ накладено сено свѫрзано. Въ сено-то клаваетъ ѭгленъ, и вѫртѣтъ лапѫрда-та на десно на лево, дури да сѣ запалитъ сено-то и да изгаснитъ. После оставаетъ дрѫгови-те въ цѫрква.
Лазара. Рано-то деца-та ходатъ по куки со шарени стапчина. Той денъ, а повике въ неделя-та, въ Цвѣтници, сѣ собираетъ девойки-те по махали и направѥтъ една отъ нихъ невѣста. Кого ке стретатъ на пѫтъ обколисватъ и пеѥтъ секому по возраст-та му т. е. ако ѥ неженатъ друга песна, аке ѥ женатъ друга; ако ѥ жена, или девойка друга (вид. пес. лазарски). Той даватъ пари на невѣста-та, коя му целиватъ рѫка. Со тіе пари накупвѣтъ нужни-те ѥла, и сѣ гощаваетъ, и попращаетъ Лазара со ора и песни.
Гюргев-денъ. На той денъ вапсаетъ яица и праватъ нишальки, на кои сѣ нишаетъ моми-те опасани со дебелика, помазвеещемъ лице-то со цѫрвено яйце, за да бидатъ дебели и цѫрвени.
Кунъ квечерина-та запотватъ, т. е. клаваетъ на врати-те трева; запальвѣтъ суви говечки лепешки, за да сѣ чадатъ го’яда-та, кога сѣ вращаетъ отъ пасенѥ.
Бабини дни. Последни-те дни отъ Марта сѣ викаетъ бабини дни, кои обикновено сетъ студени, и ветарливи. Тіе дни сѣ зедени отъ Априля ево како. Една стара жена по излегвенѥ-то отъ Марта, како виде, че време-то бѣше топло и много хубаво, рече: „Цицъ козица на планина, пѫрдни Марту на брадина;” и си излезе со кози-те на планина. На Марта падна тешко да сѣ презиратъ отъ
524
една баба, и рече на Априля: „Априле, лиле, мой побратиме, придай ми три дни да згрубамъ баба.” Априль ту даде; и захвати таков студъ, лапавици и ветрища, що баба-та со ’се кози замѫрзнала. И денеска, велѣтъ, стоятъ каменообразни баба-та и кози-те на Шаръ планина.
Ой-люле. На Руса Стреда моми-те отбервѣтъ една отъ мегю себе, и надъ рутища-та отъ глава до нодзе ѭ опашватъ со секакви треви, напр. со бозъ и др. и ходатъ по куки-те пеюещемъ, „Отлетала преперуга ой люлѥ, ой!! (вид. п. 660). Кога стигнатъ подъ некои прозорецъ (пенджера) отъ одзгора туриваетъ вода на опасана-та со тревѥ. Влегватъ въ куки-те и таркаляетъ сито, кое ако паднитъ ничкумъ, во тая кукя ке бидитъ скѫпіа; ако паднитъ инаку, плодородѥ. Въ секоя кѫща, имъ даваетъ брашно, или друго нещо, и за ручекъ со собрани-те направѥтъ гозба, на коя пеѥтъ и играетъ. Това сѣ викатъ Ой-люле. И кога некой сѣ (или некого) изводенитъ, сѣ велитъ: сѣ (или го) направихъ Ой люле.
Јеремія. На св. Јеремія кѫршатъ стомни, шутарки и черепи. Въ Прилепъ пеѥтъ: бегай, бегай, гату, со твои-те гадищица! ето ти го Јеремія, ке ти мотитъ черева-та со железно матоело.
Скѫрсти. Ако ѥ време-то сушливо, мало големо земаетъ икони отъ дома си и отъ цѫрковъ и попови-те напредъ, излегватъ еденъ часъ далеку на Марковъ каменъ, и ’си-те единогласно по пѫт-отъ пеѥтъ, „скѫрсти одамъ, бога молямъ, господи помилуй, да зароситъ ситна роса” тои ходъ сѣ викатъ скѫрсти.
Зам. Марковъ каменъ сѣ нахожатъ на подножѥ-то отъ Бѣлица планина до Струшки-те лозя; и ѥ необработанъ каменъ, на кои иматъ дѫлга стѫпалька.
Жетва. Въ Кукушъ, кога да зажніатъ, ако некой поминитъ по пѫтъ близу до нимъ, му иставаетъ еденъ снопъ, надъ кои спростираетъ шаміа (и клаваетъ лѣбъ) му пеѥтъ; а той требитъ да хвѫрлитъ нещо пари на шаміа-та.