Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ
Л. Милетичъ
СПОМЕНИ НА ХРИСТО КУСЛЕВЪ
Христо Куслевъ.
ПРЕДГОВОРЪ.
Христо Куслевъ, интелигентенъ момъкъ, завършилъ солунската гимназия и бившъ народенъ учитель, е единъ отъ първитѣ, които ме посветиха въ работитѣ на вѫтрешната организация, особено подробно описвайки ми печалното зрелище, което сѫ представлявали гоненията между последователитѣ на централния комитетъ и на основаното въ Солунъ „Братство", както и по-сетне борбитѣ между върховисти и централисти главно въ Петричкия районъ, гдето Куслевъ е рѫководилъ организационна чета. Тогава особено впечатление ми направи разказътъ му за жестокитѣ наказания, прилагани спрямо лекитѣ жени отъ народа, които не изпълнявали строгата заповѣдь на организацията да не се сношаватъ съ турци. Сѫщо така ме учудиха не по-малко любопитни епизоди въ споменитѣ му, какъ видни турци сѫ търпѣли явното намѣсване на четитѣ въ частния животъ на населението, принуждавайки го да страни отъ турцитѣ, чувствително увреждайки по този начинъ тѣхнитѣ интереси и главно господарския имъ престижъ. Изобщо споменитѣ на Куслева съдържатъ любопитни, характеристични епизоди отъ живота на населението, срѣдъ което тогава е действувалъ.
Разказътъ на Куслева достига до края на голѣмото въстание, следъ като е действувалъ съ чети и въ Разлога и Неврокопско. Той е тръгналъ съ Дѣлчева презъ януарий 1903 г. и следъ смъртьта му е действу-
102
валъ въ Струмишко, като е взелъ участие сетне и въ действията по време на въстанието. Не разказва обаче подробности, какво е вършилъ презъ туй време; очевидно е, че нищо сериозно не се е предприемало поради слабата подготовка за въстание па и поради убеждението, което всички рѫководители отсамъ Вардара сѫ споделяли, че въстанието е прибързано, неподготвено. Поради това и тукъ въстанието се е изразило само въ нѣкои по-смѣли акции на районнитѣ чети.
Разочарувань отъ неуспѣхитѣ, Куслевъ сетне продължи да се учи въ чюжбина и свърши по зѫболѣкарство въ Женева, гдето презъ 1907 год. пакъ го видѣхъ. Той следъ това нѣкое време престоя въ България и после се изгуби нѣгде въ чужбина.
Л. М.