Дневник 1901-1903 г.

Васил Чекаларов

 

1903 година

 

ЯНУАРИ

1 януари - Габреш

2 януари - Дъмбени

3 януари - Дъмбени

4 януари - Дъмбени

5 януарий - Дъмбени

6 януари - Косинец

7 януари - Косинец

8 януари - Косинец

9 януари - Косинец

 

1 януари - Габреш - среда

 

В 11 часа от ноще изпратих Динкето да повика Лабро и го изпратихме за Смърдеш. Около пладне дойдоха от Дъмбени две жени, ми донесоха писмо от Кирияко Търповски, в което ми пишеше:

 

„Аз и Гако Терзиовчето избягахме во Косинец и казахме за вашето сражение, веднага известихме на Кляшев во Въмбел и той со четата дойде на помощ денес до „Добра Гора”, но като стигнахме жените, които бехме изпратили во Дъмбени, казаха че вий сте избягали, известих на Пандо и той се върна. Смърдешени бяха всички готови и щеха да дойдат на помощ, косинци и те. Аскерите едни заминаха за Костур, други за Св. Неделя и тук имам 70-80 души. Всичките аскери бяха до 200 души, те търсят мене и Кольо Поповски, до вечера ще си отидат и тия аскери, но без друго да додите, за да се разпоредите и да издирим предателя.”

 

Писах му да ни чакат и ще дойдим, привечер получих и друго писмо от Кирияко:

 

„Аскерите заминаха си, взеха коджабаша и азите.”

 

Привечер повиках Глигор ханджията, говорих му да не обезкуражава коджабашите, които му отиват на хана.

 

Повиках и коджабаша Ването Павуржията, говорих му за дето в, донеси гъркоманския поп и за дето не послуша нашите съвети, той , почна да се извинява да вика и да казва, че не е от него донесен попа и пр.

 

Запитах ги дали трябва да държат такъв поп и ако го държат, вреда ще имат или полза те ми отговориха:

 

- „Че няма какво да правим като нямаме от селото поп и вреден да е трябва да го държим! Обясних му каква цел гонят гърците со изпращането на подобни попове и учители, тогава и те се изказаха, че самия поп това го говорел, че те искат да кажат, че са болшинство в Костурско, в случай на една автономна, или други реформи. Тогава Цильо

 

193

 

 

(бивш поляк и чехлар) се обеща да стани свещеник, но го е страх да не би селото да стани партия, та после да не можи да се прехранява. Ването и другите от комитета се обещаха да не се подига никаква партия и с това лесно ще се изгони попа гьркомански от селото, за разноските ще му отпуснат пет лири помощ, тогава аз му обещах, че ще им дада една лира от страна на началството, да му помогнем па и во Битоля ще пиша, за да го улеснат и от там в някой работи и така остана да се помисли и да ни отговори окончателно.

 

Заминахме за Дъмбени и се прибрахме у Кольо Поповски, дето ни чекаше Кирияко. Говорихме по въпроса за предателството и предателя и те най-вече се съмняват во Нумо както и мнозина други от селото, всички викат да се намери предателя.

 

Решихме за утре да изпратим 70-80 жени в Костур и три-четири мъже да се втурнат при каймакама и да викат: Дрехите ни се откраднаха, ни безчистиха толко жени, ни биха и пр. (Поповата гуна я намерили аскерите. Наковата къща и дукяна Шимбов, ги прекопали, за да намерат скривалище. Предателя не знаеше в коя къща има скривалище, затова е показал тая, а скривалище има у другите Наковци, но нищо нямаше вътре.) А след завръщането на жените от Костур да изпратим и в Битоля човеци.

 

 

2 януари - Дъмбени - четвъртък

 

Повиках комисията, казах им да заръчат жени за во Костур, натоварих от комисията да отиди со жените Йото Шушльов и Насо Поповски и още двама други, Трайко Ралин, Йото Каракашев и Насо Поповски со триста мъки отиде, не искаше да отива, като казаха населението трябва да отидат в Костур вместо 60-70 жени отидоха 100. Коджабаша и азите били затворени. Като урнаха жените во конака се слисаха всички в Костур, какъв е тая калабалък на коджабаша и азите. Кажат да пишат арзовал, че са дали на заптиите 25 лири, но те не се съгласявали. Най-калпавите човеци в Дъмбени са коджабаша и азите страхливци до немай къде. Жените изиграха своята рол от колко му беше казано повече нещо казаха. Направиха харзовал и го подадаха на каймакама, от който харзовал [*] се разтревожи страшно каймакама. Забитите полицейски се мъчели да отблъснат жените, но всичко на празно коджабаша и азите ги освободиха и така жените напуснаха Костур. Някой си дойдоха през нощта в три часа, о повекето останаха во Апоскеп и Жупанища да пренощуват.

 

 

*. (тур.) - писмена молба, заявление, изложение.

 

194

 

 

 

3 януари - Дъмбени - петък

 

Приготвих едно доста дълго писмо за Ерусалимци. [*] Вечерта повиках комисията, Йото Шекеров и Ристо Ангелков, и Йото Каракашев, последните тримата и Цильо от комисията, натоварихме четиримата да отидат да подадат харзовал на валията в Битоля. Дадохме и писма уж за това дето го обискират, опътихме ги като как да направят харзовала и да телеграфират на комисията, която въвежда турските реформи.

 

 

4 януари - Дъмбени - събота

 

От рано со няколко часа четиримата потеглихме за Битоля, макар и да беше времето доста лошо, аз се преместих у Кирияко Търпенов. Повиках Георги Делчето като човек от комисията и говорихме за предателя като кой можи да бъде. Делчев напълно се съгласяваше за Нумо Поповски и ми каза, че мнозина мислили, защото той едно че е тамакар за пари и друго, завчера, когато бил на пазар в Костур му казал на Трайко Ралин, че ще отиде до во Горна чаршия, по работа и да го почакам малко, те са го чакали доста много, други дъмбенци дойдоха от Горната чаршия и запитали дали са го стрешнали Нумо на Горната чаршия. Те отговорили, че не са го видели понеже всички тръгнали и Трайко и той го оставил. Нумо тръгнал со всички, а Нумо си дойде най-късно от там самичък. Други пак, Нумо страшно се мрази со Кирияко Търповски и со брат му Кольо и те вече от това предателство стават фирари, тъй щото на всеки окото му е към Нумо, но като не можем да схваним факти, следователно не можем да го накажим.

 

 

5 януарий - Дъмбени - неделя

 

Като останах по-свободен малко повиках Цильо Миовче (когато дойде от Варна се показа много върховист и даже един ден, когато му предложиха да помогни со неща на селската каса той направи цел скандал со комисията, но от как го повика на разговор Кляшев той се поправи). Говорих му доста много, описах му некой и други работи по нашето дело, дадох му да прочете и правилника, казах му каква е голема вредата от водението на партиите и пр.

 

Той доста много ме разбра, понеже има един подобен на него ново-дошел апоскепанец от Варна на име Шлайнката, които скоро се завърна от Варна и като познат на Цильо Миовче, задължих го да отиде да го повика со още един двама Апоскепени да додат да говорим и да се разберем. Цильо прие на драго сърце и определихме да отиди в вторник вечерта и во среда вечерта да го донесе. Вечерта си доде коджабаша от Костур и каза:

 

 

*. Ерусалим - псевдоним на Битоля.

 

195

 

 

- „Снощи во четири часа ноще, всички аскер излезна от града, но къде отишъл не се знае, всички мислехме да е дошъл во Дъмбени, сега се говори, че тези дена пак ще обискират Дъмбени, на тия слухови селяните доста много се изплашиха.

 

Шкутов заминал за Цариград, за да постои, но по що и как не се знае. Вечерта повикахме Нако Поповски, измъмрих го за неговото по ведение, което държи като член от комисията. Той се разкай, но като прост човек толкоз му разбира като видех така изплашени дъмбенци реших да замина за Косинец, заедно со Попов и да ги оставим дъмбенци на рает да си прекарат Водици, взехме со нас Цильо Какалов и Янето и без известие дойдохме в Косинец, ропнахме у Наковица Гершаничка дето знаехме, че Насо и Дичо тук спират, те ни отвориха отпочинахме малко, Цильо и Янето си заминаха за Дъмбени.

 

 

6 януари - Косинец - понеделник

 

Решихме да не се обадим на комисията, за да не се тревожат селяните и се плашат. За да не бъдем забелязани не трябва во стаята да горим дърва и да пушат двата ожаци, затова зехме кюмур, накладохме и един мангал доста силен, мангала бе догорен, но като не навикнали на такъв огън, ни повреди аз почуствувах главобол, а Попов той вече съвсем падна, зема да повръща и му стана много мъчно. Снегът, който му турвахме на главата, ни най-малко не му помагаше. Като видех че от минута на минута все по-зле става аз събрах повече снег во двора, накарах го со гол гъз да седи отгоре; нещастния Попов напълно се покоряваше и седна въз снега, измръзна горкия. И това не ни спомогна, взехме киселина (оцет), мокри кърпи тургахме на главата му и на корема и така чак до вечерта се спре повръщането му и доде на себе си, аз рекох нема да се обада на комисията няколко дена, а Попов да се обади че тая вечер пристига, вечерта Насо и Дичо го преставиха и го установиха во Дичовица Пировска.

 

 

7 януари - Косинец - вторник

 

Като как постъпиха косинци запитах Насо, когато се каза, че ние сме заобиколени в Дъмбени, отговори ми че всичките бяха готови да дойдат на помощ, само Трайко Марковски каза, че не трябва да отиваме, защото какво можим да направим, ако отидем. Той е со две лица човек, пред тебе говори друго, зад тебе говори друго, такъв е Трайко. А Лабро Майналовски, Лазо Палчето и Дичо Миовски никако не се показаха като разбраха вечерта, че няма нещо тогава излязнаха. Море тия пет-шест души много говорат, едни викат да живее Чекаларов, други Янков не можем да ги търпим, ще убием някой или пак ще бием...

 

196

 

 

Аз им рекох недейте прави нищо тъй е то, нека си викат колко искат, „баба от прекари на умира”, ние да си работим, та нека казват кой каквото иска. А на Трайко Марковски му писах едно писменце чрез Попов за неговата постъпка дето ги спираше момчетата на помощ при дъмбенската случка.

 

 

8 януари - Косинец - сряда

 

Писах писмо на Спиро Олчев (книжар в гр. София и мой приятел), [*] чрез него и за Лабро Пенев Шкондуров и за Ристо Кенков във Варна. За да пиша на Ристо Кенков, ми даде повод от разговора, които имах с Цильо Мосманче, той ни описа как Ристо говорел, че Чекаларов взел 700 наполеони от Върховния комитет, че него го изпратили в Гърция да дири Чекаларов, че той се е скрил и пр...

 

Колко е чудно човек да слуша работи, които не е виждал и на сън даже! Да ме запази провидението да остана жив, та тогава ще дам да разбере всеки, че Чекаларов не е, който обича златото, а обича отечеството си. Колко нещастници са тези, които мислят, че ние работиме за пари!... като че ли гарантиран ни е живота та трябва да турним богатството. Колкото получи покойния Москов, толкова и ние!

 

Ех, какъв народ не признателен сме ние българите! Да се бие, да се мъчи, да умира човек за техно добро, наместо да благодарят на борците, още неосвободени, почнаха да нападат и да развиват партизанство!... Но нема как ще търпим, ще победим, ще се борим, ще спечелим до край, па кой каквото прави ще намери! Ние ще се надяваме на бъдещето и на делата ни, да ни оправдаят и ни отдадат заслуженото.

 

Понеже Пенчо Попхристов и Ристо Калинчев беха се наели да убеждават Аристотел да изплати разписката, беха отишли нарочно в Костур да му говорят, те като станаха излъгани от Аристотел, казаха да му се пиши от нас едно писмо за това, днес се заех и му писах едно со доста остро съдържание писмо.

 

 

9 януари - Косинец - четвъртък

 

Чрез Калин изпратих писмото в Костур на Аристотел, съставих черновата за писмо до владиката гръцки, също и за Апостол Димитров в Пловдив. Вечерта дойде в Дъмбени Ристо Влаха со писмо от Кирияко, в което ни съобщаваше, че с дошло двама-трима души от Апоскеп и ме искали мен, затова аз заедно с Ристо потеглих за Дъмбени.

 

 

*. Става дума за Христо Олчев.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]