1901 година
ДЕКЕМВРИ
( Смърдеш - Дъмбени - "Пристигна Делчев со дружината". Вишени - Блаца - Вишени - Тиолища - Загоричени - Куманичево )
На първи декември. Наред на всички четници им се каза на всеки частно условията и длъжностите за бъдещи четници. На войводата Петров му се каза, че той не е годен за войвода, за това ако приеме да остане като четник било в Костурско или където пожелае. Петров каза, че ще си помисли. За четници приеха Митре Влашето, Стасето, Гелев от Кономлади с малка поддръжка от селото на фамилията му, Кольо Рашайков от Вишени с поддръжка, Кольо Влашето от Хрупища, Кирияко и Коста Наумов от Загоричени, Наке от Цакони, Насо от Апоскеп, Вангел от Бесвина и Стасе от Шестеово, а Наке от Шестеово да замине со войводата Марко в Леринската чета.
58
На втори декември. Престояхме в къщата на Кирияко Търпеновски. Извести ни се, че Мухтар ага со потерата бил в Дреновени и се предполагаше да дойде в Дъмбени, за това решихме да се отстраниме во Балкана и да престоим през идущия ден, общото събрание което мислехме да свикаме вечерта се отложи, свика се само настоятелството, на което му се говори за реда. Вечерта се установихме во „Костоаата”, срещу селата Дреновени, Габреш и пр.
На трети декември. Щом се зазори поставихме часовой, а останалите се прибрахме во една нива, во която никой не можеше да се забележи. Изпратихме човек да съобщи во Смърдеш за вечерта да ни чакат во 9 часа. След обед определихме тези, които щяха да заминат за Гърция. Оставихме четирима четници, докато заминат за Лариса. Другите за заминаване бяха попо от Търсие, Наке от Арменско, Кръсто поляко от Кономлади, Митрето от Апоскеп и трима от Дъмбени. Ние со дружината заминахме през балкана за Смърдеш. Стигнахме во четири часа, прибрахме се у Тошо Митрушев, Марковата чета у Пандо Гичев, а другите у Кольо Гегата.
На четвърти декември. Заявихме, кой каквото има да се оплаква или да заявява нещо, нека да доде да се изкаже, вечерта се опитахме да намериме други къщи да се преместиме. Повикахме Герго Ковач, но не прие. Като не се намериха потребните къщи на две места, останахме во същите къщи. Ние се прибрахме с Накето Гелев.
На пети декември. Вечерта се прибрахме у Илия Кляшев. Илия ни прие на драго сърце, а другата част у Дино Жажаята, който ги прие со много негодувание, а Кузма Стефов, Лазо Поптрайков со четата заминаха за Косинец да уредят комитетските работи. Тука се прибраха около тридесет души, кой се оплаква от миналото, кой викаше че има изядени пари, да се прегледат сметките и много неоснователни въпроси се повдигаха, а най-повече Илия Ковачев и Тодор Рачов, който бяха отишли до Битоля да се оплакват от ръководителното тяло, да питат дали ние сме назначени за ръководители в Костурско, а най-вече не искаха да признаят Пандо Кляшев, но като се увериха останаха поразени.
На шести декември. Вечерта се определи да отидем у Тодор Рачов и у Кръсто Мангов. Кръсто изложи причини уважителни, че няма възможност таз вечер да ни приеме. Тодор никак не се съгласяваше да приеме четата у дома си. Критики и препирни продължиха до около два часа. Като нямаше къде да се приберем, Делчев каза, че ще излезнеме во гората и там да пренощуваме. Следующия ден аз заявих, че имам моя къща и аз разполагам со нея, затова няма да оставя да се отива во гората, макар че моята къща е подозирана и се очакваше да я
59
обискират. Това нас не ни тревожеше. Като видяха селяните, че можеше да се случи нещо, веднага се погрижиха и намериха две къщи, ние се прибрахме у Лаки Гелев, а другата група у Стоян Рачов.
На седми декември. Повикахме старата комисия да им прегледаме сметките. Понеже бяха нередовно съставени мъчно можеха да се прегледат само во един ден, макар че нямаше по-големи суми. Вечерта се прибрахме у Кръсто Мангов, макар че трепереха от страх, а снаха му Лазарица него ден доби момче, но Кръсто пак прие да му отидеме, другото отделение го изпратихме на сила и влезнаха во Василя Янчов и Кольо Кочов, защото не приемаха четата доброволно, а през нощта пристигнаха и другите от Косинец.
На осми декември. Свършихме всички сметки от старите настоятелства и излезнаха точни, не се забелязаха никакви злоупотребления. Вечерта Москов со Яно Гичов замина за Въмбел, заедно со нашата чета, за да уговорят и прибере някои суми от разписки. Ние се прибрахме у Гроздан Кирчев, а Марковата чета у Кольо Манов.
На девети декември. През целия ден се занимавахме со събирането пари от разписки. Вечерта се прибрахме у Митрето Шамандура, Марковата чета у Пандо Караяни, а през нощта дойде другата чета от Въмбел и се прибраха у Динето Клинов.
На десети декември. Определяване на разписки, събиране на парите. Вечерта се прибрахме у Стефо Шамандура.
На единадесети декември. Со разписка се взеха от Венчо Пинчов 8 лири и десет лири от Динето Шамандура, както и от някои други лица. Вечерта се прибрахме у Ристо Рачов. Подиган е въпроса за църквата и борчовете и смесване на селските народни въпроси во селото. Гъркоманите не искаха да се повдига църковния въпрос, да не би да влезнат българите в църквата. Гъркоманите обещаваха за едно споразумение, но след някой и други месец да отхвърлят Митрополията. [*] Доде един сувария да вземе коджабашията во Костур да свидетелствува пред някои си муфетчии, дошли да изследват за рушветите, които вземали каймакамина и бинбашията от селата и от гората, и от хората, във време аферата, когато отиваха со предателя по селата. Казахме на коджабашията да кажат правината дали са дали рушевет. Коджабашията обещаха да кажат правината. Доде Делю Ашегов от Дъмбени и ни съобщи, че в Дреновени бил Сефедин ага, изтезавал селяните, събирал пари на сила, ние веднага се разпоредихме и вечерта Москов и аз зехме четата и заминахме за Дъмбени.
*. Става дума за Костурската гръцка митрополия.
60
На дванадесети декември. Рано во 5 часа отидохме на местността „Дълга падина”. Уредихме позицията и се отстранихме во Балкана да нагледваме дали ще замине и дали да заемем позицията и да нападнем Сефедин ага. Но напразно целия ден чакахме. Вечерта научихме, че Сефедин не бил во Дреновени, а во Кономлади. Миналия ден е имало обиски и войската замина за Смърдеш. Вечерта се прибрахме во Дъмбени. Тук намерихме човек, който ни съобщи да заминеме за Дреновени. Вечеряхме и потеглихме за Дреновени и се прибрахме и пренощувахме тука. Тук срещнахме четата на Митре со трима другари.
На тринадесети декември. Изпитвахме положението на дреновчани, особено на Осойната махала. Изпратихме човек во Брезница да види какво стана с другата чета. Отговориха ни, че ще дойдат вечерта, зчерта ги чакахме, но не дойдоха.
На четиринадесети декември. Занимавахме се со некой селски въпроси и некакви партии за поляк и говедар.
На петнадесети декември. Прегледахме някои оплаквания от селяните помежду им.
На шестнадесети декември. Свикахме общо събрание, говорихме на дълго и им обяснихме що значи комитет и много други примери им изложихме. Избрахме настоятелство - четири души и учителя пет.
На седемнадесети декември. Свикахме избраните настоятели и им изложихме техните длъжности. Упътихме ги за в бъдеще как да работят. Избрахме и десетници. Изпратихме поляка Георги до Брезница да занесе писмо до четата и получи отговор. Вечерта се прибрахме во другата махала. В четири маса дойде поляка и донесе писмо, во което ни пишеха да ги чакаме и поставиме човек да ги чака на определеното място.
На осемнадесети декември. Рано в 12 часа пристигна Делчев со дружината. През денят свикахме общо събрание. Избрахме и настоятелство. Изпратихме човек во Вишени да съобщи да ни чакат в часа 7. През нощта стигнахме във Вишени.
На деветнадесети декември. Изучаване положението на комитетските работи и някои селски, вечерта свикахме общо събрание и покръстихме около 25 души. Говори им се за задълженията, които им се налагат. Подигнаха се въпроса за епитропските сметки, именно за Кузо.
На двадесети декември. Прегледване сметките на комитета, които се намериха редовни. Вечерта общо събрание, избиране на комисия: председател поп Христо, касиер Анастас Бакаляни, секретар учителя Пълтев, съветници Тома Бакрачев, Митре Бакрачев, и Хр. Кара-Тодоров. Вечеряхме у Тома Бакрачев и се прибрахме у поп Христо.
61
На двадесет и първи декември. Свикахме новоизбраната комисия за даване нужните наставления, решение и туряне край на Кузовата сметка и за черковните пари. Да брои след три месеца петнадесет лири и след девет още пет - всичко двадесет лири, даде си сметка и Христо Кара-Йоргов по негово желание. Сметката излезе най-точна. Даде им се свидетелство. Вечерта се прибрахме в Блаца. Останах аз, Лазо Поптрайков, Москов, а Делчев, Кузма и Кляшев заминаха за Черешница.
На двадесет и втори декември. През денът свикахме общо събрание. Покръстихме мнозина, имаше покръстени само трима души. Избрахме комисия. Вечерта се прибрахме во Вишени. Тук се срещнахме со Делчев и другите. Войводата Марко замина за Прекопана. След уреждането комитетските работи во Черешница се прибрахме в Тиолища.
На двадесет и трети декември. Вечерта получихме писмо от Митре Влаха. Четника, когото бяхме изпратили со Коте в Руля, за да види Коте домашните си, по-скоро да се завърне. Митре ни съобщи, че Коте заедно со Тасе от Шестеово и Павле от Желево се отцепи от дружината, искал Митре да ги избие. Вечерта свикахме общо събрание. Говорихме му за редът. Прегледахме някои селски въпроси.
На двадесет и четвърти декември. Известихме во Загоричени да приготвят да ни посрещнат. Прегледахме някои от останалите сметки. Вечерта се прибрахме во Загоричени. Там заварихме гръцкия владика.
На двадесет и пети декември. В часа 6 през нощта стигна и Марковата чета от Прекопана. В 8 часа гръцкия владика служи во черквата со условие да освободи черквата на българите в 10 часа.
На двадесет и шести декември. Преглеждане на сметките и виждане со Мише Николов. Вечерта пристигна Митре, Стасе и малкия Наки, които щяха да придружат Коте.
На двадесет и седми декември. Известихме на Мишо Николов довечера да ни посрещне, получихме отказ. Свикахме общо събрание со четниците. Предложи им се кой от тях се решава да убие предателя Траян, вътре во Костур. От Марковата чета се явиха трима юнаци: Ристо от Лерин, Кице и Дине, а от костурската чета нито един не си даде гласа. Реши се да се изпрати Ристо заедно со Ламбро Браов от Апоскеп, заедно да извършат покушение, защото Ламбро познаваше Траян.
На двадесет и осми декември. Събирането на пари от разписки. Доде Мише Николов заедно со Петър Орлов, со цел да изложи причини да не отиде четата во Бобища, понеже причините не бяха фактически, затова не се уважиха. Вечерта Москов и Кляшев со една част от четата заминаха за Бобища, аз и Поптрайков заминахме за Куманичево, а Делчев и Кузман Стефов с третата част останаха в Загоричени.
62
На двадесети и девети декември. Повикахме комисията и питахме колко члена има покръстени и колко непокръстени. Всички покръстени около 15 души, но нищо не се е работело. Чета друг път не била влизала в Куманичево. Вечерта свикахме общо събрание от покръстени и непокръстени около 20 души. Избрахме настоятелство. Говорихме им за много работи по редът за организацията.
На тридесети декември. Доде Васил Шишов от Жупанища. Донесе от Лариса писмо от Пандо Лазаровски. Сутринта доде още и Георги Попхристов.