Дневник 1901-1903 г.

Васил Чекаларов

 

1903 година

 

МАРТ

13 март - Смърдеш
14 март - Въмбел
15 март - Смърдеш
16 март - Смърдеш
17 март - Руля
18 март - Брезница
19 март - Апоскеп
20 март - Черешница
21 март - Блаца
22 март - Тихолища
23 март - Габреш
24 март - Габреш
25 март - Смърдеш
26 март - Косинец
27 март - Косинец
28 март - Смърдеш
29 март - Въмбелската планина
30 март - Гробищата

 

13 март - Смърдеш - четвъртък

 

Приготвих заявление за Върбник за отказване на патриаршията (само печатите на заявленията са погрешни, смърдешкото на место, да носи 12 март носи 11 март - върбницкото и то е погрешно со един ден също и въмбелското). Вечерта заминах со около 30 момчета от Смър децката селска чета за Върбник. Направих събрание, собраха се всички селяни на драго сърце. След отпуск на събранието вечеряхме у Лабровските Гергови братя и се завърнахме още същата вечера во Дъмбени се прибрахме у Марковите.

 

 

14 март - Въмбел - петък

 

Вечерта свикахме общо събрание след като му говорих по редът и по некой други комитетски работи още преди да подигна въпроса за гъркоманите и те сами почнаха да викат: „долу гъркоманството!” Тук беше подготвена работата още от Кляшев, когато той посети Въмбел и тук се подписаха на заявлението и след това се свърши събранието.

 

Четата смърдецка направи няколко маршировки и така си заминахме за Смърдеш и се прибрахме у Цильо Репацов, дето намерих едно влаше на име Васил и Насо, брат на Митре Влашето. Те додоха от Лаки со Нумо Митрушев и со дъмбенци, които бяха пръснати на гребенския мост, от турската стража, непознатото влаше (на име Васил) било арамия и така случайно го намерили, запознало из пътя и се наело да ги донесе.

 

 

15 март - Смърдеш - събота

 

Дойде Нумо Митрушев и донесе 32 динамитни и 18 динамитни капсули и 50 тельови за пушки „Гра”. Нумо Митруш ми се пофали за влашето дето ги донесе по пътя. От Дъмбени дойде Поптрайков и ми подаде едно писмо от Ципушев, во което пишеше: „Во Загоричени се появи некой си Тудо, гръцки говорел со 5-6 души, между них имало неколко и от Янковите четници и запитали за Коте; казали че иде Лазо Бицанов со 40 души откъм Гърция и имали определено да се срещнат къде Дъмбени.

 

Това съобщение не ни направи добро впечатление, миналата година имахме Янковите главоболия. Аз предложих на Лазо да свикаме со няколко човеци, избрани от селата Косинец, Въмбел и Смърдеш, да решим да се отиде со една чета от селските чети оставена, по рулската река, да свика човеци и от тия села и да разубеди Коте да се покори на

 

198

 

 

началството. Това ми предложение, Лазо одобри и веднага се разпоредихме да ги доведат вечерта и утре да тръгнем за Руля.

 

Свикахме Смърдецкото началство и им съобщихме намерението те удобриха. Вечерта дойдоха косинци со 23 души, дъмбенци со 11 души. Ние се прибрахме у братята Георгови-Лабровски.

 

 

16 март - Смърдеш - неделя

 

Дойдоха и въмблени и върбничени. По денем от по няколко избрани човеци от вейте 5 села, направихме общо събрание, во което решихме да отидем во Руля вечер и да направим потребното за помирението и поведението на Коте со началството. Всички со радост приеха. Състави се протокол за решението, на които се подписахме събравшите се. От Битоля получихме писмо, во което ни съобщаваха, че скоро щеше да пристигне в нашия район братът Сарафов. Това много ни зарадва. Вечерта заминахме за Руля, но не намерихме да ни чекат Рулени на определеното място, така навлезохме во селото и се разпределихме, ние бехме 90 души всички.

 

 

17 март - Руля - понеделник

 

Дойдоха няколко души рулени при нас, им говорихме по някои и други работи. Всичките се оплакваха от Котевото поведение, се радваха за дето дойдоха да го подканиме Коте за помирение. Дойде при нас Тръпчето Трайчев от Поздивища (секретаря славен на Коте) изпратен от капитан Коте, да разбере идването наше. Това човече, което искаше да се представи за голямо нещо, почна да се представлява за наместник на Янков, му говорихме на това шантаво момче, и аз и Лазо но това продължава: „Началството припознавал но началници не припознавал!...” Като видехме, че това е разсипано от корен, го зарезахме, сбрахме се по 2-3 от селата и отидохме при Коте да му предложим да приеме да се подчинява на началството. Но след много говорене от всички Коте си остана какъвто си беше. За подкрепа на всичко служеше нашия Апостол Чекаларов и Лазо Йотев, саатчията. [*] Като видеха хората, че не се разубеждава и най-сетне му казал: „Аз чекам човеци, и до двайсе дена не можа да се помири!... Си разотидоха и дойдоха при нас, съжаляваха горките всички. Привечер повикахме комисията, която се състоеше от 4-5 старци и им казахме да повикат човеците на общо събрание, те отказаха да направят това, защото не им позволявал Коте даже им казал: „Ако отидите на събранието знаете, че ще изгоря селото...”

 

 

*. Часовникар.

 

199

 

 

Комисията това го казваше во присъствието на Тодо, Рачо на Лаки Гелин и на Стерио. За това им говорихме, че те не трябва да го слушат, защото за себе си правят зло, отидоха и доложиха на Коте, той ни изпрати едно писмо, ни казваше да не се бъркаме во неговото село и още не знаем какви глупости, като видехме селяните, со веем изплашени, зарезахме ги и си заминахме во Брезница, се прибрахме у Петрето Жабона.

 

 

18 март - Брезница - вторник

 

Се научихме, че во зори заминал аскер за към Жельово, привечер ни се извести, че во Руля е деня аскерите се сбрале и обискирали първо село Псодери, после Желево и Ошчима, се казвало че ще обискират и много други села. Това трябва да е предателство по нашето движение, защото ние бехме известили во Желево да ни чакат, за да им отидим во селото. Но като се премислих, че няма някоя полза от отиването ни, за това решихме да заминем за Брезница, и така направихме.

 

Лазо Поптрайков замина за Косинец, да уреди за срещата ни со неколко човеци, со влашето Васили от Гърция, за пренасянето на пушки. Вечерта потеглихме за Апоскеп со 30 души, а Лаки Гелин со Смърдецката чета остана во Габреш. Со мене зех следните лица: от Смърдецката чета, Стерио Стериовски, Липо Лекаров, Васил Илков, Димитър Гежов, Лазо Калчев, Пандо Гичов и Янето Попоянчев. Косинци: Цильо Саров, Кольо Шинчев, Митре Пировски, Гаки Кенков, Дичо Миовски, Търпето Терзиовски. Дъмбенци: Цильо Какалчев, Янето Пресленчев, Ването Москов, Петрето Караманчев, Гельо Аджиовски, Цильо Ангелков. Въмбел: Гелето (синът), Дино Ставрев, Пандо Лъмбов, Доно Камбуров и Митрето Нанов, от Брезница: Йотето Пуленков. Дойдохме вечерта в Апоскеп и се прибрахме у Йотето Гершанчев.

 

 

19 март - Апоскеп - среда

 

Получих писмо от Ципушев, които ми пишеше че се стрешнал во Олишча со брата Сарафов [...] ми разправи следното: „Вследствие разписката, писмото, което изпратих на Дервиш Селим бегови в Костур, които предадоха разписката на правителството, за това правителството лошо гледа на Ципушев и му каза, че ще бъде уволнен. Беговите повикаха Ципушев и му говориха за разписката да му се намали (определено му беше 120 лири), те му разправиха за дето правителството иска да го уволнява, защото той бил предаден от Попшкутов и го сметали като началник во Костур.” Вечерта свиках общо събрание во Апоскеп. Не присъс-

 

200

 

 

твуваха много, защото хората беха пръснати по работа, уредихме селската чета и заминахме през Тихолища за Блаца. Тук ни съобщиха, че Сарафов казал да отида при него во Черешница, дето и те тази вечер са пристигнали, понеже гъркът Гура, со още пет души беше стигнал от Гърция, во нашия район и се върткаше няколко дена по тези села, да ни чака да се срещнем, затова повиках и него и го зех со мен и всичките момчета со още трима и заминахме за Черешница, дето стрешнах се со Сарафов. Другите мой момчета останаха во Блаца.

 

 

20 март - Черешница - четвъртък

 

Макар че бех много уморен и не заспал, но от радост за дето се срещам со Сарафов и за дето ни посети нашия край, не можах да спя; во квартирата со него имаше: Делчев и Кръстю от Прилеп, всички бяха около 11-12 другари, между които и Кръсто Дамов от Смърдеш, донесоха два товара припаси, след което се разговорихме по някой работи, вечерта повикахме гъркът „Капитан Гура” и го запитахме за неговото намерение, той отговори че е дошъл да помогне на отечеството и да слуша заповедите на началството. Понеже не ние познат и, като на гърк не можем да дадем пълно доверие, за това му предложихме: да ни услужва во пренасянето на оръжие, понеже той беше казал че може да върши това. Казахме му, че ние на добри работници, тия, който могат да ни пренесат най-много пушки, за това ние ти възлагаме да направиш тази работа, той се съгласи.

 

Вечерта свикахме общо събрание, първо говори Сарафов, после аз, наредихме селската чета, решихме да се махне гъркоманството. Всички селени накрай повториха, само остана да се разубеди гъркоманския свещеник Ристо. Той сам остана и всичкото село се отказа. Той не се отказа, стана твърд на думата да поддържа гъркоманството. От там заминахме за Блаца.

 

 

21 март - Блаца - петък

 

Повикахме всичките комисии от околните села принадлежащи на центъра. По ред говори Сарафов со всичките комисии. Най-вече говоренето беше, по въоръжението, приготовлението, разпитването на положението по работите. Вследствие лошите донесения от страна на комисиите и на други селяни спрямо Сидо Стоянов от Кондороди, за това го повикахме на разпит во Блаца. След като го изпитахме и излезнаха работите на яве и като съученик на Сарафов, па и свършил Солунската гимназия, затова по заповед на Сарафов му се удариха няколко стапа, особено, защото немаше купено за себе си пушка като

 

201

 

 

чорбаджия, му се наложи да купи освен за него две други ошче и да ги даде на сиромасите. Вечерта свикахме събрание, во което присъствуваха комисиите от околните села първо говори Сарафов, после аз довърших. Всичкото говорене се приемаше со гръмогласно ура!... На гъркът капитан Гура му казах да чека да му изпратя 6-7 четници и да заминат за Гърция, да пренасят пушки, той се съгласи; ние заминахме едни остана во Теолишта и други заминахме за Шестеово. Се научихме че во Жупанища станало обискирване, предателството било от гъркът Менелаос „Доктор”, които бил назначен за „Беледие Рейс”. [*]

 

 

22 март - Тихолища - събота

 

Повикахме Кузо Попхараламбов от Костур на среща, привечер дойде и разговаряхме на дълго, Кузо ни разправи за предателството направено от Коте посредством владиката, който му е говорил на Кузо след това: „Сега е битисана веке Чекаларовата, той е бил со 100 души во Желево, за да се помири со Коте, но Коте не искал: Сега веке най-малко чекаме, петнадесет глави ке се донесат, сега има месечина. Ще избегат, ако е много тъмно”... Тия се думите на владиката, на които Кузо не можа да се начуди и ги предаваше со възхищение, Кузо ми обеща да ми предава всичко каквото научи от владиката. Кузо това го правеше и во Гърция. Той каквото учеше от „Елинисимос” на минутата ни предаваше и от тоя случай много се ползувахме.

 

От Костур ни се съобщи, че учителят Ципушев е арестуван и училището обискирано. Това много ни разтревожи. Вечерта свикахме общо събрание, на което говори Сарафов и аз, тук извикахме: „Долу гърцизма”, но не зная дали ще повлияе за совсем премахване, защото доста е усилен... Писах Никола Андреев, да замине от Шестеово за Дреновени, а ние заминахме през Апоскеп за Габреш и се прибрахме во Дичо Контракчията.

 

 

23 март - Габреш - неделя

 

Свикахме комисии от двата центра: апоскепските села и кономладските. Направи се нужното изследване. От Дъмбени дойде Лазо Поптрайков, Кирияко Търповски и Кольо Поповски, вечерта свикахме общо събрание говори Сарафов, Лазо п. Трайков и аз привърших, останахме да преспим тук, и към 10 часа раното да дойдат и другите от Дреновени, за да потеглим през планината за Смърдеш. На Борис му дойде едно писмо от Коте, во което му пишеше: „След като заобиколиш селата со Чекаларов и Кляшев, да дойдеш и со мене ня-

 

 

*. (тур.) - председател на общинския съвет.

 

202

 

 

колко дена да видиш как ще се оплакват хората от тях. Но тия да не се со теб и пр.” (Почерка на писмото беше на Апостол Чекаларов).

 

 

24 март - Габреш - понеделник

 

Дойдоха към десет часа момчетата от Дреновени и веднага потеглихме през планината за Смърдеш. Во планината направихме няколко военни маневри, изненадвания на дружината, че аскери идват и пр.

 

Сарафов даде, някои и други инструкции по военните изкуства, от които доста се ползувахме. Къде осем часат след пладне стигнахме на „Бели Кладенци”. Оставихме тук момчетата, а аз со Сарафов и Поптрайков, слезнахме во селото и се прибрахме во крайната къща на Диновица Савка. След като дойде комисията при нас, отидохме при Лаки Поповски дето работеше бомбите и видехме как ги лее. Отидохме на определената квартира у Герго Кардаш. Щом влезнахме во вратата Герго Кардаш избъбри: „Що туку ми ги носите тия човеци тука? Къде отиват?”

 

Ние влезнахме, но това ми седна като камък на сърцето! Ни даваха да пием кафе, но ние нищо не приемахме и вечерта се преместихме у Йото Фильовичин, а у Кардаш испратихме други момчета.

 

 

25 март - Смърдеш - вторник

 

Още от сабалие ни се изтреси обичния ни Лазо Киселинчев, който на скоро си беше дошел от Атина, ни разправи за поведението, което те държали (гърците) спрямо наши работници там. На ново почнали да затварят и во Трикала била заловена дружината от дъмбенци. По слуха се казва, че и Ламбро Поповски бил заловен това го казал и гръцкия костурски владика.

 

Сарафов писа писмо за Битоля, во което характеризираше леринци и войводата Папанчев. Писа нещо и за Котевия въпрос. Той осъждаше битолци, задето без да изгладат спора между Коте и Костурското началство те кореспондираха и со това даваха на хората да вярват, че той припознава някакво началство и пр...

 

Писмото аз го преписах, писахме и ние писмо за битолци и се изпратиха през Лерин. Вечерта Сарафов изследва Смърдешката комисия, запита за Котевия въпрос, те казали че Коте е лош, заслужава убиване нека се убие, но да не се убиват другарите му, защото се наши момчета. Показал Търпо Цуцулев преписа от заявлението, което беше скроено и во което се излагаше някакви злоупотребления, някакви убийства и пр. от наша страна (това поместено во дневниците ми). Като запитал Сарафов „дали са вярни тия работи!” Отговорили „не!” Но

 

203

 

 

ние тогава бехме разсъдрени и за това го направихме, но като не ни се подписа от другите села го изоставихме.

 

Вечерта Сарафов писа писмо за Коте и за Апостол Чекаларов, който се намираше во Котевата банда. Со писмата ги канеше да дойдат да се срещнат во Смърдеш, а ние заминахме за Косинец и се прибрахме в къщата на Цельо Цеманов. Тук во Косинец пристигна и Кляшев заедно со дружината си, ни разправи за вървежа на работите во Костенарията и за предателствата, направени от някой си поп чрез владиката. Со разписки сбрали около 50 лири, от които много се нуждаехме за издръжката на четата.

 

 

26 март - Косинец - среда

 

Писахме Дъмбенската комисия да съобщи на техните подведомствени села да дойдат, комисиите на среща. Всичките комисии на селата от центра дойдоха, след като се изпитаха за положението и за работите во селата им, вечерта всичките присъствуващи на общото събрание. Събранието стана многолюдно. Първо говори Сарафов по напредъка на селото, со бъдащата ни дейност, описа що значи робство и живот и пр... След него говорих аз, първо описах миналото на Сарафов и значението на неговото идване во нашия край, после неговото държание со организацията и го изтъкнах, че той се явява тук като наш началник, на когото всеки има право да се оплаче за всичко и всеки какво му тежи било от началниците било от войводите или четниците да му се оплачат. Всичкото днес говорено произведи голям ефект и всички викаха продължително „ура” и „да живее нашия по-горен началник!” Това даде повод на ново да говори Сарафов и да благодари както на Костурското началство така и на населението. Говори Л. Поптрайков, Кляшев и войводата Попов, всичко се изпращаше со неописуема радост и викание на разни благословии. Изпеха момчетата няколко песни. След отпускането събрахме се у Илия Пировски.

 

 

27 март - Косинец - четвъртък

 

Сарафов направи още някои и други запитвания на комисията Четирската и Кърчицката, след туй говори на Косинската комисия, особено на Трайко Марковски и на поп Наум, за поведението, което държеха во време на Янковото идване па и досега дето не искат да ни разберат. След всичко те се признаха за грешници и поискаха прошка, която им се даде и обещаха за во бъдеще да не грешат.

 

От после няколко души се представиха пред нас и се оплакаха от Трайковото поведение и от поп Наумовото и настоятелно искаха,

 

204

 

 

или сменяването на комисията или отстраняването на Трайко и попа от комисията, за дето поддържаха Янков и компрометираха селото и, друго, Трайко вече държи всичко во ръцете си и работи без да пита другите членове от комисията. Оплакват се за дето бил много изпуснат на устата и за дето много бързал. Понеже ние со Кляшев вече, сме запознати со характерите на всеки един косинец, затова не одобрихме да се изменява комисията, или пък да се изключат двамата. Ние предложихме да се увеличат членовете на комисията и да им се определят на всеки един длъжности, во които строго им се заповяда да ги изпълняват, така и стана. Прибавиха още: Кольо Шинчев и Кольо поп Търпов, подигнаха въпрос защо да не бъде Косинец център. След като им обяснихме, те настоятелно искаха за центъра селото им и со това щело да се подигне духът още повече на работниците и пр...

 

Като ги знаем какви егоисти са косинци, помолихме Сарафов, да им се уважи това желание, затова им се обеща само, остана по-после да им се съобщи. Разпоредихме да замине Попов со четата си за Сърчища, Никола Андреев за Лобаница, за да уредят някой въпроси, а и не да останем и утре тук, за да направим разпределение на четите и изследване на четниците и войводите.

 

Поп Търпо, който беше во Корча си дойде и донесе следното известие: „Грозда Гуляйка от Лобаница била во Билища и предала, че во Косинец имало комити и пр.! Затова потеглила войска за Косинец, но се завърнала обратно. Телеграфирано е во Костур и Корча и се предполага да се обискира Косинец со големи сили аскери.

 

Затова ние изменихме отиването на четите во Кърчища и Лобаница и решихме да излезнем за в балкана и да избегнем ако е вярно предателството. Около шест часа ноще потеглихме от Косинец за во балкана, за голямо нещастие силно завале дъжд и затова изменихме посоката и заминахме без известие за Смърдеш. Сбрахме се у Фоти Мержанов, у Митре Заимо, у Лаки Гелин, до като стане разпределението на къщите и четниците. Се разпределихме во следните къщи: у Лаброви во трите къщи, у Наумчето Манчово, у Лабро Лазаровски, у Митрето и Цильо Рокови, а ние у Стамковица Рокова.

 

 

28 март - Смърдеш - петък

 

Още не бехме се разположили и си сушихме мокрите чорапи (со пристигането ни, на комисията казахме скоро да се разпореди и да постави караули да пазят отдалече, защото се съмняваме от известието, което имахме) се яви при нас Стерио Стериовски на когото бехме казали да постави караули и ни съобщи, че се обиколени. Веднага ста-

 

205

 

 

нахме и се преместихме у Йото Фильович, защото техната къща е по-здрава и по-отворена, за всеки случай по-подходяща. Видяхме вече на около селото заобиколено! Аз веднага казах на Сарафов да застреляме няколко души аскери, между които един офицер, понеже чухме неколко изстрела. Сарафов ме спре и каза да чакаме да видим какво ще стане, да разберем турските сили и най-после, те да ни открият огън. Аз послушах, веднага писах писмо за Въмбел, дадох го на Ставровица Митрушева и тя со техното малко дете го изпрати во Въмбел. Също се извести и чрез други човеци на въмбени, че сме обиколени и да съобщат на другите села. Ние вече бехме сигурни, че ще ни стигне помощ.

 

Турците седеха по местата и чакаха нова помощ, никакво навлизане немаше низ селото от страна на аскерите. Вистрелите били по момчетата на Кръсто Репацов и по Липо Чолаков, които отивали на караул, момчето го заловили живо и малко ранено, Липо тежко ранен во главата и най-после умрел. Направихме нужното разпореждане по момчетата и смърдецката чета. Писахме и друго писмо за Въмбел, во което им писахме щом да се мръкне да дойдат и ударат во тила аскерите от към „Върба” и „Кулата”, за да ни отворат път. Понеже аскерите не оставиха да излизат хората и овчарите вън от селото, затова накарахме жените да произведат скандал. Те направиха това, но никак не спомогна, отидоха да видат убития Липо, но и това не им позволявали и со камени искали да избият жените.

 

Се научихме, че Косинец и Лобаница били обискирани под ред, към часът девет след обед, стигнаха косинските аскери, усилиха кордоните и пак си останаха по местата си, без да навлезат во селото да обискират. От всичко се виждаше че знаят шчо има комити во селото и чакаха и друга помощ. Поискаха Кольо Гичов и Ильо Ковачев, но никой не се явяваше от страна на мъжете. Движение по селото имаше, само от жени и деца, турците се виждаха много разположени и не се пазеха, тъкмо, когато минаваше един юзбашия и един мюлязим, казах на Сарафов да ги застреляме и да почнем стражението, обаче, пак бех спрян, защото имаше движение на жени по селото. Наистина може би щеше да пострада някоя жена, но от турците щеха да бъдат сума избити. Щом заповедахме да няма движение на жени и деца и турците заеха си позициите и почнаха да се прикриват.

 

Во 11-3/4 часа, Сарафов и аз открихме огън, со първите истрели повалихме по един читак. [*] Едно мое извикване напомни на всичките

 

 

*. Пренебрежително наименование на турчин.

 

206

 

 

момчета, писаното през деня и от всякъде се почна сражението. Виковете „ура”, псувните по адрес на Турция и султана, на аскерите и пр. бяха неуписуеми, от всякъде се слушаха народни песни да пеят, Балканите от една страна с ековете на песните, от друга от гърмежите ечеха продължително и непрестанно. Около един часа ноще чуха се от към Въмбел залпове, ние с обща радост усилвахме виковете!

 

Въмбелци стигнаха на помощ и почнаха да стрелят во гърба на неприятеля! Месецът грееше ясно и се виждаше на далече, почнахме да сметаме за като как да напуснем селото и от къде; от балканът мястото беше добре хванато и не позволява да бегаме, най-подходяще место е между „Кулата” и „Върба” (чесмите) знаем че и от тука местото е хванато много добре. Под къщите Рокови има аскери, во кулата на нивата на Стоян Консоло, при къщата на Кольо Чолаков, во трапа при „Върба”, во Табаканата на Янчеви и по много ендеци, по нивята се хванати от аскерите.

 

Но както и да е, трябва да се излиза и всички казахме, че ще оставим жертви, но немаше що да се прави, неможе да се остане во селото, защото от всекъде ще стигнат аскери и резултата ще е жалък. Сбрахме се всичките момчета, при нашата къща, казахме на Попов и на Никола Андреев, со момчетата, во верига да нападнат позициите и да пробият път. Излезнахме и ние право по пътя към „Върба”, слезнахме при трапо на чесмата, тук чухме да охка човек, аз рекох е некой от нашите момчета, сближихме се, хванахме го за краката свлекохме го към мене и видех, че е читак, пушката му я немаше. Лаки Поповски, пред мене като минал му я грабнал пушката на читака, слезнахме при Табаканата, надникнахме вътре, но нищо не забелязахме. Мислехме, че аскерите се изплашиха и избягаха! От всичките страни, куршумите пищеха непрестанно около нас.

 

Во това време се откри огън от към скала, разбрахме, че са косинци, на ново викове „ура” и псувни спрямо турците. Ние от към поп Стамковата нива се хвърлихме оттатък шосето и во „Тумбие” се сбрахме всичките.

 

След една малка почивка заминахме за горната Кория. Тук се сбрахме и се преброихме, тогава войводата Андреев ни обади че Йото Вишенски е ранен и останал отзад.

 

Отделих 5-6 момчета и ги пратих да го намерят и го вземат. Щом го намериха, го дигнаха и го занесоха во Въмбел. Ние отидохме при селото близо и чувахме на нови залпове во Смърдеш. Ние мислехме, че стигнаха дъмбенци и те откриха огън, за да им дадем да разберат, че сме избавени изгърмехме три залпове. Отидохме во селото Въмбел и видохме

 

207

 

 

Йото как е ранен, той бил ударен во дебелините, на краката, след като очистихме превързахме му раната. Йото го оставихме тук, а ние след ка то похапнахме, потеглихме во Въмбелската планина. Со нас зехме около 20 души смърдешени, които избегаха заедно со нас, като предполагаха да стане нещо обиск во Въмбел затова и от тук въоръжените момчета ги зехме со нас, така щото станахме около 100 души.

 

 

29 март - Въмбелската планина - събота

 

От върха на „Рушелица” наблюдавахме движението на аскерите во Смърдеш. Те държаха пак същите места. От към Капещица, видехме стотина аскери дето идеха за Смърдеш. По едно време чухме плач во селото от това разбрахме, че трябва да има нещо изтезание во селото. Около Гичовата къща имаше натрупано сума аскер и виждах изнасването на дрехи от къщите, особено от къщата на Йорго Пановски сума аскери влизаха и излизаха и всеки носеше по нещо во ръцете. Аскерите по едно време се изкачиха из планината „Бели Кладенци”. От там ни забелязаха и ни откриха огън. Двама от нас отговориха им со няколко изстрели.

 

Ние заминахме за Въмбелската планина, за към чешмата „Корита”, тук отпочинахме малко, но силната виялица не ни оставаше на мира. Дойдоха двама въмбелци и ни запитаха какво да правят за ранения Йото, защото се казало, че ще обискират селото. За да се окуражат въмбени и да го прикрият Йото по-добре, повърнахме въмбенската чета со нуждните наставления. Дойдоха и двама брезничани со писма от Битоля едно за нас и едно за Сарафов, в Сарафовото писмо писваха, че во некое село Оздолени ( И Сушени, Издиглавско, во Дебърско селото Издиглавие е мюдюрлук) било заобиколена четата. Като научил Тома Давидов (офицер) зел со себе си една чета и отишъл на помощ, на пътя имало засада от турци башибозуци. Това го усетиха Давидовите куриери и съобщиха на Давидов, той направил разпореждане и заобиколил турците, но преди да открият огън Давидовите, неприятелските куршуми улучили нещастния Давидов и паднал мъртав. Турската дружина биде до крак избита. Давидов бил дигнат от неговата дружина, всичко негово прибрано и самия той е погребан от неговата дружина.

 

Това известие покърти сърцата ни! Особено на Сарафов много му домъчне. Те бяха неразделни по всичко другари. Давидов во Битолско през тая зима, изпълняваше длъжност на виляетски ревизор, той замина през Леринско от там през Желево за Преспата. Аз не можах да се срещна со него, но и той не можа да заобиколи Костурските села, поради многото натрупаните по селата войски.

 

208

 

 

Двамата брезничени изпратихме го во селото им да ни приготвят хляб и да ни го пренесат во гробищата, ние всички заминахме за гробищата, за да сме по-близо и да научим станалото во Смърдеш. Брезничани дойдоха 5-6 души со хляб, ни разправиха за Смърдеш следното:

 

„Всичките аскери селото напуснаха. Днес аскерите ограбиха селото, много пари се взети, убити има двама и един ранен, убити са: Мито Караяни и Георгето Цефаровски. След като му вземаха всичките пари и дрехи от къщите, искаха им още, но като нямаха що да му дадат, ги застреляха. Аскерите ограбиха всичките бакалски дукяни, на Трандовица Жуткова съсекоха и пояса и вътре намериха 30 лири и ги зеха. На Митровица Кардашка и на нея направили същото им намерили гердан от жълтици, на Иованица Поповска от жебо и взе 7 лири, а на много жени им се вземени тъкъмите сребърни и златни. Илия Самарджийски го ранили со кама во гърдите, за дето не им давал пари. Като виде, майка му дала им 10 лири и така можал да се спаси Илия само со една рана! На Танас Цафара не стигаше дето му убиха синът и дето, всичко негово му взеха, ами се намериха църковни пари като питруп и тех им ги взели. На Митрето Займ и на него му взеха църковните пари, взеха му мъската, воловите и всичко каквото имало в къщата му.

 

Особено Караяновската махала най-вече пострада, всичкият грабеж стана от самите аскери и го предаваха на башибозуците. Башибозуци имаше около 1,000 души, а аскери до 400-500 души. Като дошел Муфтар ага и некой Коласи от Костур, те собрали всичките селяни, им говорили на дълго, взеха во Билища Герго Кляшев, Нако Гегата, Нумо Кляшев и Ристо и Ирго Пандовски. Те нещастните били много бити и Герго Кляшев, като брат на Пандо, щели да го застрелят? Башибозуците задигнали сума овци и добитък.”

 

 

Това ни се разправи от брезничани.

 

Келешите като не можаха да сторат на нас нищо, те почнаха да убиват мирните селяни. Най-жалко е за Липо Чолаков, дето нещастния внезапно се уби, той беше един от най-добрите работници и добър ловжия (стрелец), определен за десетник во селската чета и най-послушен казахме на брезничени да известят на смърдешени да дойдат по-рано двама души и да им кажем някой работи. Брезничани си заминаха, а ние останахме под орманчето во гробищата.

 

 

30 март - Гробищата - неделя

 

От височините караула гледаше далечните места, по едно време се забеляза движение на аскери от към Рулската река. От към Кономладско други аскери слезнаха на шосето и се срещнаха со другите аскери,

 

209

 

 

се отправиха към Желево. От Кономлади дойдоха жени и ни съобщиха, че аскерите се дигнаха от Кономлади и от Поздивища. Това ни зарадва, това дигане на аскерите ставало следствие застрелването на некой руски и австрийски консули, во Митровица. Там се препращаха аскерите.

 

От Брезница двама работници ни донесоха писмо от сестра ми Зоя, во което ни пишеше за пакостите направени от аскерите и во Битоля изпратили няколко мъже и жени. От смърдешката чета, изпратихме двама от Смърдеш да съобщят да ни пострешнат към Рендовучие и да ни чакат во селото. Привечер срещнах Липо Лекаров, во „Плочата” той ни разправи, че комисията молела да не слезнем во селото, защото мютесарифо бил дошел во Билища и искал да дойде во Смърдеш, обаче, не обърнахме внимание на известието на Комисията, защото знаем .... Битоля, но те не отидоха и останаха да търгат грехове, храна бехме зарекли на Кирияко и Кольо да ни донесат от Дъмбени. Привечер стигна неустрешимия Цильо Какалчев со неколко момчета и един добитък товарен со хлябове провиции и четири ягнета. От Смърдеш нищо не можахме повече да научим!

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]