Дневник 1901-1903 г.

Васил Чекаларов

 

1903 година

 

АПРИЛ

 1 април - Голи Рей
 2 април - Кономлади
 3 април - Турие
 4 април - Арменско
 5 април - Арменско
 6 април - Германските колиби
 7 април - Герман
 8 април - Герман
 9 април - Любойно
10 април - Сливницкия Монастир - „Света Богородица”
11 април - Златари
12 април - Златари
13 април - Златари
14 април - Смилево
15 април - Смилево
16 април - Смилево
17 април - Смилево
18 април - Смилево
19 април - Смилево
20 април - Смилево
21-23 април - Смилево
24 април - Смилево
25 април - Смилево
26 април - Златари
27 април - Подмоченската планина
28 април - Брайчино
29 април - Германската планина
30 април - Бесвина

 

1 април - Голи Рей - вторник

 

За да привърши работите Сарафов со четниците, останахме и днес тук, след като привърши изследването направихме на четниците и войводите следното разпореждане. Разпределихме четите, на по-малки четички, за тая цел се назначиха още пет войводи, а именно: Стерио Ташков, за войвода во Костенарията, Кольо Христов, от Добролища, за войвода на Нестрамско, Насо Кършаков за войвода на Косинския и Дъмбенски центрове, Дичо Андонов за войвода на Смърдешкия център, Митре Влаха за войвода привременно со помощник Цильо Котев во Кономладския център, Иван Попов со помощник Нумо Желински, назначени на Апоскепския и Блацкия центрове, Колето Трифонов от Бабчор, назначен за войвода на Загориченския център и Колето Андреев, назначен за Мокренския център.

 

Това разпределение им се съобщи пред всички официално, за длъжностите и местоназначенията им се говори доста на дълго от страна на Сарафов. От Смърдеш повикахме брата ми Герго и Стерио Стериовски и ги взехме со нас, защото ги потърсили от правителството, заминахме през Габреш половината чета остана во Поздивища, а ние со половината заминахме за Кономлади, се прибрахме у поп Сотир.

 

210

 

 

 

2 април - Кономлади - среда

 

Следствие поставения аскер тук, пак завеял стария ветър. Няколко от гъркоманите на чело со поп Христо Наков пригърнаха гъркоманството, също се почнало на ново да се развива и женкарството. През денят разгледахме няколко дела подобни, се земаха решения от самия Сарафов да се накажат со бой няколко души, а именно: Динката Петков, Дине Шанов, Кота Скульов и Траян Коджабаша от Долна маала. Наказанието само им се съобщи, остана да се приложи по-после. Те се обвиняваха най-вече за дето не оставили жените во Костур да се оплачат, за дигането аскерите от тези къщи за во други.

 

Вечерта свикахме общо събрание, в което говори Сарафов и аз, тук се изложиха престъпления на всички за гъркоманството. Обещаха всички со поп Христо, да се махнат и дадат заявление во Екзархията. Другата дружина дойде от Поздивища и се разделихме, Поптрайков со дружината замина за Вишени, взехме со нас Митре и без известие заминахме заедно со Сарафовата дружина за Турие.

 

Щехме и ние со Кляшев да заминем през Пополие, Леринско и за во Битолско да се намерим на Конгреса, обаче предполагаемото движение на Сарафов се осуети и се измени. Сарафов беше писал Желевени, да изпратят куриери да го вземат но на место да отговорят Желевени на писмото, или да изпратят нужния куриер, той Коте, отвръща с писмо и пише: „Не искам да се срещам со вас, защото зная вече че Геле е убит по ваше желание, за това черпа пример и за себе си, даже най-добре ще бъде да не дохождате во района ни ако искате да не отваряме работа на някои вестникари во някои свободна държава”... Писмото беше съставено и написано от Апостол Чекаларов, а подписано по гръцки от Коте. От това писмо Сарафов много се разтревожи. За да не за мине през Желево, най-опасното е от предателство, защото вече, имахме примери. Во Турие се прибрахме во Митре.

 

 

3 април - Турие - четвъртък

 

Тъкмо станахме от сънът, ни известиха, че от върховете към Бабчор се виде аскер, който идвал към Турие. Ние веднага излезнахмс вън и се отправихме към върхът на име „Каменик”. Това подходяще место го знаехме и от там наблюдавахме и чакахме да видим аскера. Напразно около два часа чакахме обаче, нищо не се появи. След малко пак слезнахме во селото, понеже ни беше известено, че во Костур и Билища само се прибира аскерът, не се знае защо.

 

Получихме писмо от дъмбени, во което ни съобщаваха, че во Билища поискали бившите затворници и неколко мутабери. Също и от

 

211

 

 

Косинец до като получат отговор на писмото от нас те, вече изпратили човеци, ни се извести во друго писмо, че повиканите човеци во Билища искали да ги изпратят в Битоля.

 

Привечер дойде Търпо Цуцулев и донесе писмо за Сарафов от Битоля и ни разправи за отиването на тълпата в Битоля пред консулите и Валията. Отишли и при руския консул, той ги приел добре, им се оплакал за дето не отивали първо при него, а при немския консул и държели сме австрийска политика. В града направи голямо впечатление, Търпо ни разправи, че след връщането им от Битоля, останали да пренощуват во Желево нашите: Апостол Чекаларов, Лазо Йотов и Пандо Костантин, отивали от къща во къща и викали всевъзможни приказки и нападки, задето са тръгнали да отиват во Битоля. Вечерта заминахме за Арменско.

 

 

4 април - Арменско - петък

 

Тук вече сме в друг район, от изпитването за положението, се виждаше много слаба работа! От как си предали 26 души и от как се загнездил Геле Търсянеца заедно со жена си, всичко направено от покойния Марко се срутило, се разнебитило. Оплакванията от Геле от всеки арменец се сипеха в най-голямо количество. Понеже тук не срещнах леринската чета за това останахме да чакаме войводата Петър Тинев, който се намира в Буф. Вечерта дойде Петър, запознахме го со нашия Митре Влашето, за да се срещнат за во всеки случай.

 

 

5 април - Арменско - събота

 

Войводата Петър ни разправи по-подробно как е станало унищожението на Геле и на жена му; тоя грешник не се задоволил само со попредишните си грешки и злодеяния, ами на нова сметка почнал да развива трескава деятелност со гръцкия владика и гъркоманите. На всеки акзархист за нищо и никакво им вземал глоби, но на своите другари, които минавали за негови четници, им е казвал: „Ние да се пазим до денат на въстанието, та щом стане въстание, ние може да се скрием тогава, защото да не мислите, че се познава, кой какво е работил и кой какво ще работи до това време!” На край селото во Търсие се намерило нещо кръв тоя господин наред повикал всичките търсянски жени, за да провери да не би некоя да била пометнала и от която кръвта да била; другарите му четници се тревожели и винаги чакали да им се позволи да го унищожат, сега со идването на Петър Тинев, който му се представил като негов четник те се споразумели.

 

Един ден, когато Петър го подканил во стаята за разбиране, той се сетил и почнал да трепери като казал: „Аз се съмнявах, защото така

 

212

 

 

Чекаларов ме обезоръжи...” и още няколко не свързани думи, обаче Петър отгоре на това му казал: „Ето арестуван си, я да видим сега какво ще правиш” и го заловил за ръцете, веднага го грабнали за ръцете неговите другари и го вързали, заедно с още един арменец на име Симеон ... и един Ристо ... от Търсие (едно нисичко черно) и ги изкарали в балкана, след едно изследване го измушкали и закопали. Двамата му съмишленици след един добър съвет ги освободили. Тъкмо тая вечер дойде от Търсие жена му и тая я заловиха и заедно со нея отидоха во Търсие и като ѝ дадоха един стиск, изказала около 20 лири, които ги имал сбирано от разни глоби. На другата вечер и тая убиха вън от селото и я заровиха. Така се свърши со Гелето и жена му.

 

От Лерин ни съобщиха, че към Екши-Су стигнала някаква нова чета от 80 души, обаче не определиха каква чета, от къде дошла и кой я води. Привечер селяни арменци дойдоха от към Гърция, които са минали през Поздивища-Кономлади, Търсие; те ни разказаха че тези села били обискирани навред и аскерите не били по-малко от 400-500 души. Също имаше едно силно движение на аскерите и во Леринско. Види се турците очакваха да не направят нещо гяурите на Великденските празници, обаче, обиските към Кономладската река види се бяха от предателството и то пак от Коте, навярно чрез владиката. От Буф дето имаше няколко души аскери да се седат постояно и те се дигнали, имало в Буф доста предатели, един от тях вече, официално облечен во аскерски дрехи отивал со аскерите. Вечерта буфенския куриер ни заведе от сам Буф, него изпратихме да види во селото що има, а ние останахме вън да го чекаме. При това чекане стана такъва виялица со снег, щото едната минута се обръщаше на един час, след два часово чекане дойде човека и ни съобщи, че во селото няма нищо.

 

Преминахме Буф, срещнах се со двамата куриери, които бяха дошли нарочно да ни водат во Герман. Опътихме се към височините на балкана, обаче снежната виелица немилостиво се сипеше, без да пита че селската камбана известяваше Възкресение Христово. Колкото бехме по-близо към върхът, нарицаем „Шипурка” толкоз снегът ставаше непристъпен. Горките куриери се опропастиха от цепението на големия снег. До като излезем на върха осъмна. Тъкмо на върха „Шипурка” имаше такъва голяма виелица со силен ветър, щото едвам можахме да одържим, всички капнахме. Со големи мъчнотии слезнахме до една колиба, дето се прибрахме и се подслонихме тук.

 

213

 

 

 

6 април - Германските колиби - неделя

 

Ни послужиха за прикарване на първия ден Великден, тоя ден нито аз, нито другарите няма да забравим! От много години во най-силното време на лютите зими, не ми се случило да прегазвам такъв снег. Привечер слезнахме во селото, най-първо ни пострешнаха: Нумче, Петре и Коле, които лежеха нещастните цели две години во затвора и едвам освободени по амнистията. Едните бяха предадени от няколко души компания предатели, върли гъркомани, за дето в първото време, посетил селата им войводата Петров. В лицето на тези, които били в затвора, се забелязваше голяма живост и обич към делото. Те не знаеха къде да ни турнат и, как и как да изкажат техната голяма симпатия спрямо нас. На първо място се оплакаха от Коте и от техните чорбаджии, които предадоха и останаха помилвани от Коте па и най-верните привърженици му били. Второто оплакване беше гъркоманството, което още се крепело от лукавите чорбаджии и от Коте. Вечерта останахме в къщата на Стерио Питрупо.

 

 

7 април - Герман - понеделник

 

Герман е чисто българско село с 150 къщи, първа чета влезнала на войводата Петров, тая била посрещната от няколко селяни от средна ръка, които симпатизирали на българщината и които поискали да си имат учител, да се учат децата на своя роден език, обаче, 4-5 върли гъркомани (и до ден днешен са) и чорбаджии, станали компания и намерили за добре (след като дали клетва) обадили всичко на правителството, от това последва арестуването на неколко нещастни, които симпатизираха на българщината и които от сърце приели идеята за борба против Турция. След това дохождал Коте, упростил предателите и се закрепнал со тех, като ги тернал в комисията. Германци като човеци състоятелни, си накупили доста пушки, обаче, нищо повече во тоя народ не се забелязва, никакъв дух за борба, никой не знае как да хвани пушката, никакъв ред и дисциплина не съществува.

 

Като видехме, че тук има се нужда от организиране, решихме да останем още един ден в селото. Повикахме и комисиите от околните села, от запитванията излизаше навсякъде същия дух, защото селата им се посещаваха от Коте. Сарафов като видя босотията во всички села, разтревожен им описваше реда комитетски, те горните се извиняваха с думите: „Това, което ни казваше Коте, това знаем”. Като им каза, че Коте не е комитетски човек, те се очудиха! За да тури край на всичко, Сарафов писа нарочно писмо до Коте и до Апостол Чекаларов, с които писма ги канеше да дойдат за разбиране. Също и аз писах на Апостол Чекаларов и писма-

 

214

 

 

та им се изпратиха в Желево. Сарафов писа на Никола, гръцки учител и на Унче Ендриеов, со които ги подканяше веднага да се срещнат.

 

Вечерта свикахме общо събрание в черквата, черквата се препълни от мъже и жени; първо говори Сарафов, описа им всичко, което тук не беше казано и чуто, накрай ги подкани да извикат „долу Турция”, „да живее Македония”, „ура!” Обаче последва мълчание, други от четниците им казаха: „Викайте бре!” и те почнаха да викат като от под земя! Скара им се Сарафов и почна да ги учи, как трябва да викат, след това говорих им и аз като им казах за поведението, което държи Коте и като какъв човек е Коте, събранието стана блескаво, но дали ще остане нещо во тех не зная. Изпеехме им няколко народни песни. Се преместихме вечерта у Спиро Нашов, който беше и той в затвора.

 

 

8 април - Герман - вторник

 

Сарафов през целия ден имаше на ново работа со селските комисии. Им каза, че Герман се определя за център на техните села чак до Бесвина и заръча да не приемат Коте, а ще им се изпрати нарочно чета за този център.

 

От Коте дойде писмо, в което пишеше:

 

„В отговор на писмото Ви ще кажа че се страхуваме да дойда моля недейте ме вика за среща, по-скоро да напуснете района ми, що се отнася за събранието не е моя работа, има по-голям от мен, имайте търпение да чакате до пристигането им - Коте”. Това е съдържанието на отговора. За по-големите хора говори, за пристигането на Янкова. На куриера устно му казал да кажи за комисията: „Да му дадат хляб и по-скоро да ги изгонят от там, той няма работа там, или иска да го направи селото като Смърдеш”.

 

От тия думи Сарафов много се разтревожи, Апостол не го срещнал куриера да му го предаде писмото, на желевени се предаде писмото, но не обърнали внимание, аз се наех и им уреди четата селска, както во нашите села, со войводата, подвойводата, старшите и десетниците. Сарафов им говори много и за да не изменят на обещанията ги подложи под клетва като се погодиха и тук членовете на комисията, та и центровите началници и те се заклеха.

 

Тук намерихме осем души четници от Котевата дружина, между които и нашия дезертьор Вангел от Бесвина - те сами пожелаха да се отцепят от Котевата чета и се покорят на началството. На всички им се говори много, само един на име Васил от Краенин, пак замина за при Коте. След привършване на всички работи трябваше да тръгнем за Любойно. Спиро от Ръмби (от Котевата дружина), като болен

 

215

 

 

пожела да остане тук, обаче, ние настоятелно искахме да го вземем защото сме уверени, че ще има предателство от страна на Коте, това го съобщихме и на селяните да имат пред вид за во всеки случай. Спиро го оставихме тук, а леринската чета замина за към Буф. понеже беше доста късно и като не се можеше да пристигнем до Буф, леринската чета се реши да пристой в Германските кории и на следующата вечер да замини за Буф. Ние заминахме за Любойно и со много бързане, едвам в зори стигнахме в селото. Благодарение незабелязано се промъкнахме в къщите, тук имало три-четири къщи турски, колко за пакост.

 

 

9 април - Любойно - среда

 

Още не бехме заспали дойде селянин и ни заяви, че аскери идат. Рекох му да отиди да види добре колко са, от къде идат като му дадох и бинокълът. След малко дойде и каза, че били 15-20 души и идели да секат дърва в църковната кория. Те били от тези дето стояли во Наколец. (Наколец с Мюдюрлерее). След обед колко бехме легнали да спим на ново дойдоха и съобщиха че 600-700 души аскери пристигнали во Наколец.

 

Силна тревога у селяните. Ние се приготвихме, за да напуснем селото сбрахме момчетата при нас, обаче е денем и забелязани от селските турци, та и аскерите, ако се задържим ще се върнат во селото и ще саздадем афера. За това изпратихме да гледат и щом видат да се отправят аскерите към селото, тогава да напуснем и ние. Други дойдоха и казаха че стигнали во Долната махала и обискирали къщите, трети казаха че нищо няма и ние пак си останахме во къщите. Привечер дойде едно момче от Накулец и каза, че аскерите били от Битоля около 150 души пехота и 40 души кавалерия и седат во селото. След малко дойде Накуленския учител и ни каза, че всичките аскери се отправили за Герман и разправили следното:

 

„От към Буф около сто души аскери слезнаха за Герман. Леринската чета, която беше тъкмо на пътя во колибите, щом забелязала от далече аскерите се дръпнала на страни, един от куриерите изпратили да съобщи во селото. От към Желево около 100 души аскери и от околните села всичките меркези от аскери, навлезнали в Герман, но са закъснели.” Предположението ни се сбъдна:

 

Коте, по цели месеци е лежал во Герман, а обиск не е ставало!

 

Направихме опит да свикаме събрание тук, но напразно! Всички се изплашиха на чело со ръководителя им поп Христо до там, щото аз не съм видел на друго място толкоз много страх.

 

216

 

 

От околните села дойдоха неколцина от комисиите, след като им поговори Сарафов потеглихме во 3 часат и едвам стигнахме во зори на „Сливницкия Монастир” „Света Богородица”.

 

 

10 април - Сливницкия Монастир - „Света Богородица” - четвъртък

 

Тук бехме се разположили во неколко стаи. Тоя стар монастир е доста голям, има повече от 20 стаи, тук имало някакъв игумен, който злоупотребил сума пари и со името на Организацията, после почна да прибира турците и да става ближен со тех. Като се осъмнил да не го убият четите, той задържал да го пазят няколко турци от селото Сливени (тук имало колко за пакост 3-4 турски къщи) и искал да им предаде четата, но планат бил осуетен, него го унищожили заедно е фамилията му.

 

Тук преседохме целия ден, селяните казаха че и днес во зори минал аскер за към Герман около 100 души. Во монастиря добре ни нахраниха слугите, които се намираха во него. Монастира е разположен има неколко стотин кози и овце и со доста друго имущество.

 

След пладне почнаха да дохождат поклонници, защото бил денат и идвали от много околни села, за да не бъдем забелязани и от някой разсипани елементи напуснахме още во 11 часа и се отправихме за далечното село Златари.

 

Едвам во зори можахме да пристигнем. Такива дълги конаци сме вземали, само за да прикрием дирата от многото потери. Както Преспанското тъй и Ресенско, било много водно, обаче такива стратегически места като нашите няма.

 

 

11 април - Златари - петък

 

Писах на Спиро Олчев в Дъмбени, за да ни доди да се видим. Днес прекарахме без тревога до къде мръкване, привечер ни известиха от Ресен и Любойно, че аскерите идейки от Преспата за Ресен, обискирали полските села и се предполагало аскера да се прибере во Ресен. Днес през целия ден дъжд валя непрестанно. От Кокарев и дружината не дойде никакво известие за идване. Вечерта свика се общо събрание, в което говори надълго Сарафов. Тук бяха надошли от селата околни комисиите, тук малко по-живо ми се видя населението. Се преместихме во друга квартира и останахме още един ден да чакаме Кокарев и Арсов.

 

 

12 април - Златари - събота

 

Тук срещнахме две млади жени фирарки, по случай на едно убийство на турчина блудник и пияница богаташ Режо-ага. От показа-

 

217

 

 

нията на самите жени ето как стана работата. Преди това ще отбележа имената на жените и фамилиите им за по-добро разбиране; едната се именуваше Сребра по мъж Апостолица, родена от Лера, Битолско, омъжена в същото село, а пък втората се именуваше Донка по мъж Ставровица Богданова родена от Острици (Крушовско) и омъжена во Лера, Битолско. Като всеки нравствено развален турчин и Режо видял хубавицата Сребра и без колебание и предложил да си удовлетвори страстите си, тя не му отказала и го поканила в къщи, дето повикала и Донка като другарка. Режо щом отишал, веднага искал да постъпи към безобразия, обаче двете хитри жени го убедили, че те са на негово разположение цялата вечер и сега тъкмо на вечерята няма защо да бърза! Така го разположили щото Режо се вече разхвърлял като си оставил на страни всичкото си оръжие тогава и двете веднага го грабват, извикват на прикрития в другата стая мъж на Сребра - Апостол, одушиха го со въже и като не могли къде да го закопаят, го закопали во християнските гробища. Режо вече го няма по белия свет, а неговите ближни го дират на всякъде и най-после го намерили в гробищата едвам тогава разбрали турците, че това е работа на българите. За да не попаднат двете жени в турските ръце и двете избягали от селото си Лера, и почнали да шетат и да прекарват по селата и двете въоръжени со по един револвер. Много пъти поискали от началството да им се позволи да влезнат в някои чета, до днес си остават пак фирарки и скитнички по селата. Апостол вече е четник в битолската чета.

 

Се направи разпореждане по околните села да се изберат во 6 часа вечерта сред нощ, за да излезним към планината Бигла, да направим едно упражнение и маневра.

 

 

13 април - Златари - неделя

 

В седем часа нощта (ранкото) сбрахме се и потеглихме към селото Кривени, тук вече ни обзори, взехме и кривенци и отидохме во ливадите нарицаеми „Старо село”. Щом почнахме упражненията со около 150 души селяни, почна да вали ситен дъжд, към 6 часа стигнаха и Смилевчани около 120 души, за ядене бехме приготвили шест печени брави на смилевчани дадохме две, на другите селяни три и една за нас. Кой пристигна хапна, кой не, остана гладен, дъждът се усили още повече. Както и да е, ние се разпоредихме за маневрата около 80-90 души смилевчани заминаха со Данчев за къде Смилевската планина (Бигла) или Дервента. Дечев държеше отбранително положение, а ние нападателно, направи се нужното разпореждане, обаче проектираното не можа да се изпълни, защото тъкмо дето трябваше да стават действията падна

 

218

 

 

гъста мъгла и нищо не можа да се види. Со тъга се разделихме со селяните, те си заминаха за селата, а ние потеглихме за към Смилево. От далече слушахме детски глас и викове „ура!”

 

Щом слезнахме доле в ливадите ни пострешнаха около 80 момчета на възраст 10-15 години, те ни поздравиха е гръмогласно „ура” и ни последваха близо при селото, ни посрещнаха всичко що е мъжко от Смилево со непрекъснато „ура!” Се прибрахме у Павле Галевски на квартира, през цялата Преспа и Ресенско не намерихме такъв дух, както тук в Смилево, ми направи впечатление и самата местност! Балканисто и облечено со гора, доста обаче, много унищожавана гора от кюмюрджиите. Смилево е село чисто българско с 350 къщи на горе. Всичките смилевчани се прехранват само со майсторлък (градене на здания) от никъде друже немат никакъв приход, немат нито ниви, нито ливади, всичко на купено. Владее голяма сиромашия, смилевци са потекло от дебранци. „от мияците”. Всичко е запазено: по носия, наречие, обичай и пр... Според както ни разправиха, никога обиски целото село не е станало до днес от страна на аскерите, четите тук намирали пълно спокойствие и много било посещавано, имали първокласно училище.

 

 

14 април - Смилево - понеделник

 

Днес денът прекарахме во спане, само едно писмо Сарафов писа за Битоля, во което говореше за по-скоро да стане събранието и пр. Аз го шифрирах и нищо друго, вечерта се преместихме во друга къща.

 

 

15 април - Смилево - вторник

 

През целия ден се излежавахме и чакахме отговор от Битоля за събрание. Вечерта со дружината си дойде Цветков. От Битоля съобщиха, че скоро ще пристигнат. През тези дни пристигнал во Битоля от заточение Даме Груев и обеща да дойди да се видим (Даме е родом от Смилево). Вечерта се научихме, че бил убит от турците башибозуци някакъв селянин. Ние останахме тук, се преместихме в друга къща.

 

 

16 април - Смилево - среда

 

Доде при нас войводата Цветков, за първи път се срещнах и се запознах со него, той бил назначен учител в девическия пансион, родом бил от Плевен, подгонен от правителството успел да избега и влезнал в четата, бил като запасен подпоручик, тук пред нас се яви со офицерски дрехи. Вследствие голямата сиромашия во Смилево всички отиват да търсят работа в Битоля. Днес потехлиха около 30 души и още не дос-

 

219

 

 

тигнали под селото Сухи Дол, проклети няколко турци от селото турско Обедник - което стои на пътя им, дочакват ги на пусия и застрелват двама на место и един раняват. Турците от Обедник били опълчени против смиленчани, вследствие на едно убийство, направено на един звер турчин от Обедник, от страна на смилевчани и то вътре на пазаря во самото Смилево. Сума жени заминаха за Битоля да се оплачат на консулите. И вечерта останахме пак в същата квартира.

 

 

17 април - Смилево - четвъртък

 

Къде пладне ги донесоха двамата убити во село и ги погребаха, на опелото им отидох, Сарафов държа реч. От Битоля дойде Даме Груев и съобщи че идели со четите битолчани: Георги Петков, Георги Попхристов и Лозанчев. Вечерта Сарафов отиде у Груев да се видят и там остана да пристои, а ние останахме пак в същата квартира (Велян Бунче, Андрея Макрие - убитите смилевчани).

 

 

18 април - Смилево - петък

 

Сбрахме се няколко души от пристигналите делегати, за да не губим напразно времето и разменихме разни мисли по положението на районите понеже отсъствуваха и се очакваха мнозина да пристигнат от районите, затова се задоволихме само со една „Яуди шашарма”. Без да дойдем до някакво заключение по някой въпрос. Даме Груев ни се престави като делегат на Централния комитет.

 

 

19 април - Смилево - събота

 

Като видехме че нема да пристигнат всичките селски делегати и като времето не позволяваше повече, да губим времето напразно, за това реши се, да се постъпи към по-сериозна работа; всичките вземани решения и предложения, се състави протокол, за да се пази редът в говоренето избра се Даме Груев за председател, секретари Георги Попхристов и Цветков. Аз нема да преписвам тук всички въпроси, защото резюмето на всичките заседания и решения е поместено во протокола, които ще изложа по-надоле.

 

На първо место ще кажа за поведението и делата, което държеше битолското началство, всички ръководители и войводи от провинциалните райони, се оплакваха от окръжните ръководители, поради недобрата им обноска и лошото обръщение во писмата. Ние мислехме само со нас да е ставало така, но като видехме други още повече да се оплакват, ние всичко им оставихме. Атанас Лозанчев, който най-вече водеше кореспонденцията, се развика пред всички и не го сбираше от мъка.

 

220

 

 

Като видехме така, всички се произнесохме да се изоставят тия частни дертове и така Лозанчев се успокои.

 

От Битоля пристигна писмо от Лука Джеров, пишеше следното: В Солун - Отоманската-банка е хвърлена на въздуха со динамит, низ града се хвърлени бомби и са избити неколко германци, има клане на българи, един французки параход е потопен пак от наши работници. [*] Инициатора е заловен. [**] Пасажери от Солун няма да става два дена...”

 

Това ни изненада! Даме Груев почна да ни разправя разтревожен следното:

 

„Да ги вземи дявола, аз още когато заминах от Солун, тия пакостници се хвалеха и не дочакаха до дена на въстанието, те ни костуваха повече от 250 лири. Те са около 15-16 души неразбрани хора, винаги нашите братя солунци биваха заплашвани: „Ако не ни дадите пари, или ако хванат некой от нас, ние веднага ще подпалим динамита. Един от нас щом да се изгуби, нема да щадим нищо...” Винаги така ни заплашваха. Аз предложих да ги унищожим, но и тук срещнаха мъчнотия, не можеше да ги зберем всички, пък по единично не бе възможно, защото пък щеха да си изпълнят своите планове и ето що направиха, да ги вземат дяволите!” Така горе-доле привърши Груев.

 

Сарафов, той ми разправи насаме, „че те били изпратени от него в Солун и те така си я извършили мисията както им беше зарекъл, повече от 300 лири бил им дал на неми, до като се сполучи това, за гдето са побързали не знам кое е причината, но все трябва да ги огрозяваше нещо, та затова побързаха. Както и да е, аз се радвам от душа и нека си говорят Груевци и компания, те мислят и другата година, да не дигат въстанието. Но както и да е, това, само по себе си ще си дойди...” Така завърши Сарафов, възхитен от новината солунска.

 

 

20 април - Смилево - неделя

 

Откри се заседанието за разпореждане на разните въпроси. Различни фигури представляваха различните мнения, се даваха едни от други, все едни оргиналности, повечето време ни минаваше по разни препирни, от колкото по полезни въпроси. Дойде ред да се избере един Щаб, и во всеки район ръководителни тела. (Това се зема образец от нашето Костурско, искаха да го приложат на всекъде, но за жалост никой не можеше да разбере, как трябва да съществува това ръководителство. По другите райони се работело само со няколко войводи и те всичко вършеха. За даване некой сведения само, е имало заседнали ръ-

 

 

*. Става дума за Солунските атентати, дело на анархистката група на „гемиджиите”.

 

**. Павел Шатев.

 

221

 

 

ководителни тела низ градовете, но те си губили значението пред войводите).

 

В Щаба се избраха Борис Сарафов, Даме Груев и Атанас Лозанчев. Избраха срещу тех в запас още трима (това фигурира в протокола, та няма тук да излагам подробностите). Избраха се ръководители за всички райони, само за Ресенския и Преспанския срещна се мъчнотия, защото ръководителят Никола Кокарев и войводата Арсов, се караха поради причина: Арсов като войвода, когато се движел из селата, всичко усвоил и всячески се мъчел да подбие авторитета на търпеливия и добродушен Кокарев. Той макар и да виждаше ясно това, но ни най-малко не обръщаше внимание, на тия Арсови деяния. Най-сетне този приятел Арсов, като почнал да блудствува и след като останала една жена непразна, това Кокарев не можа да го понесе, от тогава почна да го мрази, така щото живеенето им на двамата беше вече невъзможно, за това трябваше да се разделят.

 

Тук се срещна мъчноти да го преместат Арсов от Ресен, се опасяваше да не стани некой втори Коте, затова пак справедливия Кокарев се назначи заедно со Велето Смилевчанчи (Пенчо) за Преспата, а Арсов пак си остана да плоди Ресенското. (Това било справедливост! Сам Сарафов, като член от Щаба неможеше да го понесе това, но и той отстъпи като виждаше другите да прикриват).

 

 

21 април - понеделник - Смилево, 22 април - вторник и 23 април - среда

 

През тия дни заседанията продължаваха, со дългите им разисквания и неразбории. Изпъкна въпросът за денат на въстанието, най-вече бе против, войводата прилепски Петър Ацев, защото не било въоръжено Прилепско.

 

Некои от другите райони се произнесоха по-скоро да е денът, а некои по-късно. Ние костурчани искахме да се ускори денът, защото положението у нас е нетърпимо, поради следните причини:

 

От Битоля ни беше писано още во началото на месец януари да викаме чужденците (гурбетчиите) и да не разрешаваме селяните да си отиват на чужбина. Това направихме и човеците си дойдоха без пари, вследствие, на което гладът немилостиво из Костурско почна отдавна да върлува, освен това, битолското окръжно имаше такъв дух, щото щом пукне пролетта, трябва да се обяви въстанието и затова всички чакат денат со нетърпение, от друга страна, четите во нашия край се намножиха, потерите се усилиха гръцкия владика заедно со капитан Коте, предава движението ни и в случай на едно нападение на некой чета ще се подигни населението и ето ти частично въстание.

 

222

 

 

Зададе се въпрос: къде ще намерат костурчани храни за водене въстанието на това им отговорих: „Да му мисли началството, защото населението знае че има началство, което се грижи за всичко и затова поисках да се разисква този въпрос, обаче отговора бе мълчание, разбира се на въпроси, които не е лесно се отговоря така. Вън от туй от Солун беха ни обещали да ни отпуснат една сума за поддръжката на гладните, но като мина во Солун Даме Груев (на връщане от заточение) спре сумата, която беше на първа ръка 100 лири, да се изпрати за Костурско. Тоя господин без да знае положението си даде мнението да не се изпратят суми на костурчани, докато той не провери и не пиши на солунчани, та казвам, вследствие дадените разни мнения за дена на въстанието, остана да се доложи на Централния комитет, или по-добре на случая.

 

На това от горе дойде известие от Битоля че там има клане на българите, имало около 15-20 души. Повод на това дали турците, види се турците обидени от Солунската случка, предумислено това го направили. Ето как ни разправиха:

 

„Полицейските подгонили две българчета и като не се предаваха гърмели по момчетата, едното се отвърнало и застреляло един от полицейските, тогава още повече се разярили турците и като не можели да заловят същото момче, почнали да нападат на млекарите, касапите и разните работници българи.”

 

Това известие много ни улесни в разискването, за разрешението на деня на въстанието. Тия, които изкаха да се отлага въстанието почнаха да казват че не може вече, да се крепи повече. На това отгоре ни се извести, че во селото „Цапари” (Битолско) има сражение, между селяните и турците башибозуци от ближното село Кожени. Това още повече ни разтревожи и веднага изпратихме четите на помощ.

 

 

24 април - Смилево - четвъртък

 

Заседанието се продължи. Изпратените на помощ в Цапари отидоха до Гявото, там се научили, че стражението е спрено и затова не отишли по-нататък. Ето как ни я разправиха „Цапарската случка”:

 

От ноще турците Коженци, отишли и заели височините над селото. От Битоля пък стигнала кавалерия и цапарци като видяли кавалерия, младежите почнали да бягат към балкана, без да знаят че местото е заловено. Турците коженци ударили един залп и повалили няколко души. Почнало се сражение редовно и от къщите, така стражението траело до 10 часа вечерта. Внезапно аскера се изтеглил и веднага заминали за Битоля (види се им се извести за смутовете в града). От селяните

 

223

 

 

 има убити до 14-15 души, другите младежи избегали в Балкана. Заловени и занесени в Битоля старци до 60-70 души.

 

„Всички въпроси и разисквания се привършиха (недовършени) и конгреса се закри).” Всичките делегати сме фотографирани на няколко джама [*] от фотографа Лозанчев.

 

 

25 април - Смилево - петък

 

Днес се преписа протокола на чисто и се подписа от делегатите (съдържанието на протокола ще го поместя по-доле). Между делегатите и щаба имаше частно разбиране, по разни въпроси. Ние най-напред поискахме ред, обаче, не ни се даде никакъв отговор, на зададените въпроси затова, се разкарахме со Лозанчев и со Груев, само Сарафов ни подкрепяше и ни съчуствуваше, защото той посети краят ни и знае що е глад. Груев обеща веднага да пиши во Солун, за да се отпуснат пари за гладуващите. Вечерта се разделихме и ние заминахме за Златари заедно со Папанчев, Михаил Чеков (леринци и Васил Попов от Ст. Загора), който беше назначен за Воденско да бомбардира някой железни мостове от линията. Леринци не минаха през Преспата, защото во Леринско и Битолско има много движение на аскери. Забравих да забележа: В Леринско в село Къпрещина има сражение со четата на Петър Тинев и потери три-четири момчета били убити, аскери имало убити повече от 30-40 души, бехме придружени от Кокарев со дружината му.

 

 

*. фотографска стъклена плака.

 

 

Ето съдържанието на протокола от Конгреса:

 

ПРОТОКОЛ НА РЕВОЛЮЦИОННИЯ КОНГРЕС СВИКАН ВО ВТОРИ МАК. ОДРИНСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕН ОКРЪГ

 

 

26 април - Златари - събота

 

Като беше Битоля заобиколена от аскерите и беше невъзможно да се отива и се изкарва нещо от там, за това смилевчани дойдоха тук, изпратиха златарци в Ресен да им купат жито, обаче и во Ресен чаршията се затвори и не стана некакъв пазар. Всичкото турско па и християнско население се развълнува и само повод трябваше да се даде мерки нагоре да настъпваме не се може, защото местото е съвсем голо. Да се крепи това место не може, аскерите продължават да стрелят и да настъпват. Оставаше само един трап, но не знаехме дали до там не е достигнал неприятеля, дадох сигнал за общо отстъпление и со голяма бързина

 

229

 

 

се измъкнахме от трапа и се качихме на задния върх, дето беше Попов и Кляшев. Тук местото помагаше и се укрепихме добре. Аз още не можех да си обясна каква е тази сила от страна на турците. Момчетата ми разправят; че още во зори от Лерин пристигнал много аскер. Почнаха да ни обстрелват со два топа, обаче, ние бехме заели добри места и не можеха да ни напакостят. Тези аскери, които бяха ни заобиколили можахме да изпъдим.

 

Стражението се усили от към Митре и трая доста време. Неколко аскери се промъкнаха и се загнездиха во едни каменяци, под позициите на Митре. Тъкмо хванах пътя на отстъплението аз поставих мерника 1500 кр. и почнах да ги обстрелвам. Почнаха да бегат един от тех раних, се виждаше, когато се влачеше и бегаше към кулата, обаче двама още не мърдаха, те беха се загнездили там и седеха, похарчих 12-13 патрони и все не ставаха.

 

По едно време една позиция се отпусна от Митревата чета, от леко аз си казах, че напуснаха хубавото место, види се изплашиха и бегат. На това место се появиха аскерите и по-доле и по-горе. Хайде, си казах, при Митре. Всички напуснаха местата и бегат като овци. Щех да се пукна от мъка, нашите бегаха от укрепените позиции, а турците по место голо настъпваха и на горе трябва да настъпват. Неколко момчета 7-8 удариха тъкмо на двамата скрити во каменията и по едно време налегаха, види се тези читаци убия некого, гледаме всички височини се заеха и почернеха от аскери, може да имаше повече от 600-700 души.

 

Аз и Кляшев заминахме да се стрешнем со леринци и со Поптрайков и да решим. Аскерите остъпиха и се прибраха при кулата, множеството голямо имаше повече от 1500-1600 души. Неколцина заминаха направо за Арменско, което го запалиха всичкото, а другите по шосето се отправиха за Лерин. Освен селото изгореха и всичките Арменски колиби.

 

На кулата не се забелязваше ништо, решихме да я нападнем и да я [запалим...] и да почне турското население да напада. Вечерта заминахме за Подмоченската планина.

 

 

27 април - Подмоченската планина - неделя

 

Тук дойдоха селяните и ни донесоха за обед ядене, тук прекарахме много весело, защото шумата тъкмо що презелена и ближния до нас трап бликаше от чиста планинска вода, не пропуснахме тази божия благодат да си измием нозите и главите.

 

Привечер се преместихме во Брайчино, тук се прибрахме во селото во поповата къща (баща и син попове).

 

230

 

 

 

28 април - Брайчино - понеделник

 

От дългия път още не бехме отпочинали, дойде по-младия не събуди и заплашено ни каза: „Ставайте да отидите в друга къща, защото от Наколец три-четири бегове искат да ни дойдат на гости, та ще ви намерят тук, те са много проклети турци, изкаха да влезнат сами но невестата не им отвори та се разсърдиха”...

 

Нека дойдат казах му, турете ги во другата стая, ние сами ще си седим тук. Не можи, отговори попа, защото те ще искат да влезнат при жените... Това много ни разтревожи, добре рекох, ние ще слезнем в килеро, ще седим малко докато поседат тия у вас, иди ги вземи. Попът отиде да ги вика, а ние слезнахме в килеро, веднага писах низ другите квартири на момчетата да бъдат готови, защото ние ще ги хванем или ще ги нападнем беговете, щом дойдат у попа. Ми се извести, че те имали и други другари, дошли да купуват кози, па и таксилдарът и той бил тук, затова не ни уидиса. Ние отстъпихме и се прибрахме в съседната къща, но и беговете не дойдоха в поповата къща, въпреки поповите покани. Тук в Преспата това ни се виде най-лошо, във всеко село има по няколко къщи беговски, те вършат най-големи безобразия и никак не са изплашени. Вечерта заминахме за Германската планина в местността „Морисница” (Каренцоква Бука).

 

 

29 април - Германската планина - вторник

 

Щом се изместихме германци веднага дойдоха ни донесоха хляб, те ни разправиха, че Коте отишъл в селото и повикал Петре, Наум и Коле и искал да ги бие за гдето не го слушали него, но като видя че селяните се опряни и му каза, че не можем да се делим от началството, той почнал да отстъпва и казал им:

 

„Щом не ме искате аз няма да ви дохождам в селото ви...”

 

Коте сега бил в планината, малко по-горе от нас. След пладне се разделихме со Папанчев, Васил Попов и другите леринци. Те заминаха през планината къде Буф за Арменско, ние вечерта слезнахме во Герман, вечеряхме, взехме два куриера и четника Вангел от Бесвина и заминахме за Бесвина. Стигнахме едвам в зори и се прибрахме в една къща.

 

 

30 април - Бесвина - среда

 

Тук се научихме, че Коте заловил някакво писмо наше, изпратено от Лазо Поптрайков за нас. Това писмо Коте можал да го открие и го провъзгласи по селата. Вечерта заминахме през Брезница за Смърдеш и се прибрахме у Лазо Рачов.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]