1902 година
АВГУСТ
На първи (Черновища)
На втори (Събрание на четниците над Кономлади)
На трети (Геле търсянеца - Москов е убит в сражение във Вишени)
На четвърти (Блаца)
На пети
На шести
На седми (В гората над Загоричени)
На осми (Среща със Силянов, Никола Андреев)
На девети (Въпрос за свикването на комисия, определена от Битоля)
На десети (За работите в България, за разцеплението на върховисти и централисти, за Идването на Янков)
На единадесети (Черешница)
На дванадесети
На тринадесети (Завещание от Москов)
На четиринадесети (Поп Христо избегал во Блатца)
На петнадесети (Да се занимаем с истреблението на Коте и на Геле)
На шестнадесети (Статица)
На седемнадесети
На осемнадесети („Лисец”)
На деветнадесети (Обсаждане на Котевата дружина)
На двадесети (Шестеово)
На двадесет и първи
На двадесет и втори
На двадесет и трети (Черновища)
На двадесет и четвърти (Брезница)
На двадесет и пети
На двадесет и шести - Поздивища
На двадесет и седми - Кономлади
На двадесет и осми - Турие
На двадесет и девети - Бабчор
На тридесети
На тридесет и първи - Бласка Бука
На първи. Решихме да се повери четата на Папанчев и се обяви пред четниците за войвода. Говорихме на Папанчев как трябва да води четата и как да се поставят, а ние Москов, Кляшев и аз, да се разпределиме на три района. Един да е във Вишени, друг в Кономлади, а трети в Дъмбени, в известно време да си разменяме районите, за да сме поставени в течение на работите по всички места. Вечерта събрахме селяните на общо събрание в черквата и им говорихме да се снабдят час по-скоро с оръжие и да се откажат гъркоманите от митрополията, се прибрахме да пренощуваме в планината над селото Кономлади.
На втори. Имахме събрание на четниците. Обявихме Георги Папанчев за войвода. Получихме писмо от Битоля, в което ни казват да се определи една комисия от ръководители на Костурско и Леринско, за да наредят четите и четниците. За подигането положението на работите в Костурско и Леринско. Определи се Вишени за место за събирането на комисията, Москов замина още тая вечер, а ние останахме да се разправяме со въпроса на Геле от Търсие, който изпрати Митре по-
105
ляка от Статица до Цильо Котев да вземе задържаните жени в Кономлади и да ги занесе в Статица, обаче Цильо Котев го залови и вечерта, когато се зближихме в Кономлади ни го предаде. Митре го задържахме при нас под надзор, а жените на Геле ги преместихме в друга къща.
На трети. Къде часа три ни се извести, че Геле (търсянеца) хванал поляка Дельо от Кономлади и една жена. На жената казал да каже в селото или да му се изпратят жените или пък Дельо ще го убие. Доде жената при нас, разтреперана разказа ни, тъй като половината наша чета беше во планината. Веднага им съобщи да се отправят към местото гдето беше Геле и ние со Цильо Котев и Новачко и нашите момчета отидохме от другата страна, а гелевите жени освободихме, да си отидат при Геле, а ние да го заобиколиме и го хванеме. Но докато стигнат жените на определеното място Геле забелязал отсреща нашата чета и веднага освободи Дельо и той избяга през Статица, без да дочака жените си. Жените тъкмо искаха да влезнат в Статица ние пак ги хванахме и ги поведохме во Кономлади и турнахме в една къща, взехме им парите, които имаха над 31 лира, един и половина наполеон, половина лира английска, пет бели меджидии, четири черепи, всичките ги предадохме на касиера Цильо Томов на съхранение. Тъкмо когато вечеряхме (на конак у хаджията Сидер) доде едно момче кономладско, което него ден работеше в Бабчор и ни казва че в Бабчор били избегали два попове вишенски и казвали, че във Вишени имало сражение между четата и турците и поповете били отишли в Бобчор още в четири часа и никакво известие нас не ни изпратиха бабчорени. Момчето повече нищо не знаеше. Ние знаехме, че Москов е там и наверно има сблъсквание, но не знаехме резултата, дали са избити или още се сражават, или пък избегаха. Казах момчетата да се приготвят за път. Изпратихме двама конмладчени напред за Бабчор да иземат поповете и да ни пострешнат на бабчорския мост, за да ни кажат поповете, какво е станало и в коя къща са обсадените, за да отидеме направо во случай, че са живи да им помогнем. Нашата чета беше от четиринадесет души. Сбрахме и конмладчени около четиридесет души и в три часа ноще потеглихме. На определения мост се срещнах с поповете, които ни казаха, че боя се почнал още в зори, защото били забелезани от турците още от вечерта, когато влизали в селото (от вечерта във Вишени имаше аскер) хазаина на къщата (в която беше Москов с Кольо Рашайков от същото село) бил убит от аскерите при първия залп. Тимето не знаеше, че къщата му била обсадена и си излезнал без съмнение. Кольо и Москов открили огън. Москов викал веднага вишенци, за да съобщат по селата на четите да дойдат на помощ - аскерите били около 25 души, но от после
106
дошли на помощ сума аскер, заобиколили къщите и ги запалили. Москов и Кольо се преместили в друга и нея запалили. Това научихме от поповете. Нищо повече не знаеха да ни кажат. Поповете стигнали още на четири часа в Бабчор, но бабчорени не дойдоха да ни кажат, а вечерта дойде едно кономладско момче и това ни каза. Повече нищо не знаехме, чак в зори стигнахме във вишенската местност „Лабание”, когато ни видеха нещастните жени и момчета, които бяха из гората, почнаха да бягат като мислеха, че сме аскери. Ние им викахме, но никой не ни слушаше.
На четвърти. Изпратихме Мите с още един четник близо до Блаца да съобщи на изпъдените мъже, но напразно никой не се прибираше. Привечер видохме да излизат от Вишени петнадесетина души аскер и се отправиха за Блаца. Заобиколиха селото и няколцина влезоха по къщите. Ние всичко наблюдавахме с бинокъла от горе. След малко видехме сума жени и деца вишенски изпъдени от аскерите да си отидат по къщите в селото си. Изпратих Стерио и четниците и Кършаков, да ги посрещнат и научат що и как е положението. Казали им, че Кольо бил сигурно убит, а Москов не се намерил и турците тичали из царевиците, но в това не можехме да се увериме положително. Вечерта кономладчани ги разпуснахме, а ние слезнахме при Блаца зехме хлеб и се прибраме в Блацката бука.
На пети. Дойдоха блатчани и ни казаха подробно, че Москов е убит и в същност боя продължил до десет часа. Като видели, че ще изгорят живи, Кольо полуизгорел, но во пълно състояние и со пушка ударил на бег, турците го застреляли още не издъхнал Шайн онбаши му искарал десното око. Москов и той ударил да бяга и сполучил да избяга доста много, но от многото куршуми погодило го и го ранили в единия крак и той сполучил да влезне в къщата на Петре Гологашев, турците заобиколили и нея и я подпалили, викали им да се предаде, но Москов им отговорил с псувни. Като видел, че няма спасение и ще бъде изгорен, той се самоубил с пушката си. Хазайката от къщата го издърпала на вън. Като го видели турците, изгасили къщата. Убили на гумното както си вършел Георги Лебамов и снаха им Василица и един вол. Убиха още и Тръпче Янчов, изгорили къщата на Типо Цильов, на Ристовица Пушева, на Митрето Цулен, на Тимян цинцара, на Тимио Пръстенарот и половината на Яни Жоржов. Като избягали всичките селяни в гората, турците ударили на грабеж из къщите, отлячкосали всичко което им се паднело. Известихме във Вишени да доди Стасето Герговско, защото Стасето знаеше къде е склада на пушките вишенски. На място на Стасето дойде Колето от селото. На Колето казахме още сега да изпра-
107
тят жени в Битоля да се оплачат на консулите. Колето ни каза, че във Вишени нямало никакъв аскер. Дадохме писмо за в Битоля да занесат жените. Аскерите били заминали къде Черешница и Прекопане. Защото другата чета, която водеше Никола Андреев хванала неколко турци дървари и ги завели в Прекопана, някои убили, някой си турчин тютунджия, затова аскерите беха се дръпнали на там.
На шести. Писахме за Силянована чета и Николовата да се стрешнем, да определим место до вечерта. Не получихме никакъв отговор. Казахме на блатчани и те да изпратят жени да се оплачат в Битоля.
На седми. От зори дойде Гаки Апостолов от Смърдеш с писмо от сестра ми Зоя и от Лазо Поптрайков (изпратено чрез пощата от София). Влезнахме в Блаца, аз и Кляшев и Папанчев денем, избрахме осем жени и два мъже да заминат за Битоля, да се оплачат на консулите за золумите на турците. Вечерта получихме писмо от Никола Андреев, който ни пишеше че бил в Загоричени. Веднага и ние се прибрахме в гората над Загоричени.
На осми. Известихме в Загоричени и къде пладне дойде комисията при нас и ни каза, че Никола и Силянов били в Бобища, а Лазо Бицанов и той е едно отделение бил в Олища. Писах на двете места да се събереме в Загоричени. Вечерта оставихме четата в гората, а ние со Кляшев и Папанчев слезнахме в селото, дето и се срещнах със Силянов, Никола Андреев и дедо Андре (четник на Марко и сега негов заместник).
На девети. Подигнахме въпроса за свикването на комисията, която бяха определили от Битоля. Ние со Кляшев не се съгласихме да се свика подобна комисия, защото во състава влизаха човеци, които немаха понятие от работите во районите и пред които не трябваше да решаваме въпроси и откриваме работи, които не трябва да ги изучат. Защото не им е по силите да ни спомогнат, затова аз им предложих на това събрание, да го наречем една другарска среща и в присъствието на Кляшев, на Силянов, на Папанчев, на Никола Андреев, на дядо Андре и аз, да решиме нужните въпроси. Това ми предложение се удобри от всички. Всички съзнаха, че така трябва да стане. Решихме да смешиме четите костурски три, лерински и те разпределени на две отделения да заминем. Първо: да унищожим Котевата чета, да организираме Желево, Ошчима, Търново и Руля, след това Силянов со дядо Андре и аз, да заминеме за Леринско, со некой по-отбрани момчета, за да уредиме Леринско. Вечерта повикахме всички четници во селото и ги разпитахме един по един. Кой ще иска да остане во четата и кой иска да замине за чужбина. Неколко пожелаха да заминат, а другите да останат. Тези
108
момчета, които вървяха с Никола Андреев казаха, че не искат да вървят со него, защото забележили некой нелепи работи, както и да е уредихме четите.
На десети. Повикахме Никола Бушев, който дойде миналата вечер от България. Разпитахме за работите в България, за разцеплението, на върховисти и централисти. И за идването на Янков. Бушев каза ни, че станало помирение. Избрало се Делчев за председател и Цончев с другарите си завзеха другите места, [*] а Янков заминал недавна за Македония, с 400-500 души, носели бомби, динамит и др. За Костурско било определена една чета от 70-80 души, имало неколко офицери, фелдфебели и войници и др. и същата чета имала сбиване къде Попадия и избили 70-80 души аскер, а от четата убит само един, скоро щяла четата да пристигни во Костурско и Бушев се числел между самата чета. Новините, които ни се гледаха повече лъжи, обеща ми и манлихерова пушка, уж носили за мене. Свикахме на общо събрание селяните и говорихме за раздорите в селото му, за случката вишенска, на която не отишле да помагат и за махването на гъркоманството, за което изброихме вредите ако продължават да се сношават и припознават владиката. След отпускание на събранието всички се оттеглихме в гората, защото получихме известие от Лабро Поряз, че в Костур имало сума аскери. Предполагало се да обискират Загоричени.
На единадесети. Силни дъждове през ден. Известихме да ни чакат в Черешница и Блаца - разпределихме четите на две: едната под водителството на Папанчев, а другата на Никола Андреев. За помощници дядо Андре и Митре Влашето. За да няма негодувание от четниците, назначихме Папанчев с дядо Андре да водят леринските четници (в които влизаха и Николовите момчета, които негодуваха), а Никола со Митре. Вечерта от многото тъмнина и дъждове не можеше да се стигни до Блаца, затова Кляшев, Силянов и Папанчев останаха в Тиолища, аз с другата дружина отидох во Черешница.
На дванадесети. Тук населението е много изплашено и много изоставени, както комисията така и членовете. Получих няколко писма, между които и едно от Търпена Попдимитрова от Шестеово, во което пишеше, че гръцкия владика повикал жената на Зисо Голио от Апоскеп, обещал им парично възнаграждение, за да предаде четата, тя обещала. Вечерта свиках общо събрание, говорих им за реда и за вишенската случка и за махването на гръцкия владика. Всичките селяни
*. Това не отговаря на истината. Помирение не се постига на X конгрес на ВМОК; става разцепление и съществуват успоредно два ВМОК. Председател на първия ВМОК е Стоян Михайловски, а не Гоце Делчев. Председател на втория е инж. Христо Станишев.
109
се съгласиха да се откажат от владиката, но поп Христо, ми се виде несъгласен и не е чудно да сбърка доста много работите в Черешница. Кляшев Пандо дойде с другата чета от Тиолища и заминахме аз за Вишени, а Пандо за Блатца со същите четници.
На тринадесети. Изследвах за убийството на Москов и на Кольо, намерих и едно завещание от Москов, който го писал, когато бил заобиколен в къщата от аскерите, ето съдържанието на самото завещание (писано го дал на Митевица Бакрачева).
„Ако умра ето що да знаете: умираме не от предателство, а Кольо го виде един заптия турчин - в завещание: предпазливост голема. По възможност четата, когато помага времето вънка да стои. - Типо е убит от турците за гдето не отваряше вратата - запишете във въстниците дето умираме от куршум турски, но яд ни е, че не постигнахме, не довършихме до край целта - да освободим отечеството си - нека нашите другари по идея, да достигнат това отечествено завещание. Знайте другари, че с нас най-малко не се губи кураж. Не бойте се ще се тури край на всичко и ще блесне свободата, равенството, братството, кураж и пак кураж! Много се убиват по аджамилък, много умират от треска и от всевъзможни болести - а ние всички другари по идея, трябва да умрем в бой с народния тиран. Сбогом Македонио - сбогом другари - сбогом родители и роднини. Да живее Революцията, свободата, братство и равенството! Долу тиранията, долу робството. Долу Турция. Ние умираме но стига ни тази награда... (До край тоя стих) Лазо Москов, Кольо Рашайков. 3 август 1902 год.”
Най-точни сведения по убийството са следующите: Типето като си идел от вънка, турците, които били видели Кольо искали да влезат у Типето, последния като не им отворил вратата, заптиетата го убиха. Тогава Кольо и Лазо почнаха да стрелят от вътре. Турците хванали на около пусия и веднага изпратили известие в Костур за помощ. Москов и той написал писменца за по селата за четите и ги дал на Митевица Бакрачева. Митевица ги предала на некоя жена, за да ги даде на председателя поп Христо, за да ги изпрати по местата (а поп Христо никъде не е изпратил). От Костур стигнал юзбашията [*] со сума аскери. Отишел юзбашията заедно с коджабашията и няколко заптиета на Типовата врата, да вика да се предадат. Москов тогава изгърмел с револвера заптието Мурто. Тогава юзбашията и другите се пръснали и сам юзбашията запалил къщата (първо покрива), тогава Кольо и Москов слезнали в долния етаж (преди да запалят къщата и след като дал Москов писменцата да се изпратят по селата и четите, втори път викнали Митовица, тогава Москов дал завещанието, от после казва Митевица, пак
*. (тур.) - стотник, капитан.
110
я викал, но не я оставили да отиде. Види се пак искал или да кажат нещо, или да оставят нещо или тетрадката, защото тетрадката на Москов не се намери, види се трябва да е изгорела.). Почти цялата къща е изгорелиа. Те къде се криха не се знае. Чак вечерта вече излезнаха Кольо без никакво оръжие и полуизгорен, а Москов с пушката и удариха и двамата на бег, Кольо го олучиха с неколко куршума и го повалиха, но още не издъхнал изкараха му заптиите едното око, а Москов избегал доста много. Сума гърмели по него, но не го уличили, напоследък един го ранил в единия крак и като не можъл да продължи бегането влезнал в една къща на край селото (на жената името съм по-горе поместил). Там като заобиколили къщата, изпратили хазайката да го моли да се предаде, но Москов изпъдил жената, изпратили и коджабашията, на коджабашията му казал Москов да каже на турците, че ще се предаде, но нека се приближат, за да убие още некой читак. Москов не можел да се дигне прав и седнал на колене стрелял на турците, но турците не се сближавали никак и запалили къщата. Като видял Москов, че ще бъде изгорена и тая къща, той се самоубил с пушката си, и тогава го извлекли турците. Това станало на дванадесет и половина часа. Никак не се преминали в друга къща, както сам е писал на друго место. Другите къщи били наблизо, но за това били изгорели. Това са най-достоверните сведения. Револвера на Москов се намери от турците и Кольовата пушка, но изгорени. Кольо и Москов и другите убити се заровиха на другия си във вишенските гробища.
Вечерта свиках селяните на общо събрание, говорих им за случката станала в селото. На всички в лицата им се забелязваше съжаление. Въпреки много укори, нито един не ми отговори. Всички се признаваха за виновни, защото не дадоха никаква помощ, да отърват пострадалите. Между членовете на комисията от време съществуваше караници. Покойния Москов много пъти се опита да уравни тази караница, но напразно. Поп Христо со Стасето бакалина, поддържаха едната страна, а кехая Юргов с Мито Бакрачев другата. Виновните обаче беха поп Христо и Стасето, в случая като никой не помогна и не се погрижиха да съберат селяните и да ги подведат да отидат на помощ, както и от много други нелепи постъпки, за да се уравнят въпросите, изключих поп Христо и Стасето от комисията и назначих поп Кочо и Йоргето Марков. След разпускането на събранието задържах само четири четници в селото, а другите излезнаха в балкана. От Блатца дойдоха Кляшев, Силянов и Папанчев.
На четиринадесети. Прегледахме сметките на комисията. Изследвахме причините за гдето не се съобщи на време на четите, за да
111
пристигнат на помощ, видя се че наистина поп Христо скъсал писменцата, които требваше да изпрати за четите. Поп Христо беше избегал во Блатца, а во същото време и той беше там, со още един четник, но не зная защо не взел никакви мерки (но на Силянов подобна работа не му е по силите, той е човек много слаб и от случката много беше опасна, но както и да е пак трябваше да накарат селяните да отидат на помощ). Изпитахме Типовица за станалата случка и на какво тя го отдава. Според показанията на Типовица, се допуска да има предателство казва: преди неколко дена Типето се скарал с Васил Кипров и Васил пред хора казал, че Кольо и Типето ще ни направят некоя работа, но аз ще им направя по-скоро. Во време, когато Типето се уби от заптиите Васил го видела да седи срещу Типевата къща и говорел со заптиите и до край Васил Кипров остана в селото, никак не избега и се сношавал со аскерите и не бил никак закачан, когато другите мъже всички избегаха, ако останал некой, турците го пребиваха от бой или го убиваха, както направиха со мнозина. Наистина човек со съмнителна физиономия и доста развален в устата. Ние го повикахме и го изпитахме за борча, който дължи на черквата от тридесет и пет лири, кога ще го плаща. От тоя разговор много се схваща каква личност е. Колкото за случката никак не му отворихме дума. Мнозина от селяните потвърдяваха казаното на Типовица и тя най-после каза на Кляшева, че най-много я боли от Васил Кипров, защото ѝ изпращал човеци да я заплашват да не казва на нас нищо - „Но аз, казва, всичко ще ви кажа и каквото ще нека да става, докато тоя Васил го гледа све ке ми бъде мъчно, ако той го немаше ке се помъча да не скърбя толкоз за Типето.” Викахме Колевица, тя каза, че „аз никак не мога да кажа дали е имало предателство или не. Само ви моля да не ме изоставите да гладувам. Зная само че на мнозина им станало кефа за гдето го убили Колето и Типето, даже некои жени хоро изиграли, други казали че видели Кольо со червата извадени, както той им извадил на Абедин бег.” За да удовлетворим Кольовица и Типевица бихме некоя си Ристовица, за гдето играла, а другите жени не можехме да ги уловим кои бяха. Вечерта минахме през гробищата, видехме гробовете на Москов и на Кольо, един до един, а на другите убити, малко отделени и от там се отправихме за Кономлади. Момчетата останаха в планината, а ние неколцина слезнахме в село.
Ще забележа за Кольо Рашайков, беше един от най-старите работници, всичко направено во Вишени се дължеше на него. Без него никой не може да купи пушка. Той отиваше на всекъде, където ставаше нужда. Беше избил няколко турци. Крайно решителен беше и околните села се страхуваха от него. По едно време Кольо стана фирар от
112
предателството на Иванчо, неколко месеца върве в четата, послед го оставихме като куриерин във Вишени и много беше по-полезен. Той посрещаше, той изпращаше всичко, както и нея вечер беше посрещнал Москова. Кольо беше човек с весел характер и послушен и добре схващаше нуждите и все искаше да помага. Друг като Кольо във Вишени немаше. Типето и той бил доста добър, аз не го познавам.
Във Вишени устроихме една чета от десет души местна чета под войводството на Стасе Герговски, у когото се виждаше една живост и тая чета да спомага, когато стане нужда за където и да е, а най-вече за селото си.
На петнадесети. Решихме да изоставиме всички други работи и да се занимаем с истреблението на Коте и на Геле, които най-вече тежаха на Кономлади. За да хванем дирята вечерта заминахме на „Лисец” с цел да хванем някой от търновени и да ни покаже на къде се намира Коте или да хванем Йорги Райков от Търново, който знае най-вече Котевото движение.
На шестнадесети. Престояхме на Паларунгски извор, вечерта тъкмо се отправихме за къде Търново, стигна писмо от Кономлади и ни пишеха, че човек съобщил от Билища, че Коте е в Шестеово и се предполагало да замине в Апоскеп. Веднага изменихме първото решение и решихме, половината чета да остани на „Цер”, да хване пътищата за всеки случай, а аз, Силянов и Никола Андреев, да заминем за Черновища и от там да изпратиме човеци, за да научат положително къде е намира Коте. И така тръгнахме и слезнахме на синора Поздивски. Тук срещнахме Ставро Ляцков, Григор Василев, каза ни Григор че двамата четници от Кономлади от Котевата дружина дошли в село. На долната мала, видели шест души, които се опитали да хванат Григор и още едно момче, но се отървали с бегство. Ние разбрахме, че Котевата дружина ще върши нещо в Кономлади. Хванахме пътищата на две места и с една част навлезохме в селото и заобиколихме къщата на Коле Попов. Коле го немаше. След доста време се научихме, че Коле земал хлеб и си заминал. За това се отправихме към къщата на другия четник, но преди да отидем да заобиколим къщата му питахме у Цильо Томев дали той знае нещо. Цильо го немаше у дома, снаха му, която спеше на гумното я немаше, Цильовите домашни казаха ни, че хазайката дето беха Гелевите жени го търсели Цильо. Ние разбрахме и се уплашихме да ни да го хванели Цильо Томов да му кажи тайните и след туй да са го убили. Отидохме в къщата дето беха Гелевите жени. Научихме се, че Геле вземал жените и имало около два часа как бил избегал, това много ни изненада. Сметнахме, струвахме и решихме да заминем за
113
Статица, като предполагахме, че ще занесат жените в Статица. Преди да влезнем в селото кучетата силно бяха разлаяни. Ние се прибрахме в Статица, в четири къщи, за да следиме, а на другата чета известихме да хванат „Лисец”.
На седемнадесети. За да хваниме дирите на Геле и на Коте трябва да се хвани Коле Славчето, с него би могло да се намери Коте и Геле. Вечерта заобиколихме къщата на Коле, но го немаше, поставихме четирима четници да пазят през цялата нощ и на другия ден, за да го хванат. Коле е ходил с Котевата дружина и е доста опасен за Статица. Коте у него намира най-големо гостоприемство и му служи за шпионин. Ние се срещнах с другата дружина на „Лисец”, след нас стигнаха двама статичени с две писма от Геле едното, друго адресирано до Динс от Екши су (Марков четник) в което моли да го помилва началството, а друго до Цильо Котев от Кономлади и двете препълнени с глупости, от тия писма се разбираше, че Коте и Геле трябва да се намират около общинското место.
На осемнадесети. Целия ден прекарахме на „Лисец”. Вечерта слезнахме в Търново. Половината чета хвана пътя за Ошчима. Повикахме търновци и им говорихме за Коте, оттам взехме хляб. Търновци ни заведоха в Ошчима. Около десетина души влезнахме в селото в три къщи, а другите заминаха за планината. Коджабашът не искаше да ни прибере в селото и се виждаше много заплашен. От това се разбираше, че Коте трябва да е в селото. Като го подложихме на изпитание, казаха че на Коте му изпратили хлеб, а в селото не дошел. От един селянин се научихме, че Коте бил в планината и печел месо. Веднага ние изпратихме заедно със селянина два четника на мястото, да кажат на нашите момчета да ги заобиколят. След малко момчетата ни известиха, че видели Котевци и ги заобиколили от горната страна.
На деветнадесети. Оставаше да излезнем, ние да заемем от доле и да ги спотераме. Извикахме момчетата при нас и се отправихме за местото. Войводата Папанчев со неколко момчета се разположи от към лева страна, а Силянов, Кляшев и един четник и аз, заехме десната страна и се приближихме на горе. Обърнахме се към там со бинокъла и видехме двама. По гласа познахме, че е Коте со още един от селото. Вървеха нагоре към Желевската страна и псуваха ясно. Разбрах, че всички псувни се отправяха по мой адрес. (Тогава разбрахме ние, че Коте бил в селото со още един от дружината му. Види се, когато ние се събрахме да излезнем от селото, тогава са казали на Коте, като мислели, че ние се събираме, за да заобиколим къщата дето бил Коте. Затова той побърза да излезне и нарочно псуваше, за да чуят другарите му
114
и да избегат). Но ние си продължихме за към местото дето беше Котевата дружина и Геле с жените.
Като виде Коте, че ние обсадихме дружината му и со викането не ще може да помогне да извести на другарите си, за да вземат мерки за бегане, Коте от много далеч започна да стреля, но ние бехме се приближили и заехме всички места и се започна престрелката. Ударили на бег по разни посоки, но от всички страни се намериха обсадени. От тех само Геле почна да стреля и да се защищава. Отпреде ми извика човек и пита кои сме. Като не ми беше познат гласът некак не му отговорих. Втори път се извика „кажи кой оти те изгориф”. Извиках му „гарван” („гарван и лисица” беше нашата парола) отговор не получих. Тогава разбрах, че са Котеви другари. Почнах да му викам да се обадат кои са, защото ще бъдат избити от куршумите ми. Обадиха се со следующите думи: „А бе бракя що правите така ке ослободиме Македония! Язък да ви бъде. Ние сакаме да се бием с турците, а не с наши бракя” и пр. Като му отговорих, че и ние не искаме да се бием с християни, а за да се бием со турците не трябва да ни пречат християните. „Защо тогава стреляте по нас и сакате да ни уморвате?” „Ние не искаме да ве уморваме вас. Знаеме, че вие не сте виновни за това, трябва да се предадете, за да не бъдете убити. Вината се крие у Коте и во Геле, а не у вас, затова ви казвам да се предадете”. Отговор: „Защо стреляте ако не искате да не убивате? Ние сега не можем да се предадем защото войводата не ни е тука, а ни е страх да не ни расипете”. Тогава аз заповядах да не стреля никой и почнах да ги уверявам, че няма защо да ги убиваме. Видях, че тъй лесно не искат да се предадат. Тогава повиках при мене Кляшев и Силянов. Оставих на моето място Кляшев да води преговорите, а аз заминах нагоре да събера момчетата и да се приберем до тях по-близо и в случай, че не се предадат со добро, да им открием огън от всички страни. Като ги наближихме от всички страни и почнахме да викаме от много места, трябва да се предадат или пък ще бъдат избити и като видеха, че един от тях падна мъртав, почнаха да се молят и всички искаха да се предадат. Колето от Кономлади вече се предаде на Ташков Стерио. Друг един Кольо от Охрид, който си хвърли пушката, се отправи, за да се предаде на Стерио, но в това време нашите момчета от към горната страна изгърмеха неколко пати. Това много побърка. Изплашиха се и почнаха да бягат и Коте со още един стигна близо от горната страна и почна да стреля върху Папанчев, от долната страна се отпусна местото. Коте много побърка. Даде им се възможност да избегат и се изкрият из гъстълака. Удариха нашите из гората, като зайци кога корнат. Намериха една дреха от жените на Геле и бинокъла со
115
тетрадката ми и така всички се събрахме. Има убит от Котевите един и един пленен. Прибирахме се вече, за да тръгнем на горе за „Лисец” Некой от момчетата излезнаха и мислеха, че Котевите избегаха. Стеро Ташков каза ми, че моята гуна оставил при войводата, а войводата не я взел (когато излезнахме от Ошчима Стерио немаше гуна за това аз бех дал моята да я носи). Аз не жалех гуната си, но ми беше неловко да оставим гуната и после, когато я намерат ще кажат, че сме се изплаши ли и сме си оставили гуните. Стерио каза „ще отида сам ще я взема гу ната”. Аз не удобрих да отиде сам за това определих войводата Никола Андреев да отидат со Стерио и со няколко други момчета, а ние да ги чакаме там до като се завърнат. Изпратих Митре горе на върхът „Лисец” да събере момчетата. След малко Никола откри огън, като отивали нашите на доле без да знаят, че Котевите другари са още там, тъкмо ударили върху му и те изплашени стреляха на нашите момчета, но благодарение не можли да ударят и почна се вече престрелката.
Веднага изпратих на помощ войводата Папанчев со неколко момчета. Боят се усили и изпратиха ни известие да отида и аз. Уплаших се много, помислих си че има некой от нашите момчета убит. Взех с мене 3-4. Оставих Силянов и Кляшев да ни чакат и да пазят другите. Аз отидох при Папанчев и ми каза, че Геле и некой от другите са пред нас. Тогава казах на Папанчев да вземе мерки за настъпване да ги изловим и да ги избием. Геле непрестанно стреляше. Извикаха момчетата, че Коте бега нагоре, тогава аз взех неколко момчета и отидох да пресеча Коте. От долу нашите момчета почнаха на настъпват нагоре и тогава убиха още един от Котевите. Тоя проклет Геле сполучи да се скрие со жените и не можахме да го намерим. Тогава пак взехме всичката гора от доле на горе намерихме неколко техни торби. Намери се и Коле охридчанина, който си беше хвърлил пушката и се прибрахме на горе. Стерио донесе гуната ми и около 12 часа вечерта се събрахме всички на върха „Лисец”.
Броихме се тук всички живи и здрави, а от Котевите двама убити и двама в плен ги носехме. Слезнахме в Статица вечеряхме. Тук намерихме писмо от Шестеово. Пишеха, че Наке, Стасе и Насо били там и много неприлични работи вършили. Говорили против нас и нашите работи. Пишели заплашителни писма и много други глупости правели. За това решихме да заминем за Черновище, за да бъдем по-близо до Шестеово и да научим положително за Наке, Стасе и Насо. В Черновища в селото останахме с Кляшев, Силянов и четирима четника и Колето от Кономлади (пленика), а войводата со дружината си заминаха за Черновенската гора (Когато заминахме през Кономлади намерихме Липо Лекаров от Смърдеш и Колето от Бабчор. Взехме ги е нас в Черновища).
116
На двадесети. Изпитахме Липо Лекаров. Каза ни, че в Смърдеш има голяма нужда от нас, за да се уредят работите. И в Косинец Нумето Попйовчов и Колето Шинчев и Васил Сарето, уловили в Косинец заптието Зулфо и го занесли между Ошени и Карчишча и там го убили, без да му вземат нещо от него. И сега били в Смърдеш. Изпитахме и Колето от Бабчор какво желае. Колето каза: „Търсят ме от правителството и сега бех там и искам наставления. Какво да правя ще трябва да постъпя в четата”. Колето ние сметахме да назначим учител в некое село, но правителството като го преследва, оставихме по-после да решиме неговия въпрос, сега привременно го взехме в четата.
От Дъмбени получихме две писма от Кирияко. Пишеше че от Корча затворниците искали пари, защото се предполагало да ги турнат на заточение. Пише за раздорите в Смърдеш, за Аристотеловия въпрос, запитваха дали да позволят на хората да си отиват на чужбина. Писах в Шестеово, за да изучи Търпена Попдимитрова, за Наке дали са в Шестеово. Отговори ни че в селото били, но не можали да научат в коя къща са. Вечерта се прибрахме в Шестеово, едната част остана в гората, а с другата влезохме в селото. Силянов оставихме го в Черновища на почивка.
На двадесет и първи. Помъчихме се да разкрием за Наке и другарите му дали са в селото. Но не можахме. Повикахме Накевица и ѝ говорихме да разубеди Накето да избега от Коте, иначе Наке ще бъде убит. Наке и шуря му Насо напълно заслужават убийство, защото те убиха най-добрия работник Ристо Янчов от Шестеово.
На двадесет и втори. В убийството на Ристо Янчов са замесени и селяни, затова имаше сума работа в Шестеово. Ако се почнеше и се разкриеше Ристовото убийство. Ние не зачекнахме никак тоя въпрос, защото мислехме да пипнем първо Наке и после да изнамерим другите съучастници, тъй щото ние оставихме Шестеово пак в разнебитено положение. Повикахме Гелето коджабашата Псодерски. (Човек добродушен с една ръка). Питахме го дали може лесно да се унищожи турчина Риза от Сетома, който предаде четата в Шестеово. Гелето ни обеща, поиска и Заса Гурно да се убие, затова решихме: войводата Кольо и Митре с десетина души, изпратихме ги в Апоскеп специално, за да убият Риза, който бил пъдарин на некой лозя. Вечерта Кольо замина за Апоскеп, а ние за Черновища. В Черновища свикахме селяните на общо събрание. Тук се намираха човеци, които симпатизираха на Коте. Имаше и някои забърканши от поп Илиевата гъркоманска партия затова трябваше да се говори най-строго и да се накажат некой с биене. Мнозина се показваха непослушни, затова имаше сума материал за говорене. По неспособност увол-
117
нихме двама членове от комисията и назначихме други. Избрахме четирима десетника, които да служат като полиция и сила на комисията, да наказва непокорните, същевременно да служат в случай на нужда, като местна чета и да отиват на помощ, дето ще бъде потребно. Запретихме никой да нема сношение с Коте и да не го хранят; описахме Коте като пакостник на делото. От Кономлади получихме писмо, в което ни пишеха, че Коте се видел в „Цер”, Кономладско и разпитвал, за да улови Цильо или Григор от Кономлади.
На двадесет и трети. Престояхме в Черновища. Привечер стигна аскер около тридесет-четиридесет души. Ние излезнахме низ къщите и се скрихме в царевиците. Около дванадесет часа, дойде едно влаше от Кономлади до поп Танас и питаше за Коте. Разбрахме, че това вла ше е изпратено от Коте, с цел да узнае нашето движение. Писахме на Цильо во Кономлади, да се разпореди да залови влашето, вечерта ние потеглихме от Черновища за Габреш, там остана Пандо с Папанчев, а аз и Силянов заминахме за Брезница.
На двадесет и четвърти. Прегледах некои сметки, около часа десет вечерта заминаха от къде Лерин и Костур около сто и петдесеч души аскер с два три товари джепане, [*] които заминаха за Смърдеш. Вечерта стигнаха от Смърдеш Яно Гичов, Пандо Лазаровски и ни казаха че имало в планината сума аскери от Костур и от Билища и заобиколили селото. Свиках на общо събрание брезничени и им говорих за поведението на гръцкия владика и на гърците в Атина, за Котевите пакости и за редът в селото. След отпускане на събранието се оттеглихме в Балкана над селото Брезница.
На двадесет и пети. От зори дойдоха от Смърдеш Ставровица Митрушева и Кольовица Попкиров, с писмо от Лазето на Йото Каранджов, в което ни пишеше, че имало в Смърдеш четиристотин души аскери. Искали некакви ранени от случката с Коте при Ощима, били и коджабашиите и им искали да си предадат пушките, иначе ще станело по-лошо и от Пътеле, вследствие поведението, което държели аскерите. Писах на Пандо Кляшев да ни чакат в Габреш и от там да заминем за Търсие, да унищожим некой от предателите и да сашардисаме аскерите, за да напуснат Смърдеш. Вечерта се срещнах со Кляшев на Габрешко. Решихме да заминем за Поздивища, за да наредим да сме по-близо къде Търсие и в случай, че вземат сериозни мерки аскерите да искат пушките на смърдешени, тогава да нападнем на Търсие. Вечерта се прибрахме в Поздивища со неколко момчета. А Папанчев остана со повечето момчета в балкана.
*. (тур.) - боеприпаси.
118
На двадесет и шести - Поздивища. Получихме писмо от Лазо Отов от Смърдеш и ни пишеше, че аскерите още седели в Смърдеш. Мислели да тръгнат из планините, от Брезница взели двесте оки хляб.
За Битоля писах едно дълго писмо, в което изложих всичкото положение на Костурско. Много писма ни идваха от Битоля препълнени с голи фрази и празни надежди, затова им направих забележка, да не хранят с подобни надежди. (Това писмо ако се запази е доста интересно. Носи дата 26 август 1902 г.). Вечерта свикахме поздивци на общо събрание. Тук в Поздивища не можеше да се запази никак авторитет от както изпъкна поп Илиевата партия, след унищожението на поп Илия и на Гямчето, останаха да дружат с Коте Илия Хаджов, Кръсто Демиров и Георги Гучевски. Тия господа искат да не се помиряват, решихме да ги бием, бихме следующите лица: повикахме на събранието брата на поп Илия, не искаше да дойде, затова се наказва со 25 удари со тояга, Кръсто Демиров искаше да го защити като привърженик на поп Илия, затова се наказва со тридесет удара, още со петнадесет удара защо другарувал со спахите и не искал да даде жито както всичките селяни. Георги Гучевски - двадесет удара като привърженик на поп Илия и на Коте, Илия Хаджов - двадесет удара, той бе наказан на смърт, но му се прости като обеща да не дружи с Коте. Чрез Ильо Коте бе писал на Завелен, да му изпрати сто лири. Затова писмо виках на съд Илиьо и поздивските коджабашии, на Ването Сарията петнадесет удара, защото искаше да отиде со аскера, когато убихме поп Илия. На Ванито Плиоко петнадесет удара, защото беше бил две жени и говорил против началството. В събранието се изложиха причините, загдето се уби поп Илия и Гямчето, за пакостите на владиката и за да си припознаят своята народност. Всички разбраха, че гърците со владиката работят во ущръб на делото, затова всички приеха да се откажат от владиката. След отпускане на събранието заминахме за Кономлади и стигнахме тъкмо в зори. Кономладчени ни казаха, че видели Котевата дружина, да ни държат пътя, за да удари на нас, но били забелезани от кономладчени и затова избегали.
На двадесет и седми - Кономлади. Казахме да устроят селската чета. Викахме от Дреновени Георги Хандаров и на него казахме да устрои селската чета. Известихме в Търново, да дойди Георги Райков. Вечерта се прибрахме в Турие.
На двадесет и осми - Турие. Преди пладне стигна Георги Райков. Запитахме го за Коте към къде се намира и да ни го предаде. Но Райков криеше, не се съгласяваше да ни го предаде Коте, като казваше, че го бил страх. Получихме писмо от Мише Николов, со което ни пи-
119
шеше, че бил получил писмо от Солун, во което му пишели, че не можело да стане помирение со върховистите и че Янков бил къде Воденско со сто и двама души и заповедвали щом дойде да се обезоръжи иначе нас държели отговорни...
Един туриянец на име Марко, дойде при нас и се оплака за следното: „Имах една жена, която оставих за стопанка в къщата си, но след моето заминавани за чужбина, тя се залибила с брата ми Неделко, аз изпращах пари в къщи, тя с него ги харчеше, като му се напълни шкембето (останала непразна) се решила заедно с Неделко да бегат за чужбина и отишли до Прилеп. Като научих аз това писах да бега от къщата ми, тя избега и роди момче. Сега като си дойдох аз нема кой да ми пере кой да ми работи в къщи, затова се ожених, но сега не остава на мира жена ми, говори ѝ разни приказки. От нея останаха некой дрехи у мене, но аз нема да ѝ ги дам, още искам всичките пари, които съм ѝ изпратил ги изедоха со милвание, за тая работа и попо от Костур ме вика да отида, но не можа да отида. Аз ида при вас вие да ми я видите давията.” Разпитахме селяните за въпросната жена „Стоянка”. Всички ни казаха, че жената била развалена до кокалите и говорила каквото стигне заедно со майка си. Повикахме Стоянка, бившата Марковица, разпитахме я как стана тая работа, като ѝ казахме да не вика много да слушат хората от вън. Но Стоянка никак не се стесняваше. На висок глас почна да разправя следното „На типо да ме има Неделко, той закълнат ме измами и стана себап да се разделя от стопано и от детето аз не съм кабетлия, зашчо Марко го имаше оставено дома, като негов свой човек, та кога отидоме еднаж до планината да товарим снопя, тогава ме фати на сила и от тогай остана трудна, ето така той ме зве на душа”. Кляшев запитва: „Друг път не си одила с твое сакане, аз не вервам да станала тая работа само со еднаж, защото ти сетне со него си забегнала до Прилеп, та кажи право, как си се завърнала от Прилеп, после къде си се завърнала, как и какво си говорила и когато те хванал на сила, защо не си казала?” „Не казах, защото ми беше страх. Неделко ми казваше, че ако кажа ще ме умори и ка остана тежка му каза шчо ке ме прави, а той ми каза яз ке ода до България и ке те зевам со мене, аз що да чина не бе да седа и да се кажвам жена на Марко, затова той ми зве до Прилеп со грошаро на сестра му, шчо беше уморена тогая на бърго и така ме занесе до Прилеп, той аржешесве, сс върнаме назад зашчо немаше тескере или не знам зашчо. Туку да бете от некоя страна да счукате на ренде тогая по анишчата, ме донесе до Лерин и ме остави, у сестра ми, а той избега и от тогая вече яз си побегна от Марковата къща, ка да не побегна яз го усрами, ама това направи неговия братучед той ме фати на сила и сетне ме остави”. Аз запитах що ро-
120
ди и що го сторите малкото? „Родих момиче и живе некой месец и умре. Това не можа да го скрия своите го знае”. Не го ли кръстихте и как му беше името? „Го кръстихме Марушка, току умре горкото”. Тогава повикахме Неделко - не дойде. Изпратихме две момчета от четниците донесоха го при нас и го разпитахме как стана тая работа. По право да ни каже за Стоянка, нея я заставихме да мълчи. Неделко почна: Аз като терзия му ших на Стоянка, си го забрави у нея цигърлъка и привечер помини и от надвор му викна да ми го даде цигърлъка, а тя ми викна дома, аз влегу и ми каза седи Неделко да поседиме малко и кай шчо седеме ми каза айде да си легниме да си поспиеме, легнаме малко ама нишчо не направиме. Поседоме малко легнати и си отидо от тогая помина некой месец, ме викаше пак и еднаж ме викна в една плевня и аз се измами и тогая я свършиме работата; после па направиме неколко пъти и стана са, яз се устрами, тая ми каза шчо ке ме правиш, не се деля от тебе и затова яз извади тескере да бегаме и тая ми дойде со мене, я занесо до Прилеп, не може повеко да я носа понака, се върнаме на Лерин и таму я остави. Това го направиме”. Запитахме има ли жена и деца, отговори: „Имам”. Повикахме майката на Стоянка, за гдето говореше разни приказки и наказахме я со шест седем стапови. [*] На Стоянка за престъплението и за гдето продължаваше да говори за това Стерио Ташков и Кольо Добролийцки ѝ удариха двайсе и пет стапови по голо, също триесе стапови удариха и на Неделко. Тогава запитахме кое е верното това шчо казва Неделко или това шчо казваш ти, Стоянка се припозна, че „верното е това шчо казва Неделко, но сега го направи, моля простете ме, се измами”, така я освободихме, като ѝ казахме да не говори нищо и да не иска нищо от Марко, да нема даване и вземане. И ката се свърши всичката работа на Стоянка и на Неделко.
Вечерта свикахме на общо събрание селяните в черквата, избрахме комисия. Избрахме местна чета от петнадесет души, на която се назначи Стойчето за войвода. След като се свърши събранието, разрешихме фермана. Но от Буф да вземи дедо Андре Леси Даскала и заловения от Котевата чета Колето от Охридско, да си замине за Буф и да се предадат на битолската чета и всеки един от там да си изпратят по родните си места, по техно желание. Ноще ни дойде известие от Кономлади, че овчарите са чули некакви гърмежи от къде Габрешкото кале, неколко залпове от много пушки и на утрото на мястото се намерило една царска мъска със заключени дисаги и се намерили няколко кюляфки, [**] положително що и с кого стана това сбиване не се знаеше.
*. Тояги.
**. (тур.) - островърха шапка.
121
Се прибрахме в Бабчор, едната чета остана в Балкана, а ние е другата се прибрахме в четири къщи.
На двадесет и девети - Бабчор. Привечер ни писаха от Вишени, че Янков бил стигнал в Прекопанско со дружината си и бил повикал комисиите от Вишени, Блаца и Черешница. От Шестеово дойде Ристето Попдимитров, со три писма от Янков - адресирано до Силянов, до Митрето Влашето и до Коте со заглавие „До войводата Пирински” (псевдоним на Силянова), до войводата Коте, до войводата Димитрий и по-доле: „Брате Пирински като ви известявам, че пристигнах во местото ни со юнаците, моля елате по-скоро да се видим во местото Прекопана, за да се разговорим по въпроси по предстоящите ни работи, 28.VIII. 1902 г. со братски поздрав началник на Второто военно окръжие - полковник Янков, адютант подпоручик Москов”. С подобно съдържание беха и трите писма. Стасето Герговски от Вишени доде ноще и ни разправи следното: „Човеците от комисията не можаха да се срещнат со Янков, защото аскер много бил заминал за Вич-планина, за това не можели да се срещнат. Слух се пръсна, че имало сбиване со аскера в Мокрени и бил убит някакъв мулязимин. От коя чета не се знае.” Стигна писмо от Кономлади. Писват ни, че аскерите смърдешки, били настанени в къщите на Кляшев и Насо Ючов, който го бехме изпратили в Битоля. На връщане бил заловен, но сполучил да хвърли писмото, и така бил освободен.
Свикахме бабчорци на общо събрание, в което им се говори за вишенската случка гдето ни съобщили в Кономлади. Избрахме двама члена во комисията говорихме за поведението на владиката, и на гърците, които пакостят и затварят нашите човеци. От многото говорение признаха, че гърците са наши врагове и се съгласиха да се откажат от владиката и припознаха, бихме коджабашията, за гдето даде тескере да бегат в странство. Те бяха главните виновници на вишенската случка, за гдето не искаха да обадят на другите села и се произнесли грубо за комитета. Бихме и гъркоманина Иван Варковски за гдето испсувал началството и не искал за заплати разписката си, бил казал, че няма никога да стане българин, и да се откаже от гръцкия владика. Но като изеде 25 удара, на всичко се покори. След отпускане на селяните свикахме всички четници на общо събрание. Говорихме им за пристигането на Янков и при срещата да знаят като как да се държат. Оставихме пак едната чета вън от селото, а со другата се прибрахме в четири къщи, со цел да се научим за движението на Янков и по възможност да се срещнем.
На тридесети. Дойде един бабчорец от Костур, разправи ни следното: „Залповете при Габрешкото кале били от самите турци
122
Отелили си 5 заптиета от аскерите, нощно време и отишли да крадат при некои овчари. Овчарите почнали да бегат, тогава заптиетата стреляли, с по една-две пушки. Аскерите помислили, че стрелят комити. Тогава открили огън и избили петте заптии и ги докараха ранени по разни места. Хванало се в Костур едни андарт (гръцки комита), казал си пушката, и дрехите, облекли го и го шетали по чаршията. Разправи, че били всичко пет души.” Вечерта заминахме за Бласката бука и се научихме, че Янков щял да пристигне там да се срещнеме, но напразно чакахме до зори.
На тридесет и първи - Бласка Бука. Получихме известие, че аскера бил в Прекопана и се предполага, че заобиколи Блаца и Черешница Научихме се, че Янков со дружината бил во Буката над Черешница и ни кани да отидем неколко души. Отидохме: Кляшев, Силянов, аз и двама четника. В разговора се забелязваше, че иска да се повдигне въстанието. При тая среща и не се забележи в Янков, особено нещо от върховистките разпри. Вечерта ни казаха, че аскера бил близо до нас, затова не можеше да се срещнем с нашата чета. Известихме да слезнат на язмото вишенско, да се чакаме. След като взехме хляб от Черешница заминахме за на язмото гдето се срещнахме и заминахме за Шестеовската бука.