Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието

Ст. Аврамовъ

 

ГЛАВА V.

Сръбската пропаганда прекарва презъ Вардара своята първа чета. Войводата Стефанъ Димитровъ по дирята на Григоръ Соколовъ. Срещата между Петъръ Ацевъ и Гр. Соколовъ. Срещата между Пере Тошевъ и Григоръ Соколовъ. Григоръ Соколовъ почва да сваля маската си. Иорданъ Тренковъ и Тодоръ Оклевъ въ село Доленци. Срещата въ Маргари. Локвичанитѣ устройватъ засада на Григора. Сражението въ село Слатино. Залавянето на Даме Груевъ. Пере Тошевъ заминава за Порѣчието. Срещата на Ст. Димитровъ и Гр. Соколовъ въ с. Богомила. Първитѣ мѣрки на ВМРО срещу Гр. Соколовъ. Стефанъ Димитровъ минава Вардаръ и залавя сърбоманина Наце. Преговоритѣ между Алябака и Димитровъ въ Кюстендилъ. Заминаването на Алябака за Велешко. Стефанъ Димитровъ по дирята на Алябака. Обезорѫжаването на Л. Плавевъ.

 

Сръбската пропаганда, вдьхновявана отъ руската и австрийска дипломация, следъ нѣколкогодишна „училищна” и „черковна” пропаганда, следъ увещаване населението отъ Велешко и Порѣчието да отива на гурбетъ въ Сърбия, се убеди, че по тоя „културно-просвѣтенъ” пѫть не ще пусне дълбокъ коренъ въ недрата на Бабуна-планина. Това не я отчая. Следъ Илинденското въстание тя подири нова тактика и новъ методъ за засилването си. Следъ голѣми усилия и умела подготовка тя намѣри пѫтя, който много лесно ѝ отвори тежкитѣ капии на многострадална Македония и предъ идеолозитѣ ѝ се очерта много широка перспектива.

 

Презъ 1904 година въ края на лѣтото пропагандата по единъ хитъръ начинъ сполучи да прокара една своя чета. Последнята бѣше сформирувана отъ македонци, бивши четници на ВМРО, екипирана ужъ отъ нѣкакъвъ македонски благотворителенъ комитетъ въ Нишъ, съ „великата задача” да отиде на помощь на брата-робъ. По недоразумѣние или кѫсогледство, на тая чета, подъ войводсгвото на фамозния Григоръ Соколовъ Лямевъ, се даде редовенъ каналъ съ необходимитѣ документи и се прекара презъ Вардара отъ скопския войвода Боби Стойчевъ, безъ да се държи смѣтка за непоносимото зло и тежкитѣ страдания, които тая чета впоследствие нанесе на ВМРО и на мѣстното население. Ако Григоръ Соколовъ не бѣше снабденъ съ канални писма, той може би редъ години ще се скиташе по Сърбия, дирейки каналъ за

 

 

45

 

преминаване въ Македония. Но за голѣмо нещастие на македонския робъ, щастието се усмихна на сръбската пропаганда и, макаръ съ голѣмъ рискъ, нейниятъ нелегаленъ организаторъ можа подполно да се промъкне като организационенъ войвода и да започне ожесточена борба противъ изстрадалия македонски робъ и чрезъ огънь и мечъ да го прави „прави сърбинъ”.

 

Съставъ на Григоровата чета:

 

Григоръ Соколовъ Лямевъ, отъ с. Небрѣгово, прилепско, помощникъ Иванъ Дългъча (бившъ районенъ войвода на ВМРО въ Крушевско) и четници: Илия Мочковъ отъ Прилепъ, Иорданъ Северчето — Прилепъ, Стефанъ Келеша (бившъ Сугаревъ четникъ), Коце отъ Небрѣгово, Йосифъ отъ Бѣла църква и Трифонъ отъ Ресенъ (Впоследствие, когато Григоръ се обяви за сърбинъ, Трифонъ избѣга отъ четата му).

 

Единъ день преди Григоръ да мине Вардаръ, Стефанъ Димитровъ получава писмо, веднага взема четницитѣ си Дачо Йотовъ и Спиро Тошевъ, отива въ Башино-село. Отъ рѫководителя на селото узнава, че заедно съ скопския войвода Боби Стойчевъ се движи четата на Григоръ Соколовъ, търсейки бродъ да премине Вардаръ. Обаче още сѫщата нощь Григоръ Соколовъ, придруженъ отъ Боби Стойчевъ, минава Вардаръ и пристига въ с. Лисиче — Велешко. Боби и Григоръ взематъ храна отъ селото и презъ деня пѫтуватъ въ вѫтрешностьта. Стефанъ Димитровъ, като се научава за преминаването на Боби съ Григора въ района му, веднага съ усиленъ маршрутъ пристига при четата си, за да може да осуети навлизането на Григора въ Азотъ, обаче докато Димитровъ отиде въ Бистрица, Григоръ го изпреварва и влиза въ село Богомила. Следъ нѣколко дни Григоръ Соколовъ препраща Боби Стойчевъ съ четата му презъ Порѣчието въ Скопско (Отпосле Боби Стойчевъ се извиняваше, че той съпровождалъ Григора презъ Велешко съ единствената цель да може да срещне велешкитѣ чети, та заедно да нападнатъ и обезорѫжатъ Григора).

 

Навлизайки въ Азотъ, Григоръ Соколовъ за малко време последователно обикаля всички села гдето имаше тукъ-тамъ сърбомани, съ изключение на Бистрица, Црешново, Крива Круша, Орѣше и Папрадище.

 

 

46

 

Отъ с. Богомила Гр. Соколовъ влиза въ кореспонденция съ Прилепското рѫководно тѣло на ВМРО, съобщавайки, че той пристига като организационенъ войвода и моли да му се опредѣли районъ въ Прилепско. При все че той не се е ползувалъ съ довѣрие срѣдъ Организацията, рѫководството натоварва околийския войвода Петъръ Ацевъ да се срещне съ него и узнае поне отчасти намѣренията му. Първата среща става на мѣстностьта „Небрѣжката Липа” на върха „Мукосъ”, близу до с. Небрѣгово. Въ тая среща Ацевъ се придружава отъ другаритѣ си Трайко Краля, Гйоре Ленищанецъ и Кръсте Гермовъ Шакиръ. Ацевъ прочита каналнитѣ писма на Григора и се увѣрява, че той е редовно опълномощенъ за войвода като човѣкъ на Организацията. Григоръ, отъ своя страна, тържествено заявява, че се е отърсилъ отъ всѣкакво партизанство и че иде въ родния си край да се бори за каузата на ВМРО. Редовнитѣ документи повлияватъ на Ацева да третира Григора на равна нога съ себе си, съгласно съ организационния уставъ. На тая среща Трайко Краля и Гйоре Ленищанеца настояватъ предъ Ацева за обезорѫжаването на Григора, като Трайко му хваща пушката ужъ да я гледа, а Гйоре да го застреля, обаче Ацевъ, несмѣяйки да поема отговорностьта и се изложи предъ Организацията, не позволява да се стори това, най-вече поради обстоятелството, че мнозина биха помислили, че Ацевъ върши това отъ лични амбиции и стари смѣтки.

 

Григоръ схваща брожението противъ него, премълчава и подканя Ацева да заминатъ по селата. Дветѣ чети нѣколко дни обикалятъ селата Небрѣгово, Дрѣновци, Присадъ, Оревойцъ и др. села, на които Ацевъ дава нареждане да се приема и Григоръ като организационенъ войвода. Но мимо това свое нареждане Ацевъ, нѣмайки абсолютно никакво довѣрие у Григора и подозирайки го за сръбски агентъ, започва да следи всѣка негова стѫпка и проява.

 

За да може да схване намѣренията на Григора, Пере Тошевъ се срѣща съ Григоръ Соколовъ въ село Присадъ. На тая среща Григоръ напълно сполучва да убеди Пере, че той иде като човѣкъ на Организацията, обаче негови неприятели, поради лични амбиции, искатъ да го компро-

 

 

47

 

митиратъ. Следъ срещата Пере Тошевъ остава съ убеждението, че Григоръ не е никакъвъ агентъ на пропагандата, а че билъ само съ голѣми амбиции да стаке голѣмъ войвода, понеже ималъ по това време и помощьта и насърдченията на групата върхозисти въ Прилепъ.

 

Две-три седмици следъ срещата въ „Небрѣжка липа”, Григоръ Соколовъ отива въ с. Никодимъ, гдето почва явно да защитава хората на пропагандата и да се проявява като сърбоманинъ. Отъ тоя моментъ вече Ацевъ почва да следи всѣко негово дейстзие, обаче Григоръ отбѣгва каквато и да било среща съ Ацева.

 

Отбѣгвайки срещата съ околийския войзода, Григоръ Соколовъ, за да затвърди положението си въ Прилепско, започва да подвежда нѣкои отъ гражданитѣ и дейцитѣ на Организацията въ града Прилепъ. Въ изпълнение на своя планъ на действие той съ писмо покаива своя приятель, идеенъ водитель на върховиститѣ въ Прилепъ, учителя Йорданъ Тренковъ да отиде веднага при него въ с. Рилево по извънредно спѣшна работа. Тренковъ взема куриера Тодоръ Оклевъ и заминава, сбаче въ с. Долнени ги срѣща околийската чета и ги завежда въ една кѫща. Следъ обясненията между Ацевъ и Тренковъ последниятъ написва писмо до Григора да се срещне съ Ацева за обяснения. Оклевъ отнася писмото въ с. Рилево и го предава на Григоръ Соколовъ, който съобщава на Оклева, че опредѣля срещата да стане въ с. Маргари.

 

За да бѫде подготвенъ за срещата, Григоръ Соколовъ заминава бързо за Маргари, събира своитѣ довѣрени лица и въорѫжени ги настанява въ една селска кѫща, като по този начинъ устройва засада на Ацева.

 

Ацевъ, неподозирайки устроената засада, пристига въ Маргари, оставя четата си въ една кѫща, а самъ съ Гьоре Ленищанецъ, Йорданъ Тренковъ и Тодоръ Оклевъ отива на срещата. Последната става въ кѫщата на селския учитель Цвѣтанъ Чавлевъ (братовчедъ на Йорданъ Тренковъ), въ която вече се били настанили Григоръ Соколовъ съ помощника си Йованъ Дългъчътъ. Първоначално Григоръ посрѣща Ацева много приятелски настроенъ, но следъ малъкъ разговоръ Ацевъ се завръща въ квартирата. Следъ това Ацевъ се завръща и завежда

 

 

48

 

споръ съ Иванъ Дългъчътъ, за да му предаде избѣгалия при тѣхъ четникъ Стефанъ Келеша, който подлежеше на организационенъ сѫдъ, заявявайки, че съгласно съ организационния уставъ никоя чета нѣма право да прибира четници, избѣгали отъ друга организационна чета. Дългъчътъ се противопоставя и ехидно отговаря Ацеву, че никога нѣма да му предаде Стефанъ Келеша. Въ пререканията между Ацевъ и Дългъчътъ последния заявява, че е сърбоманъ.

 

За да тури край на срещата, Ацевъ изважда устава на Организацията и почва да чете. Григоръ става на крака и сопнато заявява на Ацевъ, да спре четенето, защото е излишно. Спорейки съ Григора, Ацевъ му заявява, че всѣки македонски деецъ е длъженъ да се подчинява на устава, защото, въ противенъ случай подпада подъ наказателнитѣ санкции на сѫщия. Въ силно възбудено състояние, Григоръ съ високъ гласъ заявава Ацеву: „Не те признавамъ за околийски войвода, защото азъ съмъ по-юнакъ отъ тебе”. Ацевъ, съ голѣмо хладнокървие, изслушва всички цинизми и заявява Григору: „По връзкитѣ ти съ известни сърбомани, а най-вече отъ държането ти въ Никодимъ и нѣкои други села, имаме пълно право да те подозираме за агентъ на сръбската пропаганда, защото си взелъ отъ Перо Грънчара, отъ Прилепъ, 50 турски лири за опинци и дрехи. Защо искашъ пари отъ сърбоманитѣ, а не отъ Организацията. Тия твои действия ни турятъ въ съмнение, а най-вече защото Перо Грънчарътъ е шпионинъ и осѫденъ на смърть отъ Организацията, и ако ти наистина си непричастенъ въ тая противоорганизационна дейность, трѣбва да се подчинишъ на организационния уставъ и влѣзешъ въ редовни връзки и отношения съ градското рѫководно тѣло и околийския войвода, иначе за деянията си ще отговаряшъ предъ организационния сѫдъ”.

 

Въ съвършено възбудено състояние Григоръ нанася тежки обиди на Организацията, заявявайки: „Не ви признавамъ за нищо, не признавамъ Йованъ Белозелковъ и Йорданъ Коминалника за градски началници, които отъ омраза къмъ мене говорятъ, че съмъ сърбоманинъ. Питай рѫководителитѣ на селата, презъ които

 

 

49

 

съмъ миналъ, дали съмъ ги каралъ да станатъ сърбомани, но щомъ се заяждате съ мене, ще ме принудите на стана такъвъ”.

 

Ацевъ го изглежда отъ горе надолу и съ ирония му казва, че това отдавна е очаквалъ.

 

Григоръ, силно нервиранъ и съ единъ безочливъ тонъ, заявява: „Е добре, азъ съмъ сърбоманинъ, по-юнакъ съмъ отъ тебе, по-голѣмъ войвода ще бѫда и вие ще ми се подчинявате”, придружавайки тия свои излияния съ обичайнитѣ си цинизми.

 

Не можейки да понесе оскръбленията, нанесени върху Организацията и околийския войвода, Гйоре Ленищанеца скача и вдига пушката да убие Григора, обаче, Ацевъ, схващайки устроената отъ Григора примка, задържа пушката на Гйоре. Въ едно особенно настроение, Ацевъ напуща кѫщата на Цвѣтанъ Чавлевъ, отива при четата си и съ пълни пушки, зарѣзани, сполучва да излѣзе отъ селото. Ацевъ се срѣща съ градското рѫководно тѣло и му съобщава, че за бѫдещитѣ си действия срещу Григора снема отъ себе си всѣкаква отговорность, понеже вече за разбирателство и дума не може да става.

 

Порѣчкиятъ войвода Арсо Локвички отива въ село Крапа. Веднага сърбоманитѣ пращатъ куриеръ да съобщи на Григора въ Маргари да замине въ Крапа. Арсо схваща, че му се готви изненада и излиза отъ селото, за да търси четата на Петъръ Ацева. Следъ раздѣлата си съ Ацева, Григоръ тръгва за Крапа, обаче попада въ засадата на Арсо, който го заставя да сложи орѫжието си. Обаче временно смутениятъ Григоръ бързо се съвзема и извиква съ силенъ гласъ: „Арсо, защо ми туряте пусия, нали сме братя; досега бѣхме съ околийския войвода Петъръ Ацевъ, преди малко се раздѣлихме съ него братски и той ме прати при васъ да ви съобща, че иска да се срещне съ васъ.” Съ тая си хитрость Григоръ се спасява отъ явна смърть. Макаръ изненадани и огорчени за пропущането на Григора Соколовъ въ родния имъ край, локвичанитѣ му даватъ пѫть да замине, а тѣ веднага тръгватъ по диритѣ на П. Ацева. Отъ него и отъ други организационни дейци локвичанитѣ схващатъ, че майсторски сѫ изиграни отъ Григора, обаче сгодния моментъ за разчистване смѣткитѣ си бѣха изпуснали. Щомъ

 

 

50

 

влиза въ Крапа, Григоръ вече ставаше мѫчно досегаемъ.

 

Презъ м. Октомврий 1904 година, следейки движението на сърбоманина Мицко, четитѣ на Георги Сугаревъ, Петъръ Ацевъ и крушовския войвода Гюрчинъ пристигатъ въ с. Слатино. Презъ деня пристига и Даме Груевъ съ около 20 души дебрани, милиционери. Нощьта минава спокойно. Рано сутриньта обаче турска потера заема всички изходни пунктове на селото. Георги Сугаревъ на разсъмване излиза да се разходи и забелѣзва, че селото е обсадено. Въ сѫщото време се почва сражение между дветѣ четнишки застави и потерата. Сугаревъ, виждайки се въ невъзможность да отиде въ квартирата си, отива при една отъ заставитѣ съ четника си Йосковъ. Ацевъ, Груевъ и Гюрчинъ съ четницитѣ си виждайки само една часть отъ аскера, тръгватъ да отстѫпятъ, обаче забелѣзватъ че насреща имъ на височината има неприятель, поради което се пръскатъ въ вериги и почватъ да отстѫпватъ къмъ заставата. Въ това време, Гюрчинъ, изморенъ, седналъ да почине и забелѣзалъ на една поляна хора. Привдигналъ се и почналъ да се огледва, обаче съ единъ куршумъ пада мъртавъ. Неговото застрелване отъ турцитѣ виждатъ Сугаревъ и четницитѣ му. Сѫщевременно и Петръ Ацевъ следи движението на Гюрчина и го познава по бѣлитѣ бечви, поради което почва да му подвиква да вземе друго направление, обаче вижда какъ Гюрчинъ пада мъртавъ.

 

Всички четници се прибиратъ около войводитѣ Г. Сугаревъ и П. Ацевъ. Следъ провѣрката се оказва, че липсватъ Даме Груевъ, Гюрчинъ и Божинъ отъ Селце Жупа. Знаяйки, че Гюрчинъ е убитъ, Ацевъ и Сугаревъ почватъ да търсятъ Даме Груева.

 

Въ време на сражението при с. Слатино, Даме Груевъ билъ тежко раненъ. Даме Груевъ, придруженъ отъ Божинъ, се отдѣля въ гората на почивка. Следъ оттеглянето на потерата Божинъ отвежда Груева обратно въ Слатино. Опасявайки се, че въ селото може да се повърне аскерътъ, или пъкъ да дойде Мицко, селянитѣ почватъ да молятъ Даме да го отведатъ при четитѣ на Сугаревъ и Ацевъ. Обаче Даме имъ заявява: „Азъ ще остана въ селото, бѫдете спокойни. Идете да намѣрите Мицко и му съобщете веднага да дойде при мене, защото

 

 

51

 

ми трѣбва. Селянитѣ му съобщаватъ, че Мицко е сърбоманинъ и че може да му напакости, обаче Груевъ настоява на своето и изпраща селяни да го търсятъ въ Порѣчието. Слатинчани намиратъ Мицка въ село Горно Круше и му съобщаватъ, че Даме Груевъ иска да се срещне съ него въ с. Слатино. Щомъ чува, че Даме е въ Слатино, Мицко веднага тръгва на пѫть. Щомъ пристига въ Слатино, той сардисва кѫщата, въ която квартирува Даме, като съоб-щава на хазаина да съобщи на Даме да излѣзе. Хазаинътъ му съобщава, че Даме е тежко раненъ и че не може да стане отъ леглото, но при все това Мицко настоява на своето. Даме Груевъ, слушайки думитѣ на Мицко, силно нервиранъ, става отъ леглото, излиза навънъ и извиква: „Ела овде, бре магаре, не те е срамъ да ме вдигашъ отъ леглото, това ли очаквахъ отъ тебе”. Едва тогава Мицко, следъ като вижда въ какво положение е Даме, извиква четницитѣ си и влиза въ стаята. На другия день Мицко отвежда Даме заедно съ Божина въ Порѣчието.

 

Георги Сугаревъ и Петъръ Ацевъ се връщатъ во с. Слатино и узнаватъ, че Мицко е отвелъ Даме и Божинъ въ Порѣчието. За да могатъ да намѣрятъ Даме, тѣ тръгватъ низъ Порѣчието, преминаватъ презъ селата Крапа, Локвица, Виръ и Црешново, обаче никаква следа отъ Мицко и Даме. Връщайки се обратно въ Крапа, тѣ срещатъ Божинъ, който имъ съобщава следното: „Щомъ тръгнахме съ Мицко, на другия день той заповѣда на четницитѣ да ми взематъ пушката, на другия день пъкъ револвера, защото имъ трѣбвали. Нѣмайки вѣра въ Мицко, Даме ми каза да избѣгамъ и да се срещна съ васъ. Благодарение на леката охрана азъ избѣгахъ”. Сугаревъ и Ацевъ употрѣбяватъ всички усилия, обикалятъ по редъ селата въ Порѣчието, обаче не намиратъ никаква диря.

 

Отвеждането на ранения Даме Груевъ отъ Мицко въ Порѣчието веднага се съобщава на окрѫжния комитетъ въ Битоля. Последниятъ изпраща свои хора при сръбския консулъ и му съобщаватъ, че ако косъмъ падне отъ главата на Даме, Организацията жестоко ще си отмъсти. Консулътъ обещава, че веднага ще направи необходимитѣ постѫпки предъ Мицко за освобождаването на

 

 

52

 

Даме. Поради ултимативнитѣ постѫпки на окрѫжнитѣ тѣла въ Битоля и Скопье предъ сръбскитѣ консули и предъ страха отъ отмъщение срещу тѣхъ, тѣ даватъ нареждания за освобождаването на Даме. Мицко отвежда Даме Груевъ въ Скопье, предава го на главния инспекторъ на сръбскитѣ училища въ Македония, Йованъ Кирковичъ, т. е. главния организаторъ на сръбската нелегална пропаганда, който отъ своя страна извиква организационния деецъ Д-ръ Николовъ и му предава Даме Груевъ, който пъкъ по организационенъ каналъ го препраща въ България.

 

Щомъ се научава за пленяването на Даме Груевъ, веднага Пере Тошевъ тръгва на пѫть за Порѣчието. Въ с. Степанци той се срѣща съ Петръ Ацевъ и му съобщава решението си. Ацевъ го убеждава да не ходи въ Порѣчието и самъ да влиза въ устата на вълка, обаче при все това Пере Тошевъ, имайки още вѣра у Григоръ Соколовъ, съобщава на Ацева, че ще замине. Пере напуща Мцева и заминава да търси Григоръ. Той намира четата на Григора въ с. Богомила и заминаватъ за Порѣчието. Нѣколкодни подъ редъ скитатъ отъ село на село безъ обаче Григоръ да даде възможность на Пере Тошевъ да се срещне и говори съ населението, като го заблуждавалъ, че самъ той ще върши работата по издирването. Една вечерь той се преструвалъ на заспалъ и слушалъ четницитѣ, че говорѣли нѣщо по неговъ адресъ. Вслушалъ се добре и схваналъ, че тѣ си подѣляли неговитѣ дрехи, обуща и часовника му. Пере схваналъ, че ще бѫде убитъ. Намирайки се въ задънена улица, той извиква Григора и Ивань Дългъча и имъ открива мръсната игра съ него, заявявайки имъ: „Йоване, ти знаешъ, кой съмъ азъ и ако съ мене се случи нещастие, по мое нареждане Организацията взема мѣрки да задържи всички твои близки роднини и ги държи до тогава, докато се върна азъ. Така сѫщо ще постѫпи и съ близкитѣ на Григора. Мисля че достатъчно се разбрахме. Сега правете що искате”. Уплашени отъ думитѣ на Пере, Григоръ Соколовъ и Йованъ Дългъчътъ освобождаватъ Пере Тошевъ, който намира Арсо и Йонъ локвичани и придруженъ отъ тѣхъ се връща въ При-

 

 

53

 

лепско. Чакъ тогава Пере Тошевъ схвана, защо още съ пристигането на Григоръ въ Прилепско Ацевъ гледа съ недовѣрие къмъ него и постоянно го следи.

 

Въ началото на м. декемврий Григоръ Соколовъ предлага на Стефанъ Димитровъ среща въ с. Богомила, за обяснения и разбирателство. Заедно съ четата си Димитровъ влиза въ селото и отива въ кѫщата на мѣстния български учитель Андрея попъ Арсовъ, който бѣ единъ отъ непокваренитѣ дейци на Организацията. Следъ дълги разговори и обяснения отъ дветѣ страни Димитровъ заявява на Гр. Соколовъ, че сѫ излишни повече обяснения, защото не иска да се разправя съ агенти на сръбската пропаганда. Димитровъ и Соколовъ се раздѣлятъ като врагове и отъ тоя моментъ почва кървавата борба между българи и сърбомани въ Велешко.

 

Залавянето въ пленъ отъ сърбоманина Мицко на македонския апостолъ Даме Груевъ стресва ВМРО и последнята почва да съсрѣдоточава вниманието си около Велешко и Порѣчието, въ които райони пропагандата почва да се проявява съ особени методи на действия и взема страшни размѣри. Организацията схвана, че тия два района, съ своитѣ буйни недостѫпни гори и балкани, съ своитѣ пещери и потайни кѫтове, ако се заемѣха отъ агентитѣ на пропагандата и последнята се затвърди въ тѣхъ, значително ще пострадатъ интереситѣ на Организацията. Последнята почна да преорганизира своитѣ сили и заработи по-интензивно, като дава нареждания на околийския войвода Ст. Димитровъ да заработи енергично поне за подържане духа всрѣдъ населението, докато се взематъ по енергични мѣрки. Но мимо нейната борба не можа да се измѣсти пропагандата, защото въ Велешко имаше голѣми недоразумѣния, които се изродиха въ партизански борби, а отъ друга страна липсваше и най-мощното срѣдство за борба — паритѣ; въ парично отношение организацията бѣше слаба, почти безъ всѣкакви срѣдства и черпѣше своитѣ доходи само отъ оскѫднитѣ срѣдства на оголѣлия и изгладнѣлъ народъ. Но при всичкитѣ приживѣлици, Организацията бѣше на своя постъ и не губѣше надеждата, че въ скоро време ще се справи съ скѫпо платената сръбска пропаганда. Последнята пръскаше злато въ изо-

 

 

54

 

билие и се силаеше да подкупва свещеницитѣ, учителитѣ и по-издигнатитѣ селяни въ Азотъ. Мнозина отъ азовци — предъ страха да не бѫдатъ избити — ставаха за очи сърбомани, съ твърдата вѣра, че Организацията въ скоро време ще прогони тия неканени гости.

 

За да се тури край на тази аномалия въ велешкия районъ отъ Организацията се взематъ ефикасни мѣрки и се даватъ наставления въ съседнитѣ райони да бѫдатъ по-внимателни и на всѣка цена да се локализиратъ действията на пропагандата въ Порѣчието и Азотъ, до дето се направи необходимото за да се осуетятъ действията ѝ.

 

Въ края на м. декемврий 1904 година, за да може да се справи съ пропагандата и направи преминаването на Алябака въ Велешко невъзможно, Стефанъ Димитровъ съ двама четници напуща района си за да се срещне съ рѫководнитѣ фактори на организацията. Преминавайки Вардаръ, той се срѣща съ районния войвода, който действуваше на лѣвия брѣгъ на Вардара. По това време Димитровъ залавя сръбскиятъ войвода Наце отъ Скаченци заедно съ двамата му четници, откарва Наце въ Щипско, гдето революционниятъ сѫдъ го осѫжда за предателство на смърть.

 

При завръщането си отъ Велешко Стефанъ Димитровъ сварва въ Кюстендилъ формираната чета на Иванъ Алябака, готова да замине за Велешко. Стефанъ Димитровъ заявява на Алябака, че нѣма да го допусне да остане въ Велешко. Става среща за спогодба между Стефанъ Димитровъ и Иванъ Алябака, въ присѫтствието на Мише Развигоровъ и Александръ Мартулковъ. Алябака предлага да остане помощникъ на Димитровъ, като му се даде районъ въ Азотъ, за да води борба противъ Григоръ Соколовъ. Обаче следъ станалата конференция между Стефанъ Димитровъ и Мише Развигоровъ, тѣ заявяватъ на Мартулкова, че Стефанъ Димитровъ не може да направи такъва отстѫпка и че не е съгласенъ Иванъ Наумовъ Алябака да влѣзе въ Велешко. При раздѣлата си Мартулковъ заявява на Мише Развигоровъ и Ст. Димитровъ, че въпреки тѣхното несъгласие, Алябака ще замине за Велешко за борба съ сръбската пропаганда. Следъ нѣколко дни Алябака тръгва на пѫть.

 

 

55

 

За да може да изпревари Алябака, Стефанъ Димитровъ заедно съ новата си чета, състояща се отъ Игно Анушевъ, отъ Велесъ, Костадинъ Чичовъ отъ Велесъ и др., съ усиленъ маршрутъ тръгва за своя районъ. По това време четитѣ на Алябака и Боби Стойчевъ водятъ сражение въ с. Павлишенци, поради което много войски бѣха пръснати низъ Щипско и Овчеполието, та Димитровъ закъснява да премине Вардаръ.

 

Пристигайки въ Велешко, на лѣвия брѣгъ на Вардаръ, Ст. Димитровъ се срѣща съ районния войвода Лазаръ Плавевъ и, подозирайки го за човѣкъ на Сарафова, обезорѫжава го и го отвежда съ себе си.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]