Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година

Л. Милетичъ

 

 

Приложение

 

I. Статистиченъ прѣгледъ на българското население въ Одринския виляетъ.

 

Източницитѣ на статистичнитѣ данни. — Тѣхната несигурность. — Причинитѣ на постепенното намаление на българското население въ Одринско. — Общата численость на българитѣ въ шестьтѣ санджака (окрѫга) на Одринския виляетъ и по всѣка кааза (околия) отдѣлно.

 

За всѣко българско селище отдѣлно бѣ въпросътъ, който сериозно ме занимаваше още прѣди войната отъ 1912 год. въ свръзка съ изучванията ми на рупскитѣ говори по Родопитѣ и по Тракия. [1] Както при езиковiтѣ изслѣдвания така и при всички възникнали въпроси въ науката относително българския елементъ въ югоизточната половина на Полуострова липсата отъ една пълна етнографична карта на България, въ която да влиза и Одринско (за което имахме сравнително най-малко данни въ това отношение), толкова силно се чувствуваше, че и за тая цѣль събирахъ статистични свѣдѣния за населението на Тракия. Възъ основа на събранитѣ данни, които споредъ мене изразяватъ съ приблизителна точность фактичното числено състояние на населението до 1912 г., въ границитѣ па Одринския виляетъ, посочени по-горѣ на стр. 7., изработихъ и етнографична карта, която въ твърдѣ намаленъ видъ влѣзе като съставна часть на обнародваната отъ проф. А. Иширковъ етнографична карта на българския народъ за 1912 год. („Das Bulgarenthum auf der Balkanhalbinsel im Jahre 1912. Von Prof. L. Miletitsch, Prof. Dr. B. Zoneff, Prof. I. Iwanoff und Prof. Dr. St. Romansky”, издадена въ Dr. A. Petermanns Mittheilungen etc. 1915, September-Heft.

 

 

1. Резултатъ на диялектологичнитѣ ми изслѣдвания на Тракия и Родопитѣ сѫ съчиненията ми: „Die Rhodopemundarten der bulgarischen Sprache”, Wien, 1911 г., и по-рано „Das Ostbulgarische”, Wien 1903 (вж. стр. 207 нт.).

 

 

288

 

Тогава къмъ тая карта не се дадоха подробни статистични данни. Сега, прилагайки тукъ етнографична карта на Тракия въ по-голѣмъ масщабъ, смѣтамъ за необходимо пояснение къмъ изложената въ тази книга история на тракийското разорение отъ 1913 година да изброя селищата на българското население по отдѣлно за всѣка кааза на 6-тѣхъ санджака на Одринския вилаетъ. Къмъ българския елементъ, разбира се, причисляват, и помацитѣ, както и други българи, за което говоря въ началото на тази книга (стр. 7). Относително статистичнитѣ числа, които по-долу давамъ, ще кажа, че за тѣхното установяване ми послужиха освѣнъ съчинението на Т. Карайовевъ, „Материали за изучване на Одринския виляетъ” (печ. въ Мин. Сб. т. XIX) и статистични данни отъ частни източници — ексархийски, общински и не малко указания на самото население, което редовно разпитвахъ и по той въпросъ. За помашкитѣ селища спомогна и съчинението на Ст. Н. Шишковъ, „Помацитѣ въ тритѣ български области” (Пловдивъ, 1914 г.). Сравнително  н а й – н е с и г у р н и  сѫ числата за помашкото население; Шишковъ дава численни данни не по села, а по околии. У Карайовева не сѫ посочени като помашки множество села. Като нѣмахъ възможность да споходя поне главнитѣ помашки центрове въ Родопитѣ, задоволихъ се въ повечето случаи да посоча само названията на селищата и  о б щ о т о  ч и с л о  н а  ж и т е л и т ѣ  н а  о к о л и я т а.

 

Главната мѫчнотия при опрѣдѣляне точното число на жителитѣ по селата произлиза отъ стария турски навикъ да се броятъ кѫщитѣ сир. сѣмействата, а не единичнитѣ жители. Затова и Карайовевъ, който си е послужилъ съ данни отъ турскитѣ салнамета, посочва само числото на сѣмействата. Азъ се старахъ, гдѣто бѣ възможно, да получа и численни данни за жителитѣ поединично броени, ала въ повечето случаи и азъ узнавахъ само числото на сѣмействата. Обикновено се смѣтатъ споредъ сѫщата стара статистична традиция по 5 члена на сѣмейство. Като сравнявахъ числата, получени по тоя способъ съ числата на жителитѣ, броени поотдѣлно, убѣдихъ се, че разликата не излиза значителна. Гдѣто имамъ данни, събрани отъ различни източници по двата способа, давамъ числата и отъ двѣтѣ категории, като поставямъ въ скоби числото на жителитѣ слѣдъ числото на сѣмействата.

 

 

289

 

Понеже Тракия е населена главно отъ турци, българи и гърци, въ приложение посочвамъ за пълнота и за по-добро освѣтление на етнографичната карта и селищата, населени съ гърци.

 

При смѣсенитѣ селища посочвамъ освѣнъ българитѣ и другитѣ народности.

 

Всички войни, които Русия води съ Турция, за да завладѣе Дариградъ, се насочваха прѣзъ Одринска Тракия, и слѣдъ всѣка такава война, както е извѣстно, значителна часть отъ тракийското българско население се е изселвала, движейки се подиръ оттеглящитѣ се руски войски. И слѣдъ послѣднята руско-турска война на 1877 година изселването, за което е дума, бѣше значително. [1] Подиръ тази война и турското правителство почна систематично да прокарва турска колонизаторска политика въ Одринско и да противодѣйствува на българщината, за да не се засиля. Отъ друга страна и политическитѣ условия на живота въ Тракия прѣзъ послѣднитѣ двѣ десетолѣтия до войната отъ 1912 година съвсѣмъ не благоприятствуваха за нормалното размножаване на българското население съотвѣтно на неговата доказана жизнеспособность и на сравнително доброто му материално състояние. Събудилото се народно съзнание за по-свободенъ животъ създаде благоприятна почва за революционната агитация, която свърза Одринско въ съюзъ съ Македонската Революционна Организация, та послѣдната дори се нарече „Македоно-Одринска”. Послѣдствията отъ революционното освободително движение въ Одринско бѣха частни и общи въстанически избухвания, а главно участието на Одринско прѣзъ 1903 год. сѫщеврѣменно съ Македония въ Илинденското въстание. Строгитѣ мѣрки, които турското правителство взе по врѣме на въстанието на 1903 год. и слѣдъ него въ течение на десетьтѣ години до избухването на войната на 1912 год., въ твърдѣ значителна степень намалиха численостьта на българщината въ Одринския виляетъ: масовата емиграция отъ Одринско въ България прѣзъ врѣме на въстанието поради враждебното настроение на турското правителство не се възвърна напълно въ напуснатитѣ си огнища въ Тракия. Напротивъ крутитѣ

 

 

1. Вж. по тоя въпросъ данни и въ съчинението ни „Старото българско население въ Сѣвероизточна България”, София, 1902 г. (с. 14, 56, 98, 106, 108, 117, 124, 135, 147, 150, 151, 154, 167, 173).

 

 

290

 

мѣрки, които се прилагаха спрѣмо българитѣ при всѣка послѣдовала и най-малка проява на свободолюбие отъ нѣкоя страна, докарваха все нови изселвания на населението. Затова не е чудно, че отъ 1902 до 1912 год. числото на българскитѣ сѣмейства прѣзъ това врѣме споредъ единъ „Рапортъ”, подъ № 1038 отъ 10 октомври 1910 год. отъ българското Одринско консулство, прѣписъ отъ който имамъ на рѫка, е намалѣло съ 2787 сѣмейства. Турция слѣдъ 1903 год. още по-планомѣрно взе да прокарва колонизаторската си политика въ Одринско, да замѣстя българския елементъ съ турски. Въ речения консулски рапортъ се изтъква, че „м у х а д ж и р с к и я т ъ  в ъ п р о с ъ  въ Одринско е започналъ още веднага слѣдъ оттеглянето на рускитѣ войски въ 1879 год., обаче, прѣселването на турци и изгонването на българитѣ е започнало особено силно слѣдъ 1902 год.”, тава, че намалението на българското население, за което е дума, се дължи не малко и на тая „мухаджирска политика” на турцитѣ въ една часть отъ Одринско. Ясно е и защо това намаление главно се отнася до каазитѣ Лозенградска и Малко-Търновска; само въ тия двѣ каази българското население е намалѣло съ 2462 сѣмейства! За жалость това числено намаление не означава само намаление чрѣзъ изселване; трѣбва да извадимъ голѣмъ процента жители, загинали по врѣме на въстанията и поради послѣдвалитѣ жестоки прѣслѣдвания и материялнитѣ и морални лишения.

 

Катастрофалниятъ ударъ, нанесенъ на българищната въ Тракийско прѣзъ втората половина на 1913 г., толкова съсипа и тия околии, които по-рано не бѣха засегнати отъ народни бѣдствия. каквито постигнаха споменатитѣ, замѣсени въ въстанието отъ 1903 год., че сега уцѣлѣлото въ прѣдѣлитѣ на царство България изгонено тракийско българско население сигурно е съ още 30% намалено. Морални терзания, гладъ и мизерия, които още продължаватъ да го косятъ, не даватъ надежда, че скоро ще може да му се възвърне прѣдишната жизнеспособность та да може чрѣзъ естественъ прирастъ поне загубитѣ да се наваксатъ. Трѣбва да изтъкна, че българи въ турска Тракия слѣдъ Цариградския миръ отъ 1913 год. почти не останаха. Въ единъ рѫкописъ: „Статистични данни на населението въ Одринската епархия” (отъ 28 мартъ 1914 год., писанъ въ Одринъ отъ управляющия

 

 

291

 

епархията Архимандритъ Никодимъ), отъ който си взехъ единъ прѣписъ, установено било слѣдъ станало прѣброяване на паството прѣзъ мѣс. декември 1913 година, че въ цѣлата Одринска епархия  и м а л о  б ъ л г а р и  с а м о  в ъ  д в а  г р а д а, именно въ Одринъ и въ Лозенградъ, всичко до 3071 души въ 512 кѫщи; селско българско население въ Одринско вече нигдѣ нѣмало. Така жестоко послѣдователно Турското правителство е приложило въпрѣки Цариградския миренъ договоръ своя планъ, да прѣмахне отъ източна Тракия въ границитѣ на своята държава мѣстното българско население.

 

Общата численость на българитѣ въ шестьтѣ санджака (окрѫга) на Одринския виляетъ споредъ казанитѣ данни възлиза на 298,726 души, отъ които 176,554 души сѫ българи ексархисти, 24,970 души—патриярхисти, 1700 души унияти и 95,502 души помаци.

 

Трѣбва да спомена, че въ указаното общо число на българитѣ въ Одринския виляетъ влизатъ и десетина хиляди души българи отъ Чорленско заедно съ Цариградско. Послѣдното не се числѣше къмь Одринско.

 

Българското населелие се разпрѣдѣля по отдѣлни кази (околии) както слѣдва (по азбученъ редъ на казитѣ):

 

Ахърчелебийска каза (има 8,252 сѣмейства, отъ които 2,815 сѣмейства сѫ българи ексархисти, 140 с. сѫ патриярхисти, а останалитѣ 5,297 с. сѫ помаци) има българско население всичко . . . . 41,260 души
Бабаескийска каза (1,265 души ексархисти, 1,100 души патриярхисти и 3,385 души помаци) — всичко   4,650    „
Бунархисарска каза (6,050 души ексархисти, 2,750 души патриярхисти)   8,800    „
Василиковска каза   2,259    „
Визенска каза   2,322    „
Гюмурджинска каза (10,480 души ексархисти, 4,085 души патриярхисти и 3,590 д. помаци) 18,155    „
Дарѫдерска каза (600 души ексархисти, другитѣ — помаци) 17,590    „
Дедеагачска каза (бивши Дедеагачска и Ференска каза заедно) 10,530    „

   

 

292

 

Димотишка каза (1,725 души ексархисти, 1,700 души патриярхисти и 750 д. помаци)   4,175 души
Дьовленска каза (всички помаци) 26,810    „
Егридерска каза (1,050 души ексархисти и 20,000 души помаци) 21,050    „
Еноска каза (634 души иатриярх., 775 души помаци)   1,409    „
Кешанска каза (2,132 души ексарх., 375 души патриярхисти и 750 души помаци)   3,257    „
Кърджалийска каза (135 души патриярхисти и 3,755 души помаци)   3,890    „
Лозенградска (Къркклисийска) каза (2,300 души патриярхисти, останалитѣ ексархисти) 20,467    „
Люлебургаска каза (75 души патриярхисти, другитѣ ексархисти)      835    „
Малгарска каза (3,538 души ексархисти, 2,240 души париярхисти, 540 души унияти и 5,950 души помаци) 12,268    „
Малкотьрновска каза (400 души унияти, останалитѣ ексархисти) 14,652    „
Мидийска каза      500    „
Мустафапашенска каза (14,263 души ексархисти, 1,640 души патр., 230 души унияти) 16,133    „
Ортакьойска каза (320 души унияти, другитѣ ексархисти) 11,397    „
Одринска каза (11,749 души ексар., 5,896 души патриярхисти и 210 души унияти) 17,855    „
Скечанска каза   3,000    „
Софлийска каза (6,000 д. ексарх., 2,800 души помаци)   8,800    „
Узункюприйска каза (7,289 души ексархисти, 250 души патриярхисти и 1,000 д. помаци)   8,539    „
Хавсенска каза (2,354 души ексархисти, 1,650 души патриярхисти и 125 души помаци)   4,129    „
Хайреболска каза (969 души ексархисти и 3,025 души помаци)   3,994    „
Чорленска каза и Цариградско (безъ Цариградъ) 10,000    „
Всичко . . 298,720 души

  

 

293

 

Тукъ давамъ численостьта на българското население по села и градове, а въ смѣсенитѣ селища често се споменува и числото на инородното население.

 

Не сѫ посочени цифри при названията на села, за числото на жителитѣ на които нѣма данни; въ указаното общо число на жителитѣ на околията (казата) обаче се съдържатъ и жителитѣ на тия села.

 

За помацитѣ въ Дарѫдерско, Егридерско, Кърджалийско, Дьовленско както и за българитѣ отъ Чорленско и Цариградско имаме само общитѣ числа на жителитѣ въ околията.

 

(За краткость сѣмейството означавамъ съ с., ексархисти българи съ екс., патриярхисти съ патр., помацитѣ съ пом., турци съ тур., гърци съ гър.; числото на жителитѣ съ д. (души). Ексархисти изрично се споменуватъ само тамъ, гдѣто покрай тѣхъ има и патриярхисти. Казитѣ сѫ наредени по азбученъ редъ).

 

Ахърчелебийска каза

Пашмакли, 320 сѣм. пом., 80 сѣм. екс, 40 сѣм. патр.

Аламидере (Аламутъ) 210 с.

Ардабаши 200 с. пом., 100 с. екс.

Буково 145 с. пом.

Буюкдере 100 с. пом.

Виево 150 с. пом.

Влахово 300 с. пом.

Вълканово 70 с. пом.

Вълчево 350 с. пом.

Гьокчебунаръ 140 с. пом.

Дерекьой Горно 320 с.

Дерекьой Долно 170 с.

Демирджикъ 180 с. пом.

Карлуково 180 с.

Кетенликъ 250 с. пом.

Черешово (Кирезли) 110 с. пом.

Коздуджа, 180 с. пом.

Кокаличъ, 112 с. пом.

Кючукарда, 120 с. пом.

Кючукдерè, 110 с. пом.

Левочево, 250 с.

Мочуръ, 90 с. пом.

Мустафчево, 250 с. пом.

Паласъ Гол. 240 с. пом.

Паласъ Мал. 130 с. пом.

Пашевикъ, 160 с. пом.

Петково, 305 с., 25 с. пом.

Райково, Горно и Долно, 700 с. екс, 100 с. патр. и 70 с. пом.

Смилянъ, 400 с. пом.

Текиръ, 180 с. пом.

Топукли, 210 с. пом.

Тозбурунъ, 175 с. пом.

Трънъ, 220 с. пом.

Устово, 420 с.

Фъндъджакъ, 110 с. пом.

Хасанково, 150 с. пом.

Чамлъджа, 180 с. пом.

Чангърдере, 180 с. пом.

Чокманово, 230 с.

Юнусдерè ?

 
Всичко сѣмейства 8252, отъ които 5297 с. помаци, 2815 с. екс, 140 патр., а всичко жители 41,260 д.

 


 

Бабаескийска каза

Докузюкъ, 88 с. (423 д.)

Енимахле, 80 с. (431 д.)

Карамусли, 91 с. (411 д.) смѣс. съ турци.

 

 

 

294

Кара Халилъ, 200 с. патр.

Куфалджа, 20 с. патр. смѣс. съ турци.

 

Катранджа пом.

Козбунаръ  

Мандра  

Наимкьой  

 } всичко 3385 д.
   
Всичко 4650 д.  

 


 

Бунархисарска каза

Бунархисаръ, 500 с. екс, 40 с. патр., 100 с. гър.

Колибитѣ, 80 с.

Курудере, 110 с, 45 с. гър. и гъркомани.

Урумбегли, 210 с.

Чонгара, 150 с. екс, 150 с. патр.

Яна, 160 с. екс., 360 с. гърци, (смѣс. съ патр.)

 
Всичко 8800 д.

 

 


 

Василиковска каза

Блаца, 105 с. (396 д.)

Вургари, 120 с.

Маджура, 121 с. (474 д.)

Мързево, 45 с.

Пиргопуло, 51 с. (214 д.)

Рѣзово, 70 с.

 
Всичко 2259 д.

 


 

Визенска каза

Ахъркьой, 40 с. патр., смѣс. съ турци.

Пенека, 2?0 с. (961 д.) патр.

Св. Георги, 20 с. патр., смѣс. съ гърци.

Саракиня (Сергенъ) 93 с. (411 д.). смѣс. съ гърци и съ турци.

Ятросъ, 60 с. екс, 40 с. патр. (500 д.)

Евренли, 30 с. патр. (и 180 с. гърци).

 
Всичко 2322 д.

 


 

Гюмурджинска каза

Гр. Гюмурджина, 50 с. патр., 450 с. гър., 1350 с. тур., 60 с. арменци, 100 с. евреи, 100 с. мухамедани цигани.

Авренкьой (Евренкьой), 25 с., 30 с. тур.

Айлъкъ, пом.

Ададере, пом.

Алуфеджилеръ, 40 с. патр., 53 с. тур.

Арабаджикьой, 20 с. пом.

Аралъкбурну, 74 с. патр.

Аткьой, 35 с. 30 с. тур.

Беятли, 30 с. 30 с. тур.

Бунаркьой, 30 с.

Балдърънъ, пом.

Баладжа, пом.

Гердеме (Кьоръ-Димо) пом.

Гюрлукъ, пом.

Данъкчи, пом.

Денизлеръ, 50 с., 30 с. тур.

Дерекьой, 80 с.

Долакча, пом.

Ешекдере, 70 с. пом.

Енимахале, пом.

Еникьой, пом.

Еюпдере, пом.

Каваджикъ, 50 с.

Калайджидере, 350 с.

Кѫпиново Горно, пом.

Кѫпиново Долно, пом.

Къзълагачъ, пом.

Каинчокуръ, пом.

Караагачъ, 100 с.

Каракурджанли, 160 с., 35 с. тур.

Карамуса, 36 с. пом.

Карѫдере, пом.

Караюкъ, 15 с. пом.

Карѫчифликъ, 15 с. патр.

Керезли, пом.

Козлудере Горно, 60 с. пом.

Козлудере Долно, 44 с. пом.

Кованл̀ъкъ, 25 с. пом.

Коюндере, пом.

 

 

295

Коюоглу, пом.

Къзларь, 60 с., 40 с. тур. (550 д.).

Кърсарджа, 35 с., 35 с. тур.

Курджали Горно, 50 с. патр., 100 с. гър.

Курдкьой, 52 с. пом.

Кушланлѫ́, 230 с.

Кузеренъ, пом.

Къркма, пом.

Кючукиндере, 28 с. егз., 25 с. тур.

Кючуккьой, 150 с. егз., 50 с. гър.

Лефеджилеръ, 70 с., 70 с. тур.

Манастиръ, 300 с.

Ортаджи, 50 с., 50 с. тур.

Ортакчи, 20 с. пом.

Пандъкъ, пом.

Саидерè, пом.

Саранджа, 55 с. пом.

Софуларь, 90 с., 30 с. тур.

Съчанлѝ, 400 с.

Сус̀ъгърѝ, 50 с., 30 с. тур.

Текедерè, пом.

Терзиюренъ, пом.

Факирякà, 15 с.

Фондажакъ, пом.

Хаджиларь, 200 с., 9 с. тур.

Чадърлѝ, 220 с.

Чакалово, пом.

Чалаблѝ, пом.

Челебикьой, 85 с. пом.

Чобанкьой, 40 с.

Юванджила, 42 с. пом.

Юсуюкъ, 50 с.

Юнтренъ, 50 с. пом., 40 с. тур.

Яново (Яникьой), 120 с. пом.

Янъкларь, 64 с. пом.

 

Всичко до 18,155 д.

 


 

Дарѫдерска каза

Дарѫдере, 120 с., 200 с. пом.

Аламовци, пом

Алмали, „

Доленъ, „

Долня, „

Гюнели, „

Бани, „

Барата, пом.

Бекилеръ, „

Буково, „

Жуванци, „

Карааланъ, „

Елехча, „

Ерма-рѣка, „

Малка-рѣка, „

Макмуларь, „

Мемково, „

Меминево, „

Пазаръ, „

Сѣниково, „

Самларь, „

Сарикъсъ, „

Сарияръ, „

Узундере,

Тикла, „

Угурли, „

Шахинъ, „

Шаренка, „

Циганско, „

 

Всичко 16,990 души.

 


 

Дедаагачска каза

(Дедеахачска и Ференска околия.)

Дедегачъ, 45 с. екс, 560 с. гър., 320 с. тур.

Балѫкьой, 210 с.

Бейкьой, 12 с., 20 с. мух. циг.

Бадама, 70 с.

Дервентъ, 320 с.

Домуздере, 200 с.

Дуганхисаръ, 400 с.

Еникьой, 280 с.

Лъджа, 120 с, 40 с. тур.

Макри, 8 с. патр., 80 с. тур., 22 с. гър.

Окуфъ, 125 с.

Турбали, 135 с.

Фере, см. 785 тур., 45 с. екс., 40 с. патр., 25 с. гър.

Чемеренъ, 65 с.

 

Всичко 10,530 д.

 

 

 

296

Димотишка каза

Димотика, 60 с. екс, и 340 с. патр.

Башклисе, 100 с.

Караклисе, 125 с.

Кулели-Бургасъ, 150 д. тур. и пом.

Крушево, 60 с., см. съ тур.

 

Всичко 4,175 д.

 


 

Дьовленска каза

Дьовленъ, пом.

Балабанъ, „

Балъккъскѫ, „

Барутина, „

Беденъ, „

Брезье, „

Гьоквиранъ, „

Грѣхотна, „

Ейлюбли, „

Иланджи, „

Каинджалъ, „

Карабулакъ, ,,

Кьостенджикъ, „

Лѣсково, „

Михалково, „

Могила (Мугла), ,,

Настанъ, „

Осиково, „

Селдже, ,,

Триградъ, „

Тъмръшъ, „

Чавдармахале, „

Черешово, „

Черяково, „

Ютваръ, „

Янъкли, „

 

Всичко 26,810 души.

 


 

Егридеренска каза

Бостанларъ, 50 с., см. съ тур. и пом.

Давудово, 60 с, и 209 с. пом.

Дойранларъ, 100 с.

Бозва, пом.

Берово, „

Балъккьой, „

Алмали, „

Ахранкьой, „

Вълканово, „

Вълчово, „

Долащъръ, „

Ерекли,  „

Козлуджа, „

Лъджа, „

Лесиченъ, „

Лѣсково, „

Менекше, „

Синково, „

Сърткьой, ,,

Терзикьой, „

Ховозли, „

Трѣва, „

Юрнекъ, „

 

Всичко 21,050 души.

 


 

Еноска каза

Еносъ, 35 с. пом., см. съ тур. и гър.

Асарли, 50 с., (234 д.) патр.

Еникьой (Енидже) 10 с. патр., см. съ гър.

Месуренъ, 55 с. патр.

Чаушкьой, 15 с. патр., см. съ гър.

Султаница, 120 с. пом.

 

Всичко 1,400 д.

 


 

Кешанска каза

Акъджа (Акходжа), пом.

Арнауткьой, 10 с. патр., см. съ гър.

Браги (Барауръ), 10 с. патр., см. съ гър.

Булгаркьой, 412 с. (2132 д.)

Коджахадъръ, 40 с.

Къзкапанъ, 30 с. патр., см. съ гър.

Хадъркьой, 10 с. патр., см. съ гър.

Ябулдакъ (Япълдакъ), 15 с. патр., см. съ гър.

Курткьой, пом.

 

Всичко 3,257 д.

 

 

297

Кърджалийска (Кушукавакска) каза

Авренъ, бъл. см. съ пом.

Габрово, 27 с. патр., см. съ тур.

Дикили Кайрякъ, пом.

Дикили Каянлъкъ, „

Дикили Джаферъ, „

Дикили Хазуренъ, „

Узунъ Химитлеръ, „

Дерментепе,

Ирекъ, „

Кара Шабанларъ, „

Къркъмъ,

Каракашъ, „

Козюренъ, „

Хасуртъ,

 

Всичко 3,890 души.

 


 

Лозенградска каза

(Заедно съ Ковчаска нахия)

Лозенградъ, 1200 с. екс, 50 с. патр., и 1200 с. гър.

Алмаджикъ, 40 с. см. съ гър.

Девлети-агачъ, 56 с. (240 д.)

Енидже, 350 с. (1075 д.)

Ериклеръ 75 с.

Кавакли, 290 с. (1087 д.)

Кадиево, 72 с. (304 д.)

Каракочъ, 70 с. (347 д.)

Карахад̀ъръ, 203 с. (1205 д.)

Карахамза, 80 с.

Кемерликъ, 55 с.

Канара Горна, 41 с.

Канара Долна, 30 с.

Ковчазъ, 50 с. (227 д.)

Коево, 95 с.

Корията, 70 с.

Коджатарла, 125 с.

Кулата, 100 с.

Куюнгяуръ, 150 с.

Пенчова Махала, 25 с.

Пирогъ, 170 с.

Полосъ, 20 с. патр., см. съ гър.

Раклица, 77 с. (305 д.)

Скопе, 150 с. патр., см. съ гър.

Таштепе, 86 с.

Терзидере, 92 с.

Ядига, 86 с. (317 д.) екс., и 40 с. патр.

 

Всичко 20,467 д.

 


 

Люлебургаска каза

Люлебургасъ, 15 с. патр., см. съ тур. и гър.

Сатѫкьой, 184 с. (760 д.)

 

Всичко 835 д.

 


 

Малгарска каза

Малгара, 36 с., см. съ 300 с. тур., 200 с. гър., и 700 с. арм.

Ахмедпаша, 25 с патр., см. съ гър. и тур.

Балабанкуру, 400 с. пом.

Балъкьой, 60 с. пом.

Букрово, 200 с. пом.

Буйнакъ, 200 с. пом.

Гьозсузъ, 40 с. патр., см. съ гър.

Девели, 30 с. пом.

Девели-Енидже, 60 с. пом.

Долукьой (Долътъ), 130 с. патр.

Доганджа, 140 с. патр.

Екдемиръ, 50 с. пом.

Лезгаръ, 81 с. (402) патр. и 30 с. (120 д.) унияти

Кадѫкьой, 42 с. (202 д.)

Керманъ, 40 с. пом.

Козкьой, 132 с. патр.

Кючукхадъръ, 30 с. пом., см съ тур.

Пишманкьой, 138 с. (684 д.)

Теслимъ, 221 с. (1003 д.)

Хереке, 70 с. пом.

Харлагюнъ, 144 с. (841 д.)

Чаушкьой, 80 с. пом.

Яйлагюнъ, 102 с. (570 д.) и 85 с. (425 д.) унияти

Яйлакьой, 10 с. пом.

Ясѫкьой, пом.

 

Всичко 12,208 д.

 

 

298

Малкотърновска каза

Малко Търново, 1200 с. екс, 80 с. унияти

Велика, 104 с. (529 д.)

Визица, 10 с.

Гьоктепе, 100 с.

Граматиково, 300

Дерекьой, 150 с., (634 д.)

Заберново, 45 с.

Калово, 30 с.

Камила, 63 с. (243 д.)

Карадере, 90 с.

Керациново, 45 с. (206 д.)

Кладара, 70 с.

Конакъ, 84 с.

Крушово 25 с.

Мокрешево, 60 с.

Маглавитъ, 59 с. (278 д.)

Мегалово, 37 с. (130 д.)

Паспалово, 84 с. (357 д.)

Сармашикъ, 150 с.

Стоилово, 130 с.

Цикнихорь, 100 с.

Чаглаикъ, 91 с.

 

Всичко 14,652 д.

 


 

Мидийска каза

Самоковъ, 100 с. екс., см. съ 800 с. гър.

 

Всичко 500 д.

 


 

Мустафапашенска каза

Мустафапаша, 1300 с. екс и 45 с. патр.

Аладагь, 100 с.

Дервишка могила (Дервиштепе), 142 с. (821 д.)

Деведере, 100 с.

Димитрикьой, 100 с. патр.

Демирханлѫ́, 35 с. (165 д.) патр.

Делиелесъ, 51 с. (267 д.

Иения (Йени-багъ) 105 с.

Испитлѝ, 140 с. (725 д.)

Караагачъ, 95 с., см. съ тур.

Карахадъръ, 54 с. (320 д.)

Кадѫкьой, 62 с. (368).

Кочаслѫ (Кочашъ), 45 с., см. съ тур.

Кулаклѝ, 20 с, см. съ тур.

Комарлѝ, 150 с. патр., см. съ тур.

Курткьой, 90 с.

Левке (Българско Левке), 180 с.

Мезекъ, 115 с.

Мустракли, 26 с., (152 д.) екс., и 46 с. (289 д.) унияти

Черменъ, 189 с. (900 д.)

 

Всичко 16,133 д.

 


 

Одринска каза

Одринъ, 634 с. екс, 1016 с. патр. и унияти

Акбунаръ, 102 с. (562 д.) екс., 40 с. (210 д.) унияти

Акче-Ибрахимъ-чифликъ, 80 с. (400 д.) патр. (см. съ турци)

Арначъ (?? ‘Арпачъ’), 40 с. (178 д.)

Ахъркъой, 38 с. (174 д.)

Арнауткьой, 31 с. патр.

Боснакьой, 293 сс патр.

Бююнли, 59 с. (263 д.)

Вайсалъ, 46 с. (241 д.)

Възгашъ, 42 с. (211 д.)

Гебелеръ, 81 д.

Гердели, 73 с. см. съ тур.

Гечкинли, 86 с. (436 д.)

Демирташъ, 92 с.

Дуганджа (Дуванджево), 85 с. (449 д.)

Дюдукчи Йеникьой, 70 с. патр.

Елидже, 6 с. (31 д.)

Елчили, 7 с. патр.

Иджепия, 40 с.

Кадънкьой, 25 с. (108 д.)

Каиккьой, 88 с. (436 д.)

Кайна, 14 с. (59 д.)

Караагачъ, 28 с патр., гър.

Каракасъмъ, 102 с. патр.

Караюсуфъ, 36 с.

Кемалъ, 65 с. (292 д.)

Киречлихаскьой, 26 с. (123 д.)

Кафирхаджи, 144 с. патр.

Куруджикьой, 59 с. (261 д.)

 

 

299

Лахна Пашакьой, 50 с. (216 д.)

Марашъ, 80 с., (402 д.) патр.

Михаличъ, 66 с. патр.

Мурадчалѫ, 30 с. (166 д.)

Мусубейли, 50 с. (260 д.)

Мусучъ, 25 с. (120 д.)

Ново село (Йеникьой), 96 с. (566 д.)

Провадия, 51 с. (234 д.)

Смаилчево, 16 с. (76 д.)

Сомурджиларъ, 15 с. (51 д.)

Софуларь, 59 с. (299 д.)

Татарларъ, 118 с. (587 д.)

Таушанкору, 49 с. патр.

Ташлѫ́мюселимъ, 99 с. (511 д.)

Фикелъ, 20 с. см.

Хадърага, 44 с. (225 д.)

Хаджикьой, 40 с. (200 д.)

Ханлѫиндже, 35 с. (161 д.)

Хаджибабатеке, 7 с.

Хавъръзъ, 40 с. (195 д.) патр.

Хибелеръ, 25 с. (125 д.) патр.

Чекетонъ, 32 с.

Чомлеккьой, 27 с. (166 д.) патр.

Яиджиларъ, 28 с.

Ярнустатаръ, 48 с. патр.

Юскюдаръ, 266 с. патр.

 

Всичко 17,855 д.

 


 

Ортакьойска каза

Арнауткьой, 111 с. (446 д.)

Балджибуюкъ, 25 с.

Балджиларь, 200 с. патр.

Бухкьой, см. 20 с., и 30 с. тур.

Гьокчебунарь, 190 с. (921 д.)

Гимиклеръ, 20 с.

Демирлеръ, 200 с. пом.

Мюслимдере, 50 с. патр.

Дробишна, 70 с. екс, 62 с. патр. (650 д.)

Дутлѝ, 90 с. (483 д.)

Ибриюренъ (Ебрувиранъ) Горно, 163 с. (602 д.)

Евренкьой, 90 с. патр.

Нова Махала, 30 с. (110 д.)

Кочаслѫ, 45 с.

Попово (Папаскьой), 46 с. (300 д.)

Сар̀ъхад̀ъръ, 50 с. патр., и 30 с. тур.

Горно Суванли, 51 с. (231 д.)

Долно Суванли, 135 с. патр. (660 д.)

Уюкъ, 25 с.

Покриванъ, 70 с. (320 д.) унияти, 40 с. тур.

Халачлѝ, 20 с.

Халваджи, 50 с.

Хохла, 60 с. (325 д.)

 

Всичко 11,397 д.

 


 

Скечанска каза

 

Габрово,

Йеникьой

}  600 с.
Всичко 3000 д.  

 


 

Софлийска каза

Голѣмь Дервентъ, 300 с.

Малъкъ Дервентъ, 200 с.

Кадѫкьой, 60 с.

Каяджикъ, 150 с. екс. и 30 с. унияти

Кутруджа, 50 с., и 50 с. пом.

Мерикосъ, 200 с. пом.

Мерхамли, 120 с.

Муката, 30 с. пом.

Пишманъ, 185 с.

Теке, 100 с.

Тахтаджикъ, 40 с.

Януренъ, 96 с.

Хаджиюренъ, 100 с. пом.

Хибильево, 180 с. пом.

 

Всичко 8,800 д.

 


 

Узункюприйска каза

Узункюпри, 183 с. (1011 д.)

Ерменикьой, 83 с. (475 д.)

Еникьой, 306 с. (1495 д.)

Търново, 391 с. (2117 д.)

Чингенейери, 50 с. патр.

 

 

300

Чопкьой, 400 с. (2191 д.)

Бейкьой, пом.

Кестамболъ, ,,

Куртбей, „

Каджкьой, „

Павлово, „

Созлѫ-Малакочъ, „

Султанъ, „

Турнаджикъ, „

Талишманъ, „

Хасанбунаръ, ,,

 

Всичко 8,539 д.

 


 

Хавсенска каза

Арпачъ, 40 с. (178 д.)

Азатли (Асътли), 80 с. (400 д.) патр.

Асланъ, 120 с.

Бурунсузъ, 25 с. пом.

Коджахадъръ, 5 с.

Мусулджа, 30 с. патр.

Оглунаша, 100 с. (455 д.)

Османли, 100 с. (620 д.)

Сулиоглу, 96 с. (476 д.)

Шаранларъ, 100 с. патр.

Хавса, 120 с. патр., см. съ тур.

 

Всичко 4,129 д.

 


 

Хайреболска каза

Текекьой, 90 с.

Баткънъ, пом.

Данъшманъ, „

Правчасъ, „

Попкьой, „

Черкозмюселимъ, „

Шалгамъ,

Хедили, 84 с. (519 д.)

 

Всичко 3,994 д.

 


 

Чорленска каза и Цариградско

Авренъ,

Арапли,

Армашъ,

Армутли,

Бейджилеръ,

Пуюкъ Сейменъ,

Еникьой,

Еничифликъ,

Ерменли,

Ерменикьой,

Имрхчоркьой,

Деркосъ,

Делиюнусъ,

Даякадънъ,

Мейзанлѫ́,

Кючукъ Сейменъ,

Калъчли,

Курфали,

Куртулмушъ,

Мюселимъ,

Голѣмъ Чалтъкъ,

Малъкъ Чалтъкъ,

Селвели,

Чешмели,

Ташъ-Али (Ташево),

Чаушли,

Чукуръ-ченгелъ,

Юсускьой,

Тарфа,

Чанакча,

Синекли,

Чорлу.

 

Всичко 10,000 души.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]