1902 година
ДЕКЕМВРИ
1 декември - Косинец
2 декември - Косинец
3 декември - Косинец
4 декември - Косинец
5 декември - Косинец
6 декември - Косинец
7 декември - Косинец
8 декември - Косинец
9 декември - Дъмбени
10 декември - Дъмбени
11 декември - Дъмбени
12 декември - Дъмбени
13 декември - Дъмбени
14 декември - Дъмбени
15 декември - Дъмбени
16 декември - Дъмбени
17 декември - Дъмбени
18 декември - Дъмбени
19 декември - Дъмбени
20 декември - Дъмбени
21 декември - Косинец
22 декември - Косинец
23 декември - Косинец
24 декември - Косинец
25 декември - Косинец (Съзаклятието, направено от Лаки Гелин, Апостол Чекаларов и Лазо Йотов - върховисти)
26 декември - Косинец
27 декември - Косинец
28 декември - Косинец
29 декември - Лобаница
30 декември - Дъмбени
31 декември - Дъмбени
1 декември - Косинец - неделя
Непрестано идваха селяните Пенчо Терзиовски и Ристо Калипчев, отидоха в Костур при Аристотеля да го запитат какво мисли за разписката ще я изплаща или не. Вечерта бях повикан у Дичо Миовски на вечера, се прибрах у Гелето Марковско.
2 декември - Косинец - понеделник
Няколко сърбовски жени ми се набраха и дигнаха цел скандал за Фильовица Кършачка, която я напусна мъжа и не му даваше обещаните две лири и някой други неща, понеже Фильовица е една жена съмнителна се опасявахме да не отиди да се потурчи и предаде някого, склониха Майналовските жени, за една лира да я склонят и да я изпратят при дъщеря ѝ в Статица. Отидох при Фильо Кършак, со хиляди мъки го склонихме да даде на изоставената си жена една лира и да си разменат нужните писма за отставането им. Вечерта се прибрахме у Герговица Гершанка.
3 декември - Косинец - вторник
Дойде и Пенчо и Калин от Костур и ни казаха че Аристотели е съгласен да ги изпрати 50 лири за разписката, но за сега нямал... Разбира се сега нямал, защо го съжалихме и го освободихме, без да го осъдиме за неговото минало. Вечерта се прибрахме у Гелето Марковско.
През нощта:
Ми известиха от Дъмбени и ни съобщават:
„Вчера на утрото стигна муфтар ага, аскер-бинбаши, юзбашията и мулязимина, со седемдесет-осемдесет души аскер и право отидоха в къщата на Дана Заекова. Со план намериха скривалището, като не намериха нищо обискираха и у другите Заекови, но и там нищо не намериха. Муфтар ага, замина со една част войска за Корча, а другите го взеха Лазо Поповски и заминаха за Света Неделя и пр.” (Писмото е запазено). Аз веднага писах писмо за Дъмбени, в което му казвах, щом Лазо не е освободен, веднага да заминат 15-20 жени заедно со коджабаша и азите за Света Неделя и ако не го освобождават Лазо да предизвикат скандал, а след това веднага да заминат 50-60 жени за Костур, щом и от там не го освободят, да отидат и в Битоля.
4 декември - Косинец - вторник
Ми известиха от Дъмбени, че коджабашът и азите щом се прочете писмото ми веднага заминаха за Света Неделя, щом те не го освободят Лазо, ще изпратят жени.
176
Отговорих му, че не трябва да я изоставят така тази работа и пр. Изпратих му от битолските окръжни, които ни бяха пристигнали, и му обещах и за друго да му изпратим от наша страна. Веднага изпратих дъмбенските писма на Пандо в Смърдеш и му изпратих една черновка да я прегледа и той, за да напишем и ние окръжно и едновременно да ги разпръснем по селата.
Привечер събрах всичките чаушки им говорих за работата, ги насърдчих и ги принудих всека сутрин да изкарват по една-две жени от всяка махала, които да заобикалят селото и да наблюдават да не би да е заобиколено селото от аскери.
5 декември - Косинец - четвъртък
От Дъмбени ни известиха, че Лазо го занесли в Костур и коджабашът там отишъл, за да разпита в случай че не го освободат, ще изпратят жени. Коджабашът и азите известяват да не ходят жени, защото има се надежда да се освободи Лазо. Вечерта се прибрах у Ристо Жуканчето.
6 декември - Косинец - петък
От Дъмбени ми известиха, че Лазо се освободи като дадоха две три лири на юзбашията. От Пандо от Смърдеш получих писмо и моята черновка се удобри за окръжно. Оставих препис на Кършаков и на Дичо да приготвят 15-20 екземпляра от всеко едно окръжно (от нашето и от битолското). Вечерта заедно со Цильо Какалчев и Янето от Дъмбени, които бяха случайно во Косинец, дойдохме в Дъмбени и се установих у Цильо Какалчев без да знае друг някой от селото, освен Кольо, Лазо Поповски и Кирияко Търповски.
7 декември - Косинец - събота
Четниците Стерио Ташков, Нумо Желински, Нумо Търповски, Пандо Сидов и Йотето Търсянски, които се намираха тук от няколко дена насам и вследствие обиска направен напоследък през ден, за няколко дена, прекарваха вънка и претърпяваха голям студ, затова дадох на Нумо Търповски една лира и един наполеон и заедно со Пандо Сидов, Йотето Търсянче и Митрето Бабчорче да заминат през Косинец да отидат там, Стерио и Нумито Желински, а четиримата, да заминат за Въмбел и оттам за в Бесвина при нашата чета на Митре Влашето, които циркулираха в Преспата и да му предадат и парите на Митре. Вечерта заминаха за местата си.
177
8 декември - Косинец - неделя
Изпратих нарочно човек во Косинец да занесат на Пенчо Терзиовски писмото за владиката да го преведи по-скоро на гръцки и да му го изпратиме. Човека ни донесе няколко екземпляра от окръжните и Пенчо се зае да превежда писмото. Вечерта Попов дойде от Жупанища на когото бех нарочно съобщил да дойди и остана при мене.
9 декември - Дъмбени - понеделник
Со Попов говорихме на дълго за много работи, той най-вече ни се оплачи от Стерио от Нумето и от Пандо Сидов, които не биле послушни и пр.
Изпратихме за Розов по осем екземпляра (всичко 16) чрез Костур и чрез Аристид. За да се раздадат по Загорицките села и нарочно писмо за Розова. Вечерта накарахме селяните посредством Кирияко Търповски, да се свикат на общо събрание и Попов да им ги прочете окръжните и да им говори за направеното предателство и да ги насърдчим малко и пр.
10 декември - Дъмбени - вторник
Ламбро Порязов ни известяваше от Костур да му изпратим нарочно човек при него, понеже имал нещо да ни говори, но човекът да бъдел най-сигурен. За такъв му изпратихме Стасе Жугльов. Стасе на вечерта дойде и донесе следните сведения. На основание казаните думи от Аристид Дамянов (учител в Костур) Йотето Шекеров е говорил со Шкутов на частно и много време. От по-напред Шкутов постоянно караше Аристид да го прочети шифрованото Лаброво писмо, което беше пропаднало в ръцете на Шкутов, но от как говори Шкутов со Йотето не го принуждавал вече Аристид, за да му го прочете па и на Лабро Шкутов му казал, че писмото съм прочел, но няма да ти го дам. След тоя разговор Йотето биде назначен за учител във Вишени. На другия ден стана обиска и се намери ямата в Заекови. На Шкутов вече били открити и двете азбуки - нестрамарат Калояни отишъл при Лабро и му казал: „Се научих от най-добро място веднага да известиш на Чекаларова, по какъвто и да е начин да се прикрие по-добре, защото турците имат добър предател и всички вярват, че наскоро ще го намерат и ще го убият”. Това и Лабро го чу от мнозина костурени, които говорили, че наскоро Чекаларов ще бъде убит!
11 декември - Дъмбени - среда
Наредих едно писмо за синовете на Герго Лабров от Смърдеш, писмото е написано на дълго, от което се задържи и препис в архивата
178
ни. В него е изложено поведението, което държели от как аз запомних и като какви са като гъркомани и колко обичат комитета и пр.
12 декември - Дъмбени - четвъртък
Изпратих окръжни за по селата Вишенски и Кономладски. Пенчо ми изпрати писмото преведено за владиката. Вечерта- Попов го изпратих в Косинец и дадох писмо за Пандо да му го изпратят в Смърдеш.
13 декември - Дъмбени - петък
От Косинец Попов ми повърна Пандовото писмо като мислеше че това да е за Розов. От Жупанища ми заявяват, че Пандо Сидов имал земано общински пушки три четри, а парите не бил ги е дал, за които молят да му се искат от Пандо Сидов. Приготвих писмото и по тоя въпрос за Пандо во Смърдеш, които ми известяваше че двамата четника били оставени во Въмбел и двамата влезли во Смърдеш и се установили у Кольовица Панка. Пандо Сидов по настояването на Кляшев заминал от Въмбел за Бесвина, на него му биле дадени лирата и наполеона да ги предаде на Митре и, затова не можел Кляшев да иска обяснение за жупанските работи.
14 декември - Дъмбени - събота
Пандо Кляшев от Смърдеш ми известява, че искал да дойди и той при мене, понеже аз съм много натрупан со работа, за да ми помага, понеже от всичките села и от много страни, писма непрестанно идваха и на всички требваше да му се отговаря. Пък се заех да преписвам и писмото за владиката, което е много дълго.
15 декември - Дъмбени - неделя
Получих едно писмо от Поптрайков от Корча, това бе така написано щото много ме нажали, от друга страна, притеснен от не добри слухове за вървежа на работите, от трета страна от натрупаната ни много работа, аз реших и написах писмото до Кляшев, (от сестра ми бех получил писмо, со което ми пишеше, че вече Шкутов ѝ изпратил уволнителното), во което му пишех да замине чрез Косинец да вземе Попов со четниците и да дойдат тук, а от тук да изпратиме за Жупанища, дето жупанци ми известяват, че гъркоманите донесли гръцки поп и отворили училището, за да я изправят тая работа.
16 декември - Дъмбени - понеделник
Жени со писмата за Кляшев в Смърдеш се изпратиха и довечер ги очаквах, но не дойдоха. Писмото за владиката аз го довърших.
179
17 декември - Дъмбени - вторник
Понеже не взех никакво писмо от Кляшева и ми беше страх да не би при излизането от Смърдеш, го стрешнали някой аскери и стана ло някое нещастие, затова писах до Попов в Косинец и му обясних за Пандовото пристигане. След обед жените, които бяха там Пандо ми пиши че бил пристигнал в Косинец и че вечер ще дойди тук.
Вечерта бехме на гости у Кирияко Търповски дето го бехме повикали Кольо Поповски на когото му направих забележка за държането му по неговите роднини по случай годежа на брат му Лазо, защото на годежа от роднините му никой не беше поканен, освен Дичо Шмагранов, но всичко това ставаше по диктовката на Кирияко Търповски, Кольо винаги е човек на доброто, но много се влияе от Кирияко (Ако ми се отдаде възможност ще се помъча да направя едно описание изключително за селата, за комисиите, за много други членове работници на комитета, които ги познавам, да очертая техното държание, характерите и техната деятелност, или вредителност. Тогава ще говора нещо повече за Кирияко). Тук у Кирияко дойде и Пандо Кляшев, а другите момчета турнаха во други къщи.
Дойдоха жупанишчени ни казаха, че имало готови кираджии, за да го пренесат Стасе от Кономлади зад граница. Заедно со Жупанишчени го изпратихме Стасе за Жупанища, Пандо остана и той при мене у Цильо Какалев, без да знае комисията.
18 декември - Дъмбени - среда
Решихме Попов и всичката дружина да заминат за Жупанища, да занесат окръжните за Костенарията и да ги изпратят во Хрупища до Илия Биолчев, (учителя), за да ги изпрати по селата.
Стерио Ташков и Нумето да заминат при Кольо во Добролища, да занесат окръжните и да се разпръснат по селата Нестрамски и да ги изпълнят (поднесат в Цакони на неколко разписки) - Попов да предаде писмото на гръцкия поп в Жупанища, да го натовари да го занесе в Костур и го предаде на владиката. Да ги посъветва гъркоманите да не държат гръцкия поп и след като свърши тези работи, на завръщане от Жупанища да се отбият во Сливенският монастир, да поднесе разписката на игумена (от стойността 20 лири, получени по-отрано 10 лири) и да му земе още десетех лири, които не искаше да ги дава.
Вечерта Попов е горните поръчки замина за Жупанища, отидохме и видехме се е майката на покойния Москов. Пандо си отиде на определеното място от комисията, а аз спах у Какалчето.
180
19 декември - Дъмбени - четвъртък
От Косинец ни донесоха няколко писма и вестници, които ги бил донесъл Петрето Бицо от Атина. Киселинчев во писмото ни пише за положението на работите в Атина и Гърция и за много работи, които ставали по Европа. Също имахме писмо и от Насо Палчев (писмата са запазени, та нема защо да писвам по тех). От вестниците останахме много доволни защото нищо не знаехме какво става по света. Също имаме донесени и гръцки откъслеци, от които се виждаше че гръцкото правителство изме-. нило поведението си спрямо македонците. Вечерта се срещнах тайничко со Кляшев, за да си разменим мислите си, стрещата стана у Търпена, учителката, Кляшев изказа съжаление дето не можем да сме наедно, за да работиме дружно, тъй като нямаше възможност решихме щом дойди Попов, да заминем за Косинец и тамо да сме наедно и да се разпоредим за корченските работници, за поддръжката им и да се срещнем со Лабро Поповски, да се споразуем за заминаването му во Гърция.
20 декември - Дъмбени - петък
През нощта дошъл Попов со момчетата от Жупанища и ми сообщи че всичките поръчки ги изпълнил както му бехме казали. Вечерта аз, Кляшев, Кършаков и Дичо, заминахме за Косинец и се прибрахме у Йоргето Терзиовско.
21 декември - Косинец - събота
Тъкмо се канехме да изпратим човек во Смърдеш да вика Лабро Поповски, дойде Пенчо и ни съобщи, че Лабро бил вече дошъл во Косинец. Повикахме го, говорихме за неговото заминаване во Гърция, за да направи някой покупки от динамит, тельове, маши и пр.
Следствие арестуването на Лаки Поповски се съмнявахме да отиди Лабро да изкара тескере, затова решихме да остани след празниците. Вечерта се преместихме у Ставролица Пинзайка дето беше и Лабро и там пренощувахме, говорихме на дълго за разтуреното положение на Смърдеш и за причинителите Лаки Гелин и Апостол Чекаларов. Апостол отишел и казал на Лазовица Митрушева следното: „Се говори по село че у тебе седели Васил и Пандо... Тая му отговорила: - „Кой как сака нека си говори у мене няма никой”.
Уми се лепо майче, лошо време втасаме, не ти трябва тебе такива му я изгорве къшчата на човек и на сюгун го пушве, со два мина, зема не се зева и пр. - „Море Тольо, Тольо, жал ми е що не можа да ги вида и що не дойде, готова съм да им помогна, да ги държа, да ги крия, само да дойде! Не ми е страх нито от вас, нито от турците! Къшчата ко-
181
га да е ке изгори един саат по бъргу, току ми е жал шчо не можа да ги вида и да им поможа...
Като получи тоя прекрасен отговор нашия Апостол, засрамен избягал. Тоя брат не оставал дукян да не го заобиколи всеки ден като некое шило ходи от човек на човек, да ги обескуражава хората. Апостол, Лаки Гелин, и Лазо Йотов Каранжов, налево и надесно укорявали комитетските работи и всячески се стараели да направят разцепление. Няколко пъти му се писа на Лаки, да си предаде сметката и вещите. Той ни най-малко не иска да обърни внимание, поискахме му и правилника и това не дава, така щото освен вреда от тия човеци, нищо друго не можи да се очаква. Според сведенията и според казаното от Кляшев, понеже той, Кляшев, стой толкова време в Смърдеш и наблюдава всичко, всичките гореизложени са верни по показанията на Кляшев.
22 декември - Косинец - неделя
След обед Лабро си замина за Смърдеш. Се завзехме да напишем няколко писма за во Гърция, во отговор на техните писма. Вечерта се преместихме у попо Ставро.
От Смърдеш дойде Стерио Стериовски нарочно, говорихме на дълго за повдигането на духа в Смърдеш. Стерио ни разправи, че махленски събрания почнали да стават и искали да изберат от всека махла по двама човеци, за да прегледат сметките на старата комисия, дадохме нужните наставления на Стерио, като как трябва да постъпват младежите за подигането на духа...
23 декември - Косинец - понеделник
Стерио си замина доста доволен. Понеже от Гърция ни пишеха: „Че во вестниците во България пишели: В. Чекаларов е убит между селата Брезовица и Смърдеш от другарите си, между които и Кляшев”... За това Пандо направи опровержение, аз пък съставих едно възвание до всичките работници в Атина (оригиналите са запазени). От Попов дойде писмо от Дъмбени за началството Битолско, тоже и аз писах за Битоля на дълго по случай някой укори, които ни беха направени. Вечерта се преместихме у Кръстето Марковско.
24 декември - Косинец - вторник
От Смърдеш дойдоха: Търпо Цуцульов, Нако Гегата и Андон Дулов. Со тех подигнахме въпроса: преустройството в Смърдешката комисия. Първо говорехме за причинителите на раздолите, те и тримата знаеха, че са причина Лаки и Апостол, но за някой работи, бяха много кри-
182
во разбрали. Ние ги помолихме да се изкажат явно, за да можем да се разберем. Тъй като ги осветлих во всичко, сами разбраха че всичките техни сведения били пускани от самия Лаки и Апостол. Като немаше възможност, днес да се разберем за всичко, решихме и останаха за утре да си заминат за Смърдеш. Вечерта се преместихме у Търпо Стамчето.
25 декември - Косинец - среда
След като се разбрахме за някой пусканици и криви донесения со Търпо, Нако и Доно, решихме да се изберат от всека махла по двама честни човеци, да додат при нас во некое ближно село, да говорим и да определим нова комисия, която ще приеме всичките работи и ще прегледа сметките на старата комисия. Ако пък това не можи да стани, по-скоро, тогава можи Кляшев да отиди в Смърдеш и после да се направи потребното.
Търпо Цуцульов и той беше много увлечен по Апостол и по Лаки, види се, по всичките решения против нас, той е бил съучастник, но винаги се е държал донекъде. Сега като се разбрахме и като виде, че той попаднал в заблуждение, изкара от пазвата си и ми подаде един препис от едно съзаклятие, направено от страната на Апостол, на Лаки, на Лазо Йотов (Каранжа). Преписа не съдържа никакви подписи, Търпо ми каза, че не знаел кой беха подписали и дали се изпрати писмото на местоназначението си. Тоя препис запазен е, но аз за во всеки случай ще го поместа тук. След тия дълги разговори и тримата си заминаха за Смърдеш, а ние вечерта се прибрахме у Ването Пуляч.
Ето съдържанието на съзаклятието, направено от Лаки Гелин, Апостол Чекаларов и Лазо Йотов - върховисти.
„Почитаеми господин началниче! За длъжност считаме да ви явим нещастното ни положение, което ако не може да се усили то поне да се задържи, в което се намира, до гдето, не изложени на две ига, под вековни, първото, на турските зверства, а другото гръцката пропаганда, напоследък явява се и трето иго, по опасно от първите две и което усилва първите две ига и води населението во отчаяние и погибъл; то е игото на натиска и постъпките на вашите началници, а именно на Васил Чекаларов и П. Кляшев.
Ето доказателствата:
На 6 вечерта те со четник, от къща во къща, събраха всички селяни от с. Смърдеш во черквата и, началникът В. Чекаларов държа реч, в която доказа, на бедното население, че между Върховния и Централния комитет съществува разцепление и голяма вражда. Тая реч приличаше както на г. Михайловски във Варна, и тъй от горната реч
183
населението вече се отчая и изгубва куража и надеждата и си каза, че тук не се работи за свобода, но за лични облаги. Не стигаше само това, ами за да се разцепи и населението, почна да бие хората со шамари, (О, Боже от анархия на терор!). Като видяха това бедните селяни, останаха като поразени и като гръмнати от гръмотевица. Какво да помисли бедното население за този господин, дали земените пушки от България и Гърция, които възлизат на една доста голяма сума наполеони, дали изгубения другар от него, или за да се оправдае, ако не се лъжем купените пушки от Лариса, по четиридесет гроша и прекарани от нас, та после да ни ги продава по двесте гроша златни. За нас всичко е тъмно, защото тук доверие нямат никакво, освен на две жени, които водат кореспонденцията.
Второ подир няколко дена по същия начин в село Габреш събра селяните во Черквата и между другото почна пак со бой за гдето минал Коте от тук и за дето му дали хляб. Като не беше самичък имаше и другари, ние бедните ни се стори че сме изпълнили длъжността, но уви! На лошо ни излезе какво трябва да правим? Партия да отделим или брат ски да се борим против неприятеля, тук излиза за един друг да се бием и нищо друго. Удри сиромасите, те се учени 500 години бой да ядат от турчина. Връз това за кураж, защото не си купил пушка, а пък някой не си изпълнил някоя разписка, без да се разуми, където се намира пушката къде се продава, бой, терор и друго нищо. О Боже нещастно и жално население на какво е изложено под трите ига!
Трето: Во село Дреновени пак същото и малко повече.
Четвърто: Същото в Лобаница.
Пето: В село Косинец не стигаше това, но ето и едно повече, освен разписки и членски вносове, наложи и един данък по три паници жито на къща, т. е. по 11 оки и се заканванше, който не изпълни това, ще бъде прибит. Бедно костурско население! Преди една година драго ни беше, когато ни се кажеше, че нашите тая вечер идат, се предварвахме кой и кой да ги вземе у дома, но за жалост сега треперем и си казваме: по-лошо от турско! Бог да ни е на помощ.
Като явяваме горното господин началниче, считаме че сме изпълнили една от най-светите длъжности на отечеството ни и за да спасим населението от Костурско от крайното отчаяние и обезкуражение, най-покорно ви молим да вземете най-бързите мерки, за подкрепление, изпреварване злото за населението, иначе отговорността е ваша, това е само от нас подписаните селяни, но можи да попитате и другите села во Костурско, не само комисиите, които може да се повлияни от тех, или от страх, но и обществото да питате.
184
Повторно ви молим, господин началниче, колкото е възможно да се разпоредите и час по-скоро да ни отговорите, или най-късно до пет дена след получаването на настоящето, за да знаем и ни какво и как да постъпим, или ако не, да се отнесем до по-висше началство, или пак самоуправство!”
Горното излагам тук да остани забелязано за во всеки случай. Щом доди някой ревизор ще искам настоятелно да се изнамерат инициаторите, на които ще им искам обяснение, върху всичките им глупави точки. Нека да докажат кой е той, от мене изгубен другар, какви се сумите, които съм сдобил от България и Гърция, пък и ще видим, как какви се терорите и игата, които бълнуват. Обещавам се по тоя случай (ако съм жив разбира се) да държа и отбележа и най-малките подробности.
26 декември - Косинец - четвъртък
Днес приключихме шифрованите писма за в Гърция. Писахме писмо и за Лазо Поптрайков, в Корченския затвор, ги предадохме на Цильо Бицето да ги занесе в Корча, за в Гърция писмото, да го даде во пощата, другото заедно со три наполеона да го предаде на Лазо, а парите да им ги разпредели на затворниците. Вечерта бехме викани на вечера у Ристо Калин, където дойде и Кирияко Търповски от Дъмбени, и ни каза, че днес всичките младежи излезли край селото со пушките и войводата Попов ги поучаваше. Мало и голямо се радваха и всички со голямо удоволствие гледаха. Някой от радост плачеха, чак до 11 часа вечерта, едвам ги разпусна Попов, да си отиват по домовете си. След вечеранието ние се прибрахме у Цильо Фармаки.
27 декември - Косинец - петък
За насърдчение на дъмбенските младежи, както и на войводата Попов, по случай вчерашните упражнения, написахме едно възвание и го дадохме на Кирияко да го занесе и пред всички да им го прочете. Направихме черновки, от страна на с. Дъмбени и от страната на Кирияко, за заявления до св. Екзархия, по случай изоставените дъмбенци без учител и Кирияко без място. Вечерта се преместихме у Динето Сърбов. През нощта стигна от Дъмбени Митре Влашето со четата, заедно со неми дойде учителката Ана Николова и Панайот Шекров (и двамата учители во Вишени).
28 декември - Косинец - събота
Повикахме Ана да я запитаме за положението на работите во Вишени, за което тя нарочно беше дошла, за да се оплаква. Ана най-ве-
185
че се оплакваше от Ристо Карайорго, който бе назначен като председател в селото Вишени. Почна да ни нарежда, че всичкото село било против Карайорго и другарите му, предизвикали да се измени тая комисия, че те дружели со дядо Търпен Кочо и той предавал всичко на турците, че учителя не го искали в селото, нападали началството, не искали да си предадат сметките... Всички искали, да бъде избран за председател поп Христо... И много други въпроси, които не могат се опишат ни изнареди Ана.
На това от горе, дойде и Панайот Шекров и той приблизително Анините думи изреди. Разбрахме, че той е под влиянието на Ана, а пък Ана от поп Христо, насъскана против комисията. Още со остаянето Панайот во Вишени, взел сношение со Ана и со поп Христо, за да свалят Карайорго и другите от комисията без нашето знание си направиват едно пълномощно, от моя страна уж дадено на Панайот да измени комисията и да прегледат сметките. За това Карайорго се опълчи против Панайот и не го искаше за учител.
Като му обяснихме на Панайот, че между поп Христо и Карайорго, отдавна съществува вражда, скарах му се, за дето си позволил да направи без мое знание пълномощно, откриха се и двамата, изказаха си всичко и почнаха да се карат помежду си.
Обяснихме му да приеме за караниците между попа и Карайорго, обрисувахме що за човек е попа и той разбра, как стои работата. Казахме им да не правят разлика между селяните и пр. и да си одат и двамата. Те не очакваха това, а мислеха, че напълно ще им удовлетворим желанията, особено Ана остана доста недоволна и вечерта си заминала за Дъмбени. Ни известиха, че от Билища мюлюзимина со двадесет и пет- тридесет души, дошел в Лобаница и искал всичките селяни един со други да се фанат кефили [*] и им донесъл един ферман написан на турски, на гръцки и на български, в които се пишело да отидат желаещите да се запишат жандари и полицейски по правителствените учреждения.
Вечерта аскерите от Лобаница дойдоха в Косинец, ни се извести че зад Дъмбени минали аскери около 40 души, които били и в Смърдеш да искат фирарите, между които потърсили мене и поискали да му печата коджабашите, че съм бил хайдутин. Те им отговорили: За хайдутин не го познаваме да е, а за комита да! И така им фулосали. Вечерта и ние заминахме со четата за Лобаница, прибрахме се у Кърстовата къща и Костовата (со отрезаните уши от Орлин) сбрахме се всичките на едно и запитахме Митре и другите за случката по убийството на Селфо бей и другарите му во Преспата. Митре ни разправи следното:
*. Поръчители.
186
„Всичките Преспански села трепереха от тоя прочут Селфо бей и неговите другари, и всичките селяни ни молеха постоянно, за да ги унищожим. На 20-и декември те бяха в селото [...] па и ние тая вечера отидохме там, горките селяни дойдоха и всички ни молеха да ги убием, макар и вътре в селото. Мислихме, кроихме, но нямаше възможност за в селото, повикахме двама от селяните настрани и му казахме, тайно да додат да не занесат при черквичката на близката кория да хванеме мястото, а единия да следи и щом да тръгнат беят со другарите си към нас да извикат: „И найде воловите бре”! Ние ще знаем че идат. Отидохме на местото во зори още.
Цильо Котев и Ристо влезнаха в черковната алвия, а беше казано, тия двамата първо да стрелят на бегът [*] и като мислихме ще бъдат качени на кони, отзад оставихме Йотето Търсянче и Вангел от Бесвина, а отпред заехме местото аз и Григор В. Котев и Ставро Лясков от Кономлади. Щом се озори, слушаме човека да вика: „Да не ги оставиш волите бре!”. Видехме идат четворица и два кони, които ги водеха, а не качени както ние мислихме, дойдоха тъкмо под авлията и чакахме да се гръмни от Цильо и Ристо, като видяхме, че те изминаха от тях и наближиха до нас ние изгърмехме понеже ни идеха на опаки не можахме да ги поделим. Со първия залп само един падна на место, тежко ранен, друг един малко ранен. Всички се заловихме за пушките си и хванаха по едно дърво (местото бе гористо) почнаха да викат и псуваха! От това си поднови силите и той, който беше тежко ранен, той грабна пушката и почна да гърми! Ние на тях, тия на нас. Задните ни другари се изплашиха и напуснаха мястото и избягаха. Особено Вангел той не се виде къде хвана, Цильо и Ристо не можаха никак да стрелят, защото алвията идеше високо и никак не му помагаше да стрелят, со големи мъки те излезоха от алвията, напуснах и аз мястото, тъй им взехме гърбат. Двамата вече, ги повалихме, единия тежко ранихме и падна во едни камъни. Четвъртия и той непрестанно гърмеше и като виде че остана самичък, удари на бегом, се отдалечи доста много, легна в едни трапища и от там гърмеше, тъй щото стражението трая повече от един и половин час, аскерите от близното село [...] излезнаха и гърмейки тичаха към нас. Ние сполучихме да обезоръжим двамата паднали, а другия, който беше паднал во камъните го оставихме и така избягахме от там; сбрахме се всички и на вечерта стигнахме в Брезницките колиби, известихме во Брезница, ни изкараха хляб. От взетите сребра поиска Вангел да носи някой, ние му дадохме две токи. През нощта този брат, незабелязано ни избяга и не знаем къде отиде. От там ние на Габреш като получихме вашето писмо дойдохме тук ето и взетите вещи.”
*. От „бей” (тур.) - едър земевладелец, господар.
187
Ни показаха една пушка со корона, со три гривни (кавалерийска пушка „Гра”) и една от дългите пак со корона (кавалерийската я задържа Ставро Лясков, а дългата Ристо Цвятков). Техните ги оставиха в Габреш и ни замолиха тия две пушки да се изпратят в Кономлади и да се заплатят на началството. Ние му обещахме пари в брой, около 210-215 гроша, една сребърна со шинжири хаймалия, една паласка и една тока сребърни и една кама.
След като ги изпитахме, Митре и дружината за вървежа на работите ни из Преспата и движението за мъчнотиите и пр. ни се отговори доста удовлетворително: решихме:
Аз да се прикрия няколко време по селата Косинец и Дъмбени и да наблюдавам вървежа на работите, Пандо да замини со дружината во Въмбел и Върбник и пак да се вмъкни в Смърдеш, а Митре да земи още няколко момчета и да замини пак низ Преспата, да пише в Битоля, да пишим на ревизионното началство, да се прибери към Буф, или Ърменско, или Преспанско, да ни съобщат и да се вмъкниме по нашите села. Така момчетата ги разпуснахме по определените къщи, а при нас задържахме Митре и Цильо.
29 декември - Лобаница - неделя
Макар и да бяхме казали да бъдем тайничко, но всички ни узнаха даже и гъркоманския поп Герман, поиска да доди при нас. Позволихме му и доде. Тоя брат до там се е погърчил, щото почна да ни говори една българска две гърцки. Подигнахме въпроса за народността му, той се помъчи всячески да ни докаже, че ние сме гърци! Като не можа да изложи факти, които му поискахме, почна да развива историята за великия Александър Македонски, че не сме нито гърци, нито българи, а сме македонци, без да помисли, че во Македония има и турци и евреи и от много други нации. Човек, който не разбира от история и да почни да ти проповедва со нея, това е много смешно! Ние не искахме да влизаме в повече разпри с него и затова го зарезахме.
Дойде Лексо Ральов (гъркоман) и той почна да казва, че българският поп Никола е много лош, той е като шпионин, по-добре е да се истера от селото, не можи да си туриме ред, не иска да си раздели селото со другия поп и пр.
Вечерта свикахме селяните на общо събрание и говорихме на дълго по реда и по положението и по успеха на комитета и пр... За черковния въпрос решихме така: кой когото обича него поп да си зима и него да си държи во черквата, да си служат и двамата по ред, както става в Косинец. Да отидат двама души от българската и двама от гърко-
188
манската страна в Костур при владиката и да му кажат това ни решение, за да не дига скандал гъркоманския поп. От това останаха доволни всичките селяни и така ги разпуснахме. Пристигна и Пандо Сидов, които придружихме со Митре. Дойде и Лабро Поповски от Смърдеш, говорихме за неговото заминаване за Гърция и за положението на Смърдеш. Лабро каза, че ще отиди в Костур да се опита, ако можи да си искара паспорт и веднага да замини.
Колкото за смърдешкото положение изказа дълбоко съжаление. Кляшев и дружината заминаха за Въмбел, аз и Лабро, Насо Кършаков и Дичо Андонов, дойдохме в Косинец, влезнахме у Панчо Христов, тук го оставихме Лабро, а аз, Насо и Дичо Андонов заминахме за Дъмбени, без известие во селото, за да не ни усетят мнозина. За по лесно отидохме и чукахме в къщата на учителката Търпена тя ни отвори, но ни каза, че у нея е и Ана вишенската учителка, която заран ще си замини за Костур. За да не ни разбере Ана, аз влезнах во хазайката на Търпена, а Насо и Дичо се представиха пред Ана и казаха че са дошли да вземат двама четника. Отидоха да питат Кирияко Търповски, за тези двамата четника, които трябваше да ги вземат. Но тъй като не били дошли четниците у Кирияко, когато ходили момчетата и когато влезнахме доле в селото чувачите ги забелезаха, защото месецът ясно грееше. Чуваните отишли у Кирияко и го запитали защо са дошли, той м казал че са дошли да вземат Лабро от Габреш и Колето от Дреновени, не им откриха за мене, защото от как се появи предателя не се доверявахме, Насо и Дичо заминаха аз останах да чакам, да замини и Ана и тогава да повикам само Георго Делчето да се повера нему и така аз си останах у хазайката на Търпена.
30 декември - Дъмбени - понеделник
Вследствие дъждовното време, Ана късно замина за Костур, тъй щото стана късно и невъзможно да повикам некой от комисията. Вечерта Попов имаше събрание, бе свикал всички на обучение, затова аз самичък отидох у Кольо Поповски, дето повиках след отпуска на учението и Попов. Той ми даде няколко писма, надошли от разни места, между които и едно от Розов и едно от Андреев. Андреевото писмо беше со дата 22 декември и ми пишеше следното:
„Щом получиш настоящето, веднага да додиш дето ще те чакаме в Еши Су со началника на ревизионната чета и пр.”
Розов и той пишеше да мина през Черешница-Бобища и от там за Екши Су, аз веднага писах на Кляшев во Въмбел и се разпоредих, за да се сберат четниците и да замина за Апоскеп и от там право в Бобища.
189
31 декември - Дъмбени - вторник
Още не бех станал, дойде Янето Прешленче и ми съобщи, че аскери идели, станах и си мисля, че тоя аскер по това време, непременно идел со цел; забелязахме настреща, Попов бягаше низ балкана на нагоре, аз вече имах удобно място за прикриване, за во всеки случай, но като видях Попов да ходи нагоре самичек, реших и аз да го придружа, защото той не познава местата, па и ни знаем що се случва. Взех малко хляб, дадох торбата на Лазо Поповски и го зех со мене да ме изкара на горе до като стигнем Попов. Колко стигнахме Попов и седнахме в дола да починим и решим на коя посока да вървим, чухме глас да вика:
- „Хайде, хайде”!... Попов каза, че е Кирияко Търповски, аз рекох че това са аскерите, гонат жените, които ни следеха и заличаваха нашите дири. Попов предложи да вървим към „Дребяка”, аз не одобрих това, защото лесно можеха ди ни забележат аскерите и могат да ни стигнат пак, местото никак не помагаше нито за отбрана, нито за бегание, затова аз потеглих низ долът нагоре, дето трябваше да излезим над едни каменяци, откъдето лесно можехме да наблюдаваме движението на аскерите и укрепени ще бъдем.
Не бехме се отдалечили триста, триста и петдесет крачки от пътя нагоре, оставихме Лазо да наблюдава движението в селото, а ние да излезнем за определената височина. Бехме минали около тридесет крачки Лазо ни извика, че отдолу иде Цильо Какалов, аз помисли може и той да е избягал подир нас и уверен, че Лазо го познал, изсвирих му; но веднага станах пишман и рекох си, че е аскер; защото забелязах го по бялите клашни. Хайде рекохме на момчетата да вървим да се застигнем на височините, на високите камъни дето ще имаме възможност и да се стражаваме и да наблюдаваме, той не е Цильо, а е аскер и тръгнахме!
Аскера ни гледа доста време и не зная защо не стреляше! Ако той откриваше огън от началото, когато ни виде, можеше някой да удари от нас, или пък не щеше да ни даде на бегаме нагоре, защото беше застанал стрещу нас и нямахме възможност да бегаме, а пък така добре помагаше мястото за турците, щото лесно можаха да додат от горе нас и да бъдем заобиколени. Се отдалечихме доста много, аскерите ни следиха и станаха четри души, извикаха ни еднаж и почнаха да стрелят, разстоянието не беше повече от 600-700 крачки, тримата стреляха с маузирови пушки, единия с мартина, маузеровите куршуми минаваха високо и силно пищеха. Той со мартината, стреляше се около нас но куршумите падаха право, не зная как беше дошъл един куршум от мартината ме удари во десния джоб на куртката ми и падна на земята и аз го земах. Тогава Попов хвърли гуната си и им изгърми еднаж, тъй като
190
мястото не ни помагаше да се стражаваме и куршумите ни само напразно ще ни отидат, затова аз спрях Попов и со едно по-голямо усилие излезнахме на желаното място дето стоехме и си отпочинахме; от тук видехме как всичкия аскер бе тръгнал низ балкана над селото и настъпваше къде нас.
Щехме да стреляме и да ги псуваме, но всичко беше безполезно и со това щехме да ги разтревожим и повече жестоко да постъпят со селяните. Ако не направим нещо, селаните ще имат възможност да отказват и да дадат друг характер (както и стана), затова спокойно изминахме още сума височини покрити со сняг, а те още продължаваха да стрелят. Дойдохме до върха на „Костолата”, откъдето се гледаше Габреш и много други местности.
Казах на момчетата тук ще отпочинем добре, ако аскерите ни додат по дирата, ще се бием и ще ги надвием, макар и двама на двесте, защото местото помагаше! Не можеха отникъде да ни заобиколят, а требваше да идват през снегът от дето минахме и ние. Тук останахме около три часа, аскерите дойдоха до височините, но като видяха снегът се спряха и се завърнаха назад, ние бехме много изморени и изпостени, а и ветъра силно вееше, над това ни престуде много. Потеглихме за към Габрешките места, видехме настреща двама габрешени, во Моровския трап, да правят кюмур, се опътихме към тех и слезнахме към дола, дето извикахме едно момче на име Василе, запитахме го що има в селото, отговори ни, че е со стрика му Танас Карапанжа и че в селото , няма нищо. Лазо Поповски каза, че ще отиде в селото Габреш, което оставаше на 3/4 часа разстояние далеч и ще каже на Динкето и на Лабро да дойдат да ви донесат нещо и да говорим.
Изпратихме го Лазо, ние мислехме да вземем хляб и да заминем към Брезницко, защото се опасявахме да не би да обискират Габрешката местност, останахме при кюмуржиите до вечерта; като видехме че няма да дойди никой от Габреш, казахме на Карапанджа да замини, за да види, защото не дойдоха очакваните, со нас взехме Васил и тръгнахме да се доближим и да видим що става в селото.
Отсреща ни извикаха Динкето и Лабро слезнахме по-надоле разговорихме се, те предложиха да слезнем в селото, ние настоявахме да заминем за Брезницко. Динкето каза, „елате ще отидем во мене, аз имам прекрасно скривалище и ще ви скрия в случай на обиск.” Думите „скривалище” и „ще ви скрия” като гръм падаха на сърцето ми! Защо пак да се крием, а не да се борим?
Но няма как ще се преклони глава пред силата, времето и обстоятелствата, докато замирише на пролет!
191
Тръгнахме и се прибрахме у Динкето. По едно време го повикаха Динкето у Глигор Ханджията дето имало някой Смърдешар на име Лабро, аз се сетих че е нашия Лабро Поповски, който беше во Костур и, наверно се завръщаше, за това казах на Динкето да го донесе майсторски, да поговорим. Дойде Лабро разправихме му случката наша, го за питахме кои имаше в Костур дъмбенци, на пазар и дали не е залелязал нещо. Лабро ми каза така:
„Видех няколко дъмбенци, видях Нумо Поповски, той е много глупав човек и мене много ме е страх от него, той за пари всичко прави, ми каза „ке отида към конако”, аз го запитах, „що работа имаш там?” Той не ми отговори! Та мене много ми е страх от него.” Повтори Лабро.
И наистина всички се съмняваме от Нумо защото няколко обиски що стават все во вторник ставаха, а той в понеделниците винаги отивал на пазар в Костур. След обиска аскерите като не намериха нищо отиваха в Св. Неделя при Меро. Види се през Св. Неделя трябва да предава чрез Меровци от Дъмбени, освен Нумо друг никой няма сношение со Меровци. Както се вижда предателя се старае да предай само мене, за да здобие обещаните от правителството 300-400 лири. (Празна работа, турчина пара не дава!). Поговорихме и за някой други работи со Лабро, и му казах „сутрин рано, ке ти известя да си заминеш да не би додат нещо аскерите да си я попатиш и ти.” Лабро отиде да пренощува у Глигор.