Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ
Л. Милетичъ
СПОМЕНИ НА ЧЕРНЬО ПѢЕВЪ
II.
Ч. Пѣевъ заедно съ Сандански въ Разлога участвува при залавянето на Мисъ Стонъ. — Борба съ върховиститѣ на чело съ Саевъ. — Ч. Пѣевъ се старае да спира селянитѣ да не въставатъ. — Въорѫжени стълкновения съ върховистки чети. — Ч. Пѣевъ въ Струмишко.
Заминахме за Разлога и тамъ смѣтахме да уловимъ нѣкого, напр. нѣкого си Х а у с а, инспекторъ на протестантитѣ. Въ Банско бѣхъ азъ съ Сандански, а четата бѣше вънъ. Случайно пристигна Мисъ Стонъ. Решихме да я заловимъ. На три часа отъ Банско, въ мѣстностьта Предѣлъ, бѣхме съ цѣлата чета, нѣкои отъ която бѣха облѣчени съ аскерски дрехи. Сандански Ви е разправилъ, какъ стана залавянето на Мисъ Стонъ и другарката и госпожа Цилка, българка. Понеже Дончо сетне съ свои хора нападна четата ми отъ 5 души въ с. Тросково, гдето бѣха и заловенитѣ жени, момчетата се окопаха и водиха престрелка. Женитѣ бѣха въ една маза. Азъ пристигнахъ съ 50 души селяни отъ организиранитѣ отъ с. Лѣшко, и Дончо, като разбра, че наближаваме, отстѫпи. Въ тая престрелка едно селянче отъ с. Тросково, което Дончо бѣ изпратилъ да ни предложи да се предадемъ, момчетата ни го убиватъ, когато наближило, безъ да знаятъ кой е. Съ женитѣ се крихме все по селата — Покровникъ, Лешко, Селище, Тросково, Сушица. Следъ като Дончо премина въ Мелнишко, отидохме и въ с. Кресна и с. Влахи. Когато се взе откупътъ, бѣхме въ Влахи. Детето на Цилка се доби въ Кресна.
Дончо отначало се казвалъ четникъ (сир. началникъ на чета) отъ Петричко и че иде да отвори каналъ за Мелнишко, за да пренася орѫжие. Една чета подъ водителството на Мих. Лазаровъ (родомъ отъ България, унтерофицеръ) отъ 13 души, която е била съставена отъ селяни на организацията, е била върната назадъ презъ границата, а орѫжието имъ взелъ Дончо, както и орѫжието, което тѣ носили за Петричко. Дончо предлагалъ и тѣ да се присъединятъ къмъ него, понеже тѣ идѣли безъ „пълномощно" отъ централния комитетъ.
Презъ февруарий 1902 г. откупътъ се взе. Азъ заминахъ въ Струмишко да пусна женитѣ, а другитѣ донесоха откупа. Сумата сетне се разпредѣли по районитѣ.
Презъ пролѣтьта 1902 година върховиститѣ бѣха успѣли да хванатъ почва въ Петричко, Джумайско и Малешевско. Седянитѣ още не бѣха се отметнали отъ вѫтрешнитѣ, а само искаха да се примиримъ съ върховиститѣ. Последнитѣ работеха съ хора, които вѫтрешнитѣ избягваха. Тѣ повечето бѣха съ лошо име — контрабандисти и пр. Преследвахме се. Следъ Дончо дойде въ Джумайско Ив. Пашалията за четникъ. Азъ го преследвахъ, искахъ да се срещна съ него та предъ населението да се изкажатъ и дветѣ страни и да оставятъ на населението само да сѫди. Въ с. Желѣзница рѫководителитѣ предадоха моитѣ хора на турцитѣ, а Пашалията избѣга. Рѫководителитѣ поискаха да се оттегля. Азъ настоявахъ да стане събрание, за да се прегледатъ смѣткитѣ. Рѫководителитѣ, учители, Хр. Стоевъ и Хр. Ташовъ, възползувани, че има два комитета, избѣгваха
61
да се явятъ въ събрание и да се разгледатъ смѣтки за вземени пари. Тѣхенъ човѣкъ, Георги Кривошиевъ, преоблѣченъ въ турски дрехи, отива въ Джумая и обажда на турцитѣ. Азъ и другаритѣ видѣхме, че отъ Джумая е потеглилъ аскеръ (вижда се отъ селото), но не предполагахме, че има предателство. Заехъ позиции и стана седъмчасово сражение. Едно момче падна. Пашалията въ туй време се потайвалъ въ с. Желѣзница. Това бѣше на велики вторникъ. Сетне се видѣ вече, че съвсемъ не може да има дружба съ върховиститѣ та се захванаха жестоки преследвания. Съ Саева азъ на два пѫти се ударихъ. Първомъ Саевъ, като се срещна съ мене нощно време при колибитѣ Габрово, се почна престрелка, която трая близу единъ часъ. Отъ тѣхна страна падна едно момче мъртво, а отъ наша страна две момчета бидоха ранени — Нунковъ Костантинъ (отъ Чирпанъ) и Гьошо Ивановъ (отъ Враца, сега убитъ въ Гевгелийско). И дветѣ страни знаеха, че не се борятъ съ турци. Това бѣше презъ май месецъ. Къмъ края на май имахъ още едно сблъскване при Селище пакъ съ Саева; сутриньта стана престрелка изъ кѫщитѣ, около единъ часъ, безъ жертви. Единъ пѫть азъ и Саевъ предъ множество селяни въ с. Лешко се обяснявахме въ присѫтствието и на дветѣ чети; и дветѣ страни твърдо останаха на своето.
Агитацията на върховиститѣ състоеше главно въ това, че още презъ сѫщата година щѣло да има въстание и говорѣха, че помощь ще има отъ България и отъ Русия.
Презъ августъ, когато азъ се срѣщахъ единъ пѫть съ Саева и говорихъ цѣль день съ него по въстанието, Саевъ бѣше на мнение, че, нѣма да се дига въстание, а ще трѣбва да се работи още една-две години. И азъ се изказахъ тогава, че щомъ е така, се надѣвамъ презъ зимата да се споразумѣятъ и дветѣ страни.
62
Кѫде 17 септемврий 1902 г. пристигнаха още 30 души съ Славчо Ковачевъ, Кръсто Асѣновъ и др., та четата ми стана до 50 души. Задачата ни бѣше, щото подъ моя команда да се изпѫдятъ върховиститѣ, най-главно да имъ се осуети планътъ за въстанието, за което тѣ вече явно агитираха. Селянитѣ бѣха вече си приготвили всичко за въстание, скрили си храна, дрехи, и нищо не работѣха, нищо не си приготовляваха за зимата, за овцитѣ и пр. съ твърда вѣра, че ще се освободятъ. Селянитѣ въ Джумайско, Петричко и Малешевско тогава вече бѣха минали откъмъ върховиститѣ. Имаше села като Лешко, гдето върховиститѣ не си пробиха пѫть, но изобщо повечето съчувствуваха на тѣхъ. Съ Саева бѣше и Лефтеровъ — всичко до 40 души; Дончо въ Петричко водѣше до 20 души; Пашалията въ Малешевско и Петричко — 15 д.; на лѣвия брѣгъ на Струма Юрданъ Стояновъ и Николовъ водѣха около 80 души. Въ Малешевско имаше чети, изпратени отъ Цончева, но водителитѣ имъ бѣха мѣстни хора като Василъ Пехливанътъ, Костандиевъ, Петъръ Уже, а въ Петричко: Костадинъ Поповъ, Кост. Бакаловъ и др.
Като се увеличи четата ми на 50 души, тръгнахъ по диритѣ на Саева съ цель да го ударя и да го прогоня та да се осуети въстанието. Нѣкои отъ селянитѣ, като видѣха, че азъ се поусилихъ, и като наближаваше деньтъ на въстанието, взеха да се колебаятъ, даже и много върли привърженици на върховиститѣ, като напр. попъ Лазаръ отъ с. Падежъ, та дойдоха да ме викатъ да ги спася сир. да изгоня Саева. Азъ пристигнахъ въ Падежъ и насмалко щѣхъ да заловя Саева, но Саевъ отдѣлва четирма души отъ четата си, които отишли та убили спахиитѣ отъ с. Желѣзница (на 22. септемврий, въ недѣля). Селянитѣ, сплашени отъ последствията, отиватъ при Саева да искатъ съветъ, тъкмо
63
срещу 23. септемврий презъ нощьта, когато азъ търсѣхъ Саева. Саевъ отговорилъ на селянитѣ, че въстанието е решено та, щомъ дойдатъ турци да ги ловятъ, тѣ да взематъ пушкитѣ и да удрятъ. На осъмване азъ се спрѣхъ въ с. Падежъ, а когато излѣзохъ да поставя караулитѣ, видѣхъ двамата селски попове, извикахъ ги и отъ тѣхъ разбрахъ за убийството на спахиитѣ, за въстанието, което вече захващало съ тоя день и че поповетѣ отивали въ черквата да задигнатъ черковнитѣ книги и утвари. Саевъ тогава билъ въ с. Тросково. Докато още така разговаряме, и пушкитѣ припукаха въ с. Желѣзница, — бѣ се почнала престрелка между селяни и аскера. Като припукаха пушкитѣ, ние излѣзохме на баира, гледахме съ биноклитѣ и видѣхме, че селянитѣ, разбити отъ аскера, бѣгаха въ панически страхъ. Ние, които селяни срѣщахме, увещавахме ги да не взиматъ участие, като предполагахме, че сбиването ще се ограничи само въ с. Желѣзница. Аскерътъ подпали селото Желѣзница. Тогава получихъ писмо отъ Саева съ съдържание : „Селянитѣ се биятъ, не зная, коя е причината, ела да помогнемъ на селянитѣ или поне ни пази тила". Азъ, като получихъ писмото, слѣзохъ отъ баира, надойдоха селяни, жени, деца, и азъ ги съветвахъ да не бѣгатъ, защото другъ аскеръ ще ги пресрещне, ами да си седятъ по домоветѣ. Ето иде Саевъ съ развито знаме къмъ Желѣзница. Ние се изтеглихме къмъ с. Габрово да увещаваме другитѣ села да си стоятъ мирно. Имаше цѣлъ день сражение между Саевъ и аскера. Ние гледахме отъ далечъ. Малко селяни взеха участие. Много дойдоха при насъ, гдето бѣхме взели позиция за всѣки случай. Мръкна се. Ние стояхме още три дена въ Джумайско и нѣма никакво друго сражение. Саевъ съ 4—5 жертви се отдръпналъ. На четвъртия день, като захванаха да се движатъ потери, изтеглихме се въ Мале-
64
шевско. Тамъ три-четири дена се движихме и увещавахме селянитѣ да стоятъ мирно и да оставятъ четитѣ да се биятъ. Единъ день седѣхме на една височина и забелязахме, че единъ човѣкъ съ шинелъ влѣзе въ една колиба. Ние съ Кръсто Асѣновъ отидохме тамъ и той се каза четникъ отъ четата на Василъ Пехливана. Заловихме го безъ съпротивление. Отъ него и отъ писмата, които носѣше, разбрахме, че тѣ сѫ решили да дигатъ на другия понедѣлникъ, кѫде 30 септемврий, въстание въ Малешевско. Сега разпорежданията имъ бѣха първомъ да се убиятъ поляцитѣ и спахиитѣ турци, каквито има, и всички селяни да се дигнатъ кой съ каквото има — съ коси, брадви и пр. Ние не вярвахме, че селянитѣ ще се дигнатъ, ала Пехливанътъ отъ друга страна бѣше изпратилъ хора да убиятъ пѫдаритѣ, та като дойдатъ турцитѣ, селянитѣ отъ страхъ да сѫ принудени да се биятъ. Тогава набързо взехме решение, — раздѣлихме се на две: Кръсто Асѣновъ съ 15 души отиде да забиколи една часть отъ Малешевско, а азъ другата часть съ цель и да увещаваме къмъ миръ и да разбиемъ върховисткитѣ чети, които бихме срещнали. Тръгнахме денемъ, само повече села да забиколимъ. Кръсто срещналъ при с. Митрошинци трима отъ хората на Пехливана, дошли да убиватъ поляцитѣ. Селянитѣ успѣли да обадятъ на Кръсто, той ги заградилъ, но тѣ избягали. Ние пакъ съ другата часть отидохме въ с. Владимирово съ целъ да свикаме въ недѣля събрание, за да се разберемъ съ селянитѣ. Ние се казвахме въ това село върховисти, че сме дигнали въстание въ Джумалийско и идемъ да ги освободимъ. Това го направихме съ цель да узнаемъ, где е четата ка Васе Пехливана. Селянитѣ се довѣриха, като видѣха съ мене и Владиславъ Ковачевъ съ офицерски дрехи (по-рано не ходѣше съ офицерски дрехи) и ни казаха, где е четата. Тогава писахме писмо
65
на Пехливана, подписахме „Дарвинговъ", за да дойде да се споразумѣемъ по въстанието. Узнахме, че той вече е събралъ до 50 души селяни съ цель да нападне на другия день, деньтъ на въстанието, аскера въ с. Будинарци. Ние трѣбваше да действуваме бързо, защото оставаше само единъ день за да предотвратимъ катастрофата, и за това прибѣгнахме и къмъ казаното лукавство. Пехливанътъ се усъмнилъ въ писмото, понеже едно отъ момчетата му, които бѣха заградени преди това отъ насъ, му бѣ казало, че гърмѣли върху имъ, ала не знаяло сигурно, дали е билъ аскеръ или не. Пехливанътъ изпрати двама свои четници, между които бѣше и Григоръ Георгиевъ-3вѣрката. Отъ последния, който е билъ човѣкъ на вѫтрешнитѣ, узнахъ, че тѣ решили да дигнатъ въстание на другия день. Задържахме Звѣрката при насъ, а другия го изпратихме съ писмо до Пехливана да дойде да се срещнемъ. Той вмѣсто да дойде съ цѣлата си чета, отдѣля се съ 6 души и дохажда срещу насъ на 1/2 часъ разстояние и праща единъ човѣкъ да отидатъ само двама души отъ насъ при него. Отиде Ковачевъ съ още едно момче да го увещаватъ да не дига въстание. Видѣхъ, че трѣбва да се убие Пехливанътъ и се приближихъ съ четирма души отзадъ къмъ него, гдето разговаряха съ Ковачева. Като се върна Ковачевъ и съобщи, че онзи не си отмѣнява решението и Пехливаньтъ още чакаше, открихме огънь на тѣхъ, ранихме Пехливана, едно момче падна на мѣсто и други две ранени. Ние се оттеглихме. Пехливанътъ, раненъ въ крака, не можеше да ходи. Въ следствие на това и не стана въстание въ Малешевско; селянитѣ, които се бѣха събрали при Пехливана, се разбѣгаха.
Ние постояхме още малко въ Малешевско, докато го очистихме отъ тия четици. Една отъ тѣхъ, нападната отъ Кръсто Асѣновъ, изгубила единъ четникъ и избѣ-
66
гала въ България. Въ с. Горемъ (Петришко) още на първия день на въстанието селянитѣ, като видѣли, че ги излъгали, обърнаха пушкитѣ противъ върховиститѣ и рѫководителя Българиновъ Стоянъ. Този тая пролѣть заедно съ баща си пакъ бѣше отишелъ да организирва, но, предадени отъ съселянитѣ, били избити отъ турцитѣ. Следъ като поизчистихме Малешевско, остана тамъ Кръсто Асѣновъ, а пъкъ азъ заминахъ за Струмишко, защото тамъ бѣше се открила афера та турцитѣ търсѣха пушки, биеха, изтезаваха населението за да прибератъ орѫжието и пр. Като пристигнахъ, намѣрихъ, че почти всичкото орѫжие е предадено. Уплашихъ се, че всичкото орѫжие ще прибератъ и бѣхъ решилъ да ударя на аскера. Спрѣ се преследването и се успокоиха духоветѣ. Зимата прекарахъ по селата въ Струмишко съ чета отъ 10 души. Ковачевъ замина за Щипско. Нѣкои се върнаха въ България, болни.