1902 година
МАЙ
( Брезница - Търново - Коте со другарите и ние. "До него седнах со пълна пушка, готов да го разстрелям" - Поздивища - Кономлади - Черновища - Габреш - Смърдеш. "Официално и аз отпразнувах празника св. Кирил и Методи" - Габреш - Дреновени - Поздивища - Върха на Лисец над Търново. Гямчето и поп Илия. Изповедта на поп Илия - Кономлади - Статица - Турие - Търсие. Селото е заобиколено от аскери. Раняване - За високите балкани - Кономлади - „Сувия Вир” - Статица - Кономлади - Черновища - Дреновени - Смърдеш - Косинец - Билища. Залавянето на Аристотел. Кършаков - Во Смърдешката планина - Дреновени )
На първи. Вечерта стигнахме в Брезница. Тук се срещнахме со Поптрайков, казаха ни за обноските на Коте.
На втори. Изпратихме човек от Брезница родом от Търново до Коте, за да ни посрещне довечера. Коте на човека казал, че в Желево
72
имало потера, затова срещата да станела други път. Ние разбрахме, че не иска.
На трети. Изпратихме Поптрайков при Коте да ни съобщи, да се приберем ние во Търново. Поптрайков ни извести и вечерта се прибрахме во Търново.
На четвърти. Получихме две писма за Коте от Геле от Търсие, со което го канеше да нападнат потерата, да убият некакъв говедар, който носел потерата со цел и че говедаря предавал. На основание Гелевото писмо трябваше да се замине на към Търсие. Излезна Коте со другарите. Излезнахме и ние. Коте не прие да върви заедно со нас, той по друга посока, а ние по друга, бехме решили при една почивка, щом ни се удаде да го убием, затова бяхме ги предупредили четниците, за да знаят, а на некои не обадихме, за да не би да предадат тайната за убиването на Коте. Забелезах колебание у Коле, четника от Вишени и у Митрето Влаше, а без Коле и Кирияко от Загоричени и Стасе от Кономлади без Митре не предприемаха. Като излезнахме на Лисец, отиде Митре при Котевите другари, които седеха отделно, отиде и Нако от Шестеово, но Наке не знаеше какво мислехме да направиме со Коте.
Коте още не беше излезнал на лице, со някои от другарите виждахме, че е взел предпазителни мерки но немаше какво, дойде при нас и се ръкува со всички. До него седнах со пълна пушка, готов да го разстрелям, Кляшев и той приготви, но един от Котевите четници беше седнал зад едно дърво со готова пушка. Двата Лазовци се дадоха во разговор не погледнаха никак къде нас, другите наши момчета натрупани на куп, повечето спеха. Аз се разтревожих и се погледнахме со Кляшев. Но какво да правим от тази разположеност от нашите четници. Поседе Коте до мен, после стана и си замина при отделените другари. Тогава Митре се прибра при нас като му казах че не требваше да отиде там, се докачи и седнаха со Тасо да говорят по арнаутски. По едно време Тасо стана и отиде при Коте. След половин час се завърна. Ние се надевахме со Коте да се смешем още еднъж да му видим сметката, но доде Наке и ни каза, че Коте си замина со дружината. Ние се почудихме. Поптрайков и аз тръгнахме след него и стигнахме. Коте ми постави трима четници при мене, прие само с Поптрайков да говори и му каза, че разбрал, какво мислили сме да го убием и това беше скроено нарочно [...] знайте, че от сега нататък не искам никой от вас да видя и да ме видите и си замина Коте за към Търново. Ние разбрахме, че тайната е предадена. От Геле не дойде никакво известие, за което чакахме. Решихме да заминем за Поздивища, да хванем Гямчето и некой други, да поразпитаме що намерение имат да правят со владиката и со гръцкия
73
консул, при когото беше отишъл во Битоля Гямчето, да се стрешнат. Вечеряхме и се прибрахме в Поздивища.
На пети. Още от зори Гямчето и Илия Ажиов заминали за при Коте, без да дойдат да се видят со нас. Това ни даде да се увериме, че те явно почнаха да действуват против нас. Привечер Илия Ажиов се върна. Повиках го, дойде при нас. Питах го къде ходиха со Гямчето, каза ми, „че отишли до Руля при Коте, но за со Коте не се стрешнах, само бех да взема конете и назад. Гямчето остана за неколко дни при Коте.” Аз, Илия го предразположих много добре и нищо лошо не му казах. Поптрайков беше си заминал за Костур, за тескере да се мъчи да искара. През деня бехме повикали Коле Пандов от Кономлади при нас да го съдим за безобразието което беше извършил со Лазовица Траянова. Поздивската комисия разказа ни пред Коле как са го видели некой жени да блудства со Лазовица во къщата на Ниновица - майка на Лазовица. Много пъти на Коле му беше казано да не ходи со Лазовица и той се обеща, че щом се улови, да отива да се убие. Присъдата беше си решил сам, та сега немаше со какво да се оправдава. Почна да се моли и ни каза, искайте каквото щете да извърша, за да ми се опрости и ние му предложихме да убие Коте, понеже той е приятел на Коте и като каже че е избягал и ние да кажем, че наистина ни е избягал, по такъв начин да се събере со Коте и да го убие. И така Коле се съгласи. Тръгна - уж ни избяга. Вечерта се прибрахме у Кономлади и разпръснахме слух, че ни е избягал.
На шести. Както во Поздивища така и во Кономлади от мнозина се научихме,че во Поздивища става нещо, но да се вземат мерки ни казваха, защото поп Илия от Поздивища, Гямчето, Кръсто Коджабашията и Илия Ажиов, Георги Гогушев и Гушевски от Кономлади, Коле Стасов, Ане Карапетров, постоянно имали събрание и се съвещавали и се хвалили че щели да донесът гръцка чета и тогава ще отмъстяват на българите, со помощта на Коте, на владиката и на гръцкия битолски консул, ще можели да пренасят оръжие от Гърция. Вечерта разделихме четата на две: Москов со половината да замине за Пополе да унищожи турците от Сатома, които предадоха четата во Шестеово, а ние со Кляшев да изучиме поздивишкия въпрос, ако се укаже истина да смажеме некои. Вечерта четите останахме во балкана, а ние тримата се прибрахме у Черновища у поп Атанас.
На седми. С писмо повикахме от Дъмбени Поптрайков, говорихме за Кольо и Кирияко, гдето не искат да вървят, където е нужно с четата, а искат само за Пополе, или да си останат по селата си. Говорихме за минаването на Москов за Пополе, да унищожи предателите на
74
шестеевската случка и некой и други турци да се убият. Вечерта Москов замина со дружината за Шестеово.
На осми. Говорихме с Поптрайков за неговото заминаване во България, за по-скорошното изпращане на войводи во Костурско. Поптрайков замина. Вечерта ние се прибрахме во Габреш.
На девети. Тук ни посрещнаха малко хладно. Ването Киров, каза ни, не трябвало да се откажело Габреш от Патриаршията [*] и в случай че дойдат гръцки чети, дали да ги посрещнат или какво да правят. Като им казахме, ако гръцките чети дойдат, да работят с цел да се здобие автономно управление, ние първо со тех да се стрешниме, а не вие. Ние разбрахме, че това е Котевата агитация.
На десети. Прегледахме някои селски работи. Изправяне на некои спорни пътища и очаквахме известие за завръщането на Гямчето от селото, но вместо това получихме писмо от Георги Попдимитров от Кономлади, който ни пише, че Гямчето от къде Руля, а поп Илия и Кръсто Димирович, заминали за Лерин и се стрешнали со Гямчето хванали му файтон, качил се Гямчето самичък и заминал за Битоля при гръцкия консул. Вечерта четата я изпратихме за Дреновени. И казахме щом научат за завръщането на Гямчето, да го хванат или да ни пишат, а ние со Кляшев заминахме през Смърдеш за планината, където срещнах две мечки.
На единадесети. Официално и аз отпразнувах празника св. Кирил и Методи. Вечерта отидох на сватбата на Гако и Нумо Гичови.
На дванадесети и тринадесети. Прекарахме во Смърдеш, имахме [среща] со Никола Шинков от Косинец и до вечерта се завърнахме през Габреш, викахме Динкото да ни води, Динкото ни каза, че в селото имало аскер. И ни заведе во Дреновени во усойната махала у Лазо Сотиров. За четата се научихме, че била во другата махала.
На четиринадесети. Като ни дотегна да чакаме завръщането на Гямчето и ние като не знаехме що стана, бавенето ни без работа, решихме со Пандо вечерта да отидеме во Поздивища. Да хванем мои Илия, Кръсто Димитров, Илия Ажиов и Георги Гузевски, да ги поведем во балкана, да изпратиме един от тях да донесе Гямчето со измама или ако го не донесът да ги унищожиме тримата останали, а за другите ще дирим момента. Горното решение съобщихме писмено на Москов во Вишени. Получихме отговор че и той е съгласен и вечерта внезапно во часа 3 се вмъкнахме в Поздивища, потропахме во Дано Кузов, излезна тъща му и ни каза, че Дано е в Лерин. Тропнахме у Ристо Кираджията, излезна синът му Насо. Поведохме го на край селото при
*. Цариградската патриаршия.
75
момчетата, запитахме го дали Гямчето си е дошъл у дома. Насо ни каза, че днес го видел и че трябва да е дома. Отидох со трима четници у Гямчето, повикахме го, той се обади и ни отвори. Като ме видя мене се вкамени на мястото и не знаеше що да каже. Занесохме го при момчетата. На Насо Кираджиев казахме да си отиде. Насо почна да се моли, да не би да му направим нещо на Гямчето. Щом Насо си замина вързахме Гямчето и го поведохме у поп Илия. Извика Гямчето и поп Илия отвори без никакви церемонии и може би мислеше като го вика Гямчето, трябва да е Котевата дружина. Но като видя мен и той по малко се уплаши от Гямчето. Попо не го вързахме, поведохме го. Неговата попадия се затвори вратата. Спокойно се отправихме и тъкмо на осъмване стигнахме на върха на Лисец над Търново.
На петнадесети. Низ пътя, когато ги носехме зададохме некой въпроси на попа и на Гямчето, но всичко се стараеха да скрият, но като ги отведохме по отделно казах на попо: „Всичко ние знаем, но искаме да чуем и от твоята уста, да ни кажеш как сте мислили со владиката костурски (Германос), какво кроите со Коте, защо сте го изпратили Гямчето во Гърция, защо ходихте со Кръсто во Лерин, защо изпратихте Гямчето и при кой той е отишъл в Битоля, къде и со кого имахте събрания и защо се събирахте?” На всичко това искахме право да ни отговориш, иначе ако скриеш или излъжеш, ще те направиме като сребренския поп. През зимата, когато организирахме в Поздивища публично събрание во черквата говорихме много за владиката, обяснихме като какъв човек е владиката и как гледа на делото ни. Обяснихме за предаването работи от поп Илия на владиката и после на частно у Ристо Кираджията повикахме поп Илия заедно со Москов, казахме му да тръгне ръка, да не предава нищо от организацията на владиката. Трябва да си потъпче клетвата и много други работи му разправихме. Попо се извиняваше, казваше ни че е прегрешил, признаваше се за виновен, но от сега за напред нищо няма да казва на владиката, до края на годината, ако искаме може да признае и Екзархията. Ние му казахме, че немаме нужда да се отказва никой и не го принуждаваме да се отказва нека си признава патриаршията, а само му се забранява да изказва на владиката от нашите работи. Попо ни благодари и много нещо ни обеща, че ще работи най-добре от всички други. В случай че забележим нещо противно, за най-малката вина да ме убиете, беха горещо изказани думи, от страна на поп Илия, ние се надявахме за неговото поправяне, но бехме изкусно изиграни от попа. Той не си остана на думата и ето се вижда от долеизложената негова изповед пред всичките четници. Четници имахме со нас: Стасе Гелев от Кономлади, Ристо от Нестрам, Ку-
76
зо от Четирок, Насо Кирияков от Косинец, Кольо от Добротища, Нумо от Желени, Коста от Загоричени. Ето самата му изповед на поп Илия.
„През зимата, когато дойде владиката у дома ми, ме запита дали познавам некой си Васил Чекаларов, да, казах, продължава владиката как да се направи да го унищожиме, защото е много опасен, той има големи суми пари и той от Гърция закупил и пренесъл сума оръжие и затова непременно трябва да се убие. Аз му казах ще се потрудиме. После, когато вие говорихте в Поздивища на общото събрание, во което мене и Ристо Кираджията честно ми казахте, всичко още тогава го предадох на владиката, после по наставленията на владиката се зближихме со Коте. Аз, Георги Гямчето, Георги Количкара, Тоде Миров, Георги Гужевски, Ильо Хаджиев, Зисо от Апоскеп, Коле Саров и Ване Карапетров от Кономлади почнаха да се събираме на събрания, да мислиме как да се убие Чекаларов, как да донесиме гръцка чета да действува заедно со Коте. Като знаехме, че ти си во Гърция, решихме да изпратиме Георги Гямчето во Гърция и да те убие. Взехме препоръка за министъра во Гърция, дадохме я на Гямчето, отпуснахме и две лири селски пари, даде и Коте 40 лири на Гямчето да донесе пушки и го изпратихме за Гърция да убие Чекаларов и да донесе пушки и гръцка чета.”
Като го запитахме, защо им беше гръцка чета и що намерение имаха да правят, отговори:
„Искаме да колиме, да бесиме всичко каквото ни попаднеше.”
- Нима това добре ли беше за него?
- „Да! Аз зная, че не беше добре, но се водехме по съветите на владиката, затова съзнаваме грешките си и не съм аз да бело видело, се съгласихме со човеци со побъркан мозък!”
- Ами Гямчето, какво направил в Гърция?
- „Не знам какво направил, отиде и си дойде, уби Чекаларов не уби, донесе пушки или не, и чета не зная. Зная, че си е дошъл и не можах да го сгодя да говори по обширно. Колкото за последното му отиване во Битоля не зная нищо.”
- Кои бяха главатарите на тая работа, го запитваме?
- „Владиката, Коте, аз и Гямчето.”
След това дадох на попо да напише саморъчно горната изповед и едно писмо. Попо написа горната изповед само по-накратко. Писа и писмо до владиката със следното съдържание: „Много свети свещеници станаха жертва вследствие на твоите лукави наставления, взел си на сума от нас душата, мнозина свят си накарал да работят против народа и народните работи. Со твоите лукави наставления ме накара и мен да
77
работя против народа и себап стана да бъда убит. Ако бъда убит, на душата да ме имаш мене и децата ми, дяволите душата да ти я вземат, пъкала да добиеш. Поп Илия. 15 май”.
Почнахме иследването на Гямчето. Той все искаше да скрие нещо, но като чу попо да изказва всичко и той нищо не речи да скрие. Каза, „че истина бил изпратен от владиката да убие мене, но не ми беше добре да направи това. Отидох при министъра, но не ми позволи да донеса оръжие. Казах и на поп Аргир, за да убиеме Чекаларов, но поп Аргир никак не се съгласи и като видях че не ще мога да направя нещо бех принуден да се завърна по-скоро, пък и нашите селяни живущи в Атина, всички ме мразеха и никой не ме прибираше. А колкото за сега напоследък бях изпратен от Коте во Битоля до гръцкия консул да го моля да телеграфира во Атина во Министерството, за да позволят на Павле от Желево който се намира там да донесе пушки и чета гръцка, но консула ми каза: „Не може да направи това и ми каза аз ще отида тия дена во Лерин. Коте ако желае нека изпрати негов човек да говориме”. И като видех това, аз си дойдох и мислех днес да замина при Коте да доложа всичко.” Като излушахме Гямчевата изповед, немаше защо вече да се бавиме и ги влечеме по нас. Взеха Гямчето момчета и без много да му мислят, нито пък заповед да чакат, защото всички бяха трепнали от самата му изповед и чакаха со нетърпение да свърши изповедта и веднага забиха няколко щика в тялото на Гямчето. Тогава извика за последен път Гямчето:
„Аз не съм виновен ме земеха на тило Коте, владиката и поп Илия, тия ме караха да върша тия работи!” Щиковете се повториха да се забиват в телото и той издъхна. Попа като чу рева на Гямчето, почна да плаче и моли, но немаше защо да пристъпиме комитетските закони и да опрощаваме такъв пакостник, който мисли да удари от земя целия един народ. След още едно изпитвание, набодиха момчетата и него на щиковете и там в гъстата букова кория на върха на Лисец ги заровихме и през денът останахме тук. Вечерта се прибрахме в Кономлади. След като вечеряхме, момчетата излезнаха в балкана над селото. Аз и Пандо останахме во селото. През деня Кръсто Демиров и некой други от Поздивища бяха дошли во Кономлади да изпитват за попа и се похвалиха, в случай че не ги освободиме, ще изгажат от неколко села комисиите и некои други глупости, а на правителството не бяха обадили него ден.
На шестнадесети. Писахме на Москов во Вишени за направеното от нас и предлагахме, ако е възможно да се стрешнем, но до вечерта не получихме отговор, защото Гурко Гелев, който носеше писмото, ас-
78
кера го беше хванал, а писмото сполучил да го хвърли, а него го биха, взеха му часовника и малко пари и там дето искаха да го предават на други аскери той сполучи да избяга. Вечерта во Поздивища стигна аскер и полицията. Домашните на поп Илия казаха, че попо го повикаха, но не знаем що човеци бяха и го взеха, а за Гямчето, майка му не искаше да казва нищо на полицията и викаше на селяните „не искам да казвате нищо за моето дете, защото аз зная той е отишъл да занесе Котевица во Гърция и да пречека гръцката чета и затова не казаха нищо за Гямчето”. Вечеряхме, ние со Пандо излезнахме во Балкана при момчетата.
На седемнадесети. Получихме писмо от Москов, ни каза да се стрешнем на Кономладската пресека. Вечерта взехме хляб от Статица, защото през деня бехме близо до Статица. Вечеряхме и се отправихме на определената пресека, но напразно чакахме и викахме цялата нощ, Москов со четата не се яви.
На осемнадесети. Изпратихме писмо со човек до Москов, отговори ни че няма да дойде - имал работа, а в Кономлади беше дошъл аскер. Бехме решили да заминеме за към „Цер”, но дойде известие, че Марко бил во Турие. Тогава изменихме решението, оставихме четата на същото място, а аз, Кляшев и Цильо от Кономлади заминахме за Турие, вечерта се срещнах со Марко. Вечеряхме. Каза ни Марко, че бил се приготвил да замине за Търсие и там бил заръчал да дойда. Аз бех наредил да дойдат човеци от Буф и от Арменско, затова исках да предложа да останеме во Турие, но имайки предвид, че трябва да се стрешна со буфчани и арменци, затова и ние заедно со Марко заминахме за Търсие. Тук истина беха дошли буфчани. Марко говореше а ние со Кляшев заспахме, защото бехме доста много уморени от пътя.
На деветнадесети. Още не осъмнало Марко ме събуди и ми казва „Стани да видиш селото е заобиколено от аскери, били хванали едно дете со един затвор от пушка, и видехме как сновеха по нивата и диреха да намерят пушки”. Мене като ми се спеше, пак легнах и заспах. По едно време пак ме събуди Марко и ми казва: „Аскера много почна да шава низ селото”, аз станах виждам навсякъде по селото аскери, отиват от къща на къща да събират що е мъжко и на всички искат нофузите. Всички що беха во черквата ги бяха заловили. Събраха се около нашата къща, во която бяхме. Почнаха да викат на нашата врата да излезе сайбията. [*] Казахме на сайбията да излезне, но никой не искаше. Събудиха Пандо Кляшев, казах на всички момчета да се приготвят за бой. Донесоха брадва да трошат вравата и казваха на кмета да троши вратата. Кмета казва: „Трошете я вие!”
*. (тур.) - собственик, стопанин.
79
почнаха всички турци да се събират около нашата къща и чакаха да се отвори вратата. Полицая вика и псува; биеха кмета, Донето, защото не троши вратата. Тогава казах на Марко неизбежна е престрелката, ние барем да открием огън. Взех пушката и мерих на полицая. Пред него бяха по права линия наредени 7-8 аскери щото со един куршум можеха да се убият неколко, пак тогава всеки от момчетата имаше некой пред пушката си, защото не мислеха турците да има комити во къщата, мислеха да има пушки и затова не отварят. Филип ме спре, не ме остави да гръмна, като мислеше да се избегне сблъскването, но почна се трошенето на вратата. Марко надникна от прозореца до вратата, съгледа го един аскерлия и стреля по Марко, но благодарение не го улучи. Турците заобиколиха къщата ни, скриха се под стрехата ни. Аз като не можех со пушката да меря на аскерите, които бяха тъкмо под прозореца ми, изкарах револвера и убих един, който изрева като звяр. Стрелях още еднаж, по още един, но не видях що сторих. Всички почнаха да стрелят. Геле от Търсие, който беше во срещната къща уби турчина, който беше стрелял на Марко. От другата къща четниците стреляха и убиха един, тъкмо един искаше да замине срещу нашите прозорци, но като му дръпнах со пушката, падна со главата надолу в една кал. От горната страна на къщата като немаше прозорци всичкия аскер се беше натрупал и донесехо неколко тенекии гас да запалят къщата. Аз се сетих и вземах една железна кюския, [*] имаше во една стая една камара и почнах да пробивам зида, на ударите аскера почна со залп да стреля, като мислеха, че маузерите и зидове пробиват. След няколко удара зида се проби и желязото се показа от вън, взеха да стрелят залп, случиха железната кюския. Пръснатите парчета на куршумите ме улучиха в дланта на лявата ръка. Рукна кръвта, но разбрах, че пръстите ми не са повредени. Изгърмеха аскерите отново, отворената дупка веднага се пръсна и невидима стана оставиха и тенекиите со газ, всичко навреме ни се освободи. Турчин не се вижда, гърмежите не спреха. Измина се доста време. Почнахме да мислим, че наскоро трябва да пристигне друг аскер от Лерин. Трябва да се бяга, но не знаехме кои места са хванати от аскера, появиха се два аскери от къде училището и така направо единия стреля, щото малко остана да ме удари во главата, отговорих му и го заковах на мястото. Вече немах дни, стрелях и на другия, счупих и на него крака. Появиха се няколко на пътя от къде Лерин, дадоха един залп и вече не мръднаха за къде селото. Спреха се там, наверно те бяха стигнали от къде Лерин на помощ, но никаква помощ, трябваше да се бяга. Извикахме на четниците те да излезнат, защото те имаха възможност и не знаеха аскерите, че има в нея къща четници. Излезнаха, но беха нападнати от аскера. Никой не се повреди и
*. (тур.) - сопа, тояга.
80
пак се повърнаха во къщата си. Нямаше какво, трябваше да се бяга иначе всички ще бъдем изгорени. Казах на една невеста от ближната къща, да разглежда около къщата ни, тя решителна изгледа и ни каза, че не вижда никакъв аскер, извадихме децата и жените низ вратата, пуснахме и един, взе пушката от селяците отиде къде долния край на селото и се върна, ни каза от далеч, от долу селото е наобиколено, а около къщата ни не се вижда никакъв турчин. Прибрахме пушката от близко падналия турчин. Решихме през един прозорец да бегаме. Поставихме и ятак от ближната къща на невестата, да гледа на улицата, Марко со две момчета се измъкна, излезнаха още и некой от селяните, останахме вътре аз и Пандо Кляшев и Цильо от Кономлади. Марко зае от долната страна на най-крайната къща, трябваше и ние да излезнем. Почнаха турците непрестанно да стрелят во прозорците, за да им обърнем повече вниманието на турците и кажем, че сме още вътре изгърмехме от прозорците и веднага и ние през задния прозорец излезнахме и со една неизказана бързина се намерихме на крайната къща, където беше Марко. Тук намерихме и Геле со жена си. Видехме, че от долната страна потропваха турците на попа от неколко места. Трябваше да бягаме, защото во нея къща никак не бе удобно, сламена лесно се подпалва. Казах на Марко да си отиде во насрещната къща, на поп Манго, а оттам ще мислим и, отдалече се виждаше да е здрава и нова къща, изпратихме две жени, отидох, прегледаха около къщата да нема аскер и да я отворят. Жените отвориха къщата и ни дадоха знак, че нема нищо. Марко со един четник и аз со Кляшев се прибрахме во Манговата къща. Вътре никой немаше от стопаните, къщата никак не удобна за пусия, [*] почнаха жени да шават по трапа нагоре, излезнах и питах ги дали се виждат аскери около трапат, по-рано бях казал на Марко, че най-удобно за бегане е тоя трап. Много мислехме да не е хванат, наистина беше хванат, но когато излезнаха Марковите четници, аскера стреля по четниците, но турците се изплашили напуснали местата и избегали. Жените ми казаха „никак не се вижда низ трапа нагоре аскер”. Дадох знак на другите, които бяха останали во долната къща да дойдат и те къде нас. Ние веднага излезнахме всички неповредени, се измъкнахме по трапа над селото до Буката, а турците продължаваха да стрелят на Филиповата къща, като излезнахме на високо изгърмехме с момчетата към селото тогава разбраха, че сме избегали. Погледнахме часа, бе 7. Боя се почна на един часа. Хлеб у никого немаше. Преброихме се заедно со селяните от Търсие и ние всички двадесет и пет души. Отправихме се за високите балкани. Съгледахме едно стадо овци, но доста на далече. Немаше що, требваше да отидеме да купим нещо, ягне или хлеб от овчарите, отидохме и намерихме на овчара една ко-
*. (тур.) - засада.
81
жа млеко и малко хляб. Не ни стигна по еднаж да хапнеме. Вечерта видехме на среща влашките колиби, които беха доста далеч, казахме на момчетата да се качат на най-високия връх да гледат къде Търсие, а ние со Марко и Кляшев и един Марков четник отидохме на влашките колиби, видеха ни сума хора - дървари от Лерин, взехме хляб, две парчета пресен кашкавал, защото всичкото мляко го правеха на кашкавал. Искахме да им заплатиме, но не приеха. Власите ни се радваха и около часа 10 занесохме на момчетата кашкавала, раздадохме го и изядохме, мислехме довечера да се съберем от Статица, от Турие, от Кономлади и всички избегали търсяни и нашата чета и да хванем пресеката за към Лерин и когато ги носят заловените търсяни и да нападнем аскера и да им ги вземем. За тая цел изпратихме човеци да кажат на Статица и на другите споменати села да дойдат скоро на определеното место, да се съберем, но като загледах со бинокъла видехме, че аскера си отива за Лерин заедно със заловените търсяни. Бехме далеч, беше немислимо да тичаме и да нападнем аскера, хвана и един силен град никой гуна нямаше. Гуните ги оставихме при къщата. Прибрахме се близо при Търсие, намерихме сума жени избягали со децата си. Казахме да се завърнат во селото си. Изпратихме Геле и неколко души да видят що стана и да ни донесат хлеб. Вечерта се прибрахме в Кономлади.
На двадесети. След като обедваха казаха ни че от към Поздивища аскер иде. Веднага известихме на момчетата. Тук през нощта беше дошла и нашата чета, всички се намерихме над селото. Аскера беше заминал над Статица да дири Шайн онбаши, Марко и той беше с 30 души во Статица и от там беше заминал за Търново. Както се виждаше беха изпратени от Костур нарочно да се съберат с Шайн и да заминат за Търсие. Вечерта ние пак се прибрахме во Кономлади. Щом вечерахме излезнахме во Балкана, под Статица во „равна сенка”, научихме се че 200-300 души аскер бил дошел во Търсие и всички жени, деца били избегали от селото и турците разполагали.
На двадесет и първи. Купихме си две агнета и си ги изпекохме. Вечерта слезнахме. Но към Статица се научихме, че аскера още седел в Търсие. Взехме хлеб от Статица и пак заминахме къде Балкана. Марко замина от къде Турянската страна при бежанците жени и деца и при Геле. Ние со Кляшев викахме жените и децата да не бегат никак от селото и бехме решили да изпратят жени во Битоля да се оплакват на консулите.
На двадесет и втори. Прекарахме на „Сувия Вир”. Марко не дойде вечерта. Пак се прибрахме къмо Статица. Там се научихме, че во горната махала имало аскер и че много жени и деца се прибрали во Стати-
82
ца и не искали да си отидат во селото. Вечеряхме и пак отидохме къде „Сувия Вир”. Ние прибрахме се около нея местност, со цел ако запалят турците селото, ние да ги нападнеме, или ако пък нападнат на фамилиите ние да дадем помощ. Като не дойде Марко и нея вечер, неговите четници, които ги беше оставил при нас, почнаха да негодуват защо ги оставихме. Времето доста студено става. Толкоз вечери без гуни спат, имаха право да искат гуни, защото валеше и дъжд на некои от тях гуните не се взеха от аскера. Само нашите гуни се взеха, които бяхме във филиповата къща. Научихме се, че имало четири убити и двама ранени, но това не беше верно, защото само аз трима убих, Цильо трима и един четник и един Абдураман. Може да имаше и некой и друг, ние дето не видехме, когато са паднали, но турците винаги крият убитите, все по-малко ги казват. Научихме от търсяни, че били заловени 120 души.
На двадесет и трети. Къде обед дойде Марко и ни каза, че во Битоля изпратили 50-60 жени, а жените и децата които бяха во Балкана ги изпратили во Турие, Статица и Кономлади. И Геле там остана во Турянско со шестедесет души Търсяни въоръжени. Аскера все се умножава. Вечерта влезнахме во Статица. Во селото вечеряхме и изпратихме човеци да посрещнат Геле и да се събереме всички наедно. Вечеряхме и излезнахме при църквата „Св. Илия”. На осъмване пристигна Геле со дружината.
На двадесет и четвърти. Излезнахме високо от къде „Лисец”. Всички наедно събрани около 80 души повече аджамии и кроиме и размисляваме со Марко какво да ги правим. Нашата цел беше да се стрешнем со Марко да се споразумеем, за да унищожиме Коте, който ставаше все по-опасен, а сега ни излезна съвсем иначе работата. Станахме калабълък, не може лесно да си доставяме хляб. Решихме нашата чета да я оттеглим и след някои ден Марко да замине за Прекопана. Дойде на Геле жена му со статиския поляк и ни каза, че мнозина търсяни доведоха от Лерин и си ги предават пушките на аскера, до сега има предадени около 30 пушки. Това много ни смути, но какво да се прави. Не е време да вдигаме селата на бунт. Немаше що да се прави. Всичко трябва да се търпи. Пак някои ги пуснаха да си ги донесат. Те бяха при нас. От ден на ден все по-голем размер вземаше работата, поп Баско всичко предавал, от заловения списък с пушките преди месец, когато убиха Ламбро турците, го откриха и узнаха всекой колко пушки има и колко патрони и даже и номера на оръжието. За това по-слабите си изказваха, кмета до тях държели обесен и бил на умиране, но нищо не казвал. Вечерта донесоха хляб от Кономлади, а аз и Кляшев влезнахме во Кономлади, за да се научиме някои по-добри сведения и да видим на къде да се подвижим.
83
На двадесет и пети. Бехме установени в долната махала, за обед изпратихме хляб на дружината и казахме да кажат на нашите четници да слезнат довечера край селото, да се стрешнеме и да заминеме къде Габрешката планина. Зададе се аскер от къде Поздивища, но когато ни обадиха, аскера беше во селото. Останахме во къщата, нямаше време за бягане, той бил Шайн онбаши с петдесет-шестедесет души. Набърже замина за Турие, разбира се со някаква цел. Около 10 часа над Статица от къде Турянската страна, почна да се стрелят залпове. Ние се сетихме и се казахме, че наверно това го прави Шайн онбаши по некой от бежанците. Чрез човеците, които бяха да занесат хляб на дружината, Марко каза да извадиме кономладци и да вървиме къде става стражението, а той с всичката дружина замина къде там. Като мислех, че се стражават со нашата чета, която беше со Москов во Пополе, а може би да е излезнал и Коте, но ние изпратихме жени и узнахме, че некое статичанче глухонемо си орало на нивата и като видело аскера почнало да бега и се скрило во селото Статица. Турците со залпове стигнаха во Статица, заобиколили селото и хванали детето. Вързали няколко селяни и ги занесли в Турие. Вечерта като не слезнаха на определеното място нашите четници, оставихме дума, а ние с Цильо Котев, Ставро, Георги Попдимитров, аз и Кляшев се прибрахме в Черновища.
На двадесет и шести. Вечерта дойдоха четници и заминахме за Дреновени. Четата остана во Балкана, а ние во селото.
На двадесет и седми. Вечерта Ставро, Цильо и Герги си заминаха за Кономлади, а ние во Габрешката планина.
На двадесет и осми. Динкето от Габреш ни донесе вечера и същия ден ние потеглихме и се установихме во Смърдеш при Хаджиовата чешма.
На двадесет и девети. От зори дойде влаха Спиро който ходеше като поляк во планината, изпратихме го да ни донесе хляб и вода. Дойде и Лаки Гелин, со него наедно влезнахме у селото. Привечер дойде едно писмо от Билища от Илия Гичев, во което ни пишеше, че на следующия ден ще замине от Корча за Костур Аристотел Лумбаров, който отдавна се говореше да се хване склав да му се вземат пари. Вечерта дойде во Смърдеш четата, вечеряхме и на четири часа потеглихме за Косинец.
На тридесети. Преди да осъмне изпратихме за Билища Нумо Попйовчов и Лазо на Павло Миовски, да видят дали Аристотел е дошел во Билища и дали ще замине за Костур, веднага Лазо да дойде во Лобаницката кория и да ни каже, че е в Билища и с него да дойде Нумо. Ние взехме от Косинец Колето Шинче и Гучо и Дичо от Лобаница. Тъкмо на осъмване стигнахме в Лобаницката кория. Никак не сме спали. Около
84
един часа дойде Лазето и ни каза, че Аристотел заедно со жена си и двама суварии, [*] ще потеглят от Билища. Ние веднага оставихме гуните и се отправихме за местото, където трябваше да хванем пътя. Местото беше далеч около един час. С голема бързина стигнахме тъкмо гдето искахме да се наредиме. Неколко турци маслари разтоварили си конете и ги пасли и си почиват. Решихме да ги хванеме, но не знаехме кога ще стигне от Билища Аристотел и да не би да повдигнем врева, не на време, та да изпуснем Аристотеля. Бехме принудени да чакаме Нумо да дойде и ни каже, че иде. Аз определих на всеки местото и му показах во време на дадения знак веднага да си заеме всеки местото и тогава да не оставят никой да избяга. След малко стигна Нумо от Билища и ни каза, че идат и са близо, около половин час. Веднага завзехме местата си. Бех казал най-предните да стрелят на сувариите. Аз и Насо Кършаков зехме задната част, но като видехме, че сме много надалече, затова казах на Кършаков, щом да заминат и да стреля по най-последния сувария и когато предния ще дойде во средата, веднага и той да бъде убит, аз отидох още по-нагоре за в случай, че избега некой да не го остава да се спаси и така се появиха. Първо единия сувария, после жената, Аристотел со малкото во ръце и един костурлия Мино Кожухара, после кираджията и най-сетне пак суварията. Още не беха заминали на определеното място, четника Коста от Загоричени стреля върху първия сувария, но не го погоди, тогава Кършаков отзад го уби първия, най-последния сполучи да слезне и хвана мястото во едно долче. Всички почнаха да стрелят и всички куршуми идваха върху мене. Тогава извиках да спрат, един от масларите избяга доста далече и почнахме да стреляме со Кършаков, но не можахме да го ударим, защото беше далече. Последния сувария никак не можа да си повдигне главата и не се опита да стреля, като му извикахме Коста, аз и Кършаков „теслим” [**] и насочихме трима пушките към него, веднага той хвърли пушката и се предаде, но понеже не ни беше нужен да го влачиме со нас и за дадем пример на други суварии да не отиват за пет гроша и пазят християни, които се пазят от комитета, то за това аз го застрелях во главата, а задния Кършаков и той стреля во гърдите му. Като беше от близо шубите и памучни дрехи на суварията се запалиха и почнаха да горят и засмърде целото поле. Взехме пушките на сувариите подирехме останалите живи, заедно со конете и ги занесохме во Лобаницката кория, гдето бехме оставили гуните. Прибрахме гуните. Момчетата бяха пръснати по разни страни. Кляшев който идеше подире ни, ни изгуби и замина по друга пътека. Трябваше другите да ги вържиме да ги ос-
*. (тур.) - конен стражар, конно заптие.
**. (тур.) - предавам.
85
тавим, да вземем само Аристотел. Останах само со двама четници. Казах на Аристотел, че ще го вземеме само него. А жена му со момчето ще ги оставим. Той и жената почнаха да пищят и да се молят да не ги делим, да вземем всички со нас, или пък по-добре да ги убием, а да не ги делим. Немаше со кого да се посъветвам. И при такива молби на невинната жена и при думите им „убий ме, не ме дели” не можех да не се покора, като виждах че имам работа со християни, а не с турци, качих ги на два коня, дадох ги на четниците. Аз останах сам и ги вързах кираджиите турци и гърка Мино, който ми даваше кесията со два минцове, но аз му я повърнах. Никому пари не взехме, на Мино взехме един револвер, докато всички ги вържа, дружината се отдалечи доста. Аз бех взел две гуни на гърба, но като видех, че мъчно могат да се носят, едната я тикнах во един копач, и едвам стигнах дружината. Тук оставихме конът който водеше Кляшев и ги поведохме само двата коня, които ездеха Аристотел и Евигения. Вода нямаше, хляб никак и ненахранени. Залавянето стана во часа три след обед, а со мъка стигнахме на „Постолковата чезма”. Тук си уталожихме жаждата. Коста четника, който беше ял мед, от една тенекия пи много вода и малко остана да го оставим при чешмата мъртав, но с гайрети и со многото викане и со ходене едвам го спасихме. Нумето от Желен и Кършаков останаха много назад. Бехме принудени да ги чакаме. Останахме со Кляшев подбрахме ги и едвам излезнахме во Смърдешката планина, дето беше пълна с овчари и орачи. На всички казахме да си бегат, на Герго Роков рекохме да отиде и каже на Лаки и на други смърдешени, да дойдат да ни донесат хляб и да ни помогнат да се приберем на „Вълканова чезма” на караула, конете ги пуснахме да пасат, момчетата хванаха караулите, а ние со Кляшев останахме да говорим со Аристотел и тогава поисках Кършаков. Кършаков ми казаха останал по нужда. Казах на Нумето да оди да го дири. Ние продължихме разговора со Аристотел и те разбраха, че ние сме комитетски хора, а не разбойници. Доста се успокоиха и като му казахме защо ги грабнахме те почнаха да се молят да увещават че ще изпълнят това което им се каже. Особено умните думи на жената и плача на малката Калиопа ни караше да ги съжалиме. Като бяхме много изтощени, гладни и не спали, легнах да заспа, но един от караулите ни каза, че аскер пристигна. Станаха. Поисках Кършаков, ми казаха че заминал горе по караула. Взехме Аристотел, жената с малкото, занесохме ги по-нагоре, оставих ги со Коста и Стасе и Дичо от Лобаница, а ние хванахме височините. Кляшев со неколко четници, не го видех къде се установи. Наредих момчетата и гледам турците, повечето от половината заминаха за към Порта и водеха за Габреш. Неколко останали назад почнаха да гърмят, аз помислих че турците нароч-
86
но почнаха да стрелят като ни загубиха дирята и е това да се обадим ние. Докато обадя на всички никой да не стреля, Нуме изгърме и турците се разшаваха и почнаха без да гледат некой от нас да гърмят непрестанно. Върнаха се къде нас, но много от далеч. Казах на момчетата докато не дойдат близо, никой да не си хаби патроните. Видеха конете дето ги имаха оставени. Опитаха се да ги вземат, но Коста който беше насреща, не им даде да се приближат. Боя се почна на десет часа и се прекрати на дванадесет и половина. Едвам след дълго дирене намерих Кляшев, огледах се, турците да се прибират и се отправиха за къде Смърдеш, но не ги видехме дали се върнаха всички, мислехме да не би останаха некой да пазят около конете и когато ги вземем да нападнат, затова беше мъчно да се вземат конете, жената и Аристотел, немислимо беше да ги измъкнеме на горе. Помощ от Смърдеш никаква. Немаше хлеб, не ни донесоха, какво да ги правим тези хора не могат да вървят. Аз предложих да вземем само Аристотел, а жената со малкото да ги оставиме, добре но виждам че жената е толкоз изнежена щото ще умре от страх и как да я оставим на произвола на турците - християни сме. От турците страдаме, на турците да се предаваме. - Това е престъпление. Кляшев вика да ги оставиме и тримата и да вървиме сами - ще се отплатят. Около немаше никакъв овчар или човек да оставиме жената, да ги влечем со нас невъзможно, решихме да ги оставим. Изпратихме Ризов и Нумето да кажат на Стасе и на Коста да ги посъветват и да не си забравят онова, което обещаваха пред нас и да кажат на турците, че трима со бради ни взеха и като почнаха да стрелят те избягаха и ни оставиха. И така момчетата ги освободиха, събрахме се всички, поисках Кършаков, но го немаше. Тогава разбрахме, че Кършаков трябва да се е загубил и не знаехме на къде е. Часа отиде два и половина. Потеглихме и на осъмване стигнахме стрещу Габреш во една браненица. Веднага всички заспахме.
На тридесет и първи. През целия ден гладни, никакъв габрешар не видехме. Вечерта се прибрахме до Габрешката воденица, каза ни че во селото имало 70-80 души аскер. Отидохме во Дреновени, като мислехме, че нема аскер, потропахме у Лазо Сотиров. Излезна един на прозореца и ни махна со ръка да бегаме. Разбрахме, че има чужди човеци. Минахме пред къщата на Тодо Клячов. Тук видехме през прозорците, че има аскер. Те почнаха да ни гледат през прозорците и наверно ни видеха, защото месеца беше като ден. Тропахме у Киро Королов. Отвори ни и ни каза, че у чичо му има кондисано [*] аскери. В село има около 40 души, даде ни три хляба, малко сирене, разпределихме ги и се оттеглихме за Дъмбенската „Костола” и на съмване стигнахме на Жундовата калива.
*. (тур.) - спирам се на конак, отсядам.