Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ
Л. Милетичъ
СПОМЕНИ НА ХРИСТО КУСЛЕВЪ
II.
Куслевъ въ Сѣръ. — Аферата на Наумовъ. — Дѣлчевъ съ чета въ Сѣрско и Драмско. — Куслевъ организува селянитѣ, купува орѫжие. — Гонения съ турски бегове.
Като свършихъ VII класъ, безъ матура (1900 год.), отидохъ презъ ваканцията въ Дойранъ за св. Илия на панаиръ. Срещнахъ се съ сѣрския рѫководитель Стефанъ Константиновъ (отъ с. Хотово, Мелнишко). Каза ми, че въ Сѣръ нѣма човѣкъ да рѫководи работитѣ, понеже бѣше станало покушението срещу Наумова та бѣха се разбѣгали, а Нико Никовъ бѣше затворенъ. Покушитель бѣше Михалъ Попето, родомъ отъ Радомирско. После го убиха въ Кукушко, именно по-мина-
109
лата година, когато бѣше тръгналъ съ една чета да задигне една калугерка — игуменката католикиня въ Кукушъ. Католицитѣ иматъ тамъ нѣщо като манастиръ. Потерата ги открива, той пада убитъ въ с. Чугунци преди да успѣятъ да приложатъ плана си. Съ Попето взеха участие въ покушението противъ Наумова още Ангелъ Спанчовалията (отъ Мелнишко), по-сетне сѫщо така убитъ, защото мина къмъ върховиститѣ, и Андонъ Кьосето. Тогава азъ заминахъ въ Сѣръ, следѣхъ, какво говори ранената Наумовица. Чрезъ Димитъръ попъ Томовъ, учитель въ Сѣръ (род. отъ Гевгелия), узнавахъ всичко, какво говори тя, и докладвахъ въ Дойранъ. Тя бѣше се заканвала, че всичко за организацията ще разкрие, но когато дошелъ турскиятъ следователь, следъ три дни, вече не е могла да говори. Следъ смъртьта ѝ писало се на Наумова отъ Солунъ едно писмо да се дигне отъ Сѣръ, защото въ противенъ случай ще бѫде убитъ. Писаха ми да видя, дали ще се дигне, и той следъ 2—3 дена се дигна. Следъ това получавахъ писма отъ Дѣлчева, който бѣше дошелъ съ чета отъ София съ цель да задигне единъ консулъ — мисля че австрийския консулъ въ Сѣръ. Той се навърташе въ близката планина Боздагъ. Покушението върху Наумова осуети тоя планъ. Имаше гонение, а и нѣмаше хора. Следъ това кроехме да дигнемъ единъ турчинъ по име Халязъ бей, много богатъ, въ Драмско. Стойо войвода едно време искалъ да го дига и биде убитъ тамъ. Писаха ми отъ Драмско, че на известна дата тоя бей ще мине покрай една мандра та да го дочакатъ. Но самиятъ калаузъ, единъ гъркоманъ, който е водилъ преговори съ Дѣлчева за да подведе бега да мине отъ тамъ, отивайки на мандрата обадилъ на бега, че го чакатъ комити, и той се върналъ назадъ. Муструкътъ бѣше тогава съ Дѣлчева и тогава избѣга оть Дѣлчевата чета съ 7 души за да правятъ харамий-
110
ство. И наистина наскоро следъ това Муструкътъ дигна калугера отъ Сѣрския манастиръ, отъ когото взеха до 300 лири. И Бозуковъ бѣше съ Дѣлчева, и той се отдѣли съ своя чета за въ Кукушко, за да дигатъ дойранския бегъ, но не успѣ. Дѣлчевъ успѣ наскоро да дигне единъ гъркъ отъ Сѣрско, но той имъ избѣга преди да се взематъ паритѣ. Дѣлчевъ го държа 15-20 дена.
Азъ тогава заминахъ за Солунъ. Въ Сѣръ бѣхъ говорилъ съ секретаря на българското агентство Самаровъ (род. отъ Пещера въ България) по освобождението на Никова, който биде арестуванъ по аферата съ Наумова. Никовъ бѣше съветникъ въ рѫководителното тѣло и бѣше заподозренъ. Самаровъ ми каза, че съ 10 лири би се издействувало освобождението на Никова. Въ Солунъ съобщиха това на Татарчева и се изпратиха 10-тѣ лири, но Никовъ не можа да се освободи. Въ началото на учеб. год. 1900/1091 год. заминахъ въ Кукушъ и бидохъ назначенъ главенъ учитель въ първокласното училище въ Долни Порой. Назначенъ бѣхъ отъ сѣрската община.
Въ Порой прекарахъ до ваканцията. Тукъ бѣхъ рѫководитель въ Поройско. Почти въ всичкитѣ села се устроиха комитети съ изключение на селата Липушъ и Тодоричъ. Рамна е влашко село. Имаше вече правилници, устави, които се разпратиха по всички села. Въ всѣко село се назначиха рѫководители и съветници. Събираха се членски вносове. Имаше куриери. Волнитѣ помощи се опредѣляха отъ рѫководителното тѣло. Азъ разпитвахъ рѫководителя въ всѣко село, кой колко може да даде, та споредъ това имъ се налагаше. Имаше специални лица терористи. Имахъ въ Долни Порой двама, единъ отъ тѣхъ бѣ Алеско Поройлията. Пращахъ ги въ други села, често пѫти заедно. Нѣма случай да се прибѣгва до насилия, обикновено си даваха помощьта. Съ-
111
брахъ само въ Долни Порой до 120 лири. Отъ Шугово се взеха до 30 лири, отъ Мѫтници 10 лири, отъ Горни Порой до 150 лири и др. Още не се искаха отъ всички села помощи, за да не се огорчатъ хората отъ самото начало, а само членски вноски се взимаха отъ всички, и то само отъ посветенитѣ.
Азъ заварихъ вече съ чета Мих. Попето, който отиваше само въ нѣкои села съ 6 — 7 души. Тя бѣше организационна чета. Попето бѣше дошелъ съ Дѣлчева и въ Сѣрско се отдѣли съ отдѣлна чета въ Порой за да накаже двама турци, зулумджии, отъ с. Шугово и отъ Г. Порой. Биде наказанъ и единъ шпионинъ, влахъ, отъ Г. Порой. Следъ туй по заповѣдь отъ Ц. К. четата биде повикана да отиде въ Кумановско, гдето имаше борба съ сръбската пропаганда. Презъ пролѣтьта дойде друга чета, кукушката чета, само съ четирма души. Тази служеше да събира паричнитѣ вноски, които се пращаха въ Сѣръ. Съ комитски пари азъ купувахъ пушки, револвери само отъ арнаутитѣ. Пушкитѣ, повечето система “Гра", продавахъ ги на селянитѣ срещу дадената стойность. Купихъ 26 пушки. Отъ Сѣръ и отъ централния комитетъ не позволяваха да се купуватъ пушки, защото ужъ отъ България щѣли да дойдатъ по-евтини. Азъ плащахъ до 2 1/4 до 2 1/2 лири за пушка. Правѣше се обучение само съ прицѣль. Бѣше дошелъ Илия Орловъ (бившъ юнкеръ въ София) за главенъ учитель въ Долни Порой та съ негова помощь упражнявахме членоветѣ на Д. и Г. Порой; събирахме ги въ черквата и тамъ се упражняваха въ прицѣлка, стреляне правъ, на колѣне и лежешкомъ. Презъ тая година биде убитъ единъ арнаутинъ, Реджо, контрольоръ на тютюна, защото криеше арнаути разбойници. Уби го Алексо като терористъ. Следъ туй нѣколко пѫти се тури засада на Салимбегь отъ Долни Порой, гдето има много лоши
112
турци, и на Емеръ-ага — и двама членове на турския комитетъ въ Д. Порой, въ който е влизалъ и мюдюринътъ. Тѣ отъ своя страна много искаха да ме убиятъ, а тъй сѫщо и Алекса, но не успѣха да ме начакатъ нѣгде. Единъ пѫть щѣха да ме убиятъ у дома, но пакъ не сполучиха. Знаеха вече турцитѣ, какво вършимъ. Всѣка недѣля идваха наши хора въ черквата, гдето кърщавахме новитѣ. Опитахме да отровимъ Емеръ-ага, понеже той нигде не излизаше, но осети. Трѣбваше да изпие въ чай отрова, въ кафенето на съветника Вельо Калайджиевъ, който бѣше идеаленъ момъкъ. Другиятъ съветникъ Георги Недѣлковъ, нареченъ “Майка му стара", (челъ „Подъ игото") тъй сѫщо рѣдъкъ работникъ, идеаленъ човѣкъ, поосетилъ, че въ гърлото щипе нѣщо, усъмнилъ се и далъ чашата да пие кафеджията. Турчинътъ извадилъ и револверъ и го каралъ да пие. И този глътналъ две-три глътки и плюналъ, като казалъ, че наистина нагорчава нѣщо, — и му направилъ другъ чай. Турчинътъ се бѣ усъмнилъ, защото и турцитѣ бѣха захванали да употребяватъ отрова и бѣха опитали и мене да отровятъ. Бѣхъ ходилъ въ Солунъ по единъ шпионинъ влахъ, за да го посоча тамъ, та да го спастрятъ, тъй като въ Порой не можеше да се извърши туй, понеже се пазѣше. Връщайки се отъ Солунъ отидохъ въ единъ ханъ на обѣдъ при единъ българинъ, Динко (Динката) въ Долни Порой. Той бѣше заедно съ турцитѣ, — обираха хората. Бѣше го повикалъ самиятъ мюдюринъ и бѣше му говорилъ да ни убие. Азъ поискахъ вино, глътнахъ единъ-два пѫти, стана ми лошо, взехъ да повръщамъ, — много лошо ми стана. Добре, че не глътнахъ повече.
Засадитѣ противъ реченитѣ двама бегове не сполучиха, понеже не минаха турцитѣ. Турихме засада на единъ докторъ, гъркъ, отъ Долна Джумая, турски шпио-
113
нинъ, но и той не мина презъ сѫщото мѣсто. Хора на турския комитетъ три пѫти стреляха върху Михалъ отъ Горни Порой, но не можаха да го убиятъ. Следъ туй едно турче, членъ на турския комитетъ, подкупено отъ власитѣ въ Горни Порой (въ това село има власи), уби единъ богатъ българинъ отъ сѫщото село, Клифовъ Иванчо, членъ на организацията.
Такива кървави гонения имаше тогава.
Презъ ваканцията отидохъ си въ Кукушъ. И тамъ училището бѣше станало цѣлъ хюкюматъ. И въ Порой вече бѣше въведено да ги сѫдимъ хората, да имъ разправяме сѫдебни дѣла. Това се въведе въ Поройско презъ нея година, а въ кукушкия районъ сѫденето по-рано бѣ захванало. Хората бѣха престанали да ходятъ по турски сѫдилища. И на нечленове на организацията се запретяваше чрезъ терориститѣ да ходятъ по турски сѫдилища. Следъ ваканцията се върнахъ пакъ въ Д. Порой, но едно писмо отъ Сѣръ дойде, и азъ трѣбваше да замина въ Сѣръ, гдето ми съобщиха, че въ Петричко нѣмало нищо наредено, имало нужда отъ опитенъ въ дѣлото човѣкъ та трѣбвало да замина въ с. Цапарево. Тукъ станахъ учитель и прекарахъ цѣла учебна година - 1900—1901.