Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ
Л. Милетичъ
СПОМЕНИ на ЯНЕ САНДАНСКИ
Яне Сандански.
ПРЕДГОВОРЪ
Освободителното движение отсамъ Вардара до Илинденското въстание се развива при особени условия въ зависичость отъ по-прѣкото влияние отъ страна на организуваната македонска емиграция въ България, поради което и участието на източната часть на Македония въ революционната борба, рѫководена отъ Централния комитетъ на вѫтрешната организация, е по-слабо и неравномѣрно. Идеята, поробеното наше население да се подготви щото самостойно, на свои плещи да изнесе въстанието съ всичкитѣ необходими за цельта материялни жертви, не можа отсамъ Вардара да се възприеме изцѣло и безрезервно; това главно се дължи на близостьта на България, въ чиято материялна подкрепа въ решителния часъ се възлагали много повече надежди, отколкото оттатъкъ по Кичевско, Битолско, Охридско и пр., кѫдето влиянието на т. нар. Вьрховенъ македонски комитетъ отъ Княжеството едвамъ е достигало въ слаби, неясни отзвуци. Затова въ пограничнитѣ на България революционни райони населението, поставено между дветѣ идейни течения, борещи се за първенство, — агитацията на централиститѣ и на върховиститѣ, — само да сѫди и да решава, не е можело да не изпадне въ недоумение и да не се подаде на изкушението, че при обещаваната помощь отъ вънъ то по-лесно ще постигне идеала си, освобождението, безъ да отдѣля отъ слабитѣ си срѣдства за покупка на орѫжие и за многото други нужди на революцията.
6
При тѣзи условия, разбира се, рѫководнитѣ личности на вѫтрешната организация въ районитѣ отсамъ Вардара, а особено въ пограничнитѣ съ България се намирали въ твърде затруднено положение главно поради липса на материялни срѣдства. А тъкмо тукъ тѣзи сѫ били още по-необходими поради съперничеството между двата комитета, което е налагало да се хабятъ хора и пари за да се запазятъ заети, респективно да се извоюватъ изгубени позиции. При силното желание у вѫтрешнитѣ дейци непремѣнно да се справятъ какъ да е съ мѫчната си задача, не е било лесно за тѣхъ да пробиратъ срѣдствата, да не посѣгатъ върху морални и юридически права на личностьта. Трѣбва да вземемъ въ огледъ и грубата действителность, срѣдъ която повечето отъ тѣзи дейци на революцията сѫ израстнали, — въ една неправова държава, каквато бѣ тогава Турция, гдето произволътъ и насилието отъ вѣкове продължавали триумфалното си шествие та сѫ били забъркани елементарни сега за насъ правови понятия. Немалко внушителна роля е играло и пълното одобрение на началото, че цельта оправдава срѣдствата, възприето и отъ инакъ най-безкористно преданитѣ на освободителната идея рѫководни личности. Затова не може да ни учудва, ако и Яне Сандански, у когото се отразява срѣдниятъ манталитетъ и условниятъ моралъ на досежната срѣда отъ онова време, не се е поколебалъ, търсейки изходъ отъ безпаричието, да прибѣгне къмъ практикуваното още отъ старо време жестоко срѣдство — да се плени нѣкоя личность за да се вземе богатъ откупъ. Съ такива планове сѫ се носили тогава и други наши, много по-видни революционери и сѫ ги осѫществявали безъ много морални скрупули, понеже обикновено се е касаело до пленяването на нѣкой богатъ турчинъ. Но Яне Сандански въ своята безогледность превъзхожда всички други, за което никакъ
7
не му е пречила и вродената жестокость, като е скроилъ и изпълнилъ смълия планъ да се залови виденъ чужденецъ отъ срѣдата на американскитѣ протестантски мисионери въ Македония. Не го е отвратило отъ намѣрението му и обстоятелството, че вмѣсто очаквания мисионеръ идѣла къмъ Банско мисионерката Мисъ Стонъ, защото съ това, че ще бѫде заловена една жена, никакъ не се е намалявали изгледитѣ да се получи голѣмъ откупъ. Характерно е, че Сандански въ случая се е допиталъ за мнение си р. за одобрение на плана си и у по-високи рѫководни личности на организацията, които, обладани отъ началото "цельта оправдава срѣдствата", дали съгласието си. Нека не се забравя още, че въ такива случаи е преобладавало схващането, че съ залавянето на чузденци преди всичко язвително се засѣгатъ морални и материялни интереси на турската държава, която въ края на краищата оставала предъ чуздия свѣтъ отговорна за царуващето въ предѣлитѣ ѝ безправие и която ще понесе за своя смѣтка и изплатената на въстаницитѣ откупна сума. Смѣтало се е, че по този начинъ се постига въ полза на македонската революция двойна цель — разклащане престижа на Турция и сѫщевременно добиване необходими за дѣлото парични срѣдства.
И Сандански, гледайки така, види се, на своя планъ, го извършва съ особенъ тактъ и съ необикновено търпение и решителность издържа до край въ течение на месеци, преодолявайки дори романтични мѫчнотии като е трѣбвало да крие заловенитѣ жени, американката Мисъ Стонъ и придружаващата я българка, г-жа Цилка, до момента, когато следъ получения откупъ живи и здрави ги е освободилъ. Въ това усърдие между други му е помагалъ и войводата Черньо Пѣевъ, както ще се види отъ споменитѣ на Сандански, въ които се разправятъ
8
любопитни подробности по пленяването на Мисъ Стонъ, неизвестни до сега. Историята съ пленяването на Мисъ Стонъ направи тогава голѣма сензация, стана достояние на нашата и чуздата преса и цѣлъ свѣтъ разбра най-сетне, че това е дѣло на македонскитѣ революционери. Самата Мисъ Стонъ сетне, въпрѣки претърпенитѣ ужаси, бѣ държала сказки въ Америка въ полза на македонското дѣло, на което тя въ последствие твърде е съчувствувала.
За голѣмо съжаление на Сандански полученитѣ американски пари за освобождението на Мисъ Стонъ сетне по-вечето отишли не за прямитѣ цели на организацията, а за да се изкара до край борбата, която подирната бѣше подйела противъ върховиститѣ. Съ това се е пропуснало благоприятното време да се снабди населението съ орѫжие за въстанието, което въ Солунъ централниятъ комитетъ бѣ решилъ и насрочилъ за презъ пролѣтьта на 1903 година. Сандански, върлъ противникъ на другото въстание, за което върховиститѣ явно сѫ агитирали, останалъ крайно изненаданъ отъ солунското решение за въстание. Недоволенъ отъ това, той си остава противникъ и на това въстание и сетне взема слабо участие въ него. Следъ неуспѣшния му край и Сандански временно се прибира въ София. Тогава се запознахъ съ него. Почвайки отъ 14 януарий 1904 год., той нѣколко пѫти идва при мене да запиша споменитѣ му, които по-долу съобщавамъ.
Влѣзълъ въ остъръ раздоръ съ върховиститѣ, а отъ друга страна почувствувалъ се пренебрегнатъ и отъ централния комитетъ, Сандански още тогава вѫтрешно е охладѣлъ къмъ последния. При все това до смъртьта на Г. Дѣлчевъ, който е умѣялъ примирително да действува върху неговия отрицателенъ духъ, Сандански до края на Илинденското въстание видимо не скѫсва съ вѫтреш-
9
ната организация. Обаче следъ въстанието той все не криеше разочарованието си отъ последната, остро критикуваше централистичния ѝ характеръ и заговорваше за едно преустройство на организацията върху „по-демократична" основа. Сега е лесно да се отгатне, че въ душата си честолюбивиятъ Сандански, който постепенно бѣше успѣлъ да си създаде въ пограничнитѣ революционни райони лични привърженици, вече е билъ отметникъ отъ организацията, което наскоро почва все по-ясно и по-ясно и на дѣло да се проявява. Младотурскиятъ превратъ, когато хората на организацията въ едно фатално оптимистично увлѣчение прибързано сложиха орѫжието и се довѣриха на младотурцитѣ, сгодно дойде на Сандански безъ стѣснение съвсемъ да скѫса връзкитѣ си съ миналото и решително да тръгне на своя глава, подържайки добри отношения съ младотурския режимъ и тогава, когато противъ него пресъздалата се вѫтрешна организация решително поведе борба. Между нея и Сандански пѫтищата се разиждаха и неминуемо последва междуособицата, въ която и самиятъ той загина.
Споменитѣ, които тукъ изнасямъ, спиратъ къмъ края на Илинденското въстание, а историята, въ която Сандански игра споменатата самостоятелна роля, захваща следъ това. Тя ще трѣбва тепърва да се опише възъ основа на други данни, за психологичното обяснение на които немалко ще послужатъ и тѣзи спомени. Независимо отъ по-старитѣ побуждения у Сандански, коренътъ на който се таи въ събитията до края на въстанието отъ 1903 год., нѣкои отъ сетнешнитѣ му действия ще се обяснятъ и съ силни, автократични инстинкти у тоя оригиналенъ по решителность и опоритость революционеръ, издигналъ се по случайно стечение на обстоятелствата да играе главна заповедническа роля
10
въ Сѣрския районъ. Споредъ правилото, че човѣкъ расте заедно съ по-висшитѣ си задачи, и Сандански постепенно се проявява въ истинския си видъ тепърва когато презъ втория периодъ на неговата революционната дейность му се пада самъ да разрешава важни и мѫчни задачи.
Л. М.