Бойко Киряков — Спомените на Н. Петкова и дъщеря й Станислава
 

Спомените на Н. Петкова и дъщеря й Станислава се публикуват за първи път. До този момент те са били частично използувани от В. Паскалева [1] и Д. Дойнов [2]. Двамата автори разгледаха дейността на двете народни учителки като просветни и революционни дейци. Това в цитираните съчинения бе направено много задълбочено и аргументирано на фона на епохата, точно бе показано мястото на двете българки в националното движение подир Кримската война. По тази причина в увода не се разглежда живота и дейността на авторките на спомените. На два пъти ръкописът бе преразказан — един път съвсем накратко, непосредствено преди смъртта на Неделя Петкова [3] и един път почти изцяло по страниците на сп. „Македонски преглед” [4]. Но въпреки, че от тогава до сега излязоха от печат доста съчинения, бяха публикувани порядъчно количество документи и спомени, като почти единствен източник за баба Неделя и дъщеря й се използува публикацията в „Македонски преглед”. Настоящото издание, осъществено със съдействието ЦПА, цели да бъде разширен изворовия фонд, от който могат да се черпят сведения за лицата и събитията от онова време.

Спомените, пазени в ЦПА, ф. 226, оп. 1, а. е. 104 съдържат 108 ръкописни страници. Както бе споменато по-горе, те не са били подготвени за печат. Затова в тях има някои повторения, неясни места, по-късни добавки към отделни страници, което прави текстът на места неясен. Нашата намеса бе ограничена само в случаите, когато разместванията на местата е посочено от Ст. Караиванова. Други промени, които са правени са посочени под черта.

Сравнително по-свободно бе боравено с правописа. Ръководени от съображението, че текстът е писан сравнително късно той бе осъвременен. Археографските бе-
 

1. В. Паскалева. Българката през възраждането. С. 1984.

2. Д. Дойнов. Националнореволюционните борби в Югозападна България през 60-те и 70-те години на XIX в. С., 1976.

3. Х. П. К-в. Баба Неделя Петкова (Първата българска учителка в Македония). — Светлина, III, 1893, бр. 2.

4. В Думев. Из спомените на две учителки в Македония. — Мак. пр. 1, 1924–1925, №2, 52–66; № 3, 91–102; № 5–6, 127–150.

132

лежки могат да бъдат обобщени в следните групи:

1. Буквата  е заменена с буквите я или е според установеното днес книжовно произношение.

2. Буквата ь пред членната морфема за женски род — та при съществителни имена, завършващи на съгласна са изпуснати. Напр. паметта вм. памтьта.

3. Буквата ъ е поставена пред съгласните р, л и н, които образуват самостоятелна сричка, обикновено в края на думата. Напр. щедър вм. щедр. Също така буквата е е добавена след с. Напр. песен вм. песн.

4. Буквите я и ю са заменени с буквите а и у след ж, ч и ш. Напр. чудо вм. чюдо.

5. Буквата  е заменена с т. Напр. Атина вм. Аина.

6. Буквеното съчетание шт е заменено с буквата щ.

7. Буквата й е махната в края на имената и съществителните от мъжки род. Напр. първи вм. първий.

8. Двойните съгласни в чужди думи са предадени с една буква. Напр. Русия вм. Руссия.

9. Двойни съгласни са поставени в думи, в които по нормите на българския книжовен език се изписва с удвоена съгласна. Напр. непостоянно вм непостояно.

10. Членната морфема винаги е изписана слято с думата. Напр. часът вм. часъ-тъ.

11. Правописно е нормализирано различното графично отбелязване на членната морфема ят. Напр. учителят, вм. учителът.

12. Представките без, въз, из, раз, о, у, от, пре, при, под, пред, с и др. са нормализирани според съвременните правописни правила. Напр. възприеха вм. восприеха и др.

13. Изпуснати са съгласните д и т, когато те се намират в група съгласни, които сега не се пишат и не се изговарят в книжовния език. Напр. присъствие вм. присътствие.

14. Предлозите в и с са удвоени като във и със пред думи започващи с в и ф, с и з.

15. Формите на възвратното местоимение ся се заменят със съвременната форма се.

16. Архаичната форма на съюза но, предадена от Ст. Караиванова като нъ е осъвременена.

17. Не е взето под внимание изпадането (под влия-

133

нието на разговорната реч) на съгласната в групите съгласни бв, зв, вз, вс. Напр. трябва вм. тряба.

18. Слятото, полуслятото и разделено писане на думите е приведено изцяло в съответствие със съвременните норми на езика.

При подготовката на спомените за издаване бяха използувани източници от различен характер. Бе прегледана възрожденската преса. Взето бе под внимание документалното наследство на наши и чужди архиви [5]. Консултирана бе научната литература по въпроса. Всички тези справки са посочени по подходящ начин в бележките, предадени накрая. Някои документи — писма и дописки в пресата, които допълват картината, изясняват или коригират събитията, за които се говори в спомените са дадени накрая като приложение.
 

5. Използувам случая да благодаря на ст. н. с. д-р Д. Дойнов, който бе така добър да ми предостави за ползуване свои записки от съветските архиви.
 

[Previous]
[Back to Index]