Дневник 1901-1903 г.

Васил Чекаларов

 

1902 година

 

ЮНИ

( Дъмбени - Косинец - Смърдеш - Лазар Киселинчев в Атина. „Страшно преследват нашенците, имало арестувани” - Дреновени - „За убийството на поп Васил владиката дал 15 лири” - Марко Лерински е убит - Арестувани в Лариса - Нестрам - Преговори на Централния комитет с Върховния комитет в София за да се дигни въстанието )

 

 

На първи. Доде Мухтар ага в Дъмбени и би селяните, вечерта заминаха за Косинец, а ние се прибрахме в селото. Тук намерихме Атанас Кършаков, който беше се запътил от „Вълканова Чезма” и когото мислехме за убит. Кършаков ни разправи, че като ни изгубили немогли да ни намерят и като стигнал аскера, видели го и отворили огън по него, от това стана причина, за да ни намерят турците.

 

На втори и трети. Аз и Кляшев останахме в селото, а момчетата в планината. Решихме да пишеме на Аристотел писмо, в което да му изложиме причините за гдето го освободихме толкоз скоро. Повикахме Пенчо Попхристов от Косинец, за да ни преведе писмото на гръцкия език. Вечерта дойде Пенчо и съставихме писмото, едно на гръцки и едно на български.

 

На четвърти. Още от зори Пенчо си замина за Косинец. Аз преписах писмото на гръцки, а другото на български - Дичо Андонов от Лобаница, веднага замина Кирияко Търповски за Костур и занесе писмото на Андон Лумборо, а той го предаде на Аристотели. В книжата ми се намира копие от писмото на гръцки, а на български се намира у Кляшев. Те са еднообразни.

 

На пети и шести. Прекарахме в Дъмбени, а вечерта се прибрахме в Косинец.

 

На седми. Прегледахме некой работи за положението на работите во селото и за караниците между комисията и членовете.

 

На осми. Повикахме учителката Калиопа Петрова (родом от с. Горенци), изпитахме я за некои нейни караници с членките и за други некои наивности на Калиопа, за които се оплакваха селяните.

 

Повдигнахме един миналогодишен въпрос, който въпрос аз го изисквах през цялата година, за да намеря истината. Ето въпроса на кратко в какво се състои: (не помня дали съм поместил в дневника нещо по него въпрос), когато дойдох първия път от Гърция, Пандо Кляшев ми каза, че снаха ми Герговица, узнавала всичко което ставало, но от къде, не могат да узнаят, макар че я запитвали много пъти и се зимало решение, да се отрови заедно с майка си и се допускаше, па и на цялата и Смърдешка комисия мнението беше, че Герговица трябва да има любовни връзки с Андон Кляшев и от него да учила. Като изпитах комисията, в която влизаше и Кольо Чолак, братовчед на Герговица, всички казаха ми, че навярно Герговица учила от Андон. Аз не можах да не повярвам, защото самия Кольо Чолак ме уверяваше, че жена му видяла един ден Герговица затворена у дома на майка ѝ с Андон. Аз ре-

 

84

 

 

ших да изследвам работата и ако излезни истина, да убия снаха ми Герговица. С майка ѝ, която узнала за престъплението на дъщеря си да люби Кляшев, нещо не говорих. Андон пък го считахме за най-близък приятел, а освен това не допускахме той да предаваше тайните комитетски на Герговица.

 

След време повиках Коловица Чолакова, изпитах я по един най-изкусен начин и тя ми каза, че е истина това което ми казал Кольо мъжа ѝ. Собрах некой други сведения, излизаше че в него време, когато узнавала некой неща Герговица, Андон Кляшев, по него време беше в Апоскеп учител. По едно време изследвах и самата Герговица и майка ѝ, като им казах, че ще бъдат убити ако не ми кажат истината, от къде узнаваха комитетските тайни, тогава те ми казаха че всичко узнавали от Калиопа, а тя не я обаждала, Калиопа, защото последната ги молеше да не казват, че тя им обажда, защото ще бъде убита, а Герговица рискуваше себе си и не казваше от кого узнава. Пък Калиопа като живееше у нас и, като слаба, всичко исказваше на Герговица. От друга страна казваше на Пандо Кляшев, че Герговица узнавала много работи и от къде не знае. С това Калиопа искаше да се прикрие в случай, че Герговица открие нещо за Калиопа. Но Герговица нищо немаше да открие, че учила от Калиопа, ако аз не бех си дошъл и не бех я заставил. За това аз намерих възможност други път да повдигна този въпрос. Сега бе момента. Калиопа никак не можеше да отговоря на зададените въпроси. При това и Пандо Кляшев, който беше от начало в заблуждение изучи положително въпроса, а Калиопа миналата година всичко казваше на Кляшев. Сега стана ясно нищо не можеше Калиопа да прикрие. Мъчеше да се оправдае и да отказва, че тя не обаждала на Герговица, но аз ѝ казах добре ще те донесем в Смърдеш и там ще изпитаме работата, като стане една очна ставка с Герговица и с другите замешани в разправията. И така остана; на другия ден да заминем за Смърдеш. Вечерта имахме общо събрание в черквата. Избрахме нова комисия, за да се тури край на караниците. В състава се избраха Никола Шинков, Пенчо Попхристов, Стефо Кършак, Яне Бице и Кръсто Нолчев.

 

На девети. Още от ноще Калиопа си заминала за Горенци, без да обади некому и без да си заплати дълговете. Изпратихме човек до Костур с писмо, до председателя, за да я повърне, но Калиопа никак не се спре в Костур; през денът прегледахме сметката на старата комисия и предадохме на новата, привечер дойде човек от Смърдеш и ни казва, че Лабро Лазаровски си дошъл от Лариса и скоро искал да се срещне с мене. Получихме и едно писмо от Шестеово, в което ни явяваше, че Ристо Янчов се изгубил от преди 7-8 дни. Ние се сетихме, че това го

 

89

 

 

направил избегалия четник от нас Накето от Шестево. Вечерта се прибрахме в Смърдешката планина.

 

На десети. Денем Кляшев и аз слезнахме в Смърдеш при учителя Илия Биолчев, прилепчанин, който живееше в Кольовица Попристова. Повикахме Лабро Лазаровски и ни разправи следното: от Лариса Дамян Илиев, който беше изпратен от София е некой унтерофицери и неколко четници, всички около единадесет души, били дошли в Лариса, приготвили за всеки по една пушка патрони и тръгнали от Махрихори, за да минат реката (Саламбрия кара-демир) под воденицата с лодка нощно време, неусетно (Карадемилер Ламбровото пазбище) навлезли в малката лодка изведнаж седем души и като неопитни дръпнали гнилото въже силно, скъсало се въжето и лодката се обърнала, некой се избавили, а некой се издавили. Според Ламбровото казвание бил удавен Христо от Шестеово и още един, но кой не научил. Ристо го имах за пътеводител, а Лабро като научил това, случката станала на 1 юни, Ламбро като подозрен в Гърция на 3-и избегал. Тази неочаквана новина ме порази. Защото чакахме с нетърпение дружината е унтерофицерите, които щехме да ги назначиме за войводи. Ние веднага се разпоредихме да повикат Спиро влаха, дадохме му две лири награда и девет лири, го изпратихме вечерта заедно с четника Кузо от Четирок, на когото дадохме една лира за пътни. Спиро да отиде в Лариса, да ги прибере останалите живи момчета и да ги донесе.

 

Преди неколко деня бехме получили писмо от Корчанския затвор от Павел Христов в което ни явяваше, че между 14-17 того, щели да го носят от Корча за Битоля, за да го прегледали писмото, което се хванало при Нурединовото убийство. Като научихме това на 10 изпратихме Кирияко Търповски в Корча, за да научи положително и дадохме му тридесет лири за затворниците, които ще излезнат на 11-и того - за да подкупят некой, било адвокатите или да им се намерят и за разноски, понеже ние като непознати в Преспата бехме му писали на Москов в Пополе, да дойди с четата, защото четника Митре Влашето познаваше Преспата, но Москов види се не го бил получил писмото и затова се бавеше да доди. Изпратихме Ването Гичов в Орово, да повика некой си момче познато на Кляшев на име Спиро Бакалин и от него да се ориентирам за местността и да отидем да хванем пътя Корча - Битоля, за да отървеме Павел, и пак писахме писмо на Москов скоро да дойде.

 

На единадесети. Доде Ването Гичов и ми каза, че Спиро от Орово не можал да доди, но в четвъртък на 13 того, ще дойди в Билища на пазар и оттам да изпратиме човек да го донесе при нас.

 

90

 

 

На дванадесети. Москов още го немаше. Известие от Корча пак немаше, времето минаваше. Чак късно къде пладне доде Кирияко от Корча и ни разправи, че наверно ще го носат Павле в Битоля и моли да го отървеме, за което се много надевал. Разправи ни Кирияко нещо по (моахкеме) предателя Ванчо, изменил всичкия си истиндак като казвал, че той бил получавал опътвания от гръцкия владика, от Василаки Сатчията от Лариса и от заптиета да предава и говори против българщината. Кирияко оставил 20 лири, а другите ги оставил при некой си търговец в Корча. Вечерта ние отидохме във Въмбелската планина, да чакаме Спиро и зарекохме на Смърдешката комисия да изпрати нарочно човек да дири Москов и да го донесе при нас.

 

На тринадесети. Изпратихме човек от Въмбел в Билища и след пладне дойде Спиро, изпитахме го и ни каза, че местата дето трябва да се хване пътя, са далече от селото му и не ги познавал, имал познати човеци от Сничени, които познават местата. Решихме вечерта да се тръгне и се пристигне в Оровските планини. Доде Нумето Попйовчов от Косинец с едно писмо от Гърция, писано с химическо мастило, открихме го писмото беше от Лазар Киселинчев, ни пишеше че е в Атина, страшно преследват нашенците, имало арестувани. Самия Киселинчев и брат му Христо, Ламбро Ралото, Митрето Узунче, Христо Юмбруков, Нумо Рука и още некой. Лазо моли, да се застъпиме пред костурския владика, за да пише в Атина в министерството, за да освободели арестуваните. Известих на Смърдеш на Косинец и на Лобаница. да изпратят по двама-трима гъркомани до владиката, да го помолят и в краен случай да го изплашат, ако не се освободят арестуваните българи ще се откажат всички села от него.

 

Преди да тръгнем за Орово, доде известие да чакаме понеже идеше Москов. Около три часа ноще, стигна Москов с трима четници. Всичко станахме 12 души, но те беха толкова изморени, щото не можеха да вървят понататък, а ни престоеше повече от шест часа път. Време не оставаше, отложихме за идещата вечер и решихме да изпратиме човек в Корча, да извести на Павле да не тръгне рано, не порано от 16-ти, болен да се прави, или как да можи. В Корча изпратихме Лазо Попхристов от Въмбел.

 

На четиринадесети. Казахме на Спиро да си замини за Орово. Повикахме от Въмбел Ристо Дулев и го испратихме в Лъкза да ни посрещни некой от селото и да ни занесат до Нивени, а от там да се прехвърлиме с лодки, където требваше да хванем пътя. От Смърдеш дойде човек с писмо от Павле и ни пише, че наедно с пощата ще ме носят в Битоля в кола затворена „Лондон”, при мене ще има трима запти-

 

91

 

 

ета, тъй щото невъзможно е да ме спасите. Планът ни се осуети - зимайте мерки за навръщане от Битоля. Изпратете човек в Битоля с 20 лири, за да подкупиме, да се каже, че писмото не е мой почерк. Като прочетохме писмото и видехме, че излишно да отиваме за Преспа, защото в непознато место не може да се седи дълго време, затова решихме да дочакаме да доди от Корча Лазо Попхристов и ако донесе пак същото известие, за заминеме за Нестрам. Привечер доде Лазо и ни донесе пак със същото съдържание писмо даже казваше, че вечер тръгвал с файтон. Вечерта се прибрахме в Смърдешката планина.

 

На петнадесети. Доде Цильо Гичов и ни каза, че дал рушвет 7 лири на мюдюра в Билища, по случай Аристотеловата случка, затова искаше да му се дадат. Ние му казахме „ще изучиме въпроса”. Вечерта заминахме за Дъмбени, в селото имаше аскер, затова останахме в планината.

 

На шестнадесети. Аскера след пладне замина за Дреновени. Четата оставихме в планината, Москов, Кляшев и аз, денем отидохме в селото и се срещнах е Ламбро Поряз, който беше дошъл да иска некой сметки и некой оправдания за некой негови грешки. Вечерта решихме да замине Кирияко Търповски за Битоля, дадохме му двадесет лири, за подкуп на Павлевото писмо. Казахме на Кирияко да каже в Битолското началство, те да земат грижата да отърват Павел на завръщане за Корча, още да се погрижат за унищожението на Котевата чета и да доложи за случката в Гърция.

 

На седемнадесети. От нощия Кирияко замина за Битоля. Повикахме Колето Шинче от Косинец, да кажи отговора от владиката за затворниците в Гърция. Владиката расърден отговорил, че ако не са се бъркали в комитетските работи, ако не му се заловило нещо, щел да пише да се освободят, иначе ако му се хване нещо, не мога му помогна, защото и в Лариса се намериха двама души издадени и има сума подозрени от българите в Гърция. От Лабро Поряз научихме положително за убийството на поп Васил, от Васил Желинчев, владиката дал 15 лири и поп Костандин от Желин гъркомански поп, дал 5 лири, а всичко 20 лири на некой турци от Четирок и те го убиха. Затова взехме решение да се убие поп Костадин и некой си Васил от с. Желин, като предател и съучастник в убийството на поп Васил. Вечерта четата изпратихме в Жупанища и на другата вечер да отидат в Желин и да унищожат горните лица.

 

На осемнадесети. Четата повика Георги Христов от Хрупища и Георги учителя от Желин да изпитат като как можи да се влезни в Желин. Страхливия Георги от Желин, казал че селото се пазело и у попа спел поляка турчин от Четирок. Четата се отказа и ни извести горното

 

92

 

 

затова ние повикахме четата да си доди. Доде от Кономлади Цильо и Новачко и ни разправиха, че Коте писал писма заплашителни на членовете от комисията (писмата ги прочетохме). Късно вечерта четата дойде от Жупанища заедно с Георги Христов.

 

На деветнадесети. Говорихме с Георги за положението на Нестрамско и си замина. Замина си и Цильо с Новачко за Кономлади. Като казахме да гледат да хванат Геле от Търсие, който имаше оставени жена си в Кономлади и щерка си. Доде вечерта Кирияко, но не се срещнахме. От Марковата чета имахме сведения, че се ударили в Пътели и че от нашите немало нито убити нито ранени и Марко се бил с 80 души, Попето с 75 и Силянов с 20 души. Това беше от Нашев учителя в Зелениче, но от слух се казваше, че Марко е убит. Точни сведения немаше.

 

На двадесети. Кирияко ни разправи, когато стигнал над Търсие, го хванал некой мулязим го обискирал и без да му намери нещо му казал ето това писмо е твое в което пишеше „над зида приберете и моята”. Турците носеха 30 пушки от предадените в Търсие и му казаха на Кирияко да слезни от мъската и му натоварели четири пушки, като му казаха, че били негови. С много молби и като дал една лира и неколко гроша, едвам се отървал и вечерта стигнал в Битоля. Разправил за положението в Костурско както му бехме казали. Те се обещаха да се грижат за Павле и за унищожението на Коте. Видел се е с Павле во затвора и во Битоля били изпитван от полицията защо е дошъл; казал че е бакалин и че купил стока, даже со полица купил 40 чифта царвули. От Костур доде Лазо Порязов, ми каза, че научил от Погончев от Загоричени, че Марко като скочил от некой алвия да бега от Пътели, паднали камъни на нозете му и ги счупили след това се самоубил. Това известие ни порази. А четата му била в Загоричени. Стигна Атанас Кършаков от планината ни каза, че четника Стасе, като си чистел револвера, се ранил в левия крак при петата. Дойде и едно Василе от Габреш (дърводелец), който беше стигнал предидущия ден от Гърция. Ни каза, че затворниците имали голема мъка и се предполага да заловят мнозина. Предателите явно предават и били обнародвани даже и с ликовете, поместени даже и в гръцките весници (а те били: Георги Количов от Поздивища, поп Аргири от Жупанища, Зисо Гольо от Апоскеп и Петър Гегата), а в Лариса во реката били издавени четирима, но имено кои не се знае. Останалите всички били заловени и арестувани в Лариса. Арестуваните надминаваха числото 20 души (дата забележителна на нещастията) от всички страни все зле. Решихме Кляшев да замине за Битоля, да изложи всичкото положение на Костурско и да ги застани да се завземат со унищожението на Коте, защото все по-опасен става (со Коте

 

93

 

 

се съедини Геле от Търсие и Наке, четника от Шестеово, които убиха Стоянчо, който уби Ристо Янчов) и да наредат, за да откинат Павле Христов, а Москов да остани сам во Корещата, да нареди, за да се застъпят гъркоманите пред владиката, за освобождението на затворници те в Гърция, да замине за Пополе да се стрешни с леринските фирари, а аз да замина за Нестрам, където се предполага да стигнат некой гръцки чети.

 

На двадесет и първи. Изпратихме един влах от Дъмбени во Нестрам, за да повика некой да ме пренесе во Нестрам. Кляшев го изпратихме во Смърдеш и на идущия ден да замине майка ми, като болна да я носи на доктор. Привечер стигнаха от Лариса две момчета едното от Статица, а другото от Черновища и те ни разправиха че в реката били издавени Дамян или е Чолето влаше (бивш четник, който го бех оставил в Лариса да си цери шината нога), Кочо от Кондороби (бивш четник, който си беше застрелял и баща си като предател) и Христо Василев от Шестеово, а останалите живи всички били заловени и арестувани. А за двамата, които ги знаех, че били унтер офицери, и за които ни беше писано, че ни дохождат унтерофицери и които ще требва да ги настаним за войводи те били студента Александър Антонов и Никола Гулшев от Загоричени, на които им се намерили и книжа. А на пристанището на Пирея били заловени двама души, които идели от България им се намерили правилниците и уставите нови, изработени за формированието на четите из Македония, а още двама били заловени в Халкида и повърнати в Атина. Но и на четворицата не се узнаха имената. Вечерта доде Янето от Нестрам и чак в зори стигнахме в Нестрам, но гуните не си зехме с нас, защото бехме много далече. Останаха да изпратим човек от Нестрам, за да ни ги донесе. По посрещаните ни казаха, че немало приготвени къщи и че требвало да заминем в планината, но за в планината не оставаше време, защото осуна и требваше мнозина да ни видят затова се прибрахме всички десет души в къщата на Ризо четника ни.

 

На двадесет и втори. От зори още повикахме даскала Паскал, отказа да дойди, даже изговорил некой груби думи. Нам ни дойде много чудно, защото нему беше поверено всичко като на български учител. Доде при нас Пандо Ризов. Казах на него да отиде да го склони Паскал, за да се срещнем и го разпитаме за положението на работите и за сметките от миналата година и на това отказа. Изпратих Янето да го вика. Него го изругал. Писах му чрез майката на Ризов да дойде и да се разбереме и да изпрати човек в Дъмбени, за да ни се донесът гуните (Дойдохме без гуни от Дъмбени, защото бе много далеч). И на това отрицателен отговор. Вечер-

 

94

 

 

та дойде Колето, Влашето и двама още от горната махла а от долната махла учителя Пандо Ризо и още двама, които минаваха за комисия (а през деня бех съобщил на Ризов да приготвят къщи в долната махала, защото в горната няма кой да се погрижи). Отвори се въпроса защо не идва Паскал. Казвал, че „тук в нашето село не требва да отида при четата и не можем да я приемем, затова трябва да ни напуснат селото.” Всички присъствуващи говориха против Паскал и се оплакваха. Подигна се въпроса за къщи, долномахленци заявиха ако е прилично да напуснете горната махла без причини, тогава дойдете в долната, но къщи не сме приготвили. Те бяха в правото, защо да оставиме горната махла и да отидиме в долната. Тогава казах на двамата горномахленци че ще отидеме у тех, те покръшкаха, но склониха (изпратих трима четници да повикат Паскал и да го донесат при мене. Паскал затворил им вратата и никак се не обаждал). Разделихме се и отидохме в къщите на двамата горномахленци.

 

На двадесет и трети. Нашия хазаин Нако от зори още отиде при Паскал и му каза, че сме у него и го покани да дойде. Паскал му отговорил: „Освен що не ида, но вас кой ви каза да ги приберете? Как се намерихте вие да ги приемете.” И изругал нашето поведение, като прибавил: „Аз вече не съм от Нестрам, а от Хрупища и нема вече да се бъркам в тези работи”, пък и брат му Васил и той го принуждавал час по-скоро да си замине за Хрупища. Доде и Пандо Ризов и той ни каза, че Паскал ще бега за Хрупища и не иска да дойде при нас. Почнахме да се съмняваме да не ни предаде в Хрупища, затова трябваше да се вземат мерки. В една ближна къща дойде брата му на Паскал и ние казахме на него да го занесе Кършаков да го вземе и го донесе при нас. Докато Кършаков се приготви, Нако отиде и обади на Васил Павлов и той тутакси избяга. Доде Нако и ни каза, че Василето избегало. Тогава аз кипнах и ударих на Нако една плесница и веднага заповядах на дружината да се сбереме в Паскалевата къща. Часът беше един още сутринта, взехме Нако пред нас и на улицата срещнахме Василето, взехме го пред нас заминахме през дюкянът му. Намерихме поляка Хайдах, хванахме го, обезоръжихме го и го вързахме. Взехме бащата на Паскал и неколко други селяни и се прибрахме в къщата на Паскал. Паскал го немаше, след един час Паскал доде и почна да плачи да моли да иска прошка, оставихме го, него не го закачихме. Повикахме коджабашиите от двете махли: от горната махла дойде, от долната се затворил в къщата. Сребрен взел двамата турци поляци и никому не отваряше. Изпратих мнозина да го викат, за да се разбереме за следствията на селото, но Сребрен никому не отваряше. Престояхме до 1 часа вечерта. Никой от нас от Нестрам не мърдаше, всички се стреснаха и се изпозатвориха из къщите. Изпратили човек и заявили

 

95

 

 

на аскера. Аскера стигна в 11 часа, а ние излезнахме над селото. С нас взехме Хайдах, Коле Влашето, Пандо Ризов и от къщата Василето. Паскал ни се скри, а аскера заобиколи къщата и обискира, ние от горе ги гледахме, наверно и те ни гледаха, но не му беше работа да ни гонят. Чак в часът два освободихме Хайдах и казахме да каже, че сме били 50-60 души. На Колето Влаше, казахме му да остане и Ризов с нас, за да не ги хване аскера и ги затвори. Не искаха да останат, затова заедно с Хайдах си заминаха, а ние се прибрахме в Балкана.

 

На двадесет и четвърти. Никой при нас не се прибра. От Костур стигна и друг аскер, биха бащата и чичо му попа на Паскал. Хайдах и другите не излезнаха пред аскера. Привечер дойде при нас Янко и пак си отиде, хлеба си го прибрахме и не можеше да се вземе друг.

 

На двадесет и пети. Само Колето и Хайдах излезнаха пред аскерите и казаха че ги взеха на сила, „никого не познавахме и били приятели на Малкик бей.” Взеха ги в Костур, Хайдах, Колето, бащата и чичо му попо на Васил и коджабашията, азите от горната махла, а от долната махла никого не поискаха да пощадат. За сведение Янко пак дойде малко при нас, но хлеб не можа да ни донесе. Обеща вечерта да ни донесе. Прибрахме се на определеното място и чакахме Янко с нетърпение, защото гладът вземаше най-широки размери. Около 4 часа на место Янко дойде бащата (80 годишен старец) на четнико Ризо и ни донесе 4 сомуна ги разделихме, но какво ще ни стигне на 10 души гладни. Янко се поболел и за това не можел да дойде. Почна старика Ризов баща да плачи, че останали без хлеб 10 души в къщи (Ризовата челяд се състои от 4 моми, 3 деца, баща и майка тъкмо 10 души). Хванаме грех и аз дадох му една лира и пак се прибрахме на местото си.

 

На двадесет и шести. Целия ден гладни (при това и без гуни става толкоз студено вечер, местото беше високо). Никой не ни потърси. Вечерта къде 11 часа в кошарата се завърнахме от Сденско в Нестрам, се прибрахме и хванахме говедаря (брат на Янко, вика се Пандо) и с него се приближихме в горната махла. Говедаря и Ризо тропнаха в една къща. Взеха 4 хляба, повече немаше, тропнаха и на друга къща, но не му отвориха. Четирите хляба ги опустошихме още тогава, научихме се че аскера хванал и Янко едничката наша надежда, аскера беше кон дисал в сащата махала. Пак се прибрахме в Балкана. Дадох малко пари на говедаря Пандо, да ни купи нещо за ядене и заръчах на следния ден да ни донесе хляб. Пандо обеща.

 

На двадесет и седми. Чак до 11 часа гладни. Доде Пандо с една пита и с една киселница хляб, който не се видеха като хиана и ни каза, че вечер ще донесе Янко хляб, защото бил освободен от турците. Вечер-

 

96

 

 

та се прибрахме при селото. Доде Пандо Ризов, Кольо и Мито от долната махла, донесоха ни хляб. Момчетата се дръпнаха в планината, а аз слезнах в долната махала у Митето.

 

На двадесет и осми. Писах на Георги Христов в Хрупища, за да дойде и вземе Паскал Павлов (който избяга в Хрупища), за да си предаде сметките. От Лариса си дойде познатия ми Христо Калоянов (бивш гръцки учител от Нестрам) момък много добър, деятелен и член от миналата година.

 

На двадесет и девети. Получих писмо от Георги Христов, в което ми пишеше, че имал изпит затова ще дойде в понеделник на 1 юли. Дойде влаха Христо от Дъмбени и ми донесе писмо от Пандо Кляшев, в което ми съобщаваше че си дошъл от Битоля и донася следните известия: „Имало натяквания от много хора тия дни за обявяване въстание. Било писано в Централния [комитет] и те били на същото мнение и се почнали преговори с Върховния комитет в София. Вярва се за един-два месеца още да се търпи и ще се дигни въстанието. А двамата офицери и фелдфебели, които идеха за войводи са арестувани в Атина и се писа в София за други да изпратят. Лазо Поптрайков бил още в София. Полковник Янков бил тръгнал за Костурско, но защо не е дошъл не се знае. Върховистите и те настоявали да се обяви въстанието. За Котевото унищожение неможели да ни помогнат засега от Битоля, защото наш човек не пребирал и ресенския войвода Арсов бил ранен. Войводата Марко бил убит на 14 того в Пътеле заедно е Абдурамана и двама други четници, след 5 дневно нощно сражение (със загубата на Марко много пострадахме „и Павле не ще може да се отърве на пътя от Битоля за Корча, ако Арсов не оздравее”). Това са новините от Битоля. Повърнах писмо на Кляшев в Дъмбени и му писах ако има възможност да дойди и той в Нестрам, за да решиме за некои убийства из неколко гъркомани, които отидоха в Костур при владиката и хюкюмата, за да молят да се изпрати постоянна войска в Нестрам да ги пази, а те бяха миналата година в управителното тяло в горната махала, а в долната кмета Коста Сребрен, постоянно държи двата турци поляци в къщата си да се пази и казал на правителството, че „ще ви предам четата в ръцете ви”.

 

На тридесети. Изпратих Янето в Добролища да пречека дъмбенци с гуните и да ни ги донесе. Днес почнаха по некой да се пребира около нас, а долномалския коджабашия, моли през гора да се оттеглиме за неколко дена от Нестрам, от страх е затворен с поляците в къщи. Вечерта дойде Христо Калоянов, разправи ми за случките и гоненията в Лариса. Говорихме за положението на работите в Нестрам. Христо и той ми се видя като отчаят малко и ми каза, че искал да отиде во Костур при владиката.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]