Дневник 1901-1903 г.

Васил Чекаларов

 

1901 година

 

ОКТОМВРИ

 ( Битоля - Лерин - Смърдеш - Дъмбени - Смърдеш - Колища - Смърдеш )

 

 

На втори. На обед повиках Гаки Гичов, питах за баща му дето е затворен в Костур. Разправих му за Нумо Кирчев как е постъпил во Атина, говорихме и по много други въпроси. Кольо Йоргов не отиде во Костур со Иваница Шопка, защото нямало място за престояване. Поисках от Кляшев револвера ми и съобщих, че ще замина на трети за Битоля. Кляшев дойде вечерта во присъствието на Пандо Лазаровски и на Фотевица Мержова, обади ми, че се намерило човек не от Костурско, за да убием предателя, затова искаше да му даде револвера. Понеже аз не можех да замина за Битоля без револвера, казах му да намерят друг револвер и да дадат на човека. Кляшев съобщи на комисията. Комисията казала на Кляшев, който дойде и съобщи, че не можело да се намери подходящ револвер, затова трябвало да остана за идущата седмица да замина за Битоля, докато стане убийството или да ми се повърне револвера. Аз трябваше да се покоря, защото Кляшев между другото каза, че ако не остана и не дам револвера ще попреча да не се убие предателя, настояваше да остана, но никой не ме пита дали има со какво да се поддържам и как съм прекарал толкоз време. Аз на никого не казах нищо, нито за моята поддръжка, нито за помощ, защото виждах положението и слабостта на началството, при всичко че му беше заповядано от Битоля да ми помог-

 

34

 

 

нат во каквото се нуждая и во всичко което потрябва. Но всичко беше напразно. Много пъти бях казал на Лазар Москов да ме заведе во Галища, за да уредиме канала за пренасянето на оръжието от Лариса, но винаги ми отговаряше, че е невъзможно да се отиде, защото нямало канал и всичко е разтурено по тая страна. Мен ми беше много мъчно, но нямаше що да сторя, сам човек какво можех да направя!

 

На трети. Човекът предложен от Гаки Гичов замина за Костур, да убие Иванчо предателя, а Гаки Гичов да му го покаже, защото не го познавал.

 

На пети. Човекът се завърнал от Костур, а предателя си останал жив.

 

На седми. Ми донесоха револвера.

 

На девети се научих, че предателя бил арестуван, но нямах положителни сведения.

 

На десети. Рано в сряда, тръгвам со Пандо Лазаровски за Битоля. Нека се знае, че ако не сполуча да наредя пренасянето на оръжие от Лариса, ако ме убият или хванат жив, няма да бъда доволен от живота, който съм живял, ако си постигна целта и да умра ще умра спокойно: Васил Чекаларов до тук написал саморъчно.

 

Понеже от Битоля ръководителите ме върнаха назад, дневника си ще продължа.

 

Со Пандо Лазаровски на обед пристигнахме во Лерин. Като пазарен ден, никой не ни забеляза, когато слезнахме во хана на Коци Мвант чов. Тук се срещнахме с Никола Трифонов от с. Бабчор, който тъкмо беше пристигнал от Битоля. Никола заедно со Темянето от Вишени, со Кузма от Дреновени и со Пенчо от Брезница, бяха тръгнали от Битоля по канала за България, защото правителството ги гонеше и бяха фирари. В Битоля на хотел „Монастир” ги срещнал някой си гръцки офицер, който бил учителствувал во Вишени и добре ги познавал и веднага ги предал на полицията, но до като полицията се разпореди Пенчо и Кузма заминаха за Прилеп. Кольо бил излезнал из чаршията, Темянето рекъл да си поспи в хотела, но полицията обискира хотела и залови Темянето, който го биха, за да съобщи още тримата си другари и го арестуваха за това. Кольо се завърна и по заповед на Битолските ръководители да се убие учителя, който бил назначен за во Псодери. Затова Кольо се бързаше и замина, за да търси четата на Марков, а ние со Коце беше ни условен файтон и заедно со Пандо потеглихме за Битоля. В нашия файтон имаше един битолчанин, гъркоманин, на име Лазо кафеджия на гарата. Подир нас се возеше един файтон и возеше двама души, които никак на пътя не слезнаха от файтона, а единия от тях, много ни гледаше и при всяка по-

 

35

 

 

чивка много шепнеха со нашия файтонджия (Ацето, тъй викаха файтонджията ни, леринчанин и човек на делото) щом се наближихме до Битоля Ацето ме попита тука къде ще слезнеме. Казах хотел „Солун”. Като вървехме полекичка пак говореше со човека от другия файтон и стигнахме до хубавото здание - Ишлянето. Тук има два пътя, ние тръгнахме от долния път, а подирния файтон по горния път и почна да кара много силно, а нашия вървеше много полека. Аз се осъмних и казах на Ацето да кара по-бърже и да ни остави на хана на Мицо цинцарина, срещу „Мисир хан”. Щом слезнахме тук, аз си казах едно какво годно име. Оставих Пандо и веднага излезнах от хана, срещнах се с Ефтимов, попитах за Георги Попхристов. Намерих ги заедно со Георги Пешков, веднага изпратихме Ефтимов да доведе Пандо Лазаровски при нас на гостилницата. Тук вечерахме и отидохме во стаята на учителя Атанас Маджаров охричанин. Попхристов и Пешков ни съобщиха, че били изпратили човек во Атина по нареждане на комитета, но имало писмо от Атина, човекът пишел, че нищо не му повярвали, докато аз не пиша да го препоръчам и докато аз отида там. Аз мислех да замина вечерта за Атина, но Пешков и Попхристов като ме питаха за вървежа во Костурско, ми заявиха да се завърна во Костурско да уредиме комитети по селата и въобще да рабо-тиме за доброто организиране во Костурско и после да се уреди канала во Лариса за пренасянето на оръжие. Писах на Москов за моето завръщане и за всичко което се реши, запитах и Пандо за някой работи в Лариса. Всички тук пренощувахме.

 

На единадесети Пандо Лазаровски замина со трена за Лерин и от там за Смърдеш. Аз останах, защото се опасявах да си отида со трена, а файтон нямаше. Писах во Атина до Лазар Киселинчев да имат пълно доверие към изпратения човек и да му поверят потребните неща и да го запознаят со тамкъшните работи во Атина. През целия ден се навъртах во централното училище. Привечер отидох в хотел „Солун”. Хотелжията ми каза, че полицията и някои шпиони ме търсели навсякъде, защото сме били предадени от същия гръцки учител, който предал Темянето. Той бил същия, който се возеше во другата кола и който много ме гледаше. Види се нашия Аце и учителя, гдето шепнеха ме предадоха. Мен не ми беше мъчно гдето ме предаде, но ми беше мъчно гдето не го узнахме през време на пътуването, че бил той предателя на Темянето, та щехме лесно да го научим, майстора да предава. Вечерта пак при Маджаров спах.

 

На дванадесети Александър Ефтимов дойде и ми съобщи, че само една кола имало за Лерин и ще вози една турска фамилия и дали приемам да се кача при файтонджията. Аз съгласих при всичко, че бе-

 

36

 

 

ше времето студено и валеше дъжд. Ефтимов даде ми двадесет и пет малки и две големи разписки за Костурско, и най-накрай града се качих на файтона. Стигнахме в Лерин, слезнах во Мито Ставрев. Мито не беше дома. Прибрах се у брат му Стоян, веднага изпратих едно тяхно момче да повика Лазо Панайотов, часовникара. Лазо щом дойде казах да ме заведе во братовчедката ми Софа Андонова (омъжена за някой си Ташко, градинар во Лерин). Тук братовчедка ми не ме позна, казах че съм от Косинец техния братовчед Пандо, тъй като и него не го познавала. Повярва ми и ме разпитваше на дълго и широко за Пандовите домашни. Аз ѝ отговарях, защото знаях всичкото Пандово състояние у дома му, тук дойде Мито и Лазо и се видохме. Те си отидоха, а аз останах и пренощувах тук.

 

На тринадесети. Илия Стефов от Смърдеш беше докарал во Лерин Лазо и Нумо Кирчев, които си заминаха за Атина. Аз заедно с Илия качих се на един добитък и потеглих за Смърдеш. Со нас имаше и едно момче от Върбник, което било свършило миналата година втори клас на сръбския битолски пансион. Аз му се представих за гръцки учител от Воден. Тогава то ми откри, че било отишло во Битоля при гръцкия консул и издействувало да отиде в Корчанското гръцко училище да следва безплатно. На Бигла тъкмо бях слезнал да си отида пеша и бях дал да се качи Илия, ни срещнаха около петнадесет заптиета, които отиваха навярно за Буф. Почнаха да ни питат от къде сме и кои сме. Аз мълчах и галех товарните добитъци. Илия му отговаряше като ги уверяваше, че сме били да изпращаме някой роднина на чужбина. Дадоха му на Илия малко дрехи да ги предаде на онбашията, [*] който седи на кулата. Аз през всичкото време се гледах одире и смятах, во случай че ме извикат за нещо, веднага щях да се хвърля в гъсталака, а пък имаше и мъгла. Иначе нямаше спасение, защото бях натоварен со разписки и други неща. Но благодарение, нищо не се случи. Нощта прекарах во Смърдеш и се прибрах в Кольовица Попкирова.

 

На четиринадесети съобщих на Москов и Кляшев за пристигането си и вечерта ги чаках, но не дойдоха да се срещнем. Види се моето завръщане не им се нрави, те искаха сами да управляват, макар че им беше писано от Битоля (пусти егоизъм!).

 

На петнадесети вечерта доде Пандо Лазаровски. Той ме питаше дали е дошел Москов и Кляшев да ме видят или не. Като му казах, че не, той се зачуди. Пандо ми каза, че всичко бил разправил, онова което чул от Битолските ръководители и писмото го дал и „защо да не додат” казваше Лазаровски.

 

 

*. (тур.) - десетник, полицейски началник.

 

37

 

 

На шестнадесети вечерта, доде Кляшев и Яно Гичов. Казаха ми, че Москов заминал за Дъмбени. Между другото Яно каза, че ако е възможно да се споразумеем со някой влах да ни пренася оръжие от Лариса и по-скоро да замина аз за Лариса, а ние каза Яно ще работиме тука по-малко. От тук заключих, че не му е станало добре от моето завръщане и не искат моето стоене в Костурско, защото те искат да разполагат со всичко и да няма кой да ги контролира.

 

На седемнадесети и осемнадесети не се появи никой.

 

На деветнадесети сестра ми Зоя замина за Костур по нейна работа. Казах ѝ да съобщи на Мише Николов во Блаца да доде во Смърдеш да се срещнем, защото беше се оплакал во Битоля от Москов, затова ми бяха казали да се срещнем со Мише да се обясним за всичко. Вечерта дойде Пандо Кляшев самичък, каза ми че Москов не бил още се завърнал от Дъмбени. Казаха ми още, че таз вечер пристигна Митрето Влаха со баща си и брата си и се прибрали у Андрея Цапалко. Казах на Кляшев да се намери со някой от власите и да му се предложи, за да си служим като пътеводители за Лариса и да се видя со Митре. Кляшев обеща всичко да направи.

 

На двадесети. Кляшев не се яви при мен и Москов не се завърна от Дъмбени, защото бил повикан во Брезница от Коте от Руля. Около пладне повиках Христо влаха и му говорих за пренасянето на оръжие от Лариса. Като му предложих и какво възнаграждение ще иска Христо ми отговори: „Аз съм съгласен на всичко да направя, каквото вие ми кажете. Колкото за плащането, аз оставям на вас, колкото искате толкова ми заплатете. Мен ми стига да си изпълня дълга към приятеля си и да сполуча во работата. Но всичко това може да стане след като замина со овците во Лариса, да си наместя стоката и после ще гледам да свърша тази работа.” Предложих му [на] влаха Нако Дойков да му го изпратиме за другар, ако е честен. Христо ме убеди, че за да го викаме да му предложа и после да го изпратят при него да се споразумеем. Понеже Нако беше во Корча и се очакваше да дойде следващия ден. Обещах на Христо, щом се срещна с Нако, да го изпратя и при него и след като се споразумеят двамата пак да дойде да се срещнем со Христо да говорим окончателно и за последен път. Вечерта повиках Пандо Лазаровски и му разправих горе изложеното за Христо и за Нако Дойков и му казах щом дойде Нако от Корча да го поразпита от далече да му вземе мнението, ако се съгласи тогава да го изпрати при мен да му говоря и да го изпратя при Христо да се споразумеят.

 

На двадесет и първи. Нако Дойков не доде от Корча. Привечер получих едно писменце от Кляшев, во което ми пишеше, че Москов ис-

 

38

 

 

ка четата во Дъмбени и ако съм съгласен да отида и аз да се срещнем со Москов, за да се споразумеем за канала и за някои други работи. В два часа дойде Кляшев и потеглихме за „Нова чешма”, дето чакаше четата, която се състоеше от Митре Влаха, баща му, братята му и един пътеводител дъмбенчар. Времето беше много лошо. Снег имаше доста много и продължаваше да вали со виелици, мъгли и голяма тъмота. Тръгнахме по скала. Още не заминали половин километър, пътеводителя загуби пътя. Аз като познавах добре местността, тръгнах напред. Някои от четниците казаха да се върнем назад. Аз ги посъветвах да не се връщаме назад защото е срамота. Послушаха ме и продължихме пътя. От Смърдеш до Дъмбени няма повече от три часа, а ние направихме шест часа. Представете си какви мъчнотии изпитахме! Во Дъмбени се прибрахме у стария Жунда. Двамата му синове: Стоян и Кузман ни посрещнаха, а стария отсъствуваше от дома. След малко пристигнаха Москов, Кольо Поповски, Кирияко Търповски и още двама други, които не ги познавах. След като говорихме по някои въпроси, някой си разотидоха, някои останаха и спаха при нас. Някои от дъмбенци забелс-жиха и попитаха за стария Жунда, защо не е тука. Синовете му отговорна, че може да е останал в някоя къща да пренощува, защото цял ден со таксилдарина. [*] Сбирали из селото царската вергия, той бил аза. [**] Но този отговор не задоволи дъмбенци. Тоже и во нас се появи съмнение, дали не е отишъл да ни предаде. Но синовете му ги имахме при нас, та нямаше защо да се боим.

 

На двадесет и втори. Още во зори влезна Стояница в стаята ни и ни каза, че мъската ѝ я били откраднали през нощта. Мен веднага ми отиде умът стария Жунда, да не би да я вземал и без да види чия е отишъл во Костур да ни предаде. Всички се чудехме и чудно беше между толкова четници да се открадне мъската. След малко дойде Стоян и ми каза, че мъската била во яхъра, но била се изпуснала от оглавника си и се преместила от мястото си. Кузма кога влезнал во яхъра и видял, че я няма и помислил, че я им откраднали. След малко Стоян ни съобщи: че бил научил от някой си дъмбенчанин, че щели сме да убиваме баща му и затова не дошел да спи у дома си. Ние се почудихме, нямаше такова нещо. Той ако е правил някои малки грешки на които никой не му е обръщал внимание, той си помислил, че сме щели да го убиваме. Аз го убедих, че няма подобно нещо да правим со стари хора и поисках да го повикат при мен, за да го видя. Повикаха го и аз го помилвах и му говорих любезно. Той остана доволен и се убеди, че няма подобно нещо.

 

 

*. (тур.) - събирач на данъци.

 

**. (тур.) - член на общински съвет.

 

39

 

 

Вечерта додоха пак същите дъмбенци и момъка, който ни беше довел от Смърдеш - Васил Какалчето. Со него заедно се взема решение баща му да даде пет лири срещу разписка, понеже по-преди му било казано и не искал да даде, затова синът му Васил изпратихме по-скоро да отиде дома си и щом като се почука да отвори. След малко подир него изпратихме четника Митре со разписката. Там Митре отиде, каза му до сле-дующата вечер да приготви парите и щом му поднесат разписката да ги брои. В случай, че не ги брои, ще му се искат десет лири. Щом чу това, каза, че на драго сърце ще ги брои, но до утре вечер. Тази вечер стария Жунда беше много разположен, даже и една гръцка хайдушка песен ни изпя.

 

На двадесет и трети. Още во три часа през нощта се преместихме от Жунда и отидохме во Шимба. Тук старата Шимбайка почна да ми плаче и ми стиска ръката и да ми казва: „Нека така ми беше и ми отиваше и моето дете като вас. Изгоре ме, родила съм го на старост и сега да ми е затворено Митрето”, и плачеше. Митрето Шимбов бяха го арестували по убийството на предателя Васил Цеманов. Нещастния во нищо не беше виновен и той и Андон Шекров и него бяха арестували за Цеманов. Привечер доде Москов и ми каза, че бил дошел човек от Жупанища и иска четата, за да се убие гъркоманския поп Гиро, защото станал опасен враг на делото. Цялото село Жупанища го мразели, по гъркоманин от него друг нямало. Явно заплашвал со предателство и агитирал по много села за това. Той като човек от организацията знаеше много неща и добре умееше да постъпва. Казвал, щял да се създаде някакъв гръцки комитет и много други работи. Москов настояваше да се изпрати още тази нощ четата и да се унищожи поп Аргир. Искаше моето съгласие, аз не се съгласих да се убие официално, защото поп Аргир в Лариса имаше брат, а брат му ако се разсърди, можеше во много работи да ни повреди. Аз от това се опасявах, защото брат му Митрето во Лариса знаеше какво работих, къде имаме склад на пушките и даже имаме у него някои писма оставени и за во бъдеще вече, да се работи по пренасянето на оръжие от тази местност, не ще бъде възможно, пък и може да съсипе и онези хора, у които имахме складове. По тези причини казах на Москов, ако е възможно да се фармакоса (отрови) без да се разбере работата. Тъкмо когато решавахме този въпрос пристигна Коста Буйнов от с. Косинец со едно писъмце от поп Отцов во което ни съобщаваше, че затворниците от Корча съобщили, че предателя Иванчо щели да го минат от Корча за Костур, да се хвани пътя и да се унищожи. Веднага Москов и аз взехме Коста Буйнов со нас и потеглихме за Косинец, за да разберем работата по-добре и да наредим да се

 

40

 

 

унищожи Иванчо. В Косинец се прибрахме в Доневица Терзиовска гдето и пренощувахме. (Доно Терзиовски предаден от Иванчо и затворен в Корча. Нещастната Доновица се ни питаше дали ще го освободят и плачеше).

 

На двадесет и четвърти. Атанас Кършаков и Доновица казахме да съобщят на поп Отцов да намери човек да изпрати во Смърдеш да изпита добре за предателя, кога ще замине ако имат известие. Човекът от Смърдеш донесе писмо от Кляшев во което ни пишеше, че бил получил писмо от Лазо Поптрайков от Корча и пишел, че непременно предателя щел да замине днес или утре, но да се вземат мерки, за да се унищожи. Доде поп Отцов у нас у Доновица. Казах да изпрати скоро човек во Дъмбени и щом мръкне да доведе четата во Косинец и да се приготвят места за четата. Поп Отцов приготви места, изпрати човек за четата и вечерта четата доде и се прибраха половината четници в Наковица Терзиовска, а другата у Коста Бейдов. Ние со Москов вечеряхме у Доновица. На вечерата доде и Пенчо Попхристов Терзиовски. На Пенчо казах за Тайр ага, че е унищожен. Пенчо се радваше много, защото му беше опасен неприятел.

(Тук ще изложа как стана убийството на Тайр ага. Тайр ага беше индикалджия и ходеше со още един другар по Корещата. По едно време во Брезница се опиянили, там дето беше на конак искаше да обезчести една мома. Во същата къща живееше Пенчо Попхристов, понеже по същото време беше гръцки учител во Брезница. Пенчо не остави Тайр ага, да направи тази гнъсна работа и на следния ден Пенчо взел момата и я занесъл во Костур, дето дали заявление против Тайр ага, затова Тайр бил глобен пет лири. Но Тайр не преставаше да иска петте лири от момата и от Пенчо. Винаги им се хвалеше, че ще ги убива, и нещастната мома никой не си позволяваше да я вземе за жена, от страх, макар че момата да беше много красива и много момци да я искаха, но Тайр казваше „който я вземе нея за жена него ще убия”. Преди да се убие два дена отишъл у момата и казал, ако му ги дадат петте лири, с които бил глобен, ще им опрости, ще позволи да се ожени момата, иначе няма да закъснее чудии щял да направи върху момата... Нещастните домашни на момата, почнали още същия ден да приготовляват петте лири, Тайр заминал за Поздивища и отишъл на конак у Георги Кулчев, а и там Тайр почнал същата песен от Георги искал четири лири, но не зная защо им ги искал, Георги го молел да го почака, защото нямал готови, Тайр казал или парите сега да му ги даде, или жена да му я даде да спие со него и така да го почакал за парите, иначе щял да го убива. Нещастния Георги като се намерил на тясно казал на Тайр, че ще отиде по селото да дири пари и да му ги

41

 

даде. Но Георги наместо да дири пари подирил четата. За щастие, че те били во Руля, со шест седем души. Георги разправил всичко за Тайр и молел да дойдат, да го хванат и да го унищожат, но за да успокоят Тайр, дал Коте на Георги две лири да ги даде на Тайр, да каже че двете утре ще ги намери. Георги дал на Тайр двете лири, той се зарадвал и поискал да пие. Дадоха му да пие. Тай пие и пушката държи в ръцете си, но Коте со оръжие без обуща внезапно влезнал в стаята и докато Тайр каже „бобо!...” бил хванат. Хванали и другаря му млад момък, който спял. Тайр познал Коте и започнал да се моли. Коте му казал, че нищо няма да му прави само ще го заведат во балкана, ще му вземат малко пари и ще го пуснат. Заведоха го в балкана при едно много дълбоко дуло. Удариха им по една кама и ги хвърлиха по дулото. А коня на Тайр, Георги взел и го занесъл близо до търското село Сливени и тук го убил. Горе изложеното научих от Вангел от Бесвина, четник на Коте, който участвувал в действието и който беше се разцепил от Коте и беше пристигнал при нас миналия ден. Затова горкия Пенчо се радваше).

 Щом вечерахме отидохме со Москов у Наковица, дето се очакваше четата. Казахме на поп Отцов, че ние со Москов ще заминем за Смърдеш да видим как стои работата. Ние со Москов трябваше да се завърнем во Смърдеш, защото власите щяха да заминат други ден за Лариса, па требваше да уредим за пренасянето на оръжието, както казах по-горе. Со Христо водих преговори, стигнахме во Смърдеш, за да се научиме нещо за предателя. Трябваше да срещнем Пандо Кляшев. Отидохме у дома му, но го нямаше и не знаеха къде спи, затова се прибрахме со Москов во Кольовица Попкирова и пренощувахме.

 

На двадесет и пети. Щом осъмна отиде Москов и намери Кляшев. След малко дойдоха при мен двамата. Москов и Кляшев ми казаха, че пристигнал човек от Билища тая заран и казва предателя го довели нощес во Билища и ще го носили за Костур. Късно беше, но трябваше и да се тича да се унищожи. Аз предложих да се изпрати човек во Билища да види дали е тръгнал за Костур, или да гледа щом тръгнат да доди скоро во Косинец да съобщи. А ние, макар че е денем да заминем за косинските места и щом замине предателя, да извадим четата от Косинец и да нападнем во „Билища”. Изпратиха Тошо Митрушов, а ние денем излезохме въоръжени и потеглихме. Много жени и моми ни видеха, но мен не вярвам да ме позна някой. Ние бяхме: Пандо Кляшев, Стойко Попянин, Гаки Колчев, Москов и аз. Низ „Добра гора”, ни видяха овчари и пътници. Со голяма бързина стигнахме во Косинец. Кляшев и Москов като нямаха оръжие отидоха во селото да приготвят четата и щом като дойде известието да хванем пътя. Ние останахме во ед-

 

42

 

 

на дупка близо до селото. И тук ни гледаха овчарите. Понеже беше доста студено и мястото усойно, Стойко остави пушката си и отиде да се грее во селото. Дойде Танас Кършаков, и донесе ни хляб. Ние бяхме принудени да променим мястото, защото студът не се търпеше. Слезнахме во трапа и застанахме срещу слънцето. Тук мястото беше добро. Кършаков отиде во селото да чака човека от Билища. Стойко дошел и като не ни намерил на мястото гдето ни беше оставил, пак си заминал за в селото, часа минаваше девет, а известие нямаше. По едно време дойде Кършаков и ни каза, че човекът от Билища дошел и предателя дошел и този час бил там и там го оставил. От далече видяхме Стойко дето ни диреше, извикахме го. Стойко се оплакваше за гдето не можел да ни намери и ни псуваше. Стойко ни каза, че Пандо Кляшев заминал заедно с Тошето Митрушев за Смърдеш да приготви няколко момчета да ни изпрати в случай че предателя остане да преспи во Билища. На следващия ден да се снабдим с повече сили и да се сполучи. Стойко ни каза, че Сефидин со пет души бил дошел во Косинец. Това много ни пречеше, защото той бс най-големия ни враг на комитета. Привечер дойдоха двама овчари близо до нас, но щом като ме видяха мене, веднага измениха посоката, извиках им, додоха при мен. Бяха баща и син. Бащата се казваше Петре, а сина Михо. Последния задържах при мене, а стария го освободих да си прибира овцете. Те бяха власи. Задържах Михо до нощя при нас, защото се опасявахме от Сефидин да не би да им съобщят. Щом го освободихме, додоха от селото двама и ни заведоха у Наковица при четата. Поп Отцов ми каза, че имал изпратени двама човеци во Смърдеш да доведат още човеци и да научат по-добри сведения. Като се съмнявахме да не би да замине предателя ноще без да го узнаем и като беше доста късно се съмнявахме да не би да е заминал, затова решихме да изпратим двама души на пътя да пазят, докато дойде известие от Смърдеш. Понеже беше пазарен ден имаше смърдешени до късно да си дохождат. По едно време стигнахме хората во Смърдеш, заедно со тях и Андрея Цапалко, който ни каза, че до осем часа предателя бил во Билища, а по-късно не знаят, дали не е тръгнал. Много рано можели да донесат от Смърдеш, защото когато отивал Пандо Кляшев и Томето подир тях заминавал за Смърдеш някой чауш със седем-осем души. Като видели заптии почнали да бягат и тичат и да стрелят по тях. Кляшев си навехнал кракът, изпаднали му обущата, изморил се ужасно. Благодарение случило се на пътя Заимов, който си дохождал от орание. Качил го на мъската, остава Митрето воловете и заедно со тях избягват и пристигат во Смърдеш. Заптиите хванали воловете и по воловете дошли у Митрето Заимов. Кондисали тук и искали хората. Коджа-

 

43

 

 

башът им казал, че те бягаха от бой, а не че са лоши хора. Какво да се прави, всички се чудехме. Всичко на всичко бяхме дванадесет души, но повечето неопитни да държат пушката, а не да стрелят на войниците. Аз предложих да се изпрати човек во Билища да пита някой от смърдешките дюкянджии, дали предателя е заминал и кога ще замине. Поп Отцов каза, че немало кого да изпратят, но като му извиках, скоро намери се стария Гинчов и го доведоха при нас. Дадохме му нужните наставления и така старика замина за Билища. От началото планирахме да стане нападението во монастирските места по-доле от водениците, понеже оставаше близо турското село Търстеник, а не знаехме дали предателя ще замине или е заминал и като мястото ни помагаше да се прикриваме целия ден, затова решихме да стане нападението во Колища, и Св. Неделските пътища.

 

На двадесет и шести. Ни намериха! Хората се радват со Митровден, а ние се грижим за предателите! Часът наближаваше девет. Нощес стария Гинчов изпратихме за Билища, а ние дванадесетте зехме Атанас Кършаков като покровител. Со него станахме тринадесет души и потеглихме към Колища. Стигнахме пътищата дето водят единият за Св. Неделя, а другия за Колища. Някои казаха да се отиде на Св. Неделския път. Аз виках през Колища и да се излезне долу на друмо. Тръгнахме към Колища, но Кършаков ни изведе близо до кулата дето пазят. Тръгнахме низ пътя, мястото кално, дирята се познаваше добре. Спряхме се до едно място, одобрихме го, за да се нападне. Мястото беше по-горе от пътя що води за Св. Неделя, но Митре Влаха не одобри това място. Тръгнахме надоле така като стигнахме дето се смесва Колишкия път со друмо, дето аз бях предложил да излезнем. Тук во трапът мястото беше много добро. Аз и Митре избрахме местата за всеки човек. Поставихме Кършаков да гледа со далекогледа и да ни съобщи още от далече и щом да минат от към нас да хванем позицията си. Со Кършаков отиде и Москов да гледат. Ние се прибрахме во дълбокия трап. Часът минаваше четири, доде Москов и съобщи, че човекът дошел от Билища, но не можал да се научи дали предателя е заминал или не. Около часът шест, стигна Кършаков и ни каза, че идат со седемнадесет души войници. Запитахме се какво да правим! Дали да хванеме местото или не. Всички казаха, че седемнадесет души са много и не трябва да нападаме. Аз убеден, че ще сполучиме, защото позицията беше много сигурна. Со едно гръмване трябваше да свалим повече от половината, затова аз настоявах да нападнем. Но като ми извикаха всички, че това е невъзможно, трябваше да се съглася по неволя и аз со тях, понеже имаха поставени четири души по-напред отсам Костур и щом

 

44

 

 

видят Кършаков да идва на къде нас, те веднага да хванат позициите си. Като знаехме, че четиримата са го видели Кършаков и мястото наверно са го хванали. Затова изпратихме Кършаков да съобщи на четиримата да не влизат во позицията си. Още не стигнал Кършаков двесте крачки, връща се и ни казва, че тъкмо во трапът видел заптии и затова се завърнал. Ние помислихме, че може да ги изпратиха нарочно няколко души напред, но кога са пристигнали от мястото което ги е видел Кършаков, че заптии има во трапът, всички избягаха. Останахме ние со Митре. Като видях че ще оставиме четиримата ни другари и ще бъдат избити, аз настоявах да хванем мястото и да нападнеме. Викам по дружината, но кой ме слуша, всички треперат и бягат. Аз изкресках подире им, обърнах пушката подир тях и им казах връщайте се и елате тук. Иначе ще стрелям. Някой се покориха и дойдоха при нас. Но пак се отдалечиха (тук ще кажа имената на всички, за да се знае кой как дей-ствуваше. От Смърдеш бехме: Стойко Попянин, Гаки Нолчев и аз; от Дъмбени - Киряко Ендриовски, Гельо Шекиров, Митро Саров и Лазо Москов; от Връбник - Кольо Югров; от Косинец - Атанас Кършаков; от Бесвина - Вангел Влашето; от Кономлади - четника Митре с двамата си братя малолетни по народност власи). Само Митре, Москов и аз се спрехме зад една стена и застанахме прави. Митре казваше: ако заминат войниците и ако нашите четирима другари са ги хванали мястото и почнат да стрелят, тогава и ние от тука да стреляме. Четиримата ни другари бяха: Кольо Югров, Вангел, Митро Саров и единия брат на Митре. Аз настоявах да се хване позицията, защото това ни место никак не помагаше и ще бъдем избити. Не само онез четиримата, но и ние до един няма да останем живи, а предателя непокътнат ще си замине. Но никой не ме слуша, мъчно ми стана и си казвам пред всички, как нямам трима другари способни со моите мечтания, чудеса ще нап-равиме во тази хубава позиция! Митре, който го имахме като най-способен и той трепереше и не знаеше какво да прави. Като видях, че няма да хванем мястото, заявих на Митре и на Москов, че аз щом позная предателя ще стрелям, та каквото ще да става со нас, макар че не сме во позицията си.

 

В същото време тъкмо Москов отиде да извика някой от другарите, които бяха пръснати по голи места и не знаеха що да правят, особено Киряко и Гельо Дъмбенчара, скрити между редките трънки и наверно, ако да бехме нападнали, те най-скоро щяха да пострадат, защото човек во такъв случай, най-добре е да не се движи от позицията си никак, но неопитни хора. Благодарение на Васил Сидеров, воденичар от Косинец, ни извика да не чакаме, защото предателя го заминали

 

45

 

 

през Св. Неделя. Това известие събра сърцата на всички и почнаха да се прибират всички при нас, повикахме другите четирима ни другари. Те никак не отишли на позицията си, защото, когато дохождал да ни съобщи Кършаков не направил нужния знак, който им беше поръчан, да направи, за да хванат местата си. Види се Кършаков се е забравил какво прави и какво трябваше да прави. Четиримата другари казаха, че четирима души заптии минаха нагоре да посрещнат другите, навярно бяха изпратени от Костур. Може би се съмняваха и затова им изпратиха помощ от Костур. Наверно бяха същите, които ги видя Кършаков кога го изпратихме да съобщи на четиримата да не влизат во позициите си. Събрахме се всички и започнахме критиките по между си, но никой виновен не се признаваше. Всички казваха, че били юнаци и могат да държат оръжие, но право да си кажем всички носим оръжие, но повечето за салтанат, а не за работа. Иди после со подобни хора върши работа! И така потеглихме за към Калища. Киряко и Гельо си заминаха за към Дъмбени, ние со цялата дружина за Смърдеш.

 

На двадесет и седми. В къщата на Кольовица Попкирова, гдето аз се прибрах вечерта доде Москов и след малко Яно Гичов и Тошо Лазаровски. Донесоха го при мене влахот Нако Дойков. С Нако пазарихме да ни пренася оръжие от Гърция от Лазаровската мандра, „Кара Демирлер” до Смърдеш, со негови хора и добитъци, да му плащаме по пет лири турски на добитък, ако на добитък товари двадесет и четири или по-добре казано за двадесет и четири пушки да им се заплати пет лири. На Нако му се говори много и му се предложиха всички нужни условия. Нако всичко приемаше и напоследък го закълнахме. Повикахме Митро четника, запознахме го с Нако и му казахме, че ако Нако не намери друг другар за оръжие, ще му изпратим Митре.

 

На двадесет и осми. Доди Тошо Лазаровски при мен, дадох писмо за Пандо Лазаровски, во което му обяснявах за пазарлъка со Нако Дойков. Като му казвах да не откриват на Христо нищо заради Нако, защото Нако го описа пред нас Христа, като не постоянен, и ние на Христа му отпуснахме два наполеона аванс, за де се улесни по пътя со стоката си, со която заминаваше за Лариса. Вечерта дойде Москов и ми каза да дадем и на Нако сто и седемдесет гроша, защото нямал да заплати во село и смърдешени не го пускали да си замине без да заплати сумата. Москов и Кляшев останаха при мен. Говорихме по реорганизирането на всички села во Костурско и изработване на един со строго съдържание правилник. Същия ден се писа на Кузман Стефов да дойде и той и да се съветваме всички и да се почне уреждането на селските управителни тела. Москов и Кляшев пренощуваха при мен.

 

46

 

 

На двадесет и девети. Потегли Нако Дойков заедно с Лазаровски за Лариса. Пандо Кляшев излезна по селото. Ние со Москов се заехме да изработваме черновката на правилника. Около часа осем после обед, дойде Коце Иванчов - ханджия Лариски и говорихме за някои и други работи (Коце беше дошел на гости у Ламбро Лабровски). Дадох на Коце едно писмо за в Гърция за Лазар Киселинчев и едно за брат ми Георги за в София, да ги даде во пощата Леринска. Вечерта щехме да заминем за във Въмбел. Не заминахме, защото имаше аскер.

 

На тридесети. Дойдоха Москов и Кляшев при мен и тримата отидохме у Дичо Цапалков, дето беше оставена четата. Дадохме на Митро четника десет лири и му поръчахме да замине да си приготви всичко, което ще му е потребно за баща му и за братята му за преобличане, да си остави някоя и друга пара у дома си у Кономлади. Да отиде до в Турие, во Подзивища и Черновища, да прибере някоя пара и по-скоро да се завърне тук во Смърдеш, да оставят оръжието и да заминат за [...]

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]