1901 година
АВГУСТ
( Битоля - В затвора с Груев - Търсие - Кономлади - Смърдеш - Косинец - Апоскеп - Чешмата „Смоймир” )
[...] запознах с Георги Попхристов и Ефтимов, съветници от Битолското настоятелство. След два часа со Кляшев отидохме во стаята на Попхристов; тук му изложих всичко за пребиваването ми в Гърция. От тук отидох во Пансиона. Съблекох гюрдията и се облекох со панталоните на Попхристов. Вечерта се прибрах и пренощувах с хлебаря Недялко.
На четвърти. Кляшев се завърна. Аз останах во Битоля по желанието на началството. Вечерта пренощувах у Ефтимов.
На пети. Пожелах да отида во затвора да се видя со Груев, понеже беше станал един скандал во затвора, отложих за други ден. Писах на Никола Попкарев во Ресен да дойде да се видиме. Вечерта пренощувах в хотела „Монастир”.
На шести. Во часа девет по турски заедно с Иван Дренски, крушовчанин, отидохме во затвора. Видях се со Груев, но понеже заваля силен дъжд не можах да говоря. Вечерта пренощувах во хотел „Солун”.
На седми. В часа три преди обед, отидох во затвора, говорих со Груев по въпроса за покупката на оръжие, за пребиването ми во Гърция и за уреждането на канала от Костур до Лерин. Груев ми каза, че щом се уреди канала по-скоро да се завърна во Гърция. Вечерта пренощувах во хотел „Монастир”.
На осми. Срещнах се со Попхристов и Ефремов. Казах им че ако нямам работа ще замина за Смърдеш. Те ми казаха, че трябва да остана докато дойде от Крушево Георги Пешков, за да се вземе последно решение по уреждането на канала. Аз да не съм без работа казаха, да отида на две места, от страна на комитета и да им предложа да донесат по една сума во комитета. Вечерта пренощувах в хотел „Монастир”.
На девети. Отидох при Филип хлебаря, на когото по-преди беше казано да внесе десет лири во комитета. Попитах, кой е Филип. Самия той и двама други, които седеха во кръчмата ми отговориха, че е излезнал по чаршията. След малко срещнах слугата на вратата. Запитах го за Филипа и той ми го посочи, че е онзи гологлавия. Филип се намръщи на слугата си, защо да го посочи. Аз се приближих до него, нагрубих го, както му се следваше, даже щях да го ударя но се въздържах. Той треперейки ми каза, иди си сега, но аз му отговорих, аз ще си отида но след три дни ще дойда и трябва да внесеш сумата. От там отидох в дюкяна на кожаря Димитър Георгиев. В дюкяна имаше няколко души, които
24
работеха, за това попитах кой е Георгиев, отговори ми същия. Повиках го и го заведох в съседната кръчма. Казах му, че съм изпратен от комитета, за да ви кажа: че след три дни, да приготвите десет лири. След трите дни ще дойде човек, който ще ви напише разписка и да му броите сумата. Разтреперан Димитър Георгиев ми каза: „Жив да ми си, нямам пари!” Излезнах си, като го оставих да повтаря същата молитва. Вечерта късно се срещнах со Попхристов и Ефтимов и им изложих горното. След малко се видяхме с Георги Пешков, който беше пристигнал от Крушево. Отбихме се во една стая на хотел „Солун”. Пешков ме пита по работите во Гърция. После решихме да се изпрати човек во Смърдеш, да повика Пандо Лазаровски, за да го убедят, да ми остави на разположение брат му Пандо, да си послужа по пренасянето на оръжието, а аз да остана за по-дълго време во Битоля, да живея во някоя къща. Същата нощ преспах во хотел „Солун”.
На десети. Попхристов ми обади, че човек за Смърдеш е готов, но нямало кола да замине. Вечерта нощувах во хотел „Монастир”.
На единадесети. Още на леглото ми дойде Попхристов и ми каза, ако е по-добре ти замини за Смърдеш и изпрати Ламбро Лазаровски. Аз се съгласих, преоблечен в гюрдията си, потеглих обратно от Битоля со същия файтон на леринчанина Пандо. Във файтона имах за другари един турски офицер и ромънски учител, родом от Псодери на име Пандо. Вечерта пристигнах во Лерин. Отбих се у Митош Ставрев, тук се научих че Мильо Рачов от с. Смърдеш заминавал за България, а поп Петро Пинзо и Христо Нолчев заминали за Атина. Повиках Христо Нолчев, казах му някои работи за в Атина. Дадох му и писмо за Лазо Киселинчев и пренощувахме заедно.
На дванадесети. Около обяд, придружен от един търсянец, потеглих пеша и привечер пристигнах у Търсие, тук Гелето като ръководител на Търсие изпрати ми две момчета, които ме придружиха до Кономлади. Минахме во Статица, взех и от тук поляка, защото търнянци не познаваха къщата, во която желаях да отида. Стигнахме у Кономлади и преди да влезнем в селото изпратих статиския поляк да повика Сотир Траянов, за да ма вземе. На край селото срещнах двамата кономладски поляци с някои други, които отивали да пазят царевиците от мечката, която им разваляла царевиците. Щом се завърна Статиския поляк со Сотир Траянов, дойдоха под ореха, дето чакахме. Но лукавите кономладски поляци последвали ги. Питах Сотир дали поляците влизат в организацията. Като разбрах, че са во организацията, приех ги и им казах, „че ще се срещна со тях, ние и ръководителите ви може би ще имаме от вас нужда и затова недейте отива по мечката”. Но те без да
25
чакат обяснение, отказаха да ме послушат и се завърнаха во селото. Обадих на Кольо Саров, понеже Кольо се мразил со Траянови и заедно со поляците пазили къщата на Траянови през цялата нощ. Со пристигането ми изпратих да повикат Георги Попдимитров, но не го намериха у дома, затова бях принуден да остана у Траянови.
На тринадесети. Преди обяд дойде Георги Попдимитров и ми каза, че Кольо Саров е дошел привечер да събере двадесетина момчета да обискира къщата на Траянови и да узнае кой съм. Тогава казах на Георги Попдимитров, около часа единадесет привечер, да доведе Кольо при мене. На определеното време Георги и Кольо дойдоха. Аз започнах да възхвалявам Коле за постъпките и за гнусните му дела. Той не намираше думи, за да се извини, понеже не знаел че съм бил аз и, не зная по какви съображения почна да плаче. Щом се мръкна придружен от Георги и Коле потеглих от Кономлади за с. Брезница, където бях изпратил кономладченеца Ставро, да съобщи, за да ме посрещнат и да съобщят во Смърдеш за пристигането ми. Щом излезнахме от Кономладските лозя изпратих обратно Коле и ние со Георги продължихме на Касамовата воденица. Посрещнаха ни две момчета, които ни обадиха, че пътя се пазел от брезничани, по заповед на мулязимина, затова трябва да се замине от лявата страна, през гората и да отидем на Балковата керемидчиница. Тук намерихме да ни чакат Пенчо Белков и Кръсто Кочов и, понеже не можали да съобщат во Смърдеш, останах и пренощувах у Кръсто Кочов.
На четиринадесети се видях со Стоян Жайков, който собираше пари за обещани рушвети на Муфтар ага. Говорих му доста много, понеже бях предизвестен от Кочо, че Жайковци почнали да нападат организацията. Вечерта излезнах и се срещнах на Балковата керемидчилница со Пандо Кляшев и, предводени от Йорго Милев потеглихме. Йорго се завърна, а ние стигнахме во Смърдеш и се прибрахме в къщата ми, понеже никой друг не ни прибираше, защото всички се отчаяха от както се появи предателя.
На шестнадесети. Со Пандо Кляшев като видяхме навсякъде отчаяние, решихме да повикаме Коле и Йорго от Върбник, които се намираха во Въмбел, за да се споразумеем да отидем во Костур да убием предателя. Плана ни беше: Пандо Кляшев да го преоблечем в женски дрехи. Да се престори на болен и качен на един добитък да го придружим ние со Кольо като че го носим на доктора и да се установим у хана на Алекси, дето ни беше казано, че предателя живее там. В същия хан на седемнадесети вечерта да потеглим от Смърдеш на Апоскеп дето бяхме съобщили, да ни чакат на седемнадесети, да престоим там и
26
привечер да отидем во Костур. Затова чрез един Въмбелар изпратихме на Кольо да дойде до вечерта. Во десет часа привечер пристигна един мулязимин со двадесет и пет души аскер и остана да пренощува во Смърдеш. Вечерта со Пандо Кляшев чакахме на определеното място до пет часа. Като видяхме, че Кольо го няма помислихме, че по причина на аскера може да не дойде.
На седемнадесети. Повиках Лазо Мицов да ми отвори една вратичка откъде Миховата къща, за да се послужа в случай на нужда. Потърсихме Христо Гямов, влаха, но него не намерихме.
На осемнадесети. Се научих, че Ламбро Лазаровски потеглил през Косинец за Лариса, веднага изпратих майка ми во Косинец во случай че пристигне Ламбро Лазаровски, да му каже вечерта да ни чака там. След обед влаха Христо Гямов доде дома. Говорихме по пренасянето на оръжието. Христо каза, че ако намери овчари да му пазят овейте ще ми бъде пътеводител. Казах му вечерта да дойде на гости и го изпроводих. Кляшев чрез Яно Гичов съобщи на Кольо Йоргов, да дойде вечерта. Вечерта Христо дойде. Вечеряхме со Пандо Лазаровски, Пандо Кляшев и Лазо Мицов. Во часа два изпратих Лазо Мицов да посрещне и доведе при нас Кольо Йоргов, а ние со Кляшев заминахме за Косинец. Во Косинец отидохме у Нумо Поптръндов, повикаха Пандо Лазаровски, който беше установен у Стефо Кършак, обадих му, че го викат во Битоля и по какви причини. Отговори ми, че отиването му во Битоля е безполезно и за сега невъзможно, нищо да се работи по пренасянето на оръжието, докогато не отидели со овците во Лариса, а колкото за Битоля, може да отиде и брат му Пандо.
На деветнадесети. През целия ден прекарах у Нумо Поптръндов. Изпратихме во Дъмбени Насо Карамаков да доведе и Лазар Москов но не го намерил у дома. Вечерта се завърнахме и намерих, дома Кольо Йоргов и Сотир, които били пристигнали още миналата вечер.
На двадесети. Разправих на Кольо Йоргов за гореизложения план. Той се съгласи.
На двадесет и първи. Вечерта изпратихме Кольо и Сотир за Апоскеп, където беше съобщено да ги чакат, а ние останахме да чакаме Москов и да заминем на другата вечер.
На двадесет и втори. Вечерта дойдоха у мене Кляшев и Москов. Веднага потеглихме за Апоскеп. Из пътя Москов ми съобщи, че се решавало някое момче от Апоскеп да убие предателя. Поискало още един другар. Затова нашия план се измени и решихме да отидеме трима: Кольо Йоргов, въпросното момче - Ламбро Браов, от Апоскеп и аз, да отидеме во Костур привечер и щом срещнеме предателя да го унищо-
27
жиме. На съмване стигнахме во Апоскеп. Москов повика един от членовете, попитахме защо не ни чакаха и къде ще са Кольо и Сотир, отговориха ни, че никакви хора не са дошли и не им било известно, че ще пристигнеме сега. По това време е невъзможно де се отива во селото, затова ни заведе во падаря Насо.
На двадесети и трети. Се прибрахме во падарницата. Дойде Ламбро Браов при нас. Като не можахме да се научим за Кольо и Сотир къде се денаха, изпратихме Ламбро Браов во Габреш, да пита дали са заминали. Ламбро се завърна и ни каза, че те били останали во Габреш, защото не могли да намерят човек да ги доведе во Апоскеп, но до вечерта ще дойдат тук. През деня няколко човека ни видяха. Видя ни и коджабашията, който казал на падарина да ни съобщи, да се махаме по-скоро, защото ще съобщи во Костур да ни заловят. Вечерта Ламбро Браов прие да ни води во неговия дом да пренощуваме. Тъкмо тръгнахме и силен дъжд заваля, никак не се виждаше. Хванахме се ръка за ръка - Ламбро напред и едвам дойдохме до къщата му от нас течеше вода. Прибрахме се. През нощта дъжда престана. Кольо и Сотир пристигнаха.
На двадесет и четвърти. Още от зори запитахме Ламбро Браов дали ще можем да намерим някой револвер. Ламбро ни каза, че Ламбро Порязов со белата тиква, опинчара во Костур бил му казал, че ако се намерят двама души да убият предателя, имал готови четири добри револвера, щял да ги даде по два на човек. Като научихме това, изпратихме Ламбро во Костур да донесе четирите револвера со патроните му. Да разпита Кольо колко аскер има во Костур и да се върне по-скоро, да се приготвиме и во десет часа да отидеме во Костур. Ламбро отиде и се върна но не донесе никакви револвери. Ламбро Порязов му казал, че не е казал, че е имал четири револвери, ами да има четири револвери, да се дадели на двама души по два револвера. Ние и днес не можахме да отидем в Костур, защото ни бяха потребни още два револвери. Между нас само аз имах револвер. Трябваха ни и три малки секири, за да си имаме по една в ръцете. Останахме и нея вечер у Ламбро Браов, през нощта намериха един карадагски револвер, но нямало патрони.
На двадесет и пети (събота). В два часа през нощта излезнахме от къщата на Ламбро Браов и се прибрахме в близката кория, при черковата „Св. Илия”. След пладне видяхме около двадесет и пет души аскер, който излезна от Костур и замина за Габреш. Около осем часа, когато караулех, бях повикан от Москов и Кляшев и Кольо, съобщиха ми, че те били решили, аз да не отивам в Костур по две причини: първо за дето бяхме видели заптиите [*] и второ (Москов още от началото не даваше да
*. (тур.) - жандарм, полицай.
28
отида во Костур да взема участие в тази работа) в случай че пропадна или се убия ще пострадат интересите на организацията, со които бях натоварен, па и нямаше позволение от Битолското началство. Аз им казах, че мога да отстъпя со условие, ако Кольо со обещае, че ще действува со всичката си сила, понеже у Ламбро малко имах надежда. Кольо се обеща, дадох револвера си и во девет часа потеглихме за Костур со Ламбро Браов. Щом се мръкна со нетърпение очаквахме да чуем гърмежи и разбъркване во Костур. Но напразно чакахме до три часа.
На двадесет и шести (неделя). Сутринта Ламбро Браов, който още вечерта се беше завърнал, каза, че предателя не бил излезнал по чаршията, а Кольо останал во фурната на някой си Мавровчанец. Во девет часа Ламбро пак слезна во Костур, също и тази вечер чакахме да чуем и видим нещо, но всичко напразно.
На двадесет и седми (понеделник). Като пазарен ден во Костур много се надявахме да се постигне целта, но къде пладне около шест часа зададе се от долу Кольо и си дойде при нас. Каза ни, че предателя никак не излезнал и че било опасно повече да се стои во Костур, затова се завърна. Привечер дойде и Ламбро, когото повикахме со Москов настрана. Убедихме го, за да задържи Кольо у дома си, а той да наблюдава всеки ден и щом като предателя почне да излиза из чаршията да отидат со Кольо и да го убият. Вечерта Кольо не искаше да остане, но го убедихме и остана. Ние пристигнахме едвам заранта во Смърдеш. Кляшев взема Москов у дома си и аз вземах Сотир у дома ни.
На двадесет и девети (вторник). Се научих, че Лазо Колев от Кономлади се бил научил за моето преминаване през Кономлади и бил изложил всичко на костурския каймакамин [*] и на муфтар ага. Затова седянето ми у дома беше много рисковано. Като нямах къде да се прибера останах и тая вечер у дома.
На тридесети (сряда). Со Москов и Кляшев отидохме до чешмата „Смоймир” гдето беше казано да се срещнем со четника Митре Влаха, който бил се замешал со Коте и другарите му и които били дошли во нашата планина и с които имахме да решиме за изпращането во Лариса, Митровия баща и двамата му малки братя, които ги водеше с него, а Митро да остане за четник. Чакахме до четири часа. Заминаха Стойко и Папалко, поляци и Липо Лазаровски, които бяха при тях, а Митре им казал, че се страхувам да дойда. Прибрах се у дома. Доста беше опасно седенето ми у дома, затова Сотир заведохме в нашата плевня, а аз се прибрах во Кольовица Н. Кирова.
*. (тур.) - околийски управител.
29
На тридесет и първи (четвъртък). Вечерта събрахме се со Москов и Кляшев на Заимовото гумно. Решихме да се изпрати Сотир да си отиде къде Лариса, но трябваше пътни разноски. Ние со Кляшев нямахме никакви пари, решихме да се продаде сотировата пушка.