1901 година
СЕПТЕМВРИ
( Заимовото гумно - Дъмбени - Смърдеш )
На първи (петък). Яни Гичов намерил човек от Въмбел да купи сотировата пушка за две лири. Сотир си седеше во нашата плевня.
На втори. Преди обяд Пандо Кляшев прати едно писъмце, во което ми казваше, че имало човек от Жупанища да занесе сотировата пушка и да му даде две лири. Като се продаде пушката да ми ги повърнат. Аз като нямах лири, изпратих му два наполеона. След обед Сотир си замина за Жупанища.
На трети. Вечерта ходих на Заимовото гумно, срещнах се со Кляшев, Москов, Кольо Йоргов и Ламбро Браов. Двамата последни тъкмо бяха пристигнали от Костур. Казаха че предателя не е излезнал по чаршията, за да се сполучи трябвало повече време да се престои в Костур в някоя къща. Понеже се имаше надежда да се намери място да се престои в някоя фурна, защото имаше познати, затова решихме Москов да вземе Кольо и Ламбро и да отиде во Апоскеп, да повикат някой си бакалин Сотир, да се натовари да намери място за преседване и прикриване на Кольо. След малко и тримата заминаха за Апоскеп.
На девети вечерта собрахме се: Москов, Кольо Йоргов (който беше се завърнал преди няколко дена, защото не можело да се намери място да се престои во Костур), Пандо Кляшев, Яне Гичов и Пенчо Балтов от Брезница и аз; убедихме Кольо Йоргов направо да отиде во костурския конак [*] и там да убие предателя. В случай че сполучи, да избяга добре, ако ли не, да се предаде, а колкото за поддържането на фамилията му беше обещано, че няма да я оставим да страда. Кольо прие, но каза как ще прекара оръжието во Костур, да не го претърсят някой при влизането му в града, аз казах, че ще изпратя и майка си, за да му прекара оръжието. Взех Кляшев и Кольо и отидохме у дома. Преоблекохме Кольо в гюрдия, казах на майка ми да се приготви и да заминат со Кольо во Костур.
На десети. Рано во часът седем взеха нашата мъска Кольо и майка ми и заминаха за Костур. Минаха през Косинец, Жупанища и като приближиха града, майка ми заминала со оръжието напред и се ус-
*. (тур.) - седалище на полицейско и административно управление.
30
тановила во хана на Колето от Габреш, а след нея заминал Кольо през хана влезнал во бакалницата на Сотир, гдето отишла и майка ми и му предала оръжието и до вечерта майка ми се завърна во Смърдеш.
На единадесети. Очаквахме новината, но нищо не научихме.
На дванадесети. Потърсих Пандо Кляшев, за да се науча нещо от него по убийството на предателя и какво стана со него. Чрез Фотевица се научих, че Кольо си бил дошел без да направи нещо, затова Кляшев бил заминал за Битоля, придружен от Пандо Лазаровски. От Лерин отишли во Битоля да искат наставление от началството за унищожаването на предателя. Същия ден двама суварии [*] дойдоха и потърсиха со изарие Пандо Кляшев, Петър Мангов, Пандо Попов, Никола Роков и Лазо Макрия. Со тех взеха само Никола Гочов, Попо, Макрията и коджабашията, а другите избягаха.
На петнадесети, около десет души заптии обискираха къщата на Попо Дамов со цел да хванат Попо и да го закарат во Костур, но Попо сполучи да се скрие в къщата на Георги Бояджиев. Същата вечер обискираха и къщата на Пандо Кляшев, но той не беше у тях, а се върна от Битоля. Още същия ден се научихме, че били избягали Павел Христов и Кузман Стефанов от затвора, но положителни сведения нямахме.
На шестнадесети. Обискираха къщата на Пандо Шопов. При обиска му откраднали две женски ризи и три чифта чорапи, во обискираните къщи нищо не намериха. Същия ден пристигна Кляшев от Битоля болен - подут в лицето.
На седемнадесети. Вечерта се научих от сестра ми Зоя, която беше отишла во Костур на доктор, че хора от Ошени, село на пътя от Корча за Костур, едно заптие карал Павел и Кузман и, като дошли не далеч от Костур, Кузман сполучил да избяга, избягал и Павел, но гърмежите на заптието чул Сефедир ага, който се притекъл на помощ и намерил Павел когото много е бил.
На осемнадесети. Изпратих сестра си Зоя да пита Пандо за пребиваването му в Битоля, понеже Кляшев беше болен, не можах да го видя. Каза на сестра ми, че от Битоля са му казали да отида там, за да ме проводат во Гърция. Кляшев се бил научил, че Лазар Колев от Кономлади бил изпратил портрета ми во Костур, за което му обещали десет лири или да ме хване или да ме убие.
На деветнадесети. Изпратих со майка си Пандо Кляшев да съобщи на Лазар Москов, да излезне на Заимовото гумно, да се срещнем. Кляшев казал на майка ми, че на седемнадесети вечерта Лазар Колев от
*. (тур.) - конни стражари.
31
Кономлади бил заклан, а турчина Рушид, който му бил като пазител, и кономладския поляк били ги зели со тях, но пак ги освободили. Вечерта Пандо Лазаровски, Москов и Яно Гичов, дойдоха в къщата на Кольовица Попкирова и решихме да се изпратят няколко момчета во Дъмбенско и на следния ден, во случай че го прекарат Павел Христов за Корча, да се нападне стражата и да се отнеме Павел. Заминахме за определеното място. Пандо Лазаровски, Гаки Нолчев и аз от Смърдеш, Москов, учителя Гелето, Киряко Андреовски, от Въмбличени и Кольо Йоргов от Върбник. Преди да стигнем на мястото Гельо и Киряко изпратихме во Дъмбени да ни донесат храна и да се научат някоя новина, а ние отидохме на определеното място, воденицата дето проектирахме да преседим скрити на следующия ден и щом ни съобщи калауза да нападнем стражата, но за нещастие до самата воденица лежеше един кардар овци и не беше възможно да останем тук, затова се отбихме во малкия гъстълак над селото Дъмбени. Москов остана во селото, а ние пренощувахме тук.
На двадесети. Во часа девет, дъмбенския говедар ни намери во малката горичка гдето се криехме. Спрехме го при нас, представихме се за турци, казахме му дали е виждал комитите избягали и затворници, нещастния трепереше и ни уверяваше, че нищо не е виждал. Нас ни домиля и го пуснахме. Вечерта слезнахме во селото Дъмбени. Москов ни съобщи, че Кузо Стефов е бил тук и след малко придружен от три четири дъмбенци дойде при нас. Решихме Пандо Лазаровски, Гаки Нолчев и Кузмо да заминат за Смърдеш, Лазар Москов да замине за Дреновени, за да се срещне со войводата Петров, Коте и Митре Влаха, които преди няколко дена били се здружили, да се обмисли да се навлезе во Костур, за да се убие предателя и да се освободят затворниците, между които беше и Павел Христов. Кольо Йоргов и аз заминахме за друго място. Кузма Стефов, като пристигнал во Смърдеш прибрал се у дома ни.
На двадесет и първи. Престоя у нас. Вечерта беше преместен на друго място.
На двадесет и втори през нощта се завърнахме от определеното място со Кольо и Йорго и се прибрахме во Смърдеш. Аз отидох в Кольовица Попкирова, а Кольо во плевнята на Заимов.
На двадесет и трети. Се научихме, че Васил Цеманов от село Дъмбени бил убит миналата вечер во сред селото нощно време, когато като излизал от хана на спахиите [*] (турци от Леровци). Понеже Цеманов беше най-ближния приятел на светанеделските турци и като член на комитета, всичко предаваше, предателя Иванчо со помощта на Цеманов беше изказал три-
*. (тур.) - турски феодал. Тук е в смисъл на земевладелец.
32
десет и пет души дъмбенци, от които някои бяха арестувани, а някои бягаха и се криеха. Научихме се, че Трайко от с. Руля замина и че двадесет души аскер били в с. Въмбел. Трайко предаваше познатите членове, а главната му цел била, да хване четата и Коте от Руля, затова събрахме се со Пандо Кляшев, Москов, Кузо Стефов, Пенчо Балтов, Яно Гичев и няколко други смърдешени. Всички вкупом отидохме на смърдешките воденици да чакаме четата на Петров, Коте и Митре Влаха, на които им било казано от Москов, да се срещнем на водениците и да [се] стигнем, за да отидем во Въмбел, за да навлезем во къщата и да убием руленчанеца - предател.
Васил Стамков, който беше изпратен нарочно во Въмбел в коя къща е кондисал предателя и во кой други къщи е кондисал аскер, ни разправи всичко, като ни уверяваше, че е много мъчно влизането во нея къща. Тук чакахме до часът шест. Четата още я нямаше па и да дойдеше нищо не можеше да се направи. Това време късно беше пристигнал един човек - Коста влахът и ни каза, че четата начело со Коте и со Петров изменила първото решение и решили да отидат в Руля да хванат бащата на предателя, да го съветват да кандиса синът си да избяга от мюлязимина и да не предава. Затова вече четата заминала за Руля. Аз предложих да се изпрати човек да намери четата да каже ако го хванели бащата на предателя, да се държи, да не се изпрати при сина му, докато му обмислим по-добре и да се срещнем со четата, защото после е невъзможно да се напада предателя, защото ще вземе мерки. Това ми предложение не се удобри, не защото не си имаше място, но защото всички се разбунтуваха во четата и никой не искаше нищо да прави.
Отправихме се за Смърдеш. Из пътя казах на Москов дали е вземал позволение от Битоля да се действува со Коте и Петров. Москов отговори че не. Без всеко основание вие ги викате и му давате работа. Казах му, че като му давате работа, тогава вие им опростявате всичко. Аз мисля, че ние можеме да си служиме без Коте и Петров, ако се не може без Коте и Петров, да искаме разрешение от Битоля, да им се опрости всичко и тогава да им се дава работа. Москов на това нищо не отговори (трябва да се знае, че от Битоля постоянно викаха за Коте да се убие, а Петров да се махне от Костурско или и той да се унищожи. Това бяха ми го казали и мене, когато бях в Битоля). Разотидохме се всички по местата и всичко се свърши.
На двадесет и четвърти. Не можах нищо да науча какво е направила четата в Руля, от Лазо Панайотова Каранжа се научих, че бащата на предателя бил хванат от четата и бил изпратен да съветва сина си. Но сина всичко обадил на мюлязимина и, мюлязимина веднага известил да му изпратят още аскер. Мюлязимина со предателя дойдоха во
33
Смърдеш и останаха на конак. Казах на Лазо Панайотов да каже на Москов, довечера да се съберем и да ми съобщат, но никакво съобщение не ми се изпрати.
На двадесет и пети. Не можах нищо да науча. Вечерта излезнах, заобиколих из село, но никого не срещнах, повиках Пандо Кляшев, Москов и Кузма Стефов, за да решим нещо по канала, дойде само Кляшев и ни съобщи, че Кузма заминал со четата, а Москов отишъл да ги изпраща и да разделя четата на две, казах на Кляшев, понеже им се дава работа на Коте и Петров и като се имало нужда от тях, трябва всичкото минало да се забрави. Решихме да им се опростят. Аз реших да замина за Битоля, Кляшев ми отговори, че ще дойдат со Москов другата вечер да говориме.
На двадесет и осми. Имахме съвещание со Кляшев и со Москов, на които казах да се отложи убийството на [предателя], защото ще попречи на уреждането на канала по пренасянето на оръжието.
На тридесети. Дадох револвера на Кольо Йоргов и замина за Костур со Йованица Шопка да престои во Костур до като му се отдаде случай да убие Иванчо предателя.