Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ
Л. Милетичъ
СПОМЕНИ на ЯНЕ САНДАНСКИ
I.
Биографични данни. — Сандански постепенно взема страната на Вътрешната организация противъ Върховния комитетъ. — Революционни дружби („крѫжоци") — Липса на срѣдства за да се въорѫжи населението.
14 Януарий 1904 г.
Родомъ съмъ отъ с. Влахи (Кресничко). Баща ми, Иванъ Сандански, е отъ сѫщото село. Роденъ съмъ въ 1872 г. 18 Май. Въ време на руско-турската война живѣехме въ Джумая, а сетне въ Дупница. Тукъ свършихъ основно училище, а отъ класното училище — втори класъ. Вземаха ме войникъ на 1892 год. Преди това се учихъ на занаятъ — обущарство около 2 1/2 години. Баща ми бѣше земледѣлецъ. Служихъ въ 13 полкъ въ Кюстендилъ до 1894 год. Следъ това останахъ въ Дупница при вуйка си, Спасъ Харизановъ, адвокатъ, като помощникъ — прошениеписецъ 2 1/2 години и сетне отдѣлно си бѣхъ прошениеписецъ още 3 1/2 години—до 1899 година. Още отъ малъкъ, когато се биехме махалитѣ съ камъни, все взимахъ ролята на комита. Следъ като свършихъ училището, заехъ се съ четене революционни книги. Биографията на Левски ми направи най-силно впечатление. Четохъ „Запискитѣ" на Захарий Стояновъ, „Подъ Игото" на Вазова и др. Обичахъ да чета и сетне по македонското дѣло. Тогава отъ Рилския манастиръ дойде сформирована чета подъ водителството на Стойо отъ с. Скрижево (Драмско), който по-рано деветь години на редъ е билъ арамия въ Македония, та бѣ дошелъ на 1892 г.
12
въ България, заловилъ се съ търговия въ Дупница. Като бѣха решили да дигнатъ презъ 1895 г. въстание, повѣриха му една чета, въ която и азъ влѣзохъ. Четата броеше до 200 души съ 12 души офицери, между които бѣха Давидовъ, Жостовъ, Атанасовъ, Димитровъ. Имаше и студенти — Пърличевъ, Мирасчиевъ и др. Отъ манастира четата замина по границата та презъ Якуруда на Доспатъ. Четата бѣше опредѣлена за Сѣрско — „Сѣрска чета." Офицеритѣ нѣмаха сериозно желание да влизатъ по-дълбоко въ Турция та все се въртѣхме по границата и една нощь запалихме село Доспатъ, което изгорѣ за 1 1/2 часъ. Бидоха убити нѣкои турци, случайно, но масови убийства нѣма. Четата се разпилѣ, щомъ мина въ България, разтури се.
Азъ пакъ си се завърнахъ на писалището при вуйка си въ Дупница. Отъ тогава се заинтересувахъ по-добре да вникна въ дѣлото, но мѫчно бѣше, нищо опредѣлено не долавяхъ. Само за комитета въ София знаехъ. Тепърва презъ 1896 година разбрахъ, че и вѫтре въ Македония има революционна организация. На 1897 година презъ гръцко турската война ни подлъгаха нѣкои офицери — капитанъ Венедиковъ и Морфовъ,— рекоха ни: „Идете сега въ Македония, а подиръ това и ние ще тръгнемъ" (разбрахме, че се отнася до българската армия). Образува се чета подъ водителството на Кръсто Захариевъ (отъ с. Орѣховецъ, Сѣрско). Той бѣше касапинъ въ Дупница, Стойовъ другарь, избѣгалъ отъ селото си, дошелъ въ България. Бѣше благородно момче; презъ 1895 година бѣ взелъ участие съ своя чета, слѣзълъ откъмъ Батакъ презъ Доспатъ въ Пирина, гдето се бѣ срещналъ съ четата на Муструка. Новообразуваната чета броеше 25—30 души, въорѫжени съ мартинки и берданки, дадени отъ Венедикова и Морфова. Азъ си купихъ своя пушка у братия Иванови, и като дойде че-
13
тата въ Дупница, присъединихъ се къмъ тѣхъ. Минахме Пирина, заминахме презъ Кресничко, гдето турцитѣ ни откриха, но не се ударихме съ аскера тамъ; аскерътъ ходѣше следъ насъ.
Като стигнахме до мѣстностьта Дебели Ридъ надъ селото Пиринъ (презъ юний месецъ), срещнахме се съ аскеръ до 150 души и се сражавахме отъ сутриньта до вечерьта. Отъ насъ никаква жертва не се даде. Вечерьта се оттеглихме, минахме къмъ Неврокопско, заобиколихме до мѣстностьта Спанополе, минахме за Банската рѣка, гдето пакъ се ударихме предъ обѣдъ до вечерьта съ до 250 души аскеръ и пакъ безъ жертви. Вечерьта прехвърлихме надъ селото Пиринъ при селото Попово. Тамъ ненадейно ни нападна аскеръ — убиха едно момче, Никола (отъ Петричко) и мене раниха въ лѣвата рѫка. Следъ това четата се върна въ България, и азъ се цѣрихъ (бѣхъ ударенъ подъ лакътя) въ Дупница, изцѣрихъ се. Пакъ си бѣхъ на писалището. Тогава се зарекохъ, че докато не разбера, какъ стои дѣлото, има ли организация вѫтре и пр, никому не ще ставамъ орѫдие — нѣма да мърдамъ вече.
Следъ това основахме, въ края на 1897 година, дружество „Младость" въ което влизаха Христо Яръковъ (отъ Дупница, чиновникъ), Димитъръ Маноиловъ (отъ Дупница, търговецъ), Александъръ Младжовъ (отъ Дупница, учитель), Никола Златковъ (отъ Дупница, свършилъ висшето училище, сега е въ Харманли), Христо Марковъ (отъ Трънъ, свършилъ висшето училище), Батановъ (математикъ, свършилъ висшето училище). Тѣзи бѣха членове на дружеството. Имаше читалня, библиотека. Азъ бѣхъ библиотекарь. Държаха се сказки. Цельта на дружеството бѣше саморазвитие и групировка. Разпѫдиха учителитѣ, останахъ азъ председатель на дружеството до 1899 година. Властитѣ правѣха голѣми
14
спънки, защото младежьта се групираше около насъ.
Презъ туй време вече бѣхъ доста освѣтленъ по работитѣ въ Македония ; отъ Малешевски узнахъ много работи, а отъ друга страна и отъ Дѣлчева, съ когото за пръвъ пѫть се срещнахъ презъ 1899 грд. въ Дупница, въ дома ми. Дѣлчевъ добре ме освѣтли върху целитѣ на вѫтрешната организация. Той бѣ дошелъ въ Дупница по работа като представитель на вѫтрешната организация. Азъ веднага разбрахъ, че Дѣлчевъ наистина е човѣкъ, който изтънко знае организацията и всичко, какво тя гони.
Презъ февруарий 1899 год. постѫпихъ чиновникъ, — директоръ на дупнишкия затворъ. Македонското дружество въ Дупница го реорганизирахме. Тогава въ Дупница учителствуваха Димитъръ х. Димовъ (отъ с. Горни Бродъ, Сѣрско) и Георги Паничаревски (отъ Дупница), свършили и двамата въ Кюстендилъ педагогическото училище. Георги Зашовъ отъ Разлога и Хр. Данаиловъ отъ Разлога, и двамата търговци, взеха сѫщо тъй участие та се реорганизува дружеството презъ септемврий 1891 год. Председатель стана Паничаревски, азъ бѣхъ подпредседатель, а Димовъ — дѣловодитель. Учителитѣ ги уволниха поради една тѣхна стачка, понеже общината не имъ плащаше. Ние избрахме за касиеръ Никола Лазаровъ (книжарь), а Стоименъ Цвѣтковъ (търговецъ) — за съвѣтникъ.
Съ Гьорче Петровъ се запознахъ презъ 1899 год. въ София. Въ 1900 год., когато се започна борбата съ Сарафова, тогава вече азъ взехъ страната на вѫтрешната организация. Върховниятъ комитетъ бѣше тогава купилъ до 500 дълги и 75 кѫси манлихери. Бѣха ги изпроводили въ Дупница до мене, като председатель на дружеството, за да ги скрия. Азъ ги скрихъ. Сетне се скарахме, понеже върховниятъ комитетъ тогава си пра-
15
вѣше събрание съ Цончева и др. Нашето дружество бѣ събрало въ Дупница и околията до 15,000 лева, които изпратихме на комитета. Следъ това, като се бѣхме разкарали, дойдохъ да искамъ обяснение, защо за нашитѣ пари поне не ни пратиха орѫжие, за да го пратимъ въ Македония. Тогава Сарафовъ разполагаше съ много пари, а ние нѣмахме пари. Тѣ обещаха, че ще изпратятъ до 6000 пушки и пр., и азъ си заминахъ назадъ. Като се върнахъ, дохожда Саевъ съ 15 души стъкмена чета — и ми пишатъ да му дамъ пушки и да му предамъ склада на пушкитѣ. Азъ отказахъ. Телеграфираха ми нѣколко пѫти, азъ отказвахъ. Бѣхме останали опозиция на комитета само трима — азъ, Малешевски и Гьорче Петровъ. Борбата се бѣше отпочнала: офицеритѣ бѣха хора нетърпѣливи, — машина, напой я вода и тя ще тръгне, — а пъкъ организацията вѫтре имаше нужда отъ бавна подготовка. Затова бѣхме на мнение, че офицеритѣ не сѫ хора за да работятъ съ народна маса, че сѫ негодни за подготовителния периодъ на организацията. Като видѣха, че ние здраво се опнахме, Сарафовъ отложи конгреса тогава, сепна се: не мислѣше той, че ще срещне такъвъ отпоръ отъ насъ. Той се обяви и противъ Цончева, понеже и той бѣше въ оставка и готовъ да го застѫпи. Сарафовъ издаде второ окрѫжно за да се отложи конгресътъ. Тогава той биде арестуванъ отъ правителството.
Спорътъ за пушкитѣ остана неразрешенъ, пушкитѣ азъ не дадохъ, останаха у мене. Когато затвориха Сарафова, Саевъ избѣга отъ Дупница въ София, азъ прибрахъ още нѣкои пушки отъ неговитѣ момчета, които сѫщо така избѣгаха. Имаше между тѣхъ и тукашни — унтерофицери, имаше и македонци. Бѣхме делегати въ конгреса въ София съ Малешевски, ходихме да видимъ Сарафова въ третия участъкъ, и тамъ той за
16
Цончева ми разправи, че билъ човѣкъ на княза и пр. Той агитираше предъ насъ да вземемъ неговата страна, надѣвайки се да го преизбератъ. Ние се обявихме за средната листа — Михайловски, Кеповъ, Влад. Димитровъ и др. Следъ туй се върнахъ въ Дупница, гдето си бѣхъ приготвилъ чета и чакахъ конгреса.
Заминахъ съ 8 души: Иванъ Цвѣтковъ, свършилъ VI. класъ въ софийската гимназия, родомъ отъ Разлога; Добре Даскаловъ, отъ Тиквешко, свършилъ протестантското училище въ Самоковъ; Коце Абаджиевъ, протестантинъ, свършилъ IV. класъ въ Самоковъ, родомъ отъ Пазарджикъ, и др. Въ протестантското училище както и въ желѣзарското училище въ Самоковъ имаше революционенъ крѫжокъ. И въ София имаше революционенъ крѫжокъ, а сѫщо тъй въ Кюстендилъ, Дупница и Шуменъ. Тия крѫжоци се бѣха основали по идея, дадена отъ Дѣлчева. Въ четата ми имаше е единъ старши унтерофицеръ отъ с. Влахи (Кресненско). Всички бѣхме 8 души. Тръгнахме на 1901 г. въ априлий м. Цельта ни бѣше агитационна, подготовителна работа въ служба на вѫтрешната организация и то въ пограничнитѣ райони— Джумайския, Разложкия и пр. Въ течение на три месеца обиколихъ Джумайско и Разлога; агитирахме предъ населението да си купува пушки, а и самъ трѣбваше за сѫщата цель да събера отъ това население пари. Но гледахъ беднотия голѣма, а пъкъ не се надѣвахъ на помощь отъ България, като знаехъ, какъ немилостиво бѣха паритѣ разпиляни отъ Сарафова, та за туй у мене узрѣваше мисъльта да се намѣрятъ по другъ начинъ повече пари за да се употрѣбятъ за дѣлото вѫтре въ Македония. Преди мене бѣше заминала една четица презъ тия села, но не бѣ развила никаква агитация. Първъ пѫть агитирахъ въ смисълъ да се постави организацията самостоятелно, да се почувствува населението свободно, като се
17
отстрани отъ турскитѣ власти и властьта се съсрѣдоточи по възможность въ рѫцетѣ на организацията — та населението на дѣло да види малко свобода, да почувствува тая свобода и да я обикне. Въ всѣко село се установиха управителни тѣла, събираха се членски вносове, а именно въ Бистрица, Хърсово, Марлево, Градево, Сърбиново, Мечково, Кресна, Сѣнокосъ, Влахи, Ощава, Ораново, Железница, Мощанецъ и Покровникъ. Ходихъ и въ Банско, но тамъ сами си бѣха наредили управително тѣло; Дѣлчевъ бѣше по-рано ходилъ тамъ. Населението добре ни посрѣщаше. Противоположна агитация отъ върховиститѣ вѫтре още не бѣше проникнала.