Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ

Л. Милетичъ

 

 

СПОМЕНИ НА ИВАНЪ АНАСТАСОВЪ ГЪРЧЕТО

III.

 

Анастасовъ прекарва въ агитация по селата въ Демирхисарско и Сѣрско до пролѣтьта 1932 г. — Върналъ се въ София, срѣща се пакъ съ Дѣлчева и се връща следъ нова година (1903) съ голѣма чета начело съ Дѣлчева. — Въ Сѣрско се събиратъ районнитѣ чети да обмислятъ, какъ ще се действува презъ предстоящето въстание. — Анастасовъ следъ смъртьта на Дѣлчевъ продължава подготовката за въстанието. — Анастасовъ става водитель на драмската чета. — Въ едно сражение при с. Калапотъ турцитѣ избиватъ четата. — Анастасовъ се спасява въ България.

 

Ние се чудѣхме, кѫде да идемъ; оттеглихме се на Беласица, скитахме три дена жедни и деморализирани. Почнахме да се караме, скитаме напраздно, тя дълга планина и все се въртимъ въ Петричко, а снѣгъ голѣмъ. Спахме; помогнаха и турскитѣ шинели. Минахме Струма и дойдохме въ с. Рупелъ, въ Демирхисаръ, отпочинахме. Тогава една чета се отдѣля отъ Дѣдо Илия подъ водителството на войвода Георги Радевъ — „Радо" (другарь на Дѣда Илия, род. отъ с. Броди) и се нарече „Сѣрска чета." Азъ ѝ бѣхъ секретарь. Кирлиевъ отъ гр. Кукушъ остана при дѣдо Илия, който остана въ Демирхисарско. Ходихме по селата до пролѣтьта, сетне дойдохме въ България на 1—2 май, главно за да разбера по-добре въпроса съ върховиститѣ. Тукъ тъкмо бѣше дошелъ Дѣлчевъ. Останахъ въ София 9 месеца и тогава тръгнахъ за вѫтре заедно съ Дѣлчева срещу Ивановъдень 1903 год.

 

Потеглихме повече отъ 40 души, между които бѣше и Яворовъ. Минахме презъ Самоковско на Банско. Въ Банско остана една чета, “Банска", подъ войводството на Йонко Вапцарчето (отъ Банско), а останалитѣ, около 30—35 души, продължихме пѫтя презъ Неврокопско за Сѣрско. Спрѣхме се въ с. Каракьой, гдето Дѣлчевъ издаде окрѫжно за да се събератъ въ това село районни-

 

147

 

тѣ чети. Дойдоха четата на Сандански отъ Мелнишко (7—8 души), четата на дѣда Илия, на Гощановъ (драмска чета), на Атанасъ Пашовалията (неврокопска чета) и др. Цельта бѣше да се срещнатъ и да размѣнатъ мисли. Карахме четири товара динамитъ, бомби, електрически машини. Дѣлчевъ показа, какъ се работи съ динамитъ; съ 3 фишека се направиха опити. Почна да се издава хектографиранъ вестникъ. Списваха го Яворовъ и Кирлиевъ, които повече стояха въ с. Крушево и Лехово. Фотографирахме се при пещерата „Капе" при с. Крушево (Сѣрско). Дойде фотографинъ отъ с. Зърнево. Това бѣше въ края на януарий 1903 г. Разпредѣлиха се четитѣ. Куслевъ замина за Поройско, Сандански за Малешевско и др. Азъ попаднахъ при дѣдо Илия като секретарь. Все бѣхме съ Дѣлчева. Дѣлчевъ спрѣ за свои другари 11 души, образува своя, „ревизорска чета". Дѣдо Илия и азъ останахме съ него. Заминахме да разгледаме моста на Струма при Демирхисаръ; мислѣше се да се почне акция, но се указа много аскеръ и изобщо мѫчно бѣше та се отказахме отъ това намѣрение.

 

Наскоро въ с. Балдево биде предаденъ на турцитѣ Георги Радевъ съ чета (8 души), та стана сражение въ селото, изгориха до 20 кѫщи, плевни; вѫтре изгорѣ и единъ старецъ, а четата се спаси вечерьта съ само единъ леко раненъ. Дохожда отъ Драмско Атанасъ Пашалията и съобщи, че мостътъ при Анджиста, който той бѣше отишелъ до разгледа, можелъ да се нападне. Тръгнахме съ Дѣлчева въ Драмско и заедно съ Атанаса отиваме 28 души въ с. Горенци. Успѣхме да разрушимъ моста и една часть отъ тунела. Планътъ бѣше разпредѣленъ. Върнахме се въ с. Мъгленъ и с. Дреново та презъ планината въ сѣрски Боздагъ. Дѣлчевъ трѣбваше да замине съ сѣрския рѫководитель Лазаровъ за Солунъ, пакъ на конгресъ за да решатъ подробности по въстанието.

 

148

 

Дѣлчевъ все си бѣше противъ масово въстание. Ние се оттеглихме въ Демирхисарско. Презъ това време се откри афера въ Балдево (Неврокопско). Дѣлчевъ отъ Солунъ се връща презъ с. Баница и тамъ се срѣща съ Гощановъ и съ четата му и съ часть отъ сѣрската чета. Ние бѣхме на върха на Пиринъ, въ края на Неврокопско, когато дойде писмо да отмъстимъ за Балдево. Заповѣдьта бѣше отъ околийския рѫководитель. Ние разсѫдихме, че това не е добре, понеже може да накара турцитѣ да запалятъ друго село. Въ туй време бѣше излѣзло окрѫжно да се събератъ всички рѫководители въ с. Ловча (Неврокопско).

 

И Яворовъ тръгналъ съ Кирлиева, съ банската чета за тамъ. Съгледали ги турци. Откриватъ огънь. Ние се случихме близу тамъ (до с. Голешово), притекохме се на помощь та успѣха да се измъкнатъ. Нѣма жертви. Отиваме въ Ловча и тамъ на 24 априлий узнахме, че Дѣлчевъ е убитъ на 19 априлий. Сандански не бѣше тамъ, рѫководители нѣмаше и се осуети конгресътъ.

 

Останахъ пакъ съ дѣдо Илия, отдѣлихъ се съ нѣколко другари, сетне въ началото на юний бѣхъ кѫде Драмско. Дойде Сандански съ чета. Пратиха отдѣлни чети за Драмско подъ войводството на Мирчо (отъ Мехомия), и азъ се присъединихъ къмъ тая чета. Приготовлявахме за въстанието пексимитъ, събирахме пари за пушки, но не успѣхме да купимъ. Въ началото на септемврий се свика конгресъ въ Пиринско за да се дигне въстание на 14 септемврий. Имаше планове, какво да се прави въ Драмско, да изгоримъ въ селото Еридере кѫщитѣ на двама шпиони гъркомани и за други атентати по желѣзницата. На 14 септемврий Мирча отъ засада убиватъ турцитѣ. Азъ взехъ мѣстото му, — водитель на драмската чета. Щѣха да излѣзатъ на 14-ти до 70 души

 

149

 

селяни отъ Калапотъ, но поради несполукитѣ по другитѣ села хората изстинаха, отказаха да дадатъ момчета, защото се бояха турцитѣ да не изгорятъ селото имъ. Турцитѣ ни осетиха и селянитѣ ни предадоха. Има сражение при с. Калапотъ въ една дѫбова горичка, гдето паднаха двама турци; трима отъ нашитѣ се предадоха. Заградиха горичката, а селянитѣ предлагатъ на четиримата останали да ги зариятъ въ шумата, — бѣха избили цѣлата чета. Предадоха пушкитѣ, пексимита. Азъ избѣгахъ въ Неврокопско и следъ 7—8 дена дойдохъ тукъ.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]