Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ
Л. Милетичъ
СПОМЕНИ НА НИКОЛА ПУШКАРОВЪ
Никола Пушкаровъ
ПРЕДГОВОРЪ.
Никола Пушкаровъ, родомъ отъ България (Пирдопъ), още като ученикъ е ималъ неодолимо желание да вземе участие въ македонското освободително движение. Подъ влиянието на Дѣлчева, Пушкаровъ скланя да отиде въ Скопье, гдето организационното дѣло е изисквало още много системна работа. Пушкаровъ сериозно се предава на задачата си и отъ Скопье заедно съ другаритѣ си, учители, между които сѫ били Д. Галевъ и Илия Ращановъ отъ Велесъ и др., простира агитацията си и по околнитѣ градове — Тетово, Куманово, Кочани, Кратово и Паланка. И Пушкаровъ се натъква на противодействието на върховиститѣ та дейностьта му въ голѣма часть се отклонява къмъ борбата съ подирнитѣ. Благодарение на обстоятелството, че подъ влиянието на Пушкаровата агитация районитѣ отъ скопския окрѫгъ не пострадали отъ турцитѣ следъ потушаването на Кресненското въстание на върховиститѣ, имало е възможность поради това да се продължи революционната агитация по Скопско и постепенно да се набавя орѫжие. При още съвсемъ слаба подготовка, изненадва ги солунското решение за въстание, което въ тоя революционенъ окрѫгъ не е можело по казаната причина да се осѫществи. Както и по други райони, и тукъ се ограничаватъ само съ организуване на малки чети, колкото евентуално да защищаватъ населението отъ башибозука. Самъ Пушкаровъ въ началото на юлий 1903 г. застава на чело на една чета, за състава на която той въ споменитѣ си дава подробни данни, както и за агитационнитѣ си обиколки
178
по Кратовско и пр. По време на въстанието Пушкаровъ извършва атентатъ на митницата въ Зибевче и другъ по желѣзницата и моста при с. Новачене. Следъ едно сражение съ турска войска Пушкаровъ успѣва да се оттегли и съ много премеждия да се прехвърли на българска територия.
Колкото и да сѫ непълни даннитѣ въ споменитѣ на Пушкарова, тѣ сѫ ценни, понеже за движението въ Скопския революционенъ окржгъ имаме до сега малко събрани по-подробни сведения.
Л. М.