Дневник 1901-1903 г.

Васил Чекаларов

 

1901 година

 

НОЕМВРИ

 ( Смърдеш - Дъмбени - Апоскеп - Шестеово - Кономлади. "Видяхме се со Делчев" - Брезница - Черновища - Руля - Горно Дреновени - Кономлади - Дъмбени )

 

 

[...] да дойде заедно со четата. От Брезница бяха дошли около двадесет и пет души аскер. И тримата тук пренощувахме.

 

На четвърти. Още во зори ни съобщиха, че през нощта бил пристигнал Билишкия мюдюрин [*] со тридесет души аскер и няколко башибозуци, обсадили и обискираха къщата на онези, които се считаха за фирари, но никого на заловиха. Билишкия мюдурин се бил наел да залови всички фирари. Привечер заминаха за Въмбел. На вечерта аз, Москов и Кляшев отидохме у Гельо Чекаларов - братовчед, който беше си дошел от чужбина, от Атина преди два три дни, да го питаме за някой работи, защото чрез него бях получил едно писменце от Атина, от Лазар Киселинчев, в което ми се оплакваше от изпратения от Битоля човек и ми съобщаваше, че бил от България изпратен и Христо Кенков, за да натрупа оръжие во Лариса, но по него въпрос Гельо нищо не знаеше, затова повикахме Кольо Марколията, който го беше донесъл писмото от Атина. Кольо описа положението неприятно во Гърция, но някои особени работи не им бяха известни. Ние тук пренощувахме.

 

На пети. През целия ден престояхме у Гельо. Бяхме се научили, че мюдурина искал да обискира у нас и у Кольовица Попкирова, затова трябваше да се намери ново място, което не се подозира. Такова

 

 

*. (тур.) - управител на нахия, директор

 

47

 

 

място избрахме у Пандовица Лячка. Писах едно доста дълго писмо на Апостол Димитров во Пловдив, во което обяснявах за положението на Костурско и за Фотовица Мержова, че ако намериме сгоден случай ще я изпратиме при Фотя. Писах и на Киселинчев в Атина. Писах и в Битоля, во което им съобщавах за направените пазарлъци со Христо и Нако Дойков за пренасяне оръжието от Лариса и за не добрия вървеж на работите во Атина. Съгласно писмото на Киселинчев писах во Битоля. Со Москов вечерта се прибрахме у Пандовица Лячка.

 

На седми. От рано решихме да се свика общо събрание во Смърдеш, да се избере управително тяло, да се нареди да няма разстройство и да се реши въпроса за фирарите. Вечерта стана събранието. Събраха се около 40 членове, на всякъде селото беше охранено со пазачи. Аз предложих да не се явявам пред събранието, но Москов и Кляшев настоятелно искаха да се явя, па и длъжността ме поставяше да се явя, се предполагаше доста голяма мъчнотия пред едно общо събрание и за уреждането или по-добре да кажа едно реорганизиране, затова трябва да отида на събранието. Откри се: всички изявиха критики за миналото, почнаха се нападки по началството и за Петров войводата, со отвръщение се изказаха за миналото му. Всички викаха защо не се убие предателя. Ние трябваше да оборваме всичко, за в полза на бъда-ща организация. Обяснихме миналото за всичко, казахме причините, защо не е убит предателя и пр. Всички останаха доволни от пълното обяснение. Гласуваха за новата комисия или управително тяло, и така се разотидоха. Тъкмо бяхме се прибрали вечеряхме и изпратихме Стойко Попянин, да повика некой от хората, които бяха поставени да пазят. Стойко со бегство се избави от ръцете на аскера. Почна се тропане и викане у Стойко, обискираха всички къщи на фирарите, но нищо не намериха и никого не заловиха. Мюдурина бил со около 40 души аскер. Потеглихме от Билища ноще в 1 1/2 часа со цел да хване фирарите на „Вакамакудари”. Като не намериха нищо во осем часа си заминаха обратно за Билища.

 

На осми. Москов и Кляшев събраха онези членове, които бяха изпратени да пазят предишната вечер, да им говорят за уреждането и да им вземат избирателните листове. Вечерта прегледах избирателните листове и се избраха за управително тяло: Кръсто Мангов е 15 гласа; Яно Гичев с 15 гласа; Динето Жажаята и Панайот Кляшев е по 14 гласа.

 

На девети ноември. Повикахме новоизбраните за управително тяло у Пандовица Лячка. Яно Гичев и Динето Жажаята дойдоха на време, Панайот Кляшев и Кръсто Мангов, които няколко пъти ги викахме само обещаваха и не дохождаха. После обед дойде и Панайот Кляшев и

 

48

 

 

ми каза, че Кръсто Мангов не можал да дойде, защото се съмнявал во Пандовица Лячка. Научихме се, че били се събрали у Илия Ковач, со цел да избират отделна комисия и решиха да не се приема четата во Смърдеш, да се спрат за неколко време комитетските работи, а после обед да се направи събрание, да се реши въпроса за фирарите. После обед стана събранието у Илия Пецура. На събранието изпратихме Пандо Кляшев, който им каза, че за фирарите въпроса е решен. Взеха мерки да се изпратят во Лариса. Но ако искат те да вземат инициативата без нашата помощ, да нареждат въпроса за фирарите, на това нищо не можаха да отговорят. Като не дойде Кръсто, не можеше да наредим комисията, затова решихме да се преместим во друга къща и там да се повика Мангов и другите, за да наредиме комисията. Вечерта се прибрахме у Търповица Ципурка: Яно Гичев, Кляшев, Москов, Стойко Попянин и аз.

 

На десети ноември. Още во часа дванайсе, решихме да се преместиме во друга къща и там да викаме и да съставиме комисията, защото у Ципурка не помагаше къщата да събираме денем хора. Аз казах да се приберем у Кръсто Мангов. Съгласиха се всички. Отидохме, тропахме на вратата на Мангов, но не ни отвориха, понеже вече осъмваше. Почнаха хората да се движат и щели мнозина да ни видят, затова трябваше да се приберем, където е по-скоро. Не оставаше друго освен да се приберем у Нашко Рапов. Тропахме на врата, на (Софа), ни се отвори Нашковата къща, не помагаше, защото на бърже бяха се поделили со брата си. Едно че теснина и друго още не добре заградена къщата. Со мъчнотии влезнахме во стаята. След един час дойде Динето Жажаята и Панайот Кляшев, Панайот ни каза, че Кръсто Мангов не приема да дойде и да заеме длъжността си. Тогава решихме на негово място да бъде Нашко Рапов. Одобриха всички, наредихме членската книжка, дадохме нужните наставления, избрахме десетници осем души: Илия Стериовски, Лаки Гелин Каранджов, Тошо Митрушев, Тодор Ранчов, Георги Ковач, Христо Гичов, Атанас Лекаров, Димо Гелев, понеже те трябваше никой да не знае кой ще бъде комисия, затова трима от избраните си отидоха, а председателя беше наш, който трябваше да е известен на десетниците. За постъпката на Кръсто Мангов му се отредели две лири глоба, а ако от десетниците някой се откаже да заеме мястото си, без да изложи причини, се определи по половин лира глоба. Повикахме десетниците. Всички дойдоха. Преди да им заявиме кой е председателя на комисията им казахме, че те са избрани за десетници. Тодор Рапов изложи уважителни причини и се освободи, другите всички приеха - дадохме нужните наставления, всички останаха доволни от наставленията. Строго им запретихме да обаждат нещо и най-близкия си.

 

49

 

 

Казаха че от Брезница идат аскери, но ние работата си свършихме и всички се разотидоха. Остана Лаки Гелин, да ми се оплаква от Пандо Кляшев. Во това време пристигна човек от Габреш да ми съобщи, че донесли Митре Влаха со четата. Тъкмо мръкваше на бързо взехме да си похапнеме, дойде назад Георги Ковач и ни каза, че не можел да бъде за десетник, защото не му позволявал брат му Илия. Не му се прие оставката, защото той нямаше уважителни причини и наруши закона загдето съобщи на брат си и гдето е научил кой ще бъде бъдащия председател.

 

Взехме со нас Митрето Саров, аз, Москов и Кляшев и потеглихме. На „Стоймир” се спрехме и тук се намерихме с Митре и четата. От тях се научихме, че дойдел Киряко Търповски да ни дири нас, изпратихме двама четници во селото да го намерят. Киряко питал и като му казали, че сме потеглеле, веднага се завърна, дойде при нас на „Смоймир” со Тодор Рачов и двамата четника от селото. Кирияко ни каза, че бил изпратен да ни съобщи, че някой Стерио, влах от Рупища, слуга на Заваляна, бил тръгнал по село со трима души да събира (спайски пари) и да предава и шпионира комитетските работи. Двамата четника се завърнаха от селото и по тех потеглихме за Дъмбени. Всички на куп дойдохме до „Ветривата вода” со стария баща на четника Митре, затова Москов, Кляшев, аз и двамата дъмбенци се отделихме и тръгнахме. Митре со дружината остана да дойде идущата вечер. Со Митре беше и Герго Количев от Поздивища. На пет часа стигнахме во Дъмбени и се прибрахме в къщата на Лазо Търпенов.

 

На единадесети ноември. Писах на Коле Пандов во Кономлади да донесе махзариите во Дъмбени, които ги беше спрел. Испратихме човек да занесе писмото во Дреновени, Поздивища, Черновища ако доди Кузма Стефов со четата на Петров, да доди веднага во Дъмбени, да запита човекът во Габреш за Стерйо, слугата на Заваляна, дали е дошел или кога може да дойде, за да му хванем пътя и да го унищожим.

 

Привечер човекът се завърна от Дреновене, казал че изпълнил всичко което му казахме. Во Габреш му казали, че щом дойди влаха Стерйо ще съобщат. Изпратихме Коста Здральов, да посрещне четата и се установиха во един Стефо Станишев, който отдавна искаше да види четата, а ние се преместихме у Нако Сидеров. Отидох при четата, наредих каквото им трябваше, всички бяха досущ мокри от дъжда, който непрестанно валеше през целия ден. Разправиха ми, че в Габреш, искали да отидат у Ставро Бишкаро, но на два пъти ги върнали, не искал да ги прибере, даже на другия ден говорил на мнозина, че той не искал да си разваля къщата, и напада въобще организацията. Аз ги успокоих и взех сбогом. У Нако доде комисията, на която трябваше да говорим по новия ред и да изберем де-

 

50

 

 

сетници, но членовете, които бяха избрани за комисия, заявиха, че те били известни на мнозина, че са избрани во комисията, понеже при избора някои си бил казал, че трябвало да са избрани същите и които се избраха, макар чрез билети, затова се реши да се свика на ново общо събрание, да стане избора законен, както навсякъде.

 

На дванадесети ноември. Като взехме пред вид всичкото минало на Ставро Бишкаро от Габреш, пакостите, които нанесъл на организацията, страхът и оплакванията на габрешени, ни принудиха да решиме този въпрос по-скоро. На основание взетото решение изпратихме Лазо Търпенов со нужните наставления. Вечерта се завърна Лазо, каза, че се очакват момчетата. Вечерта изпратихме четата и им се заповяда да се убие Ставро. Ние се преместихме у Кольо Поповски. Общото събрание не можа да стане, поради хората, които не можаха да присъствуват затова се отложи за другата вечер.

 

На тринадесети ноември. Вечерта ни съобщиха, че Кузма Стефов заедно со Петров и четата пристигнали миналата нощ. Со Москов, Кляшев и аз, присъствувахме на обедното събрание. Аз открих заседанието, говорих за бъдещия начин по който трябва да се ръководят работите. Избра се управително тяло чрез бюлетинки. След завършването на заседанието се прибраха у Гаки Терзиовски. Тук разгледахме бюлетинките. Во комисията се избраха Гаки Терзиовски со седемнадесет гласа, Кольо Поповски со четиринадесет, Димко Търпенов со 13 и Кирияко Търпенов со 19 гласа. Тук пренощувахме.

 

На четиринадесети ноември. Повикахме избраните за комисията, дадохме нужните наставления, избрахме десетници, говорихме за бъдащия напредък во Костурско. Вечерта пристигнаха от Смърдеш „юмрукчиите”, донесе го Сотир Гичев. На Сотир дадохме писмото за Смърдеш, за да се разпоредат за изпращането на фирарите. Вечерта се установихме у Насо Янов, чесмара.

 

На петнадесети ноември. Четиримата: Кузо, Москов, Кляшев и аз, решихме от старите четници да задържиме Митре Влашето, Кольо Влашето со издръжка. Аз бях доста много против издръжката на четниците, но понеже тия двамата се одобриха от другарите ми. Аз бях повече против или бешлемът защо да имаме власи четници. Со издръжка се удобриха още Кирияко от Загоричене и още едно от Загоричене, което беше скоро дошло от България, Стасо Гелев от Кономлади, Вангел от Бесвина, всичките решихме да се приемат ако се съгласят без никаква издръжка, а Петров войводата, Кольо от Връбник, бащата и двамата братя на Митре четника и Кръсто от Кономлади да си заминат за странство, като им се даде на всеки по пет лири за пътни. Вечерта оти-

 

51

 

 

дохме при четниците, на които им казахме да се наемат и унищожат Коте и Павле от Желево, а другарите да ги фанат и вързани да ги донесат при нас. Всички се съгласиха и обещаха, че ще убият Коте, които [...] населението от злодеянията на Коте.

 

На Кольо Поповски дадохме три лири за Лазо Поптрайков, за който се предполагаше че ще го освободят от Корчанския затвор. Вечерта дойде Кольо от Жупанища, запитахме го за поп Аргир и какво поведение има спрямо организацията. Кольо каза, че е вредителен, но като се има пред вид, че ако по-после се убие, брата му Митрето може да нанесе силен удар, защото много неща знаеше во Лариса. Знаеше даже, че имаме склад от оръжие во пазбището на Лазо Лазаровски, затова аз не си давах съгласието, за да се убие поп Аргир. Иван ни принуди да викаме Кольо Гичов от Жупанища. Кольо каза, че Митрето е по-лош от попо и може да напакости, затова нека го оставиме за до пролет и ако не се поправи, тогава ще му мислиме. Тия са думи на Кольо. Същата вечер останахме пак в Насо Чесмара.

 

На шестнадесети ноември. Повикахме Филип Каранджов и казахме да съобщи на Христо Цеманов, че ще им се поднесе разписка от двадесет и четири лири. Изпратихме човек во Дреновени да ни чакат довечера. Аз заедно с Липо Каражов отидох денем в къщата дето седеше четата да ревизирам дали отива някой при четниците. Там заварих Гельо Шекров и Кирияко Ендриовски. От тях имаше оплаквания, че те отиват при четата понеже от горе се запретяваше да отиват хора без работа. Това се говори во общото събрание, во което и те присъствуваха. Частно им беше казано да не отиват при четата, но те пак продължаваха да отиват, за това им казах, как си позволяват да не слушат началството, те възразиха, че не признават за началство нас и много други нападки, затова казах на Петров да ги спре, до второ нареждане, да не ги пуска навън и си излезнах. Вечерта се събрахме всички и пред цялата чета направихме им мъмране, те се извиниха, определихме им по половин лира глоба, но като на фирари им я опростихме. Петров заедно е осем души четници изпратихме го за Дреновени, от там към Кономлади да го срещне и унищожи Коте от Руля и четата му. Вечерта се прибрахме у Москов, а Кузма отиде при учителката Търпена, там се бави повече от два часа.

 

На седемнадесети ноември. Повикахме десетниците и дадохме нужните наставления, за да управляват членовете. Изпратихме човек во Апоскеп да съобщи. Изпратихме писмо во Костур, за да се срещнеме с Михаил Николов и да ни чакат во Апоскеп. Изпратихме човек и во Смърдеш до сестра ми Зоя и на Гичов и до председателя Нашко Рапов,

 

52

 

 

да ни изпратят някои писма и дрехи и да научат кои от фирарите са си заминали. Яно Гичов да внимава да не би да пристигне Нако Доков от Лариса со оръжие. Привечер потеглихме за Апоскеп, ние четиримата Москов, Стефо, Кляшев и аз, същевременно потеглиха бащата на Митре Влаха, четника и двамата му братя, Георги Количо от Поздивища и Кольо Йоргов от Върбник за Жупанища, а от там и за Лариса. Ние четиримата стигнахме зад „Крес” близо до Апоскеп. Понеже аз вървях напред, на разстояние около 500 крачки, забелязах следи, видехме, че са хора въоръжени, не оставаше друго освен да изменим пътя, върнахме се назад и потеглихме из балкана за Шестеово. Снегът който беше доста много, ни накара да вървиме цялата нощ и на съмване стигнахме во Шестеово. По пътя Стефо и Кляшев се отделяха да дирят пътя, а аз со Москов по-друга посока и така се изгубихме. Стефо познаваше во Шестеово и се прибраха, аз и Москов като не познати, не знаехме къде да се приберем. Москов бил минал някога и знаеше къщата на поп Димитри, аз за пръв път идвах в Шестеово. Потърсихме Попдимитровата къща, попадията не ми отвори, при все че я молехме да стане, попадията не отваряше, а поп Димитри беше затворен в Корча. По показанията на попадията едва намерихме къщата на Ристо Янчев, тук се научихме за другите, те били се прибрали у учителката. Отидохме при тях, поскарахме се и от там се прибрахме в една къща.

 

На осемнадесети ноември. Изпратихме човек во Вишени да съобщат во Черешница да поставят човек и да чакат довечера. Изпратихме също човек и в Апоскеп да се научи какви хора са били дошли миналата нощ. Човекът донесе писмо от учителя, во което ни пишеше, че бил дошел Коте со другарите си. Доде човек от Черновища со писмо от Петров, за да го посрещнеме довечера. Вечерта доде Петров со четата. Научихме, че срещнали Коте во Дреновене и Петров не искал да стане покушението на Коте, защото не искал да си създаде неприятели. Пред нас се извиняваше като казваше, че со него имало сума хора от селото и някои и други причини излагаше. Като им казахме, че той няма право да мисли за последствията, защото ако е во вреда Котевското унищожение, друг ще отговаря. Тогава Петров каза, може да се извика утре Коте со писмо и щом доде во Шестеово веднага да бъде убит. Вечерта се преместихме во друга къща.

 

На деветнадесети ноември. Писахме писмо на Коте, со което го викахме да дойде во нас - во Шестеово - за да се згрупираме. Получихме писмо от страна на Коте, че довечера не можел да дойде, защото имал работа, а за идущата вечер да им изпратиме човек да го доведе. Привечер дойде Ламбро Браов от Апоскеп и ни каза: ако искаме може-

 

53

 

 

ме ние да отиваме во Апоскеп при Коте. Намери се за по-добре, за да не отидеме. Вечерта се прибрахме во друга къща. Стефо се отдели от нас и чак сутринта наверно беше отишъл и нощувал при учителката, со която имаше близки отношения.

 

На двадесети ноември. Сутринта известиха ни, че Петров се изгубил от другарите си и го няма никъде. Търсиха го и към пладне едвам го намерили у някоя жена. Получих писмо от Спиро Олчев от София. Получиха се и махзарите, [*] които ги беше спрел Коле Пандов от Кономлади. Пристигна Григор Василев от Кономлади со писмо от Марко - Лерински войвода, со което ни съобщаваше да приберем Коте и всички четници и да отидем во Кономлади да се срещнем со Делчев, който ни чакал во четири часа. През нощта пристигна Коте со дружината. В пет часа потеглихме от Шестеово и в 10 часа пристигнахме во Кономлади со всички четници.

 

На двадесет и първи ноември. Видяхме се со Делчев. Точно на мегдана, множество селяни, които се оплакваха за разни кражби и блудства. Това продължи до вечерта. Вечерта се прибрахме во къщата на поп Димитри.

 

На двадесет и втори ноември. Също се занимавахме со същите работи. Главните оплаквания се сипеха на Коле и Марко Пандов.

 

На двадесет и трети ноември. През целия ден Делчев, Стефов, Москов, Кляшев и аз заседавахме. Избрахме кои от четите да задържиме и кои да изпратиме да си отидат. Приеха се за бъдеще четници: Кирияко от Загоричане и още едно момче, Митре Влашето от Кономлади, Кольо Влашето от Хрупища, Стасе от Кономлади, Наке от Цакопи, Вангел от Бесвина, Кольо Трифонов от Бобчар и Спасо от Шестеово, Стасе обвиняваше се в много престъпления, понеже другарувал со Коте, Герги и Велян, но му се опрости, со надежда, че ще се поправи ако ли не, при първото престъпление да убие Нако от Шестеово, да се изпрати при Марко войвода в Леринската чета, и Нако е другарувал с Коте. Отцепил се е от Петровата чета, разпродавал някакви общински пушки и во други доста престъпления се обвиняваше от Котевите другари. Насо и Митрето от Апоскеп, да се обезоръжат и да се изпратят во странство за наказание за дето другаруваха со Коте и за гдето участвуваха во Невеската къща на обиска и за непокорство на началството. Стоянето Бакалина от Апоскеп да се накаже со смърт. Освен гдето е вземал живо участие и като другар на Коте, во разни обиски като ръководител во Апоскеп. Решенията, които се взеха за наказанието на Коте и на войводата Петров, всичко това бе препълнило чашата на търпени-

 

 

*. (тур.) - изложение, молба.

 

54

 

 

ето, освен това нямаше се надежда за поправяне на характера му. Затова се опасявахме доста много.

 

На двадесет и четвърти ноември. Пак частно заседание. За Коте сереши да се накаже со смърт, без да се отлага и разисква върху неговите престъпления. За войводата Петров се реши да му се предложи да остане като прост четник во Костурско или ако желае да замине за друго място из Македония. Това положение му се налагаше за непослушност и за изопачаване на някои работи на организацията. Кръсто, поляка от Кономлади да се изпрати за Лариса по негово желание. Кръсто е помогнал и отворил вратата на Лазо от Кономлади и е вземал живо участие при неговото покушение, затова беше се прибрал во четата. Павле от Желево се наказва со смърт като другар на Коте и съучастник на много престъпления. Повикахме Ставро от Кономлади на когото казахме да намери място да се зароват тримата. Ставро отиде и намери място при една воденица развалена къде Статица. Измени се решението и се отложи да стане покушението поради неудобство на къщата и се реши да стане покушението на последната вечер, когато напуснем Кономлади. Вечерта се прибрахме во долната махала. Научихме се, че Павло от Желево, Нако Пандов от Кономлади избегали от Кономлади, види се подушили че ще се накажат, защото си знаеха грешките. Коле Пандов го бехме осъдили на смърт, за наказание на неговите престъпления. Аз настоявах да не се наказва, а за сега да им се опрости, по нататък ако направи при първа грешка да се накаже. Повикахме Коле и прочетохме му присъдата, че се наказва със смърт, но се помилва и ако от сега нататък направи нещо ще бъде убит. Коле се обвиняваше, защото не слушаше началството, прибираше разбойнически чети и ги хранеше заедно со брата му Марко. Вечерта повикахме общото събрание во селската черква. В събранието първо говори Москов, после Делчев много на дълго. Избра се настоятелство: председател Ставро, касиер Васил со едната нога, членове: Коле Пандов, поп Христо и Наке Люков от долната махала, най-после и аз говорих. Покръстихме около двадесет и пет души и разпръснахме събранието.

 

На двадесет и пети ноември. Повикахме настоятелството и показахме реда. През деня прегледахме някои дела от оплаквания. Вечерта потеглихме за Поздивища. Преди да тръгнеме дойде известие от Габреш. Динкото и един овчар ни казаха, че видели по вечера аскер и башибозук около 150 души. Прибрахме се во Поздивища во шест къщи. Ние се прибрахме у поп Георги и пренощувахме.

 

На двадесет и шести ноември. Още от зори пристигнаха трима хора от Апоскеп, казаха ни че кономладски жени, които били во Костур

 

55

 

 

на пазар разправяли, че има предателство на четата и се готвело да замине аскер за Кономлади. За това нещо жените съобщиха во Апоскеп. Апоскепчани като не ни намерили во Кономлади, дойдоха во Поздивища и ни съобщиха всичко. След малко се научихме, че бимбашията [*] Мухтар ага со осем до десет души аскер, пристигнал во Кономлади, обиколил селото и на ред обискирал къщите. Коле и Марко Пандов като фирари били фанати, бити и вързани. Заловили пушката на Дине Кара-Петров, а Коле Пандов сам им я дал. През целия ден всички мъже били задържани под арест и никой от селото не оставяли да излезе.

 

Като видяхме, че сме поставени во доста лошо положение и може би да стане на ново предателство, или пък може да почнат наред низ нея река, селата да обискират, за да избегнеме опастността решихме да отиде една част от четата во Руля, да убие бащата на Трайко предателя, който взимаше участие при изтезаването на кономладчените, за да запрем войската от тая река, а ние за заминем за Черновища и там да чакаме дружината, която ще се върне от Руля и на другата вечер да се отиде во Кономлади да се убият три жени: некоя си Тръпчевица, братовчедка на Траян предателя, която предала гроба на Велян четника, и като жена развратна. Била предала и някои други работи. Някоя си Лена, любовница на Касям ага и на Нежиб, развратна до крайност. Третата нова предателка, която предала всичко на Траяна за четата, тя била тетка на предателя. Преди да отиде во Костур Митревица у нея имаше на конак четири момчета от четата. Тя не ги нахранила, оставила ги дома и заминала за Костур уж на пазар. Видяха я, когато Митревица говорила со Траяна, а след този разговор почна движението на войската и хващането на добитъци за товарване джепане. По тези съображения се реши след покушението на Траяновия баща, за другата вечер да се убият жените, за да изгубиме дирята и да разбъркаме потерята. Тъкмо, когато се каза да замине част от четата за Руля, известиха ни, че пристигнали стотина аскери во Дреновени. Това излезна лъжа, като се изследва работата. Преди да се вземе решение за горните покушения бяхме известили во Брезница да ни чакат, а от там за Смърдеш. Като предложихме на Коте да придружи и той четата, Коте прие, но поиска да се отложи да намери калауз [**] от Руля. Аз настоявах да не се отлага, защото не се знаеше за къде ще замине потерята. Като мине времето, не беше възможно да се изпълни плана. Решихме да заминем за Брезница и потеглихме. На край селото, докато се съберат момчетата, измени се пътуването и потеглихме за Шестеово. Като стигнахме до Черновища, реши се да останеме там и там пренощувахме.

 

 

*. (тур.) - хилядник, майор.

 

**. (тур.) - водач, предводител, познавач на пътя.

 

56

 

 

На двадесет и седми ноември. Решихме да се тури в изпълнение взетото решение по покушението на горните лица, за унищожаването на Коте и Стоянето се планираше да стане во Смърдеш и се измени и не оставаше друго освен да им се подари живота, защото Коте се задължаваше да вземе участие в покушението на Траяновия баща. Коте бе необходимо нужен, защото знаеше къщата - колибата, откъдето може да се влезе у Траянови, изпратихме човек во Руля да повика някой си Дельо. Дельо не приемаше да стане калаузин, но като му се предложи настоятелно не можеше да откаже. Каза че ще ни чака вечерта. Тръгнахме за Руля. Войводата Марко, Митре Влаше, и малкия Наке, Коте, големия Наке, Кице Марков, четник и аз решихме да заминем за колибата, ако там го не намерим Стоян, бащата на Траян, да отидем у дома. Стигнахме во колибата. Там намерихме Стоян заедно с овчарчето Илия. Овчарчето го вързахме там, Стоян го занесохме во Руля, влезнахме в къщата му аз и Марко, а другите останаха со Стоян отвън да чакат докато кажа на Траяновата жена да каже на Трайко да избяга от турците, иначе ще изгориме къщата заедно со всичката фамилия. Дружината заклаха Траян на прага на големата порта, изгърмяхме няколко пъти и пристигнахме во Горно Дреновени, гдето ни чакаха другите.

 

На двадесет и осми ноември. Научихме, Мухтар ага заминал за Руля, оставаше да се отиде во Кономлади и се унищожат жените. Вечерта изявих желание да взема участие. Някои не се съгласяваха, защото знаеха, че съм изморен от миналата вечер. Убедих ги, че не съм уморен и исках да отида не за друго, а защото знаех, че плана не ще се осъществи, както се предвиждаше. Определихме се Петров, Ставро от Кономлади и Тасе, Митре Влаха, Вангел, Кольо от Вишени, Кирияко чауша от Загоричени, двама от Марковата чета и аз, всичко единадесет души, заминахме за Кономлади, а другите да заминат за Дъмбени, гдето да ни чакат. Щом отидохме в Кономлади питах Стасевата майка, която видела, когато говореше Митевица со Траян во Костур. Тя потвърди, че наистина видяла и след разговора им почнало движението на аскера. Това потвърди майката Стасевица Челювица. Повиках около мен момчетата, разпределих ги на три групи и едновременно да се хванат жените и да се съберем во черквата. Аз отидох при Лена, взехме я, заведохме и Митровица, а Тръпчевица още не беше доведена. Взех Петров и Ставро, отидохме во Тръпчевица. Момчетата навсякъде търсеха Тръпчевица, нея я нямаше, счупили врати, аз видях накладения огън, личеше скоро е имало хора во къщата. Убедихме се, че я няма во къщата, затова потеглихме да си вървим, но забелязах на излизането вратичката и раз-

 

57

 

 

брах, че е избягала. Казах на момчетата, че тя е в съседната къща. Всички казаха, че во нея къща имало много свят и не трябва да се влиза. Аз сметнах, че ако остане жива и както е развалена жена, като се има пред вид и счупените врати, тя ще бъде съсипия за селото. Аз влезнах во съседната къща, заедно со Петров, тук намерихме Тръпчевица, взехме я и се събрахме при черковата, от там ги заведохме при статиския път на края на селото. Тук ги изпитахме една по една всички - всички си признаха грешките и тук и трите на ред ги изсекохме. Извадиха си всички цървулите, за да изгубим дирята си и потеглихме за в Дъмбени. Пристигнахме в 12 часа.

 

На двадесет и девети ноември. Вечерта имахме събрание на всички четници да им се изброят грешките на онези, които не слушаха заповедите на началството, да им се направи мъмране пред всички, първо се подложи на изследване Коте от Руля. Изброиха му се всичките престъпления, от които излизаше, че той заслужава смъртно наказание, което му се прочете в присъствие на всички, но му се подари живота и се покани или да замине зад граница, или да бъде четник на друго място, а не в Костурско. При първия случай на непокорство да бъде убит. Коте прие да остане макар и на друго място за четник.

 

На тридесети ноември. Вечерта пак публично събрание на четниците. Изследваха се Стоянето, Митрето и Атанас от Апоскеп, Нако от Шестеово и Стасето от Шестеово, като другари на Коте. Направи им се мъмране за гдето ограбиха някаква къща в Неволяне. Стасето не вземал участие в този обир, на Стоянето му се каза, че не може да остане за четник и трябва да замине зад граница, тоже и на Митрето. Той прие за замине, а Стоянето каза, че немал занаят, та не ще мога да живея зад граница.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]