1901 година
ЮЛИ
( Атина - Солун - Лерин - Жельово - Смърдеш )
На трети юли хилядо деветстотна и първа година. Потеглих от Атина за селото М. Смърдеш по уреждането канала за пренасяне на оръжие. От Пирея бях изпроводен от Атанас К. Попов от с. Смърдеш, от Никола Димитров от с. Косинец, някои и други приятели во часа осем потеглихме от Пирея с парахода на „ЕЛИНИКИ ЕТЕРИЯ” и на четвърти во осем часа пристигнахме во Волос. Во десет часа същата вечер потеглихме от Волос и на пети в часа 11 пристигнах во Солун. Между Волос и Солун се запознах с подполковник Стефан Николов от София, който беше заминал през Русия, Германия и Атина и отиваше за Солун.
На пети другарувахме со Николова во Солун и водихме разговори върху много въпроси. Според както ми беше открил Николов, главната цел му била, да издействува от Централния комитет [*] да отстранят от София Георче Петров и Делчев, [**] които бяха изпратени от Централния комитет, за да водят нужните въпроси со Върховния комитет, [***] а на тяхно място да се изпратят други. В дванадесет часа през нощта се разделихме со Николова.
На шести сутринта потеглих от Солун и пристигнах вечерта в Лерин. На Леринската гара бях посрещнат от Коце Иванчов ханджията, родом от Лерин. В хана на Коце дойде Илия Димушев, който беше като ръководител во Лерин. Запознах се и ме заведе да пренощувам в къщата на Никола Самарджиев. Там престоях две вечери и един и половина дни.
На осми в часа единадесет преди обед потеглих от Лерин со гъркоманина Митуш и един кон со кирия. Со Митуш дойдох до Жельово.
*. Става дума за ЦК на ВМОРО.
**. Г.Делчев и Г. Петров са задгранични представители на ВМОРО в София.
***. Става дума за Македоно-одринската организация в княжество България, начело с Върховен комитет.
15
Тук се срещнах с Пандо Кляшев и со Пандо Лазаровски, на които им беше известно моето пристигане. Вечерта во три часа пристигнахме во Смърдеш во къщата на Фотьовица Мержова.
На девети, между селата Търново и Руля, Михал от Кичевско под псевдоним Георги, бивш четник на войводата Петров, заедно со неколцина желявчани нападнаха един бег [*] арнаутин, който пътуваше со сина си. Убиха синът му и бега раниха со цел да го ограбят понеже бяха се научили, че у бега имало 600 лири, но намериха само девет. Това убийство стана без знанието на началството, понеже Михаил со Коте от Руля и някой други се отделиха и не признаваха началството и нахлуваха като разбойници. Вечерта, като ме посетиха настоятелите: Пандо Кляшев, Коста Жежаята, Лаки Гелин, Тодор Рачов, Яно Гяров, Коля Чолки и Панайот Кляшев, решихме щото четата на Коте и Михал да се повикат и по един или друг начин да се унищожат.
На десети се видях със сестра ми Зоя. Вечерта повиках при мене Никола Йоргов и Сотир от с. Върбник, които живееха у Митрето заедно. Преди няколко седмици целта им била да станат четници, понеже четата беше разтурена щяха да ги изпратя во Лариса, но аз им предложих да останат едни от тях, при пренасянето на оръжието. След като останах още неколко дни у Митрето и изпратих во Дреновени да се въоръжат.
На дванадесети вечерта у Фотевица се видях с Никола Гичов от с. Смърдеш и со Лазар Москов от с. Дъмбени, който беше пристигнал от Битола. Со Москов говорих по въпроса за уреждане канала за пренасяне оръжие от Гърция. По същия въпрос беше говорено на Москов от Битолското началство.
На тринадесети Лазар Москов и Пандо Кляшев заминаха, за Корча, со цел да подкупят правителството за освобождението от затвора на Павел Христов, Кузма Стефанов и Васил Бабулов, които бяха арестувани в Корча, по убиването на Нуредин ага, същия ден пристигнаха и около двадесет и пет души аскери. [**]
На четиринадесети. Двадесеттех и пет души аскери си заминаха след малко пристигнаха от Брезница други петдесет души аскер. Един от същите аскери казал на Панайот Кляшев, че между комитите имало и някой от Смърдеш, именно един от избягалите затворници, които избягаха преди няколко години от Костурския затвор това много ме учуди понеже се отнасяше до мен. Но чудно беше как и къде бяха научили толкова скоро турците за моето пристигане?...
*. (тур.) - бей.
**. (тур.) - войник
16
На петнадесети. Москов и Кляшев се завърнаха от Корча. Казаха, че не им се позволило да говорят със затворниците и че авраците били изпратени во Битоля. Същия ден, Руля бил обсаден от войниците, които арестували няколко рулени, търнаци, и диреха Коте, поради убийството на беговете. (Забележка): На четиринадесети вечерта, като имаше аскер се съмнявах да остана во Фотевица затова отидох у Яне Гичов, пренощувах и на петнадесети през целия ден останах там. През деньт дойде и се видехме со брата му Христо Гичов. На вечерта Яне ми даде една негова гюрдия и бели клашни. Преоблекох се понеже бях со панталони (а колкото за оръжие бях снабден още същата вечер, когато пристигнах) и заедно со Пандо Гичов, отидохме над селото во буката на Самодивската гречка. Там пренощувах.
На шестнадесети. Целия ден наблюдавахме движението во селото и заминаването на аскера, които отиде за селото Брезница. Вечерта се прибрах пак во Фотевица.
На седемнадесети се научихме, че Иван Георгиев, бивш четник при Петров, а под собственото си име Димитър Георгиев от Кичевско бил хванат къде Лепчища от аскера и закаран во Битоля. Още тогава аз си прехапах устните и казах на Фотевица и Кляшев, че со него ще си имаме работа, защото го бях срещнал во Лариса и го знаех що е глупак, същия ден се научих, че воеводата Петров, който беше насилствено дигнат от Костурско и беше изпратен в Ресенско се завърнал во селото Шестеово со всичките си четници. В ресенско не му било угодно, защото не можел да си налага волята, па и селата са смесени со турци. Аз много слушах за този прославен Петров, но до тогава не знаех от що порода е. Колкото за действията, които упражняваше из Костурско ми беха известни, казваха ми мнозина чието име познавам. Когато почнах да запитвам Пандо Кляшев от къде е родом и що за човек е и когато Кляшев ми каза, че е от Шестеово и името му е Танас, аз се смаях и не можах да се начудя, колкото пък за шумните му дела, дето по-преди се чудех, сега не оставаше защо да се чудя на делата му, защото аз го познавах много добре от София! Собственото му име е Танас Жервенарски, човек неграмотен, со най-лошо поведение, софийски тунелжия, но не можах да си обясня как е попаднал во Костурско и как Павел Христов го е направил войвода. Но трябва да се знае, че на него се дължи Костурската афера [*] и пропадането на организацията во Костурско.
*. ВМОРО с думата афери обозначава турските разкрития, предателства и тормоз над българите н Македония и Одринско.
17
На осемнадесети. В дюкяна на Тодор Рачов и присъствието на Пандо Кляшев, повикахме влаха Христо Замов, говорих му да ми бъде пътеводител за до Лариса, по пренасянето на оръжие. Христо прие, но со условие, че ще му се дадат добри другари и коне и заминаването да стане към двадесети август, когато се уголемят вечерите.
На деветнадесети. Казах на Пандо Кляшев да се приготви на двадесет и първи во събота, да отидем во Битоля, за да изложа по пребиваването ми в Гърция и да изложа всичките ми приключения на Битолските ръководители, да се споразумеем за уреждането канала за Лариса.
На двадесети вечерта се научихме, че четниците на Петров през него ден, играели на селското хоро в Шестеово и стреляли со револверите си. Това ме много очуди и затова Пандо Кляшев ми каза, да се отложи отиването во Битоля за идущата седмица, а Кляшев да отиде во Костур, за да научи положително причините за завръщането на Петров целта за в бъдеще и; като идем во Битоля да изложим всичко на началството, и да се искат наставленията за отстраняването на Петров от Костурско.
На двадесет и първи смърдешките настоятели дойдоха у Фотевица на заседания по въпроса за четата на Коте и Михал. Решихме щото по какъвто и да е начин, да се повикат и да се унищожат, защото всичките села плачеха от тях.
На двадесет и втори се видях со Илия Каранджов.
На двадесет и трети Пандо Кляшев отиде во Костур и се завърна. Вечерта беше се научил, че Петров и четниците му искали некакви заплати, които им били обещани от Павел Христов и не им се отивало во Ресенско, а искали да останат во Костурско, затова се взело решение и се съобщи във всичките села, да не прибират Петров и четата му. В Брезница, Кляшеву четата на Коте е там и иска да доде още тая вечер в Смърдеш, затова и изпратихме хора на Смърдешките воденици да ги причакат и му дадат хляб, но не дойдоха?
На двадесет и четвърти ни известиха от Брезница да ги накараме на определеното място на водениците. Вечерта Христо Гичов [...] [*] чакаха при воденицата на Лекаровци, гдето след малко отидохме и ние со Кляшев. Чакахме до часът пет по турски, но като видяхме че ги няма, тогава аз и Христо Гичов отидохме во Брезница да узнаем защо не дохождат. В Брезница отидохме у Пенчо Белков, Пенчо ни каза, че те трябва да са дошли, защото ги нямаше в Брезница, но ако се научи че са останали во Брезнишко, ще ви съобща и ние со Христо се завърнахме во Смърдеш.
*. Изпуснатият текст в оригинала, навсякъде е отбелязан по този начин.
18
На двадесет и пети. За първи път се видях с майка ми, която се чудеше, ме гледаше и не знаеше какво да ми каже. Едвам най-после ми каза: „Защо си дошел? И то в чужда къща?” Същия ден се научихме, че Михал заедно со Спиро Преспанчето се разцепили от Котето и заминали за Въмбелско, а Коте со влашето Вангел от с. Бесвина и Спасе от Шестеово заминали за Дреновени. Вечерта в четири часът а от [...] Яко Гичев ги донесе у Фотевица, Михал и Спиро ги нахранихме и ги изпратихме да пренощуват и да преседат през другия ден во буката над селото.
На двадесет и шести Яно Гичов замина за Дреновени, дето беше повикан от Никола и Сотир от с. Връбник, за некой обяснения и вечерта се завърна. Яно се научил во Дреновени, че Коте со двама другари отишел в Апоскеп, гдето искали да се срещнат со началството, да говорили нещо, но било решено и ни се съобщи, вече, че на 29 без друго да унищожиме Михала, а Спиро да се обезоръжи и да се изпрати во Битоля. В Апоскеп същата вечер да унищожат Коте и Шестевенчето, со Вангел да останат живи, защото Вангел и Спиро бяха скоро се здружили. Со Коте вечерта аз и някои от настоятелите занесохме [...] и Спиро след като вечеряха пак си заминаха за букака.
На двадесет и седми повиках настоятелството и му казах да не чакаме двадесети и девети ами още тази вечер да се убие Михал. Настоятелството не ме послуша, каза, че трябвало да се има гроб готов и някой други удобства, от които не се имаше нужда, аз доста настоях като им казах, че до утре не знаем какво може да се случи и няма защо да отлагаме, но те не склониха и така си остана.
На двадесет и осми още в зори се научихме, че пристигнал, бягайки от селото си Дъмбени, Наум Поповски, понеже заловения Иван Георгиев Кичевчанеца, заедно со Мухтар ага со около шестдесет души аскер, били обсадили Дъмбени и хващали всички онези, които ги познавал четника Иванчо. От Дъмбени вързали и изпратили в Костур, свещеник [...] неколцина ги биха като им взеха от селото двадесет и осем лири рушвет, а на пладне пристигнаха в селото Косинец. От Косинец вързаха Никола Поповски, Динето Криво, Доно Терзиовски и Дельо Марковски. Взеха и от там двадесет и пет лири и привечер во часа единадесет пристигнаха в село Смърдеш. Аз бях принуден да се преместя от Фотевица, защото предателя беше живял во нея доста дълго време, аз со всичкото оръжие, превождан от Васил Шанов преминах през къщата на Лаки Гелин и бях установен в плевнята на Лаки. След малко видях аскери да се мяркат во къщата на Йотето Каранжа, която ми бе наблизо и можеше да се гледа в стаята гдето бяха аскерите, видях един
19
со брада, друг един млад се навали над прозореца и гледаше градината и друг му стегаше конете, от това разбрах, че трябва да са някои големци. Щом се мръкна доде Лаки Гелин заедно со жена си, донесе ми хляб во една торба и ми обади, че у Йотето Каранжа бил на конак Муфтар ага от Костурско и ми казаха, че предателя Иванчо е бил облечен во аскерски дрехи и той бил същия, който се гледаше от прозореца во градината. Да бих знаял че предателя е бил на прозореца, щях да го застрелям, защото имаше възможност. Казах на Лаки Гелин ако е възможно да ми се отвори малката вратичка да влеза и да го убия. Лаки ми каза, че не позволява стопанина, защото цяла да му се развали къщата. Лаки ми каза да го почакам, може да доде, за да отидем заедно во Буката. Чаках го около един и половина час. Като видях, че го няма отидох си сам и чаках на чешмата „Стоймир”, намерих Михал и Спиро, вечеряхме и заминахме за буката на „Самовилската гречка”, гдето и пренощувахме.
На двадесет и девети около девет часа аскера замина за Брезница. Щом се мръкна слезнахме на чешмата „Стоймир”, там се срещнах со Илия Стериьовски, който щом ме видя и почна да плаче и да ме целува понеже бяхме стари приятели. От Илия научих, че от Смърдеш поискали 12 души, но никой от тях не намерили во селото, защото всички били избягали, обискирали къщата на Гаки Нолчев и на Кольо Мангов, коджабашията, [*] Илия Пуце и на Кольо Чолакът, но нищо не намерили во тях. Взеха Никола Гичов, Кръстю Мангов, Илия Пецура и Стоян Слободията, а в селото останаха един мулязимин [**] со двайсет души. Оставих другарите на „Стоймир”, а аз слезнах в селото и отидох у Лаки Гелин. Там намерих доста калабълък, аз предложих още тази вечер да отидем в Брезница, да влезем во къщата гдето е предателя и да го унищожим. Пандо Кляшев каза, че трябва да се пита во Костур, още на часа повикахме Пандо Гичов, дадохме му една бяла меджидия и тръгна да иска наставление во Костур, а ние со Пандо Кляшев, Гаки Колчев, Панайот Шопов, Андон Кляшев и някои други, заминахме за буката при „самовилската гречка”, гдето пренощувахме.
На тридесети през целия ден всички вкупом престояхме на „Самовилската гречка”, щом се мръкна влезнахме всички во селото. Мюлязмина си заминал, защото и муфтар ага [***] отишъл там. От Брезница не хванаха никой. Тези, които ги диреха бяха избягали. Пандо Гичов се беше завърнал от Костур. Бяха му казали всичко, всички да заминем
*. (тур.) - селски старейшина.
**. (тур.) - лейтенант.
***. (тур.) - селски кмет
20
во Дреновени да се съберем и да решим въпроса. Научихме, че войводата Петров со около тридесет души чакал во градищата Брезнишки, местността во Дреновени и да забере около седемдесет души, които чакали да се съберем и наедно и да нападнем. От село Въмбел пристигнаха пет души, от които познах Никола Марков, Петрето Люкра и Телето от Смърдеш начело со настоятелството. Всичко това ставаше на гумното на Митрето Заимов. Тук имаше и други събрани и се готвеха. Аз бях изложен пред мнози, които ме познаваха. Похапнах у Лаки и станах, запитах Лаки дали се готви и дали няма да дойде с нас. Отговори ми че е готов и ще дойде без друго. Отидохме пак на Заимовото гумно, тук имаше сума народ. Някои се преобличаха, други се стягаха. Казахме да се наредим и да се преброиме, защото времето беше за тръгване и ни пристоеше дълъг път. Наредихме се и какво да видим, всичко на всичко осем души смърдешени. Народ много но всички си пазеха кожусите, от настоятелите никой не мръдна, а Тодор Рачов агитираше из роднините си, никой да не отиде, а за Лаки Гелин, който преди малко ми каза, че е готов, го нямаше во реда, защото, Геля му беше се скарала, защото има жена и дете да храни. Както и да е заминахме за с. Въмбел. От Смърдеш бяхме следующите лица: Пандо Попов, Пандо Лазаровски, Георги Йоргов, Гаки Нолчев, Яно Гичов, Пандо Кляшев, Андон Кляшев и аз. Со нас дойдоха Михал и Спиро. Всички петнадесет души тръгнахме наредени два по два и напред вървех аз и Пандо Лазаровски. Щом пристигнахме до местността „Крайко”, малко по-долу от чешмата, зачухме врява. Веднага аз легнах во ендека на горната страна, а Пандо Лазаровски на долната от пътя, другите - някои се отстраниха, някои последваха нашия пример. Извиках на арнаутски език - кой е? Отговора беше на същия език и казаха, че са пътници и дохождали от Лерин. Станах от мястото и се доближих до първия, който вървеше, яхнал на магаре и пред него държеше пушка. Щом ме вида поздрави ме со „мерхаба” [*], отговорих му със същото. Те бяха турци арнаути, четири-пет души и се виждаше, че много са се уплашили, защото чуха тракането на нашите пушки. Стигнахме во Брезница. От тук излезнаха Панчо Балтов Киро и Кръстю Кочовски и така станахме деветнадесет души. След малко стигнахме на местността „Гъмбовец”. Тук се срещнахме с войводата Петров. Петров поиска всички да се присъединим към неговата чета, но аз не дадох. Казахме да додат двама души по-добри хора от тяхна страна, за да се споразумеем. От тях дойде войводата Петров и Георги Димитров от с. Кономлади. От наша страна бяхме Пандо Кляшев, Яно Гичов и аз. Седнахме поотделно започнахме: Пет-
*. (тур.) - Здравей!
21
ров - колко момчета има и дали не му е заповядано от началството да действуват. Отговори ми, че е с тридесет момчета, а от началството нямал никакви инструкции. Чрез многото говорене, което приличаше на папагалско, решихме да се изпратят две момчета в Дреновени, да намерят Лазар Москов и да види дали наистина има во Дреновени собрани човеци там, да ни чакат и во случай че има, да определят място, за да се съберем. Изпратените бяха Пандо Шопов от Смърдеш и Ставро от Кономлади. Определихме им къде трябва да се завърнат и да съобщат. Двамата заминаха за Дреновени, а ние за „Градищата” в един гъсталак, гдето ни осъмна (тук ще кажа, че аз пред войводата Петров, се престорих, че никак не го познавам, а те ме познаха по гласа, но нищо не ми казаха, че ме познали). По мое настояване, нашите момчета не ги запознахме со Петров, а това направих, за да не става шум и да се запознаваме между момчетата, защото ми бяха известни разгалените и развалените до кокалите четници - на Петров, на чело со самия него.
На тридесет и първи. Щом съмна аз първи излязнах на карауля. След един час бях заместен и така наредихме караул, което е най-нужното за всеки случай. След като се завърнах от караула взех да се похапна, забележих, че войводата Петров иде към мен и аз се поднаведох и се престорих, че не го виждам. Седнал от мене по-горе ме гледа въпросително и на края не можа да се задържи ми каза: „Как си стари приятелю?” Аз го изгледах въпросително и с удивление. Отговорих му: „Бре Атанасе тука ли си в четата на Петров?”. „Да!” отговори ми, след обикновеното здраво живо, запитах го: „Абе кой е войводата Петров, защо не дойде да се видиме!” „Аз не го познавам и много желая да се видя!” Танасето като поразен ми отговори: „Мен ме казват Петров, аз съм войводата.” След като се изпочудих, почнах да му нареждам глупостите, които ги е правил по селата, за които бях научил положително от хора, които го бяха придружавали. По селата войводата Петров беше проповядвал, че имало готови топове, бомби и динамитни складове пълни. Във всяко село събранието правеше во черквите и во присъствието на шестдесет-седемдесет-осемдесет души и им говореше всичко открито. Още им казваше, че въстанието няма да се бави со години и месеци, а на дни. Бързайте, тежко кой не даде пари да си вземе пушка. Нещастното население си продаваше кой каквото имаше и даваше пари да им доставят пушки, но и до днес нито пушки, нито парите им се повърнаха. Всичко това изложих на войводата Петров, а той редко ми отговаряше и ми казваше, че той всичко което вършил било по заповед и по наставленията на началството. Аз не мога да зная дали началството така е заповядало или Петров сам това вършеше, но важното е, че населението се отчая от
22
лъжите на Петров па и парите напразно им отиваха. Предполагам, че не са по-малко от двесте лири събрани за пушки, на къде отидоха тези пари, аз не зная! Да си дода на въпроса: Привечер двамата изпратени пристигнаха от Дреновени. Казаха, че Лазар Москов там го нямало, тоже немало никакви хора. Со тях дойде габрешкия поляк Васил когото обратно изпратихме да отиде в Дреновени да намери Лазар Москов, да се научи положително къде ще остане вечерта и по-скоро да дойде да ни съобщи. Същото време, от Кономлади пристигнаха няколко момчета и казаха, че всичките мъже от селото щом се мръкне [...] В часът единадесет и половина, събрахме се всички на едно равнище близо до църквичките, [в] същото време пристигна и поляка Васил, който донесе две шишета ракия и след като почерпи тези, които пиеха и почна да ни разправя: Щом като стигнах во Дреновени, тъкмо тогава беше пристигнал муфтар ага и со аскера. Щом ме видяха, хванаха ме и ме заносеха пред муфтар ага и ме представиха на предателя. Предателя каза, че го познавам, но не му помня името. Тогава ме попита муфтар ага от къде съм и що диря в Дреновени. Казах му, че съм дал жито на една жена на заем, а сега идвам да си взема. Тази лъжа ми спомогна. А пред муфтар ага седеха кмета и няколко други дреновчани, на които муфтар ага казваше „Бе козун защо правите тези работи, сте тръгнали по акъла на един Петров и други пет-шест чапкъни и сте искали да крените глава против Царя, защо правите тези работи, ще му доде време, сам Царя ще го даде местото, но слушайте, сега стана каквото стана, до сега Царя всичко прощава, но гледайте от сега нататък, ако науча че работите и храните тези чапкъни, да знаете че ще разваля целите села”. Щом каза това и веднага потегли со предателя и со аскера за Костур. Като чухме горе изложеното от поляка Васил, не оставаше друго да сториме освен да се разотидем (защото смърдешани бяха освободени и си заминаха за Смърдеш) кой откъдето си беше, тогава войводата Петров подвзе и каза пред всички, аз ще ви кажа за къде ще заминат и щом стане нужда за нещо веднага ме повикайте, аз ще дойда. Аз го прекъснах и му казах, че няма нужда да знаеме кой къде ще замине, виж и какво ще правиш всичко трябва да обаждаш на началството и ако му потрябваш нека те употреби. Нищо и никакво без заповед на началството не трябва да се върши! Ето днес ние направихме една цяла шашарма. Защото ние попитахме началството и това ни заповяда да правиме както е добре. Но вие г. Петров нито сте попитали началството, нито това ви е заповедало. Това се казва, че сега не се работи по воля и по заповед. Ако ние бяхме извършили нещо благополучно и без лоши последствия, началството щеше да се похвали, че ни е заповядало, ако последствията излезат лоши, началството можеше да каже, че кой
23
ви е казал да правите това. На Петров кой му е казал, кой му е заповядвал да действува и пр. Затова никой не трябва да [...]