Дневник 1901-1903 г.

Васил Чекаларов

 

 

ПИСМА

1. Сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурския край, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля, съдържащо данни за въстаническите действия, за изгорени 23 български села, за убити и пленени старци, жени и деца от турската войска и башубозук ( Костур, 30. VIII. 1903 г. (ст. стил) )

 

[[ Списък на изгорените досега села и убитите от аскера и башибозука  ( Шестеово, Черновища, Дъмбени, Лобаница, Върбник, Прекопана, Жупаница, Косинец, Орман, Кондораби, Черешница, Бамбоки, Загоричани, Бобища, Котори, Олища, Вишени, Блаца, Горно Дрявоневи, Долно Дряновени, Поздивища, Въмбел, Мокрени, Арменско, Бабчор )  (От ръководителите на Костурския район: Лазар И. Трайков, Васил Чекаларов, Пандо Кляшов, Манол Розов и Михаил Николов. 30.VIII. 1903 г.т. стил) ) ]]

 

2. Писмо от Васил Чекаларов до Лазар Киселинчев за действията на костурския отряд в Леринско и Прилепско под ръководството на Лазар Поптрайков и Михаил Николов през въстанието ( Жълтото, 22 септември, 1903 г. )

 

3. Писмо от Димитър Д. Агура, председател на Благодетелната комисия за подпомагане на страждущите македонци до ген. Рачо Петров, министър-председател за исканата от Васил Чекаларов парична помощ от комисията  ( [София], 13 януари 1904 г. )

4. Писмо от Васил Чекаларов до Олга с предложение за женитба  ( Поздивища, 10 април 1909 г. )

5. Пощенска картичка от Чуков до Васил Чекаларов за намерението си да му изпраща испански списания, поздравления за него и за Иван Попов  ( Буенос Айрес, [ноември] 1909 г. )

6. Част от писмо от Васил Чекаларов до Стефан, негов съдружник за очакваната амнистия и уточняване техните делови отношения  ( Б.м., Б.д. )

7. Писмо от Васил Чекаларов до Лазар Киселинчев за живота си в София и за плановете си за в бъдеще  (София, 22 ноември 1911 г. )

8. Писмо от Васил Чекаларов до Лазар Киселинчев за излизането от гръцки затвор на Ламбро Поповски, за намеренията му да строи къща и др.  ( София, 12 февруари 1912 г. )

9. Писмо от Васил Чекаларов до съпругата му Олга Чекаларова с поздравления  ( Б.м., Б.д. )

10.
ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВот Любомир Бобевски
 

 

1

Сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурския край, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля, съдържащо данни за въстаническите действия, за изгорени 23 български села, за убити и пленени старци, жени и деца от турската войска и башубозук.

 

Костур, 30. VIII. 1903 г. (ст. стил)

 

До 20-и юли се намираше постоянно заседнал аскер от 100-150 души в селата: Загоричани, Вишени, Кономлади, Поздивища, Габреш, Руля, Дъмбени, Косинец, Нестрам и Кондораби, за да преследват дотогавашните малки четички, които поддържаха Революционния комитет. Вишенския аскер нападнат биде от ръководителите В. Чекаларов, Кляшев заедно със селските началници. Около казаните началници и войводи имаше 350 души въстаници. Нападението стана от всички страни и след тричасово сражение аскера напусна селото и удари на бяг, благодарение на нощта се спаси от съвершено уничтожение. В ръцете на въстаниците паднаха една пушка, патрони и храни. Убити 5 души аскери, а въстаници нито един. При нападението на вишенския аскер бяха заловени 40 аги от турското село Жервени, между които се намираше една анъмка с няколко деца. Най-лошите от тях 20 души бяха убити, а по-добрите е жената и децата се освободиха. Избягналия аскер от Вишени внуши трепет в гр. Костур с разправянето му за червените байраци, за гърмогласните „ура”, за буйните песни в боя и за множеството на въстаниците, които увеличаваха стократно. Турците, дотогава навикнали да преследват единици и четички от 5-10 души, а не дружини от стотини, стреснаха се, изплашиха се. Нападението на вишенския аскер стана на 21 юли около 9 1/2 часът вечер и на другия ден още всичкия аскер от гореказаните села избяга в градовете; ето защо, когато въстаниците заобиколиха селото Прекопана, за да разбият и тамо квартирующия аскер, не намериха нито един турчин. И въстаниците от Корещата (западната част на Костурско) не успяха да нападнат здраво някой аскер, понеже той избяга и от тези пунктове, преди те да се съберат под знамената. Само няколко далечни залпове смутиха и подгониха аскера от с. Кономлади.

 

286

 

 

На 23 юли въстаниците нападнаха и превзеха градеца Влахо-Клисура по следния начин: центровия войвода Иван Попов в 5 часът с 80 въстаници нападна аскера от 150 души, който идеше по шосето от с. Суровичово за Клисура. Нападнатия аскер се разби и пръсна, като остави след себе си в ръцете на въстаниците 4 кола пълни с продоволствен и мундирен материал. При превзиманието на обоза се намериха от аскера оставени три коня, натоварени с палатки, които въстаниците ги предадоха на огън. Началниците: Чекаларов, Кляшев, Розов с 300 души въстаници, след като разпръснаха аскера от 50 души, който беше на отбранителна позиция при Клисура, завзеха я и нападнаха откъм гърба аскера, който се сражаваше с Попов. Нападнат аскера от всички страни и изплашен от гръмогласните „ура” и песни, обърна се в безпорядъчен бяг, придружен от мюдюрина. И тъй градеца Клисура и мюдюрлъка, който се пазеше от около 350 души аскери, се превзеха от въстаниците. Всички правителствени книжа в мюдюрлъка бидоха изгорени и собствения кон на мюдюра взет. На 23 юли Клисурската пресека (Даула) беше запряна за минаването на турците и пощенските съобщения; до завзиманието наново от турците на 15 август, което ще се опише по-подир. С превземанието на Клисура въстаниците не дадоха нито една жертва, а предидущия ден (22 юли) центровия войвода Никола Андреев, когато нападна аскера пак при Клисура, изгуби в сражението 5 въстаници. Там са избити повече от 10 души турци и в ръцете на въстаниците попадна една маузерова пушка с патрони.

 

На 24 юли Лазо Поптрайков (ръководител) с 400 души въстаници от Дъмбенский и Смърдешкий центрове нападна помашкото турско село Жервени, което пречеше със съществуванието си в центъра на многото български села, като доносници на турската власт за въстаническите посоки и действия и като съучастници в башибозушкия грабеж при Шестеовската (12.II.1902 г.) и Вишенската (3.VIII. 1902 г.) афери. След малко съпротивление селото се подпали и изгоре. Предварително на жервенци по добър начин се потърси всичкото оръжие частно и което хукюмата им е дал, да го предадат на въстаниците и да напуснат селото. Турците не предаваха оръжието, а обърнаха пушките си срещу въстаниците, та за туй са отвори огън и изгоре селото. Тук падна само един четник. Подир изгонването на Жервени Лазо събра всички въстаници от всички центрове от Корещата повече от 800 души и обиколи селата и планините, без да срещне някъде турчин.

 

На 26 юли аскер от 700 души излезна от Костур, подпали селото Шестеово и на Шестеовския връх се срещна с една малка селска четичка от 30 души, водена от Никола Кузинчев. Завърза се сражение,

 

287

 

 

което трая един час и четичката отстъпи незабелязано без никакви загу би. Загубата от турска страна не се знае. Същия аскер на следующия ден, минавайки през село Черновищи, подпали две-три къщи. На 28 юли Лазо, Васил и Пандо с четири центрови войводи (Ив. Попов, Митре Панджаров, Стерьо Стерьовски и Васил Николов) и много селски войводи - всичко въстаници повече от 800 души - нападнаха чисто турския градец Билища (мюдюрлък), център на арнаутите в Дяволта. Югозападната част на Костурско граничи с чисто арнаутски села от мухамеданска вяра, наречени Дяволци поради реката Дявол. При изгаранието на с. Смърдеш, 9.V. тая година, те се отличиха е най-голям грабеж и насилия, та трябваше непременно да удари на Билища, за да почувствуват и те силата на въстаническите, та да не тичат сляпо за плячка. При централизирането на въстаническите сили към с. Смърдеш арнаутите се сетиха да укрепят Билища с аскер и башибозук и да чакат нападението от здрави позиции. Нападнаха се едновременно и Билища, и Капещица (родно село на прочутия злодей-кръвопиец Касим ага, убит от Комитета). Нападението се започна в 9 часът и след 4-часово сражение въстаниците отстъпиха назад, без да превземат Билища. Турците оставиха 10 души мъртви (аскер и башибозук), а от въстаниците 1 при Капещица и 1 ранен при Билища, който скоро умря. Това нападение на Билища всея ужас и трепет у арнаутите, които не смееха да дохаждат за плячка. Същия ден (29.VII.) аскер от 800 души незабелязано запали селото Дъмбени, но като му се отвори огън от една селска чета от 40 души, аскера потегли към планината нагоре на върховете при „Локвата”. Аскера беше посрещнат от 500 души въстаници и завърза се силно срежение. След 6-часово сражение аскера отстъпи и почна да бяга в безпорядък към с. Дъмбени, а въстаниците го гонеха цели 2 часа, докато най-сетне с настъпванието на нощта им се погуби отпред очите. От турците има сума убити и един сигналист заедно с пистона му заловен жив от въстаниците. Убит един въстаник. Този сигналист беше първия роб аскер в ръцете на въстаниците. От това сражение се даде на турците да разберат, че е по-малко от хилядо души аскер не могат да ни нападнат в планините.

 

На 4-ти август 300 души въстаници заедно с леринската чета на Георгий Попхристов решиха да нападнат кулата при с. Псодери, в която стоеха 50 души аскер и аскера, който квартируваше в Псодери (100 души). Но при съмвание, когато въстаниците завзимаха височините над Псодери, срещнаха се с турски предни патрули. Отвори се внезапен огън и въстаниците видяха, че ще имат работа с много аскер, новодошъл при кулата от Лерин. Завърза се кърваво сражение от заранта до

 

288

 

 

вечерта почти. Аскера броеше повече от 1500 души, а псодерския и пристигналия на помощ возлизаше до 2000 души. Турците с големи усилия превзеха от въстаниците само една позиция, като дадоха повече от 100 души мъртви и 50-на ранени. Турците нападаха и с горска и полска артилерия, а въстаниците преди напускането на гореказаната позиция употребиха бомби. Позицията се държеше от центровия войвода Митре Панджуров с недостатъчно и повече неопитни въстаници и след раняването му позицията се отпусна, като оставиха на мястото 6 души убити и 3 ранени. Всички останали позиции се додържаха юнашки при град куршуми и чести гранати. Турците направиха последни големи усилия да завземат другите върхове, като харчеха безброй патрони, но не можеха да настъпят ни крачка по-горе. Поражението на турците беше голямо и загубите им грамадни и затуй при връщанието на аскерите към Лерин изляха си ядът над нещастното село Арменско. Голямата турска сила отстъпи още на 8 часът, а огъня продължаваха турците до вечерта от кулата и гъсталаците, за да не настъпат въстаниците и да гонат аскера към Лерин, както над Дъмбени. Като не можаха да направат нищо турските топове и маузерови пушки на въстаниците при Псодери, обърнаха ги към невинното село Арменско.

 

Същия ден (4.VIII.) турците запалиха селата: Косинец, Лобаница, Жупаница и Орман, от които села избиха много старци и жени, плениха моми, жени и деца. До това време, когато в западната половина ставаха тези събития, в източната половина въстаниците изгориха няколко турски чифлици около Врабчинското езеро и нападнаха черкеското село Свети Тодори, където убиха 3-ма турци, а от въстаниците един ранен. Дълго време аскерът не смееше да нападне въстаниците, които свободно циркулираха навсякъде и владееха цяло Костурско с изключение на градовете Костур и Хрупища. Въстаниците от Костурско заедно с леринските предприеха нападение в леринското градче Невеска, дето от много години стоеше постоянен аскер в големи и здрави казарми. - На 12.VIII. ръководителите: В. Чекаларов, П. Кляшев, М. Розов и М. Николов с центровите войводи И. Попов, В. Котев, Марко, Кочовский, С. Стреьовский, Н. Андреев и П. Какалев и няколко селски войводи - всичко 400 души въстаници нападнаха аскера в Невеска, който възлизаше на 205 души. Въстаниците заобиколиха незабелязано Невеска през гъсталака и ненадейно нападнаха от три страни аскера, който беше разположен едни в палатки по укрепленията около града и други в казармата. При първото отваряние на огъня турците сбъркаха конците и оставиха складираните пушки на рогачи безоръжни избягаха. Всички пушки, складирани на рогачи, паднаха в ръцете на въстаници-

 

289

 

 

те. Без да играе много сражението вън от градеца, въстаниците навлязоха вътре и заобиколиха казармата. След хвърлянието на няколко бомби в казармата и сполучливите вистрели в прозорците на казармата турците я напуснаха и благодарение на нощта мнозина се спасиха. И тъй казармата, позорно напусната от аскера, подпадна всецяло в ръцете на въстаниците. Мюдюрина сполучи да избяга и правителствения дом тъй също подпадна в ръцете на въстаниците, дето заловиха 7 души живи аскери и трима убити. От убити, живи заловени и избягали аскери взеха всичко 31 маузерови пушки, 5 гръцки, 1 Мартинова пушка и 6000 патрони. На 14.VIII. голямо множество аскер повече от 6000 души от Костур ноще и призори се срещна е няколко селски чети от 150 души и завързаха сражение на „Кайнак”, при с. Черешница. Четите отстъпваха порядъчно през множеството и когато стигнаха на помощ И. Попов и В. Котев, се завърза кърваво сражение над село Прекопана в прегрътките на Бич планина. Благодарение на тази помощ отстъпающите чети се спасиха от съвершенно разбивание. Сражението трая дори до вечерта. Същия аскер отиваше да нападне върхът „Върбица” на Север от Клисура, където се намираха още 400 души въстаници. Стана общо отстъпление, без да се завърже сражение. И тъй турците превзеха Върбица и на другия ден Клисура. При сражението на Кайнак турците изгоряха Черешница и останалите къщи от Прекопана. В това сражение има 27 души въстаници убити, а от аскерът не по-малко от 250 убити и сума ранени. На другия ден (15.VIII.) турците изгориха: голямото и богато село Загоричани, Бобища, Котори, Бомбоки и Кондораби и няколко къщи от с. Олища. Подир няколко дена турците изгориха и село Мокрени, след като въстаниците около къщата на Н. Андреев направиха няколко сражения. Загуби има доста в селото, но още няма положителни сведения. Турците, като видяха, че не могат да противостоят със 7-8000 души войска срещу въстаниците, повикаха за Костурския район още толкова. Тъй че турците с големи сили, повече от 15 000 души, блокираха Костурско и подчиниха жените под властта си, а старците исклаха, като не намериха хилядите въстаници. Аскерите не оставиха планина и долчинка не претърсени и след като изгоряха почти всички останали села (Блаца, Вишени, Горно и Долно Дреновени, Черновища, Поздивища и Въмбел), оттеглиха се по градищата и укреплените височини. През това нахлувание на множеството аскери в Костурския район, което трая 10 дена, турците направиха най-големи опустошения на селата и имота. Избиха много невинен народ, и то старци и баби, които не можеха да се спасят с бягство. Заграбен е абсолютно всичкия едър и дребен добитък, изровено е всичко скрито и извършено е най-

 

290

 

 

големи насилия и безчестия от аскера и башибозука над нещастните жени и моми. Красавиците моми и невести са планени и пълнят турските ареми. Всичко, извършено от турците, подбужда въстаниците да станат отчаяни борци, вечно непримирими врагове на турската власт. У въстаника в Костурско не остана нищо да жали: селата съвершено разорени, имота заграбен, сеидбите изгорени, фамилиите ограбени и разпилени, гладни и голи. Честта на майките и сестрите му потъпкана и поругана от турците, иска въстановяването ѝ е продължавание на неравната борба и с отмъщавание над зверовете - турци. Пушките на въстаниците, които забъркаха турския рахатлак и потърсиха (свобода) за роба, писъците и нещастията на беззащитните жени и деца достатъчни са да възбудят човешките сърца в свободните държави да се притекат на помощ и застъпничество. Турското правителство и Командир пашите мислят вече, че след голямото обискиране на планините и изгарянието на селата се пръснаха на далеч и ще сложат оръжие. Във време на обискът 26.VIII. аскерите се сбъснаха е една чета от 60 души в Дъмбенската планина, без да падне някой и с друга във Въмбелската планина. При обискът на въмбелската планина останаха скрити в пещерите 18 души въстаници от селската Въмбелска чета, понеже нямаха възможност да се измъкнат през гъстите кордони на аскери и да се съединат към въстаническите тела, бидоха уничтожени до един. Въстаниците, след изкусно отстъпление пред голямата зган, не дадоха много жертви, и когато турците знаят, че са исчистили Костурско от въстаници, те се озоваха в прежните си пунктове, по-опитни, по-жадни за отмъщение и по-готови да мрат за свободата на Отечеството си.

 

291

 

 

 

Списък на изгорените досега села и убитите от аскера и башибозука

 

 

1. С. Шестеово от 180 къщи изгорени 27:

Янаки Илиев 110 год. убит с куршум

Илия Новачков 70

Настовица Вълковска 80 „ убита с куршум

Николица Гавалова 70 „ „ „ „

Наковица Сърбинова 25 „ „ „ „

Султа Атанасова 30 „ умряла от ужасни страх

 

 

2. С. Черновища от 50 къщи останали само 5.

Дйамо Марков 45 год. убит с куршум

Ламоро Цилев 20 „ „ „ „

Мара Дерондовска 65 „ убита с куршум

 

 

3. С. Дъмбени от 250 къщи останали само 3.

Митре Терзиовски 95 год. убит с куршум

Търпен Ангелков 80 „ „ „ „

Иоше Радков 80 „ „ „ нож

Димко Гулев 75 „ съсечен

Трайко Ангелков 85 „ убит с куршум

Савро Кенков 80 „ „ „ „

Коло Попстернов (идиот) 19 „ „ „ „

Лазовица Караджова 70 „ убита с куршум

Димковица Сулмезова 65 „ разпрана

Митрейца Хаджиовска 65 „ „

Поптрайковица - „ ранена

Стояница Караджова - „ ранена

Трайковица Бриченка - „ ранена

 

 

4. С. Лобаница от 80 къщи - цяло изгорено.

Попадията 70 год. убита с куршум

Толо Гулов 75 „ „ „ „

Митре Капиданчев 60 „ „ „ „

Стоян Димов 75 „ „ „ „

Наке Гологачев 65 „ „ „ щик

Наковица Гологачева 65 „ съсечена на парчета

Митре Коломанчев 62 „ съсечен на парчета

Наке Донев 60 „ убит с куршум

 

292

 

 

Лазовица Капиданка 23 год. убита с куршум

Иловица Марковичина 21 „ „ „ „

Наум Мънгов 75 „ убит с куршум

Доно Миджов 65 „ „ „ „

Лазор Сотирчев - „ ранен

Дина Сотировска - „ ранена

Коловица Богданоска - „ „ „

Геловица Димитрова - „ ранена с кама

 

 

5. С. Върбник 60 къщи цяло изгорено.

Колко са убити, точни сведения няма.

 

 

6. С. Прекопана 150 къщи цяло изгорено.

При запалванието му на 29.VII. има 5 души убити, на които имената не се знаят, а при горението на 14/VIII колко са, няма сведения.

 

 

7. С. Жупаница 120 къщи цяло изгорено.

поп Костандин 70 год. убит в Костур

Търпо Мелов 60 „ „ „ „

Кирнако Атанасов 15 „ „ „ „

Дине Наков 50 „ „ „ „

Наум Кириязов 22 „ заклан

Васил Шопов 45 „ „

Коло Ноловски 75 „ „

Сидер Андреев 55 „ убит с куршум

Панает Янев 45 „ „ „ „

Насо Делов 60 „ „ „ „

Нико Апостолов 62 „ измушкан

 

 

8. С. Косинец от 200 къщи останали само 8.

Васил Киселинчев 86 год. убит с куршум

Цвета В. Киселинчева 88 „ убита с куршум

Трендо Мацанов 90 „ убит с куршум

Мануша Т. Мацанова 78 „ измушкана

Деспа Ц. Оцева 72 „ „

Елена С. Гершанова 73 „ заклана

Мара Пенова 70 „ „

Киро Главковски 64 „ убит с куршум

Мара X. Тумбарова 27 „ убита с куршум

Илия А. Петков 13 „ убит с куршум

 

293

 

 

Герго Руков 62 год. убит с куршум

Митровица Пеличарка - „ убита с куршум

Коло Петков 51 „ убит с куршум

Стоян Мацанов 60 „ „ „ „

Пене Пулячев 70 „ „ „ „

 

 

9. С. Орман 20 къщи цяло изгорено.

Колко са убити, няма точни сведения.

 

 

10. С. Кондораби 30 къщи цяло изгорено.

Колко са убити, точни сведения няма.

 

 

11. С. Черешница 80 къщи цяло изгорено.

Дамян Сулов 50 год. убит с куршум

Петър Попов 53 „ „ „ „

Дамян Божков 59 „ „ „ „

Христо Божков 35 „ „ „ „

Сидо Попярмов 60 „ заклан

фило Розов 63 „ измушкан

Дине Главчев 81 „ убит с куршум

Митре Бабчорлията 73 „ „ „ „

Сия Бабчорева 50 „ съсечена на парчета

Риса Фянова 28 „ заклана

 

 

12. С. Бамбоки 80 къщи цяло изгорено.

За убитите точни сведения няма.

 

 

13. С. Загоричани 680 къщи цяло изгорено.

Убити около 150 души старци, жени и деца - точно сведения няма.

 

 

14. С. Бобища 150 къщи цяло изгорено.

За убитите точни сведения няма.

 

 

15. Чифликът Котори 16 къщи всички изгорени.

 

 

16. С. Олища от 90 къщи изгореха 3 къщи.

За убитите точни сведения няма.

 

 

17. С. Вишени от 200 къщи останаха 13.

Дине Ишков 65 год. заклан

 

294

 

 

Гиле Сотиров 73 год. „

Сидо Бакрачев 81 „ убит с куршум

поп Кочо 70 „ „ „ „

Коле Лейка 60 „ „ „ „

Дино Калков 85 „ „ „ „

 

 

18. С. Блаца от 100 къщи останаха 18.

Трифунка Гйовева 49 год. заклана

Иван Чекамдонов 63 „ заклан

Илия Стумбов 38 „ убит с куршум

Вангел Чамнов 17 „ „ „ „

Теодоси Тишмиров 62 „ „ „ „

Пандо Пишмиров 45 „ „ „ „

Пандо Голичев 60 „ съсечен

Михаил Бошев 79 „ „

Петър Цалов 53 „ „

Нунта Томева 50 „ убита с куршум

Насо Кириев 11 „ съсечен

Спасе Колита 60 „ „

Стерио Накев 12 „ съсечен

Димитър - „ ранен с щик

Доста П. - „ ранена с щик

 

 

19. С. Горно Дрявоневи от 65 къщи остават 10.

Наки Г. Королов 73 год. убит с куршум

поп Яний 75 „ „ „ „

Глигор Петрески 73 „ „ „ „

Геле Меанчеви 65 „ „ „ „

Лазо Сотиров 45 „ „ „ „

Кърето Колчов 57 „ „ „ „

Лазо Прелка 76 „ съсечен

Стасо Петрески 62 „ ранен

 

 

20. С. Долно Дряновени от 30 къщи остават 4.

Нумо Гувелов 55 г. съсечен

 

 

21. С. Поздивища от 120 къщи изгоряха 27.

Ристовица Кинтна 55 год. съсечена

Лазовица Шотова - „ изгорена жива

 

295

 

 

22. С. Въмбел 120 къщи цяло изгорено.

За убитите няма точни сведения.

 

 

23. С. Мокрени 200 къщи цялото изгоря.

Убити около 300 души, точни сведения няма.

 

 

24. С. Арменско изгорени, това е в Лерински район.

Пленени от страна на аскера и башибозуците има почти от всички села, изгорени и неизгорени.

Мило Димитровски 60 год. от с. Лобаница изгубен

Ставровица Здролова - „ „ Дъмбени пленена

Дочка С. Здролова 3 „ „ „ „ „

Диновица Сърбова 52 „ „ „ „ „

Нумовица Сърбова 28 „ „ „ „ „

Косинец „ Риста Сърбова 20 „ „ „ „ „

Лабро Сърбов 8 „ „ „ „ „

Сърбо Сърбов 4 „ „ „ „ „

Риста Н. Порягова 20 „ „ „ „ „

Мара X. Станчева 11 „ от с. Косинец пленена

Сотирица Лячка 40 „ „ „ „ „

Цвета П. Лячка 12 „ „ „ „ „

Цветковица Нинова 36 „ „ „ „ „

Търпо Ц. Нинов 6 „ „ „ „ „

Насо Мимчев 60 „ „ „ „ „

Иван Орлинов 28 „ „ „ „ „

Иваница Гулева 35 „ „ „ „ „

Христина Гулева 2 „ „ „ „ „

Иван Христов 14 „ „ „ „ „

Толовица Пандоска с майка си, три мъжки деца и едно моме, пленени от с. Жупаница. Има от с. Загоричани 30 невести и моми пленени, пак и от другите села, но няма точни сведения.

 

Убити в с. Бабчор на 22 август:

Илия Т. Постолов 30 год. убит с куршум

Коста Я. Пеов 25 „ „ „ „

Тодор Ставрески 50 „ съсечен на парчета

Кирияко Н. Жайков 60 „ „ „ „

Георгий Я. Стойчев 50 „ измушкан

Гиле Т. Гилев 20 „ „

Танас П. Стойчев 50 „

Георгий И. Огненев 60 „ заклан

 

296

 

 

Танас М. Гечов 60 год. заклан

Иван Т. Марковски 60 „ убит с куршум

Дине И. Марковски 30 „ „ „ „

Яне М. Димов 60 „ „ „ „

Леко М. Димов 50 „ заклан

Васил Ф. Миленцев 18 „ убит с куршум

фило М. Кочов 79 „ съсечен

Иван М. Кулавсов 60 „ убит с куршум

Колевица Белчева 40 „ заклана

Зиеовица Ставреска 70 „ „

Елена Стасева 2 „ съсечена на парчета

 

30.VIII 1903 година (стар стил). За истиността на горните сведения подписваме се саморъчно ръководителите на Костурския район:

 

Лазар И. Трайков, Васил Чекаларов, Пандо Кляшов, Манол Розов и Михаил Николов.

 

 

Забележка. При настоящите сведения приключваме и картата на Костурско.

 


 

 

ЦДА, ф. 176 к, оп. 1, а. е. 1872, л. 198-208; Оригинал. Ръкопис.

 

№ 2

Писмо от Васил Чекаларов до Лазар Киселинчев за действията на костурския отряд в Леринско и Прилепско под ръководството на Лазар Поптрайков и Михаил Николов през въстанието.

 

Жълтото, 22 септември, понеделник, 7 1/2 ч. 1903 г.

 

Драги Лазо,

 

Що зор видяхме тия три-четири последни дена и нощи не е за казване, като броеници ги прехвърляме селата и планините „Лисец”, Кономлади, Търново, Брезница, Бесвина, Желево, Търсие, Турие, Черна Гора и обратно та едвам сега сме днес малко успокоени. Навсякъде аскери, булюци-булюци, [*] за чудо минахме невредими, въстаниците обаче се измориха много. Не стига, че навсякъде има аскер, ами вчера цял ден и вечерта търсехме Михаил Николов и не можахме да се срещнем с него. Той се завърна с около 250 души от Мориовско, където придружаваше Лазо Поптрай-

 

 

*. (тур.) - заптийска рота.

 

297

 

 

ков. По едно време се срещнахме с Николов. Той ни разправи доста интересни неща, които бързам да ти ги предам, за да знаеш, какво било тяхното пътуване по Леринско и Прилепско и от прави ти сам заключение.

 

Ще ти предам най-характерното от разказа на Мише, а то е следното:

 

Може да се каже с положителност, че оттатък Леринско не е имало никакво въстание, там едва сега се агитирало и покръствало. Четите там се движат прикрито и абсолютно никакво нападение не са предприели нито възнамеряват да сторят нещо. Четите па и селяните отбягват срещите с костурските чети, за да не си навлекат някоя опасност. Също е в Прилепско, там няма никакво въстание, нито села сега, нито 1 от турци има некъде повредени. Прилепският ръководител Петър Ацев бил много сърдит, защото костурчани направили такова шумно въстание и главно защо са въстанали.

 

Нататък бил и Гьорче Петров со една чета, но систематично избегвал да се срещне со нас. Со него бил и Пере Тошев. И двамата осъждали щаба, защо побързал да вдигне въстанието толкова скоро. Те се криели по едни непроходими планини и не предприемали никакви действия, за да не им се разваляло спокойствието, даже отбегнаха да се срещат со нас. От това нашите момчета най-вече се отчаяха щом видяха, че нататък нема никакво въстание. Във Воденско даже нито чета, Солунско същото, само на Одринско се слушат гюрултии и всичко това допринесе нашите да се отчаят и да изпаднат духом, за това допринесе и техната голотия. На всички въстаници дрехите са изпокъсани, до един са боси, без цървули, прибави и глада и отчаянието е пълно.

 

Местните чети ни отбегваха, за да не им създадем некои неприятности и мъчнотии.

 

Сарафов замина зад границата. Надали Лазо Поптрайков ще може да се срещне с членовете от щаба. Неговото идване не се знае, дали ще се върне в Костурско или ще замине за България. Той остана с около 120 души все подбрани момчета. На всички окото им беше към България.

 

Така завърши Михаил Николов своя разказ. Той недонесе никакво писмо от Лазо Поптрайков и това ме много очуди. Щабът нищо не писа ето вече цел месец, ако има некое писмо от щаба или от Лазо къде вас задръжте го, след некой ден ще прескочим към „Бучие” и по тия въпроси ще поговорим по-нашироко.

 

Аскерите от към Търсие и от към Бабчор се движат къде нас, тръгваме за към Порта. В тоя момент пристигнаха Кузо Блацки, Никола Трифонов и Андреев со 6 души.

 

298

 

 

На Михаил Николовите другари прибраха оръжието со изключение на 3-4, които останаха со нас. Всички останали си отидоха по дома си.

 

Дръжте се здраво, бре, да не направите некоя ата-грешка. Много здраве на Насо. Нещастният Киряко (от е. Дъмбени) го оплаках. Много скърбя. Страшни калпазанщини направиха дъмбенци.

 

Свършвам и скоро виждане.

 

 

Пише Васил Чекаларов. На „Ходжов Камен”, 22.IX. понеделник, 7 1/2 часа.

  


 

 

ЦДА, ф. 1816 к, оп. 1, а.е. 43, л. 1, Препис. Ръкопис.

 

№ 3

Писмо от Димитър Д. Агура, председател на Благодетелната комисия за подпомагане на страждущите македонци до ген. Рачо Петров, министър-председател за исканата от Васил Чекаларов парична помощ от комисията.

 

[София], 13 януари 1904 г.

 

Многоуважаемий господине Министре,

 

Получих писмото Ви. Не мога да излеза, защото съм в леглото. Ако и да ме боли ръката, помъчих се да Ви напиша. Ще ме простите.

 

Аз сполучих да примиря двете организации. Защо допущате и сега да Ви безпокоят хора като Чекаларова? Той е воевода, каквито ги имаме ту около сто. Всеки от тех получава по 60-70 лева месечно, а хората им се хранят от казана. Защо му са тогава 3000 лева? Ако има нужда от пари за четата си, защо не се отнесе към Татарчева, или към Цончева и да иска от тех средства?

 

Независимо от това нашите средства са съвсем скромни и постоянно се намаляват. Преди неколко дена броих на двете организации 2100 лева. А сега именно имам нужда от пари. От Солун ми искат пари. От Битоля също.

 

Във всекой случай аз бих могъл да дам тия пари на г-на Чекаларова със съгласие на комисията, която ще свикам щом бъда здрав. Ако ли е много спешна работата, ще мога да ги отпусна обаче с условие да ми я върнете, защото аз нема да запиша дори в книгата си тоя разход.

 

Приемете моля Ви, Господине министре, уверение в дълбокото ми към Вас уважение.

 

Димитър Д. Агура

 

299

 

 

 

ЦДА, ф. 52 к, оп. 3, а.е. 29, л. 3. Оригинал. Ръкопис.

 

№ 4

Писмо от Васил Чекаларов до Олга с предложение за женитба.

 

Поздивища, 10 април 1909 г.

 

Госпожице,

 

Колебливите отговори ме накараха вчера да Ви посета и да чуя последната дума. След като изпълних тоя дълг, към своите чувства, напуснах стаята Ви, с едно състрадание към Вас, тъй като явно ми се рисуваше некрасивото Ви бъдеще, пригърнато от самата Вас. След онова, което чух от Вас, не ми оставаше друго, освен да напусна Кономлади, за да се успокоя. Днес, когато щеше да тръгне нарочен човек за Кономлади да вземе вещите ми, пристигна Димитър и ми каза да не бързам. Говореното от Димитър бе смътно, неопределено, а това не бе достатъчно и затова бих му казал да иска от Вас нещо положително, определено. Димитър дали съумя да Ви предаде онова, което бях казал не зная, но той и сега не ми каза нещо определено. От всичко разбрах, че Вий искате да протакате въпроса; протакането на въпроса предполагам да е в свръзка с ангажиментите, който сте дали пред други му.

 

Друго яче това протакане неможе да се обясни, тъй като Вошите домашни не са против моето предложение.

 

Ако Вие сериозно мислите за мене и сте решена да свържите съдбата си с мене, аз желая да Ви бъда съветник за ликвидирането на въпроса, който Ви заставлява да отлагате изпълнението на предложението ми. Що се отнася до изпълнението на формалностите на нашия съюз, остава двамата да обмислим, как да станат и къде да се изпълнят. Обаче за сега желая да бъда осигурен, а това може да стане само при една лична среща, която без затруднение може да стане, ако се завърна оттук. Ако това не желаете да сторите, ще смятам въпроса за ликвидиран окончателно, ще се отдалеча и ще се мъча да Ви забравя за винаги, ще се помъча да понеса понижението, а настоящето, моля, да ми се повърне веднага.

 

Обмислете сериозно въпроса, защото моментът е съдбоносен за двама ни, а за решението му зависи от Вас.

 

Като се надявам, че благоразумието ще надвие на Вашето упорство, оставам с поздрав

 

В. Чекаларов

 

300

 

 

 

ЦДА, ф. 1954 к, оп. 1, а.е. 5, л. 1-2. Оригинал. Ръкопис.

 

№ 5

Пощенска картичка от Чуков до Васил Чекаларов за намерението си да му изпраща испански списания, поздравления за него и за Иван Попов.

 

Буенос Айрес, [ноември] 1909 г.

 

Europa, Bulgaria

senor Don Vasil Checalaroff

Rue Gourgoulyat 6, a Sofia

 

Василе,

 

Да бихте знали испански бих Ви изпращал често разни списания, но... liento mucho. Чок селям на Попов и брат ми.

 

Чуков

 

Calle Maipu 450

  


 

 

ЦДА, ф. 1953 к, оп. 1, а.е. 6, л. 10. Оригинал. Ръкопис.

 

№ 6

Част от писмо от Васил Чекаларов до Стефан, негов съдружник за очакваната амнистия и уточняване техните делови отношения.

 

Б.м., Б.д.

 

[...] нямам близък човек, е когото да споделя поне физическия труд на наблюдава поне да не бъда експлоатиран от хората.

 

В дукяна работата не ни върви добре, защото съдружника ми е човек особен, иска му се оттегли, но като ми продаде прескъпо своя дял или ефтино да вземе моя - и сам да остане.

 

Та работата е него ни е на разделване, а всичко това ме тревожи и не зная как ще стане. С нетърпение чакам амнистия за теб, но от къде да зная, че ще бъде скоро или късно! Като имаш предвид моето можене, драги Стафане, аз те моля да не се увличаме в работи, чийто край не ни е известен. Ти бъди здрав, чакай бъдащето по-спокойно, та вярвам че ще настане ден, когато ще се сберем и тогава ще имаме възможност да мислиме за широка търговска работа.

 

Ти нищо не ми пишеш какво си сторил с останалите 40 варела турик, които си изпратил в Солун? Може ли да прибереш парите и

 

301

 

 

имаш ли някаква печалба? Ако парите си прибрал, и ако нямаш надежда полезно да ги употребиш, да не стоят мъртви и да плащаме лихви напразно, добре ще бъде да ми ги повърнеш. Ако се надяваш на някаква сполучлива сделка употреби ги, но знай че най-късно до 1 февруари непременно ще трябва да ги прибереш и ги внесеш, защото никак не ми е възможно да останат за по-дълго време. Дано до като получиш писмото ми те свари некоя амнистия, та да додеш сам да ги донесеш. Зная, драги Стафане, че човек като има при себе си пари има и кураж по-голям, но ти си човек що разбираш, та няма нужда да ти казвам, че чуждите пари топло не държат. Аз от самото начало ти обадих, че парите са вземани с лихва по 8% и ако с тях не си служиме защо да плащаме лихви.

 

Ме питаш за транспорта от Варна-София. Превоза на стока от Бургас-София е 4 лева стотех килограма гара София, а от Варна 4 1/2 лева, с 50 стот. по-скъпо. Защо задаваш този въпрос?

 

Телеграфически адрес: Чекаларов, София или Магазин „Торино”, София, без да споменаваш името ми.

 

Повтарям ти, Стефане, че за мене, ако хамсиите са добри и ефтини можеш да изпратиш най-много до 20 варела по 40 килограма.

 

Аз те препоръчах на всякъде, във Варна, в Бургас, но никой не пожела да влезне в споразумение с тебе, та както се вижда всички си имат свои хора, от които си купуват стока! Пълномощното още не съм получил и чудно ми е защо го бавят. Без него нищо не може да се стори, па не зная да ли ще го уважат, да не би да искат официално от правителството, което ще бъде трудно да го сдобием.

 

Веднага ми пиши.

 

Сърдечен поздрав от Олга, Катеринка и мене.

 

Твой Васил

  


 

 

ЦДА, ф. 1954, оп. 1, а.е. 6, л. 8-9. Оригинал. Ръкопис.

 

№ 7

Писмо от Васил Чекаларов до Лазар Киселинчев за живота си в София и за плановете си за в бъдеще.

 

София, 22 ноември 1911 г.

 

Драги Лазаре,

 

Писмото ти от 3 ноемврий т. г. получих днес; преди 2 седмици получих писмото ти от 30.IX. т.г., а малко по-рано бях получил писмото, чрез Кръсто от Ресен. На двете ти по-раншни писма не ти отговорих

 

302

 

 

веднага, защото бях много занят, а за теб писмо на бърза ръка не ми се ще да писвам. Макар и таз минута да не съм напълно спокоен и доста уморен от тичане, но трябваше да седна и ти пиша.

 

Разказът на твоя приятел Кръстьо, по случката с недобрия инженер доста много ме беше трогнал, а безкрайно възмутен спрямо този нечестен човек, но за мое успокоение скоро ми дойде на помощ писмото ти от 30.IX.

 

Духът на това писмо характеризира душата ти, самонадеяността и бодростта ти. Това е добре. Относително разточителния ти живот не бива да те критикувам, защото липсват ми нужните данни; ти можеш да харчиш повече от колкото е нужно, ако това условията при които си поставен го изискват, но ако условия не съществуват, и това без да е нужно го правиш, тогава грешиш и много ще се каеш за подобна ненормална редовност, но аз недопускам, че ти си способен да се забравиш и да живееш без сметка, да съм близо бих казал повечко по този въпрос, но отдалеч не мога да виждам.

 

По въпроса за завръщането ти в Балканите или заселването ти в Америка, ще ти кажа гръцката поговорка: „[...]”, но при все това, в душата си всеки чувства една чувствителна рана, когато си припомни за родното место. Гърците, които са автори на горната поговорка, когато се докосва нещо до тяхното отечество, те са най-чувствителни и правят големи жертви, макар и от американските далечни; този пример е достоен за поддържане.

 

Укоряваш ме, че съм заседнал в София и не се решавам да помръдна; решителността още не ме е напуснала, но условията не ми помагаха да се мръдна, макар това горещо да го желаех, защото тукашната атмосфера е непоносима, като за мен, който явно на всяка крачка виждам несправедливост и шарлатания, а ти добре познаваш мен и разбираш как се трова, но не всякога човек е господар на себе си и е принуден да търпи. Днешното ти писмо ако да бях го получил преди 20-30 дена, днес щях да бъда на път за при тебе, но сега вече е късно, защото реших да строя здание на местото ми и повечето от материалите са ангажирани, а каменята и песака са доставени. Ето една нова пречка, която ми отнима възможността да използувам един случай, за който ти ми предлагаш и вярвам, че щях да съумея да задоволя, г-н англичанина, който смята да създаде столарска фабрика.

 

Аз за това ти внимание, драги Лазаре, крайно ти благодаря, разбирам твоите чувства спрямо мен, а още повече, като ми писваш, че би ме взел и при теб. Ето що ще ти кажа: до като доде писмото ми и до като получа отговор, сигур тук ще настъпи пролет, и ако съм здрав още в

 

303

 

 

първите дни на добро време ще започна постройката и най-късно до къде Петровден се надявам да я превърша; щом като си уреда сметките, ако няма некоя сериозна пречка ще мога да се реша да те посетя. У мен не липсват вече търговски подфати, чужбината не ме плаши, език, с твоята помощ, скоро ще усвоя, така че ще чакаме бъдащето да ни заговори и ни улесни горната задача. От там могат да се наредят за тук много работи, но ти си занят, та немаш време да се занимаваш с търговски сделки. Там има сума къщи на разни машинарии, на които бихме могли да вземем представителството за България и Турция, или за Балк. полуостров. Ти си сбъркал за гдето не си ми пратил онова писмо, за търговския ход там. Нека да е здраве, па още не сме до там престарели, та да не се надяваме за едно красиво бъдаще. И сега домашно съм щастлив, радвам се на едно мило момиче, което в таз минута заспива, а преди малко ми правеше разни фокуси и смехории, като ми закачаше мастилницата, писмото и пр... Това много ме крепи и утешава, намалява ми дневните грижи и умора. Нека сега вече прекрая, защото часът вече бие 9, чака ме вечерата да вечераме.

 

Не се коси за нашите смърдешани, нито за моя Гельо, бъди висок, дребнавостите за дребнавите, а ти вече израстна.

 

Приеми, драги Лазаре, от мен, Олга и Катеринка сърдечен поздрав, а на баща ти поклон.

 

Твой: Васил

 

П.П. Еврейското ти писано не разбрах съдържанието, но утре ще го дам на евреин да ми го преведе.

 

Същия

 

 

Драги Лазаре,

 

Макар и да не те познавам лично, но от това що съм чула от Васил позволявам си така да се обърна приятелски към теб, като към близък човек. Още повече настроението на Васил спрямо теб е такова, щото той с всичкия си акъл иска да ти дойди там, но аз като го запитвам какво търси в Америка, казва ми, че ще отида да зема една маймуна. Истина ли има много маймуни там? Поздрав на теб и баща ти.

 

Ол. В. Чекаланола.

 

 

А бре Лазе Бубе ами много здраве и от мене та и на Насо Лекаро от Смърдеш.

 

Л. А. Порязов

 

304

 

 

 

ЦДА, ф. 1954 к, оп. 1, а.е. 6, л. 2-3. Оригинал. Ръкопис.

 

№ 8

Писмо от Васил Чекаларов до Лазар Киселинчев за излизането от гръцки затвор на Ламбро Поповски, за намеренията му да строи къща и др.

 

София, 12 февруари 1912 г.

 

Драги Лазаре,

 

Първата новина, която имам да ти съобщя, това е освобождението от гръцките затвори на Ламбро Поповски, който по случай добрите отношения между българи и гърци, бе помилван, иначе трябваше да лежи още 2 години; той от 26.I. е при мене и неговото присъствие ми е единственото удоволствие. Той е здрав и това е много чудно, защото цели осем години само в гръцките затвори е преживял при най-лоши условия. Как не си от некоя страна да видиш как се лигават около него, онези, които с най-голямо удоволствие чакаха да чуят неговата кон-чина, а когато беше затворен често съм го поканвал да му помогнем с нещо, обаче грубо бех отблъскван. Ех какъв е светът лицемерен! Не зная Лазаре, но мъчно се търпят тези лицемерни, злобни, завистливи и пр... фигури, които постоянно се меркат пред очите ми при разни пози и разнообразни ежечасни убеждения; днес едно ти говорят, а утре друго вършат. Може би те са по-напредничави хора и туй сметат за модерна „дипломация”, обаче мен това хич не ми се харесва и ще си остана в туй отношение консерватор.

 

Може би всички да са добри, да са прави и аз да съм най-лошия и като така трябва да избера начин или да отърва хората от мене или аз да се отърва от тях. Аз това бих сторил още от по-рано, но само едно ме задържа, а това е малката ми Катеринка, за която ще претърпя и понеса всичко докато ѝ осигуря едно скромно бъдаще и след това ще напусна България, за да си опитам щастието още един, може би последен път.

 

Ако да не бех се заловил със строежа на къщата, която ми върза ръцете, ние щехме да бъдем досега заедно. Знай, че с моя вироглав съдружник не вървехме добре и най-после на 20.I.1912 г. се разделихме, като му оставих своя дел на него, а и той продаде дукяна на сладкарите, които държат сладкарница „Охрид” и те ще имат голем успех, защото разполагат и с капитал и с ум. Така че за напред ни остава само къщата да строя и от утре, ако времето позволи ще започна копането.

 

Аз сбърках и с още едно нещо, че не продадох туй място, за което ми даваха добра цена и днес щех да бъда съвършено свободен, но ще

 

305

 

 

се мъча да привърша таз работа по-скоро, за да мога си ориентирам бъдещето.

 

Раздялата със съдружника ми и многото припкане по приготовлението материалите за къщата са причина да позакъснея, или по-добре казано, да не ти отговоря веднага на писмото ти от 4 януари.

 

Крайно ти благодаря за съветите, които ми даваш по изолацията на влагата и пр..., но знай, че тук асфалта едвам сега почна да се чува, но не още да се употребява.

 

Тук възнамеряват да павират една част от улиците с асфалт и аз вече съм в преговори с една голяма английска компания от Лондон да им взема представителството на техните асфалтови мини за цялата България, но дали в това ще успея бъдащето ще покаже. Но ми е безразлично, защото тук вече ми е студено да живея. Ако постройката изкара с време и ако много не заборчея скоро ще се видиме, ако пак задълженията затрудняват положението ще я продам, стига да не бъде на загуба и ще гледам да се откъсна от тук. Добре щеше да сториш ако ми дадеше един чертеж за отопление на баня, като ми начертаеше по предположение.

 

Сега заедно с твоите планове ще ти изпратя плана.

 

От душа и сърце ти се радвам за твоя прогрес в предприятията и ти желая пълен успех. Аз нема момент да пропусна да не ти натякна ва бъдеш внимателен, да не се впускаш в неизвествост, толкоз повече сега имаш и практика и опитност в живота. Много ме очудваш с цените, които ми даваш! 12 лева куб. м. зидария, мазилка проста 2 лева, и фасада 11 л. кв. метър!...

 

От планът ми ще видиш, каква работа има в моята постройка, за която за работа ще заплатя следните цени: Изкоп на земята по 0,80 ст. до 1 лев куб. м.;

 

Зидария по 3,50 л. куб. м. каменна и тухлена; мазилка вътрешна по 25 до 30 ст. м2, а вънкашната по 1,30 до 1,50 най-много. Врати и прозорци по 18 лева м2 с материали на дограмаджията, а железните потребности мои, но той ще ги постави и ще ги нагласи на местата им. За направата на покрива, и всичките душемета оковани с дъски само за работа ще заплатя по 4,50 до 5 лева на м2 мерено по цокъла на зданието един път; в това влизат и дървените стълби, разбира се материала е мой.

 

Дървеният материал тук стана много скъп в сравнение на другите години, дъски 20-25 с. широки, дълги 4-5 метра, дебели 4-5 сан. струва куб. м. 85-до 90 лева, а по-тънките 100 лева куб. метър. Каменния куб. м. 9-до 11 лева, а тухлите фабрични сега се продават по 55 лева 1 000-та, а аз през зимата ги ангажирах по 45 лева 1000. Варта е по 3,50 до 4 лева 100 килограма.

 

306

 

 

Бих желал да зная тамкашните цени, макар конструкциите на тамкашните къщи да са съвсем други.

 

При това питам те, как бих могъл да се запозная с испанския език отчасти поне, защото без език е много трудно; питах тук някои евреи, но ми казаха, че нямало никакви методи печатани на български и еврейски. И така на старост ще се учиме еврейски, но кой знае дали ще може старо магаре раван да се учи!

 

С политика няма да те занимавам, защото ново и привлекателно няма.

 

Сърдечен поздрав от всички ни, до тебе и баща ти. Ще ми пишеш на адрес: ул. Черковна и Оборище, под фурната.

 

 


 

 

ЦДА, ф. 1954 к, оп. 1, а.е. 6, л. 4-7. Оригинал. Ръкопис.

 

№ 9

Писмо от Васил Чекаларов до съпругата му Олга Чекаларова с поздравления.

 

Б.м., Б.д.

 

Оле,

 

Казах на Завчето да не ти каже, че паднала от стълбата. Търпи да видиш, ще скрие или ще ти каже.

 

Аз ще ве чакам утре с отворени обятя, а за сега ти пращам моите най-добри благопожелания. Много здраве от сватето, Марко, Катето и нашите.

 

Твой Васил.

 

Катето требва да ти спие, та не ѝ казвай нищо, освен да ѝ сложиш целувка от моя страна.

 

Същия

 

Аз се нахраних и ще легна да поспя.

 

Същия

 

307

 

 

 

ЦДА, ф. 1954 к, оп. 1, а.е. 5, л. 3. Оригинал. Ръкопис.

 

№ 10

ЛЮБОМИР БОБЕВСКИ

 

ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ

 

На неговия четник Васил Иванов - мой приятел.

 

Родино мила, скъпа, Родино ненагледна,

С душа си долавям усмивката ти ледна,

Надеждите сломени, разбити идеали,

Борци ни, за които живота са си дали!

 

Ти даде ни плеада герои вдъхновени,

Герои великани, на тойта гръд кърмени,

Герои, що не знаят спокойствие и мира,

В нагона благороден, що нищо ги не спира!

 

В страните ни вродени издигна ти кумири,

Апостоли тръгнаха по светлите им дири,

Да сеят семе родно за братство и свобода,

Съзнание хвърлиха те крепко сред народа!

 

А Чекаларов беше един от таз плеада,

Човек тъй скромен, който не търсеше награда,

Не търсеше отплата за сторен дълг достойно,

Вразите си свирепи, що срещаше спокойно!

 

Той чадо бе любимо на Майката страдална,

На Майката робиня, - с душата си кристална

Привързан бе към нея, обичаше я страстно,

Тъй както слънце люби цветенцето прекрасно)

 

Той даде и раздаде от своите безчетни

Богатства на народа, що чувствата заветни

Е пазил толкоз дълго, и който още смята,

Че длъжен е да дава на свойта Майка клета!

 

308

 

 

Положи си живота и даде си главата,

Пред него в пътя бурен вървяха му делата

И сочеха ни смело как славно се умира

За милата Родина - за Бога и кумира!

 

Кръвта си многоценна проля той пред олтара

На родни край изстрадал и в луда изпревара

Се втурна с меч в борбите и би се най-достойно

С врази вековни смъртни, - очи склопи спокойно!

 

Склопи ги с вяра светла, че Майката-Родина

Когато го повика, веднага той замина

Да брани участта ѝ и нейните стремежи,

И нейните помисли, и чувства и копнежи!

 

Вразите, с който влезе ти в бран открита, люта,

Признаха, твойта слава, развихрена прочута

И в песен дивна, кръшна, разнесоха, борецо,

В земята си, а ние те славихме светецо!

 

Но има хора низки, престъпни и издайни,

Които се не спират в похода си безкрайни, -

Да хвърлят кал в лицето на хората безсмъртни,

Та за дейци да минат през времената смътни!

 

Над Лерин и над Костур, духът ти що витае,

Над цяла Македония, спокойствие не знае,

От нищо се не стряска и хората дребнави

Но плашат го, че има той корени най-здрави!

 

Деветий юлий - дата злокобна и злочеста,

В която ти, женихо, избра си чар-невеста -

И стъпи благоверно-смирено, под венчило

И в гроба си последва ти свойто либе мило!

 

Сред огнен дъжд-куршуми, сред страшното сражение,

Ти носеше се вихром, кат дух и привидение

И вливаше в душите на младите комити

Любов към род изстрадал, надежди искровити!

 

309

 

 

И палеше в сърца им най-страшните вулкани -

В уплаха не хвърлиха теб смъртните тирани,

Пронизван ти простре се, вразите се втурнаха

Към тебе и кат жертва свещенна те заклаха!...

 

Делата светолики ти памятник вдигнаха,

Що нищо го не руши; те име ти създаха,

А ореоли звездни са гордо окръжили

Ликът ти чародеен, духът ти лекокрили!

 

Днес цяла Македония оплака ти съдбата,

И величае мощно, юнако, теб в борбата

Що падна и издъхна под ножа на тирана,

Та славата ти вредом разнесе се в Балкана!

 

 

София, 31 март 1929 г.

 

[Previous]

[Back to Index]