12. София. "Прѣдводитель и управитель ... на едно македонско възстание въ прѣдѣлитѣ македонски и въ кюстендилский и дупничкий окръзи" - Иля Войвода, Димитрий Поп Георгиев (Беровец) - В Пловдив. Неуспехи на въстанието. В Джумая - "Писменно полномощие азъ да управлявамъ и во всичко да разпореждамъ въ возстанието." - Разпускане на доброволците (25.V.1878) - Ловеч - Пловдив
Като се свърши и това обсѫждение, азъ на 28 й юлий, просихъ отъ Н. Блаженство Екзарха Іосифа позволение да отида за нѣколко врѣме до София, което и получихъ.
На първий августъ тръгнахъ отъ Пловдивъ, прѣзъ Т.-Пазарджикъ, и на третий день пристигнахъ въ София. Тукъ дойдоха при мене Д. Карамфиловичь Велешанинъ, Василий Диамандиевъ, Охридчанидъ, Д. Грековъ и братъ му Георгий, и други, на нихъ подобни, които замислювали бѣха да съставятъ главний комитетъ, подъ прѣдседателство на софийский митрополитъ Мелетия, за събирание парични помощи и други необходими потрѣбности за въорѫжавание на едно македонско възстание въ прѣдѣлитѣ македонски и въ кюстендилский и дупничкий окрѫзи. Като узнахъ това отъ нихъ, което и азъ напълно удобрявахъ, оставихъ ги и безъ да знаятъ они намѣрението ми, отидохъ въ Кюстендилъ, найдохъ Иля Войвода и неговитѣ четници, съ четитѣ си, между които имаше и отъ изпратенитѣ отъ мене изъ Цариградъ: събрахъ ги всичкитѣ въ двора, при църквата Св. Мина, държахъ имъ приличната за това нѣщо рѣчь, съ заключение, че азъ се рѣшавамъ да бѫда съ нихъ, както и да имъ бѫда прѣдводитель и управитель, ако ме приематъ. Всички они единодушно изявиха своето съгласие скрѣпено съ едногласното: Ура! Съ знанието на управителя Г. Овсянова съставихъ клонъ отъ главний комитетъ, подъ прѣдседателството на мѣстнийтъ митрополитъ, Високопрѣосвещенний Иларионъ, скопский митрополитъ Кирилла и нѣкои отъ чиновницитѣ Българе. Това сѫщото стана и въ Дупница и въ Джумая. Едноврѣменно съ това сговорихме се съ управителитѣ: Кюстендилский Овсяновъ, дупничкий Н. И. Джумайский Шевченко, на Богородичнийтъ празникъ 8 септемврий да се съберемъ въ Рилский монастиръ. Съ мене дойдоха Илю Войвода и Димитрий Попъ Георгиевъ, отъ Малешевското село Берово. Тука въ монастирътъ, на 9 септемврий, като отслужихъ тържественно Божественната литургия, отъ Търново пристигна Михаилъ Сарафовь и ми донесе писмо отъ търновский комитетъ, въ което ми се казваше, че този комитетъ въ всичко ми съчувствува и ми обѣщава всѣкаква
74
помощь за водение възстанието. Но въ това исто врѣме получихъ писмо и отъ Негово Блаженство Екзарха, съ което ме викаше непрѣменно да отида въ Пловдивъ. Вслѣдствие на това, нарѣдихъ за мой замѣстникъ Димитрия Беровеца да събира възстанници и да ги нарѣжда, както и да състави отъ селата погранична стража по джумайската граница, подъ прѣдлогъ за пазение границитѣ отъ навлязание турскитѣ разбойни и крадачи на селскитѣ християнски добитъци. За това нѣщо му се даде писмо отъ джумайский управитель, Шевченка. Като наредихъ всичко, управителитѣ отидоха всѣки на мѣстото си а азъ, съ Илю Войвода и синъ му Никола, тръгнахме отъ мънастиря сутриньта въ 10 часа, право за Самоковъ, чрѣзъ билото по пѫтьтъ за село Сърбино. Въ Самоковъ гдѣто съставихъ клонъ на комитетътъ отъ нѣколко души учители и чиновници, ме настигна четникътъ Иванъ Копчевъ Охридчанинъ, съ писменно увѣдомление, че отъ Видинъ изпроводенъ четникъ, Калмиковъ, съ тамошни доброволци, е дошелъ въ Кюстендилъ, съединилъ се съ кюстендилскитѣ възстанници и сѫ излѣзнали на Деве-Баиръ, гдѣто се сражили съ турцитѣ и били съвършенно побѣдени, но стояли още на границата, та ме пита пакъ да постѫпятъ. Въ отвѣтъ имъ писахъ, на бърза рѫка, че упълномощавамъ на мое мѣсте, до възвръщанието ми, Прѣосвященнаго Кирилла Скопский и заповѣдахъ да се не съединяватъ кюстендилскитѣ доброволци съ джумайскитѣ, но всѣкое отдѣление да пази постътъ си. Съ това мое разпореждание, върнахъ отъ Самоковъ Копчева, Илия Войвода и сина му и тръгнахъ за Пловдивъ да се явя на Негово Блаженство.
Въ Пловдивъ Неговово Блаженство ме задържа за нѣкои екзархически работи до 15 октомврий, така щото въ Кюстендилъ пристигнахъ, заедно съ писаря си Стоянча Костовъ, на 20 октомврий. Като дойдохъ въ Кюстендилъ видохъ, че нищо не е извършено по моя планъ. Колмиковъ, съ своята Видинска чета, и съ Кюстендилскитѣ доброволци, разбити на Деве-баиръ, отишелъ въ Джумая, гдѣто се съеднилъ съ тамошнитѣ доброволци и всичкитѣ се отправили на Крѣсна, гдѣто се явилъ единъ полкъ турска войска отъ 5000 души, съ които воювали нападателно и взели въ плѣнъ единъ юзбашия, съ подчиненитѣ му войници, и отпратили ги въ паланката Джумая. Но послѣ тая, по видимому, побѣда, появили се между главатаритѣ раздори и несъгласия; всѣки отъ нихъ станалъ господарь и заповѣдникъ. При такъво едно положение доброволцитѣ и четницитѣ фанали бѣха да се отдѣлятъ отъ цѣлото тѣло и да се връщатъ отъ Крѣсна въ Джумая.
Слѣдъ дохожданието ми въ Кюстендилъ, получихъ писмо отъ Софийскийтъ главенъ благотворителенъ комитетъ (составътъ му бѣше: митрополита Мелетия, Марка Балабановъ, Димитрия Грекова, Б. Диамандиева, Д. Каранфиловича) да ида въ Джумая, да разгледамъ направеното и да поправя разстроеното отъ своеволието Колмиково. Като намѣрихъ доброволцитѣ въ такво разнебитено положение, за потрѣбно найдохъ да отида въ София, да се споразумя съ главнийтъ благотворителенъ комитетъ.
И така, въ първитѣ числа на мѣсецъ декемврий 1879 година, отидохъ въ София, гдѣто бѣше дошелъ отъ сръбский Бѣлградъ и Константинъ Шулевъ родомъ отъ Велесъ, и кѫдѣто бѣше пратенъ отъ комитета да повика Херцеговинскитѣ прѣдводители на возстанието, отъ които, съ него бѣше дошелъ само Хубмаеръ. Азъ не се согласявахъ по никакъвъ начинъ да се приематъ чужденци за наставление на возтанието, но приведенийтъ вече Хумбаеръ азъ го приехъ за пръвъ на четитѣ и надъ четоводцитѣ, но съ единственото условие да е подъ моя заповѣдь и да изпълнява моитѣ разпореждания.
Тогава комитетътъ ми даде писменно полномощие съ подписитѣ на членоветѣ му, азъ да управлявамъ и во всичко да разпореждамъ въ возстанието.
75
Ето и самото пълномощно:
Софійскія Благотворителенъ Комитетъ
№ 222.
7 декемврія 1878
Софія.
ПОЛНОМОЩНО.
Понеж се писѫ на сичкы-тѣ Губернски комйтети за да проводатъ по единъ свой представитель, кои-то да засѣдаватъ въ центральниый-тъ комитетъ, на кого-то щеше да се опредѣли сѣдалището му гдѣ се намѣри по нуждно: какъ до сега не се е съставилъ такъвъ комитетъ и представители не се испратили, то Софійскій-тъ комитетъ, кой-то сега временно испълнявѫ тази дължность, въ свое-то си пълно засѣданіе на 7-й текущага съсъ пълно съгласіе упълномощи Негово Висок. Прѣ. Свѣто-Охридскаго Г-на Г-на Наѳанаила да управлявѫ отъ пограничны-тѣ мѣста възстаніе-то и да преглѣдѫ смѣтки-тѣ на комитети-тѣ.
Прочее приканватъ ся тѣзи лица и комитети, при кои-то се предъяви настояще-то да се сообразяватъ на пълно съсъ наставленія-та и распоряженія-та на Негово Выс. Прѣос. въ сичко отношеніе.
Гр. Софія, 7 декемврія 1878.
Предсѣдатель: + Софійскій Мелетія.
Подпредсѣдатель: Д. П. Карамфиловичъ.
Кассіеръ: Г. Грековъ.
Дѣловодитель: Ик. п. Тодоръ.
А. Трайчовъ.
Діамандиевъ.
Д-ръ Шишмановъ.
В. Васильевъ.
Д. Грековъ.
По силата на това полномощие азъ управлявахъ това македонско возстание до 25 май 1879 година, когато вече се избра за Българский Князъ Александъръ Александровичъ Батембергъ. Въ тоя день, 25 май, отидохъ отъ Кюстендилъ въ село Падежъ, Джумайска околия, и разпустнахъ доброволцитѣ да си отидатъ всѣки по мѣстото си. Отъ постояната и друга ѣзда на конь, при майския силенъ солнеченъ пекъ, азъ получихъ апоплексически ударъ, отъ който, почти 2 мѣсеца, юнин и юлий, бѣхъ въ немощно положение.
Въ това състояние князь Дондуковъ, прѣдй да напустне България, дойде въ Кюстендилъ да ме посѣти. Тоже когато князь Александъръ Батембергъ дойде отъ Търново, отъ Великото Народно събрание, отидохъ отъ Кюстендилъ въ София, на срѣща гдѣто, подържанъ отъ писаря ми Костова Стоенча и като управлявший македонското возстание, му вручихъ лично адресъ отъ страна на македонцитѣ.
На 4 августъ оставихъ Кюстендилъ и отидохъ въ София, отъ гдѣто, на 12 сѫщий, по разпореждание на Негово Блаженство Екзарха, пристигнахъ въ градъ Враца, като врѣменний управитель на епархията; но по прѣдписание на компетентното министерство на 23 тогоже августа, дойдохъ въ София за архиепейско Собрание и останахъ тамъ до 4 декемврия. Тука, по разпореждание на Негово Блаженство Екзарха, опрѣдѣленъ бидохъ за врѣменний управитель на неговата Ловчанска епархия.
76
И така, на 4-й Декемврия 1879 година, отправихъ се за Ловечъ, прѣзъ Орхание, гдѣто останахъ за нѣколко дни и на 6-й сѫщий, отслужихъ въ църквата Божественна служба. Въ гр. Плѣвенъ стигнахъ на 18 Декемврий, срѣтенъ отъ управляющий епархията О. Архимандрита Константина и поканетъ да служа Божественна литургия, която на 20 извършихъ, а на 22 число пристигнахъ въ Ловечь, гдѣто и останахъ управляющий Ловчанската епархия до 2 май 1891 година.
1891 година прѣзъ марта бидохъ избранъ и съ окрѫжно послание на българската екзархия № 436 отъ 5-и Априлъ 1891 година утвърденъ за Пловдивский митрополитъ, гдѣто по милости Божіей и до настояще врѣме се нахождамъ и гдѣто пристигнахъ на 8-й Май, 1891 година, когато и поехъ управлението на Пловдивската епархия [1].
1. Ето и първото слово, държано въ Пловдивъ въ деня на пристиганието на Н. В. Прѣосвещенство въ катедралната цьрква:
При първото ни видѣние съ Васъ братия, като служитель църковний, служитель на църковний Олтарь, нищо друго не могѫ да кажя, освѣнъ желанието си: да бѫде благословение Божие на всички и во всички васъ.
И така, на васъ, мили малки дѣчица, призовавамъ благословение Божие. Това благословение Божие да упази въ васъ прѣкраснитѣ сьрдечни качества, за които ви люби Господь Спаситель нашъ. Онъ да упази въ сьрдцата ви тази простота и невинность, които сѫ толкова мили и драги и заради земята и заради небото. Това благословение да вдѫхне въ васъ святия страхъ, за да не наскърбите въ себе си съ нѣщо си онова, което е любезно въ васъ заради Господа. На васъ, бащи и майки, желая благословение Божие заради вашето фамилно щастие, заради вашето домашно спокойствие. Благословението Божие е прѣпотрѣбно и за едното и другото. И едното и другото не е възможно безъ благословение Божие. Святий царь и пророкъ Давидъ давно е казалъ: "аще Господь созиждетъ домъ, всуе трудиша ся зиждущий". Само вечнийтъ дьрѫи въ дѣсницата си твърдостьта и порядокътъ на всичко и въ всичко. Онъ е благословилъ остарѣвшитѣ въ неплотство Авраама и Сарра; онъ е благословилъ Исаака и Іакова, и они се наслаждаваха съ щастие и потомството имъ стана народъ великъ за дѣло. Нѣма съмнѣние, че има и изъ между васъ, който понѣ веднажъ въ животътъ си е изпиталъ, какъ испросеното съ молитва благословение Божие въ най-безнадѣжното положение отново поселявало е щастие и спокойствие въ челядьта му и въ домътъ му. Искренното въздѫхнувание къмъ Бога е привличало Божието благословение, което е възвръщало миръ и радость въ домътъ му.
На васъ, продавачи и купувачи, призивавамъ благословение Божие. Вашето щастие е по непостоянно; поради това, оно и повече има нужда въ благословение Божие. Вашето щастие зависи отъ волята Божия. За това вие сте длъжни да благовѣете прѣдъ тази Божия воля. Она е свята и она люби само онова, що е свято и честно.
Управители и управляеми! Сѫдии и сѫдими! На васъ призивавамъ благословение Божие. Всемогущийтъ и всесилнийтъ вдадѣе всичкитѣ и всичкото; и онъ единъ е законодатель на всичко. Що можеме ние живущитѣ на гнилата земя, ако не приемете отъ него благословение на намѣренията си и на дѣлата си? Всевишнийтъ да упази въ управляющитѣ благоговѣйната подчиненость къмъ неговитѣ закони. Да упази онъ въ управляемитѣ смиренната покорность къмъ властитѣ отъ него поставени. Да упази онъ въ първитѣ любовь къмъ человѣчеството и душевното благородство, а въ послѣднитѣ смирение и кротость, които сѫ заповѣдани отъ евангелието.
Учащи и учащий ся! На васъ желая благословение Божие. Мили братя! Толкова вѣкове, толкова опити ни учатъ, че безъ страхъ Божий не ни се дава истинската мѫдрость. Толкова вѣкове, толкова опити ни учатъ, че безъ благоговѣйного разположение на ума и на сърдцето прѣмѫдростьта Божия не влѣзва нито въ ума, нито въ сърдцето. Источникътъ на прѣмѫдростьта е въ Господа и она прѣходи въ нашата душа по пѫтьтъ, който е съгласенъ съ волята Господева.
Служители на Божийтъ олтарь! Особенно на васъ желая благословение Божие. Вашето служение е било много трудно и много иска сила на ума и на сърдцето. Нека благодатьта на священството бѫде въ васъ непрѣкѫснатъ источникъ на небесното благословение: ваше дѣло е усърдно да раздавате тайно дѣйствующата благодать Божия. Силете се да се показвате чисти сосъди на святата Божия благодать. Не заборавайте и това, че вашитѣ душевни святи разположения могатъ да удвоятъ заради другитѣ небесното благословение, а вашето звание изискува, щото прѣзъ васъ повече и повече да слѣзнува благодатьта Христова. Помнете и това, че примѣрнийтъ животъ е най-силнийтъ учитель заради ония, които сте длъжни вие да учите. Ваше дѣло е да прѣдавате на человѣци: не слово человѣческо, а слово Божие.
Сѣйте братя! и напоявайте споредъ благодать та на священството ви. А Богъ всемогѫщий и всеизобилующий ще възрасти и ще оплодотвори посѣяното.
О, Боже, благословений во вѣки! Погледни отъ небесната висота и отъ прѣстола слави твоея и благослови ввѣренното на насъ немощни словесно стадо твое, аминъ!
8 май 1891 год.
Като говорѣше за тържественото посрѣщанне на митрополита Натанаила въ Пловдивъ, в. "Балканска Зора", заключаваше бѣлѣжкитѣ си така:
"Високопрѣосвѣщенний Натанаилъ е вече прѣстарѣлъ старецъ. Тържествата и излиянията го вълнуватъ. Той се просълзи тритѣ пьти, въ които говори. Но духомъ се вижда прѣбодъръ. Словцата му бѣха образци отъ религиозно-нравствено поучение; думитѣ му падаха като капка балсамъ въ сърдцата и още отъ първия часъ го популяризираха. Пловдивската епархия е честита съ новия си митрополитъ".
Бѣл. А. Станковъ.
77
За моето управление както на Ловчанската, така и Пловдивската епархии и за личнитѣ ми дѣйствия по отношение къмъ частни лица, има живи человѣци и писменна архива, моя частна и митрополитска, тамъ може всѣки да се увѣри за всичко нѣщо.
Пловдивъ, 1900 година.