ГЛАВА XIII.
Обезорѫжителната акция. Блаже Биринчето. Дачо Йотовъ става полицейски агентъ. Обезорѫжителната акция напълно се провежда. Каме Лазаровъ Дворишки. Мирчо Атанасовъ Тръстенички. Екзекутирането на Дачо Йотовъ. Екзекуцията на шпионина Панчо Котевъ. Секула Христовъ Ораовдолски. Избиване четата на Мирчо Атанасовъ. Убийството на Секула Ораовдолски. Убийството на Георги Гърчевъ. Петъръ Лесевъ става велешки войвода.
Хуриетското правителство, следъ като отчасть закрепи положението си, презъ лѣтото на 1910 година почна всеобщо обезорѫжаване на българското население въ Македония. По поводъ на тая акция, организационнитѣ дейци въ града Велесъ почватъ да размѣнятъ мисли помежду си и вземать становище по нея. По това време бившиятъ велешки войвода Дачо Йотовъ работѣше като простъ работникъ-надничарь по подържането желѣзопѫтната линия Велесъ—Градско. Той взема участие въ политическитѣ борби и се оформява като демократъ. Въ Щипско и други околии акцията почна да се провежда. Идѣше редъ и на велешката околия. За да се вземе становище по тая акция става една конференция, на която присѫтствуватъ отъ страна на конституционнитѣ клубове Андо Димовъ, отъ страна на демократитѣ Дачо Йотовъ и отъ страна на социалдемокрагитѣ Александъръ Мартулковъ. Следъ обстойно разглеждане на поставения отъ Андо Димовъ дневенъ редъ на конференцията, — какво поведение да се държи по обезорѫжителната акция на хуриетското правителство — единодушно и отъ тримата се взема решението да се действува противъ тая акция, като се подготви населението да прикрие орѫжието си. Възъ основа на това решение и за да се проведе последното благополучно, Дачо Йотовъ трѣбваше веднага да стане нелегаленъ и да замине съ чета низъ околията.
178
Точно по това време бѣше пристигналъ въ велешката околия за околийски войвода Блаже Биринчето. По поводъ на това групата Андо Димовъ, Александъръ Мартулковъ и Дачо Йотовъ взема решение, щото Блаже Биринчето да замине въ Крушовско, като остави велешкия районъ на Дачо Йотовъ. Последниятъ започна своята дейность съ подръжката на организацията противъ обезорѫжителната акция. Отъ селата низъ Азотъ, Клепата и „Кюмюрджи Колъ” пристигатъ организационни работници и искатъ съветъ, какво становище да държатъ, щомъ пристигне комисията по обезорѫжаването. Съгласно съ решението на конференцията, Дачо Йотовъ имъ дава наставления, щото никой да не предава орѫжието си, тъй като революционната организация веднага ще се възстанови, и ако нѣкой, въпреки това, предаде орѫжието си, ще бѫде наказанъ съгласно съ устава на ВМРО.
Подетата акция на ВМРО противъ обезорѫжаването бѣ подушена отъ Скопье. Вследствие на това единъ отъ най-близкитѣ приятели на Дачо Йотовъ, X., който най-добре му влияеше, пристига отъ Скопье въ Велесъ. Той влиза въ близки връзки съ Дачо Йотовъ и сполучва напълно да го подведе. Въ резултатъ на това Дачо Йотовъ заедно съ X. заминаватъ за Скопье.
Александъръ Мартулковъ, следейки дошлия отъ Скопье X. и Дачо Йотовъ, схваща, че щомъ Дачо Йотовъ заминава за Скопье, то той като слабохарактеренъ човѣкъ ще се отдаде напълно въ услуга на младотурцитѣ. За да не бѫдатъ разкрити нишкитѣ на организацията, а най-вече да не попаднатъ въ затворъ мнозина организационни деятели отъ града и околията, Мартулковъ веднага предупреждава Андо Димовъ, Тодоръ Ораовчановъ и Крумъ Зографовъ да напуснатъ Велесъ.
Дачо Йотовъ следъ два дни се връща отъ Скопье въ Велесъ, всецѣло отдалъ се на младотурцитѣ, и става полицейски агентъ. Следъ нѣколко дни отъ Щипъ пристига обезорѫжителната комисия. Дачо Йотовъ се явява въ нейни услуги. Предъ видъ на обстоятелството, че бившиятъ велешки войвода Дачо Йотовъ става полицейски агентъ, придаденъ въ услуга на обезорѫжител-
179
Бано Кушевъ, виденъ деецъ отъ гр. Велесъ. (убитъ презъ 1910 г.)
180
ната комисия, най-добре знаещъ мѣстнитѣ организационни дейци, у които имаше орѫжие, цѣлата велешка околия се намираше въ много лошо положение. И въ града и въ околията организационнитѣ дейци изпаднаха предъ алтернативата, да предадатъ ли орѫжието си на обезорѫжителната комисия или не. Гражданитѣ, за да не бѫдатъ подложени на тероръ и убийства, почнаха да предаватъ орѫжието си, проклинайки турското орѫдие. При все това мнозина граждани имаха доблестьта да кажатъ на Дачо Йотовъ въ очитѣ, че е турско орѫдие.
Обезорѫжителната комисия, съ помощьта на Дачо Йотовъ, напълно проведе акцията.
По време на обезорѫжителната акция излѣзе нелегаленъ Каме Лазаровъ отъ Дворища, който заедно съ група другари почва да обикаля Клепата и да заякчава връзкитъ между организационнитѣ дейци.
Мирчо Атанасовъ е родомъ отъ с. Тръстеникъ, Овчеполията. Презъ м. септемврий 1911 година той става велешки войвода. Предъ видъ на дадената амнистия отъ страна на ВМРО къмъ всички провинени нейни членове, първата работа на Мирчо Атанасовъ бѣше да може да отклони Дачо Йотовъ отъ тинята, въ която бѣше стремглаво загазилъ. Мирчо Атанасовъ влиза въ с. Крива Круша и предлага на учителя Александъръ Мартулковъ да се срещне съ Дачо Йотовъ и му направи предложението, щото възъ основа на дадената обща амнистия отъ страна на ВМРО къмъ всички нейни провинени членове или да се завърне въ четата, или въ противенъ случай веднага да замине за България и да не се връща никога въ Велешко. Мартулковъ, познавайки добре Дачо Йотовъ, отказва той лично да му направи това предложение, опасявайки се Дачо Йотовъ да не открие нишкитѣ на организацията, а предлага на Мирчо Атанасовъ това предложение да се направи на Дачо Йотовъ отъ негови близки приятели.
Мирчо Атанасовъ впоследствие, виждайки какъ отъ день на день Дачо Йотовъ разпасва пояса си и се проявява като ожесточенъ народенъ врагъ, залавя го живъ въ село Войница, прочита му смъртната присѫда и го екзекутира.
181
Наскоро следъ тази наказателна мѣрка противъ Дачо Йотовъ, Мирчо Атанасовъ залавя младотурския шпионинъ Панчо Котевъ, отъ село Изворъ, когото тоже екзекутира възъ основа на организационна присѫда.
Секула Христовъ е роденъ въ с. Ораовдолъ, въ Азотъ, около 1882 година. Той почна своята четнишка дейность презъ 1904 год. Когато неговиятъ вуйко Попъ Чуря отъ Ораовдолъ стана отявленъ сърбоманинъ и подготвяше избиването на велешката чета, Секула заедно съ Велко Попадийски и Дачо Йотовъ става неговъ екзекуторъ. Отъ тоя моментъ Секула става нелегаленъ, като взема дейно участие въ всички борби противъ сръбската пропаганда. Той и Велко Попадийски сѫ хората, излѣзли отъ сърдцето на народа, които се бориха противъ пропагандата и беззаветно работиха до последния си часъ, служейки вѣрно и честно на народа и на организацията. Презъ м. ноемврий 1911 година Секула пристига въ Велешко като районенъ войвода съ помощникъ Петъръ Лесевъ.
Презъ месецъ декемврий 1911 година Мирчо Атанасовъ съ четата си пристига въ с. Сълпъ, Велешко. По предателство отъ сръбската пропаганда, посрѣдствомъ свещеникъ попъ Андонъ, потерата, придружаваща спахии, напада четата. Следъ като виждатъ, че не могатъ да се спасятъ, Мирчо Атанасовъ заедно съ петимата си четници се застрелватъ.
Това сражение при с. Сълпъ, въ което трагично загина Мирчо съ другаритѣ си, е възпѣто отъ незнаенъ чароденъ поетъ, като пѣсеньта на Мирчо войвода се пѣе и отъ млади и отъ стари.
МИРЧО ВЕЛЕШКИ.
Бае Мирчо чета води,
Гори, поля той преоди!
Па е стигналъ у село Сълбъ.
Сълбени го издадоа,
Единъ вѣренъ отъ четници
Му викаше на бае Мирча:
„Айде, Мирчо, да бѣгаме,
Ни сардиса потерата,
Потерата клети турци!”
182
Се извика байо Мирчо:
„Не бойте се, бре, четници,
Сосъ васъ оде храбри Мирчо,
Храбри Мирчо, войводата!?”
Дури речьта не изрече,
Достасале клети турци,
Па говорятъ на бай Мирча:
„Предай ни се млади Мирчо,
Оти живъ ке те фанеме!”
Викна Мирчо, провикна се:
„Ой ви вие мои четници,
Айде скоро се спремайте,
Да идеме надъ селото,
Надъ селото у скалитѣ.
Тамъ фанали метеризи
И се биа до зай-слънце.
Ногу турци тамъ паднаа.
Проговарятъ четницитѣ:
„Ой ти Мирчо, млади Мирчо,
Се свършие патронитѣ,
Кажи сега що да чинемъ?”
Провикна се храбъръ Мирчо:
„Ей другари, мои другари,
Остайте си и за вази
И за вази единъ фишекъ,
Тука да се избиеме,
Нема да се предадеме!”
Па се сите изтепале,
Въ турски раце не се дале.
Байо Мирчо чета води,
Гори, поля той преоди!
Поради настѫпилитѣ приятелски връзки между правителствата на България и Сърбия, които вече се готвѣха за сключването на съюзъ за война противъ турската империя, сръбскитѣ чети по нареждане отъ Бѣлградъ почватъ да търсятъ разбирателство съ организационнитѣ чети. Като че ли изведнажъ трѣбваше да се забравятъ похватитѣ на пропагандата и да се почнатъ „братски” срещи съ четитѣ на пропагандата. И разбира
183
Войводата Секула Христовъ Ораовдолски.
184
се, тѣзи срещи донесоха само гибель на организацията и нейнитѣ чети.
По поводъ на „разбирателството” съ четитѣ на пропагандата, велешкиятъ войвода Секула получава писмо отъ сръбския войвода Василъ Тръбичъ, съ което той моли Секула да се срещне съ неговия подведомственъ войвода Никола Оморански въ с. Мокране, за да се уредятъ миролюбиво нѣкои недоразумения. Секула, неподозирайки готвената му засада, на 6. януарий 1912 година отива на исканата среща, обаче ренегатътъ Оморански поставя засада и обстрелва четата. Макаръ и тежко раненъ, Секула сполучава да отиде до с. Бистрица, гдето почва да се лѣкува. На шестия день следъ устроената му засада въ Мокрани — на 18. януарий 1912 година, Атанасовдень, поради предателство отъ страна на сръбската пропаганда, потерата напада с. Бистрица и убива тежко ранения войвода Секула Хр. Ораовдолски. Така завърши Секула, следъ 8-годишна четнишка дейность, като даде всичко за народа, което можеше единъ скроменъ ратникъ да даде.
Подпоручикъ Георги Гърчевъ е родомъ отъ Кратово презъ 1885 г. Следъ смъртьта на Мирчо Атанасовъ, Георги Гърчевъ става районенъ войвода въ Велешко. Презъ февруарий 1912 година той пада убитъ отъ спахии въ село Чичово.
Следъ убийствата на тримата войводи, които станаха въ разстояние само на три месеца, велешки околийски войвода стана Петъръ Лесевъ, който работѣше само въ Клепата и Кюмюрджи Колъ, безъ да влиза въ Азотъ, който остана всецѣло въ рѫцетѣ на пропагандата. Лесевъ стоя до пристигането на сръбскитѣ войски въ Велешко презъ 1912 година.