Дневник 1901-1903 г.

Васил Чекаларов

 

1903 година

 

ЮНИ

29 юни - Смърдецката планина

30 юни - „Тиза” - Смърдецката планина

 

29 юни - Смърдецката планина - неделя

 

Дойде при нас Лаки Гелин, Лазо Мицов и Нумо Митрушев, те нещастните се оплакваха от поведението на смърдешени, ни разправиха как викаха по Кръсто Дамов, когато се върнал в селото, след стражението при „Локвата” и „Виняри” и сака да го предадат на турците Кръст като виде така избега. Когато ставаше сражението, смърдешани изпратиха во Билища Дичо Цапалков, да кажи на правителството за

 

235

 

 

сражението. Те на место да грабнат пушките да ни поможат отидоха да ни предадат! За всички тези неприлични работи, най-големия подстрекател беше Цильо Янчов и некои други: куция Илия Зурльов постоянно отивал при мюдюра в Билища, той се наел да изучи къде е Стерио да го предаде. Той во съгласие со Гичовци и Каранджовци се стараели да услужат на турците. Вечерята заминахме за „Тиза”, а изпратихме три момчета во Лобаница да повикат комисията и Косинската.

 

 

30 юни - „Тиза” - Смърдецката планина - понеделник

 

След като дойде Лобаницката комисия се явиха неколко души смърдешени и дойдоха, седнаха во ливадата. Со бинокъла ги прегледахме и ги познахме всички. Изпратихме Кършаков со неколко момчета и ги доведе при мен, като ни видоха всички замръзнаха от страх! Те като виновници не знаеха как да постъпят пред мен и се престават за негрешници. Нещастните мислеха че комитета вече се изгуби! Наместото да се опълче против турските зверства и да искат отмъщение, те се изплашихе и се опълчиха против нас. Като почнахме да им ги нареждаме престъпленията им, онемеха! Помъчиха се да прикрият, но не можеха и сами почнаха да се изповедват как решавали да не приберат комити во селото и всичко да явяват на правителството, как търсели за Стерио и как изкарали човеци да пазят около селото, да не би да дойде Стерио и да го заловят и какви не още лудории.

 

Като главен виновник, както казах по-горе бил Цильо Янчов, като се намери во тая група решихме да го унищожим. Държахме ги до вечерта, предадохме ги на Кършаков да ги занесе до во селото, другите да освободи, а Цильо Янчов да убие всред селото. Същевременно да хване Дичо Цапалко и Ильо Зурльов и тех да убие, та со това да всее страх и да разберат че комитета не е умрел, ние заминахме през Дъмбени за Жупанища.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]