Дневник 1901-1903 г.

Васил Чекаларов

 

1903 година

 

МАЙ

 1 май - Смърдеш

 2 май - Вълканова Чезма

 4 май - Дъмбени

10 май - Смърдеш

 

1 май - Смърдеш - четвъртък

 

Тъкмо се приготовлявахме да съобщим на Лазо Поптрайков в Дъмбени, за да дойди, той пристигна заедно со Петър Погончев, който беше още под надзор. Петър Погончев щом дойде от България повика един четник от Котевата дружина Търпо Трайков от Поздивища и с двама още Загоричени, потегли и отиде да се срещне со Коте, но не можа да стигне по-далече от Вишени, Никола Филипов от Дреновени четник на Попов ги залови и ги предаде на Попов, след това Попов ги представил на Л. Поптрайков, последния ги разпитал и загориченци па и това Търпо ги освободи. Погончев го задържал в Косинец при Лазо Киселинчев, докато дойдем ние да го изследваме.

 

Отидоме во работилницата на Лаки Поповски дето лееше бомби и видехме сума приготвени бомби. Днес само имаше излеени 12 броя, така хубаво наредил работата, всеки ден да можи да лее не по-малко от 8 бомби, обаче се разчу навсекъде, че се приготовляват бомби и на всички му стана известна работилницата, па даже и на Коте. За това аз предложих на Лаки още днес да прибере инструментите и да замини за Дъмбени, на това от горе дойде известие от Билища, че аскер се готви да дойди в Смърдеш, да обискира селото, затова вечерта казахме на смърдешкия войвода Лаки Гелин и на комисията, да каже на младежите всички да излезнат заедно со нас в гората, да пренощуваме и утре да му дръпнем едно обучение во планината. Вечерта излезнахме и се прибрахме на „Вълканова Чезма”. Въпреки нашето предложение смърдешени не излезнаха от селото, само Лаки Поповски и още три-четири други, всички останаха в селото и се оповаваха само на прикриване. През нощта четите на Кършаков и на Дичо убиха развратницата Калковица Грозданова във Връбник и дойдоха при нас.

 

 

2 май - Вълканова Чезма - петък

 

Дичо Андонов и Кършаков ни разправиха за извършената от тех операция, върху Кольовица Върбницката на име (Киля сестра на предателя Сотир Димитров, сърбоман от Въмбел). Каловица я унищожиха безследно. Щеха да бият Цильо (Шеро) Лабровски, за дето изнасилваше върбничени да признават патриаршията. Шеро во Връбник минаваше цел чорбаджия макар да немаше никакво понятие от даскалък, но той много години бе гръцки даскал, същевременно и бакалин той задирял повече сиромаси и почнал на ред да обезчестява има обезчестени и моми. (Киля всичко е разправила). И некои от четниците знаят имената на обезчестените моми.

 

232

 

 

Шеро бил предизвестен от Динето Жажията, негов зет че ще бъде наказан, затова Шеро избягал фамилиярно в Билища. Погончев Петър го повикахме и го изследвахме за дето искаше да отиде при Коте и за всичко [...] [*]

 

 

4 май - Дъмбени - неделя

 

[...] принадлежеше на Централния Революционен Комитет и комитетския правилник на същото централно началство. Ако измена на горе казаното нека да бъда наказан от началството.”

 

б) Глада. Той е общ навсякъде в гореказаните центрове, но има се надежда всички села во центровете, макар мъчно да уталожим глада до ново и по възможност да депозират жито, като се измислят средства за събиране на пари и купуване жито. Ще се земе пред вид от началството големия глад во Кономладско и Дъмбени, но и те без да зимат пред вид вниманието, което обръща сега началството за двете села, ще намерят всички начини и средства за доставяне жито.

 

в) На Статица. Да се поможи со пушки и патрони от следните села: от Смърдеш една пушка и 100 патрони, от Косинец една пушка и 100 патрони, от Дъмбени една пушка и 50 патрони, от Кономлади една пушка, от Турие една пушка, от Въмбел малко патрони и от Костенарията и Хрупицко неопределено число засега пушки и патрони, първият знак на взаимно спомагане за нещастието на едно село в района ни.

 

г) По начин за водене въстанието. По този въпрос се изказаха неколко мнения и най-после се дойде до решението и удобрение. Въстанието да се води партизански - четнически, за да може да продължи повече време, фамилиите да останат по селата на произвола на съдбата, за да не са свързани ръцете на възстанниците при чуването им от турските зверства. Всички четници селски, ще се наредят за въстанието да действуват на всякъде, където началството намери за удобно. Изобщо по тази точка целото събрание се съгласява во всички подробности со решенията на Окръжния конгрес. Понеже въпроса е от голяма важност и сложност, пред който фантазията и мисълта им се спира въпросително и се предават во ръцете на началството за всичко разпореждане. А съветите и помощта не отказва никой.

 

д) Реши се да се вземе оръжието от старците и от негодните четници, хора и от жените, на които мъжете или синовете не се случиха тук и, това оръжие да се даде на най-бедните и най-способните момчета в четата от страна на комисията. Чифтетата, кремъклийките, те-

 

 

*. Липсващи страници.

 

233

 

 

ковете да се разпределят во четата, а излишъка да се предаде на началството.

 

е) Всеки четник да си има едно здраво рало, опинци или 2-3-4 рала по-слаби, стегнати дрехи, провизия, сол и масло. Да се приготви во четнически ред, всички хора без оръжие да носат коси, триони, копачки и кюскии, лопати и балтии.

 

ж) Да се обучават новите селски чети во възстанически ред и тактика.

 

з) Коте и дружината му да се поканят от страна на началството да разпусне четата и да си отиде всеки по селската чета, или да остане на разположение на началството докато дойде решението на Окръжния конгрес за неговата чета. А ако не послуша и тези покани, ще се разправим со него както се намери за полезно и угодно, за да не страда делото постоянно от разцепници. А от страна на събралите се делегати да се изпрати покана и разяснение до четирите села, които не влизат в общия състав на нашия район, а стоят отцепени от началството: Руля, Желево, Ошчима и Търново (па даже и Псодери).

 

и) В това събрание се избраха заместници на ръководителите в случай на нещастие, а именно: Стрещу Л. Поптрайков - Лазар Киселинчев, стрещу Васил Чекаларов - Иван Попов, стрещу Пандо Кляшев - Кирияко Търповски, стрещу Манол Розов - Илия Биолчев. От това избиране може да има някой изменение, ако се укаже вишегласие во второто събрание от останалите центрове на района, Апоскепски, Блацки, Загорки или Мокренски. Заместници стрещу войводите центрови тук нема да има избиране. От Костенарията и Нестрамско считаме за представители на събранието двамата центроводители, Георги Христов и Илия Биолчев и войводата Стерио Ташков, които присъствуваха на това събрание (първо).

 

к) Ще се стараят всички делегати да развиват наклоннността към взаимно помагане по мирен начин, до въстанието, а във време на въстанието, помагането ще бъде наложително.

 

Днес на единадесет часа 4 май (неделя) се закрива заседанието [*].

 

 

 

[10 май - събота]

 

[... Кърша]ковата чета, Лаки Поповски и Л. п. Трайков и заминахме за Смърдеш.

 

Къде един часат ноща, стигнахме над селото (на „Шестие”) и какво да видим, братко!?... Всичкото село запалено и ужасно гори!!!

 

 

*. Липсващи страници.

 

234

 

 

Картината е повече от страшна, очите ми се затъмниха и не можах да гледам, чухме от горе над нас женски гласове, разбрахме, че са от избегалите от селото, веднага изпратихме момчета да видят кой са и къде са, за да ги приберем, да видим кой е жив и кой убит. Удивлението повече и повече се увеличаваше и не можех да си обясна, тази решителност и мерка от страна на турците!!!...

 

Слезнахме къде „Греота” дето чухме гласовете, извикахме няколко пъти познати имена, но отговор не последва. Напразно продължавахме да викаме, изплашените млъкнаха и никой не се обаждаше. Срещнахме се со Насо Роков, той ни каза на къде се сбрани жените, той ни описа отчасти ужасиите станали во селото. Насо и той беше во селото, когато ставаше катастрофата. Мене не ми се седеше повече да не слезна в селото.

 

Слезнахме на „Завалища” и от тук наблюдавахме горенето на грамадните недогорени къщи. Не се слушаше некакъв човешки глас. Само падането на зидовете и умолението на огъня, смесен от време на време со некой кучешко лаене. Стоех и гледах на ужасната картина, но тя ми късаше сърцето, защото тази картина е опустошителна. При това казах на Лазо Поптрайков, поне да имахме една фотография и да направиме една снимка, со която поколението да се занимава, да критикува или хвали.

 

Времето доста мина, но не ни се напускаше това ужасно гледище. Не знаехме дали останаха некой нещастници в селото, или всички избегаха, най-после трябваше да отстъпим, за да отидем и приберем пръснатите жени и деца. Насо Роков ни заведе во една камениста дупка, дето намерихме много народ от жени и деца и неколко мъже. Щом ни видеха почнаха да викат и плачат, кои за свой изгорени, други за убити, трети за изгубени, За останали голи, гладни и без подсклон. Ужасна картина! На всички страни се изговаряха сърцераздирателни думи. Между тези фамилии намерих и моите домашни. Со изключение на сестра ми [Зоя...] [*]

 

 

*. Липсващи страници.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]