1902 година
НОЕМВРИ
1 ноември - Дъмбени
2 ноември - Дъмбени
3 ноември - Дъмбени
4 ноември - Дъмбени
5 ноември - Косинец
6 ноември - Косинец
7 ноември - Косинец
8 ноември - Косинец
9 ноември - Косинец
10 ноември - Косинец
11 ноември - Косинец
12 ноември - Дъмбени
13 ноември - Дъмбени
14 ноември - Дъмбени
15 ноември - Дъмбени
16 ноември - Дъмбени
17 ноември - Дъмбени
18 ноември - понеделник
19 ноември - Дъмбени
20 ноември - Дъмбени
21 ноември - Дъмбени
22 ноември - Дъмбени
23 ноември - Дъмбени
24 ноември - Дъмбени
25 ноември - Дъмбени
26 ноември - Дъмбени
27 ноември - Дъмбени
28 ноември - Дъмбени
29 ноември - Дъмбени
30 ноември - Косинец
1 ноември - Дъмбени - петък
След като поговорихме още за някои работи со Ставро и Георги те си заминаха през Габреш за Кономлади, им зарекохме да научат нещо от Габреш и да ни известят за аскерите, по какво отиваха в Търново. Дойди Кирияко Търпенов ни каза, че Коте днес от два часа нещо стигнал, но в селото не го прибрали и заминал в гората. Той е с четирима души, имат по две пушки, всеки един „манлихерови” и ги продават петте, той отишъл близо до границата гръцка го занесъл Янков и той се завърнал. Вечерта стигна нашата чета. Повикахме Митре, Попов и Цильо от Кономлади и ни разправиха следното:
„Малко остана вече да отидем на онзи свет, бехме в Търново направихме общо събрание, всичките селяни дойдоха и от събранието останаха много доволни. Забелязахме един Лазо, поляка го нямаше опитахме къде е Лазо? Казаха ни че го няма и че някой го видел да отива по реката надоле, но къде е отишел никой не знае. След като разпуснахме събранието един от момчетата ни казаха да останем в селото, а ние не се съгласихме и все ни вървеше шубето, от страна на Лазо. Затова разубедихме ги, всичките момчета напуснахме селото и се установихме во една ново направена колиба на местността „МОРО” от горе на селото. Времето беше студено и тук-таме валеше по-малко снег.
Още от зори излезна един от другарите вън от колибата и пак се върна, ни съобщи, че аскери има во Търново! Излезнахме и какво да видим брате! Повече от 400-500 души обградиха селото, почнаха от 4-5 страни да свирят с буриите и навлязнаха в селото, ние заминахме денем за „Цер”. Вечерта стигнахме в „Клисурата”, пристигнахме и днес там прекарахме, щом мръкна се опътихме на тука.
153
На пътя срещнахме Коте со четирима другари се здрависахме, той си замина за къде Габреш, а ние ето сме при вас...”
Така завършиха разказа Митре, Попов и Цильо.
Тук беше и Пандо Сидов от Жупанища, запитахме го дали е съгласен да отиди в Костур, да застреля Попшкутов, защото е вземено решение. Пандо отговори, че е готов, когато му заповедиме да отиди. Казахме му да си заминат по определените места.
Ето защо решихме да убием Шкутова:
„За неговото минало во Лерин нема да говорим, нека леринци говорят, тук той щом стъпи в Костур, на всичките учители им запретяваше да работят за делото, още от началото му се предложи да не прави тия работи, които ги правел в Леринско, защото не е добре, каза му се да даде списъка за учителите да го прегледаме и да се разпределят учителите по селата както подобава, а той отказа и назначи учителите кой как искаше, училищата ги държи в много села затворени до Коледа и во некой пак, никак не изпрати, некак не обръщаше внимание, когато отиваха селяните да му се оплакват, за да им изпрати подходящ учител за селата им, защото во много села имаше нужда от черковни певци, а той певците ги изпращаше там, където нямаше нужда. Той по един най-зверски начин изругаваше селяните и ги изпъждаше. На мнозина беше казал: „Че тук го няма поп Търпо, а е Шкутов, никой няма да остави да си играе коня кой как иска.” Някой си му казали, че ще се оплачат во Екзархията, защо не им назначава подходящи учители и пр. Шкутов отговарял: „Че Екзарха не е вече во Цариград, а во Костур и много други подобни глупости! (тия работи ги знае поп Дамо от с. Смърдеш още по-добре).
За караниците между него и Мише Николова и другите учители и за заплашванията им те сами нека говорят. Тъй или иначе прекарахме първата година. (Още когато беше Гоце Делчев взимахме решение за неговото унищожаване, но ние го изоставихме). Втората година като изостанахме сами со Пандо Кляшев и като направихме една сполучлива агитация много села се отхвърлиха от гъркоманството и се нуждаеха от учители, и от друга страна мислехме поне, да се назначат во някой по-главни села подходящи учители, за да ни улесняват в някой работи. Затова още навреме писахме на Шкутов едно много благородно писмо, в което му излагахме, да вземи под внимание, че много села се отказани от гъркоманството и за да не стрещаме и тази година миналогодишните мъчнотии, поискахме му списъка от учителите, за да направим нужното разпределение. Шкутов на това нищо не ни отговори и веднага след като назначи учителите се отнесе до правителството. Изпратихме учителката Търпена Попдимитрова при Шкутова, за да го разубеди да ни послуша,
154
защото пак ще имаме главоболие и ще назначи пак някой предател като Киряков, бабчорския учител. Шкутов на Търпена ѝ обеща да премести в няколко села учителите, а в други да се назначат подходящите, за да не правим шум и да не обърнем вниманието на правителството; писахме на Шкутова да премести учителите само во следните села: Смърдеш, Дъмбени, Кономлади, Загоричени, - Розов да се назначи и добри учители да се изпратят во Нестрам и Хрупища, но определихме някои учители за Хрупища и Нестрам. Шкутов освен че не ни послуша и си изпълни обещанието, остави селата съвсем без учители и гъркоманите пак почнаха да си искат учители и си донесоха даже (в Смърдеш беха изгонили гръцкия учител но като видеха че няма български и те пак го повикаха), най-вече, ни домъчне, когато ги скри дъмбенските заявления, които обеща да ги даде на руския консул, когато беше в Костур, поради случката за изкопването на черквата, самия консул е казал на Дъмбенци да му поднесат заявление, а Шкутов обеща да ги поднесе направените заявления и той ги скри.
Панайот Шекров и Лазо Поповски за дето откриха тая подла постъпка на Шкутова ги предаде на каймакамина последния не можеше да ги обвини или накажи со друго, уж писал на Шкутов, та Панайот и Лазо били подозрителни личности и трябвало да се изключат и ги изключи.
Со каймакама и со много други бегове имаше близки сношения. Откак стъпи в Костур, нито еднаж не излязна по селата, да види и поуреди някой въпроси, черковни или училищни, тъй щото той знаеше само да напада, да псува и да се заканва. За всичко това са всички учители и учителки, ако те се занимават по делото ще ги изключва и пр. даже нарочно викаше някой от учителите и строго му запретяваше даже окръжни издаде, в които възхваляваше султана и турската миролюбива държава. Неговите са много, не могат се изредат всички, но ще остава да говори всеки, който го познава...
2 ноември - Дъмбени - събота
Вследствие Янковото минаване и тук, почна да се забелязва едно негодуване, за да се прегледат сметките на комисията (особено Коста Здрольов и най-вече викаха). Вечерта свикахме селяните на общо събрание, първо говорих аз по дохождането на Янков; по неговата агитация, обясних че парите и разцепленията са развълнували селата, са гибелни за селата и пр. След мене говори Пандо Кляшев, после Манол Розов, накрая и Иван Попов, тъй щото им се говори много.
Избрахме нова комисия от четири члена: Васил Търпенов, Насо Поповски, Йото Шушулов и Йорго Делчето. Во заключение им обяс-
155
нихме, че Коста Здрольов и Нумо Поповски правят разцепление во селото като им доказахме работите, които вършат, свикахме всичките селяни и те почнаха да се извиняват и така разпуснахме събранието, свикахме четниците им казахме, че трябва да направим разпределение ни четите и спреме движението ни, докато видиме какво ще правят аскерите. Разпределението стана така: Митре со Цильо, Глигор, Вангел, Ристо и Колето от Дреновени да заминат за кономладските села и, там да се прикрият. Войводата Иван, Пандо Сидов, Нумо Желински, Кольо Добролийски и Коста от Блаца да заминат за Жупанища, а Насо Кършаков, Дичо Андонов, Гаки Сидерчето и Митрето от Бабчор во Косинец, понеже наближава да осъмни, останахме за идущия ден, четите останаха в гората и вечерта да заминат по местата си.
3 ноември - Дъмбени - неделя
Свикахме на общо събрание и жените и им говорихме доста много като ги насърчихме в случай да дойдат аскери, да почнат да бият и да нападат аскерите, всичките жени да се подигнат со стапове и камъни, обяснихме им, че те трябва да работят сега, повече от свите мъже, защото турците знаят, че всички мъже, вече са комити и където ги срещнат ще ги търсят за писма и ще ги бият, затова носенето на писмата става мъчно, а жените толкоз не могат да ги търсят... И че жените трябва да бунтуват и да отиват да се плачат во Битоля и където стане нужда и пр...
Като ги изхвалихме, че добрите стопанки ни вършат тия работи, а на всека заслужваща ще ѝ се пише името и няма да се забрави... и пр. Всички извикаха: че са готови и во огно да влезнат, когато му кажем ние, или комисията. Почнаха да ни мъмрят защо да не сме избрали по от рано да изкажем тия работи и пр. И наистина за забелязване е щото всички дъмбенски жени винаги са готови да отидат да отнесат писмо, където им се кажеше, никоя не отказваше и не отказват во много случай? В бор ба со турците са влизали. Миналата година под подбуждането на покойния Москов, се подигнаха всичките жени и изпъдиха турците поляци (Четирци) напоследък, когато биха аскерите Кольо Поповски и Гакето Терзиовски, щеха да ги носят в Костур толкуз мъже, само жените се подигнаха со колове и камъни и не дадоха да ги носят в Костур, особено сега както ги насърдчихме обещаха и живота си да си дадат.
Вечерта от гората Митре си зема дружината и замина за къде Дреновени. Другите момчета дойдоха в селото и се прибрахме всички в Кирияко Търповски гдето бехме повикани на вечера. Тая вечеринка е за забелязване, защото такова увеселение не ми се е случило на друго
156
място, от как тръгна да ходя из Костурско, особено бяха остроумни комедите на Кольо Поповски, со полегатите си песнички, като на Марко, като на Москов и некои Ботеви, тъй щото мене ме накараха со револвера, по „по-лекичка” да изгърма во тавана!
Първо аз говорих за падналите борци и за арестите, тази импровизирана сказка, произлезе като си припомних как миналата година, бехме събрани со Гоце Делчев в същата стая и, между нас още ни заобикаляха: Москов, Кузо Стефов, малкия Наки Петров, Ристето (което се уби в Костур), Кольо Вишенски, Абдураман, Кице, Дине, Дамян и още някои други от леринската чета, които са паднали, всичките гореизброени миналата година бехме в същата стая и се веселехме, со гордост като се гледахме куп събрани, толкоз борци, които застрашаваха Турската империя. След мене говори нещо и Кляшев, също и войводата Попов. Понеже не оставаше повече време, момчетата трябваше да заминат, едните за Жупанища, а другите за Косинец, затова прекратихме всичко, подканихме и дадохме нужните наставления на Пандо Сидов, за да застреля и убие Попшкутов вътре в Костур у дома му. Дадохме револвера на Кляшев и се обеща на драго сърдце да извърши всичко, което му се каза и заминаха момчетата по определените места.
4 ноември - Дъмбени - понеделник
Се завзехме со Кляшев да приключим някой сметки и ги забележим во общия тевтер, за във всеки случай да не направиме и ние както някой наши предшественици; привечер дойдоха човеци от Костур и гръмна слуха, че Попшкутов бил убит у дома му! Други казаха, че на две места е ранен, много различни слухове. Всичките пазарени били запрени от часа 6-10 и на всекъде дирили убиеца. Получихме писмо от войводата Попов, в което ни писваше:
„Пано Сидов уби Шкутов и благополучно избягал от града.” Това много не радва, че можал да се спаси трябваше да вземем ред предпазителни мерки, защото всичките писма до Шкутова бяха изпратени от Дъмбени и като останал жив казал кой е убиеца, се казва че Жупанища било заобиколено от аскери, това много ни безпокоеше, защото пак наши момчета стоеха там, се предполагаше да додат аскери и тук затова взехме со нас Цильо Какалчев и влахът Ристо Дуро и дойдохме во Косинец, тропнахме на няколко къщи, никой не ни отваряше, най-после намерихме къщата на Трайко Марковски той ни отвори и ни настани в къщата на баба Гечка. Тук имаше направено скривалище за няколко човеци да се прикрият в случай на обиски.
157
5 ноември - Косинец - вторник
През целия ден тук имахме моабет с баба Гечка, очите не можахме да си отворим от многото пушек, защото огънът се кладеше до зидът и пушекът си оставаше по своята воля да заобиколи всичката голяма стая и после да излезни през една дупчица отворена на покрива. Макар и да имахме належаща нужда от писвание, но неможеше никаква възможност, а и снегът беше доста много натрупан през нея вечер. Това беше цел скандал, между студът и пушекът во тая голяма и тъмнична стая, а нас не ни оставаше нищо друго освен да се забавляваме со оригиналната баба Гечка. Не съм стрешнал през живота си такава жена цапната в устата като баба Гечка, най-отвратителните думи ти ги изказваше без стеснение направо макар да имаше пред нея моми или жени. Внучката ѝ Петра 18 годишна мома, само двечките бяха в къщи, я спираше да не говори подобни неприлични думи, а тя отговаряше: „Що ме гибаш мори луда, яз това шчо казвам е така... зашчо се жене па и тепани ке бият санким не знаеме шчо става, зашчо да не говора! Нещастното момиче се застрами и избягваше, (разбрана мома е Петра и много скромна), чак до вечерта бабата не престана да говори каквото ѝ идеше на устата и най-вече ни приказваше за усветените някога Доча и Кочо, които след като пречестили всичките косинци, собрали селяните и отишли да намерят во селско някакво съкровие, казва бабата, ние правим крест и метания и викахме „Доксон Кирие” (иска да каже Доксаси Кирие) - Слава тебе Господи - а тия апсани Доча и Кочо не оставиха и си отидоха... Ни разправяше как го криела Нумо Орлин и някой други арамии, [*] най-вече ѝ беше мъчно за дето не можеше да узнае от къде сме и кой сме, най-после докато хората му викаха на име Пандо, се сети че е от Кляшовци, а за мене не можа да научи кой съм и така напуснахме баба Гечка.
За Шкутов положително не можахме да научим дали е останал жив или пък умрел. Вечерта ни преместиха у Васил Жагров.
6 ноември - Косинец - сряда
Тук стаята беше доста удобна и можеше да пишеме, хазайнът състоятелен, но не знаем по какви съображения ни остави без огън, си направихме устните еднаж аз, другаж Пандо, за да накладят огън, но нищо не помогна, дойде Никола Шинчев му казахме и той ни донесе две-три оки въглища, снегът непрестанно валеше и студът се увеличаваше, но нашия хазаин никак не съжаляваше, доде обед ни донесоха да ядем во една плава со две кокалчета и малко ориз недоварен, това ястие беше толкова мал-
*. От турското „харамия” - бунтовник, хайдутин.
158
ко, щото едно дете от осем-десет години нямаше да се нахрани, мене ми беше излезла една болка на езикът и даже ме болеше и гърлото, по причина на болката, до като хапна два три пъти, Пандо ми го изеде всичкото ястие, почна да ми се присмива, почакахме доста много, за да ни си донесе друго, но нищо не последва, като ни досраме да чакаме се отеглихме и си продължихме работата си, по едно време дойде една жена, си дигна софрата и не каза нищо, дали ядохме или не, както си е обичая, макар и да беше доста студено по причина на нямание на огън, но ние и двамата се занимавахме со писане аз написах писмо за Атина, за атинските братя с химическо мастило, во което им изложих дохождането и заминаването на Янков, Изложението на района ни и за аскерите, поставени по селата. (В Смърдеш - 100 души, в Вилица - 90, в Кономлади - 110, Вишени - 150, Загоричени - 200, Нестрам - 100, Костур - 500-600, Хрупища - 250-300 и Билища - 200 души). Пандо пък писваше за Лаки Гелин.
Днес научихме, че Шкутов останал жив и че не бил тежко ранен. Ето как ни разправиха за неговата случка:
Пандо Сидов отишъл еднаж во Шкутова, но не го намерил у дома му. На второто, когато отишъл бил у дома, там намерил и хрупит цкия поп, Михо от Лобаница и още едно момче от Лобаница. След като се здрависал Пандо седнал на столо, подал му на Шкутов някакво писмо да му го разписва, в това време станал Пандо, отворил вратата изкарал револвера и гръмнал три пъти, още со първия гърмеж извикал Шкутов убит съм, убит съм, убит и паднал! Пандо мислил че е вече свършен и избягал. Но не се убил, а само се ранил в лявото рамено и малко в главата. Тъй щото Пандо гърмел да го удари в главата не го улучи и така си остана Шкутов жив.
Казаха че наистина аскерите заобиколиха Жупаница, но що стана не се знае, това много ни мъчеше, защото Попов войводата со момчетата бяха там. Се мъчехме да не ни научат всичкото село, едно се опасявахме от многото движение на аскерите и друго от Динето Криво, да не би ни предаде в тази зима. Въпреки тези ни мерки всички се научиха и някой от младежите се разкараха помежду си и почнаха да се представляват едни, от наша страна, а други от Янкова и в нашето лице почнаха да си отмъстяват и да псуват!
Дойде Нумо Попйовчев се оплака че Лабро Майналовски и Лазо Палчев, со още няколко други отишли на дукянат му и нападнали началството, защото им било мъчно да сте се криели от неми. Запитах Нумо „Какво си му казал ти?”
„Не ви казваме, защото сте предатели!” Скарах се на Нумо, защо да му кажи така, той се засрами и си замина.
159
Като видехме, че между младежите има едно течение, решихме со Кляшев да се повикат няколко души, стари по-избрани, за да му кажем да ги посъветват младите, защото края ще бъде малък на това течение. Додоха поповете двата, коджабашията, няколко други, между които и някой от младежите. Говорихме им, че това, което вършат младежите (особено Л. Майналовски и Лазо Палчев) не са добри работи и от удар ще се убият един со един, па и ние тогава ще земем мерки. Старите разбраха, че ние вече со това много пъти ги търпим и во много работи сме му правили остъпки и пр. като помолихме за последен път да съветват младежите, да не правят такива разбории и пр... Обещаха се и така се разотидоха. Ние се преместихме у Кировица Бешчурка.
7 ноември - Косинец - четвъртък
Снегът продължаваше да вали, аз съставих една чернова за писмо до Коте, му писах на дълго и широко. Привечер дойде при мен поп Наум и ми каза съжаленията си за дето не сме поискали некогаж да му отидем на гости, тъй като сега е заколил и свинчето, ни молеше да отидем у него. Щом като е така обещахме му и за вечерта отидохме му на гости, тук намерихме Никола Калановски и Дичо Миовски, Лазо Палчев и още неколцина от младежите, това повикване на гости от поп Наум се разбра, че е с цел. След като ядохме, младежите поискаха обяснение, задето сме говорили на старците, за да ги наставляват и за да се поправят. Като им обяснихме причините от раздорите, които се създават са вредителни и като му доказахме, че те са виновни за всичко почнаха да скърбят и се засрамиха. Изказаха съжаление за поведението, което са държали и поискаха извинение. Помолиха да се направи общо събрание, да се изтъкни на яве всичко, да се измени комисията и да се турни край на всичко. Ние им обещахме да свикаме общо събрание, се подигна въпроса за Динето Криво, защо да се бие; като разбраха се произнесоха, че требваше да се убие! През денът бяха заминали 3-4 заптиета, Динето им даде едно шише ракия да му занесат на мюдюра в Билеща, ние знаехме, че знакът между мюдюра и Динето беше: щом научи Динето, че сме в селото, да му изпрати едно шише ракия на мюдура и той ще разбере. Тъй като денес шишето со ракията се изпрати на мюдюра, затова казахме на събравшите се тук, да имат пред вид, защото предполагаме заран да се обискира селото. След като си разотидоха всички, ние се прибрахме пак у Кировица Бешчурка, защото у нея имаше добро направено скривалище.
160
8 ноември - Косинец - петък
И днес снегът с виелица се трупаше, това лошо време ни даваше да се надяваме, че не ще могат да се движат аскерите, затова си седехме спокойни. Около три часа Пенчо ни извести аскер стигнал; се погледнахме от прозореца и ги видехме да минават при къщата на Лабро Рука. Веднага навлезнаха низ съседните до нас къщи, да ги обискират. Скрихме се в нарочно приготвеното място, наистина мястото е така направено, щото може да се кажи че има скривалище, пак не можи да се намери! Кировица на често ни донасяше известия, аскерите най-вече претърсиха къщите на Кольо Шинчето, на Цильо Сарето, обиски се направиха во много къщи, но нищо не намериха. Студът отчая ги да продължават обискирането, ни казаха че ги кондисали по къщите, най-вече ние се грижехме за Насо Кършаков, за Сидерчето, за Дичо Андонов, за Шинчето, Гаки Кенчето и Цильо Сарето. За неколцина знаехме че са вече у бабата Гечка, но за няколко само души скривалището, а за другите ни беше „шубе” да не ги намерат и стане някой скандал, чак до 10 часа излезнахме от дупката. Се научихме че нищо не се намерило.
На свадбата на Кольо Сарето се опил Йото Стасков и гърмел со револвера, като пиян човек ранил в ръката едно 12 годишно момче, за което стана цел скандал между младежите. Искаха да вързват Йото, му взеха револвера, Йото грабнал от дома си пушката манлихер и искаше да убива, ако не му се дадеше револвера, след като му се повърна револвера, той се уталожи, но докато не дойдохме ние работата беше много наострена, даже още има негодувание и караници.
Аскерите се научиха че има ранено момче, след като останаха само со виканието си да му кажат. Чекаларов и Кляшев се заловиха да издират как и кой го рани момчето и да искат фирарите. Повикаха майката на момчето и я иследваха, как се ранило момчето и от кога, тя му каза, че се рани самичък. Отиде един мюлязимин виде момчето как е ранено, и со какво се ранило, му показали едно просто револверче, турците и те не се задоволиха само со това казвание. Обвиняваха майката на момчето защо не обадила на правителството, също обвиняваха и коджабаша и поискаха да земат няколко души мутабер-адам в Билища да отговорят и да кажат къде ги скриха фирарите, Шинчето и Сарето. (Наверно му беше казано от Динето Криво на аскерите за Сарето и Шинчето, че са били на сватбата, когато турците изпратили Динето да го вика зето Кольо Сарето, Динето го принуждаваше да кажи, че наистина Шинчето и Цильо Сарето бяха на сватбата, но той не го послуша). За да не ги вземат човеците и ги носат по Билища и бог знае кога ще ги освободят, а може би ще ги бият и арестуват, някой донесоха работата на рушвет. Това бе-
161
ше мелем на турците, обещаха им 4 1/2 лири, само со това не се задоволиха агите, повикаха Кольо Сарето и го заплашиха, че стреляше на свадбата. Кольо му отговори: аз сам стрелях имаме си обичай, когато се обръснех стрелях еднаж-два пъти, когато тръгнах зет да ода да е зема невестата, изтрелях два-три пъти, това беше всичко. Го запитаха за фирарите той им отговори, че не бяха на свадбата, за да не го вземат и него в Билища, му земаха една лира.
9 ноември - Косинец - събота
Още от зори рано се говореше, някой казваха, че аскерите се очакват и други да дойдат, други пък казваха, че щели наново да обискират селото да го претърсят и пр., но щом юзбашията и мюлязимина взеха 5 1/2 лири се нахраниха добре, напълниха си торбите, привечер потеглиха и вечерта останаха в Лобаница.
Получихме писмо от Дъмбени, в което ни съобщават, че вчера и там имало аскери и обиски, обискирали цялото село, но нищо не намерили след като взели рушвет си заминали. Се научихме, че в много села имало обиски во него ден. Вечерта се преместихме у Ристовица Мацанка.
10 ноември - Косинец - неделя
Коджабаша и азите косинцки бяха отишли в Билища за таксит на пари да правят и за да дадат някакъв сенет, че во селото няма никакви лоши човеци. Привечер като се върнаха от Билища, ни казаха че от мюдюра се научили, во Бобища имало сбиване завчера во петък со аскери и четници. Убити имало от комитите 6 души, между които един со военна форма. Си ухапахме устните, или нашата чета е, Никола Андреев, защото и той приличаше на военно лице, или пък Гайков, но повече не можахме да научим, повече мислехме да е Никола Андреев, защото бяхме казали на Розов да го вика и да говорят.
Вечерта свикахме селяните в една къща на общо събрание, където говорихме за причинителите на раздорите в селото, се говори много и мнозина казаха да се тури край на всичко, да се измени комисията, но за изменяване на комисията нямаше някои уважителни факти. Просто поп Наум со младежите во съгласие, искаха сменяването на комисията, попо настояваше да се смени, защото той не беше в комисията и при това да се назначи и той, а на младежите им тежеше, защо да е председател Никола Шинчето, те го завиждаха разбира се като ергенин, за да турниме край на раздорите, избрахме нова комисия от следните лица: Трайко Марковски за председател, поп Наум за секретар, Насо
162
Поптръндов за касиер, Пенчо Попхристов и Ристо Калин за съветници. За всички избраните остана доволно събранието, само за попо Наум имаше мнозина, не искаха да е в комисията, но докато ние го знаехме, че той ако не е в комисията ще дига постоянно скандали, затова го назначихме. Попо е човек деятелен и от ноще до ноще да има работа, той няма да кажи, че му е дотегнало, само си е бързяк и не държи на тайната, па и си обича да си похвали на някои негови приятели!
Казахме на събранието да кажат на своите жени, да додат утре и те на общо събрание, дето ще ги викаме, за да турим един ред и в жените да са готови за всеки случай, да се бият со аскерите ако някога почнат да ги изтезават и така разпуснахме събранието, а ние пак се установихме у Ристовица Мацанка.
11 ноември - Косинец - понеделник
Рано-рано стигна Нашко Рапов со две жени от Смърдеш, нещастния Нашко е между фирарите смърдецки, него най-вече го диреха аскерите, като не можеше да се крие во Смърдеш се реши да замине за Гърция. Затова дойде при нас да му дайме препоръчителни писма и нужните наставления, дадох му писма за Попов, войводата во Жупанища, за да накара жупанищени да намерат кираджии, ако сам не може си намери. Друго писмо за Нако Доковите братя, които си отиваха за Лариса со овците, случай да ги стигни да го приберат и му услужат, и така Нашко доволен си замина.
Со Пандо Кляшев решихме: аз да замина за Дъмбени, за да уреда и приключа някой наши сметки и да предадат сметките старите комисионери на новите, а Пандо да замини за Смърдеш. Едно, за да се предпазим по-добре, като сме разделени единия ако пострада другия да се запази. И друго да наредим кореспонденцията за Битоля по-добре от там. Известих в Дъмбени да ме чакат мене къде 10 часа, след пладне. Викахме на общо събрание жените, говорихме доста много, насърдчихме ги, похвалихме ги и пр... Всички изказаха съжаление защо до сега не сме ги викали, за да ги запознаем со тия добри работи и, така доволни си разотидоха.
За Битоля имахме приготвено дълго писмо, остана за сутрин рано да се изпрати во Смърдеш и да се предаде на брат ми Георги да го занесе в Битоля, защото той беше готов да отиде да е занесе Малина сестра ми, за да следва в пансиона, понеже ни бяха известили, че се приема степендиантка.
Вечерта аз заминах со четири момчета косински за Дъмбени. Следствие на многото снег изтеглихме доста мъчнотии и минахме през
163
Колища. Аз бях малко настинал, сега пак още повече настинах и така се поболях. Момчетата щом ме донесоха в краят на селото, дето ни чакаха Цильо Какалчето и Лазо Марче. Те се завърнаха за Косинец аз во Дъмбени се установих у Лазо Марче.
12 ноември - Дъмбени - вторник
От дъмбенци, които бяха вчера на пазар в Костур се научихме за случката бобицка, Гайков, Демир от Кономлади, Погончев (но кой Погончев не се знае), Коста чауша и още един били убити, Чауша бил изгорен в огънта, а другите ги донесоха в Костур и ги заровиха в Апоскеп.
Вечерта повиках Коста Здрольо, дадох му писмото за Аристотели и го натоварих да го предаде на Търпо Скивинче, за да го дай на Аристотел (в него му определихме разписка от 50 лири), а Коста да предложи на няколко момчета да си изплатят разписките.
13 ноември - Дъмбени - среда
През целия ден се занимавах с уреждането на сметките им.
14 ноември - Дъмбени - четвъртък
Чакахме на определеното време да се завърни Коста Здрольо, но като не дойде се осъмнихме да не би го предаде някой и го арестуваха. От страна на здравето ми, на място да се поправи повече се поболях и нищо не можах да работам. Късно вечерта стигна Здрольо от Костур и ни разправи, че бил заловен от полицията по съмнение, след като го разпитали го освободили. Се научихме, че заловения Янков четник Марко от Нестрам изказал всичко за движението на Янков. Като го запитали за нашето свърталище казал: се крият най-вече в Дъмбени и Косинец, уж се каза, че изказал и другарите си. (До колко е вярно не мога да зная дали истина е казал).
Гайков и другите убити во Бобища, които бяха погребани во Апоскеп ги отгребаха и показаха на нестрамарат. На истина той им показал кой е Колето Филипов от Дреновени и Ламбро от Габреш, като Янкови четници. На последните им беше страх да живеят в селата, па и селяните не искаха да ги крият, затова и те дойдоха да се прикриват в Дъмбени. Вечерта се преместихме в Наковица Жугльова.
15 ноември - Дъмбени - петък
От Здроловото отиване в Костур никаква полза не се спечели. През целия ден се занимавах пак со нашите сметки. Трябваше да се прегледат и селските сметки и да се предаде всичко в ръцете на новата комисия. Те почнаха да негодуват, затова заставих старата комисия да ми до-
164
несат книжата. Вечерта дойде Кирияко Търповски и ми съобщава, че сметките никак не били наредени и че касиера Динко, нищо подредено немал записано и се забелязало, че у него да има фалшификация.
16 ноември - Дъмбени - събота
Дойдоха членовете от старата комисия, за да прегледаме сметките, но какво, брате? Касиера Динко нищо не можеше да докажи. Казах му да си предаде сумата готова, която държи в касата и от там да се извлече нещо, но той и това не искаше да направи. Като видех, че няма да направи нищо натоварих Кирияко Търповски, да прегледа и да забележи всичко, та тогава да ми се представи сметката.
Получих писмо от Жупанища от Попов и от Стерио Ташков. Попов се оплаква, че не искат селяните да го държат во селото и иска някой дрехи, Стериовото писмо бе много интересно за мене, защото той беше со Никола Андреев, па сега ми пиши от Жупанища? С нетърпение четох писмото и какво да видя? Ми пиши следното:
„Отидохме да се прикрием пет-шест души в Чуриловския монастир, ни предадоха и се сражавахме един и половина часа, аз скокнах от най-горния етаж и избягах, ме последваха и другарите, но не зная що станаха!”
Това малко писъмце, в което не ми се описваше подробно, кой беха другите момчета, как се отишли во монастира, как се предадени, колко бяха аскерите и пр. ме караше да скърбя, а за да се поуспокоя, веднага писах да ми пише по-подробно.
От много места пристигнаха писма со разни шифри, на всеки трябваше да му се отговори, мъчнотиите и безпокойствията ме разболяха още повече. Во Битоля писах и го изпратих Динето Шекров, да види авраците за Лазо Поптрайков и да купи малко шаек за дрехи на момчетата. Зарекох да донеси земя и чеши за лоение на тунчен материал, който ни беше нужен, за да излива Никола Поповски от Смърдеш калъп, за препълвание и пристегание на патроните.
17 ноември - Дъмбени - неделя
Още от зори доде Лазо Поповски и ми съобщи че Нумо Търповски и Йотето Търсянче, два часа преди да осъмни днес, стигнали от Апоскеп, без гуни, без цървули и се настанати в една къща край селото, те били в Чуриловския монастир. Чудесно разправят как са избегали! Со неми били Ването от Черновища, но не го знаят що станал. Кирияко Търповски беше да ги разпита и ще ни разправи за всичко, след това Лазо излезна. Около 4 часа дойде Кирияко и ни каза: Аскери стигнаха и се-
165
лото е заобиколено. Аз тъкмо писвах нещо, сбрахме всичките тефтери и нашите и селските, отидохме при Дана Заекова, изпратихме няколко жени да видят що става по село и да видят какво стана со Нумо и со Йотето. Ни се извести от вънка, че аскерите обискирали. Нумо и Йотето се облекли в женски дрехи и се преместили у Мутковци, со аскера е и заловения Янков четник от Нестрам, той показал къщите, в които бил, заобиколени били къщите на Шимбовци и Йото Шмагранов. Йото Шмагранов и синът му ги заловиха. Всичките краища на селото се пазеха и обискиранието продължаваше и се достигна до околните къщи, раздадох книжата на жените и ние со Кирияко влезнахме в нарочното приготвено скривалище. Понеже скривалището беше добре направено се влизаше от вътрешността на керало под земя и под зидът, само това скривалище оставаше на открито място, обаче вследствие големите дъждове беше стекло сума вода и стана кално, послахме една ръжена рогозина со гуните седнахме и седехме от 5 часа до 10 часа вечерта, през оставената за въздух дупка ни известяваха за вървежа на обискът.
Аскерите повикали учителката Търпена Попдимитрова и ѝ подали писменце да прочете, писменцето се състояло от две имена писани на гръцки. Търпена прочела и имената, но му отговорила че не знае да чете гръцки. Имената били Васил Христов и Пандо Кляшев, запитали Търпена познаваш ли Васил Христов и Пандо Кляшев, аз съм мома и учителка со никой маж нямам сношения освен с попа, затова никого не познавам...
След обискирането турците с хвалби я оставили. Дойдоха учителката Търпена у Йото и Йотовица Каракашева да запитват какво да правят Нумо и Йотето. Казах да ги занесат у Бужовете, та и аз там ще дойда да се зберем всичките там. (Тук беше много удобно скривалището и четири-пет избрани човеци го знаеха). Щом се мръкна взех пред мене четири-пет жени, научих ги да върват пред мене, а во случай да срещнат аскери низ селото, да извикат условния знак, за да земам нужните мерки. Жените вървяха всяка една отдалечена от другата, от десет-петнадесет разкрача, аз най-подир. Отидохме в къщата и тука намерих Нумо и Йотето. Те беха така преоблечени щото от далече да ги виждаше някой щеше да ги познае, че са тептил комити, оръжието си го оставили у Мутковите, аз им се скарах за тая глупава постъпка, за дето си оставили оръжието.Отидоха жените да вземат оръжието, но не го намериха у дома Цильо Мутков и си дойдоха без оръжие. Прегледах скривалището, ми се видя доста добро. Се каза, че поставят турците каракол в селото да циркулира цялата вечер, за да пазят, времето мина затова нямаше възможност да си отидат Йотовица Каракашева и Тър-
166
пена повикахме Стасо Жуглов в случай на нужда да влезнат в скривалището, а Стасо да засипи дупката и така останахме да пренощуваме в тая къща. Аз и двамата четници, Стасо Жугла, Йотовица Каракашева, Търпена и дъщерята на хазаина (Ристовица) разпитах момчетата как стана това предателство в Чуриловския монастир - Нумо Търповски ни разправи следното:
„Седехме няколко дена в Клисура не се хранехме со наши пари, от как стана Бобицката случка вече невъзможно беше циркулиранието ни, затова решихме да се разпределим по селата, в Мокреени да отидат войводата Никола Андреев и Цилето от Бабчор, Кълето още от там ги изпратихме за Мокрени, Андреев остана да занесе Йото Вишенски и Коста от Желегоже да ги настани в Бомбаки, а Стерио и Йотето Търсянче у Куманичево, Ването и аз в Чурилово и така свите седем потеглихме наедно и дойдохме до дето се разделят пътищата Бомбоския и Чуриловския, тримата заминаха за Бомбаки, а ние тримата за Чурилово.
Андреев щом ги настанеше момчетата щеше веднага да се завърне за Мокрене, тоже и ние щом се настанихме со Ването в Чурилово Стерио щеше да замини со Йото за Куманичево.
Отидохме в Куманичево без известие. Неусетно от кучетата се приближихме в къщата на едно много добро и всецело предадено момче на име Тольо, (свършило в Одрин духовното училище и следвал в някакво французко училище). Тропнахме и ни се отвори, ни казаха че в селото имало кожара, изпратихме майка му на Тольо да вика кмета, домашните на кмета му казали не е тука, а е при турците, му помина шубе на Тольо и отиде сам у кмета, за да види дома е или пак лъжат. Го намери у дома си, Тольо му каза, че тука има четри момчета от четата и искат да отидеш и да му намериш къща, кметът отговорил да бягат от тука оти... И Тольо дойде при нас наскърбен и не искаше да ни каже що е чул от в кмета, ние го заставихме и ни каза. Нас ни беше най-голямата надежда у кмета и член на комисията. Да останем в Тольо бе невъзможно, едно че кмета ни узна и се закани и друго Тольовата къща е доста бележита и всеки турчин си влазяше па и се подозираше, затова решихме да отидем на монастира, които не е много далеч от селото да пренощуваме. Па после да му мислим. Взехме со нас да не води Тольо, тропнахме на игумена и извикахме условният ни знак, веднага ни отвори и ни посрещна много добре. Игумена ни заведе в приемната стая на най-горния етаж. Тольо забеляза да се свети по свичките къщи по селото, където бяха кондисали аскерите, кучетата селски почнаха да лаят, ние ни най-малко не обърнахме внимание нито допускахме подобно нещо, за да ни предаде кмета, макар да се белеза от Тольо. Щом бехме се разположили добре и говорих-
167
ме со игумена, почнаха силно да лаят монастирските кучета, игумена каза не е добра работата, така както се разлаяха толкоз много тия пусти псета, ние му казахме наверно още по нас лаят, но каза игумена да си отива во неговата стая. Щом слезна во дворо го посрещнаха аскерите и почнаха да го бият, оставаше да осуни около два часа.
Аскерите не заобиколиха и почнаха да стрелят и викат. Открихме огън и ние, се сражавахме. Но оставаше време трябваше да се бяга, Стерио първо скочи от най-горния етаж от един прозорец, другите прозорци бяха со железа, Ването той слязна полекичка по стълбата и на юруш избяга, тогава се изгърмеха пет-шест вистрела, но не знаем убит ли е или жив. Останахме ние со Тольо и со Йотето, Тольо нямаше пушка и ми викаше: удрите тия читаци, но да задържиш два патрона за нас, нямаше спасение трябваше да се бяга, защото ни хванаха зората. Тольо ни заспа! Ние со Йотето скокнахме от прозореца и така благополучно се отървахме! От там отидохме во балкана, се тикнахме во блоча, седехме до вечерта, благодарение на мъглявото време, иначе можеха и да ни намерят, защото имаше и снег. Вечерта стигнахме во Апоскеп и от там си дойдохме тук, без гуни и без опинци...
Тъкмо Нумо свършваше тоя интересен разказ, засвириха пак четирите бурии? Часът беше четири, не знаехме защо се свири, взех приготвих едно доста обширно писмо за Пандо Кляшев, изложих горе доле казаното от Нумо, също за днешната маневра на агите и за настоящето положение. Писмото го изпратих на комисията да го изпрати во Смърдеш на Пандо.
18 ноември - понеделник - 11 часа
Сутринта се чуваше шум по улиците. Изпратих Йотовица Каракашова да види що става, след малко се завърна тя и ни каза, че аскерите си отишли. Стасо Жугла щеше да си отиди в Костур на пазар, щом излезна от вратата чу да го викат турците, се върна и ни каза по едно време пак почнаха да свират, се научихме, че едната част замина за Косинец, а другите щели да обискират селото. Стасо казахме, че искаше да си замини, жените не можаха в случай на нужда да ни затворят вратата на скривалището, юмрукчиите, които примерваха виното и те трябваше да минат и ако не се прикрием, щеха да ни намерят така влезнахме и тримата в скривалището. (Колко ми беше мъчно като влизахме живи да ни погребат).
Разпитах Нумо за вървежа на работите в Пополие и за приемането на селата, селяните доста много си патили напоследък и отказвали да приемат четата, откак Гайков оставен от Янков, агитираше и им
168
забърка доста ума, почнаха да заплашват селяните, за да не ни приемат и ги накарваше да ни отровят.
Това ми дойде много мъчно и не допущимо, запитах го как прекараха с войводата Никола Андреев и за неговото поведение по селата и за обноските въобще, Нумо се оплаква доста много от лошото държане спрямо другарите си, во Олица водел любов со някоя си учителка Филомена от загоричени (со нея той имаше една среща над Загричени в гората и по този повод Загоричени доста негодуваха) подобно нещо забелезахме и в Мокрени (родното му село), но не искаше нито да ви пиши, нито да се срещни, затова се появиха негодувания между момчетата, поискаха да дойдат и се срещнем со вас, той винаги отказваше...
Тая Кольова постъпка с Филомена и други, много лошо впечатление ни направи! До като се очистим от подобни войводи и четници белята си намерихме (напред ги имаше сума, които развиваха любов: като Горанов, Петров, Кузо Стефов и пр.). Сега пак нанове. При стрещата со Янков в Косинец ни го цапнаха Янков и Петър Погончев, задето Кольо имал среща со Филомена в гората над Загоричени, земята ме погълна и не знаех що да отговоря на тая истина!
Едничкия въпрос беше той дето ме забърка!
Тоя разговор со Нумо водихме около два три часа.
От дупката ни известиха, че аскерите всички се оттгелиха за Косинец (аскери имаше от Костур, от Смърдеш и Билища и бяха близо около 150 души). Писмото за Кляшева, което бех написало през нощта го изпратиха в Смърдеш, с Васил Близнаков. Щом излезнахме от скривалището аз отидох у Нако Сидеров. Васил Близнаков до вечерта не се завърна от Смърдеш и ни помина шубе да не би да е заловен.
19 ноември - Дъмбени - вторник
Много се безпокоех защо го немаше още Васил Близнаков! Също и за аскерите да не би да направят някаква нежелателна работа со момчетата. В Косинец има 6-7 момчета от Янковата дружина и се опасявах да не би предателя да ги изкаже. А при един по-сериозен обиск, можеха да намерят някой! Там имахме и нашата чета: нашата част, Дичо Андонов и Митрето от Бабчор.
Чак вечерта получих писмо от Косинец, в което ми пишеха: со аскерите прекарахме добре, обискираха в много къщи но нищо не намериха, но имаха събрано всички мъже в училището, след като не изпитаха да не би имаме нещо в селото ни взеха „сенет” и не накараха да подпишиме, после стана претърсването. Сега заминаха за Лобаница. Смърдецкия аскер си замина за Смърдеш.
169
Пак нощес си дойде и Васил Близнаков от Смърдеш. „Щом отидох в селото два-три аскери ме заловиха, веднага аз изтъпчих незабелязано писмото, ме разпитаха защо съм отишъл в Смърдеш и по що работа, казах им че имам една воденица за кафе за правене оставена тук, те не ме верваха и ме занесоха в къщите дето седеше юзбашията, един от чаушите ми даваше три бели меджидии, за да кажа що имаме в селото, кой ме изпрати и до кого съм дошъл и пр.
Во това време се сгоди едно заптие от Костур, там и бил скаран со чауша, веднага заптието отиде и обади на юзбашията. Юзбашията ме повика на утрината, ме изпита и така ме освободи. Но как и да е, една вечер цела спах со аскерите. Благодарение от това се избавихме, да беха го измъчили щеше да си покажи до кого беше изпратен и кой знае какво щеше да стане!
Дойде от Битоля Динко Шекров, които го бех пратил да види за авраците на Лазо Поптрайков, ни разправи устно некой не свързани работи, а за авраците наскоро били изпратени в Битоля. Донесе чеши за топене тунч, за които беше заръчал Лаки Поповски (но той нещастния стана жертва на Лаки Гелин, турска работа Лаки за Лаки! Не питат кой е крив кой е прав!). Донесе и пръст за леене и два топови шаек, а писмата и донесъл до Кономлади и там ги оставил, защото му било страх да ги носи.
20 ноември - среда - Дъмбени
От Смърдеш ни извести Пандо, че брат ми Георги бил заловен от полицията и бил арестуван! Заедно с брат ми Георги и заловена една жена от Брезница, която държали шест часа, за да кажела нещо против брат ми, обаче тя не знаела нищо и нищо не можала да кажи, самаро от мъската на Георги, бил совсем развален от полицейските претърсвания, за да намерят нещо, но не намериха нищо. В затвора бил изтезаван вън от границите, за да кажел нещо зарад мен. Но той винаги отказвал на запитванията и нищо не открил, благодарение дето не го заловиха при отиването му! Ако тогава го беха заловили щеха да му хванат сума писма! Според показанията на брезницката жена Георги бил предаден от младия поп гъркоманския, що се именува поп Васил Псодерския, който по него време бил в Битоля, тъкмо когато идеше Георги со брезницката жена, да си потегли за селото бил хванат. Псодерския гъркомански поп, е един най-близък приятел на Коте. Битолските писма, които беха оставени в Кономлади не дойдоха, вечерта се преместих у Митрето Мангов.
170
21 ноември - четвъртък - Дъмбени
Изпратихме нарочно жени за Кономлади, за да ни донесат писмата. Жените отидоха до во Дреновени, намериха там писмата и ги донесоха.
Следствие многото писма, които получавах со разни шифри и които трябваше да се четат и да им се отговаря, особено днес пак во голямата Митрева тъмна стая, която е без жамове на малките прозорци, за да ми се гледа да чета и пиша, бех принуден да седа на прозореца, отдалечен от огъна и изложен на лютия студ, вследствие, на което още повече се поболях и ми се хванаха гърдите.
Вечерта от валението на силния дъжд смесен со снег никой не дойде при мене от комисията. Благодарение на Цильо Какалчев той дойде, на него казах да намери една къща по удобна. Цильо запита комисията и определиха у Кенкови.
22 ноември - Дъмбени - петък
Днес со лежание прекарах целия ден и съм доста болен. Благодарение на услужливия Лазо Поповски, той много ми помогна во всичко, почти неразделим от мене, селските сметки още продължаваха да не се предадат на новата комисия.
23 ноември - Дъмбени - събота
Още от зори намислих да пиша едно писмо до старата комисия, за да ги подкана да си предадат сметките на новата комисия. На това от горе дойдоха новите членове на комисията и заявиха, че комисията стара трябва да ни предаде сметките, иначе ще си подадем оставката. Казах че ще ги подканя още сега со писмо и вечер ще ги викам, писах на старата комисия, те дойдоха и почнахме, до вечерта се мъчехме да наредим пустите му сметки заплетени на Динко Търпенов. Не остана време да викаме новата комисия.
Се научихме, че училищния инспектор Йорданов дошъл от Цариград нарочно, за да изследи случката на Шкутов, затова аз направих една чернова за прошение, от страна на селото, за да го поканят да дойди Йорданов в Дъмбени и с това да се разберем за поведението на Шкутова и за пакостта, която ни я нанесъл в Костурско. Вечерта се преместих у Лазо Търпенов.
24 ноември - Дъмбени - неделя
За Йорданов писмото се изпрати в Костур чрез Цильо Ендриевски, да го подкани и устно, за да доди в селото. Вечерта дойде малкия ми брат Стоянето со дрешките си, за да замини за Костур на училището да следва.
171
25 ноември - Дъмбени - понеделник
Рано-рано придружи Стоянето со Йотовица Каракашева, на която дадох едно писмо за Аристид Дамянов (за главен учител в Костур). Друго за Манол Розов, да му се изпрати во Бобища и трето за войводата Никола Андреев, от когото нямах никакво писмо получено и нищо не знаех за неговото положение.
Привечер тъкмо, когато преглеждах сметките от старата комисия и предавахме ги на новата, дойдоха и пазарени от Костур, Йотовица ми разправи, че Стоянето се настанил в Костурското училище, писмата ги предала както бех ѝ казал.
Учителката Търпена, която беше в селото си (замина за селото си на 21 ноември през Костур и чрез Търпена, бех изпратил разписката на Аристотел за 50 лири стойността, която да се предаде на Лабро Порязов, за да я предаде на Калояни, да я поднеси. Со Търпена бех изпратил и писмото за Шкутов, която го предаде на Аристид да го поднесе на Шкутова. И тя замина през Костур и се срещна со Аристид, който я натоварил да ми изкажи следното: „Писмото на Шкутов не се предаде, а се предаде на Йорданов и той много нещо извлече от това писмо. Шкутов никак не се раздели от Йорданов, така щото никой от учителите нямахме възможност да говорим с Йорданова. Дойде телеграфически известие от Екзархията до Йорданов, за да си замини час по-скоро и си замина. Дъмбенското прошение не го престигна тук и не се предаде.”
Търпена ми разправи за лошото положение в Шестеово, Ристо коджабашията и Станко совсем се измениха и не искат и дума да чуят за комитет. Владиката ги канел, за да му изпрати гръцки учител те се на мнение да приемат, в селото те са всичко и страшно експлоатират. Петрето Христов и Стасо Лазаров молят, или да се пиши, или да се унищожат тия двамата, или четата да отиди да нареди нещо, защото всичко е разтурено завърши Търпена.”
От Жупанища ми известяват, че по-скоро да се дигнат момчетата от селото, защото се опасяват от предателство да не стане; владиката ни каза ако не го земите за гръцки свещеник в селото ви поп Васил, (гърк от Костур) и ако не го изгоните българския, ще ви изпратя аскери в селото да седят...
От всички страни все добрини ни известяват!
Вечерта се преместих у Йото Шушльов.
26 ноември - Дъмбени - вторник
Като видех не тъй лесно ще мога да си поправя здравето, зех рециново масло, со големи мъчнотии едвам привечер ме изкара два пъти
172
повънка и олекна малко. Направих една черновка за Кирияко Търповски, за писмо до Шкутов, за да го помоли и му обясни причините дето не отиде да учителствува в Жупанища и да го назначи вместо Цеманов Кирияко, во Дъмбени за учител, едно че селяните повече го искат като певец в църквата и друго той е подозрен от правителството по ще можи да се пази. След пладне изпратих Кирияко за Апоскеп да спие и на утрина да отиди при Шкутова да му говори и устно да го предаде писмото.
27 ноември - Дъмбени - среда
През целия ден валеше силен дъжд и снег. Кирияковица дойде много късно от Костур и не можах нищо да науча що му е казал Шкутов. Вечерта отидох у Лазо Московата майка да я вида, с нея приказвахме до 4 часа и пак се завърнах у Йото.
28 ноември - Дъмбени - четвъртък
От зори още дойди Кирияко Търповски и ми каза следните новини, които ги донесла Кирияковица от Костур:
„Шкутов по никакъв начин не се съгласява да премести Цеманов от Дъмбени и да назначи Кирияко, защото го смета за участник в покушението му. Панайот Шекеров и Христо Цеманов му били казали на Шкутова, че Кирияко има един месец от как е со четата. За Панайот Шекеров известяват да замине за Костур и ще му дай назначение за учител във Вишени. За сестрата на Чекаларов, дошло от Битолското правителство уволнително, и Шкутов наред на всички го показваше со голямо удоволствие. Се казва, че ще се уволни Търпена но още не е сигурно за нея.
Артък Шкутов ни намери слабата страна, едничката поддръжка на фамилията ни беше тя и тя ни се отнима! Но... няма какво ще се понесат всички нещастия и мъчнотии...
От Косинец получих писмо, в което ни пишат: Че Лобаничени не искат да ги приемат двамата четници, които се определени, за да ги подържат и още си седат тук. Ние сме натрупани со много, затова час по-скоро направете нужното разпореждане...
Отговорих му, че утре вечер ще замина за Косинец. Дойде Панайот Шекеров и ме запита дали да замине за Костур, за което му известява, за да го изпрати учител във Вишени или не, аз му казах да замине дадох му нужните наставления да ги предаде на комисията, натоварих го со некой и други работи и пр.
173
29 ноември - Дъмбени - петък
Понеже на Христо Цеманов няколко пъти му се направи забележка от страна на селяните, за да не отива сам в Костур при Шкутов и няколко пъти му казаха да помоли Шкутова да го назначи него в друго място, а в Дъмбени да остави Кирияко, той не послуша да направи ни едното ни другото. Селяните много се съмняваха и негодуваха против Цеманов. За да се тури край на всичко това реших: Да повикам Цеманов и неговите роднини и да му говоря за мнението на селяните спрему него и той да има пред вид, за напред да се поправи. Дойде Христо Цеманов со сестра му (Липовица Каранжова), тета му (Динковица Търпенова) и зет му (Липо Каранжов), майка му не искала да дойди, но като видяха че няма да му отстъпя и че трябва да дойди, защото най-вече на нея трябваше да се говори, отиди дъщеря му и я донесе. Говорих му на дълго, изказах му мнението на селяните спрему тяхната къща, казах му как трябва да постъпва, за да не пропада по грешки и да не дава повод да мислят селяните, че той прави някой работи со Шкутов, сам да не ходи при Шкутова и пр...
Между всичкото най-лошо впечатление ни направи майка му Цеманка. Тя ни най-малко не признава, че мъжа ѝ Васил Цеманов, беше предател и само казваше: „Само от що го клеветиха наприятели от това ни го умори мъжа”, най-вече има око към Кирияко Търповски и искаше да ни говори.
Но понеже аз бях да заминавам за Косинец, за това ги разпуснах да си отидат по-скоро. Вечерта заедно со три-четири момчета, отидохме дур на Арвенико, дето ги срещнахме косинските момчета и заминахме за Косинец. У селото отседнах у Гелето Марковско, дето има едно добро скривалище.
30 ноември - Косинец - събота
Още от зори дойде Трайко Марковски и ме попита дали не е по-добре да се преместиме в някоя друга къща от близките като научат човеците за пристигането ми, ще дохождат и всички ще узнаят, че тук има скривалище, аз одобрих тая мисъл на Трайко и за да не дада затруднение да дири друга къща, казах му да бъди на Миайла Бойн там да отида, защото у него не е отивала четата, пак и като мой роднина по снаха му, Наковица ме е викала други път нямах време да отида, затова сега да отида.
Отиде Трайко и му каза, но получи отказателен отговор, мене ми дойде мъчно! Наистина Миайла Войн е състоятелен, но не преимва, нито чета нито разписката я плаща. Аз реку ще отида, та нека ме изго-
174
ни! Влезнах от горната малка врата и се намерих на салона, отворих една стая, в която живееха, като ми видеха всички се стреснаха и не знаеха що да ми кажат аз рекох:
„В коя стая не искате да ме приемете да не влезна, така влезнах в другата и да не можите да ме изгоните.” И си влезнах в една стая. Моята братовчедка Карафила (Наковица) дойде и не знаеше що да ми кажи. Почна да моли и да кажва че свекъра ѝ е нервозен, че той е лош и пр. Но ѝ рекох ще го поокротна и си седнах. Дойде Миайла разфърлен мамурлия от леглото си колко станал и ни „ош ни беш” ми казва:
„Мене къшчата ми е нова, яз съм со голяма фамилия човек, мене не ми трябват такива работи, не можа да си я расипа къшчата и пр.” Аз пък му отговорих:
„Дедо бе, мене ми е по-добро во нови и здрави къшчи като твояита, затова няма да си отида.” Той пак продължи:
„Да бягаш ти казвам, не мога да си я расипа къшчата да си одиш там от дека дойде!...”
Като видях че няма да му помогни това, той ми се закани:
„Слушай бре, ти знаеш кой се яз? За бълвата изгорвам гуната! Ке я расипа, шчо ке я расипа къшчата, ама чекай да видиш ти.” И гледам искаше да излезни вън.
„О, да го земат дяволите, си казах, може да отиди да вика на селяните в село па и често пъти се случват заптии от кулата „Бейбунар” и аз си рекох, чакай да повикам всичките четници да дойдат тук па тогава да се разберем со тебе,” като чу, че имам и четници, се спре и си влезна в другата стая. След малко дойде засмеен ме хвана за главата и ме целуна!
„Да ме простиш синко! Яз се нервикос (нервозен) и буен,” почнаме со дядо Миайла един безконечен разговор; цел ден ме запитва дали Русия е со нас и дали има ръка в тая работа. Някой от младежите нарочно му казали че Русия няма ръка в нашите работи, той вече не вярва в нищо, ако Русия няма ръка. Аз дадох тая негова надежда, говорих му за някой и други работи, от които направиха му добро впечатление. Сто пъти ми разказа как е зел участие в Севастополската война, какви си руските как се биели храбно и пр. Много се кае дето не ме прие со добро. Вечерта дойдоха членовете от комисията вечеряхме и се преместихме у Доновица Майналовска.