Съдържание
Прѣдговоръ ...................... 3
Българското население въ Тракия до 1912 година ...................... 7
Турската реокупация на Одринско.
Турцитѣ прѣминаватъ границата Еносъ-Мидия. — Българското население и българскитѣ чиновници изненадани. — Турцитѣ влизатъ въ Одринъ. — Пиеръ Лоти въ Одринь. — Турски жестокости въ Одринския затворъ ...................... 9
Малгарско и Кешанско.
Българското население въ двѣтѣ околии изложено на първитѣ турски удари ...................... 24
Село Булгаркьой.
Данни върху миналото на Булгаркьой. — Изненадата. — Лукава турска тактика. — Застрѣлването на 350 мѫже. — Селото прѣдадено на огънь и мечь. — Отвличането на 1030 Булгаркьойски жители прѣзъ Галиполи въ Чанаккале (Мала Азия). — Насилията надъ женитѣ по пѫтя до Галиполи. — Прѣнасянето имъ въ Варна и сетнѣ въ Дедеагачъ ...................... 25
Участьта на другитѣ села ...................... 42
Узункюприйско и Хайреболско.
Галиполскиятъ отрядъ свирѣпствува и въ Узункюприйско. — Убийства и опожарявания въ селата Търново, Чопкьой, Ерменикьой. — Жестокости и по гръцкитѣ села на околията. — Ужаситѣ въ християнското арнаутско село Зълъфъ. — Избити българи отъ селото Татарларъ ...................... 43
Мустафапашенско (Свиленградско).
Българското и гръцкото население въ околията. — Изгарянето ва Мустафапаша (Свиленъ) и избиването на заваренитѣ вѫтрѣ българи. — Извършени жестокости въ околията ...................... 45
Село Деведере.
Безчинства на турци и гърци. — Изтезания въ селската черква. — Избититѣ селяни. — Изгаряне на селото ...................... 49
338
Лозенградско.
Турскитѣ военни власти по даденъ общъ планъ постѫпватъ съ българското население въ Тракия. — Образцово изпълнение на плана въ село Енидже. — Подробности по изгонването на българитѣ отъ селата Скопе (Скопò), Коюндере и Карахадъръ ...................... 55
Визенско.
Съгласно съ плана и въ Визенско българското население, слѣдъ като го оставятъ да довърши полската работа и слѣдъ като го обиратъ напълно, ненадѣйно го изхвърлятъ задъ границата. — Подробности за селото Пенека. — Грабежитѣ на турското население. — Поведението на гърцитѣ, покровителствувани отъ турскитѣ власти ...................... 64
Мидийско.
Изгонването на българитѣ отъ градеца Самоковъ. — Ограбването имъ по пѫтя до границата ...................... 67
Бунархисарско.
Гръцки подстрекателства противъ българитѣ въ село Урумбегли. — Грозни изтезания и убийства. — Гърцитѣ безчинствуватъ и грабятъ заедно съ турския башибозукъ. — Българи, отъ нужда гъркомани, прѣпратени въ Солунско. — Подробности за участьта на българитѣ отъ селата Яна, Курудере, Чонгара, Колибитѣ и гр. Бунархисаръ ...................... 68
Люлебургаско и Бабаескийско ...................... 75
Малкотърновско.
Ограбването и изгонването на българитѣ отъ селото Дерекьой. — Турцитѣ влизатъ въ Малко Търново. — Почтениятъ турски военачалникъ Наилъ-бей. — Непокѫтнато запазенитѣ вещи на избѣгалитѣ прѣзъ 1912 год. турци, граждани отъ Малко Търново. — Турски реквизиции. — Бѣжанцитѣ въ Малко Търново. — Лошата нова граница. — Бѣжанцитѣ въ околията. — Селата Стоилово и Гьоктепе ...................... 75
Василиковско.
Населението въ Василико и Ахтополъ. — Българитѣ въ околията. — Бѣжанцитѣ ...................... 85
Ортакьойско.
Българското и гръцкото население въ Ортакьойско. — Пѫтуването ми отъ Хибибчево до Ортакьой прѣзъ Алвандере и Деведере. — Населението въ Ортакьой; поминъкътъ му. — Настроението на гърцитѣ. — Оттеглянето на българскитѣ власти. — Гръцкиятъ владика успокоява. — Гюмурджинскиятъ агитаторь Илиязъ-бей. — Гърцитѣ подкрѣпятъ идеята за Гюмурджинска автономия и взематъ участие въ извършенитѣ нечути жестокости надъ българското население въ околията. — Подробности върху страшни звѣрства, извършени по Ортакьойскитѣ села: Гьокчебунаръ, Покриванъ, Хохла, Горно Ибриюренъ, Арнаутъкьой, Дутли, Дробишна, Горно и Долно Суванли ...................... 86
Село Гьокчебунаръ.
Войници и башибозуци ограбватъ населението. — Турски и гръцки „автономски” четници нахлуватъ въ селото; изтезания и убийства за пари. — Въ селското читалище затворенитѣ мѫже живи изгорени;
339
много други избити въ селото и въ гората, мѫже и жени. — Женитѣ, мѫчени и безчестени, ги откарватъ въ Ортакьой. — Списъкъ на нагиналитѣ ...................... 97
Село Покриванъ.
Тежки страдания на Покриванци, нападани отъ башибозуци, смѣсени и съ турски войници, бивши плѣнници въ България. — Масови насилия надъ женската челядь. — По-голѣми жестокости, вършени отъ турско-гръцки автономски четници. — Избиването и изгарянето на мѫжетѣ въ селското училище. — Други убийства. — Българската часть на селото опожарена. — Нещастнитѣ жени ги докарватъ въ Ортакьой. — Списъкъ на загиналитѣ ...................... 104
Село Хохла.
И въ Хохла се повтарятъ сѫщитѣ тегла отъ войнишки и башибозушки безчинства. — Сѫщинскитѣ ужаси и тукъ почватъ слѣдъ оттеглянето на войската. — Главатарятъ на автономскитѣ чети Илиязъ-бей съ 60 души четници гърци и турци свирѣпствува въ селото. — Зверско убиване на селския свещеиикъ въ черквата. — Мьжетѣ ги избиватъ въ една кѫща край селото. — Селото опожарено. — Женитѣ, страшно мѫчени, ги докарватъ въ Ортакьой. — Имената на убититѣ ...................... 112
Село Горно Ибриюренъ.
Турска войска напада селото и го изгаря. — Уплашени, жителитѣ се разбѣгватъ. — Войската ги заобикаля и стрѣля. — Убити мѫже и жени, хвърляна дѣца въ Арда. — Селото плячкосано. — Загинали до 52 души ...................... 118
Село Арнауткьой.
Ужасни жестокости отъ страна на башибозуци, размѣсени съ бивши войници, плѣнници. — 45 жени застрѣляни и 20 жени и дѣца съсѣчени. Безслѣдно завлѣчени жени и момичета. — Могилата на избититѣ жени. — 16 мѫже убити. — Поимененъ списькъ на 50 души отъ загиналитѣ ...................... 121
Село Попово (Папаскьой) и село Нова Махала.
Населението голо-босо о врѣме избѣгало въ България. — Неуспѣлитѣ да избѣгатъ били избити, а селата опожарени. — Нова Махала изгорѣла до основи. — И двѣтѣ села ограбени ...................... 124
Село Дутли.
Грозната сѫдба на селото Дутли, нападнато отъ турци и помаци, които звѣрски измѫчвали жертвитѣ си, прѣди да ги довършатъ. — Неописуемо отчаяние на останалитѣ живи жители. — Особенъ старовремски жаленъ танецъ въ това село. — Отъ убититѣ 90 души 30 сѫ жени отъ разни възрасти дори и дѣца. — Подробенъ списъкъ на убититѣ ...................... 125
Село Дробишна.
Страданията на неуспѣлитѣ о врѣме да избѣгатъ 15 сѣмейства. — Убийства. — Безчестия надъ женитѣ ...................... 129
Долно Суванли и Горно Суванли.
Заможнитѣ българи отъ тия двѣ села съ много пари откупили живота си. — И двѣтѣ села плячкосани, а мнозина отъ долно Суванли, именно 16 души избити ...................... 130
340
Димотишко и Софлийско.
Българското население и настроението на гърцитѣ въ Софлу слѣдъ българската реокупация. — Отношенията между българитѣ и турцитѣ прѣзъ първата българска окупация. — Гърцитѣ ставатъ приятели на турцитѣ. — Публични наказания надъ прѣстьпници гърци. — Ужасното клане въ Едекьой. — Бѣгството на българскитѣ власти отъ Софлу. — Българското население безъ орѫжие. — Турскитѣ плѣнници. — Неприятелско поведение на гърцитѣ. — Войводата Русе Славовъ прѣзъ първата война (1912 г.) въ Софлу. — Грозни насилия надъ българскитѣ бѣжанки въ Софлу ...................... 132
Русе Славовъ и Димитъръ Маджаровъ, водители на двѣ български чети ...................... 149
Село Башклисе.
Избити мѫже, жени и дѣца. — Изгаряне на селото. — Населението, избѣгало въ гората, пакъ се прибира въ селото си. — Нови тегла. — Турцитѣ изпѫждатъ населението къмъ българската граница. — Турци и гърци безчинствуватъ. — Четата на Русе Славовъ напада. — Освободенитѣ нещастници минаватъ границата и се спасяватъ ...................... 155
Село Каджкьой.
Избити жители на селото. — Страданията на българкитѣ отъ това село, избѣгали въ Софлу ...................... 161
Село Каяджикъ.
Първитѣ жертви. — Избититѣ мѫже при Салтикьой. — Селото запалено отъ турцитѣ. — Населението, избѣгало въ село Покриванъ и Ортакьой, се връща. — Въ края на августъ нови ужаси. — Автономски стражари и автономска войска. — 39 души избити въ униятската черква. — Страданията на женитѣ ...................... 162
Село Малъкъ Дервентъ.
Турска войска се настанява въ селото; изтръгване пари отъ жителитѣ. — Избиване множество отъ жителитѣ, между които и селския свещеникъ. — Разграбване добитъка; нови изнудвания за пари и насилия върху женитѣ. — Пакъ убийства ...................... 168
Село Голѣмъ Дервентъ.
Турцитѣ съ голѣма сила, редовна войска и башибозукъ, нападать селото. — Четата на Русе Славовъ се сражава. — Звѣрски жестокости. — Селото изгорено. — Населението се пръснало въ разни посоки ...................... 173
Село Януренъ.
Селото първомъ нападнато отъ гърци; слѣдъ това го нападать турци, които и го запалватъ. — Софлийски гърци го ограбватъ. — Януренци избѣгватъ въ Дедеагачъ ...................... 177
Село Кутруджа.
Гръцка чета ограбва селото. — Турци и помаци го нападать.— Избиване и изгаряне до 40 мѫже. — Нещастниятъ Чорбаджи Добре. — Други жестокости и обири ...................... 179
341
Селата Пишманъ, Мерхамли, Теке, Тахтаджикъ, Окуфъ, Балѫкьой (Софлийско и Ференско).
Населението живѣе по горитѣ въ смъртенъ страхъ. — Турци нападатъ селата Окуфъ и Мерхамли, изгарять и оплачкосватъ града Фере. — Войводитѣ Славовъ и Маджаровъ насърдчаватъ българското население да изтрае, докато дойде помощь. Чрѣзъ редовна разузнавателна служба го държатъ въ течение на събитията. — Образци отъ размѣняваната тогава прѣписка помежду имъ. — Турското население бързо се изселва. — Дѣйностьта на четитѣ ...................... 182
Дедеагачско и Гюмурджинско.
Прибързаното отстъпление на българскитѣ военни и цивилни власти. — Българскитѣ села въ Дедеагачско и Гюмурджинско. — Българското население, късно прѣдизвѣстено, оставено на произвола на съдбата. — Гюмурджинскитѣ турци въставатъ. — Страшни кланета и обири. — Подробности по извършенитѣ жестокости въ Гюмурджинското поле, въ с. с. Юсуюкъ, Авренъ, Калайджидере и др. ...................... 190
Гърцитѣ окупиратъ Гюмурджина, Скеча и Дедеагачъ
Гърцитѣ съ слаби сили окупиратъ Гюмурджина, Свеча и Дедеагачъ. — Незначителна гръцка войска потегля къмъ Софлу и се спира вѣ с. Карабунаръ. — Гръцкитѣ първенци отъ Софлу подписватъ въ Карабунаръ единъ махзаръ до турското правителство, че желаятъ да останатъ подъ Турция. — Хитра тактика ...................... 199
Гърцитѣ внушаватъ на турцитѣ идеята за автономия на Гюмурджина.
Гръцка систематична пропаганда между турското население въ Гюмурджинско противъ българитѣ. — Турска депутация отива въ Одринь. — Идеята за „автономия” се проповѣдва и въ Скеча и въ Софлу. — Българската войска се връща и влиза наново въ Гюмурджина и Скеча. — До 200 души турски войници отъ Одринъ се притичатъ на помощь въ Гюмурджина. — Автономията се провъзгласява. — Българското население не пада духомъ, рѣшено да се защищава. — Турцитѣ се организиратъ да изтрѣбятъ българското население ...................... 201
[ Новото автономно правителство въ Гюмурджина
Съставътъ на новото автономно правителство. — Автономска администрация, жандармерия и милиция. — Сюлейманъ-бей, Главнокомандующъ. — Наказватъ се помацитѣ, които първо сѫ се покърстили ...................... 211 ]
Походътъ противъ българскитѣ села въ Гюмурджинско.
Рѣшението на автономското правителство да се унищожатъ българскитѣ села, а главно селата Манастиръ и Съчанли. — Походътъ противъ тѣхъ. — Разорението имъ. — Подробности за грозни жестокости по българскитѣ села Юсуюкъ, Калайджидере и други. — Огромни материални загуби на българското население. — Плячката главно се разпрѣдѣла въ Гюмурджина ...................... 215
Населението дири спасение въ Дедеагачъ.
Споразумѣние между гърци и турци относително Дедеагачъ. — Оптимизмътъ на консулитѣ. — Ролята на Дедеагачскияв гръцки владика. — Нещастното българско население се прибира въ Дедеагачъ. — Консулитѣ безсилни да осуетятъ прѣдаването града на турцитѣ ...................... 221
Турцитѣ влизатъ въ Дедеагачъ.
Турцитѣ заематъ Дедеагачъ. — Отчаянието на българскитѣ бѣжанци. — Убийства. — Подкарването 12-хиляденъ народъ къмъ Фере ...................... 228
342
Сражението при Фере.
Отъ Дедеагачь до Фере. — Двѣтѣ български чети нападатъ турцитѣ. — Народътъ потегля прѣзъ планинитѣ къмъ българската граница. — Турски жестокости. — Избити и издавени въ Марица мѫже, жени и дѣца. — Изоставени при Фере дѣца ...................... 232
Страданията на българитѣ слѣдъ сражението при Фере ...................... 259
Отъ Фере до българската граница.
Маршрутътъ на бѣжанцитѣ споредъ разказа на Русе Славовъ и Маджаровъ. — Неописуеми страдания на бѣжанцитѣ, прѣслѣдвани и избивани отъ турското население. — Потресаещи подробности споредъ разказитѣ на очевидци: Ч. Митревъ, М. Стаматовъ, Гр. Стаматовъ, Стоя Стаматова, Стана Иванова, М. Калояновъ, К. Моревъ, Дим. Маджаровъ, П. Теоргиевъ, А. Тодоровъ, Д-ръ Н. Анастасовъ, В. Тринговъ и Ив. Ивановъ ...................... 240
Армаганската сѣчь.
Турски войници нападатъ бѣгащето население въ долината Армаганъ. — Убийства и обири. — Отвличане жени и моми въ плѣнъ.— Рѣшението ми лично да отида на самото мѣсто. — Грозни картини: незаровени още трупове на избититѣ: трупове на измрѣли, изоставени дѣца ...................... 257
Отвлѣченитѣ отъ Армаганската долина.
Печалната сѫдба на отвлѣченитѣ отъ Армаганската долина жени и моми. — Отвлѣчената Комна Момчилова намира дѣтето си въ с. Дуганхисаръ. — Загатниятъ турски воененъ голѣмецъ, който примѣрно наказалъ войницитѣ на станцията Бидикли ...................... 263
Грозна участь на група Манастирци.
Слѣдъ унищожението на с. Манастиръ група Манастирци, останали въ планината до селото си, се сражава съ башибозука. — Мѫжетѣ се спасяватъ, а 42 жени и дѣца, попаднали въ турски рьцѣ, изчезватъ, а сетнѣ, всички тайно избити, загинватъ ...................... 208
Безчовѣчия, вършени отъ помацитѣ на с. Мерикосъ.
Следствена комисия по убийството на единъ помакъ отъ с. Мерикосъ. — Аутопсията на убития на самото мѣсто. — Дѣдо Ангелъ разкрива ужасни звѣрства, извършени отъ Мерикосчани. — Три дѣца убити, едното побито на колъ. — Отчаяната майка ...................... 272
Послѣдствията отъ закъснѣлата българска реокупация.
Злодѣйцитѣ иматъ врѣме да избягатъ. — Напразднитѣ молби на българскитѣ отпускари-войници, да ги пуснатъ прѣзъ границата да спасяватъ ближнитѣ си. — И въ Ахърчелебийско войската ни бездѣйствува. — Слѣдъ Цариградския договоръ изстѫпленията противъ българското население планомѣрно се засилватъ. — Надеждитѣ на автономиститѣ. — Разграбването на българскитѣ търговски стоки ...................... 275
Слѣдъ реокупацията.
Българската търпимость. — Безнадежното състояние на разореното българско население. — Колонизациониятъ въпросъ ...................... 283
343
Приложение.
I. Статистиченъ прѣгледъ на българското население въ Одринския виляетъ ...................... 287
II. Гърцитѣ въ Одринския виляетъ ...................... 301
III. Мѣстожителството на тракийскитѣ изгнаници въ България ...................... 305
IV. Етнографична карта на Одринския виляетъ ......................
1. Азбученъ показалецъ на лицата, които се споменуватъ въ книгата (отъ стр. 1 до 287) ...................... 319
2. Азбученъ показалецъ на градоветѣ, селата и нѣкои мѣстности, които се споменуватъ въ книгата (отъ стр. 1 до 287) ...................... 329