1902 година
ОКТОМВРИ
[ Начало ]
16 октомври - Косинец
17 октомври - Смърдеш
18 октомври - Смърдеш
19 октомври - Смърдеш
20 октомври - Смърдеш
21 октомври - Смърдеш
22 октомври - Смърдеш
23 октомври - Косинец („Протокол, до господин полковник Янков и Васил Чекаларов”)
24 октомври - Косинец
25 октомври - Косинец
26 октомври - Косинец
27 октомври - Дъмбени
28 октомври - Дъмбени
29 октомври - Дъмбени
30 октомври - Дъмбени
31 октомври - Дъмбени
[...] лафови, ми казваше, шчо се вявем со девер ми. (Пък девер ѝ Коста и той там). От дека ме виде тая, да се вявам со девер ми?
Се обърна Пандо към Дана и я запита.
- „Истина ти си му казала таквия лоши лафови? Мълчаливата Дана отговори:
- „Всичко което казва, не е истина, за вас нищо не му имам казано, и нито ве имам видено, сега първо ве виду, а за деверът ѝ му каза, защото, по-рано ми каза лоши лафови и за това!
- Я разправи да видим как се скарахте и защо?
Гредеше Търпа Кършаковска, мома от Косинец, която със съсед техен братовчед злоупотреби и роди дете, но го уби, още когато беше малко тежка. Съселяните бяха забелязали и казаха на покойния Москов. Той повика да я изследва и изказа мнението да ги венчае со момчето, но като я запита Москов тя му отговорила, че всичко що се говори за нея било лъжа и, че тя си е мома! Ако не вервате нека да ме прегледа лекара!
Нещастния Москов се застрами и я изпъди, но след време Търпа роди, от страх избега у един хаджия от Статица. Хаджията искаше да я продаде на едного от Статица на име Михо, на когото му се харесала Търпа, и я поискал от Хаджията, но той поиска 6-7 лири, затова Михо беше дошел по едно време во Косинец, да я иска чрез роднините ѝ. По това време се случи да сме во Косинец, дадохме едно писменце да я дадат на Михо, така последния стана со млада жена! Той беше вдовец но доста млад и заможен. Търчее като по мечка. Аз я съжалих, защото се случих тук и им казах: шчо търчите мори, не я знаете Търпа? Той попо ваш учен човек, се потурчи, а не една жена. (Се отнасяше за поп Бейдов.) Това му казах! Тая пък ками се върна и ме зафати шчо не е лаф ми каза:
- Ами ти сенки каква си? Ти шчо го береш Смърдешаро? (се отнасяше за мен и ми светна пред очите). Яз ако се милве со Смърдешаро, тогава бе 16-17 годишна човек, като чупи и деци, шчо чудно има? Нека да кажи затова и яз сетне му реку. Кай ти шчо си одиш со девер ти?
Подех аз да я питам.
- Ами ти от где знаеш Дано шчо оди Елена со деверо си, зашчо правите такива некрасиви работи? Не знаеш шчо тая жена има мъж и ще чуе и ще я остави?
- Защо да ми кажи мене по-напре такива лафови, истина ли е това което казва?
Всичко това ми се виде смешно, щото неможал да не се исмея и казах на двете: Дяволите да ве земат, след това всички почная да се
130
смеят. Коста се докачи от това смеение и му стана мъчно и веднага се обърна и каза:
- Значи, затова ги викнате, за да се смеете!
Аз се въздържах и запитах Елена, дали истина ѝ казала Дана такива думи и от дека знаела тая това?
- Като ми каза тия по-напред за попа и аз ѝ казах!
Разбрахме каква е работата, наистина Дана ѝ казала по-тежки думи, но Елена първо предизвикала и казала доста обидни думи.
Изкарахме ги на вън и двете и поставихме въпроса за разглеждание, те показаха и свидетели, от които се отказахме, защото немаше нужда, защото и двете не скриха това, което беха казали.
Коста се разтревожи и почна да вика: „Да се накажи или да докажи, че наистина отивам со снаха ми и много други...”
Решихме да ги накажем со глоба, ако ги накажим со бой ще научат мъжете им, ще бъде може би крайно гибелно, определихме на Елена да се глоби со 10 гроша, а Дана со 25 гроша.
Повикахме ги, аз им говорих много за дето се карали, повече на Дана, защото е казала че отива со девера си. Тогава тая ми отговори:
- Аз не искам да говоря, имам много, току не е добре да правиме лафове на людите.
Заставих я да кажи, какво още знае, всичко да ни разправи.
- Коста една вечер преди 3-4 недели, дойди нощия да ми ропти на вратата, ама кай шчо дойде така си отиде!
- Защо не каза за това на комисията?
- Яз не зная кой влиза во комисията, за да кажа па и зашчо да кажа, когато не ми направи нишчо, или пък да правиме лафови на дунята!
- Зашчо затова не ни каза по-напред ами сега го казваш? Ако вършиш такива работи ти не си добра жена!
- Не казах това, сега ви го казвам, не знам грешка ми е или не, сега ако сака нека ме остави мене мъжо ми, аз не знае шчо е така работата, сега шчо науку нека ми дойди да ми ропти, да видите, ако не го фата и, тука жив да ви го донеса!
Коста остана смаян не продума нищо. Разбрахме каква е работата, но требваше да се тури край изканфузих ги и двете и им казах да си заплатят глобата. Елена - 10 гроша и Дана - 25 и така ги изпъдихме.
16 октомври - Косинец
През целия ден се пазехме да не ни усетат селяните, че сме останали тук. Дойдоха жени от Дъмбени и ни донесоха писма от Търпена со следующето съдържание:
„На четиринайсети вечерта пристигнаха от Костур
131
около 120 души аскери и уловиха всички пазарени, мъже и жени и ги донесоха во селото, едни вързани до Клисурата, а тези на сам що ги уловиха, свободни ги донесоха, всички ги биеха со стапове [*] и со кондаците [**] и ги донесоха край селото при плевните, а жените си дойдоха во селото свободни.
Като застанаха там извикаха кмета и неговите членове азите, поп Трайко и всички мъже и деца от 15 години на горе до 80 години, со нофузите во ръце. Като ги събраха така всички искараха книга и първо потърсиха Никола Георгиев, Лазо Георгиев, Доно Шекров, Гако Терзиовски, Киряко Търповски, между Търповски повикае К. Търпенов, но се забъркаха така, щото сега К. Търпенов се изостави. Най-напред биха поп Трайко и го питаха за син му, той отговори така: Не признавам нишчо от това шчо приказвате, аз съм поп и си гледам църковните работи, питах го за син му Лазо и му каза: Той беше болен още пролетта отиде на чужбина да се лекува, в Гърция ли, во България ли, не знам и ошче не си е дошел, сега слушам шчо бил во Корча, яз не съм го видел.
После повикаха името Ристо Нуле, кмета строши вратата и влезна во плевната на Христо Нуле, заедно со влашето, турците казаха на кмета, кажи на влашето ди си предаде пушката, а пък кмета казал ако имаш пушка дай си я бре синко, предай си я, това обаче отказало и казало:
- Дай по-напред твоята та после и яз!
Турците попитаха влашето имали кмета пушка? Първо той каза има пушка и патрони 3 съри, а на второ 2 съри, и после го повалиха кмета и го биха много. След това повикаха Кольо Георгиев, почнаха да го изпитват като му казваха: Ти си един умен човек, така браво, ти знаеш всичко и от тебе очакваме да ни кажеш, имаш ти 1-2 пушки, това не е нищо ние знаем всичко подробно, искаме оттук 340 пушки и тези пушки са тук от преди две години. Кольо им каза, че няма хабер, нито от едното нито от другото...
Мисли добре, защо ке извадиме човек пред тебе и всичко ще до кажи и после смъртта ти е близка! Извикаха Христо Нуле, влашето и го питаха:
- Христо Нуле, кой е този човек, знаеш как го викат баща му?
- Георги!
Тогава запитале Кольо - Ти си бил на разговор во къщата на Жунда со комитите и со Цильо Чекаларов, а той казал:
- От всичко това немам абер, сега слушам от вас, че има коми ти, со очите не съм видел! След това попитаха влашето.
*. Тояга.
**. Приклад.
132
- Я кажи, бре керата [*] ти?
- Нали ви казах понапред и сега пак ви казва: комитите беха во Жунда.
- Кажи бре кой друг беше тамо?
- Кольо, Киряко, Гако, Кирияко. Тогава обърнаха се към Кольо.
- Абре едепсъс още не вярваш? Той пък им каза.
- Всичко това което той разправя е лъжа, защото аз нищо не , нито пък съм видел со очите комитите.
После го повалиха на земята и почнаха да го бият. Двама души държеха и двама го биеха, като му удряха около 35 стапови во плевната вътре, без да гледа някой, след това го оставиха за малко да почини му дадоха да пуши една цигара.
- Пуши бре, пезевенк, [**] цигара и уми се добре да кажеш всичко ото ке те псовисаме от бой!
Горкият Кольо им казал:
- Уморите ме тука, като не знам, не знам!
Четири пъти го биха и четвъртото му вързаха нозите со ремъците от пушките, отделиха му ги едната от другата, дигнаха му ги нагоре и така го биеха по стъпалата, след това са казвали:
- Бре кератаята, душата му излезва лаф от устата не му излезва!
Оставиха Кольо и го повикаха Гако. Както що биха Кольо, така направиха и на Гако, но него биха по-малко!
До 10 часа продължи биенето на хората во плевната, после почнаха да обискират къщите по целото село, след това си отидоха по конаците, а Кольо, Гако и Христо ги туриха поотделно в отделни къщи. Кольо беше в Христо Пърлик с десет души аскер, Кольо потърси позволрние да се тури в кожа, но те му поискаха три бели меджидии, от там свалиха до тридесет гроша, след което му позволиха като даде тридесет гроша и се върза. В този ден нито комити се намериха, нито пушки, нито си изпадна някой с някой лаф, освен Влашето.
Във вторник пак повикаха затворниците и пак ги заплашиха, но нищо. После повикаха кмета да му направи сенет [***] за всичките тези думи, които бяха казани от Влашето, че са верни и като му се фалиха, той му вулоса и му се подписа самичък, никакви други подписи няма. Повикаха поп Трайко, а той му казал: когато не съм чул Влашето, не мога да подпиша, нека доди да кажи пред мене и аз ке подпиша и турците му казаха „сиктир бурда”... и той избяга.
*. (гр.) - негодник.
**. Сводник, развратник.
***. (тур.) - разписка.
133
След това излязнаха на край селото и пак заобиколиха селото и пак обискираха под ред къщите, туряха номер, но нищо не намериха, когато го изпъдиха попа ги пуснаха и другите. Като свършиха къщите, влезнаха во църквата, навсякъде разровиха трапезарията, изхвърлиха мирото, като видеха че не могат да уловят нищо, отидоха в конаците и така казват:
- Казваме ви со добро да ни ги кажите комитите, но утре, когато се разпоредим со стапо по рай тогава ще ги кажете. Искат три къщи да му отпустиме, за да зимуват. Казват че от дванайсе този месец, имало тук комити и вчера вечер са дошли петнадесет души, а снощи дошел Чекаларов со десет души (но ние не го казваме) те казват, що ке седат тук, но не ги знаем какво ке праве и къде ке оде.
Изпроводихме десет жени во Битоля, да кажат какво стана во понеделник, а за во вторник те не знаят, също изпратихме две жени и 5-6 в Костур, при попо, той да им кажи, какво трябва да телеграфират во Битоля.
За сега толкоз кога ще додите ще се разговорим по-хубаво. Кольо со привързани рани диктува и ве поздравлява!
Кажете що да го правим Христо Нуле да го изпроводим при вас или не, со поздрав Търпена Попдимитрова. 16. октомври 1902 год.”
След като получихме дъмбенското писмо и като научихме, че по предишния ден са изпратили во Битоля жени и, че аскерите още седели там и се хвалили, затова писахме да изпратят и други жени и да изкажат другото станало след като заминаха жените. Решихме да се изпратят жени и от другите села, привечер свикахме събрание, около 30 жени и им предложихме коя ще пожелае да замине за Битоля доброволно, всички без разлика пожелаха, говорихме им доста много, поучихме ги какво да кажат пред консулите и се определиха 15-16 жени да заминат и два мъже. Косинчени много се безпокоеха от Динето Куцио и наистина той вече не беше чист, а съмнителен, защото не изказваше онова което не му казаха турците. Косинчени заявяваха или тербиет да се направи Динето, или да се убие, Кольо Влаха викаше, че Динето не е чист и, час по-скоро да се вземат мерки, аз ви казах и пак ви казвам, че Динето мене ме повика и ми каза да ги предайме Чекаларов, ке земаме 200 лири, за Кляшето 100, за Шинчето и за Сарето 100 лири, а същото ми казаха и мюдюра и мютесарифа. [*] Ако искате да откриете всичко вземете ни и двата, постелете ни с бой, викайте и Петрето Гинчо, който не виде, когато говорехме над нивата му и всичко ще ни излези на мегдан!”
*. (тур.) - управител на санджак, окръжен управител.
134
Тия беха винаги на Кольо Карамета думите. Вечерта изпратихме Цильо Сарето, да вика Карамета. А аз и Кляшев, Гаки Кенчето, Кольо Шинчето и Иван Попов, отидохме у Динето. Дойде Сарето со Карамета, почнахме Кляшев и аз ги запитваме да ни кажат как какво говорили, преди Карамета да тръгни да отиди в Билища при мютесарафа и двамата отказаха и „че те не се срещнали никак”!
Му казахме: „Наш човек ве виде да говорите на Динето му нива и от там замина Карамета за Билища. Ако ни кажите правината, що говорили и какви условия имате со турците, ние ще ви го опростиме ще се надяваме да станите пак добри човеци на комитета, иначе ако продължавата да криете, ще ве сметаме за предатели и ще ве убием.” И двамата категорически отказаха!
- „Че никаква среща нямахме на никоя нива и ако не виде някой нека излезни да засвидетелствува и тогава не остава нищо освен да ни убиете. Со турците нямаме никакво условие, ни казаха само ако видите нящо да ни кажете и ние му казахме „пеки - пеки” и нищо повече.”
Жената на Динето като виде, че работата е сериозна, тя каза: Чакайте, аз да ви кажа как стана, Динето ка си дойде от Билища, на мене ми каза, да кажа на Карамета, ако не го найди Динето да приказва и какво Кольо да кажи на турците, ако вида нешчо ке дойда, да кажа, за да не го мъчат турците. На утрината дойде тука Кольо му каза и аз, да се стани со Динето, ако се не можи, да оди дур на нивата при Динето, му и каза тия лафове шчо ми ги каза Динето. Карамета ми каза, яз не можа да ода при Динето, да не ме види някой ке я пушча Кольовица и я пушчи при Динето, ме опитвате: со Карамета яз не се виду, ви казвам я той сам нека речи или кой ви се изплачи извайте го и нека кажи шчо дойде Карамета при мене на нивата и не си я сакам живота.”
Динето со добро не казва да го убиеш, повикахме и Карамета и за последен път му казахме кажете си истината, защото ако донесиме свидетел, после няма да ви го простиме. И двамата извикаха:
- „Некоя дойди изпъто и не си я сакам живота”.
Изпратихме Сарето и Кенчето, го донесоха Петрето Гинчов (селският поляк) дойде Петрето. Кажи ни, ако знаеш нещо за Карамета и за Динето, но во правината, гледай да не ги зеваш на душа човеците. (Гинчо е човек около 60 годишен, здравеняк, десното око развалено, човек справедлив и откровен, доста предаден към делото, набожен доста много). Подзе Гинчо:
„Аз господин Васил, се стар човек, на комитета даду клетва и затова няма защо да крия това шчо знам ке си кажа. Кога беше Динето во Билишча и кога го опитвае мютесарина и мюдюра бехме и ние толко ко-
135
синчени на конако и нас не опитвае за Зулфо, как се умори; ама на нас ни опитвае свите на куп, а Динето сам, го звее во ена одая и шчо му рекое незнам, ама яз си го кладу на умо и си реку, не е чиста тая работа и кай поляк от той саат фати да го тража. На другио ден на утрината, отиде Динето да ора на нивата, а пък Карамета со све жена и пуля оде къмо него. Карамета застана на един вастак и жена му отиде при Динето, не знам що му каза, ги пуля Динето, го вяна магарето и дойде при Карамета, прикажвае околу половин саат пуля, Карамета замина за Билишча, а Кольовина се върна назад, Динето си отиде да си ора. Карамета си дойде от Билишча и не знам шчо му рекое и шчо направи. Един ден го найду Карамета на едно место сам, му казвам: шчо прикажвате некни преди да отидеш во Билишча со Динето? Той ми отговори, че никой път со Динето нямал приказвано, яз се докондиса и му казвам на Филян место на вастако при крушлето... и му ги нареди весие работи кай шчо беше, той па не сакаше да ми кажи ми го чинише инкер, яз го стисна здраво и му каза „ако не ми кажиш тука всичко, ке те умора и ке те погреба.” Той се уплаши, или сакаше да ми каже незнам, но накрая ми каза, Динето ме повика и ми рече, ке одиш во Билишча при мютесарифо и мюдюро, ке те опитват за Чекаларов, за Кляшев, за Сарето и за Шинчето, ке ти рече, за да му изказваш, ти да му се таксваш (обещаеш) и тия ке ти таксе и пари; най-сетне тия еркога ке се уморе, ние да му ги предайме и да си заваме толку пари. И от така му казва Карамета, отиде во Билишча го викна мюдюра и мютесарифа и му казва: ако можиш да ни ги предадеш Чекаларов и другите имаш 400 лири, ама да не кажеш на никой, го сториле тербиет. Карамета му казал яз не можа сам да я върша тая работа, ами со Динето и тия му казале шчо Динето знае, да печелят двата и за фамилиите им казвали, ние ке ви ги зачуваме. От това се пратени каза Карамета - това имам това казвам.”
Като чуха тези думи от дядо Гинчо почнаха и двамата да тупат и викат, че не е истина. Го запитахме дядо Гинчо, дали той сам ги видя со очите си да прикажват Карамета и Динето преди Карамета да оди во Билишча.
Гинчо настоятелно потвърди. Обърнах се към Динето и го запитах: „Още ли ще криеш Дине, ето и свидетели, няма защо да ме лъжи човека.”
- „Аз не признавам това, каза Динето, и ако се шпионин уморете ме.”
- „Ако не кажиш право, ке те убием и тебе и Карамета!”
Динето отговори: „Море колиме, не знам повеке! Со един най-безобразен тон произнесе тия думи, поисках един стап и ми дадоха, ще кажиш правината или ще те пребия!”
136
- „Да ме пребиеш... ти нямаш право!” Аз го удари еднаж, но Динето на место заплаши, почна да вика каквото идеше на уста, тогава Кляшев предложи да го извадиме вън и да го убием, изкарахме го вън, жените почнаха да пищат и за да не сберат селото оставихме Сарето да ги пази, а ние отидохме къде край селото на едно гумно зех стапо на Динето.
- „Ке кажите ли бре или ке ве пребия и двамата?” Динето продължаваше да казва заколете ме...! Не казва и да го убиеш!
Кут ни те го реку, да ме кажа как не се изповедва, Динето няма що да чака и извика: „Ето сам си легам и вика удрите! На мене вече ми домачне, не можах повече да търпа почнах да го бия, ка му доболе малко извика: „Чекайте ке кажа!” Оставихме го пак не казва! И тогая Кляшев, почна да го бие со дипчика на пушката ама немилостиво. Пак обеща да кажи, остави го Кляшев пак не казва! Почна да се заклева че нищо не знае!... Аз тогава като видех, че не казва, се обърнах со тоягата към Карамета и му казвам: „Кажи бе ти, защото и тебе ще те пребием.”
И той още повече вика не знам, почнах уж да го бия, легнахме го той вика и плачи уж го боли и най-сетне каза:
„Е се намерихме со Динето и приказвахме както каза Гинчо, всичко е истина”.
- Как бре, Дине?
- Е така е истина!
- Ами защо не казваше по-напред со добро?
- Ми беше страх!
Отидохме со Кляшев при жената на Динето, му говорихме много, за да го спират да не го остават да предава и му го донесохме и Динето. Карамета и него го освободихме. Дядо Гинчо, който присъствуваше на операцията избъбре следното:
- Абе... майката, абе... майката, фирауните нож сакее, и си замина, ние се отправихме за Смърдеш. Сарето и Шинчето останаха в селото си, а ние стигнахме на осем часа в Смърдеш и се прибрахме в Цветковица Репацка.
17 октомври - Смърдеш
Колко бехме станали от спането си, жените извикаха „аскер греди...!” Ние помислихме, навярно има предателство, защото часът още беше три и като пазарен ден в Билишча трябва да не е предал някой от косинец или някой от Смърдеш. Може би да не е забелезал някой! Това си комбинирахме и взехме предпазителни мерки, изпратихме жени
137
да следят движението на аскерите и в случай, че почни да заобикаля селото да се преместим в друга къща, защото тук никак не удобстваше за сражение, в това време стигнаха, косинските жени, за да отидат за Битоля. Ние бяхме се научили че вчера, бил в Брезница битолския руски консул, нарочно, за да разгледа църквата, която беше развалена от аскерите, за да търсят пушки, консула казал на брезничени, да оставят църквата така развалена, а за днес да отидат в Костур и да дадат на правителството заявление, затова ние трябваше да ги испрем косинските жени и да ги изпратим во Костур! Една цяла шашарма - от една страна аскерите, от друга едни жени останаха в селото, други заминаха ние се готвим за бой, до като се разберем цяла гюрлутия, еле се каза, че аскерите си заминали за Брезница. Освен Лабро, Лаки Поповски, брат ми Георги, Търпо Цуцульов и Апостол Чекаларов, никой друг не се яви при нас, нещо смърдешени дотолку привързани се към комитета, вечерта се преместихме у Динето Саво.
18 октомври - Смърдеш
Говорихме со Лаки Поповски, за леене на бомби, Лаки се наема да лее и поиска само, да му се достават потребните материали, колкото за проба да видим бъше излял една, ни я донесе да я видиме, се уверихме че ще се сполучи, остана да направи още един опит. Получихме чрез Киряко Търповски (когото бяхме изпратили в Битола) писмо за нас и едно за Янков в нашето писмо ни пишеха: „Да им го изпратим писмото на Янков и да изкаме отговор”, на Янков му пишеха следното
№ 503, 16 октомври 1902 год.
Господин Янков,
„От твоето дохождане в нашия окръг, ни имахме случая да ти изпратим три писма, в отговор, на който за жалост получихме само едно. Третото писмо, в което от тук ти предлагахме всичко, това, което е най-скъпо за делото да сториш, т. е. да се разберем от твоята бъдна деятелност, и види се не си обърнал ни най-малко внимание. Слушай, ако си работник на това дело, за което гинат толкоз много сили и ще трябва да гинат, ти ще трябва да сториш това, което ние ще ти предложим и което ние от дълбочината на сърдцето си го вадим. Нямаме нужда да ти навеждаме факти из историята, за освобождението на роба. Ти това вярваме добре да знаеш и да не ставаш причина, да стани грозна междуособица, която е покосвала и покосва толкоз народ. Споменахме междуособица и подчертаваме, защото тя е създадена вече, защото тя се създаде в България и ти повлиян от нея види се я донесе тук; за да
138
нямаме ни минута спокойствие по работите, колкото за другото спокойствие ни още, когато сме влезли в редовете на скромните борци, сме се простили с него. Ти трябва да престанеш да разиграваш тая роля, която играеш. Вярваме, че ти трябва да си се уверил вече, че ние нямаме и не сме имали нищо против тебе, но ти не преставаш да всеваш раздори, които са съсипия за делото, които ще нанесе нему смъртоносен удар, така ще възвърне всичко това, което е направено от скромните наши работници, които гният в черната земя, и от тия нещастници, на които още се слушат стоновете от затворите. Ти пакостиш на делото, като говориш нелепости по селата, за ония, които през течение на толкоз години са делили скърби и радости со този народ, со които ти искаш да работиш; ти разстройваш селата во старанието си да заграбиш набързо власт, която само времето и твоята искрена, а не егоистична реданост към народа, може да ти я дадат; ти заплашваш со смърт комисиите по селата, които би дали прием на ония, които са работили до сега; ти преди да се разбереш со центъра, които е в течение на работите си предрешил въпроса за твоята бъдна дейност, като открито си заявявал, че искаш смъртта на видни работници по делото в Костурско и другаде; а даже има и той хора несъгласни со твоите грешки.
Господин Янков,
По решение от тук, решение взето не от коцкари и кокошкари, както ти ги наричаш, решение, което зрело се обмисли от хора, в които влизат и познати теб личности, ние ти предлагаме следното, което ти трябва да приемеш; или трябва да се слееш со вътрешни работници и да работиш солидарно, като войвода на чета в начало, а по-сетне ако ти заставаш, като инспектор на четите ни, които са около петнадесет понастоящем, или в противен случай да си заминеш, откъдето си дошъл!
Надеем се, че ще ни ислушаш и ни освободиш от мъчнотии за в бъдеще, за което чекаме отговора во един срок от десет дена. Ако това не сториш до това време, то знаете че ни ще сме убедени, че ти не искаш да слушаш едно тело, което искрено желае да се изравнат недорауменията изникнали в нашето освободително дело. Знай че тоя, който съзнателно внася недоразумения в делото, пак макар и да стане и от най-видните работници, прави голям грях, пред името на загиналите борци и неосвободените роби на страната ни.”
Печат от управлението
Това писмо го изпратихме на Янков и се научихме, че бил къде Брезница. Повикахме комисията да прегледаме некой сметки, но не ги довършихме, вечерта се преместихме у Пенчо Стойков.
139
19 октомври - Смърдеш
Решихме да повикаме някой гъркомани, за да им предложим да се даде редина и на български свещеник в черквата. Вечерта повикахме Гельо Чекаларов, Апостол Чекаларов и Търпо Цуцульов, за да се посветат като какви нови предложения да се направят на някой от гъркоманите и като каква да наредим комисията, но за жалост едновремешния Апостол, испаднал в ръцете на отцепниците и се заблудил в интригите на Лаки Гелин.
Колкото да се стараеше да прикрие това Апостол, ние го забелязахме много добре. А колкото за Търпо, той задаваше въпроси и искаше разбиране да има по всичко, като видехме изопаченото поведение на Апостол го изоставихме и, решихме да оставим Смърдеш за сега както си е, а в по-благоприятно време да го наредим или пък, да чакаме очакваните ревизори (инспектори) се прибрахме у Цветко Цицири.
20 октомври - Смърдеш
Дойде при нас Костадин Дамянов от Блаца и ни заявява, че бил назначен за учител да бъди в Смърдеш. Това много ни учуди, защото, бяхме писали на председателя Шкутов да назначи во Смърдеш учител Георги Попдимитров от Кономлади, човек подходящ за големите и малките деца и Шкутов ни обеща, както за Георги тъй и за другия учител да изменим, а сега назначава други. Затова казахме на Дамянов да замине за Костур, да кажи на Шкутов както обещал да изпълни всичко, което е обещал и да не изменява нищо, ако желае доброто на селата. Дамянов си замина за селото си, не се съгласява да предаде казаното на Шкутов.
Дойде при нас Илия Ковач и поиска обяснение защо и как сме стреляли, когато се уби Кирчов. Като му обяснихме как сме стреляли и как не искахме да го убием, от къде произлезе да се съмняваме у него, като се увери че всичко произлизаше от Лаки Гелин и от Яне Гичов тогава му светна пред очите и ни каза:
„А... за това Илия Гичов преди няколко дена беше повикал брат ми Герго и му каза: „Ако се убие брат ти Ильо да го искаш от Йото Кляшев и от Кръсто Мангов (човек отдалечен от комитета, но поддър жател на българщината) и от Кольо Кочов.”
Изпратихме да викат Кольо Гичов, но не дойде!
Получихме писмо от четата, която водеше Митре, ни пише: „че вечер ще сберем пушките и ще додим там.”
Зарекохме да се намерат и приготват четири къщи, во това време се научихме, че и Янков искал да доди и искал осем къщи, нашите
140
смърдешени, почнаха да скимучат, но ние му казахме трябва да се приготвят без друго, но те заречиха само четири къщи, а за половината дружина, известили да чекат во Въмбел. Вечерта Янков доде, а нашата чета не дойде, се преместихме у Тръндо Питрупо.
21 октомври - Смърдеш
Почнаха да донасят човеците новини от Янков,от неговите обикновени нападки и псувни. По едно време ни се истреси неочаквано Петър Погончев, во многото му и безспирно говорене, се забелязваше, че той е дошъл со мисия, но очакваше да стане запитване за целта му, като видя, че нищо не го запитваме, зададе ни въпроса за помирение со Янков. Се спуснахме и изказахме безброй приказки и като видях, че ние не сме, които не искаме да имаме неприятности в нашия край и сме готови и да се обясниме, тогава Погончев каза, че ако на това предложение не иска да се съгласи аз ще си взема брат ми и няколко други момчета и ще си замина, но се надявам, защото и Янков е на същото мнение.
Аз му казах, че всичко е празна работа, защото той на всичко се съгласява и пак на минутата изменява, та затова зная че нищо няма да стани. След малко доде Лаки Гелин, Апостол Чекаларов и Търпо Цуцульов и те, почнаха да говорят пак за помирение, като ми казаха че Янков казва: „Че Чекаларов е зел от Върховния комитет седемстотин наполеона (на други пак казал пет хиляди наполеони) и сметка не давал.” Отговорих му, „нека запитат Янков, ако имам взето пари от Върховния комитет, да ми престави разписка моя, аз съм готов да си дам сметка. На место да говорим пред хората само лъжи, по-добре е да се срещнем и да говорим явно и двамата и тогава ще се разберем.” Лаки и другите настояваха да се срещнем, за да се помирим, без да откриваме старите работи. Аз рекох всичко, което е говорил за хората да го изкажи и пред мене, но за да стани една среща и да имаме разбиране трябва да се очистят всичките тия нападки и обвинения пред едно събрание от селата, за да се разберим, кой е кривия, та после да се постъпи към споразумение, нещо, което не вярвам. Те казаха да се повикат по двама човеци от ближните села, да се сбереме в Косинец и там да стани събранието.
Вечерта Янков со дружината си замина за Косинец. От Брезница дойде нашата чета.
22 октомври - Смърдеш
Писахме во Въмбел, Брезница, Лобаница и Дъмбени да изберат по двама свестни човеци, да отидат в Косинец, дето ще имаме събрание
141
со Янков, за да се разберем. Вечерта отидохме во Косинец, от Брезшпм не дойдоха изпратени човеци, а от другите села имаше.
Часът отиде пет, още не ни викаха; запитахме какво прави Янков? Ни казаха, че спиел, че само со селяните ще имали събрание и каквото решат това да приемем. Разбрах каква е работата, че Янков устроил плана, дал на някой от изпратените селяни и нужните инструкции и за това не иска да имаме со него среща, защото всичките лъжи ще му излезнат на яве!
Аз без да губя време повиках момчетата и отидохме в къщата дето бяха събрани селяните, някои от тях държеха книга в ръцете, седнах и виждам: делегатите, които трябваше да ни решат съдбата ни!
От Дъмбени бяха избрани Киряко Търпенов и Насо Поповоски, от Косинец - Никола Шинчев, Никола Калановски и Трайко Марковски, от Смърдеш Апостол Чекаларов, Търпо Цуцулев и Лазо Панайотов (от Брезница нямаше никой), от Въмбел - Пандето Тасе и РистоДулов, от Лобаница - Илия Христов и Коста Янакиев.
Запитахме ги защо още чакат и не ни викат? Времето минава, а работа ни предстои много, я повикайте Янков да дойди!
Отидоха няколко души да го викат, доде заедно со Петър Гайков (родом от България, унтерофицер), седнахме всички, аз казах: „Нека като по-стар господин Янков се изкажи всичко, което му тежи на сърдцето, откровено пред това почитаемо събрание!”
Янков, без да се мае подзе:
- „От седем-осем години насам, се работи за освобождението на Македония, но от две години насам, се създадоха раздорите между Върховния и Централен комитет, ние сме дошли чак от България, за да помогнем на нашите братя, а тукашните началници не искат да ни познават за нищо, като че ли и на тях не знаем, че им се заповедва от София от техният Делчев, които граби населението и отива да развратничи и гуляе, и да пие бира по шантаните, ако тия не взимат инструкции от България нека ми кажат, кой им изпрати тук Папанчев, Никола Андреев и Попов? Защо те се приемат, а ние не сме приети?
Трябва да знаете, че тук се имат сбрано толкоз пари за пушки и пушки на човеците не му се дадоха, какво станаха тия пари! У кого ос танаха? Аз господа не съм съгласен да се бият човеците, без кабаат, а знаете че от Чекаларов по селата има фирари, аз съм против терора! 3а да натрапват началници из селата, някой си Марко войвода, во Кономлади скапал ги селяните от бой, за да му назначи за началник, някой си Цильо, аз съм против тия работи. Тукашните социалисти и анархисти не трябва да му се командува от София от Делчев, той е нула за мене.
142
Ми казват някакво Битолско началство - кое бре, това Битолско началство? Каква е тази натрапеност от началници? От кой народ са избрани? Ни пишат, че щели да ме назначат първо за войвода и после ако залужавам да ме назначат за инспектор. От къде на къде тия да назначават мене? Не трябва тия началници без да ги избери народа, да вършат всевъзможни убийства, без да питат някого вършат всевъзможни работи и ти казват: не бива да се възстава и не знам що!
Комисиите по селата господа, трябва да се избират от народа, а Чекаларов да назначава свои хора, четите трябва да се устрояват от селските комисии и от тех да се заповедва. А на човеците, които идват от вънка не трябва да им се забранява, и те трябва да работят. Аз съм против убийствата и гоненията на гърците!
Ние трябва всички да се съединим и да работиме заедно. Аз вярвам, ние да се съгласим со гърците, ще работим добре и ще имаме голяма полза и не трябва сега зимата да имаме чети, защото стават афери, ето вече аз ще си замина”...
Продължи още няколко несвързани глупости и спре. Аз го запитах: „Имаш ли още да говориш?” Отговори ми: „Нямам нищо друго да кажа!”
От всичката Янкова реч държах бележка, докато той не свърши никак на нищо не му възразих. Казах на събранието, на всички въпроси ще отговоря, желателно е да се държат бележки и да се осъдят виновните. (Но за жалост нямаше делегати, които да бяха в положение, да сторат това). Взема Търпо Цуцульов, Илия Христов и Апостол Чекаларов уж да забележват, но всичко беше ветър!
Почнах и му доказах, че раздорите не се създадоха от две години, а само от трети септемврий, от като дойде Янков, защото по-напред не знаеха селяните, що е Върховен комитет или Централен. Преди да дойди Янков какво беше това население, каква дисциплина имаше, с една дума всички бяха готови да тръгнат, където му се кажеше. А сега дали можи да стани това? Селяните всички пред лицето на Янков признаха, че раздорите се създадоха от идването на Янков. Също и за дисциплината и редът, който беше преди неговото идване, не е сега, поисках му да докажи, че не ни се заповедвало от София, со факти, а не с голи думи, да се докажи, че ние кореспондираме със София. Но и на това доказателство нямаше и во това се призна като каза:
„Аз така мисля да сте кореспондирали със София”. Да се докажи колко пари и какви суми сме събирали от селяните, под предлог, че ще му донесем пушки и не сме му донесли? Веднага нашия непостоянен полковник извика:
143
„Че аз зарад теб не казвам бе Василе, ти не си сбрал, но Павел Кузо, Петров, тия имат сбрано толкуз суми и още не са изпратили, за теб никак не съм казал! Тогава от същите делегати изкарах свидетели и потвърдиха, че е казал на тех, че съм сбирал суми и съм ги злоупотребил. И на това отговори само с едно: „Можи да съм пропуснал”.
Покажете ми разписката, която съм дал във Върховния комитет от 5,000 (пет хиляди напалеона) или от 700 (седемстоти) сега ще ви дам сметката за сумите, за които навсекъде говорите. Отговор последна, обикновен отрицателен:
- „Не съм казвал такова нещо, това е клевета”.
Изкарах свидетелите Апостол Чекаларов и Търпо Цуцульов негови подкрепители. Продължи:
- „Можи да съм казал само за 700 (седемстотин) наполеона но положително не зная, казано ми е че има в комитета твоя разписка. Като му доказах че в комитета има разписка от 500 (петстотин) лева златни, взети во Сарафово време, за заминаването ми во Гърция и за които съм дал отдавна сметка. Като му доказах каква полза съм донесъл от паричната страна и от оръжие за Костурско тогава почна да казва:
- „Джанъм това е тъй, но нема да те се откажи, за твоята дейтелност.”
Като го зацапах и на много други въпроси, като за терор и фирари, за които никак не можеше да докажи и установи. Почна Кляшев и първо и му доказа, че началниците не се натрапвани както той ги нарича, а се създадени от техната деятелност, показана в разни афери и начинания. А не като вас за дето искате да се натрапвате!
На това нашия Янков не можа да отговори, доказахме му, кой е Делчев и какво е направил миналата година във време на аферата, и че не е проповедвал партизанство и нападки за Янков или Цончев, а ред, успех и напредък е въведил.
Осъмваше вече, трябваше да се разотидат по определените места, не остана време да му докажиме какви са гърците и какво поведение трябва да се държи спрямо них.
Не, излишно е да се отказва на един без срам и чувства човек, ако беше друг трябваше от срам да умри, когато го зацапахме, но той спокойно се признаваше. При тръгването ни да си отидем извикаха селяните: „Какъв край ще се тури? Нали трябва да се помирите”?
Янков им каза: „Кажете на неми тия нека да ви отговорат”.
Тогава Кляшев му каза, че на него му е писано от Битоля, съгласно писмото нека постъпи. Янков отговори:
- „Бе джанам, кой се тия социалисти дето ми пишат?”
144
- Не са никакви социалисти, казва Кляшев, а един твой познат. И го взема настрана да му съобщи името на човека, който му пиши. За да не узнаят всички кой му пише, но бай Янков извика пред всички. А... ако е Петър Тошев, той е добър човек, ми е познат; со него аз мога да разбера. Пак повториха селяните какъв край ще се тури?
Кляшев им каза, краят е тоя:
- „Ако припознаят Вътрешната организация готово е всичко”.
Петър Гайков, който подкрепваше Янков во всичко, тук извика: „Никаква организация вътрешна няма, ние признаваме, върховния комитет и нищо друго!”
Това изказа героя со един особен тон, като чели пред него стоят деца и иска да ги заплаши. И така си разотидохме по местата си, а делегатите останаха да му мислят!
23 октомври - Косинец
По желанието на полковника да не остани Никола Шинчев и Никола Калановски, които бяха избрани от вечерта за косински делегати, днес заедно с другите делегати ни се представи попо Отцов и Кането Янакиев (попо върховист, защото го бехме извадили от комисията и не бехме избрали в комисията). - С изключение на дъмбенските делегани се представиха пред нас другите на брой десет души, от които един държеше во ръцете съдбата ни изложена на книга, която ни я връчиха, някак боязливо и се забелязлаше у всички едно нетърпение, за да видат края и да чуят отговора. Взех книгата и прочетох следното:
„Протокол, до господин полковник Янков и Васил Чекаларов”
Почитаеми Господа!
Реши се от господа делегатите на селата Смърдеш, Дъмбени, Осинец, Лобаница и Въмбел. Днес в събранието, в съвещанието относително появените раздори между някакви централисти и върховисти, след като изслушахме всичките пояснения и деятелност по Македоно-Одринска организация, особено в Костурския район крайно ни задоволи деятелността на Васил Чекаларов, също и идеята на полковник Янков за комуто сме уверени, че ще бъде много полезен относително деятелността в Костурския район и со големия патриотизъм, който изложи пред събранието на делегатите господин Янков, заехме следующето решение:
„Че господин В. Чекаларов и полк. Янков, ние събраните делегати ги признаваме на равно и двамата за началници разбира се като се гласят и двамата на следните точки:
145
а. Четите ще се заповедват от комисиите.
б. Членовете на гореказаните се села могат по вишегласие да си избират комисии, без да можи да им припяствува някой.
в. Има някой заповеди за събиране оръжието, това категорически отказваме като ви гарантираме всякой со живота си.
г. Някакво решение взето от висшето началство, относително убийството на Коте, молим господа началниците, да се избегни и да ни се уважи прозбата ни, може би и да е пристъпил!
д. Женските дружества, които се предлагат категорически се отхвърлят, ако това наше предложение не се уважи от господата Васил Чекаларов и Ан. Янков, ние събравшите се делегати от гореказаните села, от днес нататък нема да признаваме никакви началници натрапени от някакво више началство.
Господа Началници!
Ако вие не вземете под внимание това наше предложение и станат някакви сблъсквания, помежду вас или казаните по-горе села, вие ще бъдете отговорни пред историята и пред нещастния пет вековен роб!
Подписали делегатите
Христо Стоянов
Пандо Тасе - Въмбел
Илия Христов
Коста Янакиев - Лобаница
Свещеник Н. Отцов
Трайко В. Марковски
Кане Наки - Косинец
Апостол С. Чекаларов
Търпо Апостолов
Лазар Панайотов - Смърдеш
Това беше протокола на делегатите, за жалост подписите на дъмбенци не личат, защото те не се съгласиха с тяхните глупости. Като почнахме да им обясняваме съдържанието на протокола всички се разкаяха и казаха:
„Толкова знаем, толкоз правим, ние со това мислим да стани помирение, признаваме че е погрешно, приемаме си назад подписите и трябва да си го вземем и другия протокол от Янков.”
Натовариха Апостол Чекаларов, като по близък на Янков, да отиди да му го вземе, Апостол му го взема от Янков, тоже го взеха и от нас и всички си разотидоха. Янков без да обърни внимание на съдържанието му го считаше като за най-важен документ!
146
Вечерта Янков замина за Дъмбени, а нашата чета замина за Лозница, придружи я и войводата Иван Попов. Ние останахме пак в Косинец. Се научихме, че дошли сто души аскери во Брезница, които аскери били определени за меркез в Смърдеш, на брезничани казали:
„От дванадесет часа вечерта по-късно, който да се намери ще се стрели. Овчарите и овците всички да се прибират в селото и до като раздени деня, да няма никакво движение по селото и пр.”
Условия най-мъчни за нашия селянин. Кошарите на брезницките овчари им ги разписали и овците щели да им ги изброяват, всеки две дели.
24 октомври - Косинец
Аскерите пристигнали во Смърдеш, и там предложили същите условия както в Брезница. Се заговори, че ще има намерение да се поставят меркези и в Косинец, Дъмбени, Вишени и Загоричени, и наистина во Кономлади отишли 110 души. (Там бил изпратен и Шайн онбаши) в Поздивища 90 души, а във Вишени и в Загоричени има вече, но не знаем по колко души. Мислехме да заминем за Кърчища, за да ги посветим и къчишчени, изпратихме човек да повика Нумето Гуржев. Човекът си дойде и ни каза, че Нумето било во воденица во Папртецко, и не го намерил. Отложихме за утре, четата повече нямаше да остани во Лобаница, съмнително да поседи повече. Писахме на Попов да приспят там и по два-три часа рано да заминат за „Селско” да престоят.
25 октомври - Косинец
Понеже не се надевахме да дойдат от Кърчишча да ни вземат, затова решихме четата да замине за Въмбел, Бесвина и нататък по Корещата, а ние да останем да видим края, за къде още ще турят меркез аскери. Изпратихме известие по Въмбел. От Кърчишча Нумето доде и ни казва че селяните всички обичат, за да додите, но за сега имало аскери во Паптрецко и много е вярно да додат во нашето село. Като ни каза така, разбрахме колко сме искани от карчишчени.
Още от вчера беше дошел от Билища един мюлязимин со триесет души, искаше от косинчени да приготвили пари от правени пътища, и да им се покажат битирметата, от трите години. Нещастните селяни пътищата всекоя година отиваха да ги правят, но тъй като Палчев беше предприемач, който е от селото им, всеки си беше заплатил и за трите години. Но не обърнаха никакво внимание да си поискат битерметата от Палчев, обаче сега им ги искат или тия битермета, или парите (около 100 лири), а Палчев е арестуван и никак не знаят дали има
147
битирмета или не, аскерите пак, не си отиват празни, се опиха и почнаха да стрелят от прозорците, изпратихме едно дете да кажи на четата каква е работата, за да не би да си помислят, че се сражаваме и да тичат на помощ. Отидоха двама човеци во Билица казаха на мюдюрина и той дал писмо и така се дигнаха и заминаха за Лобаница. От друга страна пак дойдеха юмрукчиите да мерат и пишат вината. Вечерта четата замина за Въмбел.
26 октомври - Косинец
Се научихме, че Янков заминал за Нестрам и оттам ще замини заедно со Коте за Гърция. Вечерта ние се прибрахме во Дъмбени и сс установихме у Цильо Какалчев. Макар доста късно да беше, но Кирияко и Кольо дойдоха да се видим. След като ни казаха как го биха Кольо и Гако и другите, почнаха да ни разправат за идването во селото им на Янков. Ето как са го посрешнали и какво им е говорил. Ни разправиха Кольо и Кирияко:
„Чрез Динко Здролов ни известиха, че иска да дойди во нашето село, ние му отговорихме нека доди, но во селото всички не можем да ги приемем, само Янков со пет-шест души да дойди. Вечерта дойдоха, Коте замина за „Дребето” (гората), Янков, Гайков со няколко души останаха в селото. На утрото никой не му одеше при неми, едничките беха Динко Здролов и Нумо Поповски, изпратил ги Янков и двамата да викат селяните, те дойдоха да ни запитват, им казахме да отидат и почнаха да отиват. Янков му говорил и като прости хора човеците излиза со изопачени убеждения, мене казва Кирияко, ми беше много мъчно и почна да разправя кой се човеците, които наредиха, за да отива сега по селата Янков свободно. Селяните почнаха да викат:
„Защо не идите там да му го кажите.” Тогава не всичката комисия, отидохме и се хванахме, какво казахме това не възможно да ви се кажи всичко, от неговата уста излизаха само мръсни думи и нападки спрямо Чекаларов и Делчев, но му доказахме кой е Чекаларов и кой е Делчев, важното беше селяните разбраха истината. Направи разпределение на четата си и Гайков го изпрати со четиринайсе, петнайсе души. Аз имах ищах да говоря со Гайков и Петър Погончев, но и двамата избягаха за Апоскеп. Тия много беснееха. Янков искаше да замини за Нестрам, но не можеше да намери водач, защото той се опита без знанието на комисията да замини за Нестрам, а за водач да вземи Ристо Дуро, но той не отиваше без наше позволение. Ние го помолихме да ни освободи селото и всички излезнаха во гората. На другия ден след обед, дойде Янков во една къща на края селото со няколко души, ни повика почна да моли да
148
пратим човек да ги води за Нестрам, и ни предложиха да им купиме осем пушки, му ги купихме му ги испратихме Ристо Дуро и ги занесе до Нестрам. „Историите се големи, но по дяволите правотата му и той, по неми.” Така свършиха Кольо и Кирияка.
27 октомври - Дъмбени
Изслушахме новините от Битоля, които ни донесе Кирияко Търповски. На основание Битолското писмо и случките с Янков, аскерите по селата, въобще положението на района ни описахме во едно дълго писмо (заедно с протокола на делегатите), тъй щото целия ден ми отне това писмо.
28 октомври - Дъмбени
Изпратихме писмата битолски в Смърдеш, да ги вземат Лаки и Лабро Поповски и да ги занесат во Битоля и да се споразумеят с тамкашното началство. Лаки да лее бомби, а Ламбро да замини за Лариса, да пренася и изпраща динамит.
Писахме в Костур едно доста остро писмо до Шкутова, по назначението на учителите и му го изпратихме по две жени. Изпрати на Стасо Гелев по сестра му от Кономлади, една лира, Стасе нарочно я беше изпратил сестра му, да ни търси и да иска наставления, какво да прави во Кономлади сега като има аскер и Шайн го търси навсякъде да го намери. Наистина мъчно е седенето во Кономлади за Стасе, но на друго место още е по-мъчно, при това движение и при това разтройство. Я посъветвахме сестра му да направят едно скривалище и те да се грижат, като свой хора, за да го зачуват, и разбира се колко ще се грижат своите хора никога няма да се грижат чуждите.
29 октомври - Дъмбени
От Смърдеш бехме ги повикали Герго Кляшев, Лабро Хаджилазов, Ристовица Трайкова и Ставровица Митрушева. След като мислихме дълго време со Пандо Кляшев, като как да ги изиграем аскерите во Смърдеш, да им найдем някой причини да се подигнат всичките селяни и, като има причина да се оплачиме пред консулите, пред правителството и така да ги махним от селото! За най-важна изгодна причина мислихме следното:
Да убедим две-три момчета от Смърдеш, тайно да си сгодат по една мома, да ги заречат годениците си да се сберат во една къща като на седянка и момчетата да отидат во същата къща при годениците си да се изудрат момите и да се изтрепат момчетата и да се приберат по
149
други къщи. Щом турската нощна стража мини близо да почнат (заедно со хазайката) да пищат и викат тогава стражата ще навлезни в къщата да види що има същовременно, майките ке се затичат да видат какво има и тогава момите да кажат, че аскерите ги обесчестили, а момите тайната да не открият даже и на своите домашни или роднини, тогава да се подигни цялото село и кой с дърво кой со каквото можи, да бият на аскерите, след това всички да се задигнат и да отидат в Битоля заедно с момите и да ги представят там пред консулите и пред самия валия. Со това мислехме, че ще се дигне аскеро и ще обърним вниманието в Европа. За това извикахме Георги Кляшев като се предполага да се ожени и се надевахме да ни разбере и ни послуша да извърши това, но за жалост Георги отказа, Ламро Хаджилазов той се сметаше за годен за дъщерята на Цильо Попоянчето и там предложихме, той се съгласи ни каза: „Само Попоянчето да я остави момата да отиди на седенка и да има още един като мене, аз съм готов всичко да направим.” Добре, но Герго като не се съгласи всичко напразно ни отиде. Повикахме двете жени Ристовица и Ставровица и ги насърчихме като им дадохме някой наставления, за да направят някой бъркотии со аскерите и всички да отидат во Битоля.
Някои смърдешени, без да питат, писали на Константин Дамянов да се завърни во Смърдеш и да отвори училището, уж ние сме позволили и той горкия дойде в Смърдеш, той беше дошел и по-скоро, но ние му обяснихме каква борба водиме со Шкутов, а и той, без да му е мъчно си замина за селото си като каза: „Аз съм човек на комитета и ще слушам началството.”
Като се завърна пак в Смърдеш, се почудихме! Ние не знаехме като как се повърна, затова му писахме едно писменце со следното съдържание:
„Вие не сте човек нито на смърдешени, нито на Шкутов, като член на комитета, принадлежите на него, затова трябва да слушате и пазите интересите на комитета, докато не се разправим со Шкутов, не можиш да останиш учител в Смърдеш затова трябва да си заминиш.”
/п/ Твой Чекаларов
И чрез смърдешени изпратихме писмото на Дамянова.
30 октомври - Дъмбени
Се завзехме да наредим някой наши сметки. Привечер се научихме, че сума аскери заминали за къде Търново. Казахме си, навярно нашата чета е предадена, защото знаехме че е къде там, това много ни
150
безпокой, защото при толкова много аскери немислимо е да се избави и по някой случай да е заобиколена добре устроената ни чета, която е водеше Иван Попов и Митре.
Тук се погоди Динкето Яневско от Габреш, дадохме му писмо да го изпратят на четата и да видят какво ще излезни от движението на тоя аскер и, да ни известят. От Смърдеш доде малкия ми брат Стоянето ми каза, че во Брезница бил Ставро и Георги Попдимитров от Кономлади, искали да додат при мен.
31 октомври - Дъмбени
От ноще Стоянето замина за Смърдеш, дето намери Ставро и Георги и им каза да дойдат и те. Дойдоха при нас, разпитахме ги какво има нататък и що научават от къде Търново. Те ни разказаха, че от вчера на утрото, все се трупат войски около Търново, но не се научихме що има во селото, а до като ние тръгнахме от Брезница нищо още не се чуваше. Ние сами си комбинираме: ако до сега не се чу някакво сражение, особено ако вчера не станало някакво нещастие, на вечерта те трябва да са избягали, ако бяха в селото. Но изглеждаше да беха излезли преди аскерите да заобиколят селото, но точни сведения немахме.
Ставро и Георги ги разпитахме за положението в Кономлади и, как вървят со аскерите. Ни разправиха че со идването на аскерите беше и Шайн онбаши. Шайн от мнозина зема сума пари рушвет, като ги застрашаваше човеците, че ако не му дадат пари, во техните къщи ще му постави аскер да седи, се установиха в няколко къщи и во къщата на Цильо Котев, юзбашията повикал поп Ристо (гъркоманин) и му казал: Толкоз дена стана дето съм дошел и никой не се приближава да ми каже нещо, ти като умен човек и като гръцки поп, защо не ми казваш нещо? Тук има бедни човеци ако тия не услужат, Царо наш е много богат, можи да им дади сума пари и може да ги занеси, където пожелаят да живеят...
И така нашите аги почнаха и суми да обещават, но попа на всичко му отказваше и до днес нямаме нищо. Най-вече се опасяваме от Кольо Пандов и от брат му Марко, те много ближат по турците. Доста пакости правят, не оставиха по градините плет и дърва, всичко изгореха. Че деците до сега нямат избите, това е за сега во нашето село.”
Така свършиха доклада си за Кономлади Ставро и Георги. Запитахме ги за Поздивища и ни разправиха следното:
„Там аскерите големи пакости правят, там се опасяваме да не би да изкажи нещо Ването Сарията, той е слаб човек, едно време ви писахме за него, каза Георги, че предаде и ето как: Со заптията Мемо от Жер-
151
вени, сторили вяра и клетва да си изкажат всичко каквото знаят, но на друг никому да не казват. И така Сарията му казал че поп Георги и още трима-четирима поздивци и всичко друго каквото знаят. Мемед без да се бави отива во Костур и всичко доложил на каймакамина. Веднага повикват поп Георги и още четирима други поздивци и каймакама ги подложил под следствие за убийството на поп Илия. Те им отказали, тогава каймакама му казал, че имал свидетели и ще докажи. Тогава те му отговорили, ако им се докажи ще си претърпиме наказанието. И ги освободили като дадоха едно изарие за Сарията, за да отиди во Костур, те разбраха че предателството е от Сариката. Се събра комисията, кмета и някой други селяни, го подложиха на изследване, Сариката изказа, че той е изказал само на Мемо и, че те сторили вяра и клетва никому да не казват, но той проклет Мемед изневерил, почнали селяните да го молят да измени, но Сариката им казал, ако ми дайте три лири за път, да си отида за чужбина ще изменя. Поздивци нямали какво да правят му обещали и заедно с кмета заминали за Костур.
Георги го фанал и някой други и те го изкарали Сарията и така едвам Сариката отказал на каймакама. Щом Сариката се завърнал во Поздивища, настоятелно му искал трите лири, иначе пак ще предавал и така селяните му дали трите лири. Ето каква е историята на Сариката. За това много е мъчно и ни е страх да не би да направи пак някой нови съзаклятия и со някой други турци.”
Така свърши тая чудна история Георги. Говорихме му да се мъчат да задържат положението, да се подготвят жените да направят някоя гюрлутия.
Понеже голяма мъчнотия срещаме от Шкутова за дето не назначава учители по селата, па и на всички учители му забранява да работят по делото. Изпратихме четири-пет писма, го молихме, от начало обеща, но после отказа да изпълни обещанието. Когато стана Дъмбенската случка и като се погоди в Костур руския консул, бяха отишли селяните да се оплакват. Самия консул му казал на дъмбенци, да направят заявление и да изложат всичко каквото стана в селото особено за църквата, те направили заявление го потвърдили, Шкутов им казал да му го остават при него, той сам щел да му го даде. Те се доверили и оставили заявлението на Шкутова, след няколко часа се завърнали при Шкутова, запитали го дали е дал на консула заявлението. Шкутов им отговорил, че го дал още на часа. На това отгоре дошел при Шкутом слугата на консула и запитал: (като ги срещнал при Шкутова Лало Поповски и Йото Шекров) - „Защо не подадохте заявление на консулът?” те му казали че са подали на Шкутова и той ви го дал, слугата казал че
152
не е подадено. Дъмбенци тогава поискаха от Шкутова заявлението и той им го подал. Тъй Шкутов искаше да го прикрие заявлението. Такъв доброжелател е на народа Шкутов. Никога не е излязнал да види що става по селата, никаква агитация не е направил, никога не е помислил да свика селяните от селата да избери община, тъй щото, освен да помага на турците друго нищо не прави. Затова ние го считаме за пакосник и решихме да се убие, за да извърши убийството избрахме Пандо Сидов, (който понастоящем ходи со четата), затова изпратихме чрез Ставро и Георги писмо да се предаде на четата и да се изпрати на Пандо, да доди да се споразумеем.