Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ
Л. Милетичъ
СПОМЕНИ НА ЧЕРНЬО ПѢЕВЪ
Черньо Пѣевъ
ПРЕДГОВОРЪ.
Между войводитѣ, действували отъ самъ Вардара, Черньопѣевъ или по-точно Черньо Пѣевъ заема следъ Сандански първо мѣсто, а като боева сила той си е спечелилъ голѣмо име, особено че нему се падна да изнесе първото по значението си кърваво сражение при село Баялци (на 4. февруари 1901 г.) съ турската войска, която до тогава не бѣ срещнала такъвъ силенъ отпоръ отъ страна на българскитѣ комити. За жалость и Черньо Пѣевъ изхаби по-голѣмата часть отъ времето и енергията си въ кървави разправии съ върховиститѣ, за които читательтъ ще намѣри интересни подробности въ обнародванитѣ му тукъ спомени. И на Черньо Пѣевъ всичкитѣ усилия въ тая борба съ привърженцитѣ на върховния комитетъ сѫ насочени да се предотвратятъ опаснитѣ последици за населението отъ едно прибързано въстание, което при все това успѣшната агитация на подирнитѣ предизвика, но въ твърде скромни размѣри, благодарение на противодействието на вътрешнитѣ дейци, между които въ това отношение не малка роля изиграва Черньо Пѣевъ. Той захваща своята четнишка кариера като опитенъ въ военното изкуство боеви инструкторъ най-напредъ въ районна чета въ Гевгелийско и Ениджевардарско въ началото на 1900 година, а сетне преминава въ Кукушко, гдето въпрѣки слабото си образование е успѣлъ да развие забележителна организаторска дейность по селата. Сетне му се пада да действува и въ други
50
райони въ Струмишко, Малешевско, Джумайско и пр. Въ Джумйско се бѣ почнала борба съ върховиститъ, въ която и Черньо Пѣевъ взема голѣмо участие. Въ съдружие съ Сандански и Черньо Пѣевъ съдействува при залавянето на Мисъ Стонъ и отбива атакитѣ на върховиститѣ. Следъ много премеждия и Черньо Пѣевъ съ голѣма угриженость посрѣща известието, че въ тайния конгресъ въ Солунъ на 1 януарий 1903 год. е било решено да се дигне общо въстание: въорѫжението въ отсамвардарскитѣ райони, които Черньо Пѣевъ добре е познавалъ, е било много слабо, а малка е била надеждата, че ще може въ таково кѫсо време да се набави най-нужното. Между туй солунскиятъ атентатъ въ срѣдата на месецъ априлий с. год. разстройва плановетѣ му дотамъ, че той изгубилъ вѣра, че ще може нѣщо сериозно да направи, и твърде разочаруванъ се прибира въ България. Тепърва презъ августь, въ разгара на въстанието въ Битолско, Ч. Пѣевъ преминава съ чета въ Кочанско и се опитва съ нѣколко смѣли акции да спомогне отъ своя страна, но усилията му отиватъ напразно та се завръща назадъ. Веднага подиръ въстанието Черньо Пѣевъ пакъ се втурва въ Разлога за да се завърне пакъ назадъ следъ безполезно дадени жертви въ едно сражение съ турска войска.
Презъ зимата 1904 г. се срещнахъ съ Черньо Пѣевъ и го разпитахъ за революционната му дейность. Простичко, но естествено и логично разказваше той. Виждаше се, че Черньо Пѣевъ се е посветилъ въ служба на освобождението на Македония, ако и немакедонецъ, не отъ лична амбиция да се прочуе съ подвизи въ опасното тогава революционно поле, а по силенъ патриотиченъ усетъ и благоговейно отнасяне къмъ тогавашнитѣ рѫководители на дѣлото, между които първъ му е повлиялъ Б. Сарафовъ, подъ чиято команда е слу-
51
жилъ въ ломския полкъ. Когато се запознахъ съ него, той бѣше много нѣщо видѣлъ и научилъ та, разбира се, и у него се бѣ развило известно самомнение да критикува и да сѫди други видни дейци по дѣлото. При все това можеше да се забележи, че той е човѣкъ, когото по-умни и по-хитри отъ него лесно сѫ могли да влияятъ, понеже желанието му да работи е било непреклонно, а не се е рѫководилъ отъ голѣми лични амбиции. Той сетне наистина подпадна подъ влиянието на едни несъответни на неговия духъ и природа крайни начала, но при все това честно сложи живота си жертва на отечествения идеалъ.
Л. М.