Как станах хайдутин

Панайот Хитов

 

ЗАБЕЛЕЖКИ

Чети, които са се съставяли в Сърбия

Имената на предводителите на балканските чети в Сърбия през 1876 година

 

ЧЕТИ, КОИТО СА СЕ СЪСТАВЯЛИ В СЪРБИЯ

 

 

Сърбия, откакто е станала княжество, не е имала освен някои съвсем малки правдини. И не е могло да се работи нищо, макар от 1812 година насам да е имала някои съвсем ограничени и малки правдинки. Но от 1830 година, подпомогната от Русия, Сърбия установила княжество. Сръбския княз Милош Обренович бил человек хитър: уверявал турския цар султан Махмуда, че му е най-верен поданик, и за уверение Милош убил храбрия княз и първия двигател на сръбския народ за свобода Кара Гьоргя. Уби го той в Смедерево, а главата му проводи в Цариград на султан Махмуда, за да му се препоръча, че му е верен поданик.

 

Подир това княз Милош приготви едно малко въстание в белградските предели, именно в Зайчарска околия, в селото Криви вир. Милош обещавал на селяните, че ако и те се повдигнат, той ще им помогне да се освободят от турското иго, та и българи участвували в тоя бунт. Селото Криви вир е на твърде сгодно място за бунт. Станал бой, но не е траял дълго. Били убити стотина души бунтовници. Разбитите пратили известие на княз Милоша в Крагуевац — тогавашната сръбска столица. Милош, като е бил вещ и опитен човек, тозчас проважда воеводата Милутин, брат на хайдут Велка, с малко сръбска войска да види що е станало, да научи хората какво да правят и да заплаши турците. Милутин, щом пристигнат там, почнал да заплашва турците:

 

— Чакайте вий сега да видите как се убиват невинните селяни.

 

А Милош пък известява на султана, че тез хора, които са воювали още под знамето на княз Гьоргия, всеки път ще се бунтуват и ще правят безпокойствия на Високата порта, затова нека да ги даде на Милоша, та да ги умири и както плаща Милош за другата царска рая, така ще плаща данъка и за тез места. Това са местата: първо цялата Паланка, или, по-добре казано, околия Алексинац, Гургусовец, сега Княжевац, Зайчар, Неготин, Бърза Паланка и Кладово. Всички тез градове, които се намират отсам планината Чисто Бродица, клон от Стара планина, която опира до Дунав при Оршова.

 

И се съставя комисия да види колко хора са избити.

 

283

 

 

Установило се, че турците „без никаква вина” избили невинните бунтовници. Милош отива по таз работа в Цариград и занесъл нещо около 10 или 15 000 турски ирмилици за подкупване на тогавашните министри на цар Махмуда. Милош изседява няколко деня в Цариград, пораздал от горепоменатите ирмилици и молил бунтовните окръзи — Зайчар, Неготин, Гургусовец, Алексинац, Кладово и Бърза Паланка — да му се дадат.

 

Най-сетне става едно заседание в Цариград под председателството на Султан Махмуда. Махмуд попитал своите министри какво мислят те за Милошевата просба. Бива ли да се дадат гореспоменатите градове на Милоша. И то се оказало, че всички министри били наклонни да му се дадат, защото Милош е много верен към султан Махмудовия престол. Одобрили да му се дадат поменатите градове, защото те всички били вкусили от Милошевите ирмилици.

 

Махмуда тогава отговорил:

 

— Като е тъй работата, аз ще подаря на Милоша една батарея топове.

 

И ето, настъпило великото щастие на княз Милоша. Милош гордо потеглил от Цариград през Едирне (Одрин), София и Ниш — за Сърбия, защото не е имало по него време друга такава слава у един християнин на Балканския полуостров, откакто са завладели турците Сърбия и България. И тъй гореспоменатите градове влезнаха в Милошевата Сърбия.

 

След придобиването на новите градове Милош прекръства Гургусовец на Княжевац и след това захваща да приготовлява бунт в Пирот. Всичко е било приготвено за бунта, а за предводител е бил изпратен някой си Цвятко от Княжевац, полицай. Какво е станало по-нататък, не зная, но бунта е бил издаден, турците разбрали, че Цвятко полицая избягал назад в Княжевац. Само не зная коя година е била. Турците открили, че в тая работа пръст има и Милош, а Милош, за да се покаже верен на султана и да не даде Цвятка на турското правителство и да се узнае работата каква е, набива Цвятка на кол в Княжевац, та да се уверят турците, че Милош не търпи бунтовници в султановата империя.

 

Подир това дохождат Властинският бунт, Белоградчишкия бунт, Видинския бунт и Врачанския бунт. В сетнешните времена тез места не взеха участие в по-подирните бунтове, защото на хората им беше прясно пред очите миналото.

 

284

 

 

ИМЕНАТА НА ПРЕДВОДИТЕЛИТЕ НА БАЛКАНСКИТЕ ЧЕТИ В СЪРБИЯ ПРЕЗ 1876 ГОДИНА

 

Първа чета в Кладово — Панайот Хитов.

 

Втора чета в Зайчар — на войводата Илю Марков.

 

Трета чета в Кладово — Филип Тотю

 

Четвърта чета в Кладово — капитан Райчо Николов.

 

Пета чета в Кладово — с предводители Тодор от Шумен и Зандрук Филипович, руски офицер.

 

Шеста чета — дядо Иван от Дивинско, от село Въртоп, с двамата си синове.

 

Седма чета — Лазар Костов, бивш учител в Сърбия и по-преди в Българската легия изучил военното упражнение. Четата му съставена в Кладово.

 

Осма чета — Христо Македонски, от Хаджи Димитровата чета през 1868 година. Съставена тоже в Кладово.

 

Това е всичко, което аз зная за балканските чети в Сърбия през 1876 година: това са предводителите, войводите, които аз по-горе споменах. Сега да видим от какво количество са се състояли горепоменатите части:

 

първа, мойта чета имаше 280 человека;

 

втората, дядо Илювата чета — 300 человека;

 

третата, на Тотю Филипа — тоже 300 человека;

 

четвъртата, на Зандрук Филиповича — 400 и повече;

 

петата, на дядо Ивана от Въртоп — 180 человека;

 

шестата, на капитан Райча Николов — 250 человека;

 

седмата, на Христа Македонски — 200;

 

осмата, на Лазар Костова — 150.

 

Девета чета бе съставена в Алексинашка баня под командата на руски офицери.

 

Десета чета се състоеше от около 400 человека.

 

Общо 3060 человека.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]